№ 991
гр. София, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Димитринка Костадинова-
Младенова
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Димитринка Костадинова-Младенова
Въззивно гражданско дело № 20211100510824 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20034765 от 05.02.2021г. по гр.д. № 84204/2017г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 52-ри състав е отхвърлил исковете на „Т.С.“ ЕАД срещу Р. Г. П.
за сумата от 4009.76 лв., представляваща главница за консумирана топлинна енергия за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. и за сумата от 35 лева, представляваща главница за
дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. или общо сумата от 4044.76
лв. за топлоснабден имот в гр. София, район „*******“, ж.к. „******* с абонатен номер
238075 и с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 508.24 лв., представляваща мораторна
лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015г. до 23.10.2017г. и
сумата от 5.74 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 15.09.2015г. до 23.10.2017г. или общо сумата от 513.98 лв.,
както и законна лихва върху главницата от деня на подаване на исковата молба –
30.11.2017г. до окончателното изплащане. С посоченото решение е отхвърлен предявеният
от „Т.С.“ ЕАД иск срещу М.Л. П., за сумата от 1002.44 лв., представляващ главница за
консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. и за сумата от 8.75
лв., представляваща главница за дялово разпределение за периода от 01.05.2014г. до
30.04.2017г. или общо сумата от 1011.19 лв. за топлоснабден имот в гр. София, район
„*******“ ж.к. „******* *******, с абонатен номер 238075 и с правно основание чл. 86 ЗЗД
за сумата от 127.06 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода от 15.09.2015г. до 23.10.2017г. и за сумата от 1.43 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2015г. до
23.10.2017г. или общо сумата от 128.49 лв., както и законната лихва върху главницата от
деня на подаване на исковата молба – 30.11.2017г. до окончателното плащане. С посоченото
решение е отхвърлен предявеният от „Т.С.“ ЕАД иск срещу СТ. Л. П. за сумата от 1002.44
лв., представляващ главница за консумирана топлинна енергия за периода от 01.05.2014г. до
1
30.04.2017г. и за сумата от 8.75 лв., представляваща главница за дялово разпределение за
периода от 01.05.2014г. до 30.04.2017г. или общо сумата от 1011.19 лв. за топлоснабден
имот в гр. София, район „*******“ ж.к. „******* *******, с абонатен номер 238075 и с
правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 127.06 лв., представляваща мораторна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2015г. до 23.10.2017г. и за сумата от 1.43
лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода
о 15.09.2015г. до 23.10.2017г. или общо сумата от 128.49 лв., както и законната лихва върху
главницата от деня на подаване на исковата молба – 30.11.2017г. до окончателното плащане.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца – „Бруната
България“ ООД.
Срещу решението в цялост е постъпила въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, в която
излага, че решението е неправилно и се иска неговата отмяна, и вместо него да се постанови
друго, с което исковете да бъдат уважени до пълния претендиран размер. Смята, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че ответниците не дължат процесните суми
и е неправилен изводът, че от представените доказателства не може да се изведе
заключението, че между страните е налице облигационно правоотношение, по силата на
което в процесния имот е доставяна топлоенергия, след като са приети и СТЕ и ССЕ,
изготвени от експерти, притежаващи специални познания и след като им са предоставени
документи. Сочи като доказателство обстоятелството, че адресът, на който са призовани
ответниците е адресът на процесния топлоснабден имот. По изложените съображения моли
за отмяна на обжалваното решение в цялост и за постановяване на друго, с което исковите
претенции да бъдат уважени изцяло като основателни и доказани. Претендира за
присъждане на разноски по делото. В съдебно заседание пред въззивния съд не се явява
представител на въззивника и с допълнителна молба до съда поддържа въззивната жалба.
Претендира и присъждането на направените разноски по делото и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответниците по жалбата Р.Г. П., М.Л. П. и СТ. Л. П. не са депозирали отговор на
въззивната жалба. В съдебно заседание, действащи чрез процесуалния си представител адв.
Е.Т. от САК са изразили становище за неоснователност на жалбата. Молят за отхвърляне на
жалбата като неоснователна и потвърждаване на обжалваното решение като правилно.
Претендират присъждане на разноски за въззивна инстанция, представят списък по чл. 80 от
ГПК.
Съдът, като прецени становищата на страните и обсъди представените по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.141,
ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД. Ищецът „Топлофикация-София” ЕАД твърди, че ответниците – Р.
Г. П. и Л.М. П. са клиенти на дружеството с абонатен №202692 в качеството им на
собственици на процесния имот на основание чл.153, ал.1 ЗЕ. Твърди, че съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр.София, които се изготвят от
„Т.С.“ ЕАД и се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските
отношения между потребителите на топлинна енергия и дружеството; правата и
задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при изпълнение на задълженията и др.За процесния
период в сила са били Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на
потребители за битови нужди в гр.София, одобрени с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на
ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г. В раздел ХI от ОУ от 2014 г., чл.33, ал.1 е определен реда и
срока, по който купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими
суми. Съгласно чл.33, ал.1 от ОУ, приети с решение № ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в
сила от 12.03.2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл.32, ал.1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Сградата, в която се намира имотът на ответниците, е сключила
2
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Бруната
България” ЕООД. Ответниците са ползвали доставяната от ищеца топлинна енергия за
абонатен № 202692, отразена в общи фактури № **********/31.07.2015 г. за реално
потребена топлинна енергия, обхващаща отоплителен сезон 01.05.2014 г.-30.04.2015г., №
**********/31.07.2016 г. за отоплителен сезон 01.05.2015 г.-30.04.2016 г. и №
**********/31.07.2017г. за реално потребена топлинна енергия, обхващаща отоплителен
сезон 01.05.2016 г.-30.04.2017г. както и незаплатена топлинна енергия по изравнителни
сметки, отразени във фактури с № **********/31.10.2016г. и № **********/31.10.2016г.,
както и сумата от 762.37 лв.- законна лихва за забава от 15.09.2015г. до 23.10.2017г., както и
сумата за дялово разпределение за периода 05.2015г.-04.2017г. в общ размер на 61.11 лв. от
които 52.50 – главница и 8.61 лв. лихва, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на депозиране на настоящия иск до окончателното изплащане на
вземането, при условията на разделност.
С допълнителна молба вх. № 5162122 от 08.10.2019г. ищецът „Т.С.“ ЕАД е уточнил,
че ответникът Л.М. П. е починал, поради което следва, че исковите претенции са към
законните му наследници. Със същата молба е уточнено, че квотите, в които претендира
вземането си от тримата ответници са както следва: от ответника Р. Г. П. - 4/6 ид. ч. от
вземането и за ответниците СТ. Л. П. и М.Л. П. – по 1/6 ид. ч.
Тримата ответници са депозирали отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК.
С него оспорват наличието на облигационно правоотношение с ищцовото дружество, както
и че са потребители на топлинна енергия. Оспорват размера на начислените от ищеца суми,
както и размера на определените им квоти в общата искова претенция. Правят възражение
за изтекла погасителна давност.
По делото е представено е писмо изх. № ОС-15-19-7000-122/24.11.2011г. изпратено от
Столична Община, район ******* до ищцовото дружество. В него като собствениците на
процесния имот, представляващ апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж.к. *******
******* са посочени Л.М. П. и Р. Г. П.. Същите са закупили процесния имот с договор от
22.08.1994г.
Видно от представеното копие от протокол на 12.08.2002 г. Общото събрание на
етажните собственици на сградата на адрес: гр.София, жк „******* *******, е взело
решение за сключване на договор с „Бруната България“ ООД за извършване на услугата
„дялово разпределение“. В списъка с етажни собственици фигурира името на Л.М. П.. На
26.09.2002 г. е подписан договор № 2083 между ЕС на гр.София, ж.к. „******* ******* и
„Бруната България“ ООД за извършване на услугата „топлинно счетоводство”. Същият е
представен по делото. Двата документа не са оспорени от ответниците.
От заключението на съдебно - техническата експертиза на в.л. инж. Борис Тасев е
установено, че за периода м.05.2014 г.-м.04.2017 г. сградата, в която се намира процесния
имот, е с непрекъснато топлоснабдяване през процесния период, за който ищцовото
дружество ежемесечно е извършвало отчитане на показанията на общия топломер.
Дяловото разпределение е извършвано от „Бруната България“ ЕООД на база реален /нулев/
отчет на разпределителите по т.6.4 от Приложението към Наредба № 16-334.Показанията от
протокола за главен отчет са нанесени правилно в подробните изравнителни сметки.
Топлата вода е изчислявана по формула-т.6.1.1 от Приложението към Наредба № 16-334 на
база инсталирана отоплителна мощност на инсталацията и денградусите за периода.
Заложената в подробните изравнителни сметки топлинна енергия за разпределение напълно
съответства на отчетената по общия топломер. Начислените суми за топлинна енергия на
обща стойност 6044.16 лв.за процесния период 01.05.2014г. - 30.04.2017г., са отразени в
Обща фктура № **********/21.07.2015г. за отоплителен сезон 01.05.2014г. - 30.04.2015г.;
Обща фактура № **********/31.05.2016г. за отоплителен сезон 01.05.2015г.-30.04.2016г. и
Обща фактура № **********/31.07.2017г. за отоплителен сезон 01.05.2016г. -30.04.2017г.,
както и незаплатената топлинна енергия по изравнителни сметки, отразени във фактури
№**********/31.10.2016г. и № *********/31.10.2016г.. За процесния период са изготвени
три изравнителни сметки с обща стойност 115.28 лв. В сумите не са включени предишни
3
неплатени и просрочени суми и лихви по тях. Разпределението е извършвано в
съответствие с нормативните разпоредби. Технологичните разходи на абонатната станция са
отчислявани за сметка на ищеца. Общият топломер е преминал метрологични проверки през
2012 г., 2014 г. и 2016 г. със заключение: съответства. В съдебно заседание вещото лице е
заявило, че поддържа представеното заключение.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,
а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата. Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния
спор, но само в рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на
чл.269, изр.2 ГПК. Въззивната жалба е частично основателна по следните съображения:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния ЗЕ като договорно правоотношение,
произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и
водно регулиране /КЕВР/ - чл. 150, ал. 1 ЗЕ, като писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тези общи условия се публикуват най – малко в един
централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в
сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане
от потребителите /чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и
"битовият клиент", който според легалното определение, дадено в т. 2а от § 1 от ДР ЗЕ /обн.
в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. /, е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.
С разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г.
/ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
която е присъединена към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са
обявени за потребители на топлинна енергия и като такива са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3, като изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти /потребители/ на
топлинна енергия за битови нужди и страна по продажбеното правоотношение с
топлопреносното предприятие, не е изчерпателно. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са
адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на
топлинна енергия за битови нужди /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената
топлинна енергия.
Клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респективно носителя на вещното право на ползване, за собствени битови
нужди, и същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
4
топлинна енергия за битови нужди /"битов клиент" по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ/ и
като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на
топлопреносното предприятие. В този смисъл са мотивите към т. 1 от Тълкувателно
решение N 2/17 г. по т. д. № 2/17 г. на ОСГК на ВКС.
По делото не се спори, че Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т.С."
ЕАД на потребители за битови нужди са били публикувани и са влезли в сила. Ответниците
не твърдят да са възразили срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ, поради което
те ги обвързват, без да е необходимо изричното им приемане.
От представеното по делото писмо от Столична Община изх. № ОС-1519-7000-
122/24.11.2011г., който официален свидетелстващ документ, който не е оспорен от страните
се установява, че ответникът Р. Г. П. и покойния й съпруг Л.М. П. са собственици на
процесния апартамент№ 10, находящ се в гр. София,ж.к. „******* *******.
Видно от служебно извършена справка в НБД Население ответникът Л.М. П. е
починал на 06.10.1995г. Той е оставил за свои наследници по закон ответника Р. Г. П. -
съпруга и М.Л. П. – син и СТ. Л. П. - дъщеря.
Със смъртта на ответника Л.М. П. на 06.10.1995г. е прекратена съпружеската
имуществена общност върху процесния имот, като преживялата съпруга Р. Г. П. е станала
собственик на 4/6 ид. ч. от имота, а останалите 2/6 ид. ч. от него са придобити на основание
наследствено правоприемство по закон при равни права /по 1/6 ид. ч./ - от М.Л. П. /син/ и
СТ. Л. П. /дъщеря/. Ето защо ответникът Р. Г. П. се легитимира като собственик на 4/6 ид.
ч., М.Л. П. на 1/6 ид. ч. и СТ. Л. П. - на 1/6 ид. ч.
По делото не се установява въззиваемите да са се разпоредили с притежаваните от
тях идеални части от правото на собственост върху процесния имот до м. 11.2017г., поради
което в качеството си на съсобственици на имота същите се явяват потребители на топлинна
енергия за битови нужди по см. на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ през процесния период, респ.
отговарят за задължението за плащане на стойността на доставената топлинна енергия за
процесния период.
По делото не се спори, че процесният имот е бил топлофициран, както и че сградата
– етажна собственост, в която се намира имотът, е била присъединена към топлопреносната
мрежа.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинна енергия в
сграда – етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение. Начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – 148/ и в действащата
през процесния период Наредба N 16 – 334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
От представения като доказателство по делото договор N 2083/26.09.2002г., сключен
между третото лице – помагач – „Бруната България“ ООД , като изпълнител, и ЕС на сграда
с адрес: гр. София, ж.к. ******* *******, като възложител, се установява, че между тях е
налице договор за извършване на услугата дялово разпределение, за който няма данни да е
прекратен. Ето защо, съдът приема, че през процесния период фирмата за дялово
разпределение е извършвала разпределение на топлинна енергия в блока след отчет на
уредите за дялово разпределение и на водомерите за топла вода, монтирани в имотите на
абонатите в СЕС.
По делото не се оспорва, че изчисленията на фирмата за дялово разпределение са
съгласно Методиката за дялово разпределение към Наредбата за топлоснабдяването. Ето
защо, съдът приема, че за процесния имот е доставяна топлинна енергия съобразно
уговореното, като количеството на доставената енергия е измервано коректно.
Тъй като се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне на
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите по фактури, представляващи
стойности по прогнозен дял, а тези, които се формират в резултат от изравняване. За
процесното жилище, собственост на ответниците са издадени изравнителни сметки,
приложени по делото, от които се установява, че сумите за топлинна енергия са начислени
5
по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани в отоплителните
тена в имота. Освен това от страна на ищеца е начислявана стойност на топлинна енергия
за отопление за имот, както и в общите части и са начислявани разходи за топлинна енергия
за сградната инсталация на база отопляем обем и топлинна енергия за подгряване на вода за
БГВ, рееално отчитана.
Въз основа на съвкупната преценка на всички приложени по делото писмени
доказателства се установява несъмнено, че сградата, в която се намира процесния имот е
била топлофицирана през същия период, доставяна е топлинна енергия в нея, включително и
за сградна инсталация, че е ползвана топла вода, отчитана от водомер, монтиран в
жилището. Съгласно представените от ищеца отчети и фактури за периода от м. 05.2014г. до
м. 04.2017г. за процесния имот са начислявани суми за доставена топлинна енергия и и е
начислявана топлинна енергия за БГВ. Посочено е, че за процесния период 01.05.2014год. до
30.04.2017г. дължимата сума за топлинна енергия за сградна инсталация и БГВ е 6014.64
лв.; Посочени са и изравнителните сметки като за първия период е посочена сума от 115.28
лв. за доплащане. Претендираните от ищеца суми са установени по размер и основание от
назначената в първоинстанционното производство съдебно- техническа експертиза, която
настоящият състав кредитира, при условията на чл.220 от ГПК. Същата не е оспорена от
ответниците. По изложените съображения съдът намира, че исковата претенция за цената на
доставената топлинна енергия е доказана в претендирания размер.
Неоснователен е доводът на ответиците, че исковите претенции са неправилно
определени като квоти по отношение на тримата. При така установеният размер на
незаплатената стойност на доставена до имота на ответниците топлинна енергия, квотите
при които се претендира са както следва: от ответника Р. Г. П. 4/6 ид. части от стойността
на консумираната топлинна енергия,възлизаща на 4009.76 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. -30.04.2017г., отразена в
Обща фактура № **********/31.07.2015г. за отоплителен сезон 01.05.2014г. -30.04.2015г.;
Обща фактура № **********/31.07.2016г. за отоплителен сезон 01.05.2015г. – 30.04.2016г. и
Обща фактура № **********/31.07.2017г. за отоплителен сезон 01.05.2016г. -30.04.2017г.
както и незаплатена топлинна енергия по изравнителни сметки, отразени във фактури №
**********/31.10.2016г. и № **********/31.10.2016г.; за ответника М.Л. П. - 1/6 ид. част
от стойността на консумираната топлинна енергия, възлизаща на 1002.44 лв. - главница,
представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода 01.05.2014г. -
30.04.2017г., отразена в Обща фактура № **********/31.07.2015г. за отоплителен сезон
01.05.2014г. - 30.04.2015г.; Обща фактура № **********/31.07.2016г. за отоплителен сезон
01.05.2015г. – 30.04.2016г. и Обща фактура № **********/31.07.2017г. за отоплителен сезон
01.05.2016г. -30.04.2017г. както и незаплатена топлинна енергия по изравнителни сметки,
отразени във фактури № **********/31.10.2016г. и № **********/31.10.2016г.; и за
ответника СТ. Л. П. - 4/6 ид. части от стойността на консумираната топлинна
енергия,възлизаща на 4009.76 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2014г. -30.04.2017г., отразена в Обща фактура №
**********/31.07.2015г. за отоплителен сезон 01.05.2014г. -30.04.2015г.; Обща фактура №
**********/31.07.2016г. за отоплителен сезон 01.05.2015г. – 30.04.2016г. и Обща фактура №
**********/31.07.2017г. за отоплителен сезон 01.05.2016г. -30.04.2017г. както и незаплатена
топлинна енергия по изравнителни сметки, отразени във фактури №
**********/31.10.2016г. и № **********/31.10.2016г.
Заплащането на цената за услугата "дялово разпределение" от потребителя на
продавача е предвидена в чл. 36 от ОУ в сила от 2014 г. за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Т.С." ЕАД, както и в чл. 61 от Наредба № 16-ЗЗ4/2007 г., като стойността
е посочена в представеното извлечение. Цената на услугата за дялово разпределение се
посочва в договора по чл. 139, ал. 3, т. 4 ЗЕ, сключен между топлопреносното предприятие и
лицето, избрано от клиентите по чл. 139б ЗЕ. По делото е представено решение на ОС на
етажните собственици за избор на третото лице-помагач- "Т.С." ЕООД за сключване на
договор за извършване на услугата "индивидуално разпределение на топлинната енергия и
6
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и
индивидуални сметки", като на 26.09.2002г. е сключен договор № 2083. между ЕС, където се
намира процесния имот и третото лице-помагач. Условие за заплащане на цената за дялово
разпределение от потребителя е да е извършена такава услуга. Претендираната от
ответниците сума за дялово разпределение се установява от представените фактури и от
заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза. По изложените
съображения е безспорно, ме тримата ответници дължат на ответното дружество стойността
на услугата „дялово разпределени“ както следва: от ответника Р. Г. П. – 4/6 ид. части от
общата претендирана сума, възлизащи на 35 лв. за периода м. 5.2015г. – м. 04.2017г.; от
ответника М.Л. П. – 1/6 ид. част от общата претендирана сума, възлизаща на 8.75 лв. за
периода м. 5.2015г. – м. 04.2017г. и за ответника СТ. Л. П. - – 1/6 ид. част от общата
претендирана сума, възлизаща на 8.75 лв. за периода м. 5.2015г. – м. 04.2017г. По делото не
се твърди и не се установи плащане на така установеното задължение на ответниците за
цена на топлинна енергия и цена на услугата дялово разпределение за процесния период
01.05.2014г. -30.04.2017г. По изложените съображения исковата претенция за главница се
явява основателна.
Вторият спорен въпрос по същество във въззивното производство е свързан с това дали
ответниците са в забава по отношение на задълженията си за стойността на доставената
топлинна енергия и извършената услуга дялово разпределение. Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД
при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на
законната лихва от деня на забавата. Чл. 84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за
изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му, а
според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора. В тази връзка настоящият съдебен състав приема следното:
Съгласно действалите през периода м. 05.2014.г – м. 07.2016г. Общи условия на
ищеца, в сила от 12.03.2014 год., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 30-дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача – чл. 33, ал. 1 от горепосочените Общи условия.
Изравнителният резултат води до възникване на ново вземане в полза на топлопреносното
предприятие, когато начислените прогнозни месечни вноски са в по-малък размер от
стойността на действително доставеното количество топлинна енергия – в този случай
според чл. 33, ал. 2 от Общите условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на
фактурата по чл. 32, ал. 2 за потребено количество топлинна енергия за отчетния период, в
30-дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на продавача. За
вземанията на ищеца за стойността на топлинна енергия за исковия период ответниците не
са изпаднали в забава поради липса на доказателства по делото дали и на коя дата ищецът е
изпълнил задължението на ищеца да публикува фактурите за дължимите суми в страницата
си в интернет за задълженията на конкретния ответник нито е представена покана за
изпълнение на тези задължения съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД и исковете за
мораторна лихва са неоснователни
Ответниците не дължат мораторна лихва върху претенцията за дялово разпределение,
тъй като в ОУ не е предвиден срок за плащането й и с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 2
ЗЗД за изпадането на потребителя в забава е било необходимо отправянето на покана,
каквато по делото не е представена. По изложените съображения и при приложение на
неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест
въззивният съд счита, че релевираните претенции по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер както следва:
от ответника Р. Г. П. – 4/6 ид. части, възлизащи на 337.24 лв., законна лихва за забава върху
стойността на доставената топлинна енергия за периода 15.09.2015г. до 23.10.2017г. и
законна лихва за забава върху претендираната стойност на услугата „дялово разпределение“
в размер на 5.74 лв., от ответника М.Л. П. – 1/6 ид. части, възлизащи на 98.54 лв., законна
лихва за забава върху стойността на доставената топлинна енергия за периода 15.09.2015г.
до 23.10.2017г. и законна лихва за забава върху претендираната стойност на услугата
„дялово разпределение“ в размер на 1.43 лв.; от ответника СТ. Л. П. – 1/6 ид. части,
7
възлизащи на 98.54лв., законна лихва за забава върху стойността на доставената топлинна
енергия за периода 15.09.2015г. до 23.10.2017г. и законна лихва за забава върху
претендираната стойност на услугата „дялово разпределение“ в размер на 1.43 лв. се явяват
неоснователни и подлежат на отхвърляне.
За периода от м.08.2016 г. до м.04.2017г. са приложими общите условия на за
продажба на ТЕ за битови нужди от Т.С. ЕАД на клиенти на гр.София от 2016 г.,
публикувани през м.07.2016 г. и влезли в сила през м.08.2016 г. (арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ).
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят, в ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер
на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок.
По аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1. Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава ако не са
заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2).
За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото
съдействие, като предостави информация относно дължимата сумата, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-
дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от
изтичането му, в случай че същата е издадена след изтичането на периода. В настоящия
случай фактурата за периода от м.05.2016 г. до м.04.2017 г. е издадена на 31.07.2017 г.,
видно от представеното от ищеца копие от съобщение към фактура. Фактурата е за сумата
1709.41 лв. и обезщетение за забава върху тази сума се дължи за периода от 15.09.2017г. до
30.11.2017г., която съдът определя при условията на чл. 162 ГПК в размер на 171 лв,,
разпределена между тримата ответници както следва – от ответника Р. Г. П. - 114лв.,
съответно от ответниците М.Л. П. и СТ. Л. П. – съответно по 28.50 лв. до който размер
исковата претенция следва да бъде уважена по отношение на тримата ответници съобразно
квотите им.
С отговора на исковата молба ответниците са направили правопогасяващо
възражение за изтекла погасителна давност. Съгласно Тълкувателно решение N 3/18.05.2012
г. по т. д. № 3/11 г. на ОСГТК на ВКС вземанията на топлофикационни, електроснабдителни
и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги, са
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД и за тях се прилага тригодишна
давност.
Направеното от ответниците възражение е частично основателно. Предявяването на
иска прекъсва течението на давността. Искът е предявен в съда на 30.11.2017г. Погасени
с изтичането на тригодишния давностен срок са вземанията за главница за доставена
топлинна енергия за периода от м. 05. 2014г. до м. 11. 2014 г., като същите са в размер на
848.60 лв. съгласно заключението на съдебно – счетоводната експертиза, което настоящият
състав кредитира.
Непогасената по давност сума за главница за доставена топлинна енергия за периода
от м. 12. 2014 г. до м. 04. 2017г. съобразно квотите на ответниците както следва: за
ответника Р. Г. П. - 3444.03лв., за ответниците М.Л. П. и СТ. Л. П. – съответно по 861 лв.
до който размер исковата претенция следва да бъде уважена по отношение на тримата
ответници съобразно квотите им. Предвид изложеното по – горе, искът с правно основание
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 149 ЗЕ е основателен до посочените размер съобразно
квотите на ответниците, За разликата над тези суми искът е неоснователен и следва да се
8
отхвърли.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта,
с която са отхвърлени предявените срещу Р. Г. П., М.Л. П. и СТ. Л. П. искове за заплащане
на сума за топлинна енергия, ведно с начислената мораторна лихва за посочения по-горе
период, както и за претендираната цена за услугата дялово разпределение, над посочените
суми като исковете бъдат уважени съответно в претендираните от въззивника размер в
посочените по-горе размери. В останалата му част решението следва да се потвърди като
правилно.
По отношение на разноските:
Предвид изхода на спора право на разноски във въззивната инстанция имат и двете
страни.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК ответниците
следва да бъдат осъдени да заплатят на въззивника направените разноски в
първоинстанционното производство възнаграждение за вещи лица и юрисконсултско
възнаграждение общо в размер на 600 лв., както и направените разноски във въззивното
производство за държавна такса /129.90лв./ и юрисконсулстко възнаграждение в размер по
70лв. - общо 199.90лв. съразмерно на уважената част от исковете.
Въззивникът също дължи разноски на въззиваемата страна. Тримата ответници са
претендирали по 350 лв. разноски за въззивна инстанция Приложен е договор за правна
помощ и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК. Съобразно отхвърлената част от исковете
въззивникът следва да заплати на всеки един от ответниците по 60 лв. разноски за въззивна
инстанция.
Съдът констатира, че не е внесена дължимата държавна такса за
първоинстанционното производство. Поради което с оглед изхода на делото страните следва
да бъдат осъдени да заплатят по сметка на Софийски районен съд държавна така както
следва: ищецът „Т.С.“ АД - сумата от 50 лв. ; ответникът Р. Г. П. - сумата от 146 лв.;
ответниците - М.Л. П.и и СТ. Л. П. - по 50 лв.
На основание чл. 280, ал. 3 от ГПК решението на въззивния съд е окончателно и не
подлежи на обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20034765 от 05.02.2021г. по гр.д. № 84204/2017г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 52-ри състав в частта му, в която са отхвърлени предявените
искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 150, ал. 1 ЗЕ от „Т.С.” ЕАД, ЕИК
******* срещу Р. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, район „*******“, ж.к. *******
*******, ап. 10 да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* следните суми: сумата от 3 444.03
лв., главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район *******, ж.к. „******* *******, аб. №
202692, за периода от м. 05.2014г. до м. 11. 2014г. вкл., ведно със законната лихва за забава
от 30.11.2017г. до окончателното плащане; сумата 171 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2017г.. до 30.11.2017г.;
сумата от сумата 35 лв., представляваща цена на услугата на дялово разпределение за
периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г., и срещу М.Л. П., ЕГН **********, с адрес гр.
София, район *******, ж. к. „******* *******, ап. 10 да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК
******* следните суми: сумата от 861.01 лв., главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
район *******, ж.к. „******* *******, аб. № 202692 за периода от м. 05.2014г. до м. 11.
9
2014г. вкл., ведно със законната лихва за забава от 30.11.2017г. до окончателното плащане;
сумата 28.50 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за доставена топлинна
енергия за периода 15.09.2017г.. до 30.11.2017г.; сумата 1.43 лв., представляваща цена на
услугата на дялово разпределение за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г., и срещу СТ. Л.
П., ЕГН **********, с адрес гр. София, район *******, ж. к. „******* *******, ап. 10 да
заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* следните суми: сумата от 861.01 лв., главница,
представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, район *******, ж.к. „******* *******, аб. № 202692 за
периода от м. 05.2014г. до м. 11. 2014г. вкл., ведно със законната лихва за забава от
30.11.2017г. до окончателното плащане; сумата 28.50 лв., представляваща мораторна лихва
върху главницата за доставена топлинна енергия за периода 15.09.2017г.. до 30.11.2017г.;
сумата 1.43 лв., представляваща цена на услугата на дялово разпределение за периода от
01.05.2015г. до 30.04.2017г., и в частта за разноските, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Р. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, район „*******“ ж.к.
******* *******, ап. 10 да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, следните суми: сумата от
3 444.03 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район *******, ж.к. „*******
*******, аб. № 202692, за периода от 01.12.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от 171 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2017 г. – 30.11.2017г.; сумата 35 лв., представляваща цена на услугата на дялово
разпределение за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва върху
тях от подаване на исковата молба - 30.11.2017г. до окончателното плащане, както и
ОСЪЖДА М.Л. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, район *******, ж. к.
„******* *******, ап. 10 да заплати на „Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, следните суми: сумата от
861.01 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район *******, ж.к. „*******
*******, аб. № 202692, за периода от 01.12.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от 28.50лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2017 г. – 30.11.2017г.; сумата 1.43 лв., представляваща цена на услугата на дялово
разпределение за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва върху
тях от подаване на исковата молба - 30.11.2017г. до окончателното плащане както и
ОСЪЖДА СТ. Л. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, район *******, ж. к.
„******* *******, ап. 10 да заплати на ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******* следните суми:
сумата от 861.01 лв. - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район *******, ж.к.
„******* *******, аб. № 202692, за периода от 01.12.2014г. до 30.04.2017г.; сумата от
28.50лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за
периода 15.09.2017 г. – 30.11.2017г.; сумата 1.43 лв., представляваща цена на услугата на
дялово разпределение за периода от 01.05.2015г. до 30.04.2017г., ведно със законната лихва
върху тях от подаване на исковата молба - 30.11.2017г. до окончателното плащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20034765 от 05.02.2021г. по гр.д. № 84204/2017г. по
описа на Софийски районен съд, ГО, 52-ри състав, в останалата му обжалвана част.
ОСЪЖДА Р. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, район „*******“, ж.к.
******* *******, ап. 10; М.Л. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, район *******, ж. к.
„******* *******, ап. 10 и СТ. Л. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, район *******, ж.
к. „******* *******, ап. 10 да заплатят на „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ******* със седалище и адрес
на управление гр.София, ул. *******а основание чл.78, ал. 1 от ГПК всеки един от тях по
499.90лв. - сторени разноски в първоинстанционно и въззивно производство.
ОСЪЖДА Р. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, район „*******“, ж.к.
******* *******, ап. 10 да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в
размер на 146 лв.
ОСЪЖДА М.Л. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, район *******, ж. к.
10
„******* *******, ап. 10ДА ЗАПЛАТИ ПО СМЕТКА НА Софийски районен съд държавна
такса в размер на 50 лв.
ОСЪЖДА СТ. Л. П., ЕГН **********, с адрес гр. София, район *******, ж. к.
„******* *******, ап. 10 да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в
размер на 50 лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: ******* със седалище и адрес на управление гр.София,
ул. „******* да заплати по сметка на Софийски районен съд държавна такса в размер на 50
лв.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „******* да заплати на ответниците Р. Г. П., ЕГН **********, с адрес гр.
София, район „*******“, ж.к. ******* *******, ап. 10; М.Л. П., ЕГН **********, с адрес гр.
София, район *******, ж. к. „******* *******, ап. 10 и СТ. Л. П., ЕГН **********, с адрес
гр. София, район *******, ж. к. „******* *******, ап. 10 на основание на основание чл.78,
ал. 3 от ГПК общо сумата от 180 лева, разноски в първоинстанционно производство (за
всеки един от тях по 60 лв. );
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца „Бруната България “ ЕООД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. *******.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11