№ 359
гр. Русе, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Мариета Цонева
като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело
№ 20224500500420 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
„Електроразпределение Север“АД, със седалище и адрес на управление-
гр.Варна, обжалва Решение № 260427/19.11..2020г, постановено по гр.д.№
1857/2020г. по описа на Русенския районен съд, с което е признато за
установено, че Х. Б. Д. не дължи сумата от 6 133,72 лева с ДДС,
претендирана от „Електроразпределение Север“АД, въз основа на извършена
корекция цена на електроенергия за периода 15.02.2017. - 21.02.2020г., както
и сумата от 40 лева разноски и 700 лева адвокатско възнаграждение. Излагат
се оплаквания за неправилност на съдебното решение поради съществено
нарушение на процесуалните правила и неправилно приложение на
материалния закон, и противоречие на направените от съда изводи на
събраните по делото доказателства. Иска се въззивният съд да отмени
обжалваното решение и да постанови друго, с което отхвърли изцяло
предявения иск като неоснователен. Претендира се присъждане на разноски
за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият Х. Б. Д., чрез пълномощника си адв.В. В., счита жалбата
за неоснователна, а постановеното от районния съд решение за правилно.
Претендира направените по делото разноски, вкл. възнаграждение на
упълномощения адвокат на основание чл.38 ал.2 вр чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
1
следното:
Х. Б. Д. е абонат на „Електроразпределение Север“АД за доставка на
ел.енергия за битови нужди за недвижим имот, находящ се в гр.Русе,
ул.“********. При техническа проверка на СТИ на абоната, съгласно
съставения протокол от 21.02.2020г., били констатирани отклонения в
измерването на потребената ел.енергия. На демонтирания електромер била
извършена метрологична проверка в БИМ, регионален отдел гр.Русе, при
която при софтуерно четене била установена външна намеса в тарифната
схема - наличие на преминала ел.енергия в тарифа 1.8.3, която не е
визуализирана на дисплея. В съставения констативен протокол на БИМ №
57880/27.03.2020г. било отразено и че електромерът съответства на
метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на ел.енергия, но не съответства на техническите характеристики.
Преминалата енергия в тарифа 1.8.3 е 032462,659 KWh .
Въз основа на този протокол било съставено становище за начисление на
допълнително общо количество ел.енергия за периода 15.02.2017г. –
21.02.2020г., и била издадена фактура № **********/31.03.2020г. на
стойност 6 113,72 лева.
Съгласно задължителните указания в Решение № 99/07.07..2022г. по
гр.д. № 2615/2021г. на ВКС, с което е отменено Решение № 26/12.03.2021г. по
В.гр.д. № 54/2021г. на РОС, образувано по повод жалбата от
„Електроразпределение Север“АД, в настоящото въззивно производство е
назначена и изготвена техническа експертиза с участието на съдебен експерт
софтуерен специалист- доц.д-р инж. В. С. Р.. Видно от приетото заключение
на в.л., в трета арифа на СТИ, по които не следва да има показания, тъй като
за битовите абонати електроенергията се отчитат само по две тарифи, са
отчетени показания, което се получава чрез промяна на конфигурационните
настройки / препрограмиране / на СТИ – умишлено действие, т.е. не е
възможно измерените количества електрическа енергия в невизуализиран
регистър на процесното СТИ да бъдат натрупани без софтуерна намеса в
тарифната му схема или да са резултат на друга причина, при която
обективно да не са потребени от абоната.
В.л. е посочило и какъв е механизмът на действие на използваната
софтуерната програма -специализирания софтуер MeterView, върху записите
на електромера за разчитане на показанията му - софтуерът, с който се работи
със статичен електромер ME161-D1A52-MЗКО е производство на словенската
фирма, произвеждаща електромерите – ISKRAEMECO и за да се
препрограмира СТИ е необходимо да има софтуeр на производителя –
MeterView, оптична сонда за достъп до оптичния интерфейс на СТИ и
компютър, като при препрограмирането на СТИ се извършва промяна на
времената на отчитане в съответния регистър, и така отчитането на част от
консумираната електрическа енергия става в регистри, които не се използват
и не се визуализират.
Относно разпределянето на консумираната ел.енергия по
регистри / тарифи/, се установява, че при препрограмиране на
2
СТИ се променя времето, през което става натрупването на енергия в
съответния регистър и отчитането й става в друг невизуализиран регистър /
1.8.3 /; не е възможно за един и същ период част от ел.енергия да се натрупа
в един регистър, а останалата– в друг, като от препрограмирането на СТИ то
започва да работи постоянно по нова времева схема, различна от
изискванията в Тарифата за заплащане на ел.енергия в България; не е
константно и равномерно пренасоченото измерено количество ел.енергия,
няма пропорционалност при отчитането на ел.енергия в трети регистър.
При така установеното от фактическа страна въззивната инстанция
намира,че обжалваното решение е неправилно, по следните съображения:
Проверката на СТИ е извършена на 21.02.2020г. - при действието на
Правилата за измерване на количествата електрическа енергия / ПИКЕЕ/,
обнародвани в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019г. за извършване на корекция при
преминала електроенергия по невизуализирана тарифа в СТИ, когато това е
установено при проверка, извършена след 30.04.2019г. Съставеният
констативен протокол съответства на чл.49 от ПИКЕЕ. При последваща
проверка в БИМ-Регионален отдел –Русе при софтуерно прочитане на СТИ е
установена външна намеса в тарифната схема на електромера - преминала
енергия по тарифа 1.8.3, която не е визуализирана на дисплея.
Съгласно чл. 55 ал.1 от ПИКЕЕ в случаите, в които се установи, че са
налице измерени количества електрическа енергия в невизуализирани
регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява измереното
след монтажа на СТИ количество електрическа енергия в тези регистри, като
преизчисляването се извършва въз основа на метрологична проверка и
констативен протокол, съставен по реда на чл. 49.
Видно от заключението на назначената от въззивната инстанция
експертиза, налице е реално потребена, но неотчетена, поради софтуерната
намеса, електроенергия. Намесата е умишлена, чрез използване на
специализиран софтуер, който извършва препрограмирането на СТИ -
извършва се промяна на времената на отчитане в съответния регистър, и така
отчитането на част от консумираната електрическа енергия става в регистър,
който не се използва и не се визуализира.Тъй като ел.енергията е реално
преминала през електромера, т.е. е доставена, но не е заплатена от абоната
поради неправилното й отчитане, същият дължи нейното заплащане – след
като е заплатил по-малка цена от реално дължимата, следва да доплати
дължимата сума.
От писмените доказателства по делото е видно, че процесното СТИ е
монтирано на 14.02.2017г., т.е е установен периодът по чл.55 ПИКЕЕ , за
който следва да се начисли потребената, но неотчетена електроенергия.
Вземането е погасено по давност за периода 15.02.2017г. -22.05.2017г., тъй
като се касае за периодично вземане, за което се прилага 3-годишна давност
по чл. 111б.“в“ от ЗЗД.
Изложеното обуславя отмяна на обжалвания първоинстанционен съдебен
акт, с който е уважен предявеният отрицателен установителен иск с правно
основание чл.124 ГПК, извън периода, за който вземането е погасено по
3
давност, като се съобрази количеството неотчетена и неплатена ел.енергия по
процесната фактура и приложение А към нея, за този период – 15.02.2017г.
22.05.2017г., на обща стойност 354,10 лева с ДДС, като от абоната се дължи
за периода 23.05.2017г. – 21.02.2020г. сумата от 5779,10 лева.
С оглед изхода от спора, въззиваемият/ ищец в първоинстанционното
производство следва да заплати съответната част от направени от
жалбоподателя разноски в първата инстанция / за депозит за свидетел и
експертиза/ - 244 лева, както и за адвокатско възнаграждение, съобразно
отхвърлената част от иска. Тъй като съдът намира, че възражението за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника/в.жалбоподател
се явява основателно, съгласно Наредба 1/2004г. за минималните адвокатски
възнаграждения дължимото адвокатско възнаграждение съобразено с
отхвърлената част от иска следва да е в размер на 718 лева с ДДС, до който
размер следва да се присъди. „Електроразпределение Север „АД дължи на
ищеца, съобразно с уважената част от иска, деловодни разноски за първата
инстанция /д.т. и депозит за свидетел /– 16,50 лева, и за адвокатско
възнаграждение по чл. 38 ал.2 от ЗА – 37 лева.
Въззиваемият дължи на в.жалбоподател съответна на отхвърлената част
от иска разноски за въззивната инстанция, както следва : / 250 лв. за
експертиза и 122,67 лева за д.т. за РОС / - в общ размер на 350 лева, а на
въззиваемия се дължат от жалбоподателя разноски за адвокатско
възнаграждение по чл. 38 от ЗА / за двете въззивни производства в размер на
по 637 лева / - общо 74 лева, съобразно отхвърлената част от иска. Както бе
посочено по-горе, основателно е възражението на въззиваемия за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на в.жалбоподател, и
съгласно Наредба 1/2004г., дължимото адвокатско
възнаграждение,съобразено с уважената част от иска, следва да е в размер на
718 лева с ДДС, т.е. 1436 лева с ДДС общо за двете въззивни производства,
до която сума възнаграждението за процесуалното представителство на
жалбоподателя пред РОС следва да се намали. На въззиваемия, с оглед изхода
от производството пред ВКС, се дължат и разноски в размер на 153,67 лева –
д.т., и 637 лева – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ал.2 от ЗА.
Мотивиран така и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Окръжният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 260427/19.11.2020г, постановено по гр.д.№
1857/2020г. по описа на Русенския районен съд В ЧАСТТА, С КОЯТО е
признато за установено, че Х. Б. Д., ЕГН **********, от гр.Русе, със съдебен
адрес-гр.Русе, ул.“********, не дължи на „Електроразпределение Север“АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление-гр.Варна, район В.
Варненчик, Варна таурс-Е, бул.“В. Варненчик“ № 258 парична сума, въз
основа на извършена корекция цена на потребена електроенергия за периода
4
23.05.2017г. – 21.02.2020г., както и в частта за разноските, и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х. Б. Д., ЕГН **********, от гр.Русе срещу
„Електроразпределение Север“АД, ЕИК ********* иск с правно основание
чл.124 ал.1 от ГПК - че не дължи на „Електроразпределение Север“АД, ЕИК
********* сумата от 5779,10 лева с ДДС, претендирана като коригирана цена
на консумирана ел.енергия за периода 23.05.2017г. – 21.02.2020г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в частта, с която е уважен искът по чл.124
от ГПК за недължимост на вземането за периода– 15.02.2017г. - 22.05.2017г.,
на обща стойност 354,10 лева с ДДС, като погасено по давност.
ОСЪЖДА Х. Б. Д., ЕГН **********, от гр.Русе да плати на
„Електроразпределение Север“АД, ЕИК ********* разноски в първата
инстанция в размер на 244 лева, разноски за адвокатско възнаграждение в
първата инстанция в размер на 718 лева с ДДС, 350 лева деловодни разноски
във въззивната инстанция, както и сумата от 1436 лева с ДДС - разноски за
адвокатско възнаграждение общо за двете въззивни производства.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“АД, ЕИК ********* да заплати
на Х. Б. Д., ЕГН **********, от гр.Русе деловодни разноски : за първа
инстанция – 16,50 лева, и 153,67 лева - за производството пред ВКС.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Север“АД, ЕИК ********* да заплати
на процесуалния представител на Х. Б. Д., ЕГН **********, от гр.Русе- адв.
В. В., на основание чл. 38 ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение : 37 лева за
първата инстанция, 74 лева за въззивната инстанция и 637 лева за
производството пред ВКС.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в 1-
месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5