ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер ІІ - 260377 16.09.2020 г. град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори граждански въззивен състав
На: шестнадесети септември две хиляди и двадесета година
в закрито съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
Мл.с. КРАСЕН ВЪЛЕВ
като разгледа докладваното от съдия
Елеонора Кралева
частно гражданско дело № 1444 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.274-279 ГПК.
Постъпила е частна жалба от „Виста мениджмънт“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.Обзор, общ.Несебър, ул.“Кирил и Методий“ № 22,ет.1, ап.3, представлявано от управителя Пламен Петров Тодоров, подадена чрез пълномощник адв. Михалева, против определение № 246/04.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 265/2020 г. по описа на РС – Несебър, с което е върната исковата молба на „Виста мениджмънт” ЕООД срещу собствениците от Етажната собственост на комплекс „Съни Дриймс”, находящ се в к.к.“Слънчев бряг – запад”, сграда с идентификатор 51500.507.112.1, за прогласяване на нищожност, евентуално недействителност поради липса на представителна власт, на решенията на общото събрание от 10.12.2019г., както и за обявяване на събранието за свикано от лице без представителна власт, и производството по делото е прекратено.
В жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното определение, както същото се счита за неправилно и незаконосъобразно. Според жалбоподателя, съдът неправилно е приел, че с исковата молба се атакуват решенията на етажната собственост, за което е следвало да бъде спазен преклузивния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС. Сочи се, че НРС не е взел предвид фактите и обстоятелствата, на които се основава исковата молба и че се иска обявяване на проведеното ОС на ЕС на 10.12.2019 г. за свикано и поведено от лице без правомощия по чл.12 ЗЕУС, а взетите решения за нищожни, взети от незаконно проведено общо събрание, поради извършване на забуждаващи етажните собственици действия, от което логично следва прогласяване на нищожността на решенията на общото събрание, като взети в противоречие със закона и неговото заобикаляне, поради липса на законово основание и липса на правомощие и накърняване на добрите нрави. В тази връзка в жалбата са изложени подробни съображения относно обстоятелствата по делото и същността на предявената искова претенция, като се счита за неправилен извода на съда, че в този вид нищожността попада в рамките на контрола по чл.40 ЗУЕС, а не по чл.26 ЗЗД, за което жалбоподателят се позовава на Определение № 89 от 22.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 1464/2017 г. на ВКС, І г.о. Счита се също, че не трябва да се валидират нищожни решения на ОС на ЕС, ако не е предявен иск в срока по чл.40 ЗУЕС. Моли въззивния съд да отмени обжалваното определение и да върне делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Бургаският окръжен съд, като взе
предвид доводите в жалбите, събраните по делото доказателства и разпоредбите на
закона, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирано лице и против подлежащ на обжалване акт на съда, поради което е допустима.
Разгледана по същество, частна жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Производството по гр.д.№ 265/2020 г. по описа на РС – Несебър е образувано по исковата молба на „Виста мениджмънт“ ЕООД, подадена чрез куриер на 19.03.2020 г. (първоначално депозирана в ОС-Бургас и изпратена по подсъдност на РС-Несебър), против Етажната собственост на комплекс „Съни Дриймс”, к.к.“Слънчев бряг – запад”, сграда с идентификатор 51500.507.112.1, с която се иска от съда да прогласи нищожността на решенията, взети от ОС на ЕС на к-с „Съни Дриймс“, проведено на 10.12.2019 г., на основание чл.26, ал.1, предл.1 ЗЗД, поради противоречие със закона и неговото заобикаляне, липса на зоконово основание, липса на правомощие и накърняване на добрите нрави, евентуално – да се прогласи нищожността на решенията на ОС на ЕС на основание чл.26, ал.2, предл.2, вр. чл.42 ЗЗД, поради липса на представителна власт, евентуално – на основание чл.124, ал.1 ГПК да обяви проведеното ОС на ЕС на 10.12.2019 г. за свикано и проведено от лице без правомощия по чл.12 ЗУЕС, а взетите решения за нищожни, взети от незаконно проведено ОС, поради извършване на заблуждващи етажните собственици действия.
Ищецът е посочил, че е
собственик на самостоятелни обекти в етажната собственост и като такъв има
правен интерес от предявяване на настоящия иск за прогласяване нищожност на
взетите от ОС решения, като в исковата молба е изложил подробни съображения за
порочност на всяко едно от решенията.
С разпореждане от 09.04.2020 г. районният съд е оставил исковата молба без движение с указание до ищеца да посочи кога е обявен протокола от ОС на ЕС от 10.12.2019 г. по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС, респ. кога е узнал за взетите решения, чиято нищожност се претендира. В изпълнение на дадените указания, с молба от 16.04.2020 г. ищецът е уточнил, че съобщение за изготвяне на протокола от общото събрание на ЕС на к-с „Съни Дриймс“, провело се на 10.12.2019 г. по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС е поставено на входа на сградата на 17.12.2019 г., като не е спазено изискването на ал.7 за предоставяне на копие от протокола, заверен „вярно с опигинала“ и приложенията към него, нито такъв му е изпратен по предоставената от него електронна поща.
С обжалваното
определение № 246/04.05.2020 г. районният съд е върнал исковата молба и е
прекратил производството по делото, на основание чл.130 ГПК. Съдът е приел за
недопустима заявената искова претенция за нищожност, евентуално за
недействителност поради липса на представителна власт на решенията на ОС на ЕС,
както и за обявяване на събранието за свикано от лице без представителна власт,
тъй като с исковата молба се атакуват именно решенията на ЕС, за което следва
да е спазен преклузивния срок по чл.40, ал.2 ЗУЕС. В тази връзка е прието, че
нищожността попада в рамките на контрола по чл.40 ЗУЕС и исковете за нищожност
на решенията на ОС на ЕС следва да се предявят в установения в същата
разпоредба срок, за което съдът се е позовал на практика на ВКС. При това,
съдът е приел, че с оглед твърденията на ищеца, същият следва да се счита за
надлежно уведомен за проведеното ОС с поставяне на съобщението на 17.12.2019г.,
като срокът за предявяване на иск е изтекъл на 16.01.2020г, а исковата молба е
подадена след изтичането му – на 19.03.2020 г., поради което е недопустима и
следва да бъде върната на ищеца, а производството прекратено.
При така установените факти, Бургаският окръжен съд намира, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Въззивната инстанция споделя съображенията на районния съд и направения от него краен правен извод за недопустимост на исковата претенция, поради което и на основание чл.272, вр. чл.278, ал.4 ГПК препраща към тях.
Съдебната практика е единна в становището си, че взетите от ОС на ЕС решения представляват особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица (когато ЕС не е учредила сдружение за управление) насочени към постигане на обща цел. Тези решения не представляват сделки по смисъла на ЗЗД между етажните собственици и за разлика от сделките, нищожността на решенията на ОС на ЕС не може да бъде релевирана по общия ред, а същите подлежат на съдебен контрол за законосъобразност по специалния ред по ЗУЕС.
По въпроса дали е допустим иск за прогласяване нищожност на решения на общото събраните на собствениците в етажната собственост е формирана практика на ВКС, вкл. решения по чл.290 ГПК и определения по чл.274, ал.3 ГПК, която се споделя от настоящия състав – Решение № 39/ 19.02.2013 г. по гр.д.№ 657/2012 г. на І г.о.; Определение № 472/10.10.2018 г. по ч.гр.д.№ 3504/2018 г. на ІV г.о.; Определение № 210/28.11.2019 г. по ч.гр.д.№ 3670/2019 г. на І г.о.; Определение № 69/10.04.2020 г. по ч.гр.д.№ 704/2020 г. на ІІ г.о. и др. В посочената съдебна практика се приема, че решенията на ОС на ЕС са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. В ЗС и ЗУЕС е уредена специална процедура за вземане на тези решения, като е регламентиран начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност, а спазването на тези правила е основание за действителността на решението. Законът (ЗУЕС и ЗС) не уреждат специални основания за нищожност на решенията на ОС на ЕС, не определя кои пороци водят до нищожност и кои до законосъобразност. Отликите между вземането на решения и сключването на сделки, дори и многостранни, са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на ОС не са сделки и за тях не се прилага ЗЗД. Специфичен е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който е преклузивен, ограничена е и активната процесуална легитимация, която е предоставена само на собствениците на обекти от ЕС. Правомощията на съда са ясно дефинирани – отмяната на решенията на ОС на ЕС може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. От това принципно разрешение относно правната природа на решенията на ОС на етажната собственост следва извода, че нищожността на решенията не може да бъде релевирана по общия исков ред безсрочно. Различната степен на проявление на пороците при свикването и провеждането на общото собрание не обуславя различен характер на исканията за проверка на взетите от общото соъбрание на ЕС решения, поради което искът е само този по чл.40 ЗУЕС и в такива случаи е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок. Ето защо, защитата срещу порочните решения на ОС на ЕС, включително нищожните такива, може да бъде осъществена единствено по специалния ред по чл.40, ал.1 ЗУЕС чрез иск, предявен в 30-дневния срок от получаване на решението. Практиката на ВКС последователно се придържа към това разрешение, с което районният съд се е съобразил, като изложените в обратния смисъл доводи от жалбоподателя са неоснователни. В тази връзка, въззивният съд не споделя становището, изразено в Определение № 89 от 22.05.2017 г. по ч.гр.д.№ 1464/2017 г. на ВКС, І г.о., на което се позовава жалбоподателя, същото не съставлява част от практиката на ВКС по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Предвид горното, БОС
намира, че така предявеният от „Виста мениджмънт“ ЕООД иск за нищожност на
решенията от ОС на ЕС на к-с „Съни дриймс“, евентуално за недействителност на
решенията, е недопустим, както правилно е приел и районния съд.
С оглед обстоятелствата, на които се основава исковата претенция, правилен е и извода на НРС, че в случая с исковата молба се атакуват именно решенията, взети от ОС на етажната собственост на 10.12.2019 г. и поради това ищецът е следвало да предяви иска си в срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС, който в случая не е бил спазен.
Настоящата инстанция, като взе предвид твърденията на ищеца и представените доказателства, приема, че в конкретния случай е спазена процедурата по чл.16, ал.7 ЗУЕС по оповестяване на протокола от проведеното на 10.12.2019 г. общо събрание, което не се оспорва и от самия ищец. В исковата молба се твърди, че ищцовото дружество има качеството етажен собственик в ЕС, като от справката в ТР е видно, че дружеството има седалище и адрес на управление в гр.Обзор, т.е. в населено място различно от това, в което се намира процесната ЕС. Ищецът не оспорва спазването на процедурата по оповестяване на протокола, като в допълнителната му молба-уточнение изрично е заявил, че съобщението за изготвения протокол от ОС на ЕС е залепено на входната врата на сградата на 17.12.2019 г., а от представения препис от протокола е видно, че управителят на дружеството Пламен Тодоров е присъствал на проведеното общо събрание и е участвал активно в него, като е взел становища по всички точки от дневния ред, по който са взети оспорените решения. По делото липсват твърдения, съответно доказателства за писмено уведомяване на управителя на ЕС чрез посочване на електронна поща на ищеца, на която да му бъдат изпращани съобщения и покани по смисъла на чл.13, ал.2 ЗУЕС, с оглед безспорното обстоятелство, че адресът на управление на дружеството е в друго населено място и липсата на твърдения за постоянно обитаване от ищеца на собствените му обекти в ЕС. Съгласно разпоредбата на чл.16, ал.7 ЗУЕС, когато в случаите по чл.13, ал.2 лицето не е посочило електронна поща или адрес в страната, на които да се изпращат копия на протоколи, то се смята за уведомено с поставяне на съобщението, като уведомяването по този ред рефлектира и върху срока, в който собственикът може да иска отмяна на взетите решения. Съгласно чл.40, ал.2 ЗУЕС, искът за отмяна на решенията на ОС на ЕС се предявява в 30-дневен срок от получаване на решението по реда на чл.16, ал.7 ЗУЕС. Този срок е преклузивен и пропускането му има за последица погасяване на правото да се иска отмяна на решенията на ОС. Безспорно е, че ищецът е присъствал на събранието и липсват доказателства, както и твърдения да е уведомил писмено управителя на ЕС за адрес и телефон, на които да му бъдат изпращани съобщения, поради което следва да се счита, че същият е бил редовно уведомен за изготвения протокол с поставяне на съобщението на 17.12.2019 г. Срокът за предявяване на молбата за отмяна на решенията по чл.40, ал.2 ЗУЕС по отношение на ищеца е изтекъл на 16.01.2020 г., а исковата молба е подадена след този момент – на 19.03.2020 г., т.е. искът за отмяна на взетите решения е просрочен и поради това е процесуално недопустим, като на основание чл.130 ГПК исковата молба подлежи на връщане, образуваното по нея производство следва да бъде прекратено, както правилно е процедирал и районния съд.
Ето защо, Бургаският
окръжен съд, намира, че като е прекратил делото, НРС е постановил правилно и
законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
На основание чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.3, т.2 ГПК настоящото определение е окончателно и не подлежи на обжалване, тъй като решението по въззивно дело по иск по чл.40 ЗУЕС не подлежи на касационно обжалване (в този смисъл – Определение № 70/13.02.2020 г. по гр.д.№ 2992/2019 г. на ВКС, ІІ г.о.; Определение № 154/30.09.2019 г. по ч.гр.д.№ 3004/2019 г. на ВКС, І г.о.).
Мотивиран от горното, Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 246/04.05.2020 г., постановено по гр.д.№ 265/2020 г. по описа на РС – Несебър, с което е върната исковата молба на „Виста мениджмънт” ЕООД срещу Етажната собственост на комплекс „Съни Дриймс”, находящ се в к.к.“Слънчев бряг – запад”, сграда с идентификатор 51500.507.112.1, и е прекратено производство по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване (чл.274, ал.4, вр. чл.280, ал.3, т.2 ГПК).
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.