№ 983
гр. ХАСКОВО, 01.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на първи декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря Р. В. Н.
и прокурора Е. П. И.
Сложи за разглеждане докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Частно
наказателно дело № 20255600201048 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 11:27 часа се явиха:
За ОКРЪЖНА ПРОКУРАТУРА - ХАСКОВО се явява прокурорът
Е. И..
ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Д. С., осигурен от органите на ОЗ „Охрана“ –
Хасково налице. Като негов защитник се явява адв. Н. П., редовно
упълномощен от досъдебното производство.
По хода на делото:
ПРОКУРОРЪТ: Моля за ход на делото.
АДВ. П.: Да се даде ход на делото.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Д. С.: Да се гледа делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На основание чл. 272, ал. 1 от НПК, съдът пристъпи към снемане
самоличността на обвиняемия:
Д. Д. С. - роден на *** г. в гр. ***, живущ в гр. ***, бул. *********,
българин, български гражданин, неженен, осъждан, с *** образование, работи
като ***** в *****, ЕГН **********.
На основание чл. 274, ал. 1 от НПК, съдът разясни на страните
1
правото им на отводи и възражения против състава на съда, прокурора и
секретаря.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам искания за отводи.
АДВ. П.: Нямам искания за отводи.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Д. С.: Нямам искания за отводи.
На основание чл. 274, ал. 2 от НПК, съдът разясни на обвиняемия
правата, с които разполага в процеса.
АДВ. П.: Разяснени са правата на подзащитния ми.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Д. С.: Наясно съм с правата си.
Съдът докладва делото.
ПРОКУРОРЪТ: Считам частната жалба за недопустима, доколкото
прокурорският акт за задържане до 72 часа не подлежи на съдебен контрол, а е
административен такъв, поради което считам, че следва да бъде оставена без
уважение. Искането поддържам. Нямам други доказателствени искания.
АДВ. П.: Господин Председател, уважаема госпожо прокурор, аз
оспорвам искането. Поддържаме частната жалба, като по повод на двете ще
изложа подробни аргументи по-късно. Нямаме доказателствени искания.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Д. С.: Придържам се към казаното от
адвоката ми. Нямам искания.
Съдът намира, че следва да се приобщят материалите по
досъдебно производство № 568/2025 г. по описа на РУ-Димитровград, поради
което
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИОБЩАВА материалите по ДП № 568 по описа за 2025 г. на
РУ-Димитровград.
ПРОКУРОРЪТ: Намирам делото за изяснено. Да се приключи.
АДВ. П.: Намирам делото за изяснено. Да се приключи.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Д. С.: Придържам се към казаното от
адвоката ми.
Съдът като взе предвид, че страните нямат искания за събиране на
други доказателства, а делото е изяснено от фактическа страна
2
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господин Председател, поддържам
направено искане на ОП-Хасково за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ по отношение на обвиняемия Д. Д. С., като считам, че
са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 63 ал. 1 от НПК
за определяне на тази мярка за неотклонение. Обвиняемият Д. С. е привлечен
в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 354а ал. 1 изр. 1-во от НК,
което представлява тежко умишлено престъпление по смисъла на чл. 93 т. 7 от
НК, като за него се предвиждат наказания „лишаване от свобода“ от 2 до 8
години и „глоба“ от 5000 лева до 20 000 лева. От събраните в този начален
етап на досъдебното производство доказателства считам, че може да се
направи обосновано предположение, че обвиняемият С. е извършил
престъплението, за което му е повдигнато обвинение. В подкрепа на този
извод са показанията на разпитаните свидетели – полицейски служители, от
които се установява, че обвиняемият представлява оперативен интерес, като за
него е постъпвала информация, че се занимава с дейности, свързани с
наркотични вещества и поддържа контакти с лица, проявени по линия на
престъпления за наркотични вещества. Установява се също така, че 2 дни по-
рано пред имота, в който впоследствие са били намерени наркотичните
вещества, е бил засичан автомобил, който се е ползвал от обвиняемия, а на
инкриминираната дата самият обвиняем е установен да излиза от двора на
къщата и да се насочва към друг автомобил, също ползван от него.
От показанията на тези свидетели, се установява и отказа му да
разреши доброволна проверка на имота, който е бил последван от извършено
по надлежния ред претърсване. Свидетелите потвърждават откриването на
наркотични вещества в значителни количества от три различни вида, както и
електронна везна, а също така и боеприпаси. Двама от свидетелите
възпроизвеждат спонтанните реплики на обвиняемия, при откриването на
веществата, които показват знания за вида и количеството им. От показанията
им е видно, че единствено възрастната му баба живее в този имот, като няма
обективна възможност същата да е свързана с държането на наркотичните
вещества, доколкото предвид възрастта й, вида и значителното количество на
3
тези вещества, е житейски нелогично тя да е автор на подобна деятелност. От
свидетелските показания, преценени в съвкупност с останалите събрани
доказателства, се изгражда обосновано предположение, че обвиняемият е
извършил инкриминираното деяние. Налице е опасност обвиняемият С. да
извърши друго престъпление, което се извежда от неговата съдимост.
Обвиняемият С. е осъждан за умишлени престъпления - по чл. 129 ал. 2 вр. ал.
1 от НК; по чл. 343б ал. 3 и чл. 316 вр. чл. 308 ал. 2, вр. ал. 1 от НК. Тези
осъждания сочат на трайна склонност на противоправно поведение, като
въпреки наложените му наказания „пробация“ и „лишаване от свобода“, чието
изпълнение е било отложено с изпитателен срок от три години, обвиняемият
продължава да извършва тежки умишлени престъпления, което показва липса
на поправителен ефект. Обстоятелството, че обвиняемият има постоянен
адрес, семейство, непълнолетно дете и трудова ангажираност, нямат
решаващо значение в настоящия случай и не изключват реалната опасност да
извърши престъпление. Напротив, именно фактът, че въпреки наличието на
семейство, работа и предходни осъждания, обвиняемият продължава да
извършва умишлени престъпления, показва, че тези фактори не оказват
възпиращо въздействие върху поведението му. С оглед изложеното,
включително предходните осъждания на обвиняемия, както и вида и характера
на инкриминираното деяние, е налице реална опасност обвиняемият да
извърши и друго престъпление при по-лека мярка за неотклонение. С оглед
изложените аргументи, предлагам да уважите искането на ОП-Хасково, като
определите мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на
обвиняемия Д. Д. С., като единствената, която би могла да гарантира
постигане на целите в наказателния процес. Моля за Вашето определение в
този смисъл.
АДВ. П.: Уважаеми господин Председател, уважаема госпожо
прокурор, изслушах внимателно аргументите на Прокуратурата, която
претендира да бъде взета най-тежката мярка за неотклонение спрямо Д. С..
Преди да взема становище по последните и да изложа съответно личното си
виждане по доказателствената съвкупност, която се твърди да е събрана до
настоящия момент, заострям Вашето внимание върху следното, а именно,
моля Ви с особено внимание да обсъдите вече процесуалната недопустимост
на така отправеното към Вас искане. Касае се за следното – от материалите по
досъдебното производство е видно, че на 27.11.2025 г. спрямо моя подзащитен
4
е било налице административно задържане, така нареченото „задържане по
ЗМВР“, считано от 10:00 часа на посочената дата. На 28.11.2025г. в 11:30 часа
съответно е предявено постановлението за привличане на обвиняем и е налице
ново задържане, вече по реда на НПК - чл. 64 ал. 2 от НПК.
По мое виждане, а и не само по мое, практиката на апелативните
съдилища, има многократно произнасяне в подобни случай е, че неправилен е
подходът на прокуратурата, без значение коя е тя - районна или окръжна, при
които се кумулира 24-часовото задържане и след това 72 часа, т.е. общо 96
часа. В случая сме изправени пред подобен казус. Това изчисление не трябва
да бъде сумарно. 24-часовото задържане трябва да бъде изчислявано така, че в
рамките на общите 72 часа по НПК, прокурорът трябва да упражни своето
правомощие, което задържане е предвидено от законодателя единствено и
само с цел да се осигури незабавното, зачитам точно както е посочено в
кодекса – „изправяне на обвиняемия пред съд“. В случая гадаем кое налага
изправянето пред съд близо 25 часа след изтичането на 72 часа, доколкото
Окръжен съд – Хасково има дежурни съдии и няма данни в този период от
време нещо да е препятствало ОП-Хасково да упражни тези правомощия.
И Ви обръщам внимание на диспозитива на постановлението за
задържане за 72 часа, за довеждане пред съд на Д. С. – в т. 2 изрично и
посочено, че „до изтичането на срок от 72 часа, следва да бъде изготвено
искане до Окръжен съд – Хасково за вземане на мярка за неотклонение, като в
случай, че не бъде внесено такова на искане, същият трябва да бъде незабавно
освободен след изтичане на постановеният срок“. Изправени сме в тази
хипотеза, изтекли са 72 часа, прокуратурата не е упражнила своите
правомощия. Само на това основание, Ви моля да оставите без уважение
искането за вземане на най-тежката мярка за неотклонение.
По същество, наистина е налице първата предпоставка, а именно
привличане към наказателна отговорност за тежко умишлено престъпление.
Какви са данните обаче за това – в съдебната си реч прокурорът се облегна
изцяло на показанията на полицейските служители. Е ли е възможно обаче в
този наказателен процес съдебните състави да ценят тези свидетелски
показания. Според мнението на защитата, това не е възможно при следните
регламенти – сочи се, че няколко дни, два дни, ако не се лъжа, на 25.11.2025 г.
моят подзащитен е проследяван и наблюдаван в процесното населено място и
5
видите ли, от това трябва да се извлекат някакви данни, че има някаква
обвързаност с изпълнителното деяние на това престъпление. Аз лично не
видях на досъдебното производство да са искани разрешения съответно за
прилагане на специални разузнавателни средства и прочее оперативни
мероприятия, т.е. всички действия, които са изброени от страна на
прокуратурата и осъществявани от страна на полицейски служители не мисля,
че имат някаква тежест в този процес. Разказването на оперативните способи в
случая, които са прилагани към него, нямат абсолютно никаква
доказателствена тежест още повече, че се твърди, че нямат никакви данни към
онзи момент Д. С. да е придобил от някого чрез съответно сделка въпросните
наркотични вещества, че ги и занесъл на определено място. Видите ли, твърди
се само, че има оперативна информация, че той контактува с криминален
контингент, който е конкретно зает с изпълнение на този тип престъпления.
Налице е претърсване и изземване. Към настоящия момент не
можем да имаме обструкции към това процесуално-следствено действие, но
Ви моля да обърнете внимание, че един от присъстващите по протокола за
претърсване и изземване е Д. Д. Д. – той е свидетелят на прокуратурата ***,
*** служител, който е изпълнявал съответно оперативни задачи, проследяване
и наблюдение, без това да е по законоустановения ред и е присъствал на тези
процесуално-следствени действия, т.е. изначално този свидетел трябва да бъде
изключен от доказателствената съвкупност. Той няма качество на свидетел,
тъй като е участвал при действия по разследване съгласно ал.2 на чл.118 от
НПК.
Нещо повече, посочен е като свидетел и е разпитан Х. М. Х., към
този нямаме никакви претенции, защото той не е присъствал, разказва това,
което косвено е научил, но ние имаме претенции срещу свидетеля Г. П.. Този
П., почитаеми съдия, неговите показания са „copy-paste“ с показанията на
предходния Д. Д., обърнете внимание, като разказва изключително подробно
за местоположението на къщата, за разположението вътре вход, изход, номер
на етажи, стълби, разположението на веществените доказателства – къде, по
колко и как са открити. Тоест този въпросният свидетел, макар и да не е
участвал в тези мероприятия, той е присъствал при извършване съответно на
огледа и не само, непрекъснато е наблюдавал и участвал в съответните
процесуални действия и ако да не е отбелязан в протокола за претърсван и
изземване, също като Д. Д. Д. той няма право да бъде свидетел в този
6
наказателен процес. Толкова с гласните доказателства, по които мисля, че
няма да има спор.
Чисто обективно налице са данни, прокуратурата също го
признава, че този процесен имот е собственост на едно лице, но е с право на
ползване на друго такова, което трайно обитава имота. Не са положени
съответно усилия за разследване, тук нямам кой знае какви претенции, защото
сме и в прекалено ранен етап на наказателното производство, но в хода на
разследването ще се установи това, което в предварителния разговор моят
подзащитен сподели с мен, а именно, че посещава имота изключително рядко,
като в този имот, тъй като жената, която живее вътре, е на възраст,
непрекъснато има хора от селото, които се грижат за нея, поддържат неговата
чистота, грижат се за двора, съответно подреждат къщата, влизат вътре и
полагат грижи съответно за възрастната дама. Така че, връзката на Д. С. със
съхранението, държането на тези наркотични вещества, които са открити в
тази къща, обективно по никакъв начин не могат да бъдат подкрепени, защото
до момента имаме само твърдения на полицейски служители, които имат
оперативна информация за това, видите ли какво е принципно било неговото
житейско поведение. Толкова относно изпълнителното деяние на това
престъпление.
Относно другите предпоставки, които следва да обсъдите -
опасността от укриване или извършване на друго престъпление – липсва
опасност и от двете такива. Представили сме доказателства съответно за това,
че М. е семеен и че се грижи за малолетно дете. Представили сме
доказателства за неговия адрес на местоживеене. Тук няма спор мисля, че от
страна на държавното обвинение, че като е налице не само адрес на
територията на Република България, не само уседналост, а и трайна
обвързаност – едно обстоятелство, което също следва да бъде отчетено.
Трудовата ангажираност също не е за подценяване, като моля да обърнете
внимание, че до момента липсват каквито и да било справки, че Д. Д. С. има
чести пътувания из страната и чужбина. Нямаме данни за обвинения по
смисъла на чл. 279, тоест за пресичане на държавната граница не по
установения ред и не по установените за това места. Нямаме данни за някаква
финансова стабилност, която може да оправдае извода, че същият е прекалено
мобилен, изобщо всички доказателства в този смисъл не само, че не
7
подкрепят, ами опровергават твърдението на прокуратурата.
С оглед и на което, почитаеми съдия, аз ще Ви помоля да
определите по-лека мярка за неотклонение по вид „домашен арест“. Сега
видите ли тук малко ще си противореча с изложеното до момента, защото ако
ние твърдим, че Д. С. няма абсолютно никаква ангажираност към това
процесно деяние, би трябвало да искаме спрямо него да не бъде вземана и
абсолютно никаква мярка за неотклонение. Невиновността, неангажираността
на наказателната отговорност предполага това. Съобразяваме се обаче с
тежестта на обвинението, съответно и с обществения интерес към това дело с
оглед и на което Ви молим, ако прецените, че спрямо него следва да бъде
взета мярка за неотклонение, тя да бъде следващата по тежест, предвидена от
законодателя по вид „домашен арест“, която също е приравнена като цяло на
задържането под стража. И нещо повече, аз ще отправя молба към Вас
изпълнението на тази мярка за неотклонение да бъде съпроводено и с
електронно наблюдение. Това е практика, трайно установена. Няма проблем
да бъде приложена на територията на съдебния район на Окръжен съд –
Хасково и ще бъде една допълнителна гаранция и за прокуратура и за
разследващите органи, че негово местонахождение може да бъде известно
всеки един момент и участието му в производството да бъде осигурено, макар
че към момента няма нито една данна същият да е бягал, да се е укривал, да е
пречил по какъвто и да е начин на разследването при присъствието му на
процесуално-следствените действия, които са извършени заедно с него.
По отношение на частната жалба, поддържаме я изцяло, като
намирам на първо място, че актът е немотивиран, клиширани изрази са
използвани, липсват съответно данни, информация, с която да е подкрепена
претенцията за 72-часовото задържане. Като още един път повтарям и всички
аргументи, които изложих до момента и по отношение на основното
производство, а именно, че 72 часа изтекоха вчера на 30.11.2025 г. в 11:30 часа.
Даже по-скоро и в 10 часа, защото от тогава тече 24-часовото
административно задържане на Д. С.. Моля Ви за съдебен акт в посочения
смисъл.
ОБВИНЯЕМИЯТ Д. Д. С. /в своя защита/: Уважаеми господин
съдия, уважаема госпожо прокурор, придържам се към казаното от моя
адвокат. Искам да добавя следното - наясно съм с предишните си осъждания,
8
но това е теза на прокуратурата, аз уважавам това нещо, това е тяхно
служебно задължение. Държа да кажа от своя гледна точка, че да, преди 7-8
години бях осъждан за нанасяне на средна телесна повреда. Тогава работих
като охранител в нощно заведение и дори накрая при предявяването, самият
разследващ полицай се убеди, че аз съм действал при самозащита. Естествено,
това не ми даваше право да нанеса удар на този човек, който идваше с бутилка
към мен, но смея да кажа, че не е така, че да не съм си взел поука. Взел съм си
поука, тъй като макар че 5 години развиваме семеен бизнес с жена ми в
сферата на бързото кредитиране, постоянно имам сблъсъци с клиенти, но
избягвам те да бъдат физически. Относно осъждането ми преди 5 или 6 години
за отнемане на книжка – изтърпял съм наказанието и след това наказание
многократно са ми правени тестове за наркотици и за алкохол и всички са
били отрицателни. Още нещо да добавя, че не само, че съм си взел после
свидетелството за управление, ами съм изкарал всички нужни категории.
Освен за мотор, защото го смятам за опасно. Дори съм работил като
професионален шофьор.
Относно случая - разбирам в какво съм обвинен, но искам да кажа,
че аз не живея на този адрес. Аз ходя рядко там. Аз излизах от къщата и бях
пресрещнат на пътя от служителите на реда. Те ме провериха целия и
автомобила ми. Аз не съм човека, който да определя тези неща, но ако все пак
това беше някакъв склад за разпространение на наркотици, нямаше ли да е
редно аз да съм зареден с наркотици? Пак казвам, извинявам се, аз не искам да
обиждам съда, това не е моя работа. Другото, че не съм пуснал служителите -
вътре живее възрастен човек, баба ми, която е на 76 или 78 години. Правих
всичко възможно тя да се успокои през това време, някой да й се обади, че
предстои това нещо. Относно мярката – знам, че нито ще съм първият, нито
последният, който ще иска по-лека мярка, но аз съм човек, който става в 6:30
часа сутринта, ходя на работа, прибирам се всяка вечер за семейна вечеря.
Имам 9 години трудов стаж. На 9 години е детето ми. Моля съдът да вземе
предвид, че аз съм възпитан в семейните ценности и обичам семейството си.
Ценя всяка една секунда и минута, прекарани с него. Затова моля за по-лека
мярка за неотклонение, ако ще и тя да включва условието да не мръдна от
вкъщи, за да бъда със семейството си на най-светлите християнски празници.
Благодаря Ви, че ме изслушахте!
ДАДЕ СЕ последна дума на обвиняемия.
9
ПОСЛЕДНА ДУМА на обвиняемия Д. Д. С.: Всичко, което исках
да кажа, го казах. Благодаря, че ме изслушахте!
Съдът се оттегля на съвещание.
Съдът, след тайно съвещание, като съобрази доказателствата,
събрани по реда на ДП № 568/2025 г. по описа на РУ-Димитровград при ОД на
МВР – Хасково, в съвкупност с доводите и аргументите, изложени по
внесеното от ОП-Хасково искане и наведени от страните в днешното съдебно
заседание, намира следното:
Внесено е искане на основание чл. 64 ал. 1 от НПК да се вземе
най-тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо Д. Д. С. в
качеството му на обвиняем по ДП № 568/2025 г. по описа на РУ-
Димитровград. Искането е предхождано от постановление за задържане за
срок до 72 часа на обвиняемия за довеждането му пред съда за разглеждане на
настоящото искане, което е внесено в последствие.
Против постановлението за задържане на обвиняем за срок до 72
часа на основание чл. 64 ал. 2 от НПК е подадена жалба от обвиняемия чрез
неговия защитник.
Искането на прокурора е аргументирано с доводи, че от събраните
до момента на досъдебното производството доказателства може да се направи
обосновано предположение, че обвиняемият е извършил престъплението, за
което му е предявено обвинение, а също така, че е налице реална опасност
същият да извърши и друго престъпление.
По жалбата против постановлението за задържане на обвиняем за
срок до 72 часа се изтъкнати аргументи, че спрямо обвиняемия е била
приложена неоправдана принуда, тъй като по време на извършване на
първоначални действия по разследването на 27.11.2025 г. същият не е дал нито
повод, нито основания за съмнение, че ще участва доброволно в образуваното
наказателно производство и извършваните действия по разследването по
същото и е оказал и ще оказва съдействие.
Известно е, че националното законодателство не предвижда
изричен процесуален ред за обжалване на постановление с правно основание
чл. 64 ал. 2 от НПК за задържане на обвиняемия за срок от 72 часа с цел
довеждането му пред съда за разглеждане на искане за вземане на мярка за
10
неотклонение „задържане под стража“.
Известно е също така, че съдебната практика вече трайно приема,
че подобна жалба е допустима на основание изричната разпоредба на чл. 5 от
Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи,
гарантираща правото на всяко задържано лице да обжалва акта, по силата на
който се задържа, както и вече изобилна практика в същата насока на
Европейския съд за правата на човека, а и на национални съдилища. Ето защо
настоящият съдебен състав намира, че тази жалба е допустима.
Относно процесуалния ред за нейното разглеждане, при липсата на
изрична законова регламентация, съдът намери, че е целесъобразно и
законосъобразно същата да се разгледа в производството, образувано по
искане за вземате на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо
обвиняемия и съдът да се произнесе едновременно и с един акт, тъй като се
ползват едни и същи доказателства и до голяма степен се припокриват
основанията и за двете.
От материалите по делото съдът установи следното:
Досъдебното производство е започнало на 27.11.2025 г. с първо
действие по разследването „претърсване и изземване“, което е извършено в
жилищен имот – къща, находяща се в с. ***, общ. Димитровград, при което са
били намерени и иззети 8 бр. найлонови пакети със зелена и изсушена листна
маса; 5 бр. найлонови плика, съдържащи бяло вещество; свивка със зелена
изсушена листна маса; найлонов плик, съдържащ зелена изсушена листна
маса; електронна везна и други веществени доказателства, за които е
преценено, че имат отношение към предмета на разследването. Впоследствие,
с протокол за оглед на веществени доказателства е установено, че така
намерените и иззети вещества представляват – марихуана с нетно тегло 4210
гр., кокаин с нетно тегло 192 гр. и метамфетамин с нетно тегло 108 гр., като
вида им е определен на база тест с полеви наркотест, а по досъдебното
производство са назначени физико-химически експертизи.
С постановление от 28.11.2025 г. в 11:30 часа е предявено
обвинение на Д. Д. С. в престъпление по чл. 354а ал. 1 изр. 1-во от НК,
извършено на 27.11.2025 г. с предмет гореописаните наркотични вещества.
Непосредствено след това прокурор от ОП-Хасково е издал
обжалваното постановлението за задържане на обвиняем за срок до 72 часа с
11
цел довеждането му пред съда, чието основание е чл. 64 ал. 2 от НПК, а 72-
часовото задържане е посочено, че започва, считано от 11:30 часа на
28.11.2025 г.
Разпитан в качеството на обвиняем, Д. Д. С. не се е признал за
виновен. По делото са разпитани като свидетели Д. Д., Г. П. и Х. Х. – ***
служители и е приобщена справка за съдимост на обвиняемия.
Постановлението на прокурора за задържане за срок до 72 часа е
било предхождано от заповед за задържане от 27.11.2025 г. на полицейски
орган от РУ-Димитровглад за срок от 24 часа, считано от 27.11.2025 г. в 10:00
часа, която е с правно основание чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР.
Като взе предвид изложеното, съдът намира следното:
По жалбата против постановлението от 28.11.2025 г., 11:30 часа за
задържане на основание чл. 64 ал. 2 от НПК, на обвиняемия за срок до 72 часа,
защитата навежда довод, че е недопустимо прокурорското задържане за срок
от 72 часа да следва полицейското такова за срок до 24 часа, като двата срока
се кумулират, а 24-часовото полицейско задържане следва да се вмести в
прокурорското задържане за 72 часа по реда на чл. 64 ал. 2 от НПК, в каквато
насока се позовава на съдебна практика, включително на български съдилища.
Въпросната съдебна практика е известна на настоящия съдебен
състав, който обаче намира, че следва да се държи сметка и за други
аргументи, изразяващи се в следното: при сравнение между задържането за
срок до 24 часа по реда на ЗМВР и задържането за срок до 72 часа по реда на
НПК, се констатира следното:
Задържането по реда на ЗМВР за срок до 24 часа е правомощие на
орган на изпълнителната власт, за да се постанови не е необходимо да е имало
дори образувано досъдебно производство, още по-малко привлечено в
качеството на обвиняем лице. В конкретния случай като негово основание е
посочен чл. 72 ал. 1 т. 1 от ЗМВР, а именно - наличие на данни за извършено
престъпление. Същото задържане предхожда, видно от гореизложеното,
привличането на обвиняем. Като негова предпоставка не е необходимо да са
надлежно събрани по реда на НПК доказателства, които да водят до извод, че
е налице обосновано предположение за авторство на извършено
престъпление. Следователно съвсем различна е неговата цел, а и функция,
като най-общо същата може да се определи като превенция, а така също и
12
гаранция, че в срок от 24 часа ще се предприемат съответни действия за
установяване било ли е извършено престъпление, на които задържаното лице
да не може да попречи.
Постановлението за задържане на обвиняемо лице за срок до 72
часа се издава на основание чл. 64 ал. 2 от НПК от различен орган, а именно
такъв на съдебната власт – прокурор, при наличието на различни
предпоставки, а именно: привлечено в качеството на обвиняем лице и
преследва различна, много ясно и конкретно формулирана цел – довеждане на
обвиняемия пред съд с оглед разглеждане на искане за вземане спрямо него на
мярка за неотклонение „задържане под стража“, каквото следва да бъде
внесено в същия срок. В случая прокурора от ОП-Хасково е спазил срока за
внасяне на искане за вземане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо
обвиняемия.
Предвид изложеното, самият факт, че полицейското задържане за
срок до 24 часа и прокурорското такова за срок от 72 часа, са кумулирани, не е
само по себе си основание за незаконосъобразност на обжалваното
постановление от 28.11.2025 г. на прокурора от ОП-Хасково.
При преценка единствено на обжалваното постановление, съдът
следва да прецени дали е имало привлечено в качеството на обвиняем лице,
дали лицето е било задържано по съответен ред, дали постановлението е
подчинено на целите на чл. 64 ал. 2 от НПК и дали лицето е било изправено
пред съд в този законен срок. Тези предпоставки съдът намира изпълнени и
спазени.
Предвид изложеното съдът преценява жалбата против
постановлението на прокурора от ОП-Хасково за задържане за срок до 72 часа
неоснователна.
Относно искането за вземане на мярка за неотклонение
„задържане под стража“ на основание чл. 64 ал. 1 от НПК, следва най-напред
да се прецени наличието на обосновано предположение дали обвиняемият е
извършил деянието, в което е обвинен. В тази насока защитата възразява
против процесуалната възможност като доказателства, водещи до този извод,
да се ползват показанията на свидетелите *** служители – Д. Д., Г. П. и Х. Х.,
с довода, че същите свидетелствали за това, че спрямо обвиняемия е било
извършвано наблюдаване и проследяване, но не чрез специални
13
разузнавателни средства, че съществува установена законово забрава да се
ценят показанията им в насока къде са били намерени инкриминираните
наркотични вещества, как е реагирал обвиняемият при намирането им и
прочие.
Първо следва да се отбележи, че свидетелите Д. Д. и Г. П. изобщо
не дават показания в насока, че спрямо обвиняемия е било извършвано
наблюдение и проследяване. Всичко, което същите заявяват в показанията си
е, че са предприели обход на района, в който се намира къща в с. ***, за която
са придобили оперативна информация, че там се съхраняват наркотични
вещества, веднъж на 25.11.т.г., а при повторен такъв на 27.11. са видели
обвиняемият да излиза от имота. Показанията на същите свидетели следва да
се изключат и да не се ценят в частта им досежно обстоятелствата какво е
било намерено в къщата и как е реагирал обвиняемият при намирането на
наркотични вещества, но няма пречка същите показания да се ценят в частта
им, в която заявяват, че са възприели непосредствено и лично обвиняемият да
излиза от имота. Горното съдът намира за напълно достатъчно, преценено в
съвкупност с данните от протокола за претърсване и изземване от жилищен
имот - къща в с. ***. Следва да се отбележи, че на този етап от разследването
не са приобщени никакви писмени доказателства за собствеността и
ползването на този имот, но съдът констатира, че страните не спорят, че
имотът е собственост на майката на обвиняемия, а се обитава и ползва трайно
от неговата баба.
Така с протокол за претърсване и изземване в къща в с. *** са били
намерени и иззети инкриминираните наркотични вещества. Имотът е
собственост на майката на обвиняемия и се ползва от неговата баба, а в деня, в
който наркотичните вещества са намерени, същият е излизал от имота.
Преценени в съвкупност доказателствата, чиито обем на
настоящия етап е малък, предвид краткия срок /едва 3 дни/, от който е
започнало разследването, с оглед критериите и стандартите, приложими на
настоящия етап от досъдебното производство, дават разумно основание да се
приеме, че е налице обосновано предположение, че обвиняемият е извършил
деянието, в което е обвинен.
Следва да се пристъпа към обсъждане на останалите предпоставки
по чл. 64 от НПК, при наличието на които е обосновано задържането под
14
стража на обвиняемия, които са свързани с опасността същият да се укрие или
да извърши друго престъпление.
Прави впечатление, че в самото свое искане прокурорът не
обосновава наличие на опасност същият да се укрие и не сочи такава като
основание, а мотивира опасността същият да извърши друго престъпление с
обстоятелството, че е повдигнато обвинение за тежко умишлено
престъпление, както и че обвиняемият има обременено съдебно минало.
За престъплението по чл. 354а ал. 1 изр. 1-во са предвидени
наказания „лишаване от свобода“ за срок от 2 до 8 години и „глоба“ в размер
от 5000 лв. до 20 000 лв. Същото действително е тежко умишлено
престъпление, но не и такова, посочено в чл. 63 ал. 2 от НПК като примерен
критерий кога реалната опасност следва да се счита налице.
Защитата представя доказателства в подкрепа на аргументите си,
че обвиняемият има известен постоянен адрес, на който пребивава, има
постоянна работа, при това една и съща в последните няколко години, има
дете на 9-годишна възраст, което отглежда, като живее на семейни начала с
неговата майка, което счета, че следва да се прецени като обвързаност с
населеното място, в което живее, с месторабота и със семейство. Съдът е
съгласен с прокурора, че макар доказани, тези обстоятелства не биха имали
нужната тежест ако въпреки това опасността да се извърши други
престъпление е висока.
При преценка на съдебното минало на обвиняемия съдът
констатира следното: Същият е осъждан веднъж през 2014 г., като по
отношение на това осъждане е настъпила реабилитация по право с изтичането
на срок по чл. 66 ал. 1 от НК, с който е било отложено изтърпяването на
наложеното наказание. Като последица от настъпила реабилитация по право,
това осъждане следва да не се цени и взема предвид, тъй като последиците от
него следва да се считат заличени.
Следващо осъждане на обвиняемия С. е за деяние извършено през
2017 г. с правна квалификация чл. 129 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което му е било
наложено наказание „пробация“, което е било изтърпяно към 14.04.2020 г.
Последно осъждане на обвиняемия е за деяния, извършени през
2019 г. с правна квалификация по чл. 343б ал. 3 и по чл. 316 вр. чл. 308 ал. 2,
вр. ал. 1 от НК. Било му е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ за
15
срок от 10 месеца, чието изтърпяване е било отложено със срок от 3 години по
реда на чл. 66 ал. 1 от НК и към същото е било присъединено наказание глоба
в размер на 400 лв. Съдебният акт за налагане на тези наказания е в сила от
08.09.2020 г. и изпитателният срок, с който е било отложено изтърпяването на
наказанието „лишаване от свобода“ е бил изтекъл както понастоящем, така и
преди извършване на настоящото деяние, за което е обвинен и без
обвиняемият да е извършил друго престъпление в същия, а наказанието глоба
е било платено на 09.09.2020 г.
При тези данни статутът на обвиняемия е на осъждано лице, както
защото не са изпълнени основанията на чл. 88а ал. 4 от НПК, даващи
основание да се поиска реабилитация, така и тъй като реабилитация по право
настъпва само веднъж, а по отношение на него тя вече е настъпила, и няма
данни същият да е реабилитиран по съдебен ред.
Въпреки това, съдът намира опасността обвиняемият да извърши
друго престъпление преувеличена, като в тази насока цени в съвкупност
следните обстоятелства:
От една страна е налице голяма отдалеченост във времето от
предходните му осъждания, както се посочи те са за деяния, извършени през
2017 и 2019 г., осъден е по силата на съдебни актове, влезли в сила, съответно
по първото през 2018 г., а по второто през 2020 г., наложените по тях
наказания са изтърпени. Изпитателният срок, с който е било отложено
наложеното наказание „лишаване от свобода“ е изтекъл. Същите
обстоятелства съдът цени в съвкупност с данните, които са убедителни по
делото за това, че обвиняемият има постоянен адрес, на който действително
пребивава и живее трайно и постоянно. Има постоянна работа, практически
има семейство и отглежда дете на 9 години, като съжителства на семейни
начала с неговата майка. В светлината на тези обстоятелства съдът намира, че
е основателно искането на защитата вместо най-тежката мярка за
неотклонение „задържане под стража“ спрямо обвиняемия да се вземе
следващата по тежест мярка за неотклонение „домашен арест“ като се
приложи контролирането на същата със средство за електронно наблюдение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
16
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ Жалба с вх. 12549/01.12.2025 г. от Д.
Д. С. като обвиняем по ДП № 568/2025 г. по описа на РУ – Димитровград
против Постановление от 28.11.2025 г., с което същият е задържан за срок от
72 часа на основание чл. 64 ал. 2 от НПК до довеждането му пред съд.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ОП - Хасково за вземане
на основание чл. 64 ал. 1 от НПК на мярка за неотклонение „задържане под
стража“ спрямо Д. Д. С. като обвиняем по ДП № 568/2025 г. по описа на РУ –
Димитровград, вместо което ВЗЕМА по отношение Д. Д. С. – роден на *** г. в
гр. ***, български гражданин, ЕГН **********, обвиняем по ДП № 568/2025
г. по описа на РУ – Димитровград мярка за неотклонение „домашен арест“,
която да се изтърпява на адрес: гр. ***, бул. *********.
На основание чл. 62 ал. 6 от НПК ПОСТАНОВЯВА мярката за
неотклонение да се контролира чрез средства за електронно наблюдение.
Препис от настоящото определение, след влизането му в сила, да
се изпрати на директора на ОД МВР – Хасково, на началника на РУ –
Димитровград, а така също и на РС ИН - Хасково за предприемане на мерки за
контролиране на взетата мярка за неотклонение чрез електронно наблюдение.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен
съд - Пловдив в 3-дневен срок от днес.
В случай на жалба или протест насрочва делото пред Апелативен
съд - Пловдив за 09.12.2025 г. от 10:00 часа, за което страните са уведомени.
Обвиняемият Д. Д. С. се освободи незабавно в съдебна зала.
Заседанието приключи в 13:06 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдия при Окръжен съд – Хасково: _______________________
Секретар: _______________________
17