Р Е Ш Е Н И Е № 690
01.07.2013 г., гр. Сливен
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
На 05.07.2012 г.
В публично заседание в следния състав:
Председател: МИНЧО МИНЕВ
Секретар: М.Т.
Прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр. дело № 4541 по описа за 2009 година.
Настоящото дело
е образувано по исковата молба на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД /ЕВН ЕС/,
със седалище гр. Пловдив с която то е предявило
против сдружение „Войнишко кладенче”-Сливен установителен иск за
съществуването на парично вземане в размер 12 001.88 лв.
Излага, че в
качеството си на краен снабдител по см. на чл.98а от Закона за енергетиката
/ЗЕ/, продава електрическа енергия на клиентите си при публично известни общи
условия, а последните влизали в сила за потребителите, които купуват
ел.енергия, без изрично писмено приемане от тях. Ищецът твърди, че дружество,
чийто правоприемник е – „Електроразпределение Стара Загора”АД също е било
длъжно да снабдява клиентите с ел.енергия, сред тях и обект за потребление на
ответника, находящ се в гр.С., В. з. К. №…, индивидуализиращ се с ИТН 2332806. За
снабдяването с ел.енергия бил сключен договор от 13.02.2006г., а за сдружението
бил открит клиентски номер **********.
Ищецът твърди,
че праводателя му, в изпълнение на задълженията си на краен снабдител по
смисъла на ЗЕ, доставил на ответника в периода 01.02.2008г.- 22.04.2009г. ел.енергия
на обща стойност 10 865.33лв., за което били издадени и девет фактури, по
две от които ответното сдружение извършило частично плащане, но друго
изпълнение не последвало. Поради това и на осн.чл.35 от ОУ на договорите за
продажба на ел.енергия „Електроразпределение Стара Загора”АД, чл.27 от
последвалите ги ОУ на договорите за продажба на ел.енергия на ЕВН ЕС, както и
чл.18 от сключения между страните индивидуален договор, ищецът счита че има
вземане и за обезщетение- в размер на законната лихва за забавата в плащането
на главното парично задължение, от деня, в който сдружението е изпаднало в
забава до деня на депозиране на заявлението пред съда, общо 1 136.55лв.
Липсата на престация от ответника принудила
ЕВН ЕС да депозира пред съда заявление по чл.410 от ГПК- за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист за горните две парични вземания. Заповед му
била издадена, но срещу нея ответника в заповедното производство, ответник и в
настоящия исков процес, депозирал възражение. За да запази правата си по
паричните вземания дружеството предявява настоящия иск съда с решението си да
приеме за установено, че сдружение
„Войнишко кладенче” му ги дължи, като първата от тях заедно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението до окончателното й изплащане.
Ищецът
претендира в тежест на ответника да бъдат поставени направените от него по
настоящото дело, а и в заповедното производство, разноски за заплащане на
държавна такса, а също и юрисконсултско възнаграждение.
Производството
протича по правилата на общия исков процес.
На ответникът
са връчени преписи от исковата молба и приложенията й и в срока по чл.131 ал.1
от ГПК е депозиран писмен отговор. Сдружението намира исковете за допустими, но
„ги оспорва по основание и размер”. Счита, че начислените като негово задължение суми за ел. енергия са
нереални, защото те са му начислявани не като на потребител за битови нужди,
които ползват ел.енергия за домакинствата си- чл.1,т.4, предл. второ от ОУ на
договорите за продажба на ел.енергия, а като на потребител на ел.енергия за стопански нужди- чл.1 ,
предл. 3 от същите ОУ. Също така, според ответника ищеца неправилно включвал в
неговото задължение суми за пренос по мрежата за ниско напрежение, а това е
неправилно, защото на практика те са суми за пренос от трафопоста на сдружението
до крайния потребител, но както трафопоста, така и мрежата от него до всички
крайни абонати са собственост на сдружението, а не на ЕВН ЕС. Ответникът счита,
че не дължи търсените от него суми и защото в тях ЕВН ЕС включило служебно
начислени суми за ел.енергия като отчетена от неточно мерещ ел.уред, но в
производството по гр.д. № 4721/2007г. на Сл.РС по обезпечение на
доказателствата се установило, че отчитащия уред мери точно. В заключение ответника
излага становище, че не дължи търсените от него суми, защото: сумата
2 069.50лв.е неправилно начислена за ел.енергия до 25.05.2008г.; 2 794.50лв.е
разликата между начислените суми за стопански потребители и битови потребители
и 6 200лв. е стойността за пренос по ел.разпределителната мрежа до обекта
на ниско напрежение, който е собственост на сдружението.
Ответникът
счита, че след като не дължи главницата, не дължи и търсеното от ЕВН ЕС вземане
за лихва за забава.
В съдебно
заседание ищцовото дружество се представлява от процесуален представител по
пълномощие- юрисконсулт, чрез който поддържа исковете. Уточнява, че
задълженията, за които е образувано делото са за стойност на ел.енергия,
начислена на сдружението като за стопански потребител- юрисконсулта счита, че
ответника е стопански потребител по аргумент за противното от понятието, дадено
в ЗЕ за понятието „битов потребител”. Също, че
цената е била изчислена на база
отчетени показания, а в нея освен стойността на ел.енергия е включена
единствено цена за достъп и пренос. Развива довод, че съгл. Договора за
присъединяване и Наредба №6 за присъединяване на потребителите към преносната и електроразпределителната мрежа,
когато ел.енергия се доставя на потребителя на ниво ниско напрежение, границата
на собственост е изходящите клеми на средствата за търговско измерване или
изходящите клеми на разположените непосредствено след тях предпазители и
прекъсвачи. Според процесуалния представител на ЕВС ЕС, то има задължение да
доставя до тази именно граница на собственост ел.енергия, както и ЕВН ЕР
разпределя ел.енергия до тази граница. Заявява, че членовете на сдружение
„Войнишко кладенче” не са клиенти на ЕВН ЕС, а негов клиент е единствено
сдружението.
Ответникът се
представлява на проведените съдебни заседания от процесуалният си представител
по закон, а също и от процесуален представител по пълномощие- адвокат. По
същество се поддържат възраженията против иска. По-подробни съображения излага
в депозирана в заседанието, в която бяха приключени устните състезания, писмена
защита. /Впрочем, съдържанието й започва с нелогичното искане съда да уважи
предявеният от ответното сдружение иск. Иск от ответника в настоящото
производство не е предявяван, а единствената възможност е той да е насрещен/.
Друга част от съдържанието на отговора следва да се цени като признание –
признание както на факт, така и на право- че ищеца има вземане за стойност на
ел.енергия в размер 5 280лв. Ответникът претендира разноски.
След като обсъди събраните по делото доказателства -
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
Ответното
сдружение е учредено/ възникнало през 2004г.- вписано по ФД№ 1525/2004г.
Съгласно Устава му от 11.09.2004г., сдружение „Войнишко кладенче” е юридическо
лице с нестопанска цел, чиято основна дейност и цел е проектиране,
изграждане и експлотация на трафопост и мрежа ниско напрежение до всеки един от
членовете му, както и взаимоотношения с „Електроразпределение”ЕАД- Стара
Загора, клон Сливен и др.институции в тази връзка. Предвидено е и че
консумацията на ел.енергия от всеки от членовете му ще се отчита с отделен
електромер.
На 10.01.2005г.
е издадено от Главния архитект на община Сливен разрешение № 14 за строеж на Трансформаторен
пост тип „Мачтов” 20/0.4 кV в НУПИ
От ищцовото
дружество се представи и Заявление –декларация от 13.02.2006г. за започване на
продажба на електрическа енергия, подадена от сдружението, чрез Т.Х..
Становището на съда по този документ е следното: от ответника бе предприето
оспорване истинността му, касателно отразената в него информация/ изявление, с
поставяне на кръстче в нарочно квадратче, за това за какви цели ще се ползва
ел.енергията- за битови или стопански нужди. Съдът не откри производство по
чл.193 от ГПК, тъй като оспорването бе късно предприето. Въпреки че не бе
установена неистинност, касателно неверност на документа, той следва да се цени в условията на чл.178
ал.2 от ГПК, тъй като видно от оригинала му, на това място е извършена
поправка- чрез заличаването с бяла корекционна паста на вече поставен символ
„кръстче”, изписано с химикал. Не е ясно обаче от кого и кога е извършена тази
корекция и поради това не е възможно с убедителност да се приеме, че документа
във вида, в който е представен по делото, представлява изявление на лицето,
сочено за негов автор. Поради това съда ще цени този документ „с оглед на
всички обстоятелства по делото”, а така формираното си становище ще изложи в
правните си изводи.
На същата дата-
датата на депозиране на заявлението- декларация /на 13.02.2006г./, между
сдружението и „Електроразпределение Стара Загора”АД е сключен Договор за
снабдяване с ел.енергия № 852104, в който са предвидени техните основни права и
задължения. Впрочем, не е спорно по делото обстоятелството, че страните са в
договорни отношения за доставка на ел.енергия, че такава е доставяна през процесния
период от време и че ответника не е заплатил стойността й.
Назначена по делото бе съдебно –техническа експертиза,
извършена от вещото лице Б.. Тъй като при изслушване на заключението в съдебно
заседание ищецът чрез процесуалният си представител го оспори с аргумента, че
то не е компетентно изготвено- при конкретно развити съображения, съда назначи
тройна експертиза за изследване на същите въпроси. Тя бе изготвена от вещите
лица Д.Д.К., Ж.Г.Ч. и Д.Д.Д., бе
представена с вх.№ 14 388/ 21.06.2012г. и изслушана в проведеното на
05.07.2012г. съдебно заседание. С нея по същество се преповтарят констатациите
на вещото лице по единичната експертиза, което налага извода, че тя-
единичната, е била обективно и компетентно изготвена. Съдът формира същият
извод и за заключението по тройната експертиза, защото и тя е отговорила
подробно и точно на поставените от съда задачи; също защото съда няма основания
да се съмнява в квалификацията и компетентността на експертите, а и защото не
бе оспорена от страните по делото. Така, въз основа на двете експертизи съда
приема за установено, че:
ЕВН ЕС е
начислявало като задължение на ответника суми за пренос на ел.енергия от
трафопоста на сдружението до крайния потребител независимо, че
ел.разпределителната мрежа на страна ниско напрежение, вкл. и захранващия
трансформатор, са собственост на сдружение „Войнишко кладенче”. Също, че на
практика ищцовото дружество отчита ел.енергия на страна ниско напрежение,
независимо че то снабдява ответника с ел.енергия до ниво средно напрежение,
чиято собственост е трансформаторът, както и че абонатът- сдружението, е
присъединен на ниво средно напрежение.
Съдът приема от
заключенията още, че ако за процесния период от време задълженията на ответника
бяха начислени като на битов потребител, то те щяха да са в размер 6609.80лв.,
а след като от тях се приспадне извършено от сдружението плащане в размер
1 329.71лв., задължението е в размер 5 280.09лв. Размерът на
задължението на ответника като за стопански потребител е бил 7 908.97лв.,
а след като от него се приспаднат сумата за пренос от трафопоста до крайния
потребител, а и извършеното от ответника частично плащане, то задължението му
би било в размер 6 579.26лв.
От отговорите
на вещото лице Б. в съдебно заседание, при изслушване на заключението му, съда
приема че от трафопоста на сдружение „Войнишко кладенче” с ел.енергия се снабдяват жилищни сгради.
От заключението
на тройната съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещите лица Д.Д.К., Ж.Г.Ч.
и Д.Д.Д., представен с вх.№ 14 388/ 21.06.2012г. и изслушана в проведеното
на 05.07.2012г. съдебно заседание съда приема, че е имало случаи, в които ЕВН
ЕС е начислявало служебно суми за неправилно отчитащ електромер, но те са извън
процесния период от време и не участват във формиране на задължението на
сдружението, предмет на настоящото дело. Също, че няма присъединени други
потребители към електроразпределителната мрежа на ЕВН ЕР след обекта на
сдружение „Войнишко кладенче”. Границата на собственост, съгласно Наредба № 6
за присъединяване на потребители и производители към електропреносната мрежа е
мястото на присъединяване на електрическите съоръжения на клиента към ел.разпределителната
мрежа на ЕВН ЕР, а в случая това е страната средно напрежение на изградения трансформаторен
пост, собственост на сдружението, като ЕВН ЕР пренася ел.енергия именно до
страна средно напрежение на трансформатора и може да начислява само цената за
пренос през разпределителната мрежа средно напрежение, която е различна от
цената за пренос по разпределителната мрежа ниско напрежение, приложена във
фактурите по делото. От отговори на вещото лице по единичната експертизи на
въпроси, поставени му в съдебно заседание, се установява същото обстоятелство-
че когато даден потребител е присъединен към мрежа средно напрежение, където е
и границата на собственост в случая и съоръженията след нея са собственост на
потребителя, тогава не се дължи такса пренос по мрежа ниско напрежение. От
заключението по тройната експертиза съда приема, че в случая монтираният на
трафопоста на ответника електромер отчита и сдружението заплаща на ЕВН ЕС освен
стойността на консумираната ел.енергия от потребителите на сдружението, също и
загубите на електроенергия при преноса й през мрежата ниско напрежение, която е
разположена след електромера и е собственост на сдружението, но ЕВН ЕР няма
законово основание да претендира и начислява добавката за пренос на ел.енергия
през мрежата ниско напрежение, защото загубите на ел.енергия по мрежата ниско
напрежение се заплащат от сдружението, чрез показанията на процесния електромер
и разходите по поддръжката на мрежата ниско напрежение са за сметка на
сдружението.
Тъй като са
взети предвид от вещите лица при изготвяне на двете заключения, съда не коментира
отделно от заключенията множеството приложения на исковата молба- фактури,
съставени от ЕВН ЕС.
В първото по
делото съдебно заседание ищеца чрез процесуалния си представител признава, че
ел.мрежата след трафопоста на сдружението не е на ЕВН ЕС.
За паричните си
вземания, предмет на настоящото дело, ЕВН ЕС е депозирало по-рано във времето,
пред СлРС, заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист
по реда на чл.410 от ГПК. Следва да се отбележи, че макар като доказателство по
настоящото дело да не се ангажира делото, в което по-рано във времето се е
развило между същите страни т.н. заповедно производство, то това дело е
цитирано в исковата молба и е образувано в СлРС. При служебно извършена от
докладчика по настоящото дело справка с ч.гр.д.№ 3917/2009г. се констатира, че
на ЕВН ЕС е издадена заповед за изпълнение - №2569/ 01.09.2009г., за следните
парични вземания: главница в размер 10 865.33лв., лихва за забава
1 136.55лв. и разноски в заповедното производство- 730.08лв.
Писмо изх.№
831/ 08.10.2007г. на ЕВН България, КЕЦ Сливен до сдружение „Войнишко кладенче”
съда не кредитира, тъй като то касае ирелевантен за делото период от време- то
е съставено във връзка с извършена на 05.10.2007г. проверка меренето на
ел.енергия на обекта на сдружението.
Пак по тази причина – че е за обстоятелства,
ирелевантни за настоящия спор, съда не кредитира гр.д.№ 4721/2001г. на СлРС - то е за
обезпечаване на доказателства именно във връзка със спор, възникнал между
сдружението и ЕВН ЕС по повод констатациите от горната проверка. Съдът не
обсъжда и гр.д.№ 2146/2008г. на РС-Пловдив- то пък въобще не е приобщено към
доказателствения материал- стр.10 и 11 от протокол за съдебно заседание на
18.02.2010г.
От ответното
дружество се представиха Общите условия на договорите за продажба на ел.енергия
на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” АД със седалище гр. Пловдив и действалите
преди това Общи условия на договорите за продажба на ел.енергия на
„ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ-СТАРА ЗАГОРА” АД.
Така установената фактическа обстановка налага
следните правни изводи:
Предявен е
положителен установителен иск за съществуването на парично вземане по см. на
чл.422 ал.1 и чл.415 ал.1 от ГПК- на парични вземания, за които по-рано и в
т.н. заповедно производство, въз основа
на заявление по чл.410 от ГПК, на кредитора е издадена заповед за
изпълнение, но не и искания изп.лист, защото от ответника в заповедното
производство, ответник и в настоящия исков процес, е било депозирано
възражение. За да запази правата си по тези вземания ЕВН ЕС е предявило
установителния иск. Той е допустим, подведомствен е на съдилищата в РБългария и
е подсъден на СлРС по правилата на
родовата, а и на местната подсъдност. Разгледан по същество се преценя като
частично основателен при следните съображения:
Безспорно се
установи, че страните по делото са в договорни отношения за доставка и продажба
на ел.енергия. Установи се също, че
обекта на ответника е присъединен към ел.разпределителната мрежа и е снабдяван
с ел.енергия още преди възникването на
ЕВН ЕС- когато доставчик на ел.енергия е било дружеството „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
СТАРА ЗАГОРА”ЕАД, чийто правоприемник е ЕВН ЕС- ноторно известен факт. На
29.03.2005г. е сключен между сдружението и „Електроразпределение Стара
Загора”ЕАД-клон Сливен Договор за присъединяването му към
електроразпределителната мрежа на Електроразпределение, клон Сливен, а на
13.02.2006г. е сключен и Договор за снабдяване с ел.енергия № 852104.
Обекта на
ответника, до който ищцовото дружество доставя ел.енергия, представлява
трафопост, изграден въз основа на строително разрешение и надлежно въведен в
експлоатация. Всъщност, основаната цел на сдружението е именно изграждане и
експлотация на трафопост и мрежа ниско напрежение до всеки един от членовете му,
както и взаимоотношения с „Електроразпределение”ЕАД- Стара Загора, клон
Сливен и др.институции в тази връзка- видно от Устава му от 11.09.2004г.
Предвидено е в последния, че консумацията на ел.енергия от всеки от членовете
му ще се отчита с отделен електромер.
С доклада по
делото съда е обявил, че не са спорни обстоятелствата, че ел.енергия е
доставяна през процесния период от време до трафопоста на сдружението и че
ответника не е заплатил стойността й. Впрочем, това не е съвсем коректно, защото в хода на делото се
установи- от заключенията по двете експертизи, че ответника е извършил частично
плащане- в размер 1 329.71лв.
Основният
спорен между страните въпрос е какъв потребител на ел.енергия е сдружението-
битов или небитов/стопански, защото цената на ел.енергия за всеки от тях се формира по различен начин.
Становището на ищеца е, че ответника е стопански производител и като такъв
именно му е начислявал задълженията през процесния период от време за
ел.енергия, а становището на ответника е, че е битов потребител и това е един
от аргументите му да счита, че сумите са нереални / становище в писмения му
отговор/. Впрочем, според съда не може да се каже, че сумите са нереални,
защото те са си реални и са конкретно посочени, а дори и са претендирани. Друг
е въпроса, че е възможно те да не съответстват на реално консумираното от потребителя количество ел.енергия.
Легална дефиниция на понятията „битов” и „небитов”
потребител на енергия, в т.ч. и електрическа, е дадено в Закона за
енергетиката. То обаче е сторено по начин, че според съда дефиницията е
по-скоро нелегална, отколкото легална, защото дава обяснение на понятието със
самото понятие. Така съгл. §1, т. 2а от ДР на ЗЕ, "Битов клиент" е клиент, който купува
електрическа енергия за собствени битови нужди, а съгл. т. 33а, "Небитов клиент" е
клиент, който купува електрическа енергия за небитови нужди. Кои нужди
обаче са битови и кои- небитови, не е ясно. В ОУ на ЕВН ЕС на договорите за
продажба на ел.енергия, понятието „потребител на ел.енергия за битови нужди” е доста
по-разбираемо- това е лице-собственик или ползвател на имот, който ползва
ел.енергия за домакинството си. А потребител на ел.енергия за стопански нужди е
онова лице, което ползва ел.енергията за стопански нужди. При второто понятие
ЕВН ЕС е ползвало невъзможния способ, ползван от законодателя в ЗЕ- обяснението
на понятието е дадено със самото понятие. Все пак по аргумент за противното от понятието „Битов потребител” може да се
приеме, че потребител на ел.енергия за стопански / небитови нужди е лице, което
не ползва ел.енергията за домакинството си, а напр. за производствени цели.
Имайки предвид
горните разрешения, както и констатацията на вещото лице по единичната съдебно
–техническа експретиза, че от трафопоста на сдружение „Войнишко кладенче” с
ел.енергия се снабдяват жилищни сгради, съдията-докладчик
формира становище, че сдружение „Войнишко кладенче” със своя трафопост- Трансформаторен пост тип „Мачтов”
20/0.4 кV в НУПИ
При всички тези
съображения съда приема, че ЕВН ЕС е трябвало да начислява задължението на
сдружението за доставената му ел.енергия като за битов потребител. От друга
страна, установи се от заключенията по двете експертизи, че в случая
монтираният на трафопоста на ответника електромер отчита и сдружението заплаща
на ЕВН ЕС освен стойността на консумираната ел.енергия от потребителите на
сдружението, също и загубите на електроенергия при преноса й през мрежата ниско
напрежение, която е разположена след електромера и е собственост на
сдружението, но ЕВН ЕР няма законово основание да претендира и начислява
добавката за пренос на ел.енергия през мрежата ниско напрежение.
Ясно е за съда,
при това положение, че от стойността на ел.енергията /като за битов потребител/
трябва да се приспадне и таксата за пренос през мрежата ниско напрежение. От
общото задължение трябва да се приспадне и частичното плащане, извършено от
сдружението, и така задължението му за процесния период от време, видно и от
двете заключения- на единичната и тройната експертизи, се равнява на
5 280.09лв. Впрочем, това е и становището на ответника за задължението му,
изложено в хода на устните състезания- в депозираната в същите писмена защита.
До този размер съда ще уважи иска на ЕВН ЕС касателно главницата, а за
разликата над него до пълния претендиран- 10 865.33лв., ще го отхвърли
като неоснователен.
Касателно
паричното вземане за лихва за забава- него ищеца претендира върху главница в
размер 10 865.33лв. Тя обаче е дължима в по-нисък размер. Макар и
акцесорното вземане /каквото е това за лихви/ да следва съдбата на главното, в
случая съда ще отхвърли иска в тази му част, защото от ЕВН ЕС не се ангажираха
доказателства какъв е размера на лихвата забава в плащането на главница в
размер 5 280.09лв.
Горното
становище на съда означава също, че сдружението дължи на ЕВН ЕС не всички направени
от дружеството разноски в заповедното производство- 730.08лв., а само част от
тях: 321.19лв.
По въпроса за
разноските в исковия процес- такива се претендират и от двете страни. На осн. чл.
78 ал. 1 от ГПК на ищеца трябва да се присъдят направените от него разноски
съразмерно уважената част от иска. В случая ищеца стори следните разноски:
заплатил е държавна такса от 245.04лв. за образуване на делото и 610лв. – общо възнаграждение
/първоначално + допълнително/ за вещите лица по тройната експертиза. Поради
това му се присъждат разноски в размер на 376.17лв. Ищецът претендира и
юрисконсултско възнаграждение. Такова действително му се дължи, защото бе
представляван в процеса от процесуален представител по пълномощие- именно
юрисконсулт, а съгл. чл. 78 ал.8 от ГПК, в полза на юридическите лица се
присъжда юрисконсултско възнаграждение, щом те са били представлявани от
юрисконсулт. Размерът му се определя по правилата, установени в Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е в
зависимост от цената на иска. В случая тя надхвърля 10 000лв. и поради
това размера на следващото се юрисконсултско възнаграждение съда изчислява на осн.чл.7 ал.2, т.4 от Наредбата и е 690лв./
650лв. + 2% за горницата над 10 000лв. / в случая 2% от 2 001.88лв./.
Тъй като обаче иска на ЕВН ЕС не е уважен изцяло, то и съда му присъжда
юрисконсултско възнаграждение съразмерно уважената част- 303.56лв.
На осн.чл.78
ал.3 от ГПК на ответника ще се присъдят разноски съразмерно отхвърлената част
от иска. Разноските на сдружението са в общ размер 2151.50лв.- 150лв.-
възнаграждение за вещото лице по единичната експертиза, 1.50лв.- такса на
банката за превода на тази сума и 2 000лв.- възнаграждение за пълномощника
му - адв. П. ***. Поради това на сдружението
се присъждат разноски в размер 1204.97лв.
При горните
съображения, Сливенски районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в усл. на чл.415 ал.1 и чл.422 ал.1 от ГПК, че сдружение „Войнишко кладенче” с БУЛСТАТ *********, седалище и адрес на
управление- гр.Сливен, Вилна зона,
м.Кладенче №48, предст. от управителя му Т.Х. дължи на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК: *********, със
седалище гр. Пловдив и адрес на управление на дейността: ул. ”Хр. Г. Данов” №
37 част от сумите, за които на
дружеството е издадена в производството по ч.гр.д. № 3917/ 2009г. на Сл.РС
заповед за изпълнение - № 2569/ 01.09.2009г. , а именно:
- 5 280.09лв. / пет хиляди двеста и осемдесет
лева и девет стотинки/ –главница, представляваща стойността на доставената от
дружеството на ответника за обект на последния, находящ се в гр.Сливен, Вилна зона, м.Кладенче №48, индивидуализиращ
се с ИТН 2332806 и клиентски номер ********** електрическа енергия за периода
01.02.2008г.- 22.04.2009г. Сумата се дължи ведно със законната лихва, считано
от 31.08.2009г. до окончателното й изплащане.
- 321.19лв. /триста двадесет и един лева и деветнадесет
стотинки/ - разноски в заповедното производство, а
ОТХВЪРЛЯ като
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска за разликата над:
- 5 280.09лв.
до пълния претендиран размер- 10 865.33лв.- касателно главницата
- 321.19лв. до
пълния претендиран размер- 730.08лв.- касателно разноските в заповедното
производство
и
- изцяло-
касателно лихвата за забава в плащането на главницата, която в заповедта е
записана в размер 1 136.55лв.
ОСЪЖДА сдружение
„Войнишко кладенче” с БУЛСТАТ ********* да
заплати на „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК: ********* на
осн.чл.78 ал.1 от ГПК направените от дружеството разноски в настоящото дело,
съразмерно уважената част от иска- 376.17лв.
/триста седемдесет и шест лева и седемнадесет стотинки/.
ОСЪЖДА сдружение „Войнишко кладенче” с БУЛСТАТ
********* да заплати на „ЕВН
БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД, ЕИК: ********* на осн.чл.78 ал.8 от ГПК
юрисконсултско възнаграждение, съразмерно уважената част от иска- 303.56лв. /триста и три лева и петдесет
и шест стотинки/.
ОСЪЖДА „ЕВН БЪЛГАРИЯ ЕЛЕКТРОСНАБДЯВАНЕ” ЕАД,
ЕИК: ********* да заплати на сдружение
„Войнишко кладенче” с БУЛСТАТ ********* на осн.чл.78 ал.3 от ГПК направените от
последното разноски в настоящото дело, съразмерно отхвърлената част от иска- 1 204.97лв. /хиляда двеста и четири лева и деветдесет и седем стотинки/.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Сливенски окръжен съд- в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: