Решение по дело №1278/2021 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 393
Дата: 30 март 2022 г.
Съдия: Мария Димитрова Иванова Даскалова
Дело: 20217050701278
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 15 юни 2021 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ _________/                        ,гр.Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Варна, IX-ти тричленен състав, на шестнадесети септември две хиляди двадесет и първа година в публично заседание в състав:

 

Председател: Кремена Данаилова

       Членове: 1. М.Иванова-Даскалова

     2.  Стоян Колев

Секретар: Пенка Михайлова

Прокурор: Владислав Томов   

Като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова- Даскалова КНАХД №1278 по описа за 2021г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на „ЕкоСейф“ООД-гр.София против Решение №63/16.04.2021г. по АНД №978/2021г. на РС-Варна, с което е изменено НП №01761-3/19.02.2021г. на Директора на РИОСВ-Варна, с което на дружеството е наложена имуществена санкция от 5000лв. за нарушение на чл.166, т.3 във вр. с чл.14, ал.4 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, като имуществената санкция е намалена на 2000лв. С Решение №63/16.04.2021г. „ЕкоСейф“ООД-гр.София е осъдено да заплати на РИОСВ-Варна сумата от 40лв. за юрисконсултско възнаграждение, а РИОСВ-Варна е осъдена да заплати на „ЕкоСейф“ООД-гр.София сумата от 348лв. за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се твърди, че Решението на ВРС е незаконосъобразно. Постановено било в противоречие с материалния и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Молят да бъде отменено и вместо него да бъде постановена цялостна отмяна на НП №01761-3/19.02.2021г. на Директора на РИОСВ-Варна и да им бъдат присъдени направените разноски за двете инстанции. Излагат съображения за липса на мотиви за отхвърляне на твърденията им. Изложените в решението мотиви за законосъобразност на НП намират за общи и неподкрепени от събраните доказателства. РС не обсъдил всички събрани доказателства, с което допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорват изводите в Решението, че АУАН и НП отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Поддържат доводите за неясно описание на нарушението в НП – дали се касае за неизпълнение на предписание за извършване на процедура по калибриране и осигуряване на качеството и представяне на доклад, или само за непредставяне на доклад. В противоречие с доказателствата за подадено на 26.11.2020г. искане за удължаване на срока за изпълнение на предписанието от РИОСВ-Варна не се произнесли. Аргументират тезата за неправилно издаване на предписанието по реда на Закона за опазване на околната среда, вместо по реда на Закона за чистота на атмосферния въздух. В случая ЗЧАВ се явявал специален закон, който уреждал детайлно обществените отношения и дерогирал общия ЗООС. РИОСВ-Варна неправилно приложил ЗООС и на основание тази общата разпоредба в него – чл.14, ал.4 от ЗООС дал предписанието, вместо да го издаде на основание чл.26 от ЗЧАВ. При неизпълнението му следвало да санкционира лицето по реда на ЗЧАВ. В нарушение на законовите изисквания при установено неизпълнение на ЗООС предписанието да се дава по реда на чл.155 от ЗООС в протокол или ПАМ, в случая било дадено в писмо. Това водело до неправилно и незаконосъобразно ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството на основание чл.166, т.3 от ЗООС за неизпълнение на предписание в писмо, а не на дадено по реда на чл.155 от ЗООС предписание с констативен протокол или ПАМ. Писмото не съставлявало индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. По аргумент от текста на чл.166, т.3 от ЗООС като не издал в рамките на компетентността си по ЗООС предписание по реда на чл.155 от ЗООС, директорът на РИОСВ приложил неправилно тази административно-наказателна разпоредба при издаване на НП. По тези оплаквания за неправилно приложение на санкционната норма РС следвало да изложи мотиви, каквито липсвали в решението. Необосновани били изводите му за немаловажност на нарушението, спрямо останалите от този вид. Изброяват фактите и обстоятелствата, които считат, че доказват своевременно изпълнение от страна на дружеството на предписаното и определят случая като маловажен. Претендират отмяна на Решението на ВРС и отмяна на НП с присъждане на разноските. В съдебно заседание се явява процесуален представител, който поддържа жалбата и моли да бъде уважена и да бъдат отменени Решението на ВРС и НП. Моли за присъждане на разноските по делото.

Ответната страна – Регионална инспекция по околната среда и водите-Варна в съдебно заседание се представлява от юрисконсулт, който оспорва жалбата. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна и да бъде потвърдено Решението на ВРС като правилно, законосъобразно и мотивирано. Изтъква, че инсталацията е в експлоатация от 2019г., както и че искането на дружеството за удължаване на срока за изпълнение на предписанието е взето предвид и поради това проверката за изпълнението му е извършена на много по-късен етап – на 11.01.2021г. Поради това правилно РС направил извода, че дружеството не е изпълнило предписанието. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура–гр.Варна намира касационната жалба за допустима, а по същество - за неоснователна. Предлага Решение на ВРС да бъде оставено в сила като правилното и законосъобразно.

 Касационната жалба е подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК, като касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно по силата на чл.218 от АПК. В жалбата оплакванията са за неправилно приложение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

Касационният състав при проверката достигна до следните изводи:

Решението на ВРС е валидно и допустимо.

При разглеждане на делото и постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. За съдебното заседание са призовани страните, с възможност за ангажиране на доказателства. В присъствието и с участието на процесуални представители на страните е проведен разпита на свидетеля С. И. – актосъставител, която извършила на 11.01.2021г. проверка в деловодната система на РИОСВ -Варна и установила, че дружеството не е представило доклада с резултатите от процедурите по калибриране на средствата за измерване, който му бил изискан с предписанието. В съответствие с чл.283 от НПК към доказателствата по делото са приобщени материалите приложени в преписката, както и представените от страните по АНД №978/2021г. писмени доказателства. Правилно въззивният съд отчел, че страните нямат други доказателствени искания, че делото е изяснено от фактическа страна със събраните доказателства и дал ход по същество. ВРС постановил мотивирано Решение, в което изложил установяванията си за релевантните факти и обстоятелства и изводите си за законосъобразността на НП и на производството по издаването му. Съгласно чл.348 ал.3 от НПК, нарушението на процесуални правила е съществено, когато е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни и то не е отстранено – т.1, ако няма мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция–т.2 или решението е постановено от незаконен състав. В конкретното производство ВРС не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено решението, нито то е постановено от незаконен състав, поради което неоснователно в касационната жалба се твърди наличие на това касационно основание за отмяна.

Проверката за правилността на приложението на материалния закон бе извършена с оглед фактическите установявания на ВРС, предвид забраната за нови такива в чл.220 от АПК. В решението е посочено установеното от доказателствата, че на 01.12.2020г. в деловодната система в РИОСВ – Варна при проверка е констатирано, че „ЕкоСейф“ООД-гр.София не е изпълнило даденото му с писмо изх. № 26-00-6405/16.09.2020г. предписание. РС констатирал, че предписанието било: да се извърши процедура по калибриране и осигуряване на качеството, съгласно изискванията на EN 14181(QAL2) на средствата за измерване при извършване на собствени непрекъснати измервания /СНИ/ и докладът с резултатите от проведените процедури за калибриране и осигуряване на качеството да се представят в РИОСВ-Варна, както и че в писмото е посочен срок за изпълнение - 30.11.2020г., а отговорник: „ЕкоСейф“ООД.

ВРС установил, че предписанието е дадено във връзка с получени в РИОСВ-Варна протоколи от Регионалната лаборатория във Варна, която извършила проверка на „Мобилна станция за термична обработка на отпадъци“ на дружеството в град Девня, както следва: протокол от изпитване и протокол за извършени контролни измервания на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от неподвижни източници. При извършена оценка на резултатите от контролните измервания от РЛ-Варна били констатирани съществена разлика в отчетените паралелно стойности между апаратурата за контролни измервания и за собствени непрекъснати измервания /СНИ/ по показател кислород в отпадъчните газове, както и несъпоставимост на резултатите по контролираните замърсители в деня на измерването от една страна и от друга - по Приложение Б-1 за годишното разпределение на регистрираните стойности по класове към годишния доклад от собствените непрекъснати измервания за 2019г.

РС констатирал, че писмото с предписанието е връчено лично на 17.09.2020г. на управителя на „ЕкоСейф“ООД-гр.София и не е обжалвано. Установил, че мобилната инсталация за термична обработка на отпадъци е била въведена в експлоатация през 2019г., във връзка с която дружеството е представило сертификати за калибриране на средствата за измерване за извършване на собствени независими измервания.

В решението въззивният съд посочил като безспорно установено, че дружеството е предприело действия по изпълнение на предписанието чрез възлагане и стартиране на процедура по калибриране на средствата за измерване в съответствие с изискванията на EN 14181 (QAL2) и изготвяне на доклад с резултатите от проведените процедури за калибриране на „П.  инженеринг"ООД. Констатирал, че процедурата по калибриране е реализирана със значително закъснение, не в сроковете указани в предписанието. РС установил, че доклада с резултатите от процедурите по калибрирането не е представен и към датата на разпита на актосъставителя по делото / в проведеното открито съдебно заседание на 07.04.2021г./.

Относно производството по издаване на НП въззивният съд установил, че на 11.01.2021г. е съставен констативен протокол № 013105 за извършена проверка в деловодната програма на РИОСВ-Варна, при която е установено, че „ЕкоСейф“ООД-гр.София не е представило доклада с резултатите от проведените процедури за калибриране на СНИ на инсталацията съгласно изискванията на чл.60, ал.4 от Наредба №6. Констатирал, че това е квалифицирано като административно нарушение по чл.166 т.З от Закона за опазване на околната среда, извършено на 01.12.2020г. от дружеството, за което на 27.01.2021г. гл. експерт С. И. от РИОСВ-Варна съставила срещу ЕкоСейф“ООД-гр.София АУАН, който е връчен на управителя му. Установил, че въз основа на този АУАН директорът на РИОСВ издал НП №01761-3 на 19.12.2021г., с който наложил на ЕкоСейф“ООД-гр.София имуществена санкция от 5000лв. за нарушение на чл.166, т.3 във вр. с чл.14, ал.4 от Закона за опазване на околната среда, за това, че дружеството не е изпълнило дадено предписание с писмо изх. № 26-00-6405/16.09.2020г. на РИОСВ-Варна : да се извърши процедура по калибриране и осигуряване на качеството, съгласно изискванията на EN 14181(QAL2) на средствата за измерване при извършване на собствени непрекъснати измервания /СНИ/ и докладът с резултатите от проведените процедури за калибриране и осигуряване на качеството да се представят в РИОСВ-Варна в определения срок: 30.11.2020г.

Въз основа на тези фактически установявания РС заключил, че е доказано описаното в АУАН и в НП нарушение, изразяващо се в неизпълнение на дадено задължително предписание в указания срок. Направил извода, че АУАН е съставен от надлежно оправомощен орган да съставя актове за административни нарушения по ЗООС със Заповед №202/30.08.2019г. на директора на РИОСВ-Варна, в срока предвиден в ЗАНН и е връчен надлежно, а НП е издадено от компетентен орган, в шестмесечния преклузивен срок, съобразно изискванията на чл.57 от ЗАНН. РС намерил нарушението за индивидуализирано в степен, позволяваща на привлеченото към отговорност лице да упражни правото си на защита. Счел, че правилно е квалифицирано извършеното чрез бездействие от дружеството като нарушение на чл.166 т.3 от ЗООС. Тъй като НП било издадено за неизпълнение на предписание по съображения, че задължителното предписание е индивидуален административен акт, законосъобразността на който подлежи на съдебен контрол по реда на АПК, а дружеството като адресат на предписанието не го обжалвало пред съда и то влязло в сила и изисквало активно поведение в рамките на посочения срок, отхвърлил като неоснователно искането за отмяна на НП, но изменил НП като намалил на 2000лв. размера на наложената санкция и съобразно този изход присъдил разноски на страните.

Настоящият състав намира за неправилно отхвърлени от РС доводите в жалбата срещу НП, че дружеството е предприело изпълнение на предписанието, като още след получаване на предписанието през септември 2020г. е ангажирало за калибрирането една от малкото акредитирани лаборатории в България - „П.  инженеринг"ООД-гр.Софиа, но тъй като тя обективно не завършила действията по калибрирането и не изготвила доклада за него, от „ЕкоСейф“ООД-гр.София са уведомили РИОСВ-Варна за това и поискали удължаване на срока за представянето му, тъй като е било в обективна невъзможност да представи доклада, който не е бил изготвен от лабораторията. Това е довело до неправилната преценка, че в НП правилно е прието, че е налице бездействие на дружеството, че то не е проявило активност по изпълнение на предписанието по чл.155 от ЗООС, с което е осъществило от обективна страна състава на чл.166, т.3 от ЗООС.

Неправилно РС отхвърлил като неоснователни оплакванията в жалбата за неправилност и незаконосъобразност на НП с мотива, че се касае за въведена в експлоатация през 2019г. „Мобилната инсталация за термична обработка на отпадъци“. Между страните не е имало спор и по делото правилно е било установено от фактическа страна, че процесната инсталация е въведена в експлоатация през 2019г. с инсталирани необходимите средства за измерване, които са били калибрирани от производителите им и при издаване на предписанието от РИОСВ -Варна не са спрели работата й до изпълнение на калибрирането им от акредитирана лаборатория и представяне на доклада й за това. От текста на самото предписание дадено с писмото от 16.09.2020г. е ясно, че към тази дата процедура по калибриране на средствата за собствено независимо измерване от акредитирана лаборатория не е била стартирана и дружеството не е разполагало с доклада за тази процедура. Поради това и след като в решението въззивният съд посочил като безспорно установено, че дружеството е предприело действия по изпълнение на предписанието чрез възлагане и стартиране на процедура по калибриране на средствата за измерване в съответствие с изискванията на EN 14181 (QAL2) и изготвяне на доклад с резултатите от проведените процедури за калибриране на „П.  инженеринг"ООД, както и че процедурата по калибриране е реализирана със значително закъснение, не в сроковете указани в предписанието и доклада с резултатите от процедурите по калибрирането не е представен и към датата на разпита на актосъставителя по делото / в проведеното открито съдебно заседание на 07.04.2021г./, е следвало да отчете липсата на спор между страните по факта, че акредитираната лаборатория не е била приключила калибрирането и не е била изготвила доклада за него, поради което обективно „ЕкоСейф“ООД-гр.София не е разполагало с такъв доклад за процедурата, което го е поставило в обективна невъзможност да го депозира в РИОСВ-Варна до 30.11.2020г., така и до момента на съставяне на АУАН и до датата на издаване на НП. Само при обективна възможност за адресат на дадено предписанието да го изпълни в указания му срок, неизпълнението му се явява в резултат на бездействие и причините за това бездействието са без значение. Процесния случай не е такъв. След като актосъставителят, наказващия орган и РС сами констатират, че ангажираната с калибрирането на СНИ акредитирана лаборатория не е завършила процедурата и не е изготвила доклада за нея и такъв доклад не е предоставен на „ЕкоСейф“ООД-гр.София, неправилно са направили извода, че непредставянето на такъв доклад в РИОСВ-Варна се дължи на бездействие на дружеството. Поради това неправилни в случая са мотивите на РС, че непредставяне на доклада в РИОСВ се дължи на бездействие на дружеството. Неправилна е преценката в решението, че конкретните причини, поради които не е била изпълнена частта на предписанието касаеща представянето на доклада на акредитираната лаборатория за калибрирането в РИОСВ-Варна са ирелевантни. След като се касае за представяне на доклад, който само и единствено акредитираната лаборатория, каквато в случая е „П.  инженеринг"ООД, която извършва процедурата по калибрирането на средствата за измерване на дадената инсталация може и е задължена да изготви и то след като приключи процедурата по калибрирането, не е ирелевантно, а е от особено съществено значение обстоятелството, че доклада не е представен в РИОСВ именно заради продължаващата процедура по калибрирането на средствата за измерване и липсата на изготвен доклад от лабораторията за нея. С оглед на това се налага извода, че въззивния съд като не е взел предвид собствените си фактически установявания, че процедурата по калибрирането от акредитираната лаборатория е продължила във времето и не е била завършена и доклада не е изготвен от лабораторията включително до приключване на делото пред него, е формирал погрешния извод, че доклада не е представен в РИОСВ заради бездействие от страна на „ЕкоСейф“ООД-гр.София.

Направените в решението констатации за фактите РС е следвало да отнесе към действащата за калибрирането и за доклада за него законова уредба в чл.60 от Наредба №6 за реда и начина за измерване на емисиите на вредни вещества, изпускани в атмосферния въздух от обекти с неподвижни източници, която норма е посочена в предписанието, в АУАН и в НП. Съгласно чл.60, ал.1 от Наредба №6 средствата за измерване при извършване на СНИ подлежат на процедури за калибриране и осигуряване на качеството съгласно изискванията на EN 14181 (QAL2) в хипотезите и през периодите изброени в т.1 до т.6, които процедури съгласно ал.2 се извършват посредством минимум 15 броя паралелни измервания по стандартни референтни методи от акредитирани лаборатории. Съгласно чл.60, ал.3 процедурите за калибриране и осигуряване на качеството съгласно ал.1 следва да обхващат всички средства за измерване за извършване на СНИ, включително тези за определяне на параметрите на околната среда и параметрите и влагосъдържанието на газовите потоци. Съгласно чл.60, ал.4 от Наредба №6 докладите с резултатите от проведените процедури за калибриране и осигуряване на качеството на средствата за измерване за извършване на СНИ се предоставят на компетентните органи в срок 1 месец след приключването на процедурите.

При съобразяване на тази правна уредба се налага извода, че с конкретното предписание „ЕкоСейф“ООД-гр.София е дължало в срок до 30.11.2020г. предприемане на действия за ангажиране на акредитирана лаборатория, която да извърши процедурата по калибриране и осигуряване на качеството съгласно изискванията на EN 14181 (QAL2) на средствата за измерване, с които дружеството извършва собствените независими измервания на конкретната инсталация и едва след приключване на процедурата по калибриране и изготвянето на доклада с резултатите от изпитванията от акредитираната лаборатория, е длъжно да представи този доклад в РИОСВ-Варна. След като в срока до 30.11.2020г. дружеството е изпълнило първата част от предписанието и е ангажирало лаборатория с изискуемата акредитация - „П.  инженеринг"ООД-София, която е започнала процедурата по калибриране, във връзка с която е посетила на 16-19.20.2020г. инсталацията, при което е взела информация и документация и е направила паралелни измервания, които да анализира, за което е представен протокол в РИОСВ-Варна с възражението срещу АУАН и до издаване на НП процедурата по калибриране не е била завършена и не е бил изготвен доклада от лабораторията, неправилно и незаконосъобразно е счетено, че „ЕкоСейф“ООД-гр.София е могло да представи този доклад в РИОСВ-Варна и да изпълни и втората част от предписанието. Докладът на лабораторията за изпитване и калибриране „ЛИПГЕИ“ към „П.  инженеринг"ООД-София по процедура  QAL2 съгласно EN 14181 за инсталацията на оператора „ЕкоСейф“ООД-гр.София по заявката №3А от 20.09.2020г. е изготвен на 28.06.2021г. и подписан от ръководителя на лабораторията, видно от представянето му в копие в хода на касационното производство. Този доклад от 28.06.2021г. „ЕкоСейф“ООД-гр.София са изпратили с писмо изх.№421/02.07.2021г. на директора на РИОСВ-Варна и е постъпил на 05.07.2021г. в РИОСВ-Варна, което е удостоверено с представеното копие от писмото пред настоящата инстанция. Тези писмени доказателства изцяло кореспондират с твърденията, поддържани и пред въззивния съд от представителя на санкционираното дружество, че не е бездействало, а е предприело своевременно всички необходими и обективно възможни действия за изпълнение на предписанието. Поради това

Съгласно чл.348 ал.2 от НПК, нарушение на закона е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. С оглед изложеното Решение №63/16.04.2021г. по АНД №978/2021г. се явява постановено при неправилно приложение на цитираните разпоредби на Наредба №6, въз основа на изводи за законосъобразност на АУАН и на НП и доказаност на нарушението, направени в противоречие с установеното от фактическа страна от доказателствата. Касационната жалба е основателна и следва да бъде уважена, тъй като е налице основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяната на решението изцяло и вместо него да бъде постановено ново решение, с което НП да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

При този изход на спора, своевременно направените искания от процесуалният представител на „ЕкоСейф“ООД-гр.София за присъждане на заплатените от него суми за адвокатско възнаграждение за двете съдебни инстанции са основателни и следва да бъдат уважени. Регионална инспекция по околната среда и водите-гр.Варна следва да заплати на „ЕкоСейф“ООД-гр.София сумата от 950лв., представляваща заплатените адвокатски възнаграждения от 580лв. за въззивната инстанция и 370лв. - за касационната инстанция.

 Водим от това и на основание чл.222 ал.1 от АПК вр. чл.63д от ЗАНН, Съдът

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Решение №63/16.04.2021г. по АНД №978/2021г. на РС-Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №01761-3/19.02.2021г. на Директора на РИОСВ-Варна.

ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите - гр.Варна да заплати на „ЕкоСейф“ООД - гр.София с ЕИК ***** сумата от 950лв./деветстотин и петдесет лева/ за адвокатско възнаграждение за двете инстанции.

Решението е окончателно.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: