Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260047/11.11. Година 2020 Град Варна
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Варненският апелативен съд Наказателно отделение
На четвърти септември
Година
две хиляди и двадесета
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Панталеева
ЧЛЕНОВЕ: Росица Тончева
Десислава Сапунджиева
съдебен секретар Соня Дичева
прокурор Владимир Чавдаров
като разгледа докладваното от съдия Панталеева
ВНОХД № 219 по описа на съда за 2020
г.,
за да се произнесе взе предвид:
Предмет на въззивното производство е присъда № 8/22.06.2020 г. по
НОХД №92/20 г. на окръжния съд в град Търговище, с която Ш.М.Х. е бил признат
за виновен и осъден по чл.304а, вр. чл.304, ал.1, вр. чл.36 и чл.54 от НК на една
година лишаване от свобода, с приложение на чл.66, ал.1 от НК - изпитателен
срок три години, както и на глоба в размер на хиляда лева.
Въззивната
проверка се инициира с жалба от подсъдимия Ш.Х.,
чрез адвокат К.П.,***, с която се оспорва приложението на материалния и
процесуалния закон, и се твърди необоснованост, изразена в неизясняване на
фактическата обстановка, както и явна несправедливост на наложеното наказание.
Исканията, в условията на алтернативност, са за оправдаване на подсъдимия или
приложение на чл.55 от НК.
Относимите към предмета на обвинението, респективно
отговорността на подсъдимия факти, накратко са следните:
На инкриминираната дата 02.06.2020 г., с управлявания от
него лек автомобил, подсъдимият бил
спрян за пътна проверка от свидетеля Димитров, полицейски служител, на бул.„Цар
Освободител“ в гр.Търговище. Конкретният повод било движението му без включени
светлини. Пътният полицай бил на смяна с колегата си – свидетеля Х., а в колата
на подсъдимия се возели пътниците - свидетелите Исмаилов и Ибрахимов.
Свидетелят Димитров се представил и поискал свидетелство за
правоуправление на водача и документите на автомобила. След получаването им той
отбелязал, че Х. не е поставил предпазния си колан, след което го поканил до
служебния автомобил. Докато вървели подсъдимият заявил, че не слага колана по
медицински показания, а служителят му обяснил, че причината за спирането е
другото нарушение, свързано с използването на светлините, за което ще му бъде издаден
електронен фиш.
При достигане на служебния автомобил свидетелят Димитров се
навел през отвореното стъкло на предната дясна врата, за да вземе служебния си
таблет, посредством който се генерира фиша. В този момент подсъдимият, с
репликата „Недей писа, недей, няма смисъл“, пуснал една банкнота от 50 лева
през същия прозорец и тя паднала на стелката пред дясната седалка. Димитров реагирал
с „Прибери си парите веднага“, а след това сигнализирал дежурния полицейски
служител в РУ Търговище. На място били изпратени оперативна група и разследващ
полицай, и било образувано бързо производство. Междувременно на подсъдимия Х.
бил изготвен електронен фиш за извършено нарушение по чл.70, ал.3 от ЗДвП.
Така приетата за установена фактическа обстановка е
подкрепена от достатъчен по обем доказателствен материал, поради което
възражението за необоснованост е несъстоятелно. Постановената присъда,
установяваща виновността на подсъдимия Х., е съобразена с наличните
доказателства.
От протокола за оглед на местопроизшествие и изготвения към
него фотоалбум е видно наличието на банкнота с номинал 50 лева върху стелката
на предна дясна седалка, като начинът, по който те са попаднали там,
съответства на показанията, дадени от свидетеля Димитров, но не и на твърденията
в обясненията от подсъдимия.
При разпита си подсъдимият е заявил, че при отиването си към
патрулния автомобил е взел и носел в ръка пари, документи, визитни картички и
фактури, че при преминаване покрай дясното странично огледало не е отчел
големината му и се е ударил в корема, при което, от ръката му, през отворения
прозорец на автомобила, в купето е паднала една банкнота, като той първоначално
не разбрал изобщо какво е попаднало вътре, а в последствие, като разбрал,
неуспешно се опитал да си я вземе обратно. От съдържанието на обективирания
разговор между него и униформения служител е видно, че след като е поискал и
получил книжката и талона, последният единствено го е поканил да отиде до
служебния автомобил, без да изисква подсъдимият да представя каквото и да било
друго – лични, или други документи, още по-малко пари. Поради това и не е имало
никаква необходимост подсъдимият да носи, респ. държи нещо в ръце. Обяснението,
че точно в този момент, по време на извършваната му полицейска проверка,
подсъдимият е решил да извади и преброи парите си, тъй като трябвало да даде на
трето лице сума за извършване на услуга, е лишено от всякаква логика.
Също толкова неразумно и нелогично е обяснението как точно, от
това, че го заболял корема след удар в страничното огледало, което се намира извън
купето и след външния край по долната линия на отворения прозорец, от всичко,
което държи в лявата си ръка, се отделя една единствена банкнота от петдесет
лева, при това не изпада на земята, а хвръква и напълно случайно попада във
вътрешността на автомобила, докато нищо от останалите пари и документи не се
разпилява. Подобен механизъм се изключва и от обективираната информация – на
снимки ФК №№ 2 и 3, стр.44 от д.п., е видно, че полицейският служител е
застанал плътно до предната дясна врата на автомобила, привел се е към
отворения й прозорец, като ръката му от рамото е вътре – както е установено, с
цел да вземе таблета за изготвяне на електронния фиш, и в същия момент, точно
пред тялото му, от долния край на прозоречната рамка, се плъзва банкнотата. Разположението
на тялото на полицая, ведно с обяснението на подсъдимия, че се е движил на
два-три метра след него, също така изобщо изключва случайното достигане и досег
с дясно странично огледало, освен ако Ш. Хаксанов съвсем целенасочено не е
искал да се приближи плътно до отворения прозорец. Обективната информация е налична
по делото, след като чрез техническа експертиза са извлечени видеофайлове от
записа на патрулния автомобил, в които хронологично се проследява визуализирано
попадането на банкнотата през отворения прозорец.
От същото експертно изследване е видно и, че проведеният
разговор между подсъдимия и свидетеля Димитров напълно съответства с
показанията на полицейския служител, но не и с казаното от Х. – в 17:05:50 ч.
на 02.06.20 г. видимо от копираните час и дата на камерата, малко след думите
на М1 „Недей писа ся…??....недей, недей, няма смисъл“, се вижда, че въпреки
това служителят посяга да вземе таблета си, малко след което банкнотата се
плъзва в автомобила, а полицаят разпорежда „прибери си парите веднага“. Така
показанията на свидетеля Димитров се определят като правдоподобни и в
съответствие с обективно установените факти, докато обясненията на подсъдимия се
изключват от последните, респ. правилно са преценени от окръжния съд само като негова
защитна теза.
Твърденията на процесуалния представител на подсъдимия, че авторството
на деянието се разколебава от заключението на дактилоскопната експертиза и
свидетелските показания, не може да бъде споделено.
Според заключението на изготвената дактилоскопна експертиза
– л.37 от д.п., предоставената за обработка и изследване банкнота не съдържа
годни за идентификационно изследване дактилоскопни следи, което обаче не означава,
че след като не са открити годни следи, възможностите за идентификация на
лицето, държало паричната банкнота, са изчерпани. При това парите, като
средство в непрестанно обращение, могат да съдържат следи от много лица, и на
изследването им за такива не следва да се придава решаващо значение. Обстоятелството,
че от банкнотата не са снети годни за изследване следи, по никакъв начин не
влияе на фактическите и правни изводи, а самият подсъдим не оспорва факта, че
петдесетте лева в купето на служебния автомобил са негови.
По делото са свидетелствали спътниците на подсъдимия - Исмаилов
и Ибрахимов, които през цялото време са останали в управлявания от него
автомобил и не са възприели станалото край патрулната кола, свидетелствал е и
вторият проверяващ – Х., който е видял банкнотата в колата, но не и как тя е
попаднала там. Липсват конкретни факти, установени чрез разпита на който и да е
от свидетелите, които да противостоят, респ. да разколебават обвинението.
Първоинстанционният съд не се е основал в решението си безкритично единствено
на показанията на свидетеля Димитров, а ги е съпоставил с обективните данни, вкл.
добитите чрез видео-техническа
експертиза, при което е установил пълното им съответствие. В тази връзка не
отговаря на действителното твърдението от въззивната жалба, че съдът е направил
изводи в противоречие с обективната истина, видно от резултатите от
съдебно-техническата експертиза, не е вярно и твърдението, че вещото лице не
твърди наличието на репликата на свидетеля Димитров към подсъдимия да си вземе
парите веднага.
От така установените факти безспорно се извлича престъпен
състав по чл.304а от НК. Установено е, че подсъдимият е обективирал своето
намерение за даване чрез пускането на банкнотата от 50 лева през отворения
прозорец на служебния автомобил, както и чрез факта, че не я е взел обратно.
Изпълнителното деяние „даде“ се осъществява чрез реалното предоставяне на дарът
или имотната облага на съответното длъжностно лице във връзка с неговото
длъжностно качество, респ. във връзка с изпълняваните от него служебни
задължения – елементи на престъпния състав, всички до един налични съгласно
събраните доказателства. За да е осъществен състава на това престъпление чрез формата
на изпълнителното деяние „даде“ не е необходимо предаването да е станало „от ръка
в ръка”. Използваният метод – чрез подхвърляне, изцяло кореспондира с
изискването за осъществен състав на това престъпление. Подсъдимият е действал с
умисъл, което е безспорно предвид спецификата на предлагането – действията му
са били насочени към съзнаваното предоставяне на паричната сума във
фактическата власт на длъжностното лице.
При така възприетото се налага извод, че в инкриминирания
случай е била налице, както обективната, така и субективната страна на деянието
по чл.304 от НК, а предвид заеманата длъжност на съответния орган – и
квалифициращият признак по чл.304а от НК, за което и правилно е била ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимия.
Според защитата в мотивната част към постановената присъда
липсва анализ на субективната страна на деянието. Действително, коментарът в
тази насока от страна на първоинстанционния съд не е пространен, но това не го
прави неправилен. Първоинстанционният съд е посочил при каква форма на вината е
извършено деянието, а именно пряк умисъл, придружен от специалната цел длъжностното лице да извърши, или да не извърши действие
по служба, към което настоящият състав допълва своите доводи по отношение на
субективните елементи на деянието, основаващи се на анализа на събрания
доказателствен материал.
Защитата неоснователно твърди, че следва да бъде приложен
чл.55 от НК, защото по делото не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да водят до извод, че и най-лекото предвидено
в закона наказание ще се яви несъразмерно тежко и несъответно на извършеното.
Като факти, обосноваващи по-малкия размер на санкцията,
първоинстанционният съд е приел ниската стойност на предмета на престъплението,
рефлектиращ и върху степента на обществената му опасност, чистото съдебно
минало /след настъпила реабилитация по право/, трудовата и семейната
ангажираност, здравословното състояние.
Като факт, отегчаващ отговорността, е счел липсата на признание на вината. Последното е изцяло в
съответствие с процесуалните възможности, с които разполага подсъдимият, и
отсъствието на признание на вината по никакъв начин не може да бъде отчитано
в негова вреда, поради което изводът на първоинстанциония съд в обратен смисъл
е бил неправилен. Независимо
от това смекчаващите отговорността обстоятелства не са достатъчни и не носят
характеристики, обосноваващи извод, че и в най-ниския си размер, който е
три месеца, предвиденото в закона наказание лишаване от свобода би било несъразмерно
тежко. Окръжният съд е проявил достатъчно снизходителност, след като в
границите на предвидената санкция при максимум десет години е индивидуализирал
това наказание в размер на една година, както и като е отложил изпълнението му
с най-малкия възможен изпитателен срок от три години. Санкцията в този й размер
не е несправедлива, а всяко по нататъшно намаляване би влязло в противоречие с целите
на наказанието, свързани с индивидуалната и генералната превенция.. Чрез нея подсъдимия
ще има възможността да преосмисли поведението си, да изгради възпиращи механизми,
с оглед спазването на законовите норми и порядки. Размерът на акцесорното наказание
глоба, съобразен с имотното състояние на подсъдимия, също свидетелства за съобразяване
с изискването за справедливост и ответност на наказанието спрямо извършеното престъпление.
Поради изложените съображения и предвид липсата на служебно
констатирани други, извън твърдените с въззивната жалба, основания за отмяна
или изменение на присъдата, на основание чл.338 от НПК, съставът на Апелативния
съд в гр.Варна
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 8/22.06.2020 г. по НОХД № 92/20 г. на Окръжен съд
Търговище.
Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред
Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от
съобщението до страните за изготвянето му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: