О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№_260058/21
гр. ВАРНА, _02.02.2021г.
ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
РАДОСЛАВ СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИНА МАРКОВА
МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Христова
ч.т.д.№18 по описа за 2021г. на ВОС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е
образувано по частна жалба от „ЕНЕРГО – ПРО ЕНЕРГИЙНИ УСЛУГИ“ ЕАД, гр.Варна,
чрез адв.Б., срещу разпореждане №261905/20.10.2020г. по в.г.д.№380/20г. на ВОС,
с което е върната като недопустима касационна жалба вх.№264099/17.08.2020г. от
„Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕАД, гр.Варна, чрез адв.Б., срещу постановеното
решение №260060/08.07.2020г. по в.г.д.№380/20г. на ВОС.
В жалбата се твърди,
че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че предмет на
разглеждане в производството е отрицателен установителен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК с цена на иска в размер на 12 328,62лв.,
представляваща стойност на доставена и начислена електрическа енергия по
фактура №**********/25.06.2019г., начислена на сметката на абоната за периода
01.09.2016г. до 25.04.2017г. , за обект на потребление, находящ се в гр.Велико
Търново, ул.“Йоновска“ №11, ап.6.
По така очертания
спор, ответникът по касация има качеството „потребител“ по смисъла на пар.13,
т.1 от ДР на Закона за защита на потребителите, независимо, че същият е
едноличен търговец, тъй като законът предвижда, че „потребител“ е всяко лице,
което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска дейност. Физическото лице и търговското му предприятие
са едно и също лице и не следва да бъдат разделяни като различни субекти.
Регистрацията на ЕТ няма за правна последица възникване на нов правен субект,
нито има разлика в правосубектността на ЕТ и физическото лице. Ето защо, след
като ЕТ е физическо лице с търговско качество, което отговаря за задълженията
си с цялото си имущество, последното е и потребител по смисъла на ЗЗП.
След като една от
страните по делото е потребител, спорът е потребителски и делото не е
търговско, поради което следва да се разглежда по реда на общия исков процес. В
определение по ч.г.д.№4967/2016г. на ВКС, ІV г.о. е прието, че не са търговски
по смисъла на чл.280, ал.2, т.1 от ГПК делата, които имат за предмет
правоотношение, произтичащи от търговски сделки / в това число абсолютните/ една
от страните, по които не е търговец. В последния случай прагът за достъп до
касационно обжалване е като по граждански дела – 5 000лв., какъвто е и
процесния случай.
Предвид изложеното,
въззивният съд при администриране на жалбата неправилно е приел, че спорът по
делото е търговски и е върнал същата като недопустима.
По същество се
претендира отмяна на разпореждането и връщане на делото с указания за
продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата. Претендира се и
присъждане на направените по делото разноски.
В условие на
евентуалност се претендира спиране на производството по делото до постановяване
на решение по тълкувателно дело №3/2019г. на ОСГТК на ВКС, в случай, че съдът
приеме, че въззивната инстанция се е произнесла по въпроси, които попадат в
обхвата на посоченото дело.
Ответникът по жалбата
ЕТ „МИЛЕНА ГЕНЧЕВА“, гр.Велико Търново с писмен отговор, чрез адв.Т., оспорва
жалбата като неоснователна. Излага, че обжалваното разпореждане е правилно и
законосъобразно, съобразено с материалния и процесуалния закон.
В конкретния случай
спорът, предмет на разглеждане по делото има търговски характер, който
произтича от следните обстоятелства: 1/ качеството на търговец на ищеца по
делото – едноличен търговец. Съобразно разпоредбата на чл.1, ал.13 от ТЗ,
търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва някоя
от дейностите или сделките, неизчерпателно изброени в него. Според ал.3 на
същия текст търговец е и всяко лице, образувало предприятие, което по предмет и
обем изисква неговите дела да се водят по търговски начин, даже ако дейността
му не е посочена в ал.1. Предвид изложеното и доколкото ЕТ извършва търговска
дейност по занятие, същият има качеството „търговец“. 2/ характера на делото се определя и от вида
и характера на сделката, предмет на разглеждане, като в теорията и практиката
няма спор, че ЕТ е един от видовете търговци и в това си качество същият може
да сключва сделки, които са в неговия предмет на действие. Действително, с
регистрацията на ЕТ в Търговския регистър не се създава нов правен субект, а
само се разширява правоспособността му, придавайки му търговско качество, т.е.
да действа и в качеството си на търговец и да извършва и търговска дейност. В
процесния случай фактурата, предмет на
спора, е издадена на ЕТ, който е използвал доставената ел.енергия за търговски
цели, в търговския обект, в който осъществява търговската си дейност. Именно с
оглед на факта, че обекта е стопански, то във фактурата е начислен акциз, който
се начислява единствено за стопанските абонати. Предвид търговското качество на
ищеца, по отношение на същия е неприложим ЗЗП.
По същество моли съда
да отхвърли жалбата и потвърди разпореждането за връщане на депозираната по
делото касационна жалба. Претендира присъждане на направените по делото
разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение.
Частната жалба е
подадена в срока по чл. 275 от ГПК и е допустима.
Съдът, след преценка
на изложените в жалбата съображения и материалите по в.г.д.№380/2020г. на ВОС,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството пред
ВОС е образувано по въззивна жалба от „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕАД,
гр.Варна срещу решение №5751/16.12.2019г. по г.д.№10596/2019г. на ВРС, ХХІ
състав, с което е прието за установено в отношенията между страните по делото,
че ЕТ „Милена Генчева“ не дължи на „Енерго
– Про Енергийни услуги“ ЕАД, гр.Варна, сумата от 12 328,62лв., начислена
ел.енергия за периода от 14.11.2017г. до 13.11.2018г., за която е издадена
фактура №**********/17.06.2019г., на основание чл.124, ал.1 от ГПК.
Производството е
приключило с постановено решение №260060/08.07.2020г.
Срещу решението е
постъпила касационна жалба вх.№264099/17.08.2020г. от „Енерго – Про Енергийни
услуги“ ЕАД, гр.Варна, чрез адв.Б..
С разпореждане №128/09.10.2020г.
на Председателя на ВКС, 1-во т.о., преписката по жалбата е върната на ВОС за
преценка и произнасяне по допустимостта й, след съобразяване на
обстоятелството, че делото е търговско и предвиденият минимален обжалваем
размер за касационно обжалване, съобразно чл.280, ал.3, т.1 от ГПК и евентуално
изпълнение на правомощията на съда по чл.286, ал.1, т.3 от ГПК.
Въз основа на същото,
с обжалваното разпореждане №261905/20.10.2020г. съдът е върнал като недопустима
подадената касационна жалба срещу решението по в.т.д.№380/2020г. на ВОС.
Разгледана
по същество жалбата е неоснователна.
Съобразно
разпоредбата на чл.280, ал.3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване
решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела,
и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове
за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях
искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.
Съобразно
трайно установената практика, определящи за характера на производството –
граждански или търговски спор е качеството на страните и вида на облигационната
връзка, от която произтича претенцията, като търговски са не само делата
образувани по търговски спорове по смисъла на чл.365 от ГПК.
От
друга страна, с изменението на чл.113 от ГПК е въведено правило, според което
делата, по които страни са потребители, се разглеждат като граждански по реда
на общия исков процес, от което би следвало, че за тях приложение намира
разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1, пр.1 от ГПК и прагът за касационно обжалване
е цената на иска да е над 5 000лв. Разпоредбата се прилага за заварените
производства, каквото е и процесното.
Настоящият
състав на съда намира, че за да бъде приложена разпоредбата на чл.113 от ГПК и
достъпът до касационно обжалване да бъде определен по реда на чл.280, ал.3,
т.1, пр.1 е необходимо страна по делото да е „потребител“ по смисъла на пар.13,
т.1 от ЗР на ЗЗП. Такъв, по смисъла на посочения текст, е физическо лице, което
е придобило или е ползвало услуги, които не са предназначени за извършване на
търговска или професионална дейност, а за битови нужди. Потребител е и всяко
физическо лице, което като страна по договор, действа извън рамките на своята
търговска и професионална дейност.
В
процесния случай ищецът по делото не притежава качеството „потребител“ в
посочения по-горе смисъл, тъй като по делото не е установено, че като страна по
договора с ответника „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕАД, гр.Варна действа
извън рамките на своята търговска и професионална дейност, респ. че доставеното
количество ел.енергия е за лично ползване за битови нужди. Напротив, издадената
от енергийното дружество – доставчик фактура е видно, че същата е с получател
ЕТ „Милена Генчева“ за обект ГАРАЖ.
Предвид
изложеното и доколкото страните по делото са търговци, сключили договор за
доставка на ел.енергия, която се ползва за осъществяване на търговската дейност
на ищеца, то спорът по делото има търговски характер и за същия е неприложима
разпоредбата на чл.113 от ГПК, поради което достъпът до касационно обжалване е
по реда на чл.280, ал.3, т.1, пр.2 от ГПК, а именно при цена на иска над
20 000лв.
Извод
в обратна посока не може да се направи и от разпоредбата на пар.1, т.41б от ДР
на ЗЕ, която дефинира понятието „потребител на енергийна услуга“, което има
различно съдържание от понятието „потребител“ по смисъла на пар.13, т.1 от ДР
на ЗЗП.
С оглед на така
установеното, съдът намира, че постановеното решение по в.т.д.№380/2020г. на
ВОС не подлежи на касационно обжалване, а подадената срещу него жалба подлежи
на връщане.
По искането за
спиране:
Съобразно
разрешението, дадено в т.1 на тълкувателно решение №3/2018г. на ОСГТК на ВКС
при образувано тълкувателно дело пред ВКС по обуславящ правен въпрос
производството по висящо дело може да се спира само в касационната инстанция,
на основание чл.292 от ГПК, но не и във въззивната и първата инстанция. Предвид
изложеното и молбата за спиране следва да бъде оставена без уважение, дори и
въпроса, предмет на тълкувателното дело, да е обуславящ изхода на настоящия
спор.
Предвид съвпадане
изводите на двете инстанции, съдът счита, че обжалваното разпореждане е
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
На основание чл.78 от ГПК и направеното искане, въззивникът „Енерго – Про Енергийни услуги“ ЕАД,
гр.Варна следва да бъде осъден да заплати на ЕТ „Милена Генчева“ сумата от 200лв.,
представляваща направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско
възнаграждение, съобразно разпоредбата на чл.80 от ГПК.
Воден от горното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на
производството по ч.т.д.№18/21 по описа на ВнАС до постановяване на
тълкувателно решение по тълкувателно дело №3/2019г. на ОСГТК на ВКС.
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане №261905/20.10.2020г. по в.г.д.№380/20г. на ВОС, с което е върната
като недопустима касационна жалба вх.№264099/17.08.2020г. от „Енерго – Про
Енергийни услуги“ ЕАД, гр.Варна, чрез адв.Б., срещу постановеното решение
№260060/08.07.2020г. по в.г.д.№380/20г. на ВОС.
ОСЪЖДА „Енерго – Про
Енергийни услуги“ ЕАД,ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Варна,
Варна – Тауърс – Г, бул.“Владислав Варненчик“ №258, да заплати на ЕТ „Милена
Генчева“, ЕИК * със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново,
ул.“Йоновка“ №11, ап.6, сумата от 200лв., представляваща направените пред
настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение,
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: