РЕШЕНИЕ
№
гр.Русе,
30.10.2020г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XV-ти граждански
състав, в открито заседание на 30 септември през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТЕФАНОВ
при секретаря МИЛЕНА СИМЕОНОВА, като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 92 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с процесуално-правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.
Ищецът Застрахователна компания "Лев Инс" АД твърди, че
на 26.06.2019г. дружеството е депозирало заявление за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК
пред Софийски районен
съд срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ за сумата 218,36 лева
главница, която представлявала застрахователно обезщетение изплатено по щета №0017-1261-15-450431, ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението до окончателно изплащане на задължението.
Тъй като длъжникът, депозирал своевременно възражение срещу издадената заповед,
ищецът предявява настоящия иск за установяване на вземането си, което е
основано на обстоятелството, че на 28.02.2015г. около 18:00 часа, в гр.Русе, по бул.„България“, който е част от Международен път Е-85 и Е-70,
в участъкът до ТЕЦ Русе л.а. Волво ,
модел В-50 с рег.N:Р0925ВР, управляван от С.С. навлиза в
необозначена и необезопасена и несигнализирана неравност (дупка), като реализира
ПТП с имуществени вреди на автомобила,
изразяващи се в спукани предна дясна и
задна дясна гуми.
За настъпилото произшествие е съставен
Протокол за ПТП №1567348/28.02.2015г.
Във връзка със застрахователното
събитие била образувана в ищцовото дружество преписка по щета №0017-1261-15-450431 по имуществена застраховка „Каско” на
МПС полица – N:93001410047583
със срок на валидност от 15.10.2014г. до 14.10.2015г.
Претендираната в заповедното
производство сума е тази, изплатена на собственика на увредения автомобил във
връзка с причинените му вреди. Твърди се, че описаното ПТП е станало на пътен участък – част от
Републиканската пътна мрежа, като отговорна за поддържане и ремонт е Агенция
„Пътна инфраструктура“.
Претендират се и разноските направени в
настоящото и в заповедното производство. Направени са доказателствени искания за назначаване на
СТЕ.
В срока за отговор по чл.131 ГПК, ответникът
изразява становище за допустимост, но за неоснователност на предявеният иск.
Ведно с отговорът по чл.131 от ГПК е
направено искане на основание чл.219, ал.1 от ГПК за привличане на Община Русе,
в качеството на трето лице помагач на страната на ответника. С протоколно
определение от 27.05.2020г. съдът е конституирал по делото Община Русе в качеството
на трето лице помагач на страната на ответника.
В срока на отговор по чл.131 от ГПК Община
Русе в качеството си на трето лице помагач на страната на ответника депозира
отговор с който развива съображения за неоснователност на предявените искове.
Прави доказателствени искания.
Съобразявайки становищата на страните,
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон,
съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Не се спори и видно от представените
писмени доказателства между ищеца и собственика на пострадалото МПС е била
сключена имуществена застраховка „Каско” на МПС полица – N:93001410047583 със срок на валидност от 15.10.2014г.
до 14.10.2015г.
На 28.02.2015г. около 18:00 часа, в гр.Русе, по бул.„България“, който е
част от Международен път Е-85 и Е-70, в участъкът до ТЕЦ Русе л.а. Волво , модел В-50 с рег.N:Р0925ВР, управляван от С.С. навлиза в необозначена и необезопасена
и несигнализирана неравност (дупка), като реализира ПТП с имуществени вреди на
автомобила, изразяващи се в спукани предна дясна и задна дясна гуми.
Настъпилото произшествие е посетено от
служител на Сектор „ПП“ при ОД МВР – Русе, който е съставил Протокол за ПТП №1567348/28.02.2015г. Във
връзка със застрахователното събитие била образувана в ищцовото дружество
преписка по щета №0017-1261-15-450431. Извършен бил опис на щетите и е изготвена експертиза
по застрахователната преписка, като причинените вреди от процесното ПТП са
оценени на 218,36 лева. Сумата е заплатена от застрахователното
дружество на собственика на процесното МПС с преводно нареждане от 29.05.2015г.
Според заключението на изготвените технически експертизи, технически е възможно посочените по делото увреждания на
гумата и джантата да бъдат получени по начина, описан в
исковата молба. Налице е причинно – следствена връзка между
описаното в протокола за оглед на ПТП и настъпилите щети по процесния
автомобил.
Искът за установяване на вземането на
ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за незабавно изпълнение
по чл. 410 от ГПК е предявен в срока по чл.415 от ГПК и след своевременно депозирано от длъжника възражение,
поради което се явява процесуално допустим.
Съгласно разпоредбата на чл.410 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата
- до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне, включително срещу възложителя за възложената от него на
трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от ЗЗД. Следователно, суброгационното право по чл.410, ал.1,
т.2 от КЗ вр. с
чл.49 от ЗЗД произтича от установяване наличието
на имуществена застраховка, настъпване на застрахователно събитие,
представляващо покрит риск в срока на действие на застраховката, плащане на
застрахователно обезщетение от застрахователя на застрахованото увредено лице в
размер на действително причинените вреди, застрахователното събитие да е
предизвикано вследствие на виновно и противоправно поведение на лице, на което
ответникът е възложил работа, при или по повод изпълнението на тази работа.
Представените по делото писмени
доказателства установяват наличието на валидно сключен застрахователен договор
по отношение на процесния автомобил. Представени са доказателства за плащането
на първата от дължимите четири вноски на застрахователната премия и за извършен
оглед на автомобила, с оглед на което неоснователни се явяват възраженията на
ответника за липсата на действащ застрахователен договор към момента на
произшествието с процесния автомобил.
Съставения констативен протокол за ПТП и заключенията на изготвените и
приети технически експертизи установяват настъпването на застрахователното събитие,
механизмът на произшествието, причинените при него вреди и тяхната пазарна
оценка. Наличието на необезопасена неравност на пътното платно (дупка) и че
същата е причина за настъпване на произшествието се установява безпротиворечиво
от посочените по-горе доказателства. Съставеният протокол за ПТП, в който е
описана на схема дупка на пътното платно е официален свидетелстващ документ и
като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно
удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти,
относими към механизма на ПТП. Именно въз основа на тях вещото лице изяснява
механизма на процесното ПТП и даденото заключение е допълнително основание да
се кредитира установеното от свидетеля и закрепеното в протокола за ПТП.
Няма спор по делото, а и се установява
от представените писмени доказателства, че увреждането на предна дясна и задна дясна гуми при ПТП представлява покрит риск по
сключения за автомобила застрахователен договор „Каско на МПС“.
Размерът на щетите се установява от
представените писмени доказателства и автотехническата експертиза, чието
заключение съдът кредитира, като обосновано, дадено от вещо лице, в чиято
компетентност и безпристрастност съдът няма основание да се съмнява и
неоспорено от страните. Според заключението стойността на вредите е дори
по-висока от регресната претенция на застрахователя, която представлява
изплатеното на увреденото лице застрахователно обезщетение и направените
ликвидационни разноски.
Според разпоредбата на чл.30, ал.1, вр. С чл.19, ал.1 т.1 и ал.2
т.3 от закона за пътищата,
изграждането, ремонтът и поддържането на републиканската пътна мрежа се осъществява и е задължение на Агенция „Пътна инфраструктура“. Предвид обстоятелството, че
процесното ПТП е настъпило по пътен участък, който е част от републиканската пътна мрежа и последната не е изпълнила
задължението си да поддържа или поне да обезопаси по някакъв начин този пътен
участък, то тя следва да понесе отговорността за причинените при произшествието
имуществени вреди, тъй като с виновното си бездействие е създала предпоставки
за настъпването му.
Следователно налице е и последният елемент от фактическия състав на чл.
410, ал.1 т.2 от КЗ за реализиране на суброгационното
право на застрахователя.
Възражението на ответника за
съпричиняване по чл.51, ал. 2 от ЗЗД се явява неоснователно. Ответникът,
чиято е доказателствената тежест за установяване на действия или бездействия, с
които увреденият да е допринесъл за вредоносния резултат и които да са в
причинна връзка с него, не е ангажирал каквито и да било доказателства, че
водачът на увредения лек автомобил е допуснал нарушение на правилата за
движение по пътищата като не е съобразил поведението си с конкретната пътна
обстановка и наличието на дупка/и на пътя, каквото задължение същият би имал
единствено, ако препятствието на пътя е било надлежно обозначено. В случая от
приложения по делото констативен протокол за ПТП се установява, че дупката на
пътното платно не е била сигнализирана, поради което и същият не е имал
задължение да съобразява поведението си на пътя с нея. Водачът на автомобила се
е движил с разрешената скорост (няма никакви доказателства
за обратното) и не е имал възможност да възприеме и избегне дупката на платното
поради това, че участъкът е бил
осеян с дупки. Също така не би
могло да бъде вменено като правно задължение на водача да заобикаля
необозначени дупки на пътното платно, доколкото пътищата следва да бъдат
изправни, без подобен вид неравности. Т.е. незаобикалянето на подобен вид
неравност не би могло да се приеме за нарушение на чл.20 от ЗДвП, в който смисъл, явно ответникът прави възражение. Наличието на неизправна пътна
настилка в този пътен участък към момент на процесното ПТП и след това дори би
могло да се приеме за ноторен факт за всички негови ползватели.
С оглед на
изложеното, предявеният иск за главница се явява изцяло основателен и като
такъв следва да бъде уважен.
Поради това и на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се
присъдят направените от него разноски за заповедното производство в общ размер
на 75,00 лева, както и тези направени в настоящото
производство в размер на 25,00 лева за
държавна такса, 100,00 лева
юрисконсултско възнаграждение и 300,00 лева възнаграждение за вещо лице.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ
:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, че Агенция „Пъна инфраструктура“ с
ЕИК:*********, със седалище и адрес на регистрация гр.София, дължи на Застрахователна компания „Лев Инс” АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр. София,
сумата от 218,36 лева –
представляваща главница по регресна претенция за изплатено застрахователно
обезщетение по щета №0017-1261-15-450431 по имуществена застраховка „Каско” на МПС, полица – N:93001410047583 със срок на валидност от 15.10.2014г.
до 14.10.2015г. във връзка с ПТП от 28.02.2015г. около 18:00 часа, в гр.Русе, по бул.„България“, който е част от Международен път Е-85 и Е-70,
в участъкът до ТЕЦ Русе с л.а. Волво ,
модел В-50 с рег.N:Р0925ВР, управляван от С.С., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 26.06.2019г.
до окончателното й изплащане, за които суми е издадена Заповед от 04.07.2019г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. №36643/2019г. по описа на Софийски районен съд.
ОСЪЖДА Агенция „Пъна инфраструктура“ с ЕИК:*********, със седалище и адрес на регистрация гр.София да заплати на Застрахователна компания
„Лев Инс” АД с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр. София, сумата от 425,00 лева разноски за настоящото производство, както и сумата от 75,00 лева разноски за заповедното производството по ч.гр.д. №36643/2019г. по описа на Софийски районен съд.
Решението е постановено при участието
на Община Русе с ЕИК:*********, с адрес гр.Русе,
пл.“Свобода” №6, представлявана от кмета Пенчо Милков в качеството на трето лице помагач на
страната на ответника - Агенция „Пъна инфраструктура“ с ЕИК:********* гр.София.
Решението подлежи на въззивно обжалване
пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: