№ 1716
гр. София, 20.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско
дело № 20241100510397 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 12395/24.06.2024 г., постановено по гр.д. № 13669/2023 г.
на СРС, ГО, 164 състав, е признато за установено по предявените искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М. М. А.Е.К., ЕГН **********, дължи на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, сумите от общо 2312,04
лв., от която сума: 1915,92 лв. – съставляваща стойност, за доставяна до
топлоснабден имот находящ се в гр. София, ул. „*******, партерен етаж, ляво
от входа, Апартамент № 2, с присъединен абонатен № *******, топлинна
енергия в периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законната лихва
от 09.09.2022 г. до окончателното плащане на задължението, като е отхвърлен
предявеният иск за главница за ТЕ за разликата до пълния предявен размер от
1937,65 лв. или за сумата от 21,73 лв., като недоказан; сумата от 12,69 лв. –
представляваща дължима цена за извършвана в топлоснабден имот находящ се
в гр. София, ул. „*******, партерен етаж, ляво от входа, апартамент № 2, с
присъединен абонатен № ******* услуга по дялово разпределение, в периода
от м.08.2019 г. до м.06.2020 г., ведно със законната лихва от 09.09.2022 г. до
окончателното плащане на задължението; сумата от 380,46лв. съставляваща
дължимата мораторна лихва върху главницата за ТЕ от 1915,92 лв., дължима
за периода от 16.10.2019 г. до 23.07.2022 г., като е отхвърлен предявеният иск
до пълния му предявен размер от 383,44 лв. или за сумата от 2,98 лв.; сумата
от 2,97 лв. – представляваща дължима мораторна лихва върху установената
1
главница за ДР от 12,69 лв., за периода от 15.10.2019 г. до 23.08.2022 г., като е
отхвърлен искът за периода от 01.10.2019 г. до 14.10.2019 г., за които суми в
полза на ищеца е издадена ЗИ по чл.410 от ГПК на 04.10.2022 г., по ч.гр.д. №
49186/2022 г. по описа на СРС,164- ти състав.
Срещу решението в частта, в която предявените искове са уважени, е
постъпила въззивна жалба от М. М. А.Е.К. чрез назначения му особен
представител адв. К., в която се твърди, че първоинстанционното решение е
неправилно и необосновано. Оспорва се сградата етажна собственост да е
сключила договор с „Нелбо Инженеринг“ ООД, защото сградата не е
правосубектна, а отделно се сочи, че документи по делото във вр. с дяловото
разпределение са постъпили от съвсем друго лице - „Нелбо Инженеринг“
ЕООД. Поддържа се, че по делото не били представени счетоводни документи
и писмени доказателства за дължимост на процесните суми. Твърди се, че част
от сумите са погасени по давност, но първоинстанционният съд неправилно се
е позовал на изготвената СЧЕ, за да отхвърли възражението за изтекла
погасителна давност. Сочи, че въпросът дали едно вземане е погасено по
давност е правен въпрос, по който следва да се произнесе съдът въз основа на
собствени изводи. Моли се за отмяна на решението в обжалваната част и
постановяване на друго,с което предявените искове да бъдат отхвърлени.
Въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД оспорва подадената въззивна
жалба. Моли се за потвърждаване на решението в обжалваната част и
присъждане на сторените по делото разноски.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от третото лице – помагач
„НЕЛБО“ АД.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за
наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на
насрещната страна, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и
е допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни
материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да
следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд
намира следното:
Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Спорно между
страните е дали страните са били обвързани от валидно облигационно
2
правоотношение за процесния имот през исковия период.
Пред първоинстанционния съд е приет нотариален акт за покупко-
продажба на недвижим имот № 27/05.05.1999 г. по н.д. № 34/1999 г. на
нотариус Маргарита Гечева, по силата на който М. М. А.Е.К. е придобил
правото на собственост на процесния недвижим имот. Доколкото по делото
няма наведени твърдения, нито събрани доказателства за промяна в правото
на собственост върху имота, въззивният съд приема, че ответникът е бил
собственик на процесния недвижим имот през исковия период.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция
след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател или собственик на имот,
който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода
или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен
газ за домакинството си, т.е. лице, което ползва на вещно или облигационно
право на ползване. Ето защо и в качеството си на собственик на процесния
недвижим имот М. М. А.Е.К. е бил и страна по облигационното отношение за
доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот, като договорът касае
обект с абонатен № *******.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, е прието заключение на съдебно-
техническата експертиза, съгласно което количеството топлинна енергия,
постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер,
монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. На
ответника е начислявана топлинна енергия за доставена топлинна енергия за
отпление от монтирани отоплителни уреди в апартамента, за сградна
инсталация на база пълен отопляем обем и за подгряване на топла водана база
разход на база показанията на монтиран водомер. Ето защо и съдът намира, че
ищецът е начислявал топлинна енергия на ответника съобразно действащата
нормативна уредба. Технологичните разходи са приспаднати за сметка на
ищеца. Отчетените стойности са потвърждавани от потребителите чрез
подписване на документите за главен отчет. С оглед на изложеното съдът
приема, че за процесния имот на ответника е доставяна топлинна енергия
съобразно уговореното, като количеството на доставената енергия е
измервано коректно. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е
количеството потребена енергия, за което се дължи заплащане на цена.
С отговора на исковата молба ответникът е релевирала възражение за
погасяване на вземанията по давност. Първоинстанционният съд е отхвърлил
възражението за изтекла погасителна давност, като е посочил, че вещото лице
по ССчЕ не е установило данни за погасени по давност задължения на
абоната. Въпросът дали дадено вземане е погасено по давност е правен и на
него трябва да отговори съдът, като изложи мотиви относно обстоятелството
от кога започва да тече давността, коя е приложимата погасителна давност,
както и дали са налице обстоятелства, довели до спиране/прекъсване теченето
3
на давностния срок. Първоинстанционният съд не е изложил никакви свои
мотиви по тези въпроси, като вместо това бланкетно се е позовал на
заключението на изготвената СЧЕ по посочения правен въпрос.
Съгласно разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г.
на ОСГТК на ВКС, понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111,б.
„в” ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ
факт, чието падеж настъпва през предварително определени интервали от
време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми
без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този
смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци,
поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б.„в” ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, а ако е уговорено, че вземането
става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който
задължението е възникнало. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с
подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение /09.09.2022
г./, като в периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на
основание чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13
март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13 от ПЗР на
ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Ето
защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 02.07.2019 г., са
погасени по давност.
По отношение на предявените вземания са приложими новоприетите
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който се отнасят. Следователно, задължението за м. м.05.2019 г.
/първият месец от исковия период/ не е погасено по давност – за този месец
задължението е станало изискуемо на 15.07.2019 г., като тригодишната
погасителната давност за него, започнала да тече от падежа на основание чл.
114, ал. 1 ЗЗД, изтича на 22.09.2022 г. (с добавяне на два месеца и 7 дни в
периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., през които давността е спряла да тече),
4
т.е. след подаване на заявлението по чл.410 ГПК на 09.09.2022 г. По
изложените съображения и възражението за изтекла погасителна давност се
явява неоснователно, а предявеният иск се явява основателен за сумата от
1915,92 лв. лева. /съгласно заключението на изготвената СТЕ/.
Към тази сума следва да се добавят от дължимите годишни такси за
извършваната услуга за дялово разпределение в размер от общо 12,69 лв. лв. –
за периода м.08.2019 г. до м.06.2020 г., които съобразно разпоредбите на чл. 36
от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на
чл. 10 от Общите условия на договорите между „Топлофикация София” ЕАД
и търговец за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия между потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от
потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя
страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово
разпределение. Ето защо и предявеният иск се явява основателен.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
По отношение начислената мораторна лихва върху вземанията за
главница за топлинна енергия и дялово разпределение във въззивната жалба
не са изложени конкретни доводи, като и съдът не констатира нарушението на
императивни материалноправни норми, поради което и предявеният иск се
явява основателен.
С оглед съвпадането на крайните изводи на двете инстанции, решението
на първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
По разноските:
За въззивното производство разноски се следват само на въззиваемата
страна в размер от 300 лв. за депозит за особен представител и
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12395/24.06.2024 г., постановено по гр.д.
№ 13669/2023 г. на СРС, ГО, 164 състав, в частта, в която е признато за
установено по предявените искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл.86, ал.1 от ЗЗД, че М. М. А.Е.К., ЕГН
**********, дължи на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
сумите от общо 2312,04 лв., от която сума: 1915,92 лв. – съставляваща
5
стойност, за доставяна до топлоснабден имот находящ се в гр. София, ул.
„*******, партерен етаж, ляво от входа, Апартамент № 2, с присъединен
абонатен № *******, топлинна енергия в периода от 01.05.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законната лихва от 09.09.2022 г. до окончателното
плащане на задължението, сумата от 12,69 лв. – представляваща дължима
цена за извършвана в топлоснабден имот находящ се в гр. София, ул.
„*******, партерен етаж, ляво от входа, апартамент № 2, с присъединен
абонатен № ******* услуга по дялово разпределение, в периода от м.08.2019 г.
до м.06.2020 г., ведно със законната лихва от 09.09.2022 г. до окончателното
плащане на задължението, сумата от 380,46лв. съставляваща дължимата
мораторна лихва върху главницата за ТЕ от 1915,92 лв., дължима за периода от
16.10.2019 г. до 23.07.2022 г., както и сумата от 2,97 лв. – представляваща
дължима мораторна лихва върху установената главница за ДР от 12,69 лв., за
периода от 15.10.2019 г. до 23.08.2022 г., за които суми в полза на ищеца е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК на 04.10.2022 г., по ч.гр.д. №
49186/2022 г. по описа на СРС,164- ти състав.
В останалата част първоинстанционното решение като необжалвано е
влязло в сила.
ОСЪЖДА М. М. А.Е.К., ЕГН **********, да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, разноски за въззивното
производство в размер от 300 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
„НЕЛБО“ АД на страната на въззиваемия „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6