№ 2870
гр. Варна, 02.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на втори
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Невин Р. Шакирова
мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20223100501423 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от В. П. ЕНЧ., чрез
процесуален представител адв. Х.Х., срещу Решение №1297/ 05.05.2022г., постановено по
гр.д.№ 15745/2021г. по описа на ВРС, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати
на КР. СТ. К., сумата от 4000 (лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на дискриминационно отношение – „преследване“ и „тормоз“ на
работното място, в периода 2015 г. – 2019 г., установени в влезли в сила Решение № 408/
03.10.2018 г. и Решение № 485/ 16.09.2020 г. на Комисия за защита от дискриминацията,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, на основание чл. 74,
ал. 1 от ЗЗДискр.
Въззивникът излага становище, че обжалваната част решението е неправилно, тъй
като исковата претенция не е доказана по основание и размер. Сочи, че по делото не
установена причинно-следствена връзка между твърдените вреди и действията на ответника,
както между тях и производството пред КЗД. Твърди още, че последното е организирано от
умишлено от ищцата и близки до нея служители, които не са спазвали трудовата
дисциплина и са саботирали действията на директора, относно въведените от него
изисквания за стриктно спазване на трудовата дисциплина, с цел избягването на всякакви
корупционни практики при обработката на корабните документи. Същите били
изключително недисциплинирани не са се харесвали въведените директора Е. изисквания за
бърза обработка на документите по отношение на корабната и пристанищната дейност и
свеждането на нивата на корупция, свързана с бавенето на обработката на документите на
отделните плавателни съдове, до минимум. Заради това те се обединили срещу него са
саботирали дейността му, относно осъществяваната от него координация и контрол върху
работата на всички служители, както относно изпълнението на изискванията за спазване на
трудовата дисциплина, така и относно изпълнението на установената във всеки отдел
1
организация на работа. Твърди още, че от събраните гласни доказателства по делото се
установявало, че че ищцата не е изпълнявала качествено и в пълен обем трудовите си
задължения. Създавала е интриги между служителите, както и редовно е нарушавала
работният процес, като е напускала и се е връщала на работа когато пожелае. В резултат на
създалото се напрежение на работното място поради това, е възникнала конфронтация,
между останалите служители и ищцата и нейните близки колежки Г.Б., Г.П. и техният
синдикален лидер и близък приятел - Н.Д., които са я защитавали. Именно четиримата
служители организирали производството пред КЗД. От разпита на последния от тях, който
също бил недисциплиниран служител, не се установявали преки нарушения на Е..
Въззивникът не оспорва Решение № 485/16.09.2020 г. на Комисия за защита от
дискриминация е извършил нарушение на ЗЗДискр, като е допуснал по- неблагоприятно
третиране „преследване" и „тормоз" спрямо служителите на Дирекция „Морска
администрация" - Варна, но оспорва, че от действията му са произтекли вреди, както и
причинната връзка между двете явления. В заключение сочи, че размерът на присъденото
обезщетение е прекомерен, като акцентира и върху факта, че освен ищцата още двама
служители са предявили искови претенции за обезщетение спрямо него по ЗЗДискр, а
жалбите до КЗД са подписани от 23-ма служители. Сочи, че всеки един нормален човек
изживява „тревожност" и „стрес" непрекъснато, както в работата си, така и личният си
живот, което е част от неговата същност. По изложените съображения моли за отмяна на
решението и отхвърляне на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от КР. СТ. К., чрез процесуален
представител адв. Д.Д., с който оспорва въззивната жалба по съображения, че искът е
доказан по основание и размер. Счита за необоснован доводът, че не е доказана причинната
връзка между дискриминационното поведение и претърпените вреди. От гласните
доказателства безспорно се установявало, че е претърпяла стрес и негативни емоции, като се
наложило дори да се пенсионира по-рано за да съхрани здравето си. Въззиваемата оспорва
твърденията на насрещната страна, че е била недисциплиниран служител, като счита, че
същите са и неотносими. Сочи, че фактът, че голяма част от служителите от ДМА Варна са
подали сигнал срещу Е. през 2015 и дори и всички от тях да поискат обезщетение това не
следва да бъде отчитано като аргумент по конкретното дело. Оспорва и твърденията, че е
налице съгласувано между служителите неоснователно обогатяване, като сочи, че дори не е
претендирала всички настъпили вреди в патримониума си. По изложените съображения
моли за потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно.
Претендира присъждане на разноски.
Жалбата е депозирана в законоустановения двуседмичен срок и съдържа изискуемите
по чл. 260 от ГПК реквизити и приложения по чл. 261 от ГПК. Не са направени
доказателствени искания.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба, подадена от В. П. ЕНЧ., чрез
процесуален представител адв. Х.Х., срещу Решение №1297/ 05.05.2022г., постановено по
гр.д.№ 15745/2021г. по описа на ВРС, в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати
на КР. СТ. К., сумата от 4000 (лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
претърпени в резултат на дискриминационно отношение – „преследване“ и „тормоз“ на
работното място, в периода 2015 г. – 2019 г., установени в влезли в сила Решение № 408/
03.10.2018 г. и Решение № 485/ 16.09.2020 г. на Комисия за защита от дискриминацията,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска, на основание чл. 74,
ал. 1 от ЗЗДискр.
НАСРОЧВА производството по в.гр. дело № 1423/2022г. на 20.09.2022 г. от 10:00
часа, за която дата и час да се уведомят страните.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация
или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи на страните от настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3