№ 13
гр. П., 19.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Петрана Ив. Динева
като разгледа докладваното от Красимир Г. Ненчев Въззивно гражданско
дело № 20235200500645 по описа за 2023 година
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. от ГПК .
Районен съд П. е сезиран с искова молба , подадена от „Р и В Т.Л.“ ООД гр. Л. , ЕИК
*********,против „В.“ АД гр. П.,ЕИК **********.
С Решение № 693/19. 06. 2023г. на районен съд П. ,постановено по гр. д. № 3458/2022г. по описа
на същия съд, предявения иск е отхвърлен изцяло, като неоснователен. Осъден е ищеца да
заплати в полза на ответника сторените съдебно-деловодни разноски.
Решението на районния съд се обжалва с въззивна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство,подадена чрез пълномощника на страната. Във въззивната жалба се твърди, че
решението на районния съд е неправилно, като незаконосъобразно и необосновано . Във
въззивната жалба се прави искане да се отмени решението на районния съд и спора да се реши по
същество от въззивната инстанция , като се уважи предявения иск.
В срока по чл. 263 ал. І от ГПК е постъпил писмен отговор от противната страна , подаден чрез
пълномощника на страната .В писмения отговор се оспорва въззивната жалба с твърдения за
неоснователност на жалбата. Искането е да се потвърди решението на районния съд , като
правилно и законосъобразно, а въззивната жалба да се остави без уважение, като неоснователна .
Страната не сочи нови доказателства пред въззивната инстанция .
Правни изводи .
При служебната проверка на съда относно валидността и допустимостта на съдебното решение
при условията на чл. 269 от ГПК въззивната инстанция установи следното :
Решението на районния съд е валидно ( постановено е от надлежен съдебен състав , в предвидената от закона
писмена форма и в рамките на правораздавателната компетентност на съда. Няма основания за прогласяване нищожността
1
на съдебния акт, при условията на чл.270ал. І от ГПК ).
Решението на районния съд е процесуално допустимо ( няма основания за обезсилване на съдебното
решение , при хипотезите на чл. 270 ал. ІІІ от ГПК ) .
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна .
Правно основание на иска и фактически състав на правната норма .
Правното основание на иска е нормата на чл. 372 от ТЗ – осъдителен иск на превозвача за
заплащане на превозни възнаграждения .
Фактически състав на правната норма :
1/ Постигане на съгласие между две лица “ изпращач” / товародател/ и “превозвач “ , превозвача
да превози до определено място , лице, багаж или товар , който изпращача му предава , срещу
заплащане на превозно възнаграждение / навло /( чл. 367 от ТЗ и чл. 49 от Закона за автомобилните превози /
ЗАПр./ ) .
2/ Договорът за превоз е реален , а не консенсуален договор. Предаването на товара е елемент от
фактическият състав на договора ( чл. 370 от ТЗ ) .
3/ Договорът за превоз е неформален договор. Съгласието на страните по предмета на превоза и
превозното възнаграждение е достатъчно за валидното му сключване . Това обаче не е достатъчно
,когато трябва да се установи сключването на договора при автомобилния , железопътния и
крайбрежния транспорт. При този вид транспорт сключването на договора следва да се удостовери
с “ товарителница “ . Товарителницата установява :
сключването на договора ;
предмета на превозния договор ;
условията на договора ;
предаването на товара ;
Действителността на договора за превоз на товари обаче не зависи от издаването, редовността или
изгубването на товарителницата ( чл. 50 ал. ІІ от ЗАПр. ). Формата , която закона изисква е за доказване
сключването на договора , но не и за неговата действителност.
4/Договорът за превоз е двустранен и възмезден договор . Превозвачът се задължава да извърши
превоза , по начина , посочен в текста на чл. 368 от ТЗ, срещу което има правото на
възнаграждение. Според текста на чл. 372 от ТЗ превозното възнаграждение се предплаща от
товародателя ( товародателя е длъжен да плати цената при сключването на договора) , освен ако е уговорено
друго ( чл. 372 ал. І от ТЗ ) . Текстът предвижда , че може да се уговори и нещо различно . Ако
възнаграждението не е предплатено от товародателя при сключването на договора , то се заплаща
от получателя при приемането на товара (чл. 372 ал. ІІ от ТЗ ) .
По съществото на спора.
►Въззивната инстанция намира за обоснован и законосъобразен извода на районния съд за
това,че по делото не е установено сключването на валиден договор за превоз в автомобилния
транспорт между ищцовото и ответното дружество.
Както бе посочено по – горе валидното сключване на договор за превоз в автомобилния транспорт
се установява от съдържанието на издадените товарителници . По своята правна природа
товарителницата не представлява ценна книга . Товарителницата представлява придружителен
към товара документ, който се издава от товародателя (изпращача ) по искане на превозвача. От
2
представените по делото писмени доказателства се установява ,че за извършените превози са
издадени международни товарителници(ЧМР). Товарителниците не са издадени от изпращача (
товародателя) , а от превозвача, като носят подпис и печат на превозвача . В товарителниците е
посочен изпращача, получателя на стоката , мястото на товарене и и на разтоварване. Реквизитите
на товарителниците водят до извода ,че по своята правна природа това не са „товарителници“,
а „ товарителни записи“ ( чл. 371 от ТЗ) .Товарителният запис е документ, който не установява
сключването на договора . Този документ се издава от превозвача и установява получаване на
стоката от превозвача и задължението на превозвача да достави стоката до определеното за това
място.
►Второто основание за отхвърляне на иска е разпоредбата на чл. 372 ал. 1 от ТЗ.
Според тази правна норма товародателя е длъжен да плати цената при сключването на
договора , освен ако е уговорено друго ( чл. 372 ал. І от ТЗ ) .От обясненията на сведетеля Б.,дадени
пред първоинстанционния съд, е установено ,че страните са уговорили възнаграждението за
извършваните международни превози да се заплаща не от ответното дружество –възложител “В. „
АД , а от румънското дружество- получател“ TRIDENT BUSINESS S.R.L.” („Трайдънт Бизнес Ес Ар
Ел“), , за което този свидетел е търсил съдействие от свидетеля Б..
►Последното основание за отхвърляне на иска е разпоредбата на чл. 372 ал. 2 от ТЗ.
Според тази правна норма , ако възнаграждението не е заплатено от товародателя , то се
заплаща от получателя при приемането на товара. Следователно,задължението на
товародателя за заплащането на превозното възнаграждение е субсидиарно. Това означава
,че за превозвача съществува правната възможност да иска заплащането на превозното навло ,
както от товародателя (изпращача), така и от получателя на товара, румънското дружество“
TRIDENT BUSINESS S.R.L.” („Трайдънт Бизнес Ес Ар Ел“).
►По претенцията на ищцовото дружество за заплащане на сумата от 540 лева,
представляваща превозно възнаграждение за извършен превоз на територията на Р. България,
от гр. София до гр. П..
Предявеният иск е неоснователен.
От заключението на приетата по делото СИЕ е установено ,че ответното дружество “В. „ АД е
осчетоводило две фактури, издадени от ищцовото дружество, за извършени транспортни услуги
от гр. Ш. до гр. П. и от с. С. до гр. П. .Фактура № 269/21.07.2021 г., за сумата 540 лева, с
основание на фактурата, транспортна услуга от гр. София до гр. П., не е осчетоводена в
ответното дружество.
Правилно районния съд е приел ,че фактура № 269/21.07.2021 г. по своята правна природа
представлява частен диспозитивен, а не свидетелстващ документ. Частният диспозитивен
документ удостоверява насрещните волеизявления на страните и тяхното съвпадение, когато
съдържа подпис на издателя и получателя ( страните по сделката ) или е осчетоводен , както от
издателя, така и от получателя. При положение ,че процесната фактура не съдържа подпис на
получателя и не е осчетоводена от ответното дружество следва да се приеме ,че не е налице
валидно договорно правоотношение между страните за транспортен превоз на територията на Р.
България.
При положение,че фактическите констатации и и правните изводи на районния съд съвпадат с
тези на въззивната инстанция, на основание чл. 271 ал.1 от ГПК, решението на районния съд ще
следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно .
С оглед изхода на спора пред въззивната инстанция и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва
3
да се осъди жалбоподателя да заплати в полза на ответника по въззивната жалба сумата 2050 лв.
, представляваща сторени разноски във въззивното производство за адвокатско възнаграждение
на един адвокат.
Предвид на гореизложеното и на основание чл. 235 от ГПК и чл. 271 ал.1 от ГПК Пазарджишкия
Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 693/19. 06. 2023г. на районен съд П. ,постановено по гр. д. №
3458/2022г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Р и В Т.Л.“ ООД гр. Л. , ЕИК ********* , да заплати в полза на„В.“ АД гр. П.,ЕИК
**********, сумата 2050 лв. , представляваща сторени разноски във въззивното производство за
адвокатско възнаграждение на един адвокат.
На основание чл. 280 ал. 3 т. 1 от ГПК решението на въззивната инстанция не подлежи на
касационно обжалване( търговско дело/ чл. 1 ал. 1 т. 5 и чл. 1 ал. 2 т. 1 от ТЗ / с цена на иска под 20
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4