за да се произнесе съдъ взе предвид следното: Производството е по конститутивен иск по чл. 87, ал.3 от ЗЗД във вр. с чл. 189 , ал.1 , предл. І-во от ЗЗД и осъдителни искове по чл. 55 от ЗДД, за връщане на полученото по развален договор, с оглед отпаднало основание и евентуално по чл. 189,ал.1 , издр.2-ро, предл.1-во от ЗЗД във вр. с чл. 79,ал.1 от ЗЗД. В исковата молба ищците твърдят, че с нотариален акт № 51, том І, рег. № 1213, н.д. № 50/ 04.02.2008 г. на Нотариус рег. № 001- Светлана Кирилова, район на действие ПРС , вписан в АВ с акт № 26, том 6, д. № 1258/2008 г. , закупили недвижим имот , представляващ овощна градина с площ от 2.901 дка, находяща се в землището на с. Костиево, ЕКАТТЕ , Община Марица, Пловдивска област , в местността „Караджови трънки” , ІV категория , съставляващ имот № 031005 по плана за земеразделяне на селото, при граници на имота: имот № 000356, имот № 000230 и имот № 031006. При изповядане на сделката ответницата се легитимирала като собственик на имота , но през м. септември 2008 г. научили, че не била собственик. Имотът не бил възстановен на ответницата с план за земеразделяне, като наследник на Михал Георгиев Мараджиев , по реда на ЗСПЗЗ, а на трети лица - Божана Иванова Панайотова и Грозданка Иванова Трифонова , двете от Пловдив, като наследници на Тодора Игнатова Кръстева. Тези трети лица установявали собствеността си върху имота с влязло в сила решение от 29.09.1997 година по адм.х.д. 1995/1997 год. на ПОС, постановено по реда на чл. 25 ал. 6 от ППЗСПЗЗ, което е окончателно. Т.е. същото е влялзо в сила следиздаването на нотариален акт № 21, том 10, дело 63 от 1997 г. на Пловдивския нотариус, с който ответницата се е легитимирала като собственик. Съдебното решение изцяло е отричало правото на собственост на Мария Михайлова Стоева, по отношение недвижимия имот, който е предмет на сделката. Със съдебното решение ПОС е допуснал изменение на Плана за земеразделяне на с. Костиево, Пловдивска област, като процесният имот, представляващ парцел 5 в масив 31 с площ от 2,901 дка, отреден първоначално за Михал Георгиев Мараджиев, баща на Мария Михайлова Стоева, е предоставен в собственост на Тодора Игнатова Кръстева, наследодател на третите лица. Вместо това на Михал Мараджиев е бил предоставен друг имот - парцел 52 в масив 3 с площ от 2,901 дка. Или след влизане на решението в сила ответницата загубила вещните си права над процесния имот, съставляващ парцел 5 от масив 31 по плана за земеразделяне на с. Костиево, Пловдивска област. В административното производство ответницата не проявила интерес да организÞра защитата си , знаела за постановено решение , но не им съобщила преди извършването на сделката. Необяснимо било за тях как ответницата се снабдила със скица на имота от ОБСЗГ/сега ОБСЗ/- Община Марица и с данъчна оценка за имота. Не били в състояние да се информират за обстоятелството, че продавача не е собственик на имота към момента на сключване на сделката , тъй като в удостоверение за тежести от Агенция по вписване - Пловдив изх. № 1345/04.02.2008 г, въпросното решение на ПОС не е било отразено в ОСЗ- Община Марица, при което са действали напълно добросъвестно. И тъй като ответницата не е била собственик на имота към момента на изповядване на нотариалното прехвърляне, то тя не е могла да направи собственици и ищците, поради неизпълнение на основното задължение на продавача по чл.183 ЗЗД. Едновременно с подписването на нотариалния акт за продажбата с ответницата подписали договор за спогодба на 04.02.2008 година, с нотариална заверка на подписите, като при определени условия ответницата се задължила да върне на купувачите получената продажна цена в деня на плащането и обезщетение за претърпените вреди и пропуснати ползи , които реализирала към момента на нотариалната сделка в размер на 60 408 евро, което обезщетение няма да подлежи на корекции, включително и намаляване от някоя от страните. Продажната цена на недвижимия имот, посочена в нотариалния акт, била 1 000 лева, но действително уговорената, платена от доверителите ми и получена от ответницата цена, е била в размер на сумата 60 921 евро. Вписването на сумата от 1 000 лева, като продажна цена, е станало по изрична молба на ответницата, тъй като не изразила нежелание трети лица да не узнаят за сравнително голямата сума пари, която и е била платена. Твърдят, че в случая е налице относителна симулация по отношение цената на продажбата, като записаната в нотариалния акт цена от 1 000 лева е привидна (симулативна), а прикритата (действителна) цена е в размер на сумата 60 921 евро (или 119 151.11 лева по Централния курс на БНБ към датата на плащането). Твърдят , че прикритата по желанието на ответницата, но получена от нея цена, е тази записана в нотариалния акт плюс тази посочена в нотариално завереното споразумение. Или 1 000 лева (513 евро по фиксинга на лева към еврото за деня на сделката) плюс 60 408 евро общо - 60 921 евро. В тази връзка считат, че подписаното между страните споразумение с достоверна дата и нотариално заверени подписи представлява непълен- обратен документ, установяващ прикритата цена по сделката, който изхожда от двете страни по договора и отразява тяхната действителна, но прикрита воля. Ответницата не отрекла съществуването на съдебното решение, което установява липсата на нейни права на собственост по отношение на продадения им недвижим имот и отказала да изпълни задължението си по договора да прехвърли собствеността върху имота да им възстанови вписаната в нотариалния акт продажна цена и сумата, посочена в сключената заедно с продажбата спогодба. Тази фактическа обстановка обосновавал правния им интерес с оглед разпоредбата на чл.89 от ЗЗД да предявят иск с правно основание чл. 87 ал. 3 ЗЗД във връзка с чл. 189 ал. 1, предл. първо ЗЗД, за разваляне на договора за покупко-продажба сключен с гореописания нотариален акт, поради неизпълнение на основното задължение на продавача - да прехвърли собствеността върху продавания имот на купувача. Предявяват и осъдителен иск за връщане на получената от ответницата цена по договора общо в размер на сумата 60 921 евро. Евентуално ако претенцията им за присъждане на сумата от 60 408 евро, получена от ответницата по разваления договор за продажба, не бъде уважена, претендират осъждането на ответницата да им заплати общо 60 408 евро - като дължимо от нея обезщетение, предвидено в посочената по-горе спогодба от 04.02.2008 г, поради това, че собствеността над имота не е прехвърлена на купувачите и договорът за покупко-продажба е развален. Молят съдът да постанови решение, с което да развали сключения между между страните договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 51, том I, рег. № 1213, н.д. 50 от 04.02.2008 година на нотариус рег. № 001 - Светлана Кирилова, район на действие Пловдивски районен съд на описания по-горе недвижим имот, ответницата да бъде осъдена да заплати на ищците сумата от по 30 460,50 евро , които суми общо представляват подлежащата на връщане продажна цена от 60 921 евро по разваления договор за продажба, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане. В случай, че съдът не уважи претенциите им до общ размер на сумата 60 408 евро, евентуално молят съдът да осъди ответницата да им заплати сумата от по 30 204 евро, или общо 60 408 евро , обезщетение за неизпълнение на задълженията й, поети по сключената спогодба от 04.02.2008 г, и поради разваляне на договора за покупко- продажба , ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на предявяване на иска до окончателното им изплащане, както и разноски по делото .Исковата молба е вписана в служба по вписванията гр. Пловдив. В писмения отговор ответницата твърди , че предявените искове са недопустими. Исковата молба на ищците била нередовна, тъй като не била вписана. Предявените искова са недопустими поради липса на правен интерес от завеждането им. Към момента на извършването на процесната сделка, била единствения законен собственик на продадения недвижими имот. От документална страна за изповядването на сделката пред нотариус са представени всички необходими за настъпване на транслативния ефект документи и това е проверено и удостоверено от самия нотариус. Освен това купувачите са действащи нотариуси и са били наясно с вещните права върху имота, който придобиват. Всички документи , представени по сделката удостоверят правата ми върху имота, противно на това, което се твърди в исковата молба. Същите са проверени в рамките на развилото се пред нотариуса охранително производство и са послужили като валидни и законни основания за сключването на сделката между тях. Към настоящия момент и към 04.02,2008 г. не е било налице съдебно исково производство, по което трето лице или лица претендират права върху същия имот, което да е приключило с влязъл в сила съдебен акт установяващ, че не била собственик на имота. Твърди, че не били налице данни за образувано дело за собственост за този имот против нея към 04.02.2008 г. и. към настоящия момент, за да се търси по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД разваляне на договора , поради неизпълнение на задължението ми, да прехвърли собствеността върху имота. С прехвърляне собствеността на имота върху ищците се изчерпало задължението и по тази сделка. Счита , че правата на собственост на ищците по никакъв начин не са накърнени към момента на сделката и към настоящия момент. Или ищците нямат правен интерес от водене на настоящото дело, защото никой до момента не е оспорил правата и върху имота, поради което счита искът по чл. 87 от ЗЗД за недопустим, поради което прави искане съдът да прекрати делото и върне исковата молба на ищците. Ако съдът не възприеме това становище , твърди че исковете са неоснователни и недоказани. Позовава се на обстоятелството, че никога не е губила собствеността върху продадения имот до 04.02.2008 г. Влязлото в сила решение от 29.09.1997 г. по АХД № 1995/1997 г. на Пловдивския окръжен съд по чл. 25, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, не е достатъчно основание, за да се твърди, че трети лица са станали собственици на имота. Това решение е влязло в сила на 29.09.1997 г., но оттогава до месец септември 2008 г. (както се твърди от ищците в исковата молба, че са узнали за решението), са изминали единадесет години, без третите лица да са привели в изпълнение решението и да са предприели действия по отразяване на това решение в ОСЗ „Марица". За това счита, че решение на ОСЗ при Общ. „Марица №А8В/27.101994 г. е влязло в сила, представлява стабилен административен акт, който не е променен или отменен и не поражда права за нея и към 04.02.2008 г. и към настоящия момент. Липсва и заповед на Министъра на земеделието за частична корекция на влезлия в сила план за земеразделяне. За 11 години няма извършена промяна на плана за земеразделяне на това землище. За това като единствен законен собственик, преди изповядване на сделката от ОСЗ „Марица", е издадена валидна скица, удостоверение за характеристика на този имот, влязло в сила решение на същата поземлена комисия, както и вписан в Службата по вписванията и отразен в ОСЗ нотариален акт за собственост върху този имот. Наличието на решението от 1997 г. по административното дело не отрича правото и на собственост върху този имот, това решение не отменя решението на ПК и не обезсилва нотариалния акт за собственост върху този имот. Дори и да са възникнали към септември 1997 г. собственически права за трети лица, то същите са ги загубили поради непривеждане на процедурата в сила до край, а така също и поради изтеклата в нейна полза придобивна давност - повече от 10 години и в този смисъл прави възражение за изтекла в нейна полза 10 и повече годишна придобивна давност върху този имот. Счита още , че представените по административното дело призовки и протоколи не отразяват достоверно участието й в производството по делото. Твърди, че на 08 октомври 2008 г., узнала за наличието на такова дело в телефонен разговор председателя на ОбСЗ „Марица". С оглед на това не е могла да реализира правото си на жалба. Относно цената на сделката заявява, че е 1000 лв. Не е искала вписване на различна цена от действителната, както се твърди от ищците, не се е сбъднало нито едно от цитираните в т. 2 на споразумението ни от 04.02.2008 г. . условия, пораждащи задължението и да изплати обезщетение в претендирания от ищците размер 60 408 евро и счита тази претенция за недопустима за разглеждане, а разгледана по същество е неоснователна и недоказана. Възразява против приемането на подписаното споразумение като обратно писмо за прикрита цена по сделката , още повече, че е подготвено и подписано по искане на ищците пред нотариуса, изповядал самата сделка. Целта на покупко-продажбата била окрупняване на имота. С оглед на това счита, че за ищците не съществува наличие на правен интерес от воденето на това производство, поради което и моли съдът да прекрати производството по делото и се присъдят разноски по делото. Моли съдът, ако счете, че исковете са допустими , да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, тъй като не била неизправна страна по сделката, а напротив-изпълнила всички изисквания на закона към 04.02.2008 година и прехвърлила собствеността върху имота, на който и ищците към настоящия момент са собственици, и се присъдят направените по делото разноски. По делото са представени писмени и гласни доказателства. Окръжния съд след преценка на доказателствата приема за установено следното: На 04.02.2008 г. страните по делото са сключили договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот,подробно описа в исковата молба . При нотариалното удостоверяване на сделката пред нотариуса са представени доказателства , включващи нотариален акт за собственост на имота № 21, том 10, дело № 6318 /1997 г. от който се установява, че ответницата е собственик на описания имот, представено е и решение на ОСЗ при Община - Марица от 27.10.1994 г. , удостоверение за данъчна оценка на имота, скица на имота , в които ответницата е вписана като собственик на имота, както и удостоверение от АВ – Пловдив за липса на тежести върху имота. На 04.02.2008 г. страните по делото са сключили договор за спогодба, с нотариална заверка на подписите с рег. 1279/ 04.02.2008 г. на Нотариус Светлана Кирилова с район на действие ПРС с рег. № 001 на Наториалната камара. В т. 2 от договора страните са предвидили в случай , че купувачите по сключения нотариален договор с предмет описания имот, бъдат съдебно отстранени от имота от трето лице , имащо вещни права върху него, че на някое от предвидените в закона основания този договор, включително и при позоваване на симулативност на сделката , с която продавачката е придобила имота , бъде прогласен за нищожен или унищожен по съдебен ред , или бъде атакуван и развален , което във всички случаи доведе до загубване или отпадане на вещните права на купувачите спрямо закупения недвижими имот , продавачката се задължава да върне на купувачите получената продажна цена от 1000 лв. , равняваща се на 513 евро , по фиксинга на еврото в дена на плащането , а отделно от това се задължава да им изплати обезщетение за претърпени вреди и пропуснати ползи , както и реализирани към момента на нотариалната сделка разноски по подготовката й в размер на още 60 408 евро , което обезщетение няма да подлежи на корекции за претърпени вреди и пропуснати ползи , както и че тази сума е дължима само при осъществяване на някое от горепосочените условия. По делото се установява, че ответницата е участвала в административно дело № 1995/1997 г. по описа на ПОС като заинтересовано лице. Производството по делото е с правно основание чл. 25, ал.6 от ППЗСПЗЗ. По същото дело са представени призовки за страна , от които се установява, че ответницата е била редовно призовавана за съдебните заседания. От протокола за съдебното заседание от 15.09.1997 г. се установява още, че ответницата е била редовно призована , но не е участвала в съдебното заседание, в което е изслушано вещо лице и е представен проект за изменение на плана за земеразделяне на с. Костиево, Община Марица. По административното дело е постановено решение от 29.09. 1997 г. , с което е изменен одобрен плана за земеразделяне на с. Костиево, Пловдивска област, като е отреден парцел 5 в масив 31 с площ от 2.901 дка по плана в собственост на наследници на Тодора Кръстева , образуван е нов парцел 52, в масив 3 с площ от 2.901 дка, като отреден в собственост на Михал Георгиев Мараджиев ; парцел 7 в масив 3 по плана за земеразделяне остава с площ от 4.839 дка в собственост на Тодора Кръстева, съобразно приложените по делото скици – проект , изработени от вещото лице, неразделна част от съдебното решение. Съдебното решение е в съотвествие с решение № А08ВД/ 23.12.2005 г. на ОСЗ – Община – Марица за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно план за земеразделяне на наследници на Тодора Кръстева , б.ж.на с. Костиево, Община - Пловдив , в което процесния имот е индивидуализиран с граници , идентични с тези , посочени в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 51, том І, рег. № 1213,н.д. № 04.02.2008 г. на нотаруис Светлана Кирилова, който е предмет на делото. На Михал Георгиев Мараджиев , наследодател на ответницата с решение № А08В/ 27.10.1994 г. за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно план за земеразделяне в землището на с. Костиево, Общинва – Марица е възстановен процесния имот , като в решение № А08ВД/ 23.12.2005 г. на ОСЗ Община – Марица е посочен само размера на земята , без да е индивидуализиран. По делото е представена искова молба от наследници на третите лица с отбелязване , че е образувано гражданско дело пред Районен съд – Пловдив , от която се установява, че на основание решение от 29.09.1997 г. по адм. Д. № 1995/1997 г. на ПОС , са предявели иск против ищците по настоящото дело с правно основание чл.108 от ЗС , да предадат владението на процесния имот и в тази насока са представени писмени доказателства, които съдът не обсъжда ,тъй като са представени по друго дело. Представено е и писмено обяснение от ответницата по наказателно производство , от което се установяват данни за извършената продажба на процесния имот и обстоятелството , че на 08.10.2008 г. при телефонно обаждане узнала за извършена замяна на имота и е заявила, че парите от покупко-продажбата на имотът и били предадени по банков път общо 60 900 евро. От съпроводително писмо изх. № 202/ 25.03.2009 год. На ОСЗ- Община Марица и регистър на земеделските земи , гори и земи в ГФ на землище с. Костиево, ЕКАТТЕ , Община Марица , пълна история на имот № 031005 към 25.03.2009 г. се установява, че на база наличната в регистъра информация с дата от 07.02.2008 г. и от тази дата землище с. Костиево е преминало към СГКК/служба кадастър/. След проверка в регистъра се установило , че с дата 15.10.2008 г. в службата е извършена регистрация на имот № 031005 на основание обсъдения по-горе нотариален акт за собственост на ищците. В историята на собствеността за ответницата е вписана като собственик на имот на основание нотариален акт за собственост на недвижим имот,придобит по наследство № 21/ 23.05.1997 г. за процесния имот , регистриран на 15.01.2008 г. Като бивш собственик е вписан Михал Георгиев Мараджиев с регистрация до 26.03.2004 г. . Наследниците на Тодора Иванова Кръстева са с регистрация на 23.12.2005 г., собственици до 15.01.2008 г. Със заявление вх. № 35/ 08.01.2008 г. до Началника на ОСЗ-Община Марица ответницата е поискала въвеждане на промени в регистъра на имот и в регистъра на собствениците и изготвяне на скица за имот № 031005. На основание чл.176, ал. 1 от ГПК ответницата е дала обяснения на обстоятелствата по делото, като е заявила , че цената която е договорена е вписана в нотариалния акт и спогодбата. При сключването на сделката получила 1000 лв., други пари не е получавала от ищците. На 08.10.2008 г. узнала от ОСЗ-Община Марица за промяната на собствеността на имота. Не отрича , че подписа положен на заявление вх. № 35/ 08.01.2008 г. е изпълнен от нея , но записа „имот № 031005” не е изпълнен с неин почерк. За изясняване на обстоятелства по делото по искане на ищците са поставени допълнителни въпроси на ответницата, но въпреки указанията на съда по чл. 176,ал.3 от ГПК ответницата не се яви в съдебно заседание и не даде отговор на въпросите за получаване на половината от цената по сделката от всяка от ищците и в кои банкови институти е станало това. Разпитаните по делото свидетели на страната на ищците - св. Гарева и Бояджиев установяват, че преговори за сключване на сделка между страните са се водили през м.януари 2008 г. , постигната била договореност за цена на имота на квадратен метър 21 евро. На 25.01.2008 г. документите за сделката били готови , на срещата страните прочели нотариалния акт , договорили се за цената на договора да бъде на минимална сума 1000 лв. с оглед заплащане на по-малки такси и в нотариалния акт да не е видно колко получава ответницата по сделката. Постигнали съгласие и за подписване на договор за спогодба в случай на евикция , за да могат да се съхранят интересите на купувачите. Разяснения по договора на ответницата направил св. Бояджиев ,след това бил прочетен от страните . Проверка на документите по сделката направил св. Бояджиев , но като юрист не установил съмнителни данни от съдържанието им. На 04.02.2008 г. сделката била изповядана при нотариус Светлана Кирилова , нотариалния акт и договора за спогодба били прочетени на страните от нотариуса , като изрично били попитани дали са съгласни с условията на двата договора и никой от тях не е възразил. След полагане на подписите върху нотариалния акт и договора за спогодба уредили паричните си взаимоотношения, първоначално в „ОББ” АД , клон г. Пловдив , където ищеца Меглена Ангелова заплатила на ответницата 30 425 евро безкасово , и в „Райфайзенбанк” ЕАД , клон – Пловдив за ищеца Адела Бузи съпругът й св. Бояджиев заплатил на ответницата същата сума отново безкасово, нотариуса положил подписа си върху нотариалния акт и договора за спогодба. Пред св. Гарева и Бояджиев ответницата заявила , че парите от сделката й били необходими за закупуване на жилище. През м. октомври 2008 г. от ответницата узнали, за процесния имот има съдебно решение, с което плана за земеразделяне на с. Костиево и конкретния имот е бил отреден на братовчеди на ответницата, но тази промяна не е била отразена от ОСЗ – Община Марица по съответния ред .Пред св. Бояджиев не скрила , че знае за това решение на съда , заявила е , че е ходила в съда , но във връзка с делото което било приключило. През м. март 2008 г. ответницата се е разпоредила или подарила цялото си имуществото в полза на други лица. По делото е изслушана съдебно- счетоводна експертиза , според която при проверка в офиса на „ОББ” АД – София, клон Пловдив е установено, че по открити банкови сметки от които са направени следните операции: на 04.02.2008 г. Меглена Ангелова Илиева – Цацарова е изтеглила от сметката си 60 950 евро , на същата дата Мария Михайлова Стоева е внесла по сметката си сумата от 30 475 евро с произход „продажба на имот”. След направена справка в „Райфайзенбанк” ЕАД – София, клон гр. Пловдив се установява , че на 04.02.2008 г. св. Бояджиев , съпруг на Адела Бузи Кац-Бояджиева изтеглил сумата от 60 850 евро , депозита бил закрит . На същата дата по сметката на Мария Михайлова Стоева постъпили 30 425 евро по набирателната й сметка , като сумата по депозита е потвърден и за произход на средствата е посочила „собствени средства”. При тези данни съдът намира предявеният иск по чл.87,ал.3 във вр. с чл.189,ал.1 от ЗЗД за основателен и доказан. Безспорно се установява по делото , че между страните по делото е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот, като за установяване правото на собственост на продавача са представени писмени доказателства, които установят този факт и договора съдържа всички реквизити за един действителен договор. Материалноправно легитимиран да предяви иск за развалена на договор е единствено добросъвестния купувач – този който не е знаел, че имота принадлежи на трето лице. Добросъвестността е елемент от разпоредбата на чл.87,ал.3 от ЗЗД , според която развалянето на договора е право на изправната страна срещу неизправната такава. От доказателствата по делото се установява, че ищците са били добросъвестни при подготовката и изповядането на сделката , те не са имали възможност да узнаят обстоятелството , че трети лица имат вещни права върху имота, тъй като промяната в регистрацията в имотния регистър е станала в по-късен момент , въпреки, че молбата на ответницата е подадена на 08.01.2008 г. По делото се установява, че при сключването на договор за покупко-продажба на недвижим имот ответницата не е била собственик на имота и това обстоятелство й е било известно при подготовката на документите и преговорите по сделката. Един месец преди сключването на сделката, на 08.01.2008 год. ответницата е поискала от ОСЗ- Община Марица въвеждане на промяна в регистъра на имотите и регистъра на собствеността на имот № 031005 , заявила е пред св. Бояджиев , че е знаела за административното дело за изменение на плана за земеразделяне. А показанията на св. Бояджиев за достоверни , независимо от това , че е съпруг на Адела Бузи Кац-Бояджиева, тъй като същите съответстват на писмените доказателства/чл. 172 от ГПК/. По делото се установява, че ответницата е била редовно призовавана за съдебните заседания по административното дело , по което е постановено решение и въз основа на същото е настъпило изменение на плана за земеразделяне на с. Костиево. Или безспорно се установява, че преди и при сключване на договора за продажба, вещни права върху имота са имали трети лица , което обстоятелство е било известно на ответницата и ищците не са могли да придобият правото на собственост върху имота в пълен обем при наличие на валиден договор. Обсъдените писмени доказателства по несъмнен начин установяват тези факти, при което съдът не възприема възраженията на ответницата, тъй като същите не се подкрепят с доказателства , както относно узнаването на обсъдените по-горе факти, така и за изтекла погасителна давност в нейна полза. Такова възражение би могло да се прави в процес с участието евентуално на третите лица. Или от изложеното следва, че са налице предпоставките на чл.189,ал.1 от ЗЗД , тъй като основния факт , относно правото на собственост върху процесния имот на трети лица към момента на сключване на договор за покупко-продажба , е доказан , а това е основание за разваляне на договора. В подкрепа на този извод на съда е предявеният от третите лица против ищците по настоящото дело иск с правно основание чл.108 от ЗС за предаване владението на недвижимия имот , идентичен с този , предмет на настоящото дело. Безспорно се установява по делото , че в деня на сключването на договора за покупко-продажба на недвижим имот , страните са сключили договор за спогодба с нотариална заверка на подписите. От съдържанието на този договор се установява, че страните са постигнали съгласие в случай на разваляне на договора или при отпадане на вещните права върху имота неизправната страна да дължи продажната цена от 1000 лв. и обезщетение в размер на 60 408 евро. От показанията на разпитаните по делото свидетели и писменото обяснение на ответницата пред орган на разследването се установява, че действителната продажна цена на имота е 60 900 евро и тази цена е получена от ответницата. Понятията „продажна цена” и „обезщетение” са с различно съдържание. В крайна сметкÓ обаче страните могат свободно да определят съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на закона, а двата договора не противоречат на закона. И тъй като в договора за спогодба страните са предвидили в случай на разваляне на договора връщане на продажната цена , то на отпаднало основание по чл.55 от ЗЗД с обратна сила се дължи заплащане на продажната цена от ответницата в размер на 513 евро, равняваща се на 1000 лв. , така , както е вписана в договора. В договора за спогодба обаче страните са предвидили и заплащане на обезщетение на основанията , посочени в т.2 , при което ответницата следва да бъде осъдена на основание чл. 189,ал.1, изр. 2-ро ,предл. 1-во от ЗЗД да заплати на ищците обезщетение в размер на 60 408 евро . Дължимостта , както на продажната цена , така и на обезщетението е пряка и непосредствена последица от неизпълнението на задължението за добросъвестност при сключването на договор за покупко-продажба на недвижим имот от страна на ответницата. Сумите се дължат ведно със законната лихва считано от 18.11.2008 г. до окончателното им изплащане. При този изход на делото в тежест на ответницата следва да останат направените по делото разноски в размер на 9 978. 25 лв. в полза на ищците или на по 4989. 12 лв., образно представената сметка за разноските по делото , в полза на ищците. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
РАЗВАЛЯ, на основание чл.189,ал.1, във вр. с чл.87,ал.3 от ЗЗД договор за покупко-продажба на недвижим имот , обективиран в нотариален акт № 51, том І, рег. № 1213,н.д. № 50 / 04.02.2008 г. на нотариус № 001 Светлана Кирилова, район на действие Пловдивски районен съд , вписан в Агенция по вписване с акт № 26, том 6, д. № 1258/2008 г. , сключен между Меглена Илиева Ангелова – Цацарова с ЕГН ********** от г. Пловдив, ул. „Жан Жорес” № 20 и Адела Бузи Кац- Бояджиева с ЕГН ********** от г. Пловдив , ул. „Луда Яна” № 10 , и Мария Михайлова Стоева с ЕГН ********** , ул. „Борба” № 1, ет.5 ап. 25 , представляващ овощна градина с площ от 2,901 кв.м., находящ се в землището на с. Костиево, , ЕКАТТЕ 38950, Община Марица, Пловдивска област , в местността „Караджови трънки”, четвърта категория , съставляваща имот № 031005 по плана на земеразделяне на селото, при граници на имота: имот № 000356-напоителен канал на Община Марица, имот № 031004 – овощна градина на наследници на Кадафия Михайлова Попова , имот № 000230- път І клас на държавен фонд и имот № 031006- овощна градина на Маргарита Мараджиева – Русева. ОСЪЖДА Мария Михайлова Стоева с ЕГН ********** от г. Пловдив , ул. Борба” № 1 , ет.5, ап.25 да заплати на Меглена Илиева Ангелова – Цацарова с ЕГН ********** от г. Пловдив, ул. „Жан Жорес” № 20 и Адела Бузи Кац- Бояджиева с ЕГН ********** от г. Пловдив , ул. „Луда Яна” № 10 продажната цена на описания имот в размер на 1000 лв. , дадена на отпаднало основание по посочения и развален договор за покупко-продажба на недвижим имот, или от по 500 лв. за всяка от тях , ведно със законната лихва , считано от 18.11.2008 год. до окончателното и изплащане . ОСЪЖДА Мария Михайлова Стоева с ЕГН ********** от г. Пловдив , ул. Борба” № 1 , ет.5, ап.25 да заплати на Меглена Илиева Ангелова – Цацарова с ЕГН ********** от г. Пловдив, ул. „Жан Жорес” № 20 и Адела Бузи Кац- Бояджиева с ЕГН ********** от г. Пловдив , ул. „Луда Яна” № 10 обезщетение на основание чл.189,ал.1 изр.2-ро, предл.1-во , във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД в размер на 60 408 евро ,или на по 30 204 евро за всяка от тях, ведно със законната лихва , считано от 18.11.2008 г. до окончателното й изплащане. ОСЪЖДА Мария Михайлова Стоева с ЕГН ********** от г. Пловдив , ул. Борба” № 1 , ет.5, ап.25 да заплати на Меглена Илиева Ангелова – Цацарова с ЕГН ********** от г. Пловдив, ул. „Жан Жорес” № 20 и Адела Бузи Кац- Бояджиева с ЕГН ********** от г. Пловдив , ул. „Луда Яна” № 10 разноски по делото в размер на 9 978.25 лв. или на по 4989.12 лв. за всяка от тях. Решението подлежи на обявяване в съдебния регистър и на обжалване пред АС-Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
|