Р Е Ш Е Н И Е №736
гр.Русе, 07.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
II-ри граждански състав, в публичното съдебно заседание на 23-ти април,
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
ПЕТРОВ
при
секретаря Т. П., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 3151 по описа
за 2018г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на „Кредит Инс” ООД- гр. София, представлявано от М. Г. А.
против Д.Г.Д., с която се иска да бъде прието за установено съществуването на
вземания на ищеца спрямо ответника за сумата от 400.00 лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит „Екстра” № 65605/16.03.2017
г., сумата от 72.00 лв. - договорна лихва за периода 16.03.2017г. - 11.09.2017
г., сумата от 228.00 лв. -
договорна такса „Гарант” за периода 16.03.2017г.-
11.09.2017 г., както и за сумата от 11.64 лв. - лихва за забава за периода 17.04.2017г.-11.09.2017 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението до
окончателното погасяване на задължението, като
за посочените вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6368/2017 г. по описа на РРС. Претендират се
разноски.
В ИМ се твърди, че ответникът е кандидатствал за получаване на
потребителски кредит, предоставяйки личните си данни чрез попълване на
регистрационната форма за кандидатстване, при спазване изискванията за
предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка
и предоставените данни, служител на ищеца се е свързал с ответника на посочения
от последния телефонен номер, като същият е потвърдил самоличността си,
истинността на предоставената информация и желанието си да получи кредит в
размер на 400.00 лв. След обработване на данните
кредитът е бил отпуснат, като с ответника по електронен път бил сключен договор
за потребителски кредит „Екстра” № 65605/16.03.2017 г. и желаната сума е била
преведена чрез системата „Е-pay” и получена от ответника на каса в офис на
„Изипей” АД. Твърди се и че ответникът е поел задължение да върне предоставения
кредит, ведно с уговорената договорна лихва и такса „Гарант”, като общият
размер на задължението възлизал на 700.00 лв. и бил платим на шест равни
месечни вноски с падежни дати за периода 16.04.2017г.- 16.09.2017г. Сочи се, че
кредитополучателят не е осъществил никакво
плащане по договора. Заявява се, че на осн. чл.6 от договора, кредитодателят
има право да направи кредита предсрочно изискуем, в случай че
кредитополучателят не заплати две поредни погасителни вноски и че Д. бил
уведомен на посочен от него имейл адрес за настъпилата предсрочна изискуемост,
съгласно чл.12.1 от ОУ към договора.
В законоустановеният срок е постъпил отговор от назначеният от съда особен
представител на ответника Д.Г.Д., в
който предявените искове се оспорват изцяло, при твърдението, че към датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срокът на
процесния договор не е бил изтекъл, а ищецът не е изпълнил процедурата, с която
да обяви предсрочната изискуемост на кредита. Заявява се, че от изложеното в
исковата молба не става ясно как са формирани претендираните суми по размер,
основание и период. Сочи се, че ответникът не е получил заемната сума.
От фактическа страна:
От
приложеното ч.гр.д. № 6368/2017 г. по описа на
РРС се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК срещу ответника
за вземания, съвпадащи с посочените в исковата молба. Актът е връчен
на длъжника в хипотезата на чл.47, ал.5 ГПК. Съдът указал на заявителя, че може в 1-месечен срок да предяви иск за установяване на вземането си. Разпореждането
е връчено на страната на 12.04.2018г. Исковата молба по настоящото дело е подадена чрез БП на 11.05.2018 г.
От приложените по делото заявка за кредит /л. 8-9/
се
установява, че на 16.03.2017 г. ответникът е подал заявка за предоставяне
на кредит в размер на 400.00 лв. В
заявката е посочено, че до 16.09.2017 г., Д. следва да върне сума в размер
на 700.00 лв., както и че същият е поискал банкова гаранция, чийто
размер и други условия относно начина на предоставянето й не са уточнени. В представения договор за потребителски кредит „Екстра” № 65605/16.03.2017 г. са
уговорени размерът на кредита
- 400.00 лв., срокът на връщане на
предоставената сума – 6 месеца, ГЛП - 36.00 % и ГПР-49.7%. Посочено е, че кредитополучателят е избрал опция
кредитодателят да ангажира дружество гарант, което да гарантира вноските му по
кредита, за което се е съгласил да заплати такса „Гарант”, разсрочена към месечните му вноски
съгласно приложения към договора погасителен план. В приложение №1 към договор
за кредит са уговорени общият размер на договорната лихва - 72.00 лева за целия срок на договора, размера на такса „Гарант” - 38.00 лв. месечно /общо 228.00 лв. за целия срок на договора/ и месечната
вноска по кредита в размер на 116.67 лв., която включва част от главницата, уговорената лихва и такса „Гарант”. Видно от представения от ищеца договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г., сключен между
ищеца и „Бикнел Корп” ООД /л. 20-24/, последното дружество е поело задължение да
гарантира вземанията на ищеца по отпуснати потребителски кредити, ако такава
опция е била избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката за
отпускане на кредит и същата е била одобрена.
От представения препис на разписка за извършено
плащане /л.87/ се установява, че на 16.03.2017 г. от страна на ищцовото дружество е наредено чрез система за електронни плащания ePay.bg на
ответника да бъдат заплатени 400.00 лв.
Видно от представения препис на уведомление за предсрочна изискуемост /л.14/, изпратено на 22.08.2017 г. на посочения от ответника в попълнения от него формуляр за предоставяне на
преддоговорна информация /л. 9/ e-mail адрес, на ответника е изпратено уведомление за обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем поради непогасяване на 5 поредни месечни вноски за периода от м. 04. 2017 г. до м. 08.2017г. В
уведомлението е посочено, че предвид обявената предсрочна изскуемост се дължи
предсрочното връщане на всички суми по кредита - главница, лихви, такса „Гарант” и разноски.
От правна страна:
Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата.
Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на
три предпоставки: наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да
възниква задължение за изпълнение; пълно или частично неосъществяване на
дължимия резултат от страна на длъжника; реалното изпълнение на облигационното
задължение да е възможно.
По делото са
представени договор за потребителски кредит „Екстра” № 65605/16.03.2017 г.,
приложение № 1 към него, общи условия на договора за кредит и др., от които се
установява задължение в размер на 400.00
лв.-главница. Сумата е преведена на ответника на 16.03.2017г.
чрез системата на „Изи Пей“ /вж.разписка за плащане-л.87/. Ответникът не
ангажира доказателства за заплащане на
тази сума. Установи се и че на 16.03.2017г. между ищцовото дружество-
кредитодател и ответника - като кредитополучател, е сключен договор за кредит
по смисъла на чл. 6 ЗПФУР. С получаване на заемната сума и при спазване на
уговорените срокове ответника се задължил да върне на заемодателя общо сумата
от 700.00 лв.
Съгласно чл. 6 ЗПФУР, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. За да е налице валиден
договор, сключен от разстояние, е необходимо електронните документи, да
съдържат електронни изявления на двете страни, отправени една до друга,
изразяващи волята си за сключване на договора. Възпроизвеждането на електронния
документ върху хартиен носител не променя характеристиките му, нито пък сочи до
липсата на такъв. Съгласно чл.184,ал.1, изр.1 ГПК, той се представя по делото
именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната /Решение №
70/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 868/2012 г., IV г. о./.
Доколкото от
представените по делото доказателства се установява, че ответника е получил
сумата от 400.00 лв., съдът приема за установено, че
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по процесния
договор за кредит. В тежест на ответника е да докаже, че е върнал
предоставената му в заем сума от 400.00 лв. по
договора. Не са представени такива доказателства по делото, не са направени и
такива твърдения. Следователно, след като Д. не е изпълнил поетото с договора
задължение да върне заетата сума на
падежа, то претенцията за главницата е основателна и като такава, следва да
бъде уважена, ведно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата.
Неоснователно
се явява възражението за липса на обявена предсрочна изискуемост на
задълженията по процесния договор. Както беше посочено по-горе, по делото е
представен препис на
уведомление за предсрочна изискуемост, изпратеното на 22.08.2017 г. от ищеца до ответника на посочения от последния в попълнения формуляр за
предоставяне на преддоговорна информация e-mail адрес. В уведомлението е посочено, че кредитополучателят има 5 поредни
непогасени месечни вноски за периода от
м. 04. 2017 г. до м. 08.2017г., поради което и на основание т. 6 от договора,
съгласно която кредитодателят има право да направи кредита предсрочно изискуем,
в случай че кредитополучателят не заплати две поредни погасителни вноски,
съгласно погасителния план, задълженията по същия са обявени за предсрочно
изискуеми. Доколкото липсват доказателства за извършени плащания/тежестта за
установяване на този факт е на ответника/ и предвид изпратеното до последния
уведомление, което е надлежно връчено на основание т. 12.3 от Общите условия
преди подаване на заявлението за издаване на ЗИ по чл.410 ГПК, съдът приема, че
ищецът е изпълнил задължението си да уведоми ответната страна за настъпилата
предсрочна изискуемост на вземанията по договора за кредит преди да подаде
заявлението за издаване на на ЗИ по чл.410 ГПК.
Неоснователно
се явява и възражението за липса на конкретизация как е формиран размерът на
претендираната договорна лихва, върху коя сума и за кой период е начислена
същата. В случая се касае за възнаградителна лихва, а не такава за забава,
размерът на същата е уговорен в приложението към договора за кредит и видно от
него същата е в размер на 12.00 лв.
месечно, като в исковата молба е посочен периодът на нейната дължимост - от 16.04.2017
г. до 16.09.2017 г., т.е. за срока на договора.
Следва да
бъде споделено възражението на особения представител на ответника за
неоснователност на претендирата такса „Гарант”. От представената заявка за
отпускане на кредит е видно, че ответникът е посочил, че желае банкова
гаранция, а в предоставения по делото договор е посочено, че кредитополучателят
е избрал кредитодателят да ангажира дружество гарант за гарантиране връщане на
вноските му по кредита, за което се е съгласил да заплати в полза на
кредитодателя такса „Гарант”, разсрочена към месечните му вноски, съгласно
погасителния план. Налице е нарушение на чл. 11, ал. 2 ЗПФУР, доколкото информацията
за договорните задължения, която е предоставена на ответника-потребител преди сключването
на договора, не съответства
на задълженията по оформения
впоследствие договор - във формуляра за заявка е
посочено, че клиентът иска банкова гаранция, а вместо това в договора е
вписвано, че същият иска ангажиране на дружество-гарант, като от
доказателствата по делото е видно, че ангажираното впоследствие дружество не е
банкова институция. Т.е. липсва съвпадение между изразеното от потребителя
желание за обвързване с конкретна договорна клауза и отразеното в договора,
поради което и ответникът не дължи заплащане на претендираната такса „Гарант”.
С оглед основателността на главния иск
основателна се явява и акцесорната претенция за мораторната лихва, чийто размер
на основание чл. 162 ГПК и след
извършване на изчисления с онлайн калкулатор, съдът е установил, че възлиза на
сумата от 16.44 лв., поради което и претенцията за
сумата от 11.64 лв. следва да се уважи изцяло.
Предвид
всичко гореизложено следва да се признае за установено по отношение на
ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите от 400.00 лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит
„Екстра” № 65605/16.03.2017г., 72.00 лв. - договорна лихва за
периода 16.03.2017г.- 11.09.2017г. и 11.64 лв.- лихва за забава за периода
от 17.04.2017г.- 11.09.2017 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 14.09.2017г.
до окончателното й изплащане, по издадената заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 6368/2017г. по описа на РРС. Искът
следва да се отхвърли в частта да се признае за установено, че ответника дължи
на ищеца сумата от 228.00 лв. -
договорна такса „Гарант” за периода 16.03.2017г.- 11.09.2017 г., като
неоснователен.
Според
указанията по т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по т. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК, съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съобразно
уважената/отхвърлена част от исковете и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза
на ищеца следва да се присъдят разноски за заплатени държавна такса и адвокатско
възнаграждение в заповедното производство в размер на 221.00 лв. и 527.00 лв. в
исковото производство за заплатени държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на особен представител.
Мотивиран
така, съдът
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, че Д.Г.Д., ЕГН: ********** *** дължи на
„Кредит Инс” ООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6,
представлявано от М. Г. А. сумите от 400.00 лв.- главница по договор за потребителски кредит „Екстра” №
65605/16.03.2017 г., 72.00 лв. - договорна лихва за
периода 16.03.2017г.-11.09.2017 г. и
11.64 лв.- лихва за забава за периода 17.04.2017г.-11.09.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.09.2017 г. до изплащане на вземането, предмет на заповед по чл.410 ГПК от 15.09.2017г. за изпълнение на парично задължение, постановена по ч.гр.д № 6368/2017г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Кредит
Инс” ООД, ЕИК: ********* против Д.Г.Д., ЕГН: ********** иск с правно основание чл.422 ГПК, в частта
да се признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата от 228.00 лв. - договорна такса „Гарант”
за периода 16.03.2017г. -11.09.2017 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Д.Г.Д., ЕГН: ********** *** да заплати на „Кредит
Инс” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, представлявано от М. Г. А. сумата в размер на 221.00 лв. -
разноски по ч.гр.д № 6368/2017г. по описа на РРС, както и сумата в размер на 527.00 лв. -
разноски за настоящото производство.
Решението
може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: