РЕШЕНИЕ
№......
гр. Ловеч, 24.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, VІ административен
състав, в публично заседание на тридесети юли две хиляди двадесет и първа година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА
КРЪСТЕВА
при секретаря Татяна
Тотева като разгледа докладваното от съдия Кръстева адм.дело № 52 по описа на АдмСЛ за 2021 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53б, ал.7 от Закона за
кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/.
Производството е образувано по жалба с вх.№
503/10.02.2021 г. подадена от П.М.П. ЕГН********** ***, против Заповед №
18-924/25.01.2021 г. издадена от Началник СГКК - Ловеч, с която на основание
чл. 53б, ал.5, т.1 във вр. с чл. 53б, ал.1 и чл. 51, ал.1, т.3 от ЗКИР е
одобрено изменение на КККР на с.Бежаново, общ.Луковит, обл. Ловеч в частта за
имот с идентификатор № 03143.63.6, като със заповедта в КККР се нанасят нови
обекти сграда „Вилна сграда – еднофамилна“ с площ от 37 кв.м., с идентификатор
№ 03143.63.6.1.
Към жалбата административният
орган е приложил копие от цялата преписка по издаване на акта.
Жалбоподателят твърди, че като
наследник по закон на собственика на недвижимия имот с идентификатор №
03143.63.6 не е съгласен в имота му да се нанесе сграда с идентификатор №
03143.63.6.1. Пред съда се навеждат доводи, че лицето, заявило измененията на
КККР, не е доказало легитимацията си на заинтересовано лице по ЗКИР. Претендират се извършените деловодни разноски.
Ответникът началникът на Служба по геодезия, картография и
кадастър гр.Ловеч, не се представлява.
Заинтересованата страна О.М.П. се представлява от адв. С..
Оспорва жалбата.
Заинтересованата страна В.М.П. се явява лично и с адв. Д.,
счита, че жалбата е основателна.
Съдът, след като прецени доводите на страните,
след преценка поотделно и в тяхната съвкупност на събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Жалбата е подадена от лице, което е вписано в кадастралния
регистър като собственик на поземления имот, засегнат пряко от измененията (лист 16, 26, 27 и 46), т.е. е подадена от легитимирана
страна, с оглед предявената претенция.
Същата е редовна от външна страна и процесуално допустима. Разгледана
по същество е основателна.
От представената преписка е видно, че въз основа на подадено
от О.М.П. заявление вх.№ 01-517369/05.11.2020 г. и представени СГКК – Ловеч документи:
нотариално заверен договор за покупко-продажба №1333/26.02.2007 г. /лист 91/,
предложение за попълване на кадастър, скици-проект към него и удостоверение за
наследници, е издадена процесната Заповед № 18-924-25.01.2021 г.
Заповедта е издадена въз основа на подаденото заявление от
П.
и на основание чл. 53б, ал.5, т. 1 във вр. с чл.53б, ал.1 и чл. 51, ал.1, т. 3
от ЗКИР. С нея се нанася нов обект в КККР сграда с площ от 37 кв.м., вилна
сграда – еднофамилна, без данни за собственост.
Съгласно чл. 51, ал. 3 от ЗКИР измененията в кадастралната
карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго
лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила
информация от ведомство или община.
Чл.56, ал.4 и ал.5 от Наредба
№3 от 28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната
карта и кадастралните регистри сочи, че измененията в кадастралната карта и
кадастралните регистри са за сметка на заинтересуваните лица, с изключение на
случаите при отстраняване на непълноти и грешки, които не са по вина на
собственика, при нанасяне на промени по чл. 86, ал. 1 ЗКИР, както и при промяна на границите на
административно-териториалните и териториалните единици.
Съдът счита, че като се е произнесъл по недопустимо
заявление, административният орган е постановил незаконосъобразен
административен акт.
На първо място законът ясно посочва заинтересованите лица,
които могат да правят искане за изменения - собственик, друго лице, когато това
е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от
ведомство или община. Т.е. това е кръгът лица, които могат да правят искания за
изменения в данните за обектите на кадастъра, настъпили след влизането в сила
на кадастралната карта и кадастралните регистри, за отстраняване на непълноти и
грешки и за отстраняване на явни фактически грешки.
От посочените основания за издаване на заповедта се
установява, че същата е издадена по искане на физическо лице, т.е. не е въз
основа на служебно постъпила информация от ведомство или община.
Няма представен нотариален акт за собственост върху
недвижимия имот или сградата на заявителя О.П., поради което очевидно не става
дума за изменение по искане на собственик.
Няма представени доказателства, че правото на П. да заяви
измененията е предвидено в закон – че му е учредено с нотариален акт право на
ползване върху имота например.
Т.е. заявителят безспорно не попада в дефиницията на ЗКИР за "заинтересовани
лица" - собствениците и носителите на други вещни права върху недвижими
имоти, а в случаите на предоставени права на управление – ведомствата и
общините, на които са предоставени правата (§1, т. 13 от ДР на ЗКИР).
По делото е допуснато извършването на съдебно-техническа
експертиза. Заключението е прието от съда. От изложеното от вещото лице се
установява по безспорен начин, че става дума за масивна сграда, а не лека
дъсчена барака, а притежаването на собственост върху такава недвижима вещ
следва да се удостовери с вписан в Агенция по вписванията нотариален акт или
друг равностоен документ. Представеният договор с нотариално заверени подписи
не може да удостовери право на собственост. Би могъл да се приеме за
предварителен договор за продажба на сградата, но не и като документ,
легитимиращ П. като собственик или притежател на друго вещно право.
От приложената справка от Агенция по вписванията /лист 78/ се
установява, че П. няма вписан документ за собственост върху имот в землището на
с.Бежаново.
Правното основание, посочено в заповедта, е чл. 53б, ал. 1 от ЗКИР и чл. 51, ал.1, т.3 от ЗКИР, отнасящи се до отстраняване на явна
фактическа грешка.
Съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР, законът е дал легална
дефиниция на понятието "явна фактическа грешка".
Видно от определението на закона, това е несъответствието
в границите на поземлените имоти между урбанизирана и неурбанизирана
територия, получено при обединяване на данните по чл. 41, ал. 1, както и
несъответствие в границите на съществуващите на местността (терена) трайни
топографски обекти с естествен или изкуствен произход в неурбанизирана
територия, определени чрез геодезически измервания и границите им от планове и
карти, одобрени по реда на Закона за собствеността и ползването на земеделските
земи и Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от
горския фонд, когато разликите в координатите на определящите ги точки са
по-големи от допустимите в наредбата по чл. 31.
В дефиницията за "явна фактическа грешка" на закона
очевидно не е включено нанасянето за пръв път в КККР на сгради в чужди имоти,
по заявление на лица, които не са собственици и не са овластени от законова
разпоредба да правят такова искане. Според съда в случая реално е извършено допълване
на КККР по реда на чл. 54 от ЗКИР.
С оглед изложеното, предявената жалба се явява основателна и
следва да бъде отменена оспорената заповед.
Не е доказано качеството на заявителя на заинтересовано лице
по смисъла на ЗКИР и не е доказана хипотезата на явна фактическа грешка, поради
което, когато административният орган се е произнесъл по същество, е издал
административен акт по недопустимо заявление, вместо да остави същото без
разглеждане при спазване на реда по чл. 27, ал.2 от АПК, чл.30, ал. 2 от АПК и
чл. 56 от АПК. Издадената заповед се
явява незаконосъобразна, издадена при липса на материално-правните предпоставки
за това.
При този изход от делото претенцията на жалбоподателя се
явява основателна и следва да му бъдат присъдени сторените деловодни разноски
на основание чл. 143, ал.1 от АПК.
Претенциите на заинтересованите страни за възстановяване на
сторените разноски се явяват неоснователни, тъй като разпоредбата на чл. 143,
ал. 4 от АПК предвижда възстановяване на разноски само при отхвърляне на
жалбата и то за заинтересованите страни, за които оспореният акт е бил
благоприятен. В случая не са налице предпоставките за това.
С оглед изложеното следва да се осъди СГКК – Ловеч да
възстанови сторените деловодни разноски от П. за държавна такса в размер на 10
лв., за възнаграждение за адвокат в размер на 420 лв. и депозит за вещо лице в
размер на 300 лв., общо 730 лв.
Воден от горното, Ловешки административен съд, шести
административен състав, на осн. чл.172, ал. 2 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна Заповед №
18-924/25.01.2021 г. издадена от Началник СГКК - Ловеч с която на основание чл.
53б, ал.5, т.1 във вр. с чл. 53б, ал.1 и чл. 51, ал.1, т.3 от ЗКИР е одобрено
изменение на КККР на с.Бежаново, общ.Луковит, обл. Ловеч в частта за имот с
идентификатор № 03143.63.6, като със заповедта в КККР се нанасят нови обекти
сграда „Вилна сграда – еднофамилна“ с площ от 37 кв.м., с идентификатор №
03143.63.6.1.
ОСЪЖДА Служба по геодезия, картография и кадастър
гр.Ловеч да заплати на П.М.П. ЕГН********** *** сумата от 730 лв. /седемстотин
и тридесет лв./ представляващи сторени деловодни разноски.
Решението може да се обжалва с касационна жалба чрез
Ловешки административен съд пред Върховния административен съд на Република
България в 14-дневен срок от съобщението до страните.
Препис от решението да се изпрати на страните
по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: