МОТИВИ към присъда
по НОХД № 217/2019 год. ШОС
Подсъдимият
С.Д.С., ЕГН - **********, е предаден на съд за това, че на 31.10.2018г., в гр. Шумен, като управлявал лек
автомобил марка "РеноМеган
Сценик",
с Рег. № *****нарушил
правилата за движение по пътищата:
чл. 20, ал.(1) от Закона за движение по пътищата и чл.20, ал.(2) Закона за движение
по пътищата и по непредпазливост
причинил смъртта на Я.М.И., ЕГН-**********
от гр. Шумен - престъпление по чл. 343, ал.1, б. "в", пр.1-во
от НК, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
Наследниците
на починалата Я.М.И. - П.П.Е. от гр.Варна /дъщеря/ и М.П.С.
*** /син/направиха искане за конституирането им само като частни
обвинители. Същите не са предявявали и не заявиха гражданска претенция. С оглед
на това, както и поради обстоятелството, че молбите са депозирани своевременно
и същите отговарят на изискванията на закона, съдът ги конституира само като
частни обвинители в съдебното производство.
Подсъдимият заяви, че желае делото да бъде разгледано по
реда на глава двадесет и седма от НПК – съкратено съдебно следствие - чл.371,
т.2 от НПК. В тази връзка направи изрично изявление, че дава съгласие да не се
провежда разпит на свидетелите и вещите лица, подробно описани в обвинителния
акт, а при постановяване на присъдата непосредствено да се ползва съдържанието
на протоколите за разпит на свидетелите и експертните заключения от досъдебното
производство. Фактите и обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, признава и не желае събиране на допълнителни доказателства по
отношение на тях. Съжалява за случилото се.
Разпитан в хода на предварителното производство,
подсъдимият С.С. е дал подробни обяснения. В съдебно заседание същия се
признава за виновен, признава фактите от обвинителния акт и не желае събиране
на доказателства за тях. В защитната си реч заявява, че е искал да окаже помощ
на пострадалата, но не са му позволили и изразява съжаление за случилото се, а
в последната си дума заявява, че за случилото се има вина и пострадалата и моли
за по ниско наказание.
От направеното признание по реда на чл. 371, т.2 от НПК,
събраните по делото гласни и писмени доказателства, от показанията на свидетелите
и заключенията на приетите експертизи съдът приема за безспорно установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият С.Д.С. *** е правоспособен водач на МПС, категория В и АМ от
06.06.1974 година. За нарушения по
Закона за движение по пътищата досега по административен път е
санкциониран само три пъти – с фишове през 2010 – глоба 10лв., през 2012 –
глоба 20 лева и през 2013 год. – глоба 100 лева /л.64/. Неосъждан /л.134/.
На 31.10.2018г. сутринта, около 09.50 ч.,
в гр.Шумен подсъдимият С.С. се движел с лекия си автомобил марка „Рено Меган
Сценик",
с рег.№ ****,
по ул. „Панайот
Волов",
в южна посока /от бул. „С. Велики"
към площад
„Кристал"/. Времето било
ясно, пътното платно сухо, без неравности.
При приближаване на автомобила към кръстовището образувано
от ул.
„Панайот
Волов" и
ул. „Цар Освободител" автомобила се движил в дясното платно на пътя,
но при пресичане на въпросното
кръстовище
С. насочил
автомобила си към
лявата лента за движение тъй като в неговата дясна лента за движение имало паркирани автомобили. Управлявайки
автомобила подсъдимия С.С.
не възприел
своевременно пресичащата по това време пътното платно, от дясно на ляво пешеходка - Я.М.И., от гр.Шумен, в
следствие на което настъпил
удар между предната лява част на автомобила и пешеходката. От удара И. била
изхвърлена по законите на динамиката, на предния капак и от там на предното панорамно стъкло на
автомобила,
в долната му лява част. Подсъдимият незабавно предприел спиране и след
преустановяване на движението на автомобила пещеходката паднала, на два-три
метра, пред
него,
в лявата част на платното за движение. Пострадалата И. била откарана в МБАЛ —
Шумен, където
била
настанена за оказване на медицинска помощ, но въпреки приложеното ѝ лечение на
04.11.2018 г. тя починала.
Непосредствено
след настъпване на ПТП подсъдимият С.С. бил изпробван от служител на „Пътна
полиция“ за наличие на алкохол или други упойващи вещества в кръвта с
техническо средство-дрегер №АRRМ-0459, но
такова наличие не било констатирано, като дрегерът показал 0,00 промила.
При
извършената СХЕ и на кръвта иззетата от пострадалата Я. И. в кръвна проба по
метода на ВИДМАРК също не е било установено
наличие на алкохол в кръвта й.
Така приетата фактическа
обстановка са установява от
самопризнанията на подсъдимия, направени по реда на чл. 371, т.2 от НПК. Това признание се подкрепя и от показания
на свидетеля Г. М. П. /л.23/. В подкрепа на това са и протокол за оглед на ПТП
(л.12), фотоалбум (л.15), съдебно-медицинска експертиза за аутопсия на труп №
69/2018 /л.39/, съдебно-автотехническа експертиза ( л.25), съдебно химическа
експертиза – л.52 ведно с талон за изследване и протокол, копие от протокол за
ПТП с пострадали лица (л.60), докладна записка, справки за правоспособност на
водач и за нарушенията му по ЗДвП от сектор „ПП“ ОДМВР – Шумен ( л.64),
протокол за технически оглед на МПС /л.65/, докладна записка /л.67/, отговор от
Райфайзен Банк с приложен СД, приемо предавателен протокол за приемане на ВД
ППС на съхранение /л.77/, постановление за връщане на веществени доказателства,
ведно с приемо предавателен протокол /л.72/, отговор от РЦ112 – Варна, с
приложен диск – л. 76, медицински документи – л.79 и л.87 и следващите – лист
за преглед на пациент, копие от журнал на Спешно отделение, история на
заболяване на Я.М.И., епикриза, препис извлечение от акт за смърт /л.83/,
удостоверение за наследници / л.84/, справка за съдимост, карта за обвиняемо
лице.
От химическата експертиза за определяне на алкохол или друго упойващо
вещество в кръвта приложена към делото – л. 52, се установява, че съдържание на
алкохол в кръвта на пострадалата Я.М.И. не е установена.
Назначената
и приета съдебно медицинска експертиза /л.39/ е установила върху трупа на Я.М.И. съчетана
травма на глава, гръден кош, таз и крайници. Констатирани са следните
травматични увреждания:
1.Контузия на главата:
- едно
кръвонасядане в слепоочно теменно тилно в ляво
- едно
охлузване на кожата в челната област в ляво
- едно
кръвонасядане слепоочно в дясно над ухото
- подкожен
хематом на челото над средата на дясната вежда
- едно
дълбоко охлузване на кожата над външния край на лявата вежда
- кръвоносадане
на клепачите на двете очи и двете подочия, обхващащо назад и двете слепоочия,
по изразено в дясно
- една
разкъсно контузна рана, в окосмената част на главата слепоочно теменно тилно в
ляво, с кръвонасадане около раната
- едно охлузване
на кожата в окосмената част на главата на челото в ляво
- едно
кръвонасядане в окосмената част на главата над дясното ухо
- подкожен
хематом на челото над средата на дясната вежда
- едно
дълбоко охлузване на кожата над външния край на лявата вежда
-
кръвонасядане на клепачите на двете очи и двете подочия обхващащо назад и двете
слепоочия, по изразено в дясно
-
кръвонасадяне в областта на носния корен и гърба на носа двустранно
- фрактура
на костите на носа
-
охлузване и кръвонасядане на дясната скула
-
кръвонасядане на дясната буза, на назолабиалната гънка и на дясната половина на
горната устна, на външната трета на долната устна
- едно
кръвонасядане на дясната буза пред ухото
- петнисто
кръвонасядане на хоризонталния клон на долната челюст в дясно и на шията под
челюстта
- обширни
кръвонасядания на меките черепни обвивки челно теменно слепоочно в дясно,
слепоочно в ляво, обхващащо и слепоочния мускул и в тилната област в дясно,
спускащо се към шията
-
фрактурна линия в лявата странична част на черепа слепоочно с ход към челната
кост в ляво
- друга
фрактурна линия изхождаща от първата, през криловидната кост в ляво към
турското седло, фрактура на горната стена на сфеноидалния синус, към дясната
пирамида
- малък
субдурален хематом в ляво слепоочно, спускащ се надолу към лявата предна и към
лявата средна черепна ямка
- друг
малък субдурален кръвоизлив в средната черепна ямка в дясно
- малък
субдурален хематом в задната черепна ямка в ляво
- малък
субрахноидален кръвоизлив слепоочно тилно в дясно
- малък субрахноидален
кръвоизлив в областта на двете малкомозъчни полукълба,по изразен в дясно
- контузионни
огнища в десния слепоочен дял /срещуположно на фрактурата/
2. Контузия на шията:
- кръвонасядане основата на тила в дясно задно
странично
3. Контузия на гръдния кош:
- фрактура
на десни ребра – 5,6,7 и 8по средната ключична линия
- фрактура
на леви ребра -5 –до гръбнака
4. Контузия на корема и таза:
- кръвонасядане
в дясната хълбочна област
- счупване
на долното рамо на лявата пубисна кост
-
кръвонасядане на двете големи лабии под синфизата
5. Контузия на крайниците:
- кръвонасядане
по задната страна на дясната мишница, на лакътя и предмишницата
-
кръвонасядане по предната страна на дясната предмишница – средна и долна трета
-
кръвонасядане по гърба на дясната ръка обхващащо и горните фаланги на 2,3 и 4
пръст
- две
кръвонасядания по предната страна на лявата мишница – горна трета
- една кръвонасядане по гърба на лявата
гривнена става и китката
- кръвонасядане и плитко охлузване на кожата по
външната страна на левия глезен
- петнисто
кръвонасядане на лявата подбедрица под коляното външно
- счупване
на дясното бедро в областта на бедрената шийка.
Освен
травматичните увреждания са констатирани и болестни
увреждания както следва:
1.Хипертонична
болест на сърцето: хипертонично сърце, хипертрофия на миофибрите,
артериолосклеротична нефросклероза
2.Генерализирана
атеросклероза – сърдечно мозъчна форма; ХИБС – коронаросклероза,
миокардиослероза, ръбец от стар заднолатерален инфаркт на миокарда. Мозъчна
артеросклероза.
3.ХОББ –
хроничен бронхит, белодробен енфизем
4.Хроничен
пиелонефрит, единични ретенционни кисти
Непосредствената
причина за смъртта
на пострадалата от ПТП Я.
И. се дължи на тежка закрита
черепномозъчна травма/фрактура на лявата странична на черепа и на черепната
основа, множествени
субдурални и субарахноидални кръвоизливи/ и се намира в пряка причинно-следствена връзка с получените от транспортното произшествие травми. Смъртта
на пострадалата е била неизбежна, въпреки проведения пълен реанимационен
комплекс, предвид нанесените ѝ тежки травми.
От заключението на назначената по
досъдебното производство автотехническа експертиза се установява, че скоростта на движение на л.а. „Рено
Меган“, с рег.№ ***** преди и по време на удара е била в рамките на не повече
от 35км/час-45 км/час или 9,72 м/сек-12,5 м/сек/. Опасната зона за спиране на
лекия автомобил „Рено Меган“, с рег.№***** с определената скорост от
30км/час-45 км/час при извършено спиране преди пешеходната пътека е от 16 -27,9
метра – при движение без наклон и 15,5 – 26,7 метри при движение под наклон
нагори 6%. При сравнение на опасната зона за спиране на лек автомобил „Рено
Меган“, с рег.№***** в диапазона на възможните скорости с отстоянието на
автомобила при различните скорости на движение на пешеходката е видно, че
пострадалата не е попадала в опасната зона за спиране на автомобила и може да
се направи извода, че водачът е имал техническа възможност да предотврати удара
при своевременна употреба на спирачки. Относно механизма на настъпилото
автопроизшествие, същият съвпада с приетата фактическа обстановка и признание
на подсъдимия: подсъдимият С.С. се движел с лекия си автомобил марка „Рено Меган
Сценик",
с рег.№ ****,
по ул. „Панайот
Волов",
в южна посока /от бул. „С. Велики"
към площад
„Кристал"/. Времето било
ясно, пътното платно сухо, без неравности. При приближаване на автомобила към кръстовището образувано
от ул.
„Панайот
Волов" и
ул. „Цар Освободител" автомобила се движил в дясното платно на пътя,
като след
пресичане на въпросното кръстовище С. насочил автомобила си към лявата лента за
движение. Водачът
не възприел
своевременно пресичащата по това време пътното платно, от дясно на ляво пешеходка - Я.М.И., в следствие на което настъпил удар между
предната лява част на автомобила и пешеходката. От удара И. била изхвърлена на предния
капак и от там на предното
панорамно стъкло на
автомобила,
в долната му лява част. Подсъдимият незабавно предриел спиране и след преустановяване
на движението на автомобила пещеходката паднала, на два-три
метра, пред
него,
в лявата част на платното за движение. Вещото лице е приело, че мястото на удара с пострадалата
пешеходка е по дължина на платното на пешеходната пътека, а по ширина на
платното на около 2 метра западно от Ор1 от огледния протокол.
С оглед заключението
на експерта, че пътно транспортното произшествие вероятно е настъпило на процесната пешеходна
пътека, на С.Д.С. първоначално е било предявено обвинение, за извършено престъпление
по
чл.343,ал.З, пр.последно, б."б", пр.първо
от НК, във вр.
с чл.343, ал.1,б.
„в" от НК, във вр. с чл.342, ал.1
от НК.
Тъй като тезата на вещото лице, че мястото на удара с
пострадалата пешеходка е по дължина на платното на пешеходната пътека, не е
била доказана по несъмнен и безспорен начин и същата е изведена само от
показанията на единствения свидетел очевидец – св.Г. М. П./, който в
показанията си сочи, че стоейки на тротоара, в района на местопроизшествието
някакво неустановено момче на възраст около 25-27 години му казало, че удара е станал на пешеходната пътека, но не
желаел да свидетелства/ отговорът на вещото лице на въпроса от експертизата -
къде е мястото на удара между автомобила управляван от С. и пострадалата И., не е бил кредитиран с доверие, тъй като
се основава на предположения. Поради което на подсъдимия С.Д.С., с обвинителния акт е повдигнато обвинение за това, че на 31.10.2018г., в гр. Шумен, като управлявал лек
автомобил марка "РеноМеган
Сценик",
с Рег. № *****нарушил
правилата за движение по пътищата:
чл. 20, ал.(1) от Закона за движение по пътищата и чл.20, ал.(2) Закона за движение
по пътищата и по непредпазливост
причинил смъртта на Я.М.И. -
престъпление по чл. 343, ал.1,
б. "в", пр.1-во
от НК, във вр. с чл. 342, ал.1 от НК.
Съдът счита, че така направеното изменение на обвинението
с обвинителния акт е допустимо, тъй като при разследването не са разкрити
основания за прилагане на закон за по тежко наказуемо престъпление или
съществено изменение на фактическите обстоятелства налагащи ново привличане на
обвиняемия /по арг. на чл.225 от НПК/. Въвеждането на ново обвинение с
обвинителния акт е законово допустимо и възможно и по силата на ТР № 2/2002 г.
на ОСНК на ВКС, тъй като се касае за обвинение по по-леко наказуем текст по
основния състав при същите фактически обстоятелства. Поради което експертното
заключение по т.2 , свързано с мястото на удара при ПТП-то не е кредитирано,
изключено е в тази част от доказателствата по делото, тъй като се явява
несъотносимо към предмета на доказване с оглед повдигнатото обвинение с
обвинителния акт. В този смисъл са и приложените отговор от
РЦ112 – Варна, с приложен диск – л. 76, където на изричен въпрос на оператора дали произшествието
е на пешеходна пътека обаждащия се съобщава, че не е, а е на „шосето“ – звуков
файл № **********. В този смисъл и отговор от Райфайзен Банк с приложен СД, където от
приложения запис от видеокамери не се установява с категоричност движещите се
лица, в частност това на пострадалата, по пешеходната пътека.
Съдът приема описаната по-горе фактическа
обстановка и кредитира изготвените експертизи, които са пълни, ясни и
обосновани/ с уточнението по т.2 от автотехническата експертиза, която е
изключена от доказателствата по делото/. Страните в процеса приемат описания в
автотехническата експертиза механизъм на пътното транспортното произшествие. Не се спори по СМЕ за оглед и
аутопсия на труп, не е оспорена и автотехническата експертиза в останалите й части.
Доказателствата са непротиворечиви и взаимнодопълващи се.
Подсъдимият С.С.
е допуснал нарушение на чл.20, ал.(2) от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) „Водачите
на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се
съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на
пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и
интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в
състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да
намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност
за движението.“
Доказателствата по делото сочат,
че основната причина за станалото пътно транспортно
произшествие е грешната преценка от страна на подсъдимия С. на пътната
обстановка и неспазването на правилата за движение, като движейки се с
позволена, но не преценена скорост е възпрепятствал възможността си да спре
автомобила преди мястото на произшествието и е допуснал настъпването на
пътно-транспортното произшествие. Подсъдимият е
бил длъжен да спазва предвидените в ЗДвП правила, а
именно да се движи със скорост на движение допустима за пътния участък, както и
да се съобразява с характера и интензивността на движението и с конкретните
условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо
препятствие. Именно това поведение на С. е довело
до настъпване на ПТП.
Съдът приема, че подсъдимият С.С. в разглеждания казус не
е допуснал нарушение на чл. 20, ал.1 от ЗДвП каквото му е вменено като
обвинение. Ал. 1 на чл. 20 от ЗДвП е със следния текст: „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват.“ В
настоящото наказателно производство нито във описаната от обвинението
фактическа обстановка, призната и неоспорена и от подсъдимия, нито във
събраните доказателства има някакви индикации, които да навеждат на мисълта, че
С. не е контролирал МПС-то, което е управлявал. Това, че не е наблюдавал
непрекъснато пътя при управление на превозното средство и не е спрял
своевременно, в резултат на което е настъпил и удара на пешеходката, не
означава че не е контролирал автомобила, който е управлявал. Причината за
настъпилото ПТП в никакъв случай не е изгубване на контрол над МПС. Видно от
събраните доказателства, показанията свидетелите и от заключението на
автотехническата експертиза, С. е контролирал
пътното превозно средство, но не следял непрекъснато пътното платно пред
автомобила. Той не
е възприел своевременно
пресичащата по това време пътното платно пешеходка - Я.
И., в
следствие на което настъпил
удар. Поради което и
за нарушението по този текст в обвинението съдът го оправда.
Ето защо съдът прие, че подсъдимия С., като управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил "РеноМеган
Сценик",
с Рег. № ****, е нарушил правилата за движение, а именно: чл.20, ал.2 от
ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Я. И. от
гр. Шумен, с което е осъществил състава на
престъплението по чл. 343, ал.1, б. "в", пр. първо от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, като
го оправда по първоначалното обвинение – досежно включеното нарушение на чл.20, ал.1 от ЗДвП.
Извършеното от подсъдимия С.Д.С. деяние съдържа признаците от
обективна и субективна страна на престъплението чл. 343,
ал.1, б. "в",
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
В тази връзка следва да се обсъдят и двата
допълнително наведени доводи от защитата на подсъдимия по отношение на
оказаната помощ и това за съпричиняване от страна на пострадалата Я. И.. И двете искания са неоснователни и не
могат да бъдат споделени. На първо място по отношение на „направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата“ – по делото липсват
доказателства подсъдимият да е предприемал някакви ефективни действия по
оказване помощ на пострадалата. Приложението
на чл. 343а от НК
предпоставя наличие на активно поведение от страна на дееца, който след
деянието да е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия или пострадалите. В качеството си на обвиняем същият е обяснил, че е
подал на охранителя една хавлия, която да подложи под главата на пострадалата и
после се е отдръпнал. „Бях силно обезпокоен, шокиран и неможех да преценя какво
да правя“. Единствения очевидец – св. Георги Панайотов – л. 23, заявява, че
подсъдимият е бил в шок. В събраните доказателства няма някакви други индикации, които да навеждат на
активни действия, свързани с оказване на помощ. Само при наличието на активно поведение на подсъдимия
с такава насоченост би могло да се приеме, че са изпълнени законовите
изисквания за прилагане на намалената отговорност по чл. 343а от НК,
а настоящият случай очевидно не е такъв, поради което тези действия на
подсъдимия могат да бъдат взети като смекчаващи отговорността обстоятелства, но
не и като такива до водещи до намалена наказателна отговорност по
привилегирования състав на престъплението.
Същото
може да се съотнесе и по отношение на довода за съпричиняване от пострадалата.
По делото липсват доказателства, че със своето поведение пострадалата е
спомогнала за настъпването на вредоносния резултат. От доказателствата по
делото и от автотехническата експертиза е видно, че ако подсъдимия е следял
непрекъснато пътната обстановка е можел своевременно да забележи пешеходката,
която вече е завършвала пресичането на пътното платно и не е имало обективна
пречка да не бъде възприета. Т.е. когато подсъдимият е извършвал маневрата на преминаване
в лявата лента за движение пострадалата вече е пресичала неговата траектория. И
задължение на водача на МПС е “при избиране
скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания
товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на
видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.
Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението.“
И
най същественото – и по отношение на двата довода на защитата – за намалената
отговорност и съпричиняването: Първоинстанционното разглеждане на делото е
проведено по реда на Глава ХХVII от НПК,
по искане на подсъдимия, направено с писмена молба от датата на съдебното заседание, при
хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК и поддържана от него. Така направеното от подсъдимия
самопризнание по отношение на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти /л.37/ и
приобщените по делото доказателства, събрани в хода на ДП, са поставени в
основата на постановената присъда. В рамките на надлежно проведената процедура
по чл. 372
във вр. чл. 371, т. 2 от НПК, съответният съд не може, по свой почин или по искане на
страните, да събира доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената
част на обвинителния акт. Само в рамките на признатите от подсъдимия фактически
положения по обвинителния акт, могат да се установяват и противопоставят
правопроменящи и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия
материален закон и с параметрите и съдържанието на отговорността (ТР на ОСНК № 1/2009 г., т. 8.1). Съдът не
разполага с възможност да реши делото въз основа на различна фактическа
обстановка, приемайки фактически положения, несъвместими с признатите от
подсъдимия факти по обвинителния акт (същото ТР, т. 8.2). Поради
което съдът не може да приеме наличие на действия на подсъдимия, представляващи
"оказана помощ" на пострадалата по смисъла на чл. 343а от НК, нито
действия на пострадалата водещи до съпричиняване, защото такива факти не
фигурират в обвинителния акт. В този смисъл е и категоричната и еднозначна
съдебна практика: Решение № 187 от 7.10.2016 г. на
ВКС по н. д. № 648/2016 г., II н. о., НК, докладчик съдията Татяна Кънчева – „Подсъдимият може да оспорва приетата от обвинението правна квалификация в
рамките на признатите фактически положения или да претендира невиновност,
когато фактите по обвинението не сочат на вмененото му престъпление.“ Решение № 501 от 7.03.2011 г. на ВКС по н. д.
№ 484/2010 г., I н. о., НК, докладчик съдията Иван Недев – „Признанията
по чл. 371, т. 2 от НПК на фактите по
обвинителния акт, които обосновават квалификацията на престъплението, за което
подсъдимия е предаден на съд, изключват навеждането на други, които да променят
тази квалификация. А несъмнено това са поддържаните твърдения на защитата на
подс. Н., че деянието е случайно по смисъла на чл. 15 от НК,
че е действал при условията на крайна необходимост и че след деянието е оказал помощ
на пострадалия. Заради тези признания подсъдимия ползва привилегията по чл. 373, ал. 2 от НПК наказанието да се
определи при условията на чл. 58а от НК.“
Решение № 135 от 4.04.2013 г. на ВКС по н.
д. № 2298/2012 г., II н. о., НК, докладчик председателят Татяна Кънчева – „Първоинстанционният
съд е разгледал делото по реда на съкратеното съдебно следствие след изрична
молба на подсъдимия, който е признал изцяло фактите по обвинението и се е
съгласил да не се събират доказателства за тези факти. На тази основа
първоинстанционният съд, след като е констатирал, че самопризнанието се
подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства е обявил, че
при постановяване на присъдата ще се ползва от тях и от признанието на
подсъдимия и е разгледал делото по реда на чл. 372, ал. 4
вр. чл. 373, ал. 2 от НПК. ….. Последица от процесуалния ред, по който се е развило
производството пред първата инстанция е невъзможността на подсъдимия да оспорва
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, като защитата му
остава ограничена в рамките на признатите фактически положения. Оспорването им
по пътя на обжалването, било чрез отказ от направеното самопризнание, било чрез
друга интерпретация на доказателствените източници не се допуска от закона. В
този смисъл е и ТР № 1/06.04.2009
г. на ОСНК на ВКС. Затова касационният състав не се счита длъжен да
отговаря на многобройните доводи на защитата, целящи обосноваване на друга
фактология по механизма на ПТП. Въззивният съд правилно е приел, че в
обвинителния акт не са отразени каквито и да било действия на подсъдимия,
насочени към оказване помощ на пострадалото дете, като дори е
направена изрична констатация, че Н. не е оказал
помощ на пострадалата. Признавайки
фактите по обвинението, подсъдимият по същество е признал и факта на
бездействието си, поради което не може да го оспорва.“ Решение № 295 от
15.07.2014 г. на ВКС по н. д. № 800/2014 г., I н. о., НК, докладчик съдията
Капка Костова – „Несъмнено е, че в рамките на надлежно
проведената процедура по чл. 372
във вр. чл. 371, т. 2 от НПК, съответният съд не може, по свой почин или по искане на
страните, да събира доказателства за факти, несъвместими с обстоятелствената
част на обвинителния акт. Само в рамките на признатите от подсъдимия фактически
положения по обвинителния акт, могат да се установяват и противопоставят правопроменящи
и правопогасяващи обстоятелства, свързани с приложимия материален закон и с
параметрите и съдържанието на отговорността (вж. ТР на ОСНК № 1/2009 г., т. 8.1). В същите
тези рамки са ограничени и пределите на въззивната проверка и на въззивното
решение. Въззивният съд не разполага с възможност да реши делото въз основа на
различна фактическа обстановка, приемайки фактически положения, несъвместими с
признатите от подсъдимия факти по обвинителния акт (същото ТР, т. 8.2).“
Деянието е извършено по
непредпазливост. С. е съзнавал обществено опасния характер на деянието, не е предвиждал
настъпването на обществено опасните последици, но е бил длъжен и е можел да ги
предвиди. Подсъдимият не е искал настъпването на пътното транспортното
произшествие и причиняване смъртта на Я. И.. В случая умисъла е към нарушаване правилата за движение
по пътищата, а не към целения резултат. Ето защо по отношение на настъпилата
последица – смърт, той е действал непредпазливо.
Подсъдимият С. като управлявал
моторно превозно средство нарушил правилата за безопасно
движение по пътищата, а именно чл.20, ал. 2 от ЗДВП и по непредпазливост причинил
смъртта на Я. И.. С.С. се е движил с несъобразена с пътните условия скорост, която е възпрепятствала възможността да спре автомобила преди мястото на
произшествието. Същият не е следил пътното платно непрекъснато, което е довело
до грешна преценка на пътната обстановка и несвоевременно забелязване на
пострадалата, което е и основната и непосредствена причина за възникване на
произшествието. Нарушението на
тези разпоредби са в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП и
резултат по изложените по-горе доводи.
Причините за настъпилото ПТП се свеждат
до подценяване от страна на подсъдимия на правилата за безопасност на движение. Нарушаването на тези правила за движение по пътищата е
умишлено, като престъпният резултат е настъпил по непредпазливост. Че
нарушението на тези норми е в пряка причинно следствена връзка с настъпилия
резултат се подкрепя и от заключението на съдената медицинска и съдебната
автотехническа експертиза. Видно е, че основната причината за станалото
автопроизшествие е на подсъдимия С.С., който не е забелязал своевременно
пешеходката като не е следил пътното платно непрекъснато, поради което не е
спрял своевременно.
При
определяне вида и размера на наказанието съдът отчете следното:
Касае е се за престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“ НК вр. чл.342, ал.1 НК. Предвиденото наказание за тази правна квалификация е лишаване от свобода от
две до шест години. Изменението е направено с ДВ бр. 60 от 2012 година и е
приложимо към разглеждания казус, тъй като датата на деянието е 31.10.2018
година. Няма последващи изменения. Т.е. не е необходима преценка за приложение
на по-благоприятен закон.
При определяне на наказанието съдът взе предвид следното:
Съдът отчете процесуалното поведение на подсъдимия за своевременното
приключване на съдебното производство. Като смекчаващо отговорността
обстоятелство отчете, че се касае за лице в напреднала възраст, пенсионер за
прослужено време и старост. Отчете чистото му съдебно минало и изразеното
съжаление. Прецени и обстоятелството, че С.С. е дългогодишен водач на МПС, с
правоспособност от 1974 година до сега. За целият период от време има наложени
само три административни наказания по ЗДвП – глоби с фишове - едната в размер
на 10 лева, втората – в размер на 20 лева, а третата - 100 лева. Като
отегчаващо отговорността обстоятелство – отчете високата степен на обществена
опасност на деянието, което се компенсира изцяло от ниската степен на
обществена опасност на дееца. Взе впредвид и процесуалното поведение на
подсъдимия за срочното приключване на делото.
В същото време производството по делото се е развило по
реда на чл. 371, т.2 от НПК. Съгласно чл. 373, ал.2 от НПК в този вид
производства при постановяване на осъдителна присъда съдът определя наказанието
при условията на чл. 58а от НК.
Деянието
е извършено в редакция на чл. 58а от НК
на ДВ бр. 26 от 2010 год. При нея съдът е длъжен да приложи разпоредбата
на чл. 55 от НК само когато действително са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства и така определеното наказание е по благоприятно
за дееца.
Съдът счита, че в разглеждания казус не са налице
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства или изключителни такива, при
което и най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко,
което да обуславя приложението на чл. 55 от НК. Т.е. в случая не е налице
конкуренция между разпоредбата на чл. 58а, ал.1 от НК и чл. 55 от НК, което
налага да се прецени по-благоприятно наказание, както изисква ал.3 на посочения
текст. При това положение съдът следва да определи на наказанието, след което
да го намали с ⅓.
Като взе предвид,
че по отношение на подсъдимия има превес на смекчаващи отговорността
обстоятелства над отегчаващите съдът определи наказанието под средата на
предвиденото като го определи в размер
на 3 – три години лишаване от свобода. Така определеното наказание от 3г.
намали с ⅓ съгласно чл.58а от НК и
постанови подсъдимия да изтърпи наказание в размер на 2 – две години лишаване
от свобода. / ⅓ от 3год. = 1г. или подсъдимия следва да търпи 3г.-1г.= 2
години/.
Като прецени личността на подсъдимия, неговата възраст и определения
размер на наказанието, съдът прецени че не се налага изтърпяване на
определеното наказание ефективно. Съдът счита, че ефективното изтърпяване на
наказанието по никакъв начин няма да доведе до реализиране на личната превенция, нито ще съответства на целите на генералната и лична
превенция, обществената опасност и личността на подсъдимия. Счита, че после би било значително по-трудно неговото
социализиране и приобщаване към обществото, като в същото време отчете, че
подсъдимият е пенсионер за прослужено време и старост. Напротив съдът намира, че едно
отлагане на наказанието в подходящ изпитателен срок би имало много по въздействуващ
ефект върху подсъдимия, който ще следва в този изпитателен срок да се въздържа
от извършването на каквото и да е престъпление. Освен това С. не е осъждан към момента на извършване на
деянието и не съществува и формална забрана за приложението на чл. 66 от НК.
Поради което и на основание чл. 66 от НК съдът отложи изтърпяването на така
определеното наказание за срок от 3 - три години, считано от влизане в сила на
присъдата.
Намира, че така определеното наказание би удовлетворило и
изискването за справедливост на наказанието. В този смисъл и Решение № 25 от
3.04.2009 г. на ВКС по н. д. № 653/2008 г., III н. о., НК, докладчик
председателят Елияна Карагьозова – „Основен принцип на наказателното право е
справедливостта на наказанието. Справедливо е това наказание, което съответства
на тежестта на престъплението. Този принцип законодателят е разширил и в
разпоредбите на чл. 54 НК, както и в чл. 348, ал. 5 НПК, съгласно които
наказанието следва да съответства на обществената опасност на деянието и тази
на дееца, както и на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.
Освен това, наказанието трябва да е съобразено и с целите, визирани в чл. 36 НК.”
На основание чл. 343г от НК съдът лиши подсъдимия С.С.
от правото да управлява МПС за срок от 3 - три години. Намира, че така
постановения размер на този вид наказание е адекватен на обстоятелството, че
подсъдимият е дългогодишен шофьор без сериозни нарушения по ЗДвП. Освен това
счита, че този размер е съответен, както на наложеното наказание, така и на
обстоятелствата, индивидуализиращи вида и размера на наказанието.
На основание чл. 189, ал. 3 от НПК съдът осъди подсъдимия С.Д.С., ЕГН – ********** да заплати по сметка на ОД на МВР гр.
Шумен сумата 563,35 лв. /петстотин шестдесет и три лева и тридесет и пет
стотинки/ като разноски направени в досъдебното производство, както и да
заплати на частните обвинители П.П.Е. от гр.Варна и М.П.С. *** сумата от по 1600 /хиляда и шестотин/лева за
всеки един от тях като разноски по
делото.
След влизане на присъдата в сила
вещественото доказателство по делото: марлена натривка
от пътното платно на местопроизшествието /л. 18 от ДП/ да се унищожи.
На основание
чл. 112, ал. 4 от НПК съдът постанови веществените доказателства по делото: СД-диск с видеозапис от охранителна камера
монтирана на сградата на „Райфайзен БАНК“-офис Шумен /л.70 от ДП/ и СД-диск със записи от Дирекция „Национална
система 112-МВР“, Районен център 112-Варна/л.77 от ДП/ да
бъдат оставени по делото.
По делото няма предявени граждански
искове.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
Председател:
/Н. Батанова/