Решение по дело №9602/2020 на Софийски градски съд

 

 

 

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е

 

гр.София, 18.02.2021 г.

 

В    И МЕТО    НА    НАРОДА

 

Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди и двадесет и първата година в състав:

 

                                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ : Теменужка Симеонова

                                                ЧЛЕНОВЕ : Хрипсиме Мъгърдичян

                                                                       мл.с. Димитринка Костадинова при секретаря Н.Светославова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 9602 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от 10.06.2020 г. по гр.дело № 38464/2019 г., СРС, І ГО, 51 с-в е отхвърлил предявените от С.С.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, искове по чл. 124, ал. 1, вр. с чл. 439 ГПК за признаване за установено, че С.С.Ш. не дължи на „Т.С.'" ЕАД сумите 2478,29 лева - стойност на топлинна енергия, ведно със законната лихва от 20.02.2012г., 327,38 лева - лихва за за­бава и 156,11 лева - съдебни разноски, за които е издаден изпълнителен лист от 10.05.2012 г. по ч.гр.д. № 3235/ 2012 г., по описа на Софийски районен съд, 81 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20128440402108, по описа на ЧСИ С.Я.. Осъдил е на основание чл. 78. ал. 3 ГПК С.С.Ш., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, сумата 100 лева - съдебни разноски.

Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца С.С.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез пълномощника по делото адвокат И.Д. от САК, с адрес: ***, партер с мотиви, изложени в него. Сочи се, че неправилно СРС е приел, че нито към датата на предявяване на исковата молба-03.07.2019 г., нито към датата на приключване на съдебното дирене-05.06.2020г. е изтекла приложимата в случая тригодишна давност, с която се погасяват задълженията за начислена ТЕ. Прието е, че издадените от ЧСИ разпореждания за извършване на опис на движими вещи на длъжника съставляват изпълнителни действия  годни да прекъснат погасителната давност. Счита, че тези изводи на първоинстанционния съд са неправилни. По отношение на въпроса за спирането и прекъсването на погасителната давност е постановено тълкувателно решение ТР № 2/26.06.2015г. на ОСГТК на ВКС и по конкретно т.10 от него където е прието, че в изпълнителното производство давността се прекъсва с всяко действие по принудителното изпълнение, като от момента на същото започва да тече нова давност. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно-с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ  и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Счита, че изпратените съобщения до първоначалния длъжник Б.Ц.Ш.за извършване на опис на движимите вещи, изходирани на 18.09.2014 г. и на 15.01.2015 г. сами по себе си не могат да доведат до прекъсване на преклузивния срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, нито на погасителната давност по реда на чл.110 и сл. от ЗЗД. От друга страна, извършените по делото доброволни плащания не могат да доведат до прекъсване на започналата да тече погасителна давност в полза на длъжника, като цитира решение № 98 от 26.07.2013 г. по т.д. № 851/2012 г. І ГО на ВКС и решение № 161 от 03.02.2016 г. по т.д. № 1934/2014 г., І ТО на ВКС в които е прието, че волеизявлението на длъжника при частично плащане обхваща единствено погасения сегмент от вземането, като относно непогасената част от дълга липсва формирана от длъжника воля относно тази част от вземането на кредитора.

Предвид гореизложеното се счита, че единственото валидно предприето изпълнително действие по образуваното срещу наследодателя на ищцата изпълнително дело съставлява наложената възбрана върху недвижим имот на длъжника на 20.05.2013 г. След налагане на възбраната, в период от 20.05.2013 г. до 20.05.2015 г. не са извършвани валидни изпълнителни действия, поради което на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК, изпълнителното дело се явява прекратено по силата на закона.  Относно момента, от който започва да тече давността, то давността започва да тече от момента на последното валидно предприето изпълнително действие, като в конкретния случай давността е изтекла към 15.10.2018 г. , т.е. преди предявяване на исковата молба, въз основа на която е образувано настоящето производство. 

Ето защо, моли съда да постанови решение, с което да отмени процесното и да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.

Въззиваемото дружество „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** оспорва въззивната жалба.

Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

СГС приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

Въззивната инстанция намира, че процесното решение е валидно и допустимо, поради което следва да бъде разгледано по същество.

От фактическа страна:

Предявен е иск с правно основание чл.439, ал.1 ГПК от С.С.Ш., ЕГН ********** срещу „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* за признаване за установено, че С.С.Ш. не дължи на „Т.С.“ ЕАД следните суми:  2478,29 лева - стойност на топлинна енергия, ведно със законната лихва от 20.02.2012 г., 327,38 лева - лихва за забава и 156,11 лева - съдебни разноски.

Ищецът С.С.Ш. твърди, че на 10.05.2012 г. срещу наследода­теля й Б.Ц.Ш.бил издаден на 10.05.2012 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 3235/ 2012 г., по описа на Софийски районен съд, 81 състав, по влязла в сила заповед за изпъл­нение по чл. 410 ГПК в полза на ответника „Т.С." ЕАД за сумите 2478,29 лева - стойност на топлинна енергия, ведно със законната лихва от 20.02.2012 г., 327,38 лева - лихва за забава и 156,11 лева-съдебни разноски. Въз основа на него било образувано изпълнително дело № 20128440402108, по описа на ЧСИ С.Я., а ищцата била конституирана като длъжник на мястото на починалия на 15.09.2015 г. Б.Ц.Ш.. Според твърденията на ищцата последното валидно извършено изпълнително действие е от 20.05.2013г. и от този момент в продължение на две години по изпълнителното дело не били извършвани други изпълнителни действия. Поради това се счита, че делото е прекратено по силата на закона на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 20.05.2015 г. Ищцата твърди, че вземания­та, за принудителното събиране на които се води изпълнителният процес, са погасени по давност с изтичане на тригодишен давностен срок, считано от извършването на послед­ното изпълнително действие, тоест на 20.05.2016 г. Ето защо, моли да бъде постановено решение, с което да бъде признато за установено, че не дължи на „Т.С." ЕАД сумите 2478,29 лева - стойност на топлинна енергия, ведно със законната лихва от 20.02.2012 г., 327,38 лева - лихва за забава и 156,11 лева - съдебни разноски.

Ответникът „Т.С.“ ЕАД оспорва исковете.

Видно от ИЛ от 10.05.2012 г. по ч.гр.д. № 3235/2012 г. по описа на СРС, 81 състав, същият е издаден в полза на „Т.С.“ ЕАД срещу Б.Ц.Ш.за следните суми: 2478,29 лева - стойност на топлинна енергия, ведно със законната лихва от 20.02.2012г., 327,38 лева - лихва за забава и 156,11 лева - съдебни разноски.

От правна страна:

Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.439 ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението като искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. /т.е. факти и обстоятелства, настъпили след стабилизиране на заповедта за изпълнение/ В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в това число и предпоставките за прилагане на института на погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу това, ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл. осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на давността.

Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи процесните суми поради наличие на новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение чрез погасяване на вземането поради изтекла погасителна давност. Съобразно разпоредбата на чл.117, ал.2 ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давнност е всякога пет години. Доколкото издадената заповед има всички последици на съдебно решение - установително действие и преклудиране на обхванатите от обективните и предели факти, стабилитет и изпълнителна сила - то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата петгодишна погасителна давност като вида и характера на конкретното вземане е без значение, противно на приетото от СРС. Срокът от пет години е започнал да тече в случая, считано от влизане в сила на заповедта, т.е. след 10.05.2012 г. По делото липсват данни, от които да се установи датата на влизане в сила на ЗИ по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 3235/2012 г. по описа на СРС, 81 състав. ИЛ е издаден на 10.05.2012 г., поради което следва да се приеме, че заповедта е влязла в сила най-късно на 10.05.2012 г. Влизане в сила на заповедта за изпълнение не се оспорва от ищеца нито се твърди, че същият е упражнил правото си на възражение по чл.414 ГПК/или 423 ГПК/.

Основният спор по делото е правен и касае теченето на давностния срок, вкл. основанията за спиране и прекратяване на образуваното принудително изпълнение за събиране на вземането по заповедта за изпълнение. В случая искът касае главницата законната лихва и разноските по изпълнителния лист. Ищецът се позовава на изтекла погасителна давност, считано от датата на последното валидно изпълнително действие на 20.05.2013 г., представляващо възбрана  върху недвижим имот на длъжника, като сочи, че към 15.10.2018 г. тя е изтекла, т.е преди предявяването на исковата молба.

СГС намира, че от влизане в сила на ЗИ, т.е от 10.05.2012 г. е започнала да тече давност  за събиране на вземането по нея като същото е могло да бъде и принудително осъществено /събирането му зависи изцяло от волята на кредитора/. Съгласно действащото към този момент ППВС № 3/1980 г. и до приемане постановките на новото тълкуване по този въпрос в ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС на 26.06.2015 г., давност по време на изпълнителния процес  не е текла, на основание чл.115, б „ж“ от ГПК. След този момент и занапред в действие е именно ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС. Съгласно т. 10 от същото, давността в изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл.18, ал.1 ЗЧСИ/: насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. В ТР изрично са посочени и изпълнителни действия, които не прекъсват давността: Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. За разлика от исковото производство, при което в рамките на процеса давност не тече, в изпълнителния процес давността се прекъсва многократно-с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. Взискателят трябва да поддържа с действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски (извършване на опис и оценка, предаване на описаното имущество на пазач, отваряне на помещения и изнасяне на вещите на длъжника и др.), както и като иска повтаряне на неуспешни изпълнителни действия и прилагане на нови изпълнителни способи.

В конкретния казус, за вземанията, предмет на иска, е бил издаден на 10.05.2012 г. ИЛ въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като поради липсата на възражение в срок не е провеждано исково производство по чл. 422 ГПК. Срокът на новата давност е по чл. 117, ал.  ал.2 ЗЗД. Влязлата в сила заповед за изпълнение е основание за издаване на изпълнителен лист. Последното придава на заповедта изпълнителна сила по смисъла на процесуалния закон.

В процесния случай, от приложения препис от изпълнително дело № 20128440402108, по описа на ЧСИ, се установява, че то е образувано преди обявяването на Тълкувателно решение № 2/2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС - на 09.07.2012 г. С разпореждане от 17.05.2013 г. съдебният изпълнител е наложил възбрана върху притежаван от длъжника недвижим имот въз ос­нова на възлагане от взискателя по чл. 18 ЗЧСИ, направено с молбата за образуване на изпълнителното дело. Следователно на 17.05.2013 г. е прекъснат давностният срок за процесиите вземания на основание чл. 116, б. „в” ЗЗД, който предписва, че давността се прекъсва с с предприемане на действия за принудително изпълнение. На основание на цитираната норма, давностният срок е прекъснат отново на 05.08.2014 г. въз основа на разпо­реждания на съдебния изпълнител, с които са насрочени описи и оценки на възбранения недвижим имот и на движимите вещи на длъжника, както следва: на 18.09.2014 г. и на 15.01.2015 г., тоест с предприемане на изпълнителни действия, насочени към осребрява­не на недвижимия имот и движимите вещи на длъжника с цел удовлетворяване вземане­то на взискателя, за принудителното събиране на което е образувано изпълнителното производство. Със съобщения, получени на 10.08.2014 г. и на 20.12.2014 г., длъжникът е бил уведомен за насрочените описи и оценки. Въпреки че реално тези действия не са из­вършени, поради несеквестируемост на недвижимия имот и междувременно започнало погасяване на задълженията (макар от трето за изпълнителното дело лице - С.Ш.), фактът на предприемането им е довел до прекъсване на давността, тъй като чрез тях е предприето принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, б. „в” ЗЗД и съ­ответно същите сочат на процесуална активност, насочена към събиране на вземанията по изпълнителното дело, извършвана от съдебния изпълнител въз основа на изричното възлагане от „Т.С.“ ЕАД по чл. 18 ЗЧСИ. С молба от 15.06.2015 г. взискателят е поискал налагане на запор на вземанията на длъжника по банковите му сметки, с което отново е прекъснат давностният срок. С оглед на Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд следва да се приеме, че давността е била спряна до 26.06.2015 г., когато е обявено Тълкувателно решение № 2/ 2015 г. по тълкувателно дело № 2/ 2013 г. на ОСГТК на ВКС. На 17.09.2015 г. е постановено разпореждане по изпълнителното дело, с което ЧСИ С.Я. е конституирал на мястото на починалия на 17.04.2015 г. длъжник Б.Ц.Ш.законните му наследници, след което е предприел действия за проучване на имущественото им състояние - С.С.Ш., Ц.Б.Ш. и А.Б.Ш.. Освен това, Ц.Б.Ш. и А.Б.Ш. са заявили, че са се отказали от наследството на Б.Ц.Ш., като са представили удостове­рения, издадени от Софийски районен съд в тази връзка, с постановление от 14.10.2015 г. съдебният изпълнител е прекратил изпълнителното производство по отношение на тях. След 15.06.2015 г., респ. 26.06.2015 г. давностният срок е прекъснат на 26.01.2017 г. въз основа на молба на „Т.С.“ ЕАД, адресирана до органа по изпълнение, с която е поискано налагане на запор на вземанията на длъжника по бан­ковите му сметки и налагане на запор върху трудовото му възнаграждение и/или пенсия. С разпореждане от 23.01.2019 г., постановено преди изтичането на двугодишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, съдебният изпълнител е наложил запор върху трудовото възнаг­раждение на С.С.Ш., получавано от „Кооперация П.”, както и върху вземанията й по банкови сметки, като е постановил да се изпратят запорни съоб­щения и да се уведоми длъжникът. На 15.04.2019 г. са изпратени запорни съобщения до „Кооперация П.”, до „Централна кооперативна банка” АД и до „Юробанк България” АД. Въпреки че реално не са постъпили суми от наложените запори на вземанията по банковите сметки, изпращането на запорно съобщение представлява изпълнително дейс­твие и прекъсва погасителния давностен срок (т. 5 от Тълкувателно решение № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС).

При тези данни законосъобразен се явява изводът на СРС, че считано от 15.04.2019 г. до момента на подаване на исковата молба, въз основа на която е образувано производс­твото по настоящото дело на 03.07.2019 г., и съответно до приключване на устните състе­зания по него на 05.06.2020 г., давностният срок по отношение на процесиите вземания не е изтекъл и същите не са погасени по давност.

Процесното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното, съдът

                  

Р     Е     Ш      И     :

 

ПОТВЪРЖДАВА  решение от 10.06.2020 г. по гр.дело № 38464/2019 г. на СРС, І ГО, 51 с-в.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                         ЧЛЕНОВЕ : 1.                  2.