Р Е
Ш Е Н
И Е
№ … …
град Кърджали, 27.10.2020 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, ..…..… в
публично заседание ……..……
на двадесет и първи август ..................................................................................................................
през 2020/две хиляди и двадесета/
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретар …………………………… Павлина Петрова,
…........………..….……….
като
разгледа докладваното от .................... съдията Виктор Атанасов .....................................
административно
дело №198 ...... по описа за .................. 2020 година ....................................
и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба от „Орфей Текстил” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя му М. К., подадена чрез адв.И.В.С. от АК-***, с посочен съдебен адрес:***, ***, против/според посоченото в жалбата/ Решение №87 от 04.03.2020 год. на директора на ТД на НАП - град Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с Вх.№***/*** год., подадена от „Орфей Текстил” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя му М. К., срещу Акт за прихващане или възстановяване №Р-16000919007651-171-002 от 05.02.2020 год., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - град Пловдив.
Жалбодателят заявява в жалбата, че в законоустановения срок обжалва изцяло Решение №87/04.03.2020год. на директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е оставена без уважение жалба с Вх.№***/*** год. срещу Акт за прихващане или възстановяване №Р-16000919007651-171-002/05.02.2020 год., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, като неправилно и незаконосъобразно, с оглед на което същото следвало да бъде отменено, както и счита, че издаденият акт за прихващане или възстановяване е незаконосъобразен и като такъв също следва да бъде отменен. Сочи, че с издадения акт за прихващане или възстановяване на жалбодателя е отказано правото на възстановяване, в хода на възложена ревизия, на декларирано ДДС с мотив, че събраните документи в хода на ревизията не доказват извършването на вътреобщностни доставки от България към ***, между „Орфей Текстил” ЕООД и „***” и че за да достигне до тези изводи, данъчният орган приел, че към момента няма категорични доказателства, че стоките са транспортирани от територията на страната до територията на друга държава-членка, вследствие на което не може да бъде направен обоснован и законосъобразен извод за извършени ВОД, съответно за прилагане на нулева ставка на данъка, както и че тези изводи са изведени предимно въз основа на неточности, според данъчния орган, при извършването на транспорта, по-конкретно при съпоставка между ЧМР и информацията за преминаването на камионите, във връзка с направената справка при АМ-ПТРР/пътни такси и разрешителен режим/.
Жалбодателят счита, че тези изводи не могат да бъдат споделени,
като излага подробни съображения в тази насока. Твърди, че от страна на
органите по приходите не са ангажирани доказателства, които да опровергават
представените от дружество-жалбодател транспортни
документи/ЧМР/, респективно доказателства, оборващи доказателствената
сила на товарителницата по смисъла на чл.9 от Конвенцията (вероятно Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки)
и по специално - получаването на стоките от италианското дружество-получател. В
жалбата се позовава на практика на СЕО - Решение от 27 септември 2007 год. по
дело С-409/04, по което съдът се произнесъл в смисъл, че чл.28а, параграф 3,
първа алинея и чл.28в, част А, буква а), първа алиниея
от Шеста директива от 17 май 1977 год., изменена с Директива 2000/65/ЕО на
Съвета от 17 Октомври 2000 год. /които норми били аналогични и на сега
действащите такива на Директива 2006/112/ЕО от 28.11.2006 год./, че терминът „изпратени”,
съдържащ се в тези две разпоредби, следва да се тълкуват в смисъл, че вътреобщностните придобИ.ия на стока е извършено и освобождаването на вътреобщностната доставка се прилага само когато правото на
разпореждане като собственик със стоката е прехвърлено на получателя и
доставчикът докаже, че тази стока е изпратена или транспортирана в друга
държава-членка и че вследствие на това изпращане или транспортиране стоката е
напуснала физически територията на държавата-членка на доставката, както и че
чл.28в, част А, буква а), първа алинея от Шестата директива 77/388, изменена с
Директива 2000/65, следвало да се тълкува в смисъл, че той се противопоставя на
това, компетентните власти на държавата-членка на доставката да задължат
доставчик, който е действал добросъвестно и е представил доказателства, на пръв
поглед обосноваващи неговото право на освобождаване на вътреобщностната
доставка на стоки, да заплати впоследствие данък върху добавената стойност
върху тези стоки, когато тези доказателства се окажат фалшифицирани, без обаче
да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама,
доколкото той е предприел всички разумни мерки в рамките на възможностите си,
за да подсигури, че осъществяваната от него вътреобщностна
доставка не го довежда до участие в измама. Счита, че в тази връзка следва да
се посочи и че в мотивите на цитираното по-горе решение на Съда на Европейските
общности/пар.50/ изрично било посочено и че ще
противоречи на принципа на правната сигурност държавата-членка, която е
регламентирала условията за прилагане на освобождаването на дадена вътреобщностна доставка, по-конкретно определяйки списък с
документи, които да се представят на компетентните власти и която първоначално
е приела представените от доставчика документи, като доказателство,
обосноваващо правото на освобождаване, да може впоследствие да задължи този
доставчик да заплати полагащия се за тази доставка ДДС, когато се окаже, че
поради извършена от получателя измама, за която доставчикът не е знаел и не би
могъл да знае, въпросните стоки в действителност не са напуснали територията на
държавата-членка на доставката. Жалбодателят твърди, че в конкретният случай са представени
необходимите документи, доказващи наличието на ВОД, като липсвали данни дружеството
да участва в данъчна измама и че същото разполага с необходимите
документи по чл.45 от ППЗДДС, които да удостоверяват наличието на осъществен
транспорт и реално извършена ВОД.
По-нататък в жалбата се развиват подробни
доводи в тази насока, както и се твърди, че ревизираното лице е представило и
документи, доказващи транспортирането на стоките от територията на България до
територията на друга държава членка - в случая ***, като същата била
разтоварена, като сочи, че документите, които следва да се представят за
доказване на изпращането или транспортирането на стоките, са разграничени в
няколко хипотези по чл.45, т.2, б.„а”-„б” от ППЗДДС, в приложимата за
ревизираните периоди редакция, съгласно ДВ, бр.6/2010 год., в зависимост от
това за чия сметка и от кого е извършен транспортът. Сочи, че според
разпоредбата на чл.45, т.2 от ППЗДДС, в редакция на изм. с ДВ, бр.6 от 2010 год.,
в сила от 1.01.2010 год./преди изменението с ДВ, бр.10 от 2011 год./ - за
доказване на вътреобщностна доставка на стоки
доставчикът следва да разполага освен с посочените в т.1 документи за
доставката, така и с тези посочени в т.2, доказващи изпращането или
транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга
държава членка: а/ транспортен документ или писмено потвърждение от получателя
или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките са получени на
територията на друга държава членка - в случаите, когато транспортът е извършен
от получателя или от трето лице за сметка на получателя; в писменото
потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на
стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен
транспортът и б/ транспортен документ, удостоверяващ, че стоките са получени на
територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от
доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. В жалбата се твърди, че в
случая е налице хипотезата на чл.45, т.2, б.„а” от ППЗДДС, поради
обстоятелството, че транспортът е извършен за сметка на получателя и че от
съдържанието на посочената разпоредба се установявало, че изискването за
представянето на визираните документи е алтернативно, т.е. представянето на
който и да е от двата документа е достатъчно за доказване на транспортирането,
както и че за спорните фактури, транспортирането на стоката е осъществено за
сметка на италианското дружество-получател, като били представени както
транспортни документи - ЧМР, така и писмени потвърждения от получателя под
формата на декларации за получена стока по съответните фактури. Сочи, че представените международни товарителници, представляващи частни
свидетелстващи документи, съдържат
всички реквизити предвидени в чл.6, §1 от Конвенцията за договора за
международен автомобилен превоз на стоки/CMR/ и че същите били подписани и подпечатани от
представители на изпращача, на получателя и на превозвача, като в хипотеза на
липсата на подпис и печат в клетката на получател или непосочването на дата и
място на получаване, не ги прави недостоверни, а в случая, ЧМР съдържали
подпис, печат и дата в клетка 24. Сочи също, че по силата на чл.6, §1 от
Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, товарителницата
има определени реквизити, които в някои случаи са разширени, съгласно т.2 от
разпоредбата и че непълнотата на някои от тези реквизити не прави
товарителницата негоден да установи транспортирането документ, а била основание
за ангажиране на отговорността на изпращача - чл.7, §1 и §3 от Конвенцията пи
че от това следвало, че непопълването на отделни колонки или неправилното им
попълване не е относимо при преценка на относимите към правния спор факти и не лишава от доказателствената сила товарителниците, като твърди, че в
този смисъл в по-голямата си част била и практиката на ВАС по подобни казуси. Твърди
се в жалбата, че в случая, представените транспортни документи - ЧМР товарителниците
са подписани от изпращача-доставчика, който е ревизираното дружество, от
получателя и от превозвача, като сочи, че съгласно чл.9 от Конвенцията,
товарителницата има доказателствена сила по отношение
на условията на договора, в това число датата и мястото на съставяне на
документа, на товарене на стоки и на местополучаването
им и че ЧМР към процесните фактури съдържат
реквизитите за изпращач, превозвач и необходимите за получател, като относно
последния се позовава на цитираните по-горе в жалбата съдебни актове на ВАС и
отбелязва, че липсата на доказателства за лицето, подписало от името на
получателя, не прави ЧМР недостоверни като документи/международни
товарителници, неподписани от превозвача/ не съставляват договор за
международен автомобилен превоз по смисъла на цитираната Конвенция и не
установяват транспортиране на стоките от страната до друга държава-членка,
което не било налице в случая/. Счита, че доводът на ревизиращите органи за
липса на осъществен транспорт - за не безсъмнено доказан факт на транспортиране
на стоките, поради различия в официалните справки от АМ-ПТРР и ЧМР, е неоснователен,
като твърди, че доставчикът е представил товарителници, които носят подпис и
печат на получателя, чиято неистинност не е доказана, като цитира решение на ВАС, според което, „…, обстоятелството, че превозвачът
не е представил достатъчно документи за извършения превоз, като тахошайби, пътни листове и други документи, не означава, че
товарителниците не съществуват и че превозът не е осъществен.”. Счита, предвид
изложеното и предвид обстоятелството, че се касае за транспорт, извършен за
сметка на купувача /получателя/, т.е. на италианското дружество, че не е налице
основание за начисляване на данъка, като отново сочи, че в хода на ревизията са
представени формално редовни от външна страна товарителници.
На следващо място излага аргумент, че пряката
и непосредствена връзка между транспорта и доставката на стоката е задължително
условие за наличието на вътреобщностна доставка и че
документалното оформяне на доставките е необходимо да бъде в съответствие с
фактическото състояние относно транспортиране на стоките, което в случая било
налице и доколкото в представените от изпращача товарителници, касаещи
транспорта на стоките до ***, биле
налице подпис и
печат на превозвача, в тази част
редовността на ЧМР, удостоверяващи превоза и получаването на стоките по ВОД, не
били оспорени/а под оспорване се имало предвид изключената им доказателствена сила в хода на ревизията/. Отново се
твърди, че за предпоставката - транспортиране на стоките от територията на Република
България до територията на ***, били налице позитивни данни, при съвкупна
преценка на представените доказателства и че доказателствата не налагали извод
за форма на данъчна измама, в която именно ревизираното лице е участвало или
провокирало, тъй като основният факт, който бил от значение за доставките на
стоки, било тяхното получаване от контрагента и в тази връзка, в конкретния
случай били и представените декларации за получаване на стоките, като
еквивалент на писмени потвърждения от получателя относно доставянето и
получаването. Излага се и довод, че в случая нямало категорични данни за
деклариране на ВОП и заплащането на ДДС по него в съответната друга държава
членка, но законът не въвеждал такава
предпоставка за признаване на ВОД и че наличието или липсата на това
обстоятелство не се отразява на правото на доставчика за признаване на ВОД, а
можело да бъде само косвено доказателство за това. Развива се и съображение, че
съществено за осъществяването на ВОД било изпращането и транспортирането на
стоките до територията на другата държава-членка, което означавало фактическо
напускане на стоката на границите на страната и преминаването й на другата
територия и че конкретното място и
адрес, където е потребена стоката на територията на
другата държава-членка, било неотносимо за облагането
с ДДС, тъй като от момента на напускането на стоката от територията на
страната, задължението за самоначисляване/деклариране
на ВОП/ преминавало към регистрираното по ДДС лице-получател на стоката. Жалбодателят счита, че от този аспект, за
определянето на една доставка като вътреобщностна, не
следва да има значение дали получателят й не може да бъде намерен от данъчните
власти на държавата-членка, където той е установен и дали се явява на проверка
пред тях, тъй като това са обстоятелства, на които доставчикът не може да
влияе, нито да контролира, като той е в състояние да провери дали към датата на
възникване на данъчното събитие, клиентът му има валиден ДДС идентификационен
номер, под който е извършил покупката и ако това е така, за него е реално
съществуващ търговец, който осъществява независима икономическа дейност на
територията на съответната държава-членка. Отново твърди, че няма данни, нито
твърдения за участие на доставчика в данъчна измама, предвид решението на СЕС
по делото Телеос №С-409/04, а от друга страна, за да
достигне до изводите за неосъществен ВОД, данъчният орган възприел
констатациите на италианските данъчни органи и сформирал изводите си и до
голяма степен въз основа на получения от *** данъчна администрация отговор, във
връзка с предходни ревизии, в който се посочвало, че „имаме силни съмнения
относно тези транзакции”, както и наличие на неточности относно мястото на
доставка по представените документи. Жалбодателят
счита, че горните изводи не могат да бъдат споделени и излага съображения за
това, като отново отбелязва, както било посочено и по-горе, че съществено за
осъществяването на ВОД е фактическото напускане на стоката на границите на
страната и преминаването й на територията на друга държава-членка, като конкретното
място и адрес, където е потребена стоката на
територията на друга държава членка, не е относимо за
облагането с ДДС, тъй като от момента на напускането на стоката от територията
на страната, задължението за самоначисляване/деклариране
на ВОП/ преминавало към регистрираното по ДДС лице - получател на стоката и че
същевременно констатациите, че съществуват силни съмнения относно извършените
ВОД, не били подкрепени с какви и да било доказателства в тази насока, както и
такива, опровергаващи представените от РЛ нормативно установени документи за
доказване на ВОД. Жалбодателят счита, че тези
констатации представляват единствено презумпция за неосъществени ВОД, но не и
безспорно установен факт, доказан по несъмнен и категоричен начин и че това е
така поради обстоятелството, че от една страна органите по приходите не са
ангажирани доказателства, оборващи доказателствената
сила на товарителницата по смисъла на чл.9 от Конвенцията и по специално -
получаването на стоките от италианското дружество-получател, а от друга страна,
липсвали данни РЛ да участва в данъчна измама. Предвид изложените доводи и снъображетия, жалбодателят моли съда
да отмени Решение №87 от 04.03.2020 год. на директора на ТД на НАП - Пловдив, с
което е оставена без уважение жалба с Вх.№***/*** год. срещу Акт за прихващане
или възстановяване №Р-16000919007651-171-002 от 05.02.2020 год., като
неправилно и незаконосъобразно, респективно да постанови решение, с което да
отмени и
издадения АПВ, като неправилен и
незаконосъобразен.
Редовно призован за съдебното заседание,
чрез адв.И. В.С. ***, жалбодателят
„Орфей Текстил” ЕООД ***, с ЕИК ***, не се представлява.
Ответникът
по жалбата – директорът на ТД на НАП –
Пловдив, редовно призован, не се явява, представлява се от редовно упълномощен
процесуален представител - гл.юрк.Д. Д., който
оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави в сила обжалваното
решение на директора на ТД на НАП – град Пловдив, с което е потвърден Актът за
прихващане или възстановяване и с който е отказано възстановяване на ДДС на
„Орфей Текстил” ЕООД, в размер на *** лева. Счита, че решението е правилно и
законосъобразно, постановено съгласно изискванията на материалния и
процесуалния закон, като са взети под внимание събраните доказателства по
преписката, както и отговора на *** данъчна служба, която удостоверява, че
такива фактури и документи не са изпращани и че фирмата не отговаря и не
съществува на заявения адрес. Сочи, че тези данни са залегнали в основата на
издаването на оспорения Акт за прихващане или възстановяване, с който е
отказано възстановяване на данъчния кредит. Заявява, също така, че поддържа
направеното искане от юрк.Х., за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер на 2126.23 лева,
съобразно нормата на чл.161, ал.1 от ДОПК.
Административният съд, като прецени
събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз основа на тях
извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.11, предл.ІІ/второ/ от ЗДДС, актът, с който се възстановява или
отказва възстановяването на данък при възложената ревизия, се обжалва по реда
на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, предвиден за обжалване на
обезпечителните мерки, а този ред е регламентиран в разпоредбата на чл.197 от ДОПК. Съгласно чл.197, ал.1 от ДОПК, постановлението за налагане на
обезпечителни мерки, респ. и актът, с който се възстановява или отказва
възстановяването на данък при възложената ревизия, може да бъде обжалван в
7-дневен срок от връчването му, пред директора на компетентната териториална
дирекция, който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а съгласно
ал.2, предл.І/първо/ на същият чл.197, решението по
ал.1 може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или
седалището на жалбоподателя, в 7-дневен срок от връчването му на жалбоподателя
и на публичния взискател.
В случая, видно от прието като доказателство в съдебно заседание заверено
копие от Удостоверение за извършено връчване по електронен път/л.23/, Решение
№87 от 04.03.2020 год. на директора на ТД на НАП - Пловдив, с което е оставена
без уважение жалбата на „Орфей Текстил” ЕООД *** против Акт за прихващане или
възстановяване №Р-16000919007651-171-002 от 05.02.2020 год., издаден от главен
инспектор по приходите в ТД на НАП - град Пловдив, е получено от жалбодателя на датата 06.03.2020 год., като в решението
изрично е указано, че същото подлежи на обжалване пред съответния
административен съд, в 7-дневен срок от връчването му. Жалбата против решението
е подадена чрез директора на ТД на НАП – Пловдив до АдмС
– Пловдив, на датата 13.03.2020 год., регистрирана в деловодството на
административния орган с Вх.№*** от *** год., видно от положения щемпел върху
същата/л.3/. От изложеното следва, че жалбата е подадена точно на
7-ия/седмия/ ден след получаването на Решение №87 от 04.03.2020 год. на
директора на ТД на НАП - Пловдив, т.е. спазен е 7/седем/-дневният преклузивен срок за обжалване на му, регламентиран в
чл.156, ал.1 от ДОПК, като жалбата е подадена от лице, по отношение на което е
издаден Актът за прихващане или възстановяване по чл.92, ал.11 от ЗДДС, с който
акт е отказано възстановяването на данък при възложената ревизия т.е. от лице с
правен интерес, по установения в закона ред, в писмена форма и с изискуемото се
съдържание. Ето защо съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва
да бъде разгледана по същество.
Съдът след като съобрази
становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и след
служебна проверка за законосъобразност на обжалвания акт за прихващане или възстановяване,
приема за установено от фактическа страна следното:
На дружеството „Орфей Текстил” ЕООД *** е
била възложена ревизия със ЗВР №Р-16000919007651-020-001 от 28.11.2019 год.,
изменена със ЗВР №Р-16000919007651-020-002 от 23.12.2019 година. В хода на
ревизионното производство е извършена проверка по прихващане и възстановяване
на основание чл.92, ал.11 от ЗДДС, приключила с издаването от главен инспектор
по приходите на обжалвания АПВ №Р-16000919007651-171 -002 от 05.02.2020 год.
Проверката е обхванала периода от 01.11.2019 год. до 30.11.2019 год. и е била
във връзка с подадена декларация по ЗДДС с Вх.№ *** от *** год., с деклариран
ДДС за възстановяване по СД, в размер на *** лева, по реда на чл.92, ал.3 от ЗДДС,
като сумата е била декларирана в кл.81 на подадената
СД по ЗДДС. За проверявания период, в срока по чл.125, ал.5 от ЗДДС, са били
подадени справка-декларация и VIЕS - декларация по ЗДДС. В съответствие с изискванията на
чл.125, ал.7 от ЗДДС, информацията от регистрите за отчитане на данъка е била
подадена по електронен път, за което е издаден протокол за приемане на
декларации и дневници по ЗДДС.
При проверката е установено, че основната
дейност на жалбодателя „Орфей Текстил” ЕООД е
търговия на едро с текстил и се упражнява в нает обект - складово помещение в ***.
На „Орфей Текстил” ЕООД е било връчено ИПДПОЗЛ №Р-16000919007651-040-002 от 06.01.2020
год., като е било връчено и искане с №Р-16000919007651-041-002 от 29.01.2020
год. за представяне на документи, сведения и писмени обяснения от трети лица, и
на „***” ЕООД – доставчик на „Орфей Текстил” ЕООД, по което искане е постъпило
обяснение с Вх.№*** от *** год., тоест два дни след датата на издаване на оспорения
АПВ. Дружество-доставчик „***” ЕООД е представило фактури, извлечения от
банкови сметки, транспортни документи за превоз от *** до ***, като не са били представени
договори, приемо-предавателни протоколи, а освен
това, доставчикът „***” ЕООД е заявил, че няма складова база.
При проверката е установено, че на
основание чл.125, ал.2 от ЗДДС е била подадена VIES-декларация за м.11.2019 год., в която са декларирани
извършени вътреобщностни доставки на стоки, към
контрагент от ***, с VIN № *** - „***”, на стойност *** лева, като при проверка в
информационна система VIES е било
установено, че посоченият контрагент е с валидна регистрация по ЗДДС. В ТД на
НАП - Пловдив са били представени документи за извършени 7/седем/ продажби през
м.11.2019 год. от „Орфей Текстил” ЕООД, с ЕИК ***, на „***”, с VAT № ***, както следва:
1. INVOICE №***/*** год./непреведен/, за POLYESTER FABRIC – 13450.00 kg, 810 Roll, Total Amount:
*** USD, Date of delivery: 18.11.2019, place of dispatch: ***, place of delivery: ***; INTERNATIONAL CONSIGNMENT
NOTE/CMR/ №***/непреведен/, за извършен
транспорт от *** до ***, на стоки по INVOICE №*** от *** год. - 810 PC POLYESTER FABRIC – 13450.00 kg. В
представения транспортен документ е отразено, че транспортът е извършен от ***
превозвач, с пътно превозно средство с peг.№*** с
Декларация за получена стока по фактура №***/*** год., с вписана дата на изпращане: 18.11.2019 год. и на получаване на стоката: 21.11.2019 год./CMR №***, ***/;
2. INVOICE №***/***
год./непреведен/, за POLYESTER FABRIC –
13234.00 kg, 722 Roll, Total Amount: *** USD, Date of delivery: 18.11.2019, place of dispatch: ***, place of delivery: ***; INTERNATIONAL
CONSIGNMENT NOTE/CMR/ №***/непреведен/,
за извършен транспорт от *** до *** на стоки по INVOICE №***/***
год. - 722 PC POLYESTER FABRIC – 13234.00 kg. В представения транспортен документ е отразено, че
транспортът е извършен от *** превозвач с пътно превозно средство с рег.№***, с Декларация за получена стока по фактура №***/***
год., с вписана дата на изпращане: 18.11.2019 год. и на получаване на стоката:
21.11.2019 год./CMR №***, ***/;
3. INVOICE №***/***
год./непреведен/, за POLYESTER FABRIC –
20875.00 kg, 924 Roll, Total Amount: *** USD, Date of delivery: 19.11.2019, place of dispatch: ***, place of delivery: ***; INTERNATIONAL
CONSIGNMENT NOTE/CMR/ №***/непреведен/,
за извършен транспорт от *** до *** на стоки по INVOICE №***/***
год. - 924 PC POLYESTER FABRIC – 20875.00 kg. В представения транспортен документ е отразено, че
транспортът е извършен от *** превозвач с пътно превозно средство с рег.№***, с
Декларация за получена стока по фактура №***/***
год., с вписана дата на изпращане: 19.11.2019 год. и на получаване на стоката:
22.11.2019 год./CMR №***,
***/;
4. INVOICE №***/***
год./непреведен/, за POLYESTER FABRIC –
20146.00 kg, 911 Roll, Total Amount: *** USD, Date of delivery: 19.11.2019, place of dispatch: ***, place of delivery: ***; INTERNATIONAL
CONSIGNMENT NOTE/CMR/ №***/непреведен/,
за извършен транспорт от *** до *** на стоки по INVOICE №***/***
год. - 911 PC POLYESTER FABRIC – 20146.00 kg. В представения транспортен документ е отразено, че
транспортът е извършен от *** превозвач с пътно превозно средство с рег.№***, с
Декларация за получена стока по фактура №***/*** год., с вписана дата на
изпращане: 19.11.2019 год. и на получаване на стоката: 22.11.2019 год./CMR №***, ***/;
5. INVOICE №***/*** год./непреведен/, за POLYESTER FABRIC – 14980.00 kg, 654 Roll, Total Amount:
*** USD, Date of delivery: 19.11.2019, place of dispatch: ***, place of delivery: ***; INTERNATIONAL CONSIGNMENT NOTE/CMR/ №***/непреведен/, за извършен транспорт от *** до *** на стоки по INVOICE №***/*** год. - 654 PC POLYESTER FABRIC – 14980.00 kg. В
представения транспортен документ е отразено, че транспортът е извършен от ***
превозвач с пътно превозно средство с рег.№***, с Декларация за получена стока
по фактура №***/*** год., с вписана дата на изпращане: 19.11.2019 год. и на
получаване на стоката: 22.11.2019 год./CMR №***,
***/;
6. INVOICE №***/***
год./непреведен/, за POLYESTER FABRIC –
21821.63 kg, 922 Roll, Total Amount: *** USD, Date of delivery: 22.11.2019, place of dispatch: ***, place of delivery: ***; INTERNATIONAL
CONSIGNMENT NOTE/CMR/ №***/непреведен/,
за извършен транспорт от *** до *** на стоки по INVOICE №***/***
год. - 922 PC POLYESTER FABRIC – 21821.63 kg. В представения транспортен документ е отразено, че
транспортът е извършен от *** превозвач с пътно превозно средство с рег.№***, с
Декларация за получена стока по фактура №***/ *** год., с вписана дата на
изпращане: 22.11.2019 год. и на получаване на стоката: 25.11.2019 год./CMR №***, ***/;
7. INVOICE №***/***
год./непреведен/, за POLYESTER FABRIC –
19223.37 kg, 817 Roll, Total Amount: *** USD, Date of delivery: 22.11.2019, place of dispatch: ***, place of delivery: ***; INTERNATIONAL
CONSIGNMENT NOTE/CMR/ №***/непреведен/,
за извършен транспорт от *** до *** на стоки по INVOICE №***/***
год. - 817 PC POLYESTER FABRIC – 19223.37 kg. В представения транспортен документ е отразено, че
транспортът е извършен от *** превозвач с пътно превозно средство с рег.№***, с
Декларация за получена стока по фактура №***/ *** год., с вписана дата на
изпращане: 22.11.2019 год. и на получаване на стоката: 25.11.2019 год./CMR №***, ***/.
Тези седем доставки по издадените
документи за продажба и транспорт, описани по-горе, са били декларирани от
„Орфей Текстил” ЕООД в дневника му за продажби за м.11.2019 год. като ВОД,
облагаеми с 0% ДДС.
Във връзка с това, от ревизиращия екип е
била извършена проверка в ИМ на НАП - ИС на АМ - ПТРР/Пътни такси и
разрешителен режим/, за проверка по регистрационния номер на посочените ППС, на
влизанията/вход/ и излизания/изход/, в/от територията на Република България
през м.11.2019 год., документирана с Протокол №***/*** год., при която проверка
е било установено следното:
• За ППС с рег.№*** /по фактура №*** от
*** год./ - по данни от ИС на АМ - ПТРР, това ППС с *** рег.№***, е влязло на
територията на Република България на 17.11.2019 год. през ГКПП ***, а на
21.11.2019 год. е напуснало територията на страната през ГКПП - ***, т.е. в
посока ***, с товар - текстилни артикули, облекла, обувки. Ревизиращият екип е
приел, че е практически невъзможно с това ППС да е извършен транспорт на товари
от Република България, започнал на 18.11.2019 год., до ***, завършил на
21.11.2019 год., така, както е било отразено в представените от „Орфей Текстил”
ЕООД транспортни документи;
• За ППС с рег.№***/по фактура №***/*** год./
- по данни от ИС на АМ-ПТРР, това ППС с *** рег.№***, е влязло на територията
на Република България на 17.11.2019 год. през ГКПП - ***, а на 21.11.2019 год.
е напуснало територията на страната, също през ГКПП - ***, т.е. в посока ***, с
товар - разни видове изделия. Ревизиращият екип е приел, че е практически
невъзможно с това ППС да е извършен транспорт на товари от Република България, започнал
на 18.11.2019 год., до ***, завършил на 21.11.2019 год., така, както е било отразено
в представените от „Орфей Текстил” ЕООД транспортни документи;
• За ППС с рег.№***/по фактура №***/*** год./
- по данни от ИС на АМ-ПТРР, това ППС с *** рег.№***, на 21.11.2019 год. е
напуснало територията на страната през ГКПП - ***, т.е. в посока ***, с товар -
текстилни артикули, облекла, обувки. Ревизиращият екип е приел, че е
практически невъзможно с това ППС да е извършен транспорт на товари от Република
България, започнал на 19.11.2019 год., до ***, завършил на 22.11.2019 год.,
така, както е било отразено в представените от „Орфей Текстил” ЕООД транспортни
документи;
• За ППС с рег.№***/по фактура №***/*** год./
- по данни от ИС на АМ-ПТРР, това ППС с *** рег.№***, е влязло на територията
на Република България на 15.11.2019 год. през ГКПП ***, а на 21.11.2019 год. е
напуснало територията на страната през ГКПП - ***, т.е. в посока ***, с товар -
текстилни артикули, облекла, обувки. Ревизиращият екип е приел, че е
практически невъзможно с това ППС да е извършен транспорт на товари от Република
България, започнал на 19.11.2019 год., до ***, завършил на 22.11.2019 год.,
така, както е било отразено в представените от „Орфей Текстил” ЕООД транспортни
документи;
• За ППС с рег.№***/по фактура №***/*** год./
- по данни от ИС на АМ-ПТРР, това ППС с *** рег.№***, е влязло на територията
на Република България на 15.11.2019 год. през ГКПП ***, а на 21.11.2019 год. е
напуснало територията на страната през ГКПП - ***, т.е. в посока ***, с товар -
текстилни артикули, облекла, обувки. Ревизиращият екип е приел, че е
практически невъзможно с това ППС да е извършен транспорт на товари от Република
България, започнал на 19.11.2019 год., до ***, завършил на 22.11.2019 год.,
така, както е било отразено в представените от „Орфей Текстил” ЕООД транспортни
документи;
• За ППС с рег.№***/по фактура №***/*** год./
- по данни от ИС на АМ-ПТРР, това ППС с *** рег.№***, не е влизало или
напускало територията на Република България през м.11.2019 год., поради което
ревизиращият екип е приел, че липсват доказателства, че с това ППС е извършен
транспорт на товари от Република България, започнал на 22.11.2019 год., до ***,
завършил на 25.11.2019 год., така, както това е отразено в представените от
„Орфей Текстил” ЕООД транспортни документи;
• За ППС с рег.№***/по фактура №***/*** год./
- по данни от ИС на АМ-ПТРР, това ППС с *** рег.№***, не е влизало или
напускало територията на Република България през м.11.2019 год. поради което
ревизиращият екип е приел, че липсват доказателства, че с това ППС е извършен
транспорт на товари от Република България, започнал на 22.11.2019 год., до ***,
завършил на 25.11.2019 год., така, както е отразено в представените от „Орфей Текстил”
ЕООД транспортни документи.
При така установените факти и
обстоятелства, ревизиращият екип е преценил, че с посочените транспортни
средства, фигуриращи в представените от „Орфей Текстил” ЕООД транспортни
документи, няма как да бъде извършен транспорт на стоки от Република България
до ***, за осъществени ВОД на съответните дати.
Предвид така установените обстоятелства,
ревизиращият екип е приел, че не може да се направи обоснован извод за реалното
извършване на ВОД от „Орфей Текстил” ЕООД към контрагента „***”, с VIN №*** и че към момента няма категорични доказателства, че стоките
са транспортирани от територията на страната до територията на друга държава-членка
/в случая ***/, вследствие на което не може да бъде направен обоснован и
законосъобразен извод за извършени ВОД, съответно за прилагане на нулева ставка
на дължимия ДДС. Поради горното ревизиращият екип е приел, че не е налице
основание по чл.92, ал.11 от ЗДДС, във връзка с чл.92, ал.3 от ЗДДС,
декларираният ДДС за възстановяване, в размер на *** лева за данъчен период
м.11.2019 год., да бъде възстановен изцяло или частично на дружеството „Орфей
Текстил” ЕООД *** и съответно, с оспорения АПВ №Р-16000919007651-171-002 от
05.02.2020 год., е постановил сума представляваща ДДС за възстановяване за
периода от 01.11.2019 год. до 30.11.2019 год., в размер на 0.00/нула – нула, нула/ лева.
Срещу така издадения АПВ е била подадена
в срок жалба до директора на ТД на НАП – Пловдив, регистрирана с Вх.№*** от ***
год. на ТД на НАП – Пловдив, в която, по същество жалбодателят
„Орфей Текстил” ЕООД е възразил срещу констатациите на органите по приходите,
както и е изложил твърдения, че по отношение на вътреобщностните
доставки/ВОД/, извършени през м.11.2019 год. към италианското дружество „***”, е положил дължимата грижа и притежава всички изискуеми
документи за удостоверяване на нулевата ставка за облагане с ДДС, като е
изложил подробни съображения в тази насока. Изразил е и довод, че е възможно да
има допусната грешка в информационната база на Агенция „Митници” относно
преминаването на транспортните средства през границата на страната, а от правна
страна се е позовавал на практиката на СЕС, намерила израз в решение по дело
С-409/04 год., както и че не следва да понася евентуалната данъчна тежест от
начисляването на ДДС при непризнаването на ВОД, като с жалбата е поискал
обжалваният АПВ да бъде отменен.
По повод тази жалба, в срок е постановено
и Решение №87 от 04.03.2020 год. на директора на ТД на НАП – Пловдив, в което
са възприети констатациите на органите по приходите, изложени в обжалвания АПВ,
като от правна страна директорът на ТД на НАП – Пловдив е посочил, че съгласно
чл.92, ал.11 от ЗДДС, при възложена ревизия данъкът се прихваща или
възстановява изцяло или частично в 30-дневен срок от връчване на заповедта за
ревизия в размер, представляваш разликата между декларирания данък за
възстановяване и размера на данъците и задължителните осигурителни вноски,
които обосновано се очаква да бъдат установени при ревизията и че описаната
възможност да възстанови или да откаже възстановяването на декларирания по реда
на чл.92, ал.3 от ЗДДС ДДС за възстановяване в рамките на възложено ревизионно
производство, не обвързва ревизиращия екип в неговите последващи
изводи в издадените РД и РА след приключването на ревизията. В мотивите е
посочено, че същевременно, за да откажат възстановяването на ДДС по реда на
чл.92, ал.11 от ЗДДС, органите по приходите към момента на постановяването на
отказа, следва да разполагат с достатъчно данни, от които може да се направи
обоснован извод, че производството ще приключи с установяването на допълнителни
данъчни и осигурителни задължения и че в настоящия случай, ревизираното лице е
представило доказателства по реда на чл.45, т.1, б.„а” и т.2, б.„а” от ППЗДДС
за удостоверяване на извършените ВОД, банкови извлечения и други придружаващи
документи, които, обаче, не съответстват на преминаванията на посочените МПС на
граничните пунктове. В мотивите е отбелязано, че ревизиращият екип е взел
предвид и обстоятелството, че дружеството „Орфей Текстил” ЕООД към момента има
пет броя текущи ревизии, като три от тях вече са били с издадени ревизионни
актове, с особено големи размери на предложените за установяване данъчни
задължения, а именно: Ревизионен акт №Р-16000919003594-091-001 от 24.01.2020
год., с дължима сума *** лева/ДДС за период м.април и м.май 2019 год./;
Ревизионен акт №Р-16000919004839-091-001 от 23.01.2020 год., с дължима сума ***
лева/ДДС за период 01.06.2019 год. - 30.01.2020 год./; Ревизионен акт
№Р-16000919005626-091-001 от 23.01.2020 год., с дължима сума *** лева/ДДС за
период м.юли 2019 год./.
От фактическа страна, в мотивите на
решението е посочено, че в хода на предходните ревизии е била открита
административна процедура за обмен на информация между компетентните органи на
Република България и ***, съгласно чл.7 от Регламент на ЕС 904/2010, с цел
установяване на факти и обстоятелства от значение за определяне на данъчните
задължения на „Орфей Текстил” ЕООД, BG ***, №***/***
год., с Референтен номер ***, като е била поискана е информация относно
декларираните от българският търговец ВОД, при които са представени фактури,
издадени от българското към италианското дружество, ведно с ЧМР, за които, при
извършените допълнителни проверки се е наложил изводът, че транспортът на
стоките от България до *** не е категорично доказан. Посочено е, че е бил получен отговор с референтен номер: *** и според този отговор и във връзка с посочените адреси и
в описаните по-горе фактури, макар и получената информация да е за друг период,
но за същия търговец и във връзка с
търговската му практика, е
било установено:
„Адресът *** (***) *** фирма прекрати
дейността са на този адрес на 24.01.2019 год. А относно адреса *** (***). Тук нашите служители не намериха следа от *** фирма и стоките. След призовка
изпратена до г-н Д. М., адвокат, упълномощен от нашия/бел.ред ***/ търговец,
изпрати само частични документи и счетоводни записи до нашето Контролно бюро.
Не бяха представени транспортни и
платежни документи. Не бяха представени по ранни фактури за покупка на стоките.
Моля, обърнете внимание, че фактурите, представени от нашия данъкоплатец са
различни от тези, изпратени от Вашата данъчна администрация. По специално,
мястото на местоназначение на стоката е ***, а не ***. Освен това, някои фактури със същия номер на емисии
показват различни дати, описание на продадените
стоки и сума. Имаме силни съмнения относно
тази транзакция.”.
В мотивите към решението е отбелязано, че
приложените документи се отнасят за предходни периоди, но че следва да се имат
предвид и относно последващи периоди, тъй като вече
от страна на *** администрация е осъществен контрол относно техния търговец, а
освен това, с Протокол обр.КД 73 №1570878 от 02.01.2020
год. е бил присъединен посоченият по-горе отговор във връзка с обмен на
информация с ***, като в същата ревизия и при същата фактическа обстановка,
съобразявайки доказателствения материал, събран в
хода на ревизията, е бил издаден и Акт за
прихващане и възстановяване/АПВ/
№Р-16000919007651-171-002 от 05.02.2020 год., на основание чл.92,
ал.11 от ЗДДС, от главен инспектор по приходите при ТД на НАП - Пловдив, с който
също е било прието, че не са налице основанията по чл.92, ал.11 от ЗДДС, във
връзка с чл.92, ал.3 от ЗДДС.
В мотивите е отразено, също, че от
гореизложеното ревизиращите органи са приели, че не са налице обстоятелства,
въз основа на които продавачът „Орфей Текстил” ЕООД *** да ползва правото на
освобождаване на вътреобщностна доставка/ВОД/ и
прилагане на нулева ставка, съгласно чл.7 от ЗДДС, както и е посочено, че всички
описани по-горе факти водят до извода, че ревизираното дружество „Орфей Текстил”
ЕООД не разполага с документи, доказващи получаване на стоките от клиента „***” на територията на друга държава-членка, в случая - ***.
От правна страна, в мотивите към
решението е отбелязано, че съгласно чл.12, ал.1 от ЗДДС, облагаема доставка е
всяка доставка на стока или услуга, когато е извършена от данъчно задължено
лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както
и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице,
освен в случаите, в които този закон предвижда друго и че по смисъла на чл.7,
ал.1 от ЗДДС, вътреобщностна доставка на стоки е
доставката на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика -
регистрирано по този закон лице или на получателя от територията на страната до
територията на друга държава - членка, когато получателят е данъчно задължено
лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в
друга държава членка, както и че пряката и непосредствена връзка между
транспорта и доставката на стоката е задължително условие за наличието на вътреобщностна доставка. Посочено е също, че съгласно
текста на разпоредбата на чл.17, ал.2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при
доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или
от трето лице, е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща
пратката или започва превозът й към получателя и че в конкретния случай, това
място е в България и след като не се доказва ВОД и стоките не са налични в
дружеството, то е налице облагаема доставка на територията на страната, за
която е приложима ставката по чл.66, ал.1, т.1 от ЗДДС, в размер на 20%. Прието е, че всичко изложено
по-горе налага категоричния извод, че към момента на издаване на АПВ
№Р-1600О919007651-171-002 от 05.02.2020 год., издаден на основание чл.92, ал.11
от ЗДДС, от главен инспектор по приходите при ТД на НАП – Пловдив, по
преписката са налични множество доказателства, обосноваващи очакването на
ревизиращия екип, че по разглежданите по-горе седем фактури, както и по другите
фактури за месец октомври, ще възникне задължение за данък добавена стойност/ДДС/,
в размер на *** лева само за месец ноември 2019 год., като същият се явява към
този момент и обосновано очакван резултат за дължими публични задължения, които
да бъдат установени в хода на ревизията, поради което правилно и
законосъобразно е отказано възстановяването на ДДС, в размер на *** лева за същия
данъчен период - месец ноември 2019 година.
При така установената по делото
фактическа обстановка и след проверката за допустимост на жалбата, при
извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на
оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, съдът
намира, че по същество жалбата е
неоснователна, по следните съображения:
Въз основа на граматическото и
систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.197 от ДОПК се обосновава
изводът, че предмет на съдебен контрол на настоящото производство са както Актът
за прихващане или възстановяване/АПВ/, така и решението на директора на ТД на
НАП – Пловдив, с което този АПВ е потвърден.
Оспореното решение представлява валиден
административен акт, издаден от материално и териториално компетентен орган - директор
на ТД на НАП – Пловдив, в рамките на правомощията му по чл.197, ал.1 от ДОПК и
при спазване на определения със същата норма срок за произнасяне. Следва да се
отбележи, че решението е издадено при условията на заместване, съгласно
приложената по преписката Заповед №ЗЦУ-ОПР-9 от 25.06.2019 год., издадена от
изпълнителния директор на НАП, с която, на основание чл.84 от ЗДСл. и чл.10,
ал.1, т.1 от ЗНАП, е оправомощен посочения в тази
заповед заместник-директор на ТД на НАП – Пловдив, да изпълнява правомощията на
директор на ТД на НАП – Пловдив при отсъствие/законоустановен
отпуск, командировка и др./ на директора на ТД на НАП – Пловдив. Видно от
приложената по преписката Заповед №1607 от 27.02.2020 год. на изпълнителния
директор на НАП, със същата е бил разрешено на титуляра
– директор на ТД на НАП – Пловдив, ползването на 4 работни дни полагаем отпуск
за 2019 год., считано от 02.03.2020 год. до 06.03.2020 год. включително,
предвид което, оспореното решение е издадено на датата 04.03.2020 год. от
заместник-директор на ТД на НАП – Пловдив, който е бил изрично оправомощен за това, с посочената по-горе заповед на изпълнителния
директор на НАП.
На следващо място, решението е издадено в
изискуемата се писмена форма и съдържа посочените в чл.59, ал.2 от АПК, във вр. с §2 от ДР на ДОПК, реквизити, включително съдържа поробно изложение на фактическите и правни основания за
постановяването му.
Обжалваният акт за прихващане или
възстановяване също е валиден административен акт, като издаден от компетентен
орган – главен инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, в хода на
извършвана ревизия, в писмена форма и също съдържа подробно изложение на
фактическите и правни основания за постановяването му.
С разпоредбата на чл.92, ал.11
от ЗДДС(в сила от
01.01.2014 год.) е предвидено, че в случаите
по ал.3 при възложена проверка, данъкът се прихваща или възстановява в
30-дневен срок, а при възложена ревизия данъкът се прихваща или възстановява
изцяло, или отчасти в 30-дневен срок от връчване на заповедта за ревизия в
размер, представляващ разликата между декларирания данък за възстановяване и
размера на данъците и задължителните осигурителни вноски, които обосновано се
очаква да бъдат установени при ревизията. Актът, с който се възстановява или
отказва възстановяването при възложената ревизия, какъвто е и разглежданият
случай, се обжалва по реда на ДОПК, предвиден за обжалване на обезпечителните
мерки, като за невъзстановената част от декларирания данък за възстановяване се
прилага ал.8, касателно срока за възстановяване на
ДДС, съвпадащ със срока за издаване на РА, освен ако е предоставено обезпечение
в пари, държавни ценни книжа или безусловна и неотменима банкова гаранция, със
срок не по-кратък от 6 месеца.
Няма спор, че се касае за специфично
предварително обезпечително производство на публични вземания, като предметът
на проверка при съдебното обжалване е наличието на посочените по-горе
предпоставки за приложението на чл.92, ал.11 от ЗДДС - обосноваността на
данъците и/или задължителните осигурителни вноски, които се очаква да бъдат
установени при ревизията, и с чийто размер е намален декларираният от
дружеството данък за възстановяване. В този административен акт - акт за
прихващане или възстановяване/АПВ/ следва да се съдържат мотиви относно
наличието на обосновани предположения за дължими данъци, които се очаква да
бъдат установени при ревизията с РА и съответно, какъв е техният очакван
размер, който размер на практика ще се обезпечи чрез прихващането с вземането
на проверяваното лице. От друга страна, безспорно въпросът относно реалността
на доставките е предмет на ревизионното производство.
Предвидената обвързана компетентност,
произтичаща от нормата на чл.92, ал.11 от ЗДДС,
дава възможност на приходния орган, при обосновано очаквано установяване на
публични вземания, надхвърлящи надвнесен и подлежащ на възстановяване ДДС, да
прихванат изцяло тази подлежаща на възстановяване сума от очаквания по-голям
размер на бъдещите публични вземания или да възстановят частично надвнесения
данък до по-малкия размер на очакваните да бъдат установени чрез ревизионен акт
публични вземания, като във втория случай техният размер ще е по-малък от
дължимата за възстановяване сума.
Логическото тълкуване на разпоредбата на чл.92, ал.11
от ЗДДС налага извод, че този институт е форма на предварително
обезпечаване на бъдещи публични вземания, които предстои да се установят с
ревизионен акт, като самата норма от една страна предполага налично, т.е.
образувано ревизионно производство, а от друга страна урежда ред за оспорване,
идентичен с този, предвиден за института на останалите предвидени в ДОПК
обезпечителни мерки. Съгласно нормата на чл.197, ал.1 и ал.2 от ДОПК,
постановлението за налагане на обезпечителни мерки може да бъде обжалвано в 7/седем/-дневен
срок от връчването му пред директора на компетентната териториална дирекция,
който се произнася с мотивирано решение в 14-дневен срок, а в случаите на
налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл.121 - в 7/седем/-дневен
срок, от получаването на жалбата, а решението по ал.1 може да се обжалва пред
административния съд по постоянния адрес или седалището на жалбодателя,
в 7/седем/-дневен срок от връчването му на жалбоподателя и на публичния взискател.
Разпоредбата на ал.3 на чл.197 от ДОПК
урежда изрично предпоставките, при наличието на които съдът има правомощието да
отмени обезпечителната мярка, а именно:
1/ ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни
ценни книжа;
2/ ако не съществува изпълнително
основание или
3/ ако не са спазени
изискванията за налагане на предварителни
обезпечителни мерки по чл.121, ал.1 и чл.195, ал.5.
Както бе посочено по-горе, дали доставките, които са обсъждани
от приходните органи, са реални,
е предмет на ревизионното производство, но
независимо от това, ревизиращият екип
е изложил подробни мотиви в
тази насока и в издадения от
него АПВ. Органът по приходите е изследвал описаните 7/седем/ броя ВОД, с получател – посочената италианска фирма,
за които се твърди да
са осъществи през м.ноември 2019 год., като детайлно изследвал представените документи, предаването
на стоката, проследил е извършен ли е транспортът, като е
изследвал влизането и излизането от територията на Република България, по
конкретни дати, на всяко едно от ППС, със съответните *** регистрационни номера, посочени в представените
документи, с които се твърди да е извършен превозът до Република *** и правилно, според настоящия
съдебен състав, е преценил, че с посочените транспортни средства, фигуриращи в
представените от жалбодателя „Орфей Текстил” ЕООД
транспортни документи, няма как да бъде извършен транспорт на стоки от
Република България до *** и респ., да са осъществени ВОД на съответните дати. При
събраните противоречиви доказателства, а и при събрани доказателства, въз
основа на които не може да бъде направен
обоснован и законосъобразен
извод за извършени ВОД, съответно за прилагане на
нулева ставка на дължимия ДДС за същите, правилно
ревизиращият екип е приел, че не е налице основанието
по чл.92, ал.11 от ЗДДС, във
връзка с чл.92, ал.3 от ЗДДС, декларираният ДДС за възстановяване, в размер на *** лева, за данъчен период
м.11.2019 год., да бъде възстановен изцяло или частично
на дружеството „Орфей
Текстил” ЕООД ***.
Същевременно, в случая, приходният орган е направил обосновано предположение за дължимия ДДС, за данъчния
период м.ноември 2019 год., което е видно
от изложените в обжалвания АПВ конкретни данни за посочения данъчен
период/01.11.2019 год. – 30.11.2019 год./, а именно – отразено е, че общият
размер на данъчната основа за облагане с ДДС е *** лева, който размер всъщност
е общата стойност на декларираните от жалбодателя
7/седем/ ВОД за същия месец ноември 2019 год./данъчна основа на ВОД стоки/;
посочена е данъчната основа на доставките с пълен данъчен кредит/ДК/ за същия
данъчен период, т.е. за доставките, по които жалбодателят,
като регистрирано по ЗДДС лице, е получател и която данъчна основа е в размер
на *** лева. Ясно е, предвид горното, че ДДС, в размер на 20%, за същия този
данъчен период, ще е дължим от жалбодателя върху
данъчна основа, в размер на *** лева или, при това положение, очакваният размер
на публичното вземане, което ще възникне в хода на образуваното ревизионно производство, а иначе
казано, обоснованото предположение е за възникване на задължение за ДДС за
същия данъчен период, е в размер на *** лева, като в мотивите към решението, с
което обжалваният АВП е потвърден, също е посочено, че по
преписката са налични множество доказателства, които са обосновали
очакването на ревизиращия екип, че по разглежданите
по-горе седем фактури, както и по другите фактури
за месец ноември, ще възникне задължение
за данък добавена стойност/ДДС/, в размер на *** лева/налице
е разлика от *** лева, вероятно в резултата на изчислителна грешка/ само за месец
ноември 2019 год., като този размер на задължението се
явява към този момент и обосновано
очакван резултат за дължими публични
задължения, които да бъдат установени
в хода на ревизията.
Така, съобразно изложеното по-горе, съдът намира, че
доказателствата, които са били събрани
и обсъдени при проверката водят до извод, че
са налице „обосновани очаквания” за установяване
на задължения по ЗДДС, за
данъчния период 01.11.2019 год. – 30.11.2019 год., които ще бъдат установени, респ. са доказани
основания за обезпечаването на такива задължения, като тези очаквани
задължения, в размер на *** лева, значително надхвърлят
размера на претендирания за възстановяване
ДДС, за същия данъчен период, а именно – *** лева. Предвид това и с оглед на разпоредбата
на чл.92, ал.11, във вр.
с ал.3, т.1 от ЗДДС, според настоящия съдебен състав,
правилно е отказано право на възстановяване
на данъчен кредит, поради което издадения АПВ №Р-16000919007651-171-002
от 05.02.2020 год., издаден от
главен инспектор по приходите в ТД на НАП - град Пловдив,
потвърден с Решение №87 от 04.03.2020 год. на директора
на ТД на НАП - Пловдив, е и материално законосъобразен.
Всичко изложеното до тук, според
настоящия съдебен състав, налага извода,
че оспореното в настоящото производство Решение №87 от 04.03.2020 год., издадено от директора на
ТД на НАП - град Пловдив и потвърдения с него Акт за прихващане или
възстановяване/АПВ/ №Р-16000919007651-171-002 от 05.02.2020 год., издаден от главен
инспектор по приходите в ТД на НАП - град Пловдив, с който е отказано възстановяване
на деклариран ДДС, за данъчен период м.ноември 2019 год., в размер на *** лева,
са законосъобразни, като издадени от
компетентни органи, при спазване изискванията
за форма и процедура, т.е. без допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и правните принципи и порадси това следва да останат
в сила, а подадената срещу тях жалба се явява
неоснователна и недоказана и като такава, с решението по настоящото дело същата
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора, с решението по
делото съдът следва да присъди деловодни разноски в полза на ответника по
жалбата, т.к. искане за присъждането им е своевременно направено в представеното
преди съдебното заседание становище от ст.юрк.Я. А. в
отдел „Обжалване” към ТД на НАП – Пловдив и поддържано в съдебно заседание в
хода по същество, от процесуалния представител на ответника по жалбата. Като
взе предвид, че съгласно разпоредбата на чл.160, ал.1, предл.ІІ/второ/
и ІІІ/трето/ от ДОПК, на ответника се присъждат разноски съобразно отхвърлената
част от жалбата и че на администрацията вместо възнаграждение за адвокат се
присъжда за всяка инстанция юрисконсултско
възнаграждение в размер на минималното възнаграждение за един адвокат, както и
че съгласно ал.2 на същия чл.160 от ДОПК, при прекомерно възнаграждение за
адвокат без оглед на действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не
по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за
адвокатурата, съдът намира, че в полза на ТД на НАП – Пловдив следва да бъде
присъдено юрисконсултско възнаграждение, определено
съобразно Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, която наредба е приета с решение на
Висшия адвокатски съвет от 09.07.2004
год. и е издадена на основание чл.121, ал.1,
във връзка с чл.36 и 38 от Закона за адвокатурата.
В конкретния случай, общият размер на претендирания ДДС, за който с оспорения АПВ е отказано
възстановяването му, възлиза в размер на *** лева, т.е. в този размер от *** лева
се определя и материалния интерес в настоящото съдебно производство. При това
положение и съобразно нормата на чл.8, ал.1/Нова, ДВ, бр.69 от 2020 год./, т.4
от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, минималният размер на възнаграждението следва да бъде определен
в размер на 2126.23/две хиляди сто двадесет и шест лв. и 23 ст./ лева (ал.1, т.4. при интерес от 10000 до 100000
лв. – 830 лв. плюс 3% за горницата над 10000 лв.). Предвид горното, съдът намира, че в полза на Териториална дирекция на
НАП - Пловдив, следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение, съобразно цитираните по-горе разпоредби, възлизащо в размер на
минималното възнаграждение за един адвокат, а именно – в размер на 2126.23/две хиляди
сто двадесет и шест лв. и 23 ст./ лева.
Ето защо,
по изложените по-горе съображения и на
основание чл.160, ал.1, предл.ІV/четвърто/ от ДОПК,
Административният съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на „Орфей Текстил” ЕООД, с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя
му М. К., подадена чрез адв.И.В.С. от АК-***, против Решение
№87 от 04.03.2020 год., издадено от директора на ТД на НАП - град Пловдив и
потвърдения с него Акт за прихващане или възстановяване/АПВ/
№Р-16000919007651-171-002 от 05.02.2020 год., издаден от главен инспектор по
приходите в ТД на НАП - град Пловдив.
ОСЪЖДА „Орфей Текстил” ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя му М. К., ДА ЗАПЛАТИ
на Териториална дирекция на НАП - Пловдив, сумата в
размер на 2126.23/две хиляди
сто двадесет и шест лв. и 23 ст./
лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Препис
от настоящото решение, на основание чл.138, ал.3, във връзка с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението, съгласно разпоредбата
на чл.197, ал.4 от ДОПК, е окончателно и не подлежи на обжалване
или протестиране.
С Ъ Д И Я: