Р Е
Ш Е Н
И Е
№260115
гр.Добрич
29.04.2021 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На тридесет и първи март 2021 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №1073 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава
ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от „ОТП Факторинг България“
ЕАД-гр.София срещу решение №260155/19.10.2020 г. по гр.д.№3062/2019 г. на
Добричкия районен съд,с което са отхвърлени предявените от въззивника срещу М.С.Н.
с ЕГН ********** *** и Х.С.Х. с ЕГН **********
*** искове,а именно за осъждане на главния длъжник М.С.Н. да заплати на ищеца следните суми,дължими по договор за кредит за
текущо потребление от 04.06.2008 г. и допълнително споразумение към него от
28.10.2009 г.:
-5 190,21 лв-непогасена по давност част от главница,включена в падежиралите към
датата на подаване на исковата молба анюитетни вноски с падежи от 28.06.2014 г.
до 28.05.2019 г. вкл.,съгласно погасителен план към допълнително споразумение
от 28.10.2009 г.,ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата
молба-07.06.2019 г. до окончателното плащане;
-763,47 лв-предсрочно изискуема част от
главницата,включена в анюитетни вноски с падежи от 28.06.2019 г. до 28.10.2019
г.,съгласно погасителен план към
допълнително споразумение от 28.10.2009 г.,ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба-07.06.2019 г. до
окончателното плащане;
-1 169,89
лв-непогасена по давност възнаградителна лихва,включена в падежиралите към
датата на подаване на исковата молба анюитетни вноски с падежи от 28.06.2016 г.
до 28.05.2019 г. вкл., съгласно
погасителен план към допълнително споразумение от 28.10.2009 г.;
-965,74
лв-непогасена по давност наказателна лихва по чл.19.1 от Общите
условия,начислена върху главницата,включена в анюитетните вноски с падежи от
28.06.2014 г. до 28.05.2019 г. вкл. за периода от 06.06.2016 г. до 07.06.2019
г. /датата на подаване на исковата молба/,
както и за
солидарно осъждане на поръчителя Х.С.Х. и главния длъжник М.С.Н. да заплатят на
ищеца следните суми:
-708,81 лв-непогасена по давност част от главница,включена в
падежиралите към датата на подаване на исковата молба анюитетни вноски с падежи
от 28.12.2018 г. до 28.05.2019 г. вкл.,съгласно погасителен план към
допълнително споразумение от 28.10.2009 г.,ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба-07.06.2019 г. до
окончателното плащане;
-763,47
лв-предсрочно изискуема част от главницата,включена в анюитетни вноски с падежи
от 28.06.2019 г. до 28.10.2019 г.,съгласно
погасителен план към допълнително споразумение от 28.10.2009 г.,ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба-07.06.2019 г. до
окончателното плащане;
-79,59 лв-непогасена по давност
възнаградителна лихва,включена в падежиралите към датата на подаване на
исковата молба анюитетни вноски с падежи от 28.12.2018 г. до 28.05.2019 г.
вкл.,съгласно погасителен план към
допълнително споразумение от 28.10.2009 г. и
-16,36 лв-непогасена по давност
възнаградителна лихва,включена в падежиралите към датата на подаване на
исковата молба анюитетни вноски с падежи от 28.12.2018 г. до 28.05.2019 г.
вкл.,съгласно погасителен план към допълнително
споразумение от 28.10.2009 г.,
като въззивникът е осъден да заплати на М.С.Н.
сторените от последния съдебни разноски в размер на 970 лв,от които 750 лв - адвокатско възнаграждение и 220
лв-депозити по ССчЕ и по СГЕ,респ. на Х.С.Х. сторените от последния
съдебни разноски в размер на 506,37 лв,от които 340 лв-адвокатско възнаграждение,
30 лв-консултация по ч. гр. д. №227/2012 г.,127,50 лв-депозит за вещо лице по
ССчЕ /с вкл. банкови комисиони/,3,60 лв-такса преписи на документи,изискани по
изп. дело от ЧСИ Л.Т.и 5,28 лв-куриерска услуга.
Въззивникът намира първоинстанционното решение за
незаконосъобразно и постановено в противоречие с наведените от страните
възражения и съдебната практика.Изразява се несъгласие с аргументите на ДРС
относно наличието на проведено заповедно производство,инициирано от цедента
„Банка ДСК“ ЕАД на 08.01.2012 г.;обявяването на кредита за предсрочно изискуем
с получаване на писмо за цесията от длъжниците на 10.09.2012 г. от кредитополучателя
и на 20.08.2012 г. от поръчителя;обявяването на кредита за предсрочно изискуем
с връчване на покана за доброволно изпълнение в образуваното срещу длъжниците
изпълнително производство.Подробно са изложени доводи срещу горните изводи на
съда.Посочено е,че в рамките на заповедното производство липсвал документ,по
силата на който да е извършено уведомяване на ответниците за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита.Предсрочната изискуемост не била настъпила
преди подаване на заявлението по чл.417 от ГПК от „Банка ДСК“.Изрично
волеизявление на кредитора до длъжниците за това не било достигнало нито преди
заповедното производство,нито в хода на последното.Недопустимо било да се
приеме,че извлечението от счетоводните книги и приложените документи към ч.гр.д.
имат характера на уведомление,с което се обявява от кредитора предсрочна
изискуемост.Получаването на уведомителни писма от длъжниците за цесията също не
можело да се приравни на нарочно изявление на кредитора-цесионер за обявяване
на предсрочна изискуемост,защото писмата съдържали единствено изявление за
уведомяване на длъжниците за прехвърляне на вземанията и промяната на
кредитора.Претенциите по делото касаели вземания,чийто краен падеж не бил
настъпил към датата на подаване на исковата молба.Тъй като крайният срок на
задълженията изтичал на 28.10.2019 г.,т.е. 4 месеца след подаване на исковата
молба,нямало как да е настъпила погасителна давност спрямо вземанията от
кредитополучателя и поръчителя.Настоява се за отмяна на атакуваното решение и
за уважаване на исковете.Претендира се присъждане на сторените от въззивника
разноски в двете инстанции.
В писмени отговори и в хода на въззивното
производство въззиваемите М.С.Н. и Х.С.Х.
изразяват становище за неоснователност на жалбата и настояват за потвърждаване
на обжалваното решение,като претендират присъждане на сторените от тях разноски
в настоящата инстанция.
Като постави на разглеждане въззивната
жалба,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбата е депозирана в рамките на
преклузивния срок по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от
първоинстанционното решение на 29.10.2020 г.,а жалбата е подадена чрез куриер
на 12.11.2020 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на
12.11.2020 г./.Жалбата е процесуално допустима предвид горното и подаването й
от активно легитимирано лице-страна в производството по делото-с правен интерес
от атакуване на неизгодното за него първоинстанционно решение.Разгледана по
същество,същата е основателна.
Първоинстанционното решение е валидно
като постановено от законен състав на районния съд в рамките на правомощията
му,в изискуемата форма,мотивирано и разбираемо.Въззивният съд констатира с
определение №260025/12.01.2021 г. нередовност на исковата молба,по повод на
която е образувано делото,поради неясен петитум и указа на ищеца „ОТП Факторинг
България“ ЕАД-гр.София да уточни исковите претенции,насочени само срещу главния
длъжник М.С.Н. от една страна,и исковите претенции,насочени срещу двамата
солидарни длъжници-главния длъжник М.С.Н. и поръчителя Х.С.Х.,от друга
страна.Последното уточнение бе сторено от ищцовото дружество с молба
вх.№260633/28.01.2021 г.Така исковата молба се счита за редовна със задна
дата,считано от датата на подаването й,по смисъла на чл.129 ал.5 от ГПК.Следователно
следва да се приеме,че първоинстанционното решение е постановено по редовна
искова молба и по допустими искове,тъй като редовността на исковата молба е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на предявените
искове.Констатира се обаче с оглед извършеното от ищеца уточнение на исковите
претенции и премахване на установеното от въззивния съд дублиране на суми по
исковете за самостоятелно осъждане на главния длъжник и по исковете за солидарно
осъждане на последния и поръчителя,че произнасянето на районния съд по част от
исковите претенции срещу М.С.Н. е по непредявени искове.В този смисъл
първоинстанционното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено в
частта,с която са отхвърлени исковете на „ОТП Факторинг България“ ЕАД-гр.София
срещу М.С.Н.,както следва:
-за сумата от 5 190,21 лв-непогасена по давност част от главница,включена в
падежиралите към датата на подаване на исковата молба анюитетни вноски с падежи
от 28.06.2014 г. до 28.05.2019 г. вкл.-в
частта на произнасянето за горницата от 4 481,40 лв до 5 190,21 лв и за периода на вноските с падежи от 28.12.2018 г. до
28.05.2019 г.;
-изцяло за сумата от 763,47 лв-предсрочно изискуема част от
главницата,включена в анюитетни вноски с падежи от 28.06.2019 г. до 28.10.2019
г.;
-за сумата
от 1 169,89 лв-непогасена по давност възнаградителна лихва,включена в
падежиралите към датата на подаване на исковата молба анюитетни вноски с падежи
от 28.06.2016 г. до 28.05.2019 г. вкл.- в частта на произнасянето за горницата
от 1 090,30 лв до 1 169,89 лв и за
периода на вноските с падежи от 28.12.2018 г. до 28.05.2019 г.;
-за сумата
от 965,74 лв-непогасена по давност наказателна лихва по чл.19.1 от Общите условия,начислена
върху главницата,включена в анюитетните вноски с падежи от 28.06.2014 г. до
28.05.2019 г. вкл. за периода от 06.06.2016 г. до 07.06.2019 г. /датата на
подаване на исковата молба/-в частта на произнасянето за горницата от 949,38 лв до
965,74
лв и за периода на вноските с падежи от 28.12.2018 г. до
28.05.2019 г.,респ. за периода на начисляване на наказателната лихва от 29.12.2018
г. до 07.06.2019 г.
В останалата част решението на ДРС е
допустимо.По същество в тази част същото е неправилно,като съображенията за
този извод са следните:
Гр.д.№3062/2019 г. на ДРС е образувано по
повод искова молба вх.№41204/07.06.2019 г. по описа на Районен съд-гр.Варна /по
същата първоначално е образувано гр.д.№8919/2019 г. на ВРС,което е прекратено и
изпратено по подсъдност на ДРС/,уточнена с молба вх.№260633/28.01.2021 г. по
описа на ДОС /на лист 30 от делото на ДОС/,с която са предявени обективно
кумулативно съединени искове на основание чл.79 и сл. от ЗЗД във връзка с чл.99
от ЗЗД и чл.430 от ТЗ от „ОТП Факторинг България“ ЕАД-гр.София,както следва:
1./искове за осъждане на главния длъжник М.С.Н.
*** по договор за кредит за текущо потребление от 04.06.2008 г. и допълнително
споразумение към него от 28.10.2009 г.,сключени между него в качеството на
кредитополучател и „Банка ДСК“ ЕАД-гр.София в качеството на кредитор,да заплати
на ищцовото дружество-правоприемник на цесионера по договор за покупко-продажба
на вземания /цесия/ от 12.07.2012 г. следните суми:
-4 481,40 лв-падежирали към датата на подаване на исковата молба анюитетни вноски от
главницата с падежи от 28.06.2014 г. до 28.11.2018 г. вкл.,съгласно погасителен
план към допълнително споразумение от 28.10.2009 г.,ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба-07.06.2019 г.,до
окончателното плащане;
-1 090,30 лв-непогасена по давност
възнаградителна лихва,включена в падежиралите към датата на подаване на
исковата молба анюитетни вноски с падежи от 28.06.2016 г. до 28.11.2018 г. вкл., съгласно погасителен план към допълнително
споразумение от 28.10.2009 г.;
-949,38
лв-непогасена по давност наказателна лихва по чл.19.1 от Общите
условия,начислена върху главницата,включена в анюитетните вноски с падежи от
28.06.2014 г. до 28.11.2018 г. вкл. за периода от 06.06.2016 г. до 28.12.2018
г.
2./искове за
солидарно осъждане на главния длъжник М.С.Н.
*** по договор за кредит за текущо потребление от 04.06.2008 г. и допълнително
споразумение към него от 28.10.2009 г.,сключени между него в качеството на
кредитополучател и „Банка ДСК“ ЕАД-гр.София в качеството на кредитор,и на
поръчителя по договора Х.С. *** да заплатят на ищцовото дружество-правоприемник
на цесионера по договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 12.07.2012
г. следните суми:
-708,81 лв-непогасена по давност част от главница,включена в
падежиралите към датата на подаване на исковата молба анюитетни вноски с падежи
от 28.12.2018 г. до 28.05.2019 г. вкл.,съгласно погасителен план към
допълнително споразумение от 28.10.2009 г.,ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба-07.06.2019 г.,до
окончателното плащане;
-763,47
лв-предсрочно изискуема част от главницата,включена в анюитетни вноски с падежи
от 28.06.2019 г. до 28.10.2019 г.,съгласно
погасителен план към допълнително споразумение от 28.10.2009 г.,ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба-07.06.2019 г.,до
окончателното плащане;
-79,59 лв-непогасена по давност
възнаградителна лихва,включена в падежиралите към датата на подаване на
исковата молба анюитетни вноски с падежи от 28.12.2018 г. до 28.05.2019 г.
вкл.,съгласно погасителен план към
допълнително споразумение от 28.10.2009 г. и
-16,36 лв-непогасена по давност наказателна
лихва по чл.19.1 от ОУ,начислена върху главницата,включена в анюитетните вноски
с падежи от 28.12.2018 г. до 28.05.2019 г. вкл.,за периода от 29.12.2018 г. до
датата на подаване на исковата молба-07.06.2019 г.
Изложено е в
исковата молба,че вземанията произтичат от договор за кредит за текущо
потребление,сключен на 04.06.2008 г. между ответника М.С.Н. като
кредитополучател и «Банка ДСК» ЕАД като кредитор,по който договор ответникът Х.С.Х.
бил поръчител.С допълнително споразумение от 28.10.2009 г. били предоговорени
условия по първоначалния договор-променена била падежната дата за погасяване на
задълженията от 2-ро на 28-мо число на месеца,а крайната дата за издължаване на
кредита станала 28.10.2019 г.По силата на договор за покупко-продажба на
вземанията /цесия/ от 12.07.2012 г.,сключен между «Банка ДСК» ЕАД /цедент/ и
«ОТП Факторинг България» ЕООД /цесионер/,чийто правоприемник понастоящем е
ищецът «ОТП Факторинг България» ЕАД,процесните вземания били прехвърлени на
праводателя на ищцовото дружество ведно с всичките им привилегии,обезпечения и
други принадлежности.Длъжниците били уведомени за цесията най-късно с връчване
на препис от настоящата искова молба.Предишният кредитор «Банка ДСК» ЕАД не бил
упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем,като това извършвал
сега ищецът с настоящата искова молба,който получил това право по силата на
допълнително споразумение с предишния кредитор от 10.03.2017 г. към договори за
покупко-продажба на вземания,сред които и процесният договор за цесия от
12.07.2012 г.
В отговора
си на исковата молба ответникът М.Н. сочи,че за процесните вземания било
проведено от предишния кредитор «Банка ДСК» ЕАД заповедно
производство-ч.гр.д.№227/2012 г. на ДРС,по което били издадени заповед за
незабавно изпълнение и изпълнителен лист.Въз основа на изпълнителния лист било
образувано изп.д.№20187370400177 по описа на ЧСИ Л.Т.с район на действие ДОС.Поради
подадено възражение от длъжника срещу заповедта последната била обезсилена,след
като заявителят не предявил установителни искове за вземанията си в указания
едномесечен срок.Навежда се нищожност на процесния договор за цесия поради
противоречието му с чл.2 ал.4 от Регламент №575/2013 г.,както и поради пълна
симулация,тъй като вземането съществувало още в полза на предишния кредитор и
не било счетоводно отписано от него.Длъжникът Н. не бил уведомен за цесията и
тя нямала действие спрямо него.Още предишният кредитор бил упражнил правото си
да обяви кредита за предсрочно изискуем,като подал заявлението за издаване на
заповед за незабавно изпълнение.Вземанията били погасени по давност.С оглед
горното исковете следвало да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Ответникът Х.С.Х.
изразява становище за неоснователност на исковете срещу него.Счита,че
поръчителството било прекратено от 29.08.2011 г.,тъй като кредиторът не бил
предявил иск срещу главния длъжник в шестмесечен срок от падежа,настъпил на
28.02.2011 г. /датата на последната внесена от кредитополучателя вноска/.Договорът
за цесия не можел да възстанови прекратеното поръчителство.Поръчителството било
относително недействително на основание чл.139 от ЗЗД във връзка с чл.26 ал.4
от ЗЗД.Договорът за цесия не пораждал действие спрямо поръчителя Х. и по
причина,че последният не бил уведомен за него.Вземанията били и погасени по
давност.С допълнителното споразумение от 28.10.2009 г. предишният кредитор се
бил отказал от начисляването на наказателни лихви,поради което такива вземания
не били прехвърлени с договора за цесия и не се дължали.
На практика
не е спорно между страните,че между «Банка ДСК» ЕАД-гр.София в качеството на
кредитор и ответника М.С.Н. в качеството на кредитополучател е бил сключен
договорът за кредит за текущо потребление на листи 38-40 от делото на
ДРС.Ответниците са наблегнали в хода на първоинстанционното производство на
факта,че датата на сключване на договора не била четливо изписана,а именно не
се четяла годината на сключване.Договорът очевидно е сключен на четвърти
юни,като действително годината не е четлива,но същата е установима от
погасителния план към договора,който е неразделна част от
последния.Погасителният план на листи 41-44 от делото на ДРС,подписан от
кредитополучателя Н.,сочи дата за усвояване на кредита и начало на уговорените
анюитетни вноски през 2008 г.,което недвусмислено определя датата на сключване
на договора 04.06.2008 г.Именно тази дата на сключване е възприета като
меродавна от страните по договора,които са подписали допълнителното
споразумение към него от 28.10.2009 г. /на листи 48-49 от делото на ДРС/.В
последното допълнително споразумение е посочено,че същото се сключва с цел
изменение на вече сключения между същите страни договор за кредит от 04.06.2008
г.Договорът е посочен с тази дата на сключване както в заглавната част на
споразумението,така и в съдържанието на последното,поради което формалният спор
относно датата на сключване е решен в полза на твърдението на ищцовото
дружество.
Вещото лице Атанас Стойчев в заключението си по
допуснатата от първоинстанционния съд съдебно-графическа експертиза е
установило,че всички подписи в документите от кредитното досие по процесния
договор за кредит,вкл. в договора за кредит от 04.06.2008 г. и погасителния
план към него,в допълнителното споразумение от 28.10.2009 г. и погасителният
план към него,са положени от кредитополучателя М.С.Н..Договорът за кредит и
допълнителното споразумение към него са сключени следователно безспорно с
участието на ответника Н. и при неговото категорично съгласие,поради което са
валидни и са породили своето правно действие.По силата на договора от
04.06.2008 г. банката-кредитор отпуска на кредитополучателя Н. кредит в размер
на 8500 лв.Кредитът следва да се върне от кредитополучателя според погасителния
план-неразделна част от договора на 110 месечни анюитетни вноски в размер на 134,84
лв всяка една от тях /само последната от 123,95 лв/,платими на 2-ро число на
всеки календарен месец.Уговорена е възнаградителна лихва.Съгласно т.19.1 от ОУ
за предоставяне на кредити за текущо потребление,които са неразделна част от процесния
договор за кредит,при забава на плащането на месечна вноска от деня,следващ
падежната дата по договора,частта от вноската,представляваща главница,се
олихвява с договорената лихва,увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни
пункта-т.нар.наказателни лихви.Падежът за окончателно погасяване на кредита е 03.08.2017
г.С допълнително споразумение от 28.10.2009 г.,сключено между банката-кредитор
и длъжника М.С.Н.,е постигната договорка за изменение на първоначалния договор
за кредит,като падежната дата на вноските се променя от 2-ро на 28-мо число от
месеца,а крайната падежна дата за окончателно издължаване става 28.10.2019 г.
На 18.01.2012 г. кредиторът „Банка ДСК“ ЕАД подава
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК срещу
длъжника М.С.Н. и поръчителя Х.С.Х. за солидарно заплащане от последните на
суми по процесния договор за кредит-главница,договорни и наказателни лихви,като
се позовава на настъпила автоматично на основание т.19.2 от ОУ предсрочна
изискуемост на кредита.По ч.гр.д.№227/2012 г. на ДРС е издадена заповед за
изпълнение №4/18.01.2012 г. и изпълнителен лист срещу двамата длъжници.По повод
на изпълнителния лист е образувано изп.д.№20187370400177 по описа на ЧСИ
Л.Тасева /в тази насока покани за доброволно изпълнение до длъжниците на листи
27 и 28 от ч.гр.д.№227/2012 г. на ДРС/.След като ЧСИ връчва на длъжниците
покани за доброволно изпълнение ведно със заповедта за изпълнение последните
подават на 03.04.2018 г. възражения срещу заповедта.С разпореждане от
08.05.2018 г. заповедният съд указва на заявителя „Банка ДСК“ да предяви искове
относно вземанията си в едномесечен срок от съобщението за разпореждането.Тъй
като заявителят не предявява такива искове в указания срок,с определение
№1689/23.07.2018 г. ДРС обезсилва заповедта за изпълнение.
На 12.07.2012 г. /6 месеца след издаване на заповедта
за незабавно изпълнение в полза на „Банка ДСК“ ЕАД/ е сключен договор /на листи
9 и сл. от делото на ВРС/ за покупко-продажба /прехвърляне/ на вземания /цесия/
между първоначалния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД /цедент/ и „ОТП Факторинг България“
ЕООД-гр.София-праводател на настоящия ищец „ОТП Факторинг България“
ЕАД-гр.София /цесионер/,по силата на
който на цесионера са прехвърлени и процесните вземания на горната банка от
длъжника М.С.Н. /дълг №2410 в приложения към договора приемо-предавателен
протокол/.Съгласно разпоредбата на чл.99 ал.3 от ЗЗД предишният кредитор е
длъжен да уведоми длъжника за цесията,като според разпоредбата на чл.99 ал.4 от ЗЗД прехвърлянето има действие спрямо длъжника от деня,когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор.С пълномощно на лист 27 от делото на ВРС
/гр.д.№8919/2019 г./ предишният кредитор „Банка ДСК“ ЕАД упълномощава новия кредитор „ОТП Факторинг
България“ ЕООД-гр.София да уведоми вместо първия за цесията всички длъжници по
прехвърлените вземания.Такова упълномощаване е допустимо и уведомяването на
длъжника чрез новия кредитор поражда правните последици по чл.99 ал.4 от ЗЗД
/решение №137/02.06.2015 г. по гр.д.№5759/2014 г.,III г.о.,ГК на ВКС/.В реализация на горните си пълномощия
цесионерът изготвя уведомителни писма до длъжниците М.Н. и Х.Х. за прехвърляне
на вземанията /на листи 32 и 33 от делото на ВРС/,които са връчени на длъжниците
през август и септември 2012 г. според известията за доставяне на лист 56 от
делото на ДРС.Дори с оглед факта,че в известията не е посочена коректно датата
на връчване,да се счете,че редовно уведомяване на длъжниците чрез посочените
уведомления от 02.08.2012 г. не е осъществено,то със самото връчване на преписи
от исковата молба и приложенията към нея по настоящото дело длъжниците са
надлежно уведомени за цесията.Константна е съдебната практика,че цесията следва
да се счита за надлежно съобщена на длъжника и тогава,когато изходящото от
цедента /в случая по пълномощия от цесионера/ уведомление е връчено на длъжника
като приложение към исковата молба,с която новият кредитор е предявил иска си
за изпълнение на цедираното вземане /така решение №78/09.07.2014 г. по
т.д.№2352/2013 г.,II т.о.,ТК на ВКС;решение
№3/16.04.2014 г. по т.д.№1711/2013 г.,I т.о.,ТК
на ВКС/.Уведомяването на длъжника настъпва с получаване от същия на препис от
исковата молба и приложенията към нея,вкл. уведомлението за цесията.Предвид
изложеното съдът намира,че в настоящия случай цесията е надлежно съобщена на
длъжниците и същата е породила действие за тях.Последното следва да бъде
съобразено на основание чл.235 ал.3 от ГПК като факт от значение за спорното
право,настъпил след предявяване на исковете.Следователно титуляр на процесните
вземания спрямо ответниците към настоящия момент е именно ищецът по делото-правоприемникът
на цесионера ЕООД-„ОТП Факторинг България“ ЕАД,който надлежно е встъпил в
правата на предишния кредитор.Доводите на ответника М.С.Н. за нищожност на
договора за цесия,съдържащи се в отговора на исковата молба,за пълна
симулативност и противоречие на договора на разпоредба от Регламент №575/2013
г. са напълно неясни и формално изложени.Липсва обосновка в детайли на тези
доводи,по която съдът да се произнесе.Нищо не навежда на абсолютна симулативност
на договора за цесия,доколкото цесионерът,респ.неговият правоприемник,очевидно
се възползва от правните последици на договора,предявявайки настоящите искове,а
цедентът /бившият кредитор/ не се е противопоставил на това,нито е продължил
действията си по принудително събиране на вземанията /така поведението му по
заповедното производство,изразяващо се в дезинтересиране от вземанията и
непредявяване в указания срок на исковете за вземанията,вследствие на което
заповедта за изпълнение е обезсилена/.Цитираната разпоредба на чл.2 ал.4 от
посочения Регламент не е относима по спора и никакво противоречие на процесния
договор за цесия на тази разпоредба не се установява.Доводите на ответниците по
делото,че по договора за цесия не било извършено плащане на продажна цена за
прехвърлените вземания,не са относими към действителността на договора,а са
евентуално основание за разваляне на договора от изправната страна по
него.Потестативното право на разваляне на договора принадлежи на страните по
него и от тях зависи дали ще го упражнят.Трети лица не могат да го
упражняват,нито да се позовават на него.Освен това продажната цена по цесията е
платена от цесионера,за което свидетелства удостоверението на лист 90 от делото
на ДРС,издадено от предишния кредитор „Банка ДСК“ ЕАД.
Възраженията на длъжниците,че вземанията били погасени
по давност,са неоснователни.Неоснователни са доводите им за настъпила
предсрочна изискуемост на кредита още с неплащане на първата анюитетна вноска
по погасителния план от главния длъжник Н..Съгласно клаузата на т.19.2 от ОУ
към процесния договор /към допълнителното споразумение от 2009 г./ при допусната
забава в плащането на главница и/или лихва над 90 дни целият остатък от кредита
става предсрочно изискуем и се отнася в просрочие.Според т.20.1 кредиторът има
право да превърне кредита в предсрочно изискуем и в случай на всяко неплащане в
срок на уговорените погашения по лихва и/или главница,респ. и в др.хипотези.Вещото
лице по допуснатата от ДРС съдебно-счетоводна експертиза /на листи 148 и сл. от
делото на ДРС/ е установило,че кредитополучателят М.Н. е платил 17 вноски по
кредита,като последната 17-та вноска с падеж 28.03.2011 г. е платена на 31.03.2011
г.Първата непогасена вноска е с падеж 28.04.2011 г.,като длъжникът Н. повече
никакви плащания след 31.03.2011 г. не е извършил.Банката-предишен кредитор е
имала основание да обяви кредита за предсрочно изискуем.Предсрочната
изискуемост обаче не настъпва автоматично.Според постановките на т.18 от
Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС,което представлява задължителна съдебна практика,предсрочната изискуемост
не може да настъпи автоматично.Последната представлява изменение на
договора,което за разлика от общия принцип в чл.20а ал.2 от ЗЗД,изискващ
изменение на договора само по взаимно съгласие на страните,настъпва с
едностранно волеизявление само на едната от страните /на кредитора/ при наличие
на две предпоставки:обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора
право да обяви кредита за предсрочно изискуем.Обявяването на предсрочната
изискуемост предполага изрично изявление на кредитора,че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от него за предсрочно изискуем,вкл. и за вноските с
ненастъпил падеж,които към момента на изявлението не са били
изискуеми.Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от
длъжника на волеизявлението на кредитора.В случая банката-първоначален кредитор
не е упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем чрез нарочно
уведомление и такова нейно изявление не е достигало до главния длъжник Н. и
поръчителя Х..Подаденото на 18.01.2012 г. от банката-кредитор заявление за
издаване на заповед за изпълнение,в което същата се е позовала на настъпила
предсрочна изискуемост на кредита,няма характера на волеизявление на
кредитора,което да е достигнало до знанието на длъжниците,защото заявлението не
се връчва на последните и до произнасянето на съда заповедното производство е
едностранно.Самият заявител се е позовал в заявлението на „автоматично“
настъпила предсрочна изискуемост,което означава,че същият не е връчил на
длъжниците нарочно уведомление,че обявява кредита за предсрочно изискуем,преди
подаване на заявлението.Връчването впоследствие на покана за доброволно
изпълнение от ЧСИ по изп.д.№20187370400177 на всеки от длъжниците на 03.04.2018
г. ведно с издадената заповед за изпълнение също не може да се третира като
надлежно връчване на уведомление,изхождащо от самия кредитор,за обявяване
предсрочна изискуемост на кредита,защото нито в ПДИ,изготвена от ЧСИ,нито в
самата заповед за изпълнение,издадена от съда,се съдържа изявление на самия
кредитор за обявяване предсрочна изискуемост на кредита.По смисъла на т.18 от
Тълкувателно решение №4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС волеизявлението следва да изхожда директно от кредитора и да е изрично и
недвусмислено.Очевидно ПДИ и заповедта за изпълнение не отговарят на тези изисквания.Предсрочната
изискуемост на кредита е обявена в хода на настоящото исково производство от
правоприемника на цесионера-от ищеца „ОТП Факторинг България“ ЕАД,който е
разполагал с правомощия в тази насока по силата на допълнителното споразумение от 10.03.2017 г. към договори за
цесия,сключено между „Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България“ ЕАД,относимо и
към процесния договор за цесия от 12.07.2012 г. /посочен в б.“А“ от
споразумението/.Обявяването става със самата искова молба,която съдържа волеизявление
на ищеца в този смисъл,като предсрочната изискуемост настъпва с връчване на
двамата ответници на преписи от исковата молба /на М.Н.-на 21.10.2019 г.,а на Х.Х.-на
21.09.2019 г./.Предсрочната изискуемост е обявена дни преди настъпване на
крайния падеж на договора на 28.10.2019 г.Фактът на настъпване на предсрочна
изискуемост и на окончателна изискуемост в хода на исковото производство следва
да бъде зачетен на основание чл.235 ал.3 от ГПК.Тъй като преди предявяване на
исковете процесните вземания не са с настъпил падеж,то и погасителната петгодишна
давност по чл.110 от ЗЗД относно главницата и тригодишна давност по чл.111
б.“в“ от ЗЗД относно лихвите,която давност по правилото на чл.114 ал.1 от ЗЗД
започва да тече от деня,в който вземанията стават изискуеми,не е изтекла към
датата на предявяване на исковете.
Според съда срокът на погасителна давност започва да
тече именно от датата на обявената предсрочна изискуемост или на уговорения
краен падеж на кредита,а не от датата на падежите на отделните погасителни
вноски по погасителния план,защото константната съдебна практика приема,че
уговореното връщане на предоставена в заем /кредит/ сума на погасителни вноски
не превръща този договор в такъв за периодични платежи,а представлява уговорка
за изпълнение на единното задължение на части /чл.66 от ЗЗД/.В този смисъл
приложима за това задължение е 5-годишната давност по чл.110 от ЗЗД относно
главницата и 3-годишната давност по чл.111 б.“в“ от ЗЗД относно лихвите /забел.
за прилагане на давността по чл.111 б.“в“ от ЗЗД и относно възнаградителната и
наказателната лихва навеждат мотивите към т.1 от ТР №3/27.03.2019 г. по
тълк.д.№3/2017 г. на ОСГТК на ВКС/,която започва да тече не от датата на
падежите на отделните погасителни вноски,а от датата на обявената предсрочна
изискуемост или на крайния падеж за издължаване на кредита /в тази насока
решение №38/26.03.2019 г. по т.д.№1157/2018 г. на II т.о.,ТК на ВКС/.Въпреки това следва да се отбележи,че
ищцовото дружество при предявяване на исковете е съобразило изтекла 5-годишна
давност относно главницата и 3-годишна давност относно лихвите,като е
претендирало от главния длъжник М.Н. вземане за главница за период от
28.06.2014 г. до 28.11.2018 г.,попадащ в рамките на по-малко от 5 години преди
предявяване на исковете на 07.06.2019 г.,респ. вземане за договорна лихва за
период от 28.06.2016 г. до 28.11.2018 г.,попадащ в рамките на по-малко от 3
години преди предявяване на исковете,респ. вземане за наказателна лихва за
период от 06.06.2016 г. до 28.12.2018 г.,също попадащ в рамките на 3 години от
предявяване на исковете.В този смисъл дори и да се приеме,че давността тече
спрямо всяка падежирала вноска,то тя не е изтекла за претендираните от ищеца
вземания.
Вземанията на кредитора са били обезпечени с договор
за поръчителство от 04.06.2008 г.,по силата на който поръчителят Х.С.Х. поема
солидарна отговорност с кредитополучателя за всички негови задължения към
банката.Ответникът Х. е оспорил с отговора на исковата молба „истинността“ на
договора за поръчителство,като,доколкото се касае за частен диспозитивен
документ,да се оспори истинността му означава да се оспори единствено неговата
автентичност.Тъй като документът носи подписа на страната,която го
оспорва,тежестта за доказване на неговата неавтентичност е на оспорващата го
страна.Ответникът Х. не е оборил своето авторство на подписа под договора.Не
отговаря на истината,че в договора няма дата и място на сключване,доколкото
същият е неразделна част от бланковия договор за кредит,сключен с главния
длъжник,в който изрично е посочено,че е сключен на 04.06.2008 г. в гр.Добрич.Поръчителят
Х. е подписал и допълнителното споразумение към договора за кредит от 28.10.2009
г.,поради което е обвързан от клаузите на същото,респ. поръчителството има
действие до крайния падеж на договора за кредит,уговорен окончателно до
28.10.2019 г.Доколкото с договора за цесия от 12.07.2012 г. не е уговорено
друго,по смисъла на закона /чл.99 ал.2 от ЗЗД/ прехвърлените вземания
преминават върху новия кредитор с привилегиите,обезпеченията и другите им
принадлежности,вкл. с изтекли лихви /договорни и наказателни/.Последното е
изрично уточнено и с допълнителното споразумение към договори за цесия от
10.03.2017 г. /т.1 от споразумението/.
Неоснователно е и възражението на поръчителя Х.,че
поръчителството било с прекратено действие по смисъла на чл.147 от ЗЗД.Според
разпоредбата на чл.147 ал.1 изр.1 от ЗЗД поръчителят остава задължен и след
падежа на главното задължение,ако кредиторът е предявил иск против длъжника в
течение на шест месеца.Както вече бе посочено по-горе,шестмесечният срок не
следва да се брои от падежа на всяка анюитетна вноска,а от датата на настъпване
на предсрочна изискуемост или окончателна изискуемост на целия дълг.Тъй като
предсрочната изискуемост и крайният падеж на процесния кредит настъпват в хода
на настоящото исково производство,то очевидно 6-месечният срок не е изтекъл към
датата на предявяване на исковете.Още преди да е започнал да тече исковете
срещу главния длъжник Н. са предявени,поради което поръчителството продължава
действието си.Дори и да се възприеме другата хипотеза на изчисляване на срока
спрямо всяка анюитетна вноска,следва да се отбележи,че ищцовото дружество е
съобразило този срок и е предявило исковете си за солидарно осъждане на главния
длъжник и поръчителя за вземания в рамките на този 6-месечен срок преди
предявяване на исковете.
Сочената от поръчителя Х. недействителност на договора
за поръчителство по смисъла на чл.139 от ЗЗД не е налице.Последната разпоредба
няма касателство към настоящата хипотеза,нито са наведени детайлни доводи от
ответника за приложимостта й.
Предвид изложеното съдът намира,че исковете са
основателни и следва да бъдат уважени,като претендираните суми са в рамките на
изчислените от вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза
/данните за размерите на дължимите вноски за главница,възнаградителна лихва и
наказателна лихва за процесните периоди в таблиците,съдържащи се в заключението/.По
правило главният длъжник и поръчителят са солидарно задължени за всички
вземания,но при положение,че ищецът претендира разделно осъждане за различни
периоди,съдът е длъжен в съответствие с диспозитивното начало да се съобрази с исковите
претенции,както са предявени.Първоинстанционното решение в частта на
произнасянето по предявените искове /така,както са уточнени от ищеца с молбата
на лист 30 от делото на ДОС/ следва да бъде отменено като неправилно,а исковете
следва да бъдат изцяло уважени.Същото следва да се отмени и в частта за
разноските,като отговорността за разноски следва да бъде разпределена съобразно
изхода от спора.
Поради уважаване на исковете право на разноски за
първата и въззивната инстанция има само ищецът по делото и въззивник „ОТП
Факторинг България“ ЕАД,който изрично е претендирал такива в двете инстанции.Ответниците
и въззиваеми нямат право на разноски и такива не следва да им се присъждат.
В полза на горното дружество следва да се присъдят
следните разноски:за първа инстанция-447,03 лв държавна
такса за водене на делото+1,95 лв банкова такса;350 лв възнаграждение за вещо
лице по ССЕ+3,90 лв банкова такса;300 лв юрисконсултско възнаграждение поради
това,че дружеството е представлявано от юрисконсулт,определено по реда на чл.37
от ЗПП във връзка с чл.25 ал.1 от НЗПП /забел. не са налице предпоставките на
чл.25 ал.2 от НЗПП за увеличаване на юрисконсултското възнаграждение,тъй като
по делото са проведени три съдебни заседания,в които е даден ход,а материалният
интерес не надвишава 10 000 лв/-общо разноски 1 102,88 лв;за въззивната инстанция-223,51 лв
държавна такса по обжалването+1,10 лв банкова такса и 150 лв юрисконсултско
възнаграждение,определено от съда по реда на чл.37 от ЗПП във връзка с чл.25
ал.1 от НЗПП-общо разноски 374,61 лв.С оглед факта на разделно осъждане на
двамата ответници /в една част по исковете солидарно осъждане на двамата,а в
друга-самостоятелно осъждане на М.Н./ съдът намира,че следва да разпредели
отговорността за разноски между двамата съразмерно на цената на уважените срещу
всеки от тях искове.Така за първата инстанция ответниците М.Н. и Х.Х. следва да
заплатят на ищеца по делото солидарно разноски в размер на 213,81 лв,а само
ответникът Н. следва да му заплати разноски в размер на 889,07 лв.За въззивната
инстанция Н. и Х. следва да заплатят на въззивника солидарно разноски в размер
на 72,62 лв,а само Н.-разноски в размер на 301,99 лв.
Водим от гореизложеното,Добричкият окръжен съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение №260155/19.10.2020 г. по гр.д.№3062/2019 г.
на Добричкия районен съд в частта,с която са отхвърлени исковете на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД-гр.София срещу М.С.Н. с ЕГН ********** ***,частично както
следва:
-по
иска за сумата от 5 190,21 лв-непогасена по давност част от главница,включена в
падежиралите към датата на подаване на исковата молба анюитетни вноски с падежи
от 28.06.2014 г. до 28.05.2019 г. вкл.-решението
се обезсилва в частта на
произнасянето за горницата от 4 481,40 лв до 5 190,21 лв и за периода на вноските с падежи от 28.12.2018 г. до
28.05.2019 г.;
-по иска за сумата от 763,47 лв-предсрочно изискуема част от
главницата,включена в анюитетни вноски с падежи от 28.06.2019 г. до 28.10.2019
г.-решението се обезсилва изцяло в тази
част;
-по иска за сумата от 1 169,89 лв-непогасена
по давност възнаградителна лихва,включена в падежиралите към датата на подаване
на исковата молба анюитетни вноски с падежи от 28.06.2016 г. до 28.05.2019 г.
вкл.-решението се обезсилва в частта на
произнасянето за горницата от 1 090,30 лв до 1 169,89 лв и за периода на вноските с падежи от 28.12.2018 г. до
28.05.2019 г.;
-по иска за сумата от 965,74 лв-непогасена
по давност наказателна лихва по чл.19.1 от Общите условия,начислена върху
главницата,включена в анюитетните вноски с падежи от 28.06.2014 г. до
28.05.2019 г. вкл. за периода от 06.06.2016 г. до 07.06.2019 г. /датата на
подаване на исковата молба/-решението се
обезсилва в частта на произнасянето за горницата от 949,38 лв до
965,74
лв и за периода на вноските с падежи от 28.12.2018 г. до
28.05.2019 г.,респ. за периода на начисляване на наказателната лихва от 29.12.2018
г. до 07.06.2019 г.
ОТМЕНЯ
решение №260155/19.10.2020 г. по
гр.д.№3062/2019 г. на Добричкия районен съд в останалата му част,като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА М.С.Н. с ЕГН ********** ***-главен длъжник по договор за кредит за
текущо потребление от 04.06.2008 г. и допълнително споразумение към него от
28.10.2009 г.,сключени между него в качеството на кредитополучател и „Банка
ДСК“ ЕАД-гр.София в качеството на кредитор,да
заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД-гр.София,ЕИК *********,със седалище и
адрес на управление гр.София,район „Оборище“,бул.“Княз Александър Дондуков“
№19,ет.2 в качеството му на универсален правоприемник на „ОТП Факторинг
България“ ЕООД-гр.София по договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от
12.07.2012 г.,сключен между „Банка ДСК“ ЕАД-гр.София /цедент/ и „ОТП Факторинг
България“ ЕООД-гр.София /цесионер/,следните суми:
-4 481,40
лв-падежирали към датата на подаване на исковата молба анюитетни вноски от
главницата с падежи от 28.06.2014 г. до 28.11.2018 г. вкл.,съгласно погасителен
план към допълнително споразумение от 28.10.2009 г.,ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба-07.06.2019 г.,до
окончателното плащане;
-1 090,30
лв-възнаградителна лихва,включена в падежиралите към датата на подаване на
исковата молба анюитетни вноски с падежи от 28.06.2016 г. до 28.11.2018 г.
вкл., съгласно погасителен план към
допълнително споразумение от 28.10.2009 г.;
-949,38 лв-наказателна лихва по чл.19.1
от Общите условия към договора за кредит,начислена върху главницата,включена в
анюитетните вноски с падежи от 28.06.2014 г. до 28.11.2018 г. вкл.,за периода
от 06.06.2016 г. до 28.12.2018 г.
ОСЪЖДА М.С.Н. с ЕГН
********** ***-главен длъжник по договор за кредит за текущо потребление от
04.06.2008 г. и допълнително споразумение към него от 28.10.2009 г.,сключени
между него в качеството на кредитополучател и „Банка ДСК“ ЕАД-гр.София в
качеството на кредитор,и Х.С.Х. с ЕГН **********
***-поръчител по горния договор за кредит,да
заплатят солидарно на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД-гр.София,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София,район „Оборище“,бул.“Княз Александър Дондуков“ №19,ет.2,в качеството му на универсален правоприемник на
цесионера по договор за покупко-продажба на вземания /цесия/ от 12.07.2012 г. следните
суми:
-708,81 лв-главница,включена в падежиралите към датата на подаване
на исковата молба анюитетни вноски с падежи от 28.12.2018 г. до 28.05.2019 г.
вкл.,съгласно погасителен план към допълнително споразумение от 28.10.2009 г.,ведно със законна лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба-07.06.2019 г.,до окончателното
плащане;
-763,47 лв-главница,включена в анюитетни
вноски с падежи от 28.06.2019 г. до 28.10.2019 г.,съгласно погасителен план към допълнително
споразумение от 28.10.2009 г.,ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба-07.06.2019 г.,до окончателното плащане;
-79,59
лв-възнаградителна
лихва,включена в падежиралите към датата на подаване на исковата молба
анюитетни вноски с падежи от 28.12.2018 г. до 28.05.2019 г. вкл.,съгласно погасителен план към допълнително
споразумение от 28.10.2009 г. и
-16,36
лв-наказателна
лихва по чл.19.1 от ОУ към договора за кредит,начислена върху главницата,включена
в анюитетните вноски с падежи от 28.12.2018 г. до 28.05.2019 г. вкл.,за периода
от 29.12.2018 г. до датата на подаване на исковата молба-07.06.2019 г.
ОСЪЖДА М.С.Н. с ЕГН ********** *** да заплати на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД-гр.София,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София,район „Оборище“,бул.“Княз Александър Дондуков“ №19,ет.2,сторени
в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 889,07 лв и сторени във въззивната инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на 301,99 лв.
ОСЪЖДА М.С.Н.
с ЕГН ********** *** и Х.С.Х. с ЕГН ********** *** солидарно да заплатят на „ОТП
Факторинг България“ ЕАД-гр.София,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София,район „Оборище“,бул.“Княз Александър Дондуков“ №19,ет.2,сторени
в първата инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 213,81 лв и сторени във
въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски в размер на 72,62 лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.3 т.1
от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.