Р Е Ш Е Н И
Е
№ 134 25.06.2020
г. град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Десети
наказателен състав,
на осемнадесети юни две хиляди и
двадесета година,
в публично съдебно заседание в
състав:
Съдия: Пламен Георгиев
Секретар: Галя Ангелова
Прокурор:
като разгледа докладваното от съдия
Пламен Георгиев
АНД № 205 по описа на Районен съд -
Хасково за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и
сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Г.А.П. срещу
Наказателно постановление № 45-0000042 от 31.01.2020 г. на Началник Областен
отдел „Автомобилна Администрация” - град Хасково, с което на основание чл. 53
от ЗАНН на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на
200 лева по чл. 105, ал. 1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) за
нарушение по чл. 40, изр. 2, предл. 2 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров
превоз на пътници. В подадената жалба, без да се оспорва от жалбоподателя
изложената фактическа обстановка, се възразява срещу размера на наложената
глоба. Моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното
постановление на Началника на ОО „АА” - град Хасково, а при условията на
евентуалност – да го измени като размерът на административното наказание бъде
намален.
В съдебно заседание пред Районен съд
– Хасково, жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и заявява, че
поддържа жалбата, като в хода по същество препраща към изложените в жалбата
съображения за нейната основателност за несъразмерност между обществената
опасност на деянието и размера на санкцията за същото.
Административнонаказващият орган –
Началник ОО „АА” - град Хасково, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител. Становището на административнонаказващия орган, изразено в
придружителното писмо, с което е изпратена преписката е, че атакуваното
наказателно постановление е съобразено с материалните и процесуалните правила
при издаването му.
Жалбата е подадена в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано
да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се
произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните
доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно
постановление, намира за установено следното:
На 16.01.2020 г., свид. Д.М.П., на
длъжност „старши инспектор” в ОО „АА” – гр. Хасково, и свид. С.И.К., на
длъжност „инспектор” в ОО „АА” – гр. Хасково, извършили проверка на лек
таксиметров автомобил марка „Дачия”, модел „Сандеро”, с рег. № *******,
установен и изчакващ на таксиметрова стоянка по бул. „България“ в района срещу
Зеленчуков пазар в град Хасково. Автомобилът бил обозначен с опознавателни
знаци за извършване на таксиметрови превози, а именно: жълт цвят, открит знак
„Такси”, включен светлинен индикатор, светещ в зелено. В хода на извършената проверка от страна на контролните
органи – свид. Д.П. и свид. С.К., била установена самоличността на водача на
автомобила – жалбоподателят Г.А.П., както и че същият бил попълнил в Пътен лист
№ 32 от дата 09.01.2020 г., Пътна книжка, Серия ВГ, № 00740 начален час „8
часа“ без задължително да изпише нула отпред. След преценка на фактите и
обстоятелствата по случая, и след като свид. Д.П. достигнал до извод за
осъществяване на състав на административно нарушение от страна на водача Г.П.
по чл. 40, изр. 2, предл. 2 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на
пътници, срещу жалбоподателя бил съставен на същата дата, в негово присъствие
Акт за установяване на административно нарушение № 270399, който жалбоподателят
подписал лично, без да впише обяснения или възражения по него в съответната
графа.
При издаване на наказателното
постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло фактическата
обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение, и след
като преценил, че има извършено административно нарушение, наложил процесното
административно наказание глоба в размер на 200 лева по чл. 105, ал. 1 от
Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр) за нарушение по чл. 40, изр. 2, предл.
2 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници.
Изложената дотук фактическа
обстановка е категорично установена от представените по делото писмени
доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и от показанията
на разпитаните в хода на делото свидетели: Д.М.П. и С.И.К., за обстоятелствата,
свързани с предприетите от тях действия като
контролни органи по установяване на твърдяното административно нарушение и
тези, свързани със съставянето на процесния АУАН. Свидетелските
показания се основават на преки и непосредствени впечатления, поради което
съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи
относно осъществената фактическа обстановка, за която всъщност не се и спори от
страна на жалбоподателя.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 40 от Наредба № 34 от
1999 г. за таксиметров превоз на пътници, в редакцията, относима към датата на
деянието, водачът попълва редовно и точно пътната книжка. Датите и часовете в
нея се записват с арабски цифри, като по-малките от 10 се записват задължително
с нула отпред. Според чл. 105, ал. 1 от ЗАвтПр, в редакцията, относима към
датата, посочена в НП като дата на нарушението, за нарушения на този закон и на
подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на него, с изключение на
изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго
наказание, се налага наказание глоба или имуществена санкция 200 лв.
Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно
наказание е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на
наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от
категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт.
Съставеният акт за установяване на административно нарушение е изготвен от
длъжностно лице със съответните компетенции по чл. 92, ал. 1, вр. чл. 91 от
ЗАвтПр и е надлежно предявен по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. На жалбоподателя
е осигурена възможност да се запознае със съдържанието на АУАН, както и да
направи възражения по него. Процесният АУАН формално съдържа и необходимите
реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и конкретно отговаря на
изискването по т. 3 на цитираната разпоредба – да се впише дата на деянието,
след като актосъставителят е отправил изрични твърдения в тази насока. На следващо място, обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган, съгласно чл. 92, ал. 2 от
ЗАвтПр, Заповед № РД-08-249 от 15.05.2015 г. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията и Заповед № 458 от 7.08.2018 г. на изпълнителния
директор на Агенция „Автомобилна администрация”, в кръга на неговите правомощия, спазена е
формата и редът за издаването му, а по съдържанието си отговаря на изискванията
на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити.
От материалноправна страна
обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от
съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват в частта, че
на посочените в АУАН и наказателното постановление дата и място жалбоподателят
е имал качеството на водач на
управлявания от него лек таксиметров автомобил марка „Дачия”, модел „Сандеро”,
с рег. № *******, който бил установен и изчакващ на таксиметрова стоянка, като
превозното средство било обозначено с опознавателни знаци за извършване на
таксиметрови превози, а именно: жълт цвят, открит знак „Такси”, включен
светлинен индикатор, светещ в зелено. Установено по безспорен начин в хода на
извършената проверка на документацията на водача е, че жалбоподателят бил
попълнил в Пътен лист № 32 от дата 09.01.2020 г., Пътна книжка, Серия ВГ, №
00740 начален час „8 часа“ без задължително да изпише нула отпред, с което без
съмнение е осъществен от състава на административно нарушение от страна на
жалбоподателя П. по чл. 40, изр. 2, предл. 2 от Наредба № 34 от 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници, но необосновано и актосъставителят, и
наказващият орган са приели, че това нарушение е извършено на дата 16.01.2020
г., когато е осъществена проверката. В тази връзка, макар да е възможно да
съвпадат, както нееднократно е заявявано, датата на извършване на нарушението и
датата на неговото установяване е възможно да съвпадат, но те по своята същност
е необходимо всякога да се разграничават. Това става, като се изхожда от
характера на нарушението и формата на изпълнителното деяние. Деянието по
цитираната санкционна норма е формално и довършено, в момента, в който водачът
се е отклонил от изискването за коректно попълване на пътния лист съгласно
изискванията на чл. 40, изр. 2, предл. 2 от Наредба № 34 от 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници, което съгласно цитираната норма следва да става
редовно, или казано по друг начин попълването на съответните реквизити в
пътната книжка следва да се осъществява непосредствено след настъпване на
събитието, което се отразява в нея – в случая началния час. Следователно,
тезата на наказващия орган за извършено нарушение по чл. 40, изр. 2, предл. 2
от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници на дата 16.01.2020
г. е необоснована, доколкото преценката за този основен за всяко деяние
признак, характеризиращо го от обективна страна в случая е неправилна за
процесното и не съответства на доказателствата, събрани в хода на
производството.
С оглед изложеното, подадената жалба
се явява основателна, а атакуваното с нея наказателно постановление за
нарушение по чл. 40, изр. 2 от Наредба № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на
пътници – неправилно и незаконосъобразно, поради което същото ще следва да бъде
отменено. С оглед установеното наличие на основание за отмяна, в случая не би
могло да се разсъждава допълнително и във връзка с приложението на чл. 28 ЗАНН,
по друг начин освен принципно, а това е безпредметно в случая, тъй като това е
преценка за законосъобразно и може да бъде правена само за конкретен случай и
оценка на неговата обществена опасност, както и обществената опасност на
нарушителя, какъвто случай на нарушение на визираната в НП дата не бе доказан.
Оттам не следва да бъде обсъждан и въпроса за съразмерността на санкцията, в
случай, че евентуален довод за маловажност на случая не може да бъде споделен.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
45-0000042 от 31.01.2020 г. на Началник Областен отдел „Автомобилна
Администрация” - град Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М.Б.