Производството е по чл. 92 от ЗЗД. В исковата молба Община – Кърджали твърди, че на 28.01.2000 г. с “Антос” ЕООД , със седалище г. Кърджали сключили договор за концесия за даване разрешение за извършване на дейности за задоволяване на обществени потребности - транспортно обслужване на населението на общината с атракционно- развлекателно предназначение и търговска дейност с комплексен характер / ресторантьорство и услуги за развлечения/ в комплекс “ Детска железница” , находяща се в парк “Простор” , парцел І, кв. 108 ,г. Кърджали . С договора ответника се задължил на основание чл.4,ал. 2 от договора да изпълни качествено и с грижата на добър търговец разработената по етапи и срокове за реализация инвестиционна програма , която е неразделна част от договора. Така ответника не бил изпълнил задължението си по договора , касаещо извършването на инвестиции по приетата инвестиционна програма за 2000 г. и 2001 г. , поради което съгласно чл.9, ал.1 ,изр.1-во във вр. с чл. 8,ал.4 от договора дължи неустойка в размер на 5118 лв. за неизпълнени инвестиции за 2000 г. и неустойка за 2001 г. неизпълнени договорени инвестиции за 2001 г. в размер на 21250 лв. Поканили ответника да плати стойността на неизпълнението , но той не внесъл сумата в касата на ищеца. На 11.09.2002 г. Община – Кърджали едностранно прекратила договора с ответника. Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати сумата общо в размер на 26368 лв. , представляваща неустойка за значително неизпълнение на задължение по договор от 20.01.2000 г. за извършване на инвестиции за 2000 г. и за 2001 г. , ведно със законната лихва от датата на падежа до окончателното изплащане на сумата. В подкрепа на иска представя писмени доказателства. В съдебно заседание искът се поддържа и на основание чл.116 от ГПК съдът допусна изменение на иска като увеличи размерът му от 5118 лв. на 8163 лв. неустойка за неизвършени инвестиции за 2000 г. и законна лихва в размер на 1372.64 лв. за периода от 15.12.2001 г. до 13.04.2003 г. , за неизвършени инвестиции за 2001 г. в размер на 21250 лв. законна лихва върху тази сума в размер на 1968.44 лв. за периода от 14.08.2002 г. до 23.04.2003 г. Твърди, че в договора липсва задължение за концесионера да представи инвестиционна програма , различна от тази , представена на конкурсната комисия . Представения от ответника актуализиран отчет за изпълнение на инвестиционната програма за 2000 г. е в изпълнение на чл.4, ал. 2 от договора , но в него липсвали деловодни отразявания и от това не може да се направи извод , че същата е постъпила в общината . С оглед на това счита , че ответника е обвързан с офертата си във връзка инвестиционната програма. Освен това с подписването на констативен протокол във връзка с изпълнение на инвестиционната програма от страна на ответника е знак , че е приел параметрите , посочени в инвестиционната програма. Необоснован бил доводът , че Община – Кърджали не е оказала съдействие при изпълнението на договора за концесия . Ответника намира предявеният иск за неоснователен и недоказан . Твърди, че инвестиционна програма , съгласно изискванията на сключения договор липсва . За такава ищецът ползвал офертата . Източник на задължението обаче е само договора , а не офертата на концесионера , при което следва да има допълнително създаден документ от концесионера , различен от неговата оферта , която не поражда договорни задължения . Ако съдът приеме, че офертата поражда за ответника задължения за инвестиции , то съдът следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 81 и чл.83 от ЗЗД , изключващи договорната отговорност на длъжника по един неизпълнен договор . Община – Кърджали не била създала необходимите условия за нормална дейност на концесионера . Освен това ищеца бил станал причина за спиране на водата на 30.11.2001 г. до 20.05.2002 г. , захранващ обект” Детска железница” , поради неплатени сметки . Моли съдът да приеме , че в случая са налице условията на чл.81 и чл.83 от ЗЗД и да го освободи от отговорност за неизпълнение на договор за концесия . Окръжния съд след преценка на доказателствата, приема за установено следното: По делото не се спори,че на 28.01.2000 г. между страните е сключен договор за предоставяне на концесия относно даване разрешение за извършване на дейности за задоволяване на обществени потребности – транспортно обслужване на населението от общината с атракционно- развлекателно предназначение и търговска дейност с комплексен характер / ресторантьорство и услуги за развлечения/ в комплекс “Детска железница” , находяща се в парк “Простор” , парцел І, кв. 108 г. Кърджали. Не се спори, че ответника е търговец по силата на търговска регистрация в КОС. Съгласно чл.4,ал.2 от договора в едномесечен срок от влизане на договора в сила / съгласно чл.18 от договора това е датата на подписване на договора 28.01.2000 г./ концесионера е бил длъжен да представи за съгласуване с концедента- Община - Кърджали инвестиционна програма за поддържане , стопанисване и експлоатация на комплекса “Детска железница” , разработена по етапи и срокове за реализация , придружена с ПСД ; след съгласуване с концедента инвестиционната програма става неразделна част от този договор , а концесионера е длъжен да изпълнява задълженията , произтичащи от нея ; промени в инвестиционните разходи, видът и сроковете за изпълнение на отделните мероприятия се извършват с одобрение на концедента. В същата разпоредба е предвидена възможност за актуализация на инвестиционната програма , но този факт не е предмет на разглеждане по делото ,при което съдът не следва да го обсъжда. За неразделна част от договора се счита приложение № 3 – инвестиционна програма, за която има твърдения от страна на ищеца , че такава не е представена в срок от ответника и за инвестиционна програма е приета представената с офертата . Договора за концесия е прекратен едностранно от ищеца на 11.09.2002 г. Основния въпрос на който следва да се отговори е , инвестиционната програма ,предложена с офертата , следва ли да представлява неразделна част от договора за концесия и налице ли е неизпълнение по договора за концесия .Страните не спорят, че на 7.02.2000 г. ответника е представил в деловодството на общината инвестиционна програма . Съгласно представената по делото инвестиционна програма, която е част от офертата на ответника , за 2000 лв. са предвидени 32800 лв. , а за 2001 г. – 42500 лв. , като са посочени само видовете инвестиции, програмата не съдържа етапи и срокове за реализация и по необходимост да е придружена с ПСД, съгласно изискванията на договора . Независимо от това по делото не се спори,че експлоатацията на обекта е започнала на 07.02.2000 г. , когато ответника е представил на кмета на общината инвестиционна програма . В тази връзка е кореспонденцията между страните – писмо изх. № 94-В- 64 от 06.06.2002 г. на Кмета на Община –Кърджали, от което се установява, че на 06.06.2002 г. ищеца е констатирал , че на 07.02.2000 г. ответника е представил инвестиционна програма , която обаче съдържа различни стойности от заявените инвестиционни намерения. По делото е представен констативен протокол от 04.05.2001 г.,на комисия от пет лица ,назначена от кмета на общината , издаден на основание актуализиран отчет на ответника , постъпил при ищеца с вх. № на общината 33-00-185 от 19.03.2001 г. , констативен протокол от 27.11.2001 г. и писмо изх. 0 94-12-125 от 04.12.2001 г., от които се установява, че за 2000 г. е налице частично неизпълнение на договорно задължение за инвестиции от страна на ответника и това обстоятелство не се оспорва от страните . На същото становище е и вещото лице , което е представя съдебно- техническа експертиза, която се възприема от съда. При трите заключения вещото лице не е открило инвестиционна програма , съгласно изискванията на чл.4,ал.2 от концесионния договор . В констативно-съобразителната част на заключението от 20.06.2003 г. вещото лице е отразило , че на 07.02.2000 г. ответника е представил инвестиционна програма , която по финансови разчети за годините на концесия се различават значително , както и по разпределение на инвестициите в годините , програмата не е разработена по етапи и срокове и няма разработена ПСД и техникоикономическа обосновка и като стойностно изражение инвестициите са в размер на 97000 лв. , а инвестиционната програма към офертата за периода от 2000-2004 г. е в размер на 96300 лв. По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че със заповед № 513 от 10.07.2001 г. на Кмета на Община Кърджали е преустановено преминаването през тунела на детското влакче , поради опасност от срутване до отстраняване на повредата . От служебна бележка изх.№ 1236 / 13.06.2002 г. на “В и К “ ООД г. Кърджали се установява, че водоподаването за обект “Детска железница” е преустановено от 30.11.2001 г. , поради неплатени сметки за м. Ноември и декември 1999 г. и за януари и февруари 2000 г. от Община – Кърджали. При тези данни следва да се приеме, че искът неоснователен и недоказан. Предявен е иск с правно основание чл.92 във вр. с чл. 79 от ЗЗД , за заплащане на неустойка поради частично неизпълнение на договор за концесия относно неизпълнение на инвестиционна програма за 2000 г. и за 2001 г. За да възникне задължение за плащане на неустойка следва да се установят кумулативно следните елементи на фактическия състав: неустойката да е уговорена от страните , кредиторът да е изпълнил задължението си , да е налице виновно неизпълнение /частично или пълно/ от страна на длъжника на договорено задължение . Фактическата обстановка по делото се свежда до сключен договор за концесия между страните на 28.01.2000 г. , като фактическото изпълнение на договора е започнало на 7.02.2000 г. и това обстоятелство не се оспорва от страните . С договора е уговорено ответника да представи , в едномесечен срок от влизане в сила на договора, за съгласуване с ищеца инвестиционна програма за обекта ,предмет на договора за концесия , разработена по етапи и срокове за реализация , придружена по необходимост с ПСД и едва след съгласуването и с ищеца същата става неразделна част от договора за концесия . Безспорно се установява, че на 07.02.2000 г. ответника е представил на ищеца инвестиционна програма , но по нея кмета на общината е взел отношение едва на 06.06.2002 г. , като е приел, че същата не отговаря на изискванията на договора и на заявените инвестиционни намерения на ответника . При това положение е следвало ищецът да вземе отношение незабавно и ако има нередовности в представената инвестиционна програма своевременно да се коригират, или следва да се приеме , че ищеца не е оказал съдействие при изпълнението на договора за концесия , въпреки че чл.5,ал. 1 и чл.6,ал. 2 от концесионния договор му вменява такова задължение . От изложеното следва , че инвестиционна програма , съгласно изискванията на чл. 4,ал.2 от концесионния договор липсва. А представената към офертата на ответника инвестиционна програма не следва да се има предвид , тъй като договора изисква такава по етапи , срокове за реализация и при необходимост ПСД, като тази програма следва да бъде съгласувана с ищеца т.е. той да се съгласи с предложените параметри , при което следва да се приеме , че неизпълнението на договора не зависи само и изключително от волята на ответника . Ищецът също следва да положи необходимата грижа за изпълнение на договора . Или в случая съдът приема , че вина за неизпълнението на концесионния договор имат двете страните по делото , или ответника има вина за неизпълнение на договора , но неизпълнението не се дължи само на нея , а и на противоправното поведение на ищеца , на проявената небрежност към неговите интереси. При тази конкуренция между основания съдът намира, че в случая са налице обстоятелства , които изключват отговорността на ответника ,съгласно чл.83,ал.1 от ЗЗД , тъй като в определения едномесечен срок е представена инвестиционна програма , която по вина на ищеца , който не е положил грижата на добър стопанин , не е съгласувана . Освен това по делото се установява , че ищецът е разпоредил преустановяване преминаването през тунела поради опасност от срутване и е спряно водоподаването към обекта поради неплатени сметки за минал период от време от страна ищеца ,при което следва да се приеме, че е налице непредвидимо обстоятелство , което изключва отговорността на ответника съгласно чл.11 от договора и чл. 81 от ЗЗД . С оглед на тези данни съдът намира предявеният иск за неоснователен и недоказан , при което следва да бъде отхвърлен , като Община – Кърджали следва да бъде осъдена да заплати на ответника 700 лв. разноски по делото/ чл.63,ал.4 от ГПК/. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Община – Кърджали против “Ант¯с ЕООД със седалище и адрес на управление г. Кърджали , ул. “Перперикон” № 92 , представлявано от Валентин Атанасов Янков с ЕГН ********** иск с правно основание чл.92 във вр. с чл.79,ал.1 от ЗЗД за сумата от 8163 лв. неизпълнени инвестиции за 2000 г. , ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 1372.64 лв. за периода от 15.12.2001 г. до 13.04.2003 г. ; неизвършени инвестиции за 2001 г. в размер на 21250 лв. ведно със законната лихва върху тази сума в размер на 1968.44 лв. за периода от 14.08.2002 г. до 23.04.2003 г. , както и законната лихва считано от 23.04.2003 г. върху посочените главници да окончателното изплащане на сумата . Осъжда Община – Кърджали да заплати на “Антос “ ЕООД със седалище и адрес на управление г. Кърджали , ул. “Перперикон “ № 92 разноски по делото в размер на 700 лв. Решението подлежи на обжалване пред АС- Пловдив в 14-дневен срок от съобщението на страните .
Председател:
|