№ 153
гр. Варна, 24.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
като разгледа докладваното от Мария Кр. Маринова Въззивно частно
гражданско дело № 20223000500095 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.Образувано по подадена
частна жалба от Г. З. Г., Д. З. Г. и З. Г. Г., тримата чрез процесуалния им
представител адв.А.П., против определение №4335/06.12.2021г., постановено
по гр.д.№1617/20г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прекратено
производството по делото.В жалбата се твърди, че определението е
неправилно по изложените в същата подробни съображения.Претендира се да
бъде отменено и делото върнато на първоинстанционния съд за продължаване
на съдопроизводствените действия по предявените искове.
Въззиваемите Т. Б. Б. и „Интерекспрес“ЕООД, гр.Варна в депозирания
отговор по жалбата в срока по чл.276, ал.1 от ГПК чрез процесуалния си
представител адв.Г.Б. поддържат становище за нейната неоснователност и
молят обжалваното определение да бъде потвърдено.
Въззиваемата Т. Г. Н. в депозирания отговор по жалбата в срока по чл.276,
ал.1 от ГПК чрез процесуалния си представител адв.М.В. поддържа
становище за нейната неоснователност и моли обжалваното определение да
бъде потвърдено.
Производството по гр.д.№1617/20г. по описа на ВОС, гр.о. е образувано по
предявени от Г. З. Г., Д. З. Г. и З. Г. Г. против Т. Б. Б., „Интерекспрес“ЕООД,
гр.Варна и Т. Г. Н. искове с пр.осн. чл.45 от ЗЗД и чл.49 от ЗЗД.
1
Обобщено в исковата си молба и уточняващите такива към нея от
30.07.2020г., 25.03.2021г., 12.07.2021г. и 28.10.2021г., депозирани след
оставяне на производството без движение от първоинстанционния съд за
отстраняване нередовности на исковата молба по чл.127, ал.1, т.4 от ГПК,
ищците излагат, че са съответно първите двама син и дъщеря на И.З.К., а
третият нейн внук/син на Д.Г./.През 2013г. на И.З.К. била поставена диагноза
„Късна болест на Алцхаймер“.Имала паметови нарушения, нямала
ориентация за време, място и околна среда, губела се, не можела да се
прибира сама, била напълно зависима от грижите на близките
си.Заболяването й се обострило и през 2015г. медицински специалисти им
препоръчали да бъде настанена в социален дом, където да бъде обгрижвана
перманентно.От рекламни брошури узнали за Дом за възрастни хора с
деменция „Света Петка“, с.Здравец, община Аврен, като вид специализирана
институция, с лицензиран частен доставчик на социалната услуга в дома
ответното дружество „Интерекспрес“ЕООД, чийто управител е първият
ответник Т. Б. Б..На 01.07.2015г. първият ищец завел майка си в дома.Там ги
посрещнали третата ответница Т. Г. Н., която се представила за изп.директор
на дома, лицето М.Н., представила се управител, както и лицето Б.П.,
представила се за медицинска сестра.Ищецът им предоставил документите,
удостоверяващи заболяването на И.К., а те, след като си направили копия от
тях, го уверили, че са на правилното място, защото домът е за възрастни хора
с деменция и условията са много добри.Подписали на 01.07.2015г. договор за
предоставяне на социални услуги/подписът за представляващия дружеството
бил предварително положен, но впоследствие при тях дошъл и ответникът
Т.Б./ и И.К. останала в дома.На 02.07.2015г., т.к. била отворена порталната
врата поради извършвани ремонтни дейности, същата излязла от двора
безпрепятствано и изчезнала.Започнало мащабно издирване, но не била
намерена.Била в неизвестност до 28.03.2016г., когато в околностите на
с.Здравец бил намерен човешки череп и в започналото ДП №2089/16г. по
описа на IV РПУ на МВР Варна/впоследствие прекратено/ чрез ДНК
експертизи се установило, че същият е на И.З.К..
От смъртта на тяхната родственица, а и преди това, докато била в
неизвестност, ищците претърпели неимуществени вреди - описаните в
исковата молба психични болки и страдания.Изчезването и смъртта на И.К.
са следствие от противоправните действия и бездействия на ответниците,
2
както следва.Всички ответници ги уверявали, че домът е за възрастни хора с
деменция, вкл. такива били и разпространените в интернет рекламни
материали.Впоследствие ищците установили от съответния регистър в АСП,
че дружеството е вписано като доставчик на социална услуга Дом за стари
хора, но не и за Дом за стари хора с деменция.Твърдят, че умишлено
ответниците са ги подвели за статута на социалното заведение.Т.Б. умишлено
е подвел родственицата им да се сключи договор, без да има съответен
лиценз.Носи отговорност като ФЛ за това, че следва дейността на
дружеството, което управлява, да съответства на това, за което е
лицензирано, вместо което той е позволил да се извършва нелицензирана
дейност.Той и не е упражнил контрол за приема на ползвателите на
социалната услуга/както и контрол върху организацията и охраната на
обекта/, а с цел по-високи доходи е давал насоки на персонала да се приемат
и болни хора.Ако ищците са знаели, че домът не е лицензиран за
необходимата социална услуга, не биха настанили родственицата си в него с
оглед заболяването, от което тя е страдала и съответно специфичните грижи,
които то изисква.Претендира се отговорността на втория ответник да се
ангажира в качеството му на възложител по повод предоставяне на социална
услуга и съответно възложило работа на своите работници и служители по
осъществяването й.От неговите служители е осъществявана нелицензирана
дейност.Неговите служители са приели и настанили родственицата им в дома,
въпреки, че са знаели от какво заболяване страда тя.Неговите служители не са
спазвали специфичните правила при обслужване на болни хора, те и са
допуснали, игнорирайки изискванията за охрана, контрол, обгрижване и
наблюдение, И.К. да напусне дома безпрепятствено.Третата ответница,
представила се за изп.директор на дома, също ги уверявала подвеждащо, че
домът е за стари хора с деменция, както и, че условията са много добри
именно за обгрижване на хора с такова заболяване и поради тези й уверения
И.К. била приета и настанена в дома.На следващо място като директор тя не е
упражнила контрол лично и чрез персонала върху организацията на дома,
така, че да се осигури безопасност на настанените лица, вкл. в деня на
инцидента.Ако ответникът се беше съобразил с нормативните изисквания за
регистрация на съответното социално заведение, както и с нормативната база
за обгрижване на хора, страдащи от деменция, ако беше организирал
дейността на дружеството и упражнил контрол върху персонала си, ако не
3
предоставяше подвеждаща информация не би настъпил вредоносния резултат
- смъртта на И.К..Ако Т.Н. не ги беше въвела в заблуждение, че домът е за
стари хора с деменция и условията са подходящи, въпреки, че е знаела, че
домът няма лиценз, ако беше организирала и контролирала работата на
заведението така, че да се осигури безопасност за настанените, вкл. и да не се
допуска безконтролното им напускане територията на дома, не би настъпил
вредоносния резултат - смъртта на И.К..Не знаят точната биологична причина
за смъртта на И.К., но твърдят, че, ако не са били осъществени
горепосочените правоправни действия и бездействия от страната ответниците
ФЛ и от служителите на ответника ЮЛ, тя не би изчезнала и починала.За
претърпените неимуществени вреди от смъртта на тяхната родственица
претендират тримата ответници да бъдат осъдени солидарно да заплатят на
Г.З. сумата от 30 000лв., на Д.З. сумата от 30 000лв. и на З.Г. сумата от
50 000лв., ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
За да прекрати производството като недопустимо, първоинстанционният
съд е приел, че ищците не са обосновали причината за смъртта на тяхната
родственица като вреда, поради което и не би могло да се обоснове
причинната връзка между деянията на ответниците и настъпването на
смъртта.
В исковата си молба и уточняващите такива към нея ищците са твърдели,
че са претърпели неимуществени вреди /подробно индивидуализирани/ и
претендират от ответниците тяхната обезвреда, защото тези вреди са в пряка
причинно-следствена връзка с посочените противоправни действия и
бездействия на ответниците, съответно на служителите на ответното
дружество.Твърдят, че вредите им произтичат от смъртта на тяхната
родственица И.К., а смъртта на тяхната родственица е настъпила в резултат
именно от твърдените от ищците, че са осъществени виновно от ответниците
противоправни действия и бездействия.Дали е налице изискуемата се от
фактическия състав на чл.45 от ЗЗД пряка причинно-следствена връзка между
смъртта на тяхната родственица и твърдените действия и бездействия на
ответниците и дали те са противоправни е въпрос по основателността на
исковете.Достатъчни, за да обосноват допустимост на исковете, са въведените
от ищците твърдения за правно релевантните факти по фактическия състав, а
именно претърпяна вреда от смъртта на родственицата им, която смърт е
4
причинена в резултат именно от посочените противоправни действия и
бездействия на ответниците, съответно на служителите на ответното
дружество.Отделно следва да се посочи обстоятелството, което също обаче
касае основателността на исковете, че по делото няма представен и не се
твърди да е съставен акт за смърт на И.З.К. /т.е. официалният документ, който
удостоверява този факт/, съответно и удостоверение за наследници, нито се
твърди да има проведено производство по чл.549 и сл. от ГПК за обявяване
смъртта на И.З.К., като установяването на този факт е в тежест на ищците.
По изложените съображения съдът приема, че предявените искове са
допустими.Обжалваното определение, с което производството по делото е
прекратено, следва да бъде отменено, а делото върнато на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение №4335/06.12.2021г., постановено по гр.д.
№1617/20г. по описа на ВОС, гр.о., и
ВРЪЩА делото на първоинстанционния съд за продължаване на
съдопроизводствените действия по същото.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
5
2._______________________
6