№ 1
гр. Кърджали , 06.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІІІ СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Вергиния С. Еланчева
Секретар:Цветелина В. Стойчева
като разгледа докладваното от Вергиния С. Еланчева Административно
наказателно дело № 20205140201083 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 20-1300-001011/02.07.2020 г., издадено
от Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на Ф. А. И. с адрес
с.Габрово, ..... с ЕГН **********, са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба”
в размер на 100 лв. на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по
чл.150а, ал.1 от ЗДвП, и по т.2.- „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и е постановено отнемане на 12 контролни точки
на основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Жалбоподателят Ф. А. И. счита издаденото наказателно постановление за
незаконосъобразно и необосновано. Твърди, че не е извършил вменените му
административни нарушения. Не бил лишен по административен ред от правото да
управлява МПС. На 11.06.2020 г. не отказал да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство, не отказал да изпълни предписание за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване. При съставяне на акта и издаване на
наказателното постановление били допуснати съществени нарушения на материалния и
процесуалния закон. Не били спазени изискванията на ЗАНН в двата акта да се отразят
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и доказателствата, които го
установяват. Това водело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. В
наказателното постановление не били описани нарушението, датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено и доказателствата, които го
потвърждават. Наказващият орган не изпълнил задължението си по чл.52, ал.4 от ЗАНН
1
преди да се произнесе по преписката. В нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП наложил
непредвидено в закона административно наказание. Законът предвиждал наказание
„лишаване от право на управление на МПС“ за срок от две години за нарушение по чл.174,
ал.3 от ЗДвП, а с обжалваното наказателно постановление било наложено наказание
„лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Жалбоподателят моли
атакуваното постановление да бъде отменено.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от упълномощен
защитник, който поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено
като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че фактическата обстановка установена в
хода на административнонаказателното производство не била такава, каквато е описана в
акта и обжалваното постановление. Освен това, наказващият орган наложил непредвидено в
закона наказание. Моли и за присъждане на направените от жалбоподателя разноски по
делото.
Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се
представлява. Депозирал е чрез юрисконсулт писмена молба, в която оспорва жалбата като
неоснователна и моли съдът да потвърди наказателното постановление. Излага подробни
съображения за неговата законосъобразност. Претендира и за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение в полза на Областна дирекция на МВР-Кърджали. При
условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение като завишено с оглед фактическата и правна сложност на делото.
Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на
основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено от
фактическа страна следното:
На 11.06.2020 г. свидетелите Й.Х. и Б.М. били на работа като мл. автоконтрольори в
сектор ПП към ОД МВР-Кърджали и се намирали на път II-58, км.7+700 м. в района на
община Черноочене. На същата дата и място, около 17.20 часа те спрели за проверка лек
автомобил ......, управляван от жалбоподателя Ф. А. И., който криволичел на пътното платно.
Водачът на автомобила бил с мирис на алкохол и зачервени очи, поради което полицейските
служители преценили, че трябва да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с
техническо средство. Ф.И. бил поканен да даде проба, за да бъде проверен с техническо
средство „Дрегер“, но той отказвал такава. Полицейските служители неколкократно
направили опити да изпробват жалбоподателя за употреба на алкохол с техническото
средство, но същите се оказали несполучливи, тъй като Ф.И. не изпълнявал указанията на
контролните органи относно начина, по който трябва да даде пробата, за да отчете уредът
резултат. По време на проверката и след направена справка, свидетелите Х. и М. установили
също, че водачът към момента нямал свидетелство за управление на МПС, тъй като същото
2
му било отнето по административен ред. По повод така констатираните нарушения, на
11.06.2020 г. срещу Ф.И. на място бил съставен АУАН по чл.150а, ал.1 и чл.174, ал.3 от
ЗДвП, а именно за това, че управлява МПС след като е лишен от това право по
административен ред, както и отказва да бъде изпробван за употреба на алкохол с
техническо средство. Нарушителят подписал и получил АУАН без възражения. Подписал и
получил и издадения му Талон за изследване № 0056810, в който отразил саморъчно, че
отказва да даде и кръв. На 02.07.2020 г. наказващият орган издал процесното наказателно
постановление, с което наложил на жалбоподателя административни наказания: по т.1.-
„глоба” в размер на 100 лв. на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение
по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, и по т.2.- „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП. Постановено било и отнемане на 12 контролни точки на
основание Наредба № Із-2539 на МВР.
Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на свидетелите Й.Х.
и Б.М.; Акт за установяване на административно нарушение от 11.06.2020 г.; Талон за
изследване № 0056810; Справка за нарушител/водач за жалбоподателя Ф. А. И.; Заповед №
8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР, установяваща компетентността на актосъставителя и на
издалия наказателното постановление орган; Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1300-000168 от 04.05.2020 г., видно от която на
жалбоподателя е била наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1 б.„а“ от
ЗДвП – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство
до отпадане на основанието за това; Карта от 28.08.2020 г. за оценка на физическата годност
на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС;
Решение от 27.07.2020 г. по адм. дело № 159/2020 г. по описа на АС-Кърджали, влязло в
сила на 27.07.2020 г., с което е отхвърлена жалбата на Ф. А. И. срещу Заповед за прилагане
на принудителна административна мярка № 20-1300-000168 от 04.05.2020 г.; Експертно
решение от 27.01.2014 г., както и всички други приети по делото писмени доказателства.
При анализа на гласните доказателства съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите
Й.Х. и Б.М., защото са логични, последователни и взаимно допълващи се и установяват по
безспорен начин релевантните по делото факти. И двамата са свидетели очевидци и сочат,
че на процесната дата и място жалбоподателят е управлявал описаното по-горе моторно
превозно средство, както и, че е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на
алкохол с техническо средство, а още и че към тази дата е било отнето свидетелството му за
управление на МПС.
При така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните
правни изводи:
Настоящата жалба е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2
от ЗАНН.
3
По т.1 от наказателното постановление: Жалбоподателят е наказан за нарушение
по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, според който за да управлява моторно превозно средство, водачът
трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява
моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му
за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4
или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено,
откраднато или повредено. Съгласно приложената с наказателното постановление
санкционна разпоредба на чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП, наказва се с глоба от 100 до 300 лв.,
който управлява моторно превозно средство, след като е лишен от това право по съдебен
или административен ред. От събраните по делото доказателства не се установява
жалбоподателят към 11.06.2020 г. да е бил лишен от право да управлява МПС по съдебен
или административен ред. Той не е разполагал със свидетелство за управление на МПС, но
същото е било временно отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП и това е видно от издадената
на основание чл.171, т.1 б.„а“ от ЗДвП Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 20-1300-000168 от 04.05.2020 г. Същевременно в акта за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление от фактическа
страна е описано нарушение, изразяващо се в управление на МПС от страна на
жалбоподателя, след като същият е „лишен по административен ред“, което обстоятелство
категорично не отговаря на действителната фактическа обстановка. Допуснатият порок при
описанието на съставомерните факти на нарушението е съществен и е довел до накърняване
правото на защита на наказаното лице, което следва запознавайки с АУАН, респ. с
наказателното постановление, да има пълната възможност да научи какво конкретно
нарушение се твърди, че е извършило. Още повече, че нарушителят се защитава на първо
място по фактите, а след това по правната им квалификация. Съдът, чрез събиране на
съответните доказателства не може да замести волята на наказващия орган и едва в
настоящото производство да установява и приема нови факти по нарушението, касаещи
статута на жалбоподателя като водач на МПС. Ето защо, наказателното постановление в
тази част следва да бъде отменено като незаконосъобразно. По същество, според настоящата
инстанция на инкриминираната дата е извършено административно нарушение по чл.150а,
ал.1 от ЗДвП (наказуемо на основание чл.177, ал.1, т.2 от ЗДвП) от страна на Ф.И., тъй като
същият е управлявал МПС, след като свидетелството му за управление на моторно превозно
средство е временно отнето по реда на чл.171, т.1 от ЗДвП. Това обаче не променя крайният
извод, че атакуваното постановление в тази част следва да бъде отменено, предвид
констатираното по-горе съществено процесуално нарушение.
По т.2 от наказателното постановление: На жалбоподателя е вменено и нарушение
по чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП, предвиждащ, че водач на моторно превозно средство, който
откаже да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни
аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за
4
медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно
изследване за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно
средство за срок от две години и глоба 2 000 лв. Нормата представлява сложен фактически
състав, съдържащ едновременно правилото за поведение и санкцията при нарушаването му.
В настоящия случай при описаната фактология безспорно жалбоподателят Ф.И. е
осъществил такова нарушение, защото като водач на лек автомобил на 11.06.2020 г. е
отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол. Жалбоподателят е отказал да бъде изпробван с техническото средство, защото е
знаел, че ще бъде установено наличие на алкохол. В тази връзка са и показанията на
свидетелите, които сочат, че е отказано извършване на проба за алкохол, че жалбоподателят
е миришел на алкохол, говорел несвързано и бил със зачервени очи, а и при управлението
криволичел с автомобила по пътя. Безспорно от разпита на актосъставителя се установява,
че са правили опити да проверят жалбоподателя с „Дрегер“, но безрезултатно именно заради
неговото поведение. Както твърди свидетелят Х., водачът съвсем съзнателно не изпълнявал
техните указания относно това как трябва да даде пробата за техническо средство. Не се
установява от събраните доказателства състоянието на жалбоподателя да е било такова, че
да е обуславяло обективна невъзможност да бъде проверен за употреба на алкохол с
техническо средство. От единствено приложеното по делото копие на Експертно решение,
което е от дата 27.01.2014 г. и валидно за две години, също не се установява към момента на
проверката Ф.И. да е имал заболяване от такъв характер, което да му пречи да бъде тестван.
Анализа на гласните и писмени доказателства по делото води до извод, че поведението на
жалбоподателя е било такова, че е целяло да осуети установяването на алкохол, както и, че
чрез действията си фактически той е осъществил състава на нарушението по чл.174, ал.3 от
ЗДвП, отказвайки съзнателно и целенасочено да бъде успешно тестван за съдържание на
алкохол в издишания въздух с техническо средство. Освен това, за да докаже твърденията си
жалбоподателят е могъл да даде и кръвна проба за изследване, но не го е сторил, въпреки, че
му е бил издаден талон за медицинско изследване, било му е обяснено от полицейските
служители, че може да даде и кръвна проба, за да се установи дали е употребил алкохол. При
индивидуализацията на наказанието административно наказващият орган е съобразил
разпоредбата на чл.174, ал.3 от ЗДвП и е наложил предвидените кумулативно, без
възможност за преценка, наказания „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца. Размерът на контролните точки, които следва да се
отнемат за въпросното нарушение е посочен в чл.6, ал.1, т.3 от Наредба № Із-2539 от
17.12.2012 г. на МВР - 12 точки, както правилно е постановил и наказващият орган. При
извършената служебна проверка настоящата инстанция констатира, че АУАН и
наказателното постановление в частта относно нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП са
съставени правилно и законосъобразно, отговарят на изискванията на чл.42 и чл.57 от
ЗАНН. Нарушението е пълно описано с всички относими към конкретния състав признаци,
посочени са датата, мястото и обстоятелствата, при които е извършено. От изложеното в
5
акта и наказателното постановление става ясно какво деяние е осъществено от
жалбоподателя, кога и къде е извършено и каква е неговата правна квалификация, като не е
налице съществено нарушение на процесуалните правила, което да ограничава правото на
защита на нарушителя и да опорочава атакувания акт до степен, налагаща отмяната му. Не
са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура
относно връчването на АУАН и наказателното постановление. Доказано е и нарушението, за
което вече бяха изложени съображения. Съдът не констатира да е допуснато съществено
нарушение при определянето и индивидуализацията на наказанията за осъщественото
деяние. Правото на защита на жалбоподателя не е нарушено с посочването на размера на
наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ в месеци, вместо в години, както е в
санкционната норма, тъй като се касае за еднакви периоди от време, чиято продължителност
е посочена по ясен и непораждащ съмнение начин. Затова атакуваното постановление в тази
част следва да бъде потвърдено.
Искания за присъждане на разноски са направени от двете страни, като с оглед изхода
на делото такива следва да се присъдят по съразмерност. В случая от страна на
жалбоподателя е представен договор за правна защита и съдействие, в който е отразено, че е
заплатено в брой договорено възнаграждение в размер на 480 лв. Това е над дължимото
минимално възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като от представителя на ответната страна е направено
възражение за прекомерност. Съдът намира това възражение за неоснователно, тъй като
възнаграждението не е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа
сложност на делото, по което са проведени три съдебни заседания и на тях защитникът се е
явил и осъществил процесуално представителство. Затова по съразмерност и съобразно
уважената част от оспорването, на жалбоподателя се дължат разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 22.86 лв. Доколкото издателят на наказателното постановление
се намира в структурата на Областна дирекция на МВР-Кърджали, именно същата в
качеството й на юридическо лице (чл.37, ал.2 от ЗМВР) следва да понесе тези разноски по
делото. Същевременно претенция за разноски е направена и от страна на
административнонаказващия орган и затова в негова полза следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 80 лв.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 20-1300-001011/02.07.2020 г., издадено от
Началник група в сектор ПП към ОД МВР-Кърджали, с което на Ф. А. И. с адрес с.Габрово,
..... с ЕГН **********, са наложени административни наказания: по т.1.- „глоба” в размер на
100 лв. на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП за извършено нарушение по чл.150а, ал.1 от
ЗДвП, и по т.2.- „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за
6
срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП за извършено нарушение по
чл.174, ал.3 от ЗДвП, както и е постановено отнемане на 12 контролни точки на основание
Наредба № Із-2539 на МВР, както следва: ОТМЕНЯ наложеното административно
наказание по т.1.- „глоба” в размер на 100 лв. на основание чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП за
извършено нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП, и ПОТВЪРЖДАВА наложените
административни наказания по т.2.- „глоба” в размер на 2 000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 24 месеца на основание чл.174, ал.3 пр.1 от ЗДвП за извършено
нарушение по чл.174, ал.3 от ЗДвП, а също и отнемане на 12 контролни точки на основание
Наредба № Із-2539 на МВР.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР-Кърджали, да заплати на Ф. А. И. с адрес
с.Габрово, ..... общ.Черноочене, с ЕГН **********, сумата от 22.86 лв., представляваща
направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Ф. А. И. с адрес с.Габрово, ..... общ.Черноочене, с ЕГН **********, да
заплати на Областна дирекция на МВР-Кърджали, сумата от 80 лв., представляваща
направени разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали,
по реда на глава дванадесета от АПК в 14-дневен срок от съобщаването на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
7