Р Е Ш Е Н И Е № 118
21.01.2020 год., гр. Бургас
АПЕЛАТИВЕН СЪД - БУРГАС, Гражданско отделение
на 11 декември 2019 година
в открито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА МАНКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. АЛБЕНА ЗЪБОВА
2. РОСИЦА СТОЕВА
секретар Пенка Шивачева
като разгледа докладваното от съдия Росица Стоева
възз.гр.дело № 344/2019 г. по описа на Апелативен съд - Бургас, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред Апелативен съд - Бургас е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано по въззивна жалба на П. Р. Й. с ЕГН **********, подадена чрез пълномощника адв. С. от САК против Решение №448/11.02.2019 г., постановено по гр.д. №1864/2017 г. по описа на ОС-Бургас.
С посоченото решение първоинстанционния съд е отхвърлил предявените от П. Й. против "Айдиъл апартмънтс" ЕООД с ЕИК175455905 обективно кумулативно съединени искове за обявяване за окончателен на сключен помежду им на 03.05.2016 г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: апартамент А15, находящ се на тавански етаж, кота +8,10 метра, със застроена площ от 63,68 кв.м., състоящ се от антре, тоалетна, кухня, дневна, спалня и две тераси, а по кадастрална карта представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61056.501.489.1.17 с посочена в документа площ 58,44 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, с брой нива: 1; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 61056.501.489.1.16, под обекта - 61056.501.489.1.14, над обекта - няма и за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 10000 евро, представляваща неустойка по чл.11 от същия договор. Със същото решение П. Й. е осъден да заплати на "Айдиъл апартмънтс" ЕООД съдебни разноски в размер на 101,94 лв.
С въззивната жалба решението на БОС се атакува изцяло. На първо място е заявено оплакване за произнасяне на първостепенния съд свръхпетитум, респ. по иск по чл.152 ЗЗД, който не е бил допуснат до разглеждане и не е бил предявен, което според въззивника прави атакуваното решение недопустимо, съответно подлежащо на обезсилване. На следваща място са заявени подробни оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Твърди се, че съда позовавайки се само на предположения, съмнения и формални критерии е извел изводи, въз основа на които е приел твърденията на ответника за верни, а тези на ищеца - за неверни. Сочи се, че в мотивите си съдът е акцентирал на пълномощното за изповядване на сделката, което е нотариално заверено, без да вземе безспорния факт на неявяване на ответника на 03.08.2016 г. за подписване на НА за прехвърляне на имота в изпълнение на задължението му по предварителния договор, което съставлява неизпълнение на поети от него задължения по последния. Сочи се още за недоказаност на твърдението на ответника, че процесния предварителен договор прикрива договор за заем с трето неучастващо в делото лице. Излага се, че подписването на процесния предварителен договор е скрепено със заплащане от страна на въззивника - купувач на част от продажната цена в размер на 10000 евро, която сума не е върната от ответника. Заявени са твърдения за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, довели до неправилна преценка на събраните доказателства. Въз основа на описаните и другите подробни съображения в жалбата се иска проверка на допустимостта на атакуваното решение. Ако въззивния съд прецени атакуваното решение за допустимо - се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което предявените в производството искове да бъдат уважени изцяло. Заявена е претенция за присъждане на разноски за двете инстанции.
В срока по чл.263 ГПК въззиваемата страна "Айдиъл апартмънтс" ЕООД, чрез пълномощника си адв. П. С. от ДАК е депозирала писмен отговор, в който е заявено становище за неоснователност на въззивната жалба, като се иска оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното решение, като правилно и обосновано. Изложени са доводи за неоснователност на оплакванията на въззивника за недопустимост, съответно - неправилност на решението. Сочи се за неоснователност на твърдението на въззивника, че е доказал кумулативното осъществяване на всички предпоставки за успешно провеждане на конститутивния иск по чл.19, ал.3 ЗЗД, както и за несъответствие между съдържанието на процесния предварителен договор с твърденията на ищеца и свидетелските показания. Въз основа на описаните и другите подробни съображения в отговора на жалбата се иска потвърждаване на атакуваното решение. Претенция за присъждане на разноски не е заявена. В отговора на въззивната жалба е направено искане за допускане до разпит на двамата свидетели, които не били разпитани в първоинстанционното производство: Д. Т. - при режим на довеждане и А. А. - чрез призоваване на адреса, посочен в първоинстанционното производство.
В производство по чл.248 ГПК, инициирано по молба на "Айдиъл апартмънтс" ЕООД, БОС е постановил по делото Определение №801/08.05.2019 г., с което оставил без уважение искането на ответника "Айдиъл апартмънтс" ЕООД за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, чрез присъждане в негова полза и в тежест на ищеца сумата 2700 лв. за възнаграждение за адвокат.
Срещу описаното определение е депозирана частна жалба от "Айдиъл апартмънтс" ЕООД, в която са заявени твърдения за неправилност на атакувания съдебен акт. Сочи се, че искането за присъждане на разноски е своевременно заявено, представен е списък по чл.80 ГПК и доказателства за плащане на претендираните разноски. Иска се отмяна на атакуваното определение и присъждане на претендираната сума от 2700 лв. - разноски за платено възнаграждение за адвокат.
По частната жалба е депозиран отговор от насрещната страна - П. Й., в който е заявено становище за недопустимост на частната жалба, мотивирано с твърдение за липса на представен списък по чл.80 ГПК, което от своя страна водело до това страната да няма право да иска изменение на решението в частта за разноските. Иска се оставяне на частната жалба без разглеждане.
В о.с.з. въззивника П. Р. Й. не се явява и не се представлява.
В о.с.з. въззиваемата страна "Айдиъл апартмънтс" ЕООД не изпраща представител, но чрез пълномощника адв. С. оспорва жалбата, по изложените в писмения отговор съображения, като иска оставянето й без уважение, съответно - потвърждаване на атакуваното решение. Поддържа и депозираната частна жалба, като претендира уважаването й.
По въззивната жалба:
След преценка на доводите по жалбата, доказателствата по делото и мотивите на обжалвания съдебен акт, Апелативният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е допустима, тъй като е подадена в предвидения в чл.259, ал.1 ГПК преклузивен срок и отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 ГПК. Въззивникът е легитимиран и има правен интерес от обжалването.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. В съответствие с правомощията си, при проверка на валидността и допустимостта на атакуваното решение, въззивния съд прецени, че последното е валидно и допустимо.
Заявено от въззивника оплакване за недопустимост на атакуваното решение, поради произнасяне на първостепенния съд свръхпетитум, респ. по иск по чл.152 ЗЗД, какъвто не бил допуснат до разглеждане и не бил предявен, се прецени от въззивния съд за неоснователно. Действително ответника по делото (понастоящем въззиваема страна) не е предявявал иск по чл.152 ГПК, а се е позовал на цитираната норма под формата на възражение за недействителност на процесния предварителен договор, по което възражение е налице и произнасяне на решаващия съд в мотивите на атакуваното решение. Произнасянето на първоинстанционният съд е по възражение, направено от ответника като средство за защита срещу предявения иск и не може да има за последица недопустимост на съдебния акт, а би могло да доведе до неправилност на този съдебен акт, ако съдът неправилно е уважил едно такова възражение. Както е известно, възражението е средство за защита на ответника по иска, а не е отделен иск, предявен от него, поради което и не предполага самостоятелно, отделно произнасяне в диспозитива на съдебното решение по възражението, с което ответникът само се брани срещу претенцията на ищеца, но не иска насрещно осъждане на този ищец. По друг начин би стоял въпроса, ако обстоятелствата, на които ответникът се позовава в своя защита се въведат в предмета на спора не под формата на възражение, а като насрещен иск или като инцидентен установителен иск. Настоящия случай, обаче не е такъв – ответникът не е предявявал такъв иск в процеса. Поради изложеното, въззивния съд намери, че решението на ОС-Бургас не е недопустимо, както счита въззивникът и не се налага неговото обезсилване.
Преценена по същество въззивната жалба е неоснователна. Атакуваното решение е правилно, като въззивния съд изцяло споделя мотивите му, поради което и на осн. чл.272 ГПК препраща към мотивите на БОС. Наведените във въззивната жалба доводи повтарят същите аргументи, които вече са били изтъкнати пред първата инстанция и на които в обжалваното решение е даден отговор.
В производството пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.19, ал.3 и чл.92 ЗЗД. В защита срещу иска ответника е въвел възражение за нищожност на процесния предварителен договор, основано на чл.26, вр. чл.152 ЗЗД.
С исковата молба ищеца П. Й. е предявил против ответното дружество "Айдиъл апартмънтс" ЕООД обективно кумулативно съединени искове за обявяване за окончателен на сключен помежду им на 03.05.2016 г. Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот: апартамент А15, находящ се на тавански етаж, кота +8,10 метра, със застроена площ от 63,68 кв.м., състоящ се от антре, тоалетна, кухня, дневна, спалня и две тераси, а по кадастрална карта представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 61056.501.489.1.17 с посочена в документа площ 58,44 кв.м., с предназначение: жилище, апартамент, с брой нива: 1 , при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - 61056.501.489.1.16, под обекта - 61056.501.489.1.14, над обекта - няма и за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 10000 евро, представляваща неустойка по чл.11 от същия договор.
Ищеца е основал претенцията си на следните твърдения: На 03.05.2016 г. между страните е сключен договор, по който ответникът се задължил да продаде на ищеца процесния недвижим имот - апартамент срещу цена от 19 104 евро, платима на две вноски - първата от 10 000 евро, платима при сключване на предварителния договор, а втората - в размер на 9104 евро, дължима на продавача при сключване на окончателния договор за продажба. Ищецът твърди, че е изпълнил поетите по чл.4, вр. чл.5 от предварителния договор задължения, като заплатил по банков път сумата от 10 000 евро и се явил в 13,00 ч. на 03.08.2016 г. в кантората на Нотариус С. А., рег. №208 на НК за сключване на окончателен договор, но представител на ответното дружество не се явил, за което бил съставен констативен протокол от нотариуса. Твърди, че до момента имотът не му е прехвърлен по нотариален ред, а ответникът бездействал без да предприема каквото и да е във връзка с изпълнение на своята част от задълженията по договора, а именно - да прехвърли собствеността върху процесния имот. Предвид неосъществяването на факта на прехвърляне собствеността върху имота към настоящия момент, както и това, че е изправна страна по предварителния договор - внесъл е половината от продажната цена и се явил на уговорената дата за изповядване на сделката, като заявил готовност да заплати и остатъка от продажната цена, ищецът обосновава правния си интерес от заявената претенция. Предявеният иск по чл.92 ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати неустойка в размер на 10 000 евро, е обоснован от ищеца с виновно неизпълнение от страна на ответното дружество на поети задължения по предварителния договор, за което тя е предвидена като отговорност в чл.11 от него. Ищецът допълнително е уточнил, че неизпълнените задължения, са: пункт II, чл.4 във вр. с чл.5 от договора - неизпълнение на задължението за прехвърляне собствеността върху апартамента, което е следвало да стане на 03.08.2016 год., както и неизпълнение на задължението по чл.6 от договора - ответното дружество да предаде владението към датата на сключване на договора, която е 03.05.2016 г.
Защитавайки се против предявения иск, ответника противопоставил следните възражения: твърди, че дружеството никога не е формирало воля за продажба на процесния имот и за поемане на задължения на продавач по процесния договор; че на посочената дата 03.05.2016 г. дружеството, чрез управителя си, не е договаряло продажба, не е подписвал договор с ищеца, тъй като не познава същия, не се е срещал с него, още по-малко е водил преговори за продажба на имота. Сочи, че на 03.05.2016 г. са водени преговори за сключване на договор за заем, които са се осъществили с помощта на А. А. А., в качеството му на преводач и сина на ищеца - Б. П. Р. Ответникът твърди, че Б. П. Р. се съгласил да предостави заем на ответното дружество в размер на 10 000 евро, като името на ищеца П. Й. не е сочено като страна по договора. Б. П. Р. е отказал банковия превод на парите да е от негово име, тъй като не желаел да има доказателства за заеманите от него пари. Нито Б. Р., нито П. Й. са искали да придобиват процесния имот, а отношенията между Б. Р. и управителя Б. К. са били свързани единствено с предоставяне на заеми от страна на Б. Р. и които отношения не са били еднократни, за което ответникът е представил и писмени доказателства. Сочи, че между Б. Р. и „Айдиъл апартмънтс" ЕООД, представлявано от Б. К. е налице заемно правоотношение, по силата на което дружеството е получило заем в размер на 10 000 евро. Парите били предоставени в брой от Б. Р., който възложил на лицето Д. Й. (лицето, посочено в банковото нареждане), в присъствието на Д. Т. да преведе парите по банков път по сметка на „Айдиъл апартмънтс" ЕООД. По изрично искане на Б. Р., управителят на дружеството бил заставен да подпише предварителния договор, за да се снабди Р. с начин на удовлетворение, различен от предвидения в закона, при евентуално неизпълнение на задължението на дружеството по договора за заем, като сумата от 10 000 евро в никакъв случай не е относима към стойността на имота, както и че другата страна по така оформения договор не е полагала подпис в присъствието на Б. К. Заявява, че постигнатото съглашение е за договор за заем, а не за покупко-продажба на недвижим имот. Прави възражения за нищожност на приложения предварителен договор, които обосновава със следните фактически твърдения: нищожност поради липса на постигнато съгласие между страните, тъй като страните никога не са се срещали, нито договаряли, липсва каквото и да е воля от страна на дружеството да се разпореди с имота, както и воля от страна на ищеца да придобие имота; нищожност на договора като сключен с цел заобикаляне на законовата забрана на чл. 152 ЗЗД; нищожност поради противоречие със закона —чл. 152 ЗЗД, както и симулация. Прави и евентуално възражение, че дори и да е налице валидно сключен предварителен договор за покупко-продажба на имота, то ищецът не е изправна страна по него, тъй като по делото не са представени доказателства да е платена втората вноска по договора. По отношение на иска с правно основание чл. 92 ЗЗД е изразено становище за неоснователност на същия. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на неустойката, като иска от съда същата да бъде намалена поради прекомерност.
С обжалваното решение БОС приел предявените в производството искове за неоснователни и ги отхвърлил. В мотивите е изложено, че от събраните по делото доказателства, се установява че между страните е налице съглашение, с което са уговорили кредитора по договор за заем да бъде удовлетворен по начин, различен от този, който е предвиден в закона, поради което предварителният договор, чието обявяване за окончателен се търси, е нищожен. Ищецът, който твърди, че е изправна страна по процесния предварителен договор за покупко - продажба, т.к. извършил плащане веднага след сключването му и изпълнил задължението си да се яви пред нотариус в указания ден и час за сключване на окончателен договор, в отговор на поставени от съда въпроси по реда на чл. 145 от ГПК, отговорил, че подписите на страните по предварителния договор са положени едновременно в деня на подписването му и непосредствено преди да бъде внесено капарото по него. От представените преводни нареждания обаче е видно, че въпросното капаро е внесено няколко дни след сключване на договора. Противоречие в твърденията на ищеца съдът намерил и обсъждайки представеното от него пълномощно peг. №4473 от 02.08.2016 г. на нотариус И. П. с peг. № 20 в НК, от което е видно, че то е специално пълномощно, а представителната власт на пълномощника е: да представлява /защитава/, подписва и ангажира, респективно осигури процесуално представителство, правна защита и съдействие на упълномощителя за сключване на окончателен договор, а в точка 2 от пълномощното изрично е възложено на пълномощника да се снабди с констативен протокол за явяването си в кантората на нотариуса във връзка с упълномощаването по първата точка. От така представеното пълномощно съдът приел, че не може да бъде направен извод, че ищецът е искал да бъде изповядан нотариален акт за прехвърляне правото на собственост на процесния имот на посочената в предварителния договор дата - 03.08.2016 г., като заключил, че от формулировката на пълномощното е видно, че Й. не е възнамерявал да сключи окончателен договор на посочената дата, тъй като липсва конкретно упълномощаване на адвоката да сключи окончателен договор от името и за сметка на упълномощителя, а използваните изрази - „защитава", „осигури процесуално представителство", „правна зашита и съдействие" сочат, че ищеца не е изпратил пълномощник в кантората на нотариуса с цел да финализира сделката, а единствено с цел да бъде съставен представения по делото протокол, тъй като ищецът е бил наясно, че ответника няма да се яви при нотариуса, поради което изрично е възложил на упълномощеното лице да се снабди с констативен протокол за явяването си в кантората. Съдът не кредитирал свидетелските показания на свидетеля Н., поради близката му семейна връзка с ищеца /макар, че нямат брак, свидетеля счита дъщерята на ищеца за своя съпруга/ и поради противоречието им с другите събрани по делото доказателства. От представените по делото платежни нареждания е видно, че наредител на плащанията е Д. Н., който в качеството си на свидетел твърди, че парите са му дадени от ищеца. Свидетелят заявява, че в деня на сключване на предварителния договор, ищецът му дал парите за процесния договор и той извършил превода, непосредствено след сключването му. Същевременно видно от представените по делото преводни нареждания, плащането е осъществено няколко дни след сключване на договора - на 09.05.2016 г., а не в деня на сключване на сделката - 03.05.2016 г. Свидетелят твърди, че с Й. са в много близки отношения, но не знае защо последния е решил да закупи процесния имот, при положение, че му е известно за закупен по-рано имот. Заявява, че ищеца е бил с влошено здравословно състояние от около една година, няма шофьорска книжка и не му е известно дали е пътувал преди да преведат парите. Тези изявления са в противоречие с твърденията на ищеца, дадени в отговор на въпроси на съда, че с ответника е водил преговори във връзка с предварителния договор, както в София, така и на място в Р. Съдът кредитирал показанията на свидетелката Л., чиито показания се подкрепят и от останалите обсъдени по-горе по делото доказателства. Л. сочи, че и ответника и Б. Р., с когото е разговаряла лично по повод на банковите преводи, за които са представени вносни бележки по настоящото дело, са й обяснили, че става въпрос за договор, който служи за обезпечение на заем и уговорката между страните била този договор да бъде унищожен след връщане на заема. От показанията на свидетеля се установява, че Р. е предоставял заеми на ответното дружество и в други случаи под една или друга форма, като отношенията са били въпрос на доверие. Обикновено не съставяли писмени документи, или в случай на съставяне, Р. упълномощавал други лица, които да фигурират като страна по тях. При преценка в съвкупност, съдът намерил, че документите във връзка с процесния договор са съставени в предписаната от закона форма, но с цел да бъде заобиколена забраната на чл.152 ЗЗД, като у страните не е била формирана воля за покупко-продажба на имота. Уговорката между страните е била направена предварително, за което е сключен и процесния предварителен договор, а заетата сума е преведена по-късно, след неговото сключване. При това положение, единственият извод, който може да бъде направен според решаващия съд, е че са оформени документи за правоотношения, но липсват основания да се приеме, че те материализират действителна воля за такива, т.е. не може да бъде направен обоснован извод, че е налице валидно сключен предварителен договор, по който ищецът е изпълнил задълженията си и е изправна страна, което предпоставя неоснователност на предявения иск по чл.19, ал.3 ЗЗД. Предварителният договор е нищожен, като сключен с цел заобикаляне на закона - забраната по чл.152 ЗЗД, поради което и не може да бъде обявен за окончателен. При изложеното, съдът не разгледал претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10000 евро, представляваща неустойка по чл.11 от същия договор.
Така изложените от БОС мотиви се споделят от въззивния съд в настоящия състав, поради което и атакуваното решение се прецени за правилно.
Както вече се посочи, в производството пред първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл.19, ал.3 и чл.92 ЗЗД. Искът с правно основание чл.19, ал.3 ЗЗД е конститутивен по своя характер, такъв характер ще има и постановеното от съда решение. Обявяване на един предварителен договор за окончателен може да иска само изправната страна по него.
В настоящия случай, по делото не е спорно, че процесния предварителен договор е сключен в изискуемата от чл.19, ал.1 ЗЗД писмена форма, че съдържа уговорки относно всички съществени условия за окончателния договор и че отчуждителят е собственик на имота, което се установява от представения по делото нотариален акт.
По делото е спорно валидното сключване на предварителния договор между ищеца и ответника, с оглед заявеното от ответника възражение за нищожност на предварителния договор с правно основание чл.26, във вр. с чл.152 от ЗЗД, поради противоречието му със закона, тъй като е послужил за обезпечение на договор за заем, сключен между ответното дружество и сина на ищеца П. Р. – Б. П. Р., по силата на който последния се съгласил да предостави на дружеството заем от 10 000 евро, а процесния предварителен договор представлява съглашение по чл.152 ЗЗД, с което страните по продажбената сделка са прикрили съглашение за удовлетворяване по заемното правоотношение по начин, различен от предвидения в закона.
Противоречието със закона е основание за нищожност, което е общо формулирано в разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗЗД и би могло да погълне останалите основания, като се държи сметка, че при повечето основания за нищожност е налице противоречие с императивна правна норма, заради порок в начина на сключване на сделката (липса на съгласие,на форма и пр.) или порок в съдържанието й (противоречие със закона, заобикаляне на закона, противоречие с добрите нрави, крайна нужда, привидни сделки). Тъй като законодателят е установил различие между последиците при недействителността на сделките, безспорно е необходимо разграничение и на приложните полета на отделните основания, като всяко изрично формулирано основание следва да изключва приложението на най-общото – противоречието на закона. От своя страна правната теория познава привидни и прикрити сделки. Привидната (симулативна) сделка е тази, по която волеизявлението се нуждае от приемане, но със съгласието на другата страна не се желае нейното правно действие. Привидни са сделките, сключени при абсолютна симулация - когато между страните е постигнато вътрешно съгласие сделката да не прояви правните си последици между тях, както и сделките, с които се прикрива друго съглашение, чиито правни последици са целените от страните по сделката. При установяване на относителна симулация при иск по чл.17, ал.1 ЗЗД, съдът постановява приложение на правилата относно дисимулираната сделка. Възможна е обаче и хипотеза, в която е нищожна не само привидната, но и прикритата сделка, като сключена в нарушение на закона или с цел заобикалянето му. Несъмнено, не във всички случаи целта на симулацията е заобикаляне на закона - по общо правило, целта на симулацията е създаването на една привидност спрямо третите лица по отношение на действително съществуващите правни отношения, които не противоречат на закона и морала. Каква е целта на прикритата сделка и доколко чрез нея страните са се домогвали да постигнат непозволен или забранен от закона резултат е въпрос, който следва да се разрешава от съда съобразно конкретиката на делото.
Както вече се посочи, в случая ответника е оспорил предварителния договор с основното оплакване, че същият е послужил за обезпечение на друг сключен между ответното дружество и сина на ищеца П. Р. – Б. П. Р. устен договор за заем, т.е. заявил е твърдения, че предварителния договор е нищожен поради наличие на абсолютна симулация, тъй като представлява съглашение по чл.152 ЗЗД, с което страните по заемния договор са уговорили предварително начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения от закона.
По делото не се спори, че страните са подписали процесния предварителен договор на 03.05.2016 г. Установено е и че на 09.05.2016 г. с два броя вносни бележки лицето Д. Я. Н. е внесло по банков път в полза на ответното дружество сумата от 10 000 евро с основание "предварителен договор от 03.05.2016 г. за покупко-продажба на апартамент от П. Р. Й.
Основния спор между страните се концентрира досежно факта с каква цел е извършено внасянето на сумата от 10 000 евро и в частност налице ли е договор за заем между Б. (*** на ищеца) и ответното дружество, за обезпечение на който последното е подписало процесния предварителен договор, обещавайки да прехвърли процесния имот, т.е. налице ли е твърдяната в отговора на исковата молба пълна симулация.
С оглед забраната на чл.164 от ГПК, гласни доказателства са недопустими за опровергаване съдържанието на документ, какъвто се явява процесния предварителен договор. След като ответника претендира наличие на симулативна сделка, той следва да докаже това с писмен документ, изхождащ от другата страна или удостоверяващ нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението за симулация и установяват вътрешните отношения между страните по сделката. Наличието на такъв писмен документ, в съответствие с разпоредбата на чл.165, ал.2 от ГПК би направил допустими гласните доказателства, за да се докаже напълно наличието на симулация. Следва да се прави разлика между „обратно писмо” и „начало на писмено доказателство” и тя е в съдържанието им, а не в това кой е издал документа или кога той е съставен. Когато ответникът по иск за разкриване на симулация е издал едностранно писмено изявление, в което привидността е ясно и категорично призната, то този документ съставлява обратно писмо, тъй като с него симулацията се разкрива пълно и ако документът е истински, той е достатъчно доказателство за уважаване на иска. За да се третира изявлението като обратно писмо не е необходимо то да е съставено писмено от всички страни по оспорената сделка, а е достатъчно да изхожда от страната, която оспорва доводите за привидност. Начало на писмено доказателство е този документ, в който привидността не е призната, но са обективирани други изявления, които създават индиция, че е възможно сделката да е симулативна. (в т.см. Р. №484/11.06.2010 г. на ВКС по гр.д. №375/2010 г., ІV г.о.; Р. №544/06.01.2011 г. на ВКС по гр.д. №1053/2010 г., ІІ г.о.). С Решение №461/16.01.2012 г. на ВКС по гр.д. №1206/2010 г., ІV г.о., касационно обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос по приложението на чл.164 ГПК и в частност допустими ли са свидетелски показания, когато не се претендират последиците на един договор, а установяването му е с оглед друго спорно правоотношение, на който ВКС е дал следния отговор: Съгласно чл.164, ал.1, т.6 ГПК, страната не може да доказва със свидетелски показания симулативност на сделка, в която е участвала. Структурно близка до симулативната е фидуциарната сделка, с която се прехвърля собственост, за да се създаде обезпечение на кредитора. С фидуциарната сделка страните не желаят прехвърлянето, а преследват друга юридическа цел – заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Този порок на сделката води до нейната нищожност поради противоречие със забраната по чл.152 ЗЗД. За установяване на заобикалянето на закона са допустими всички доказателствени средства, предвид което ограничението по чл.164, ал.1, т.6 ГПК за симулативните сделки не може да намери приложение. Когато страната твърди, че сделката за прехвърляне на имот е сключена в нарушение на чл.152 ЗЗД за обезпечение на заем, тя следва да установи съществуването на заемното правоотношение. В този случай не се претендират последиците на договора за заем, поради което неприложима е и забраната по чл.164, ал.1, т.3 ГПК. Доказването на заемното правоотношение е с оглед разкриване на характера на съглашението да се обезпечи връщането на получен заем, да се заобиколи забраната на чл.152 ЗЗД, поради което за установяване, че сделката е сключена в нарушение на чл.26, ал.1 ЗЗД са допустими всички доказателствени средства.
В случая няма спор, че ответното дружество не разполага с обратно писмо за разкриване на симулацията. Решаващия въззивен състав обаче намира, че свидетелските показания са допустими поради наличие на предпоставките на чл.165, ал.2 от ГПК. При съобразяване с горе-цитираната практика на ВКС, допустими са и всички останали доказателствени средства.
При пълен анализ на доказателствената съвкупност, правилен е и се споделя и от настоящия съд, извода на първостепенния съд, че документите във връзка с процесния договор са били съставени в предписаната от закона форма, но с цел да бъде заобиколена забраната на чл.152 ЗЗД, като у страните не е била формирана воля за покупко-продажба на имота, като уговорката между страните е била направена предварително, за което е сключен и процесния предварителен договор, а заетата сума е преведена по-късно, след неговото сключване.
Ангажираните от страните писмени доказателства и показанията на св. Л. потвърждават тезата на ответника, че между Б. Р. и „Айдиъл апартмънтс" ЕООД, представлявано от Б. К. е налице заемно правоотношение, по силата на което дружеството е получило заем в размер на 10 000 евро., а процесния предварителен договор обезпечава връщането на последния. Представените два броя вносни бележки, с които лицето Д. Я. Н. е внесло по банков път в полза на ответното дружество сумата от 10 000 евро с основание "предварителен договор от 03.05.2016 г. за покупко-продажба на апартамент от П. Р. Й. създават вероятност, че процесната сделка е привидна и прикрива съглашение, с което страните са се уговорили имота да се прехвърли, като обезпечение на даден заем. Това е така, т.к. вноската макар да е извършена в полза на ответното дружество, е направена няколко дни след подписване на предварителния договор, а не на датата на подписването му, така както е уговорено в него. Освен това правилни са и се възприемат и изводите на БОС, досежно пълномощното от 02.08.2016 г., в частност че от съдържанието му не може да се направи извод, че със същото на пълномощника е възложено да сключи окончателен договор за прехвърляне правото на собственост на процесния имот на посочената в предварителния договор дата - 03.08.2016 г., а по-скоро ищеца е изпратил пълномощник в кантората на нотариуса с цел единствено да бъде съставен представения по делото протокол, тъй като е бил наясно, че ответника няма да се яви при нотариуса, поради което изрично е възложил на упълномощеното лице да се снабди с констативен протокол за явяването си в кантората. Настоящия съд не намери причина да не кредитира и показанията на свидетелката Л., която свидетелства, че и ответника и Б. Р., с когото е разговаряла лично по повод на банковите преводи, за които са представени вносни бележки по настоящото дело, са й обяснили, че става въпрос за договор, който служи за обезпечение на заем и уговорката между страните била този договор да бъде унищожен след връщане на заема, както и че Б. Р. е предоставял заеми на ответното дружество и в други случаи под една или друга форма, като отношенията са били въпрос на доверие и обикновено не съставяли писмени документи, или в случай на съставяне, Р. упълномощавал други лица, които да фигурират като страна по тях.
Предвид на изложеното за неоснователни се прецениха оплакванията на въззивника за неправилност и необоснованост на атакуваното решение и за допуснати от първостепенния съд процесуални нарушения, довели до неправилна преценка на събраните доказателства. Неоснователно е и възражението, че липсата на подписан между страните договор за заем водело до недопустимост на свидетелските показания. Договорът за заем поначало е неформален договор и може да бъде сключен и устно. Установяването на сключване на такъв между страните, както вече се посочи може да стане, както със свидетелски показания, така и с всички други доказателствени средства.
При всичко изложено до тук възражението на ответника с правно основание чл.26, във вр. с чл.152 от ЗЗД се прецени за основателно и доказано. Предварителният договор е нищожен, като сключен с цел заобикаляне на закона - забраната по чл.152 ЗЗД, поради което и не може да бъде обявен за окончателен. С оглед изложеното предявеният иск по чл.19, ал.3 ЗЗД е неоснователен и правилно е бил отхвърлен от БОС. При това правилно съдът не е разгледал претенцията на ищеца за осъждане на ответника да му заплати сумата от 10 000 евро, представляваща неустойка по чл.11 от същия договор.
Въз основа на изложеното до тук и поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд по отношение на предявения иск, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното с нея решение – потвърдено.
По частната жалба:
В производство по чл.248 ГПК, инициирано по молба на "Айдиъл апартмънтс" ЕООД, БОС е постановил по делото Определение №801/08.05.2019 г., с което оставил без уважение искането на ответника "Айдиъл апартмънтс" ЕООД за изменение на постановеното решение в частта му за разноските, чрез присъждане в негова полза и в тежест на ищеца сумата 2700 лв. за възнаграждение за адвокат. В мотивите си решаващия съд изложил, че по делото не са представени двустранно подписани книжа, от които да се направи извод не само какъв е размера на договореното между страните възнаграждение за адвокатска защита, но и дали такова е заплатено.
Частната жалба на "Айдиъл апартмънтс" ЕООД срещу описаното определение е допустима, но по същество - неоснователна.
Заявените от жалбоподателя твърдения за неправилност на атакувания съдебен акт не се споделят от въззивния съд. И настоящия съдебен състав приема така, както е приел и БОС, че документа, находящ се на л.154 от делото озаглавен "сметка за дължими суми", тъй като е едностранно подписан само от адв. С. , не е годен да установи твърденията на страната, в частност че посочената в него сума е договорения размер на възнаграждението за адвокатска защита, още по-малко - да удостовери плащане на тази сума, а съгласно ТР №6/2013 г. по тълк.дело №6/2012 г. на ОСГТК на възмездяване подлежат само заплатените от страната разноски. В случая липсват доказателства, претендираната сума за адвокатски хонорар да е реално заплатена от ответника. По тези съображения частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение - потвърдено.
При изхода на въззивното производство, право на разноски има въззиваемата страна. Въззивния съд присъжда разноски на въззиваемата страна в размер на 900,02 лв. (в т.ч. 700 лв. - възнаграждение за адвокат и 200,02 лв. - пътни), поради наличие на искане за присъждане на разноски и на доказателства за сторени разноски в посочения размер.
Така мотивиран, Апелативен съд - Бургас
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 448/11.02.2019 г. и Определение № 801/08.05.2019 г., двете постановени по гр.д. №1864/2017 г. по описа на Окръжен съд - Бургас.
ОСЪЖДА П. Р. Й., ЕГН **********, с адрес в гр. С., бул. „В.“ № *** и съдебен адресат: адв. С. А. с адрес на кантората: гр. С., ул. „М.М. Р.“ № *, ап. * да заплати на „Айдиъл апартмънтс" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Витоша“ № 146, вх. Б, ет. 3, сумата 900,02 лв. - разноски за въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при усл. на чл.280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.