Р Е Ш Е
Н И Е № 73
гр.
Шумен, 11.03.2020
год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на eдинадесети
февруари през две хиляди и двадесета година
в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.ХаджиИ.
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Т.Кавърджикова като
разгледа докладваното от съдия Р.ХаджиИ.
в.гр.дело №7 по описа за 2020год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство
по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №677/08.07.2019г., поправено с решение
№933 от 16.10.2019г. по гр.д.№473/2019г., Районен съд-гр.Ш. е осъдил „Юробанк България“АД-гр.С., представлявано от П.Н.Д., Д.Б.Ш., А.В.Я. и Й.Т.С.
на основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД да заплати на Д.С.Е. и Е.М.Е.,
чрез адв.С.И. от ШАК сумата от 1292.66 швейцарски франка, представляваща
платена без правно основание сума по договор за кредит за покупка на недвижим
имот от 11.07.2008 год., представляваща разлика, формирана в периода от
18.02.2014 год. до 18.01.2019 год. между размера на договорената между страните
погасителна вноска в частта за договорената лихва и реално заплатената
договорена лихва в частта над първоначално договорената лихва, съставляваща
част от месечната анюитетна вноска след приспадане на дължимите от ищците суми
за наказателни лихви за периода 18.02.2014 год. – 18.01.2019 год. /19.09
швейцарски франка/, поради нищожност на клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5 и чл.12,
ал.1 от договор за кредит за покупка на недвижим имот от 11.07.2008 год., ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 14.02.2019 год. до окончателното
изплащане на сумата, като искът в останалата му част за разликата над 1292.66
швейцарски франка до пълния предявен размер от 1977.26 швейцарски франка е
отхвърлен, като неоснователен и недоказан, съответно оставено е без уважение
предявеното от банката срещу ищците възражение за прихващане за сумата от
219.72швейцарски франка, представляваща формирана непогасена главница по
кредита вследствие на намаляване на анюитетната вноска с размера на
договорената лихва. Присъдени са и следващите се разноски.
Решението е обжалвано от ответната страна в осъдителната
му част. Решението се явявало недопустимо в частта, с която било посочено, че
процесната сума се дължала поради нищожност на клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5 и
чл.12 от договора за кредит, тъй като установителни искове за прогласяване на
нищожност на сочените клаузи не били предявявани. На второ място сочи, че
същото се явявало неправилно, поради нарушение на приложимия материален закон,
необснованост и допускане на съществени нарушения на съдобпроизводствените
правила, по подробно изложени в жалбите съображения. Ако съдът не приеме тези аргументи,
моли искът да бъде уважен само за сумата 1092.03швейцарски франка, тъй като това
била сумата, която ищците били платили в повече, вследствие на промяната в
лихвения процент по кредита. Това била сумата, изчислена като разлика между
първоначално уговорените вноски и реално платените вноски. Уважаването на иска в
по-голям размер, би довело до
неоправдано връщане на суми на ищците,
които те не са платили на банката. Всяка вноска по кредита се състояла
от плащане на лихва и главница в различно съотношение Уважаването на ищцовата
претенция за разликата между плащането на лихва от вноската по първоначален и
актуален план, щяла да формира неплатена главница. Ако искът бъде уважен за
сумата, представляваща разлика между плащането за лихви във вноските, то
следвало да бъде уважено възражението за
прихващане със сумата, която ще се формира като неплатена главница по кредита. Молят
решението да бъде отменено изцяло в атакуваната част, евентуално претендират
отмяна на решението в частта, с която претенцията е уважена за сумата над 1092.03
до 1292.66швейцарски франка, като бъде
постановено друго, с което заявената срещу банката осъдителна претенция бъде
изцяло отхвърлена, съответно бъде уважено направеното от банката възражение за
прихващане и искът уважен за сумата 1092.03швейцарски франка.
Въззиваемите вземат становище по
неоснователността на въззивната жалба на насрещната страна.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд,
след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
На 11.07.2008г. между „Юробанк И Еф Джи България“АД-гр.С. и ищците Д.С.Е. и Е.М.Е., в качеството им на кредитополучатели, бил сключен договор за
потребителски кредит HL41198, по силата на който банката предоставя на ищците
потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове, в размер на
равностойността в швейцарски франкове на 47 000 лв. по курс „купува“ за швейцарския франк към лева на банката в
деня на усвояване на кредита, а ищците се задължават да върнат сумата по
кредита, ведно с дължимите лихви, в сроковете и при условията на договора. Съгласно чл.1, ал.3 от договора,
за деня на усвояване на кредита, за приложимия към този ден търговски курс
„купува“ за швейцарския франк на банката, както и за конкретния размер на
кредита, страните ще подпишат приложение №1 към договора за кредит, което ще е
неразделна част от договора. Страните са се
уговорили/чл.2/, че кредитът се усвоява по блокирана
сметка в швейцарски франкове на Е. и се ползва от ищците при условията
на ал. 3 и 4 -усвоеният кредит в швейцарски франкове
се превалутира служебно от банката в лева по търговски курс „купува“ швейцарски
франк към лева на банката в деня на усвояването, като се превежда по открита
сметка в банката на ищците, които с подписването на договора дават своето
безусловно и неотменимо съгласие и оправомощават банката служебно да извършва
тези действия, а за превалутирането ищците не дължат такси и комисионни, които
банката прилага, съгласно Тарифа за условията, лихвите, таксите и комисионните.
В чл.3, ал.1 от договора е уговорено,
че за усвоения кредит кредитополучателите дължат на банката годишна лихва в
размер на сбора на базовия лихвен процент (БЛП) на ответната страна за жилищни
кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата плюс договорна надбавка от 1 пункт, като е посочено, че към момента на
сключване на договора БЛП на банката за жилищни кредити е в размер на 5%. В
чл.3, ал.5 от същия договор е отбелязано, че действащият БЛП на банката за
жилищни кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните, а банката уведомява кредитополучателя за новия размер
на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез обявяването му
на видно място в банковите салони. Съобразно чл.6, ал.2 от договора,
погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен и
усвоен - швейцарски франкове, като в случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е осигурил
дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2, ал.1, но има
средства в лева по свои сметки в банката, погасяването на кредита се извършва с
тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски
франкове по курс „продава” на банката за швейцарския франк към лева, за което
кредитополучателят с подписването на договора е дал своето неотменно и
безусловно съгласие и оправомощава банката. В чл.12 от договора е вписана
разпоредба, съгласно която банката запазва правото си по време на действие на
договора да променя Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните,
които банката прилага при операциите си, както и приложимите лихви по кредита в
швейцарски франкове, или друга валута, при евентуалното му превалутиране по
реда на чл.21 от договора, като измененията влизат в сила от деня на приемането
им от компетентните банкови органи и са задължителни за страните по договора.
Видно от отразеното в нотариален акт №...., предоставеният на ищците
кредит е бил обезпечен
с учредена договорна ипотека върху собственият им недвижим имот- апартамент №…, находящ се в гр. гр.Ш...
Съгласно
приложение №1 към договор за банков кредит HL41198,
кредитът бил усвоен на 18.07.2008 год., като следвало
да бъде издължаван на равни месечни вноски, включващи дължимите месечни
плащания за лихва и за главница, отразени в индивидуален погасителен план,
който бил неразделна част от договора за кредит.
Съгласно предоставения на ищците погасителен план при
сключване на договора, в периода
18.02.2014 год. – 18.01.2019 год. следвало да заплащат заема чрез анюитетни
месечни вноски, включващи главница и лихва в размер на по 284.18швейцарски франка.
По този погасителен план вноската за възнаградителна лихва към 18.02.2014 год.
била определена в размер на 164.86
швейцарски франка, като постепенно намалявала, като към 18.01.2019 год. била в размер на
133.34швейцарски франка.
Съгласно заключението на назначената
ССЕ и допълнението към него, общият
размер на договорената лихва по първоначалния погасителен плана за периода
18.02.2014г.-18.01.2019г. е 8726.10швейцарски франка, а размерът на реално
изплатените договорени лихви за същия
период е 10037.85швейцарски франка. Общо
платената сума, която е в резултата на промяна на анюитетната вноска, без
наказателната лихва, е в размер на 18142.80швейцарски франка, за процесния
период. Разликата между първоначално договорената и платената сума е в размер
на 1092.03швейцарски франка. За периода 18.02.2014г.-18.01.2016г. сумата, която
са заплатили ищците вследствие на промяната в анюитетната вноска по кредита е
436.81 швейцарски франка и вследствие на промяната в частта на вноската,
представляваща лихва-552.20швейцарски франка. За процесния период била платена
по-малко главница в размер на 219.72швейцарски франка.
Съществувала методология за формиране
на БЛП на банката, която вещото лице подробно е разяснило, посочило е и
компонентите, които определят БЛП. След
датата на сключване на договора за кредит са последвали две изменения на БЛП,
съответно считано от 16.10.2008 год. от 5 % на 6 % и считано от 18.10.2012 год. от 6 % на 5.75 %.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Видно от обстоятествената част на
исковата молба и заявения петитум, ищците са заявили претенция с правно
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за
заплащане на сумата 1977.26.швейцарски франка, представляваща разлика,
формирана за периода 18.02.2014г.-18.01.2019г ., между размера на договорена
погасителна вноска по договор за кредит и реално заплатената такава, в частта
на договорената лихва, по договор за потребителски кредит HL41198, сключен на 11.07.2008
г.. Ищците се позовават на изначална липса на основание на банката да получи сочените
суми - твърдейки нищожност на клаузите на чл.3, ал.1, чл.3, ал.5 и чл.12,
ал.1 от процесния договор, с оглед
разпоредбите на чл. 143 и чл.146, ал.1 от ЗЗП. Само за
прецизност следва да се отбележи, че освен
че дадената от страна квалификация на спорното право не обвързва съда, то в настоящия
случай въззивният съд дължи служебна проверка на валидността на клаузите, тъй
като се касае за императивни материалноправни разпоредби, които трябва да бъдат
приложени, като при необходимост да промени, в зависимост от установените
факти, квалификацията на правното основание.
В разглеждания случай е установено по делото,
а и не се спори, че между страните е бил сключен договор за банков кредит,
чиято регламентация се съдържа в разпоредбите на чл. 430 – чл. 432 ТЗ. Договорът
е сключен в писмена форма, съгласно изискването на чл. 430, ал. 3 ТЗ, като е
подписан от страните. Съгласно уговореното, за банката съществува
задължение да отпусне уговорената
парична сума, като срещу това задължение кредитополучателите следва да върнат
главницата, заедно с уговорената лихва по кредита; да използват кредита по
предназначение; да дадат на банката необходимите сведения във връзка със
сключването и изпълнението на договора и да дадат обезпечение.
В случая кредитополучателите са
физически лица, на които с процесния договор е предоставен кредит, който не е
предназначен за извършването на търговска или професионална дейност, поради
което и същите имат качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на
ЗЗП, а съответно банката е търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП.
Настоящата инстанция напълно споделя изводите
на първоинстанционния съд досежно основателността на претенцията и на основание
чл.272 от ГПК препраща към същите.
Както бе посочено по-горе, ищците се ползват от предвидената в ЗЗП
защита на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл.146, ал.1,
ал.2 и ал.4 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако
са уговорени индивидуално, като не са индивидуално уговорени клаузите, които са
били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им.
Настоящият състав намира, че клаузите
на чл. 3, ал. 1 и ал.5, и чл. 12, ал. 1
от договора, които касаят определянето и заплащането на лихвата по
договора, са част от стандартни, изготвени предварително и типови условия на
банката, поради което кредитополучателите не са имали възможност да влияят
върху съдържанието им. Липсват и данни включването на спорните клаузи в
договора да е в резултат на изричното им предварително обсъждане и съгласие на
потребителя по отношение на тяхното съдържание, а доказателствената тежест в
тази насока е била на банката с оглед правилото на чл. 146, ал. 4 ЗЗП. Поради
това настоящият съдебен състав намира, че ищците могат да се ползваj от защитата на потребителите,
предвидена в ЗЗП. Жалбоподателят не е поискал събиране на доказателства в тази
насока, с оглед заявеното във въззивната жалба оплакване за неизпълнение
задължението на първоинстанционния съд за указване доказателствената тежест
досежно този факт.
Процесните договорни клаузи са нищожни
като неравноправни на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП, тъй като са изпълнени
критериите, предвидени в чл. 143 ЗЗП, а именно:
В нито една от клаузите, предвиждащи
едностранна промяна от банката по време на действието на договора на възнаградителната
лихва и Тарифата за условията, лихвите, таксите и комисионните, които прилага
при операциите си, не са посочени условията, при които банката ще извършва
промяната на базовия лихвен процент, представляващ един от компонентите при
изчисляване размера на дължимата от кредитополучателя годишна лихва. В
посочената от ответната банка Методология са определени компонентите, които
влияят на размера на базовия лихвен процент, като е посочено, че при промяна на
някой от тях е налице основание за неговата актуализация, но тези положения не
са част от съдържанието на сключения с ищците договор за кредит, тъй като те не
са възпроизведени в нито една негова клауза. Не са ангажирани доказателства, че към датата на сключване на
процесния договор кредитополучателите са били запознати с Методологията, на
която се позовава ответната банка и която е едностранно издадена от него, както
и че са изразили съгласие предвидените в нея условия да станат част от
съдържанието на възникналите между страните облигационни отношения / чл. 298,
ал. 1, т. 1 и ал. 2 ТЗ/. Липсата на
възможност да влияят върху
определянето на базовия лихвен процент поставя ищците в неравнопоставено
положение спрямо търговеца, за който е договорена обратната възможност. В отношенията им с банката кредитополучателите
са в положение на по-слаба страна и от гледна точка на степента им на
информираност и на възможностите, които им се предоставят да преговарят. Предварително установените от банката условия
в спорните договорни клаузи са във вреда на ищците – кредитополучатели и
създават значително неравновесие между правата и задълженията на страните, като
по този начин се нарушават изискванията за добросъвестност при сключване на
договорите. Тези изисквания в случая са нарушени с включване на процесните клаузи
в договора, доколкото с тях се предвижда ограничаване възможностите на
потребителите, с което се стига до незачитане на техните интереси.
С оглед приетата нищожност поради
неравноправност на клаузите на чл. 3, ал. 1 и ал.5 и чл. 12, ал. 1 от договора за кредит, основателна се явява
претенцията за заплащане на сумата 1292.66швейцарски франка, представляваща
разлика формирана за периода 18.02.2014г.-18.01.2019г. между заплатените от
ищците погасителни вноски и предварително договорените такива, в частта на
договорената лихва/1311.75 швейцарски франка/, след приспадане на дължимите от ищците наказателни лихви в
размер на 19.09швейцарски франка.
Неоснователно се явява депозираното от
ответната страна възражение за изтекла давност. Съгласно разясненията, дадени в
т.7 от ПП на ВС от 28.05.1979 по гр.д.№1/1979 г., давностният срок за
вземанията по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД е общият пет годишен срок по чл.110 от ЗЗД и тече от момента на получаване на плащането. В случая исковата молба е
подадена на 14.02.2019г., като искът обхваща вземания за извършени плащания при
начална липса на основание за период 14.02.2014г.-18.01.2019г..
Касателно депозираното от ответната
страна възражение за прихващане: В случай на уважаване на претенцията на ищците,
банката е депозирала искане за прихващане
със сумата 219.72 швейцарски франка, представляваща непогасена главница
по кредита за процесния период.
Изводът на съда, че искът по чл. 55,
ал. 1 от ЗЗД е основателен, налага да бъде разгледано депозираното от ответната
страна възражение за прихващане.
Настоящата инстанция намира, че същото
се явява основателно и доказано, и
следва да бъде уважено. Съгласно чл.10 от договора, кредитополучателите се
задължават да погасяват ползвания кредит по реда, в сроковете и при условията
на договора, а съгласно чл.6, ал.1 и чл.7 -следва да погасяват кредита на
месечни вноски, включващи главница и лихва с размер на всяка вноска, съгласно
погасителен план-Приложение №1, представляващ неразделна част от договора, като
погасителните вноски се изплащат ежемесечно. Съгласно заключението на ССЕ, за процесния период
дължимата договорна главница по подписания между страните погасителен плана е в
размер на 8324.67швейцарски франка, а реално заплатената такава е в размер на
8104.95швейцарски франка, или за процесния период е налице платена по-малко
главница в размер на 219.72 швейцарски франка, която съгласно уговореното се
следва от кредитополучателите. Липсват доказателства за надлежно изменение на
подписания между страните първоначален погасителен план/неразделна част от
договора/ в частта на вноската за главницата през процесния период.
Предвид това, доколкото е налице
насрещно изискуемо и ликвидно вземане, с което банката да може да извърши
прихващане, възражанието за прихващане е основателно. Доколкото ответната
страна заявява, че в този случай исковата претенция следва да се уважи в размер
на 1092.03швейцарски франка, съответно отхвърли над този размер, то прихващане
следва да се извърши със сумата 200.63шв. франка/с 19.09швейцарски франка е
извършено прихващане от първоинстанционния съд/.
Обжалваното решение следва да бъде
отменено само в частта, с която банката
е осъдена да заплати на ищците сума в
размера над 1092.03 до 1292.66 швейцарски франка/200.63швейцарски франка/ ,
представляваща платена без правно основание сума по договор за кредит за
покупка на недвижим имот от 11.07.2008 год., представляваща разлика, формирана
в периода от 18.02.2014 год. до 18.01.2019 год. между размера на договорената
между страните погасителна вноска в частта за договорената лихва и реално
заплатената договорена лихва в частта над първоначално договорената лихва,
съставляваща част от месечната анюитетна вноска след приспадане на дължимите от
ищците суми за наказателни лихви за периода 18.02.2014 год. – 18.01.2019 год. ,
като претенцията в този размер бъде отхвърлена поради извършено прихващане със сумата
200.63швейцарски франка , представляваща
непогасена главница по кредита за периода
18.02.2014г.-18.01.2019г.
В останалата
обжалвана част, решението се явява
правилно и следва да бъде потвърдено.
Неоснователно се явява възражението на
жалбоподателя, че решението било недопустимо в частта, с която било посочено,
че процесната сума се дължала поради нищожност на клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5
и чл.12 от договора за кредит, тъй като установителни искове за прогласяване на
нищожност на сочените клаузи не били предявявани. Действително искове за
обявяване нищожността на сочените клаузи не са били предявени, поради което и
съдът не е постановил с изричен диспозитив, с който обявява същите
за нищожни. В случая първоинстанционният съд е уважил частично предявения от ищците срещу банката осъдителен
иск за връщане на сумата 1977.26
швейцарски франка, представляваща платена без правно основание сума по
процесния договор, формирана в периода от 18.02.2014г.-18.01.2019г., като
дадена на нищожно основание-нищожност на клаузите на чл.3, ал.1 и ал.5 и чл.12
от договора, поради което и с така постановеното решение, съдът само се е
позовал на сочената нищожност, като предпоставка за връщане на платеното без
основание. Със СПН по горното дело е
установено съществуване или несъществуването на твърдяното или отричаното от
ищците спорно материално право с белезите, които го индивидуализират
/юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество/.
Т.е. предмет на делото са били правоотношенията между страните по повод
процесния договор за кредит, включително действителността на клаузите му
досежно прилагане курса на швейцарския франк.
На основание чл.78 от ГПК, с оглед
изхода на спора, жалбоподателят следва да заплати на ищците деловодни разноски
за въззивната инстанция в размер на 295.68лв., съответно последните следва да
му заплатят такива в размер на 19.53лв./последните са определени съобразно отхвърлената
част от претенцията на база следваща се държавна такса за въззивно обжалване в
размер на 25.85лв. и 100лв. следващо се юрисконсултско възнаграждение съгласно
чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащането на правната помощ/ .
Водим от горното и на основание чл.271 от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА решение №677/08.07.2019г., поправено с решение №933 от 16.10.2019г. по гр.д.№473/2019г. на ШРС, само в частта, с която „Юробанк България“АД-гр.С., представлявано от П.Н.Д., Д.Б.Ш., А.В.Я. и Й.Т.С. на основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД е осъдено да заплати на Д.С.Е. и Е.М.Е., чрез адв.С.И. от ШАК сума в размера над 1092.03 до 1292.66 швейцарски франка/200.63швейцарски франка/ , представляваща платена без правно основание сума по договор за кредит за покупка на недвижим имот от 11.07.2008 год., представляваща разлика, формирана в периода от 18.02.2014 год. до 18.01.2019 год. между размера на договорената между страните погасителна вноска в частта за договорената лихва и реално заплатената договорена лихва в частта над първоначално договорената лихва, оставено е без уважение предявеното от „Юробанк България“АД-гр.С. срещу Д.С.Е. и Е.М.Е. възражение за прихващане със сумата от 200.63швейцарски франка, представляваща формирана непогасена главница по кредита за периода 18.02.2014г.-18.01.2019г. и банката е осъдена да заплати на ищците разноски за първоинстанционното производство в размер над 418.09лв. до 494.90лв., като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.С.Е., с ЕГН********** и Е.М.Е., с ЕГН**********, и двамата с постоянен адрес: ***, съдебен адрес:***, офис 11, чрез адв.С.И. от ШАК срещу „Юробанк България“ АД, с ЕИК..., със седалище и адрес на управление: гр.С.., представлявано от П.Н.Д., Д.Б.Ш., А.В.Я. и Й.Т.С. иск с правно основание чл.55, ал.1, предл.първо от ЗЗД за заплащане на сума в размера над 1092.03швейцарски франка до 1292.66 швейцарски франка/200.63швейцарски франка/ , представляваща платена без правно основание сума по Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 11.07.2008 год., представляваща разлика, формирана в периода от 18.02.2014 год. до 18.01.2019 год. между размера на договорената между страните погасителна вноска в частта за договорената лихва и реално заплатената договорена лихва в частта над първоначално договорената лихва, съставляваща част от месечната анюитетна вноска след приспадане на дължимите от ищците суми за наказателни лихви за периода 18.02.2014 год. – 18.01.2019 год. /19.09 швейцарски франка/, поради извършено прихващане със сумата 200.63швейцарски франка, представляваща непогасена главница по горепосочения договор за кредит за периода 18.02.2014г.-18.01.2019г., дължима от Д.С.Е. и Е.М.Е. на „Юробанк България“ АД-гр.С..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД-гр.С. да заплати на Д.С.Е. и Е.М.Е. деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 295.68лв..
ОСЪЖДА Д.С.Е. и Е.М.Е. да заплатят на „Юробанк България“ АД сумата от 19.53лв., деловодни разноски за въззивната инстанция.
На основание чл.280, ал.3
от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.