РЕШЕНИЕ
№ 1710
гр. Пловдив, 18.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Росица П. Марджева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20225330100176 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* против ЕК.
К. Д., с която е предявен установителен иск с правна квалификация по чл. 422, ал. 1,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. с чл. 99 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че между ответника и „БТК“ ЕАД възникнало
облигационно правоотношение по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги от 27.04.2015 г. и допълнително споразумение от 07.11.2016 г., по което имало
неплатени суми в размер на общо 72.76 лева - за абонаментни такси и ползвани услуги
за периода 22.09.2018 г. - 21.01.2019 г., за които били издадени фактури с настъпил
падеж.
Вземането било прехвърлено с договор за цесия от 16.10.2018 г. на „С. Г. Груп“
ООД, което дружество го прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2019 г. на „ЮБЦ“
ЕООД, за което ответникът бил уведомен.
Ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
18197/2021 г. на ПРС, ХІІ гр. с., срещу която в срок постъпило възражение за
недължимост, при което възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск в
срока по чл. 415 ГПК. Моли се за уважаването му. Претендират се разноските в двете
производства.
В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор , с който искът се оспорва като
неоснователен. Твърди, че на 10.10.2018 г. със споразумение, договорът за ползване на
услуги е прекратен, като е върнато предоставеното оборудване и имуществените
1
отношения между ответника и „БТК“ ЕАД били уредени. Твърди, че ответницата не
била уведомена за наличието на допълнителни такси и предоставяне на услуги, за
които следва да плати. Възразява за изтекла погасителна давност. Оспорва договорите
за цесия, като твърди, че ответницата не била уведомена за прехвърляне на вземането.
За наличие на нови задължения към „БТК“ ЕАД ответницата узнала на 26.11.2021 г.,
когато й била връчена заповед за изпълнение. Моли се за отхвърляне на иска.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със
становищата на страните, съдът намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Относно допустимостта на исковете:
Производството е инициирано с подадено заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от кредитора „ЮБЦ“ ЕАД срещу ответника, по което е
образувано ч. гр. дело № 18197/2021 г. на ПРС. В полза на заявителя е била издадена
заповед за изпълнение на парично задължение за процесната сума, както и за
разноските.
В срока по чл. 414, ал. 2 ГПК е подадено възражение за недължимост, като
съдът е указал на кредитора да предяви иск за установяване на вземането си в месечен
срок от връчване на съобщението. Искът е предявен в преклузивния срок, поради което
е допустим и подлежи на разглеждане по същество.
По същество на спора:
По делото е представено процесното допълнително споразумение, което носи
подпис за ответника, неоспорен в срок, при което го обвързва с предвидените права и
задължения. Копие е договора е приложен към заявлението по чл. 410 ГПК.
Установява се и предоставянето на услуги от представените и неоспорени извлечения
от системата на „БТК“ ЕАД в размер на 50.58 лева с ДДС. Представената справка
представлява извлечение от електронната система на оператора и удостоверява
регистрираните за номера на потребителя услуги. Същата не е оспорена от ответника,
поради което не е възниквала необходимост от допускане на СТЕ за проверка на
описаните данни.
В хода на производството обаче не бяха ангажирани доказателства за
прехвърляне на вземането спрямо ответницата именно по сочения договор за
мобилни услуги по двата договора за цесия- в съдържанието им липсва такава
информация. В тази насока бяха дадени изрични указания на основание чл. 146, ал. 2
ГПК с доклада по делото, обективиран в определение от 06.03.2022 г. Тези
обстоятелства подлежат на пълно доказване, а установяването им е част от
фактическия състав на вземането.
Ищецът не доказва да е материалноправно легитимиран да предяви исковете,
2
съответно да е носител на твърдяното вземане. Сочените договори за цесия не
удостоверяват прехвърляне именно на процесното вземане по конкретния договор
спрямо ответницата, защото не са представени приложенията към тях, а наличните
потвърждения не съдържат данни за конкретни вземания и индивидуализация на
правоотношенията, по който са възникнали те. В потвърждението на „БТК“ липсва
всякаква информация за брой, вид и момент на възникване на правоотношенията, по
които са прехвърлят вземания, а в с извлечението от втория договор за цесия е
посочено само, че сумата произтича от договори за мобилни услуги. В същото време
по делото се твърди наличието на един договор, а в справката за потребление се
удостоверява и вземане по договор за лизинг.
При това положение не се установяват основни елементи от фактическия състав
на иска, при което и същият не може да бъде уважен. За дължимост на сумата следва
да се докаже по категоричен начин, не само, че услугите са предоставени и потребени
от ответника, но и, че именно ищецът има качеството на кредитор и носител на
вземанията. Такова доказване не е проведено, въпреки изричните указания по чл.
146, ал. 2 ГПК в доклада.
Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата,
на които основава своите искания или възражения. Доказването следва да изключва
всякакво съмнение относно осъществяването на правопораждащите факти. В случая
доказване на всички елементи от фактическия състав на претенцията не бе извършено.
Съдът не формира извод за наличие на дълг, поради което искът следва да бъде
отхвърлен.
По отговорността за разноски:
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответницата следва да бъде присъдена
сумата от 300 лева разноски по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ЮБЦ“ ЕООД, ЕИК ********* срещу ЕК. К. Д.,
ЕГН ********** иск за ПРИЗНАВАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че ЕК. К. Д. дължи на „ЮБЦ“ ЕООД сумата от 72.76 лева– главница за
далекосъобщителни услуги за периода от 22.09.2018 г. до 21.01.2019 г. по договор за
далекосъобщителни услуги от 27.04.2015 г., изменен с допълнително споразумение от
07.11.2016 г., сключени с „БТК“ ЕАД, което вземане било прехвърлено с договор за
цесия от 16.10.2018 г. и уведомление по т. 1.1.1 на „С. Г. Груп“ ЕАД, което дружество
го прехвърлило с договор за цесия от 01.10.2019 г. и анекс от 10.03.2020 г. на „ЮБЦ“
ЕООД, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № **** г. по
3
ч.гр.д. № 18197/2021 г. на ПРС.
ОСЪЖДА „ЮБЦ” ЕООД, ЕИК *********, да заплати на ЕК. К. Д., ЕГН
**********, сумата от 300.00 лева- разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________
4