Присъда по дело №4839/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 260051
Дата: 8 март 2021 г. (в сила от 24 март 2021 г.)
Съдия: Атанас Тодоров Шкодров
Дело: 20203110204839
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 ноември 2020 г.

Съдържание на акта

П Р И С Ъ Д А

 

Номер         260051/8.3.2021г.

 

 

Година 2021                                                                                                              гр.ВАРНА

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                      ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На осми март                                                            година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

 

  ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС ШКОДРОВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Б.Г.И.Е.

 

 

Секретар ИВАНКА ДРУМЕВА

Прокурор Н. ПАВЛОВ

 

като разгледа докладваното от Председателя наказателно общ характер дело номер 4839 по описа за 2020 година.

 

П Р И С Ъ Д И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Н.Х.М., роден на *** г. в гр. Балчик, живущ ***7, българин, български гражданин, с висше образование, разведен, неосъждан, ЕГН-**********, за ВИНОВЕН в това, че:

На 06.10.2018 г., в гр.Варна, на бул. „Сливница", при управлението на моторно превозно средство - лек автомобил „Форд фокус" с peг. № В 0425 ВВ, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.119, ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре." чл.119, ал.4 от ЗДвП „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците", и по непредпазливост причинил на Й.А.Х. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на големия и малък пищял на лявата подбедрица, обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от около 4-5 месеца, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на основание чл.343, ал.3, б."А" вр.чл.342 ал.1 вр. чл.54 от НК му налага наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което на основание чл.66 ал.1 от НК ОТЛАГА с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На основание чл.343 Г от НК НАЛАГА на подсъдимия наказание ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВО ДА УПРАВЛЯВА МПС ЗА СРОК ОТ ЕДНА ГОДИНА.

 

ОСЪЖДА подсъдимия да заплати направените по делото разноски в размер на 683,53 лв. в полза на ОД на МВР – Варна и 2189 лв. в полза на бюджета на Висшия съдебен съвет по сметка на Районен съд - Варна.

 

Присъдата може да се обжалва или протестира пред ВОС в 15 дневен срок от днес.

 

 

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

             СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

 

               2.


П Р О Т О К О Л

 

Година 2021                                                                                                             гр.ВАРНА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД                      ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ

На осми март                                                            година две хиляди двадесет и първа

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС ШКОДРОВ

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: Б.Г.И.Е.

 

Секретар ИВАНКА ДРУМЕВА

Прокурор Н. ПАВЛОВ

 

Сложи за разглеждане докладваното от Председателя наказателно общ характер дело номер 4839 по описа за 2020 година.

 

Съдът като взе предвид вида и размера на наложеното наказание, както й обществената опасност на деянието и дееца, намира, че мярката му за неотклонение следва да се потвърди, поради което

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

На основание чл.309, ал.1 от НПК ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение по отношение на подсъдимия Н.Х.М. - "ПОДПИСКА".

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва или протестира пред ВОС в 7-мо дневен срок от днес.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:1.

 

 

   2.

 

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъдата по НОХД № 4839 по описа на Варненския районен съд за 2020 година, ІV състав.

 

Против подсъдимия Н.Х.М. Варненският районен прокурор е повдигнал обвинение по чл. 343 ал.З б."А" вр.чл.342 ал.1 от НК за това, че на 06.10.2018 г., в гр.Варна, на бул. „Сливница", при управлението на моторно превозно средство - лек автомобил „Форд фокус" с per. № В 0425 ВВ, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.119,ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре." чл.119,ал.4 от ЗДвП „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците", и по непредпазливост причинил на Й.А.Х. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на големия и малък пищял на лявата подбедрица,обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от около 4-5 месеца. Деянието е извършено на пешеходна пътека.

Преди даване ход на делото пострадалата е депозирала молба за конституиране в качеството на частен обвинител, чрез процесуален представител. Съдът с определение е конституирал пострадалата Й.А.Х. в качеството на частен обвинител.

Пред съда подс. М. дава обяснения по възведеното обвинение.

Сочи, че на инкриминираната дата пътувал по ул. „Отец Паисий“ и на светофара се приготвил да прави маневра ляв завой по бул. „Сливница“. На зелен сигнал на светофара се изнесъл до средата на кръстовището, като пропуснал всички автомобили,  движещи се  направо по ул. „Отец Паисий“.

Сочи, че след светването на жълт сигнал за него на светофара, респ. червен за пресичащите пешеходци направил маневрата ляв завой по бул. Сливница. Движел се  в лявата лента за движение и след преминаването на пешеходната пътека на около 5-10метра след нея възприел човешка фигура влачеща след себе си количка. Категоричен е че при пресичането пешеходецът е бил на червен сигнал на светофара за него както и че не е пресичал в района на пешеходната пътека а след нея по диягонал от намиращата се в близост спирка на градския транспорт. Сочи, че пресичащата пешеходка е „тичала“.

След възприемането на лицето направил опит да избегне сблъсъка отклонявайки автомобила в дясно, при което настъпил удар между МПС и дърпаната от пешеходеца пазарска количка. Количката съборила лицето на асфалта и подсъдимият спрял веднага. Вдигнал пострадалата от асфалта и я поставил да седне на стол донесен от близко заведение.

След отвеждане на пострадалата до Спешен център от пристигналата линейка на по-късен етап също отишъл там и двукратно я посетил в отделението.

В последната си дума сочи, че пострадалата не е пресичала на пешеходната пътека, както и че за нея вече е светел червен сигнал на светофара.

Моли съда да го оправдае по възведеното обвинение.

Защитата на подсъдимия счита , че деянието не е доказано, т.к. при изготвяне на огледният протокол е било допуснато нарушение- не били вписани данни на поемните лица.

Оспорва приетото като механизъм на ПТП от ВРП, че при удара пострадалата е ударена, отхвръкнала, паднала на капака, на стъклото т.к. нямало открити следи за това по автомобила както и травматични увреждания по тялото на пострадалата по-високо от коляното.

След анализ на фазите на светофара сочи, че пострадалата вероятно е започнала да пресича на зелен за нея сигнал на светофара, но стигайки на 4.6м преди тревната площ вече е светнало за нея червено когато е настъпило ПТП. Формира извод, че най-вероятно пешеходката е започнала пресичане на пътното платно не по пешеходната пътека , а от района на намиращата се в близост  спирка на градския транспорт.

Счита, че се касае за „случайно събитие“ и моли съда да се произнесе с оправдателен диспозитив.

В пледоарията си по съществото на делото представителят на ВРП счита, че от доказателствата по делото безспорно се доказва вината на подсъдимия. Акцентира на наличието на множество свидетели-очевидци и счита, че е безспорно доказано че ПТП е настъпило на пешеходна пътека.

Моли съда да не кредитира показанията на св.д. т.к. е в близки отношения с подсъдимия.

Моли съда да признае подсъдимия за виновен и  да му наложи наказание  една година „Лишаване от свобода“ с три години изпитателен срок както и ЛПУМПС за срок от една година.

След преценка на събраните по делото доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 06.10.2018 г., около 12.30 часа, подс. Н.Х.М. управлявал л.а. „Форд фокус" c peг. № В 0425 ВВ в гр.Варна, по ул. „Отец Паисий", в посока от стадион „Спартак" към бул. „Сливница". На кръстовището подс. М. се приготвил да прави маненвра „ляв завой“ по бул. „Сливница" в посока центъра на гр.Варна.

В същото време пострадалата - свид. Й.А.Х. се прибирала към дома си, след като пазарила с пазарска количка от Колхозен пазар и се движила по тротоара в посока  ул.“Отец Пайсий“ като предприела пресичане на бул. „Сливница" на пешеходната пътека, от дясно наляво, в посока към заведение „Гардън".

Освен Х. на пешеходната пътека имало и други пресичащи лица едно от които бил св. А..

При светване на зелен сигнал за пешеходците те предприели пресичане на платното на бул.Сливница.

Свид. Х. също предприела пресичане на пътното платно като дърпала след себе си пазарската си количка.

В това време подс.М. предприел извършването на маненврата „ляв завой“ по бул. „Сливница".

Когато свид. Х. се намирала на около 0.5метра преди разделителния остров между двете платна на бул. „Сливница", била блъсната от управлявания от подс.М.  автомобил с предната му лява част.

От удара, свид. Х. отхвръкнала върху предния капак на автомобила и ударила главата си в предното стъкло, след което паднала върху пътното платно, а количката и отхвръкнала настрани.

Свид. К.П.Х. и М.Н.А. се намирали по същото време в района на кръстовището на ул. „Отец Паисий" и бул. „Сливница". Свид. Х. чул шума от настъпването на ПТП и възприел същото непосредствено след удара.

Свид. А. по време на инцидента пресичал бул. „Сливница" но се движел по бързо от пострадалата и когато чул шума от удара вече пресичал платното за движение в посока изхода на града по бул.Сливница.

След удара свид.А. веднага се обърнал и възприел падналата на пътното платно пострадала върху пешеходната пътека, на около един метър преди разделителния остров между двете платна, както и спрялия върху пешеходната пътека автомобил на подсъдимия. Свид. А. веднага позвънил на спешен номер 112 и съобщил за настъпило ПТП с пострадал пешеходец.

Свид. С.П.И. бил по същото време в заведението „Гардън" находящо се в района на кръстовището. Той чул шум от спирачки и викове на хора и като се обърнал видял падналата на платното жена. Той се притекъл на помощ, като помогнал да вдигнат пострадалата Х. от асфалта и я настанили на една табуретка, до пристигането на екип на бърза помощ. Свид. С.П.И. също подал сигнал на спешен номер 112 за станалото ПТП.

В това време понеже се затруднявало движението на автомобилите по бул.Сливница подс.М. преместил автомобила от пешеходната пътека в района на намиращият се в непосредствена близост спирков джоб.

На местопроизшествието бил изпратен полицейски екип в състав св. В. и св.Д. и екип на спешна помощ в състав св.Т., св.К. и св.Я.. Водачът на лекия автомобил. „Форд фокус" с per. № В 0425 ВВ - Н.Х.М. бил проверен с техническо средство - дрегер за употреба на алкохол, като уредът отчел нулев резултат.

Пострадалата Х. било отведена в спешен център на МБАЛ „Св.Анна-Варна"-АД. Тя била настанена за лечение в Клиника по ортопедия, където била извършена операция за наместване и фиксиране на получената фрактура.

Бил извършен оглед на местопроизшествие, при който бил изготвен и фотоалбум.

Видно от заключението на изготвената в хода на ДП  и прието от съда съдебно-медицинска експертиза е, че на 06.10.2018 г. св. Й.А.Х. е получила счупване на лявата подбедрица в горна трета, подкожен кръвоизлив по страничната повърхност на лявата подбедрица в горна трета. Описаните травматични увреждания са резултат на удар с или върху твърд, тъп предмет, реализиран по страничната повърхност на лявата подбедрица, реално биха могли да бъдат получени при удар от детайл на МПС в описаната област. Счупванията на големия и малък пищяли на лявата подбедрица са обусловили трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от около 4-5 месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес.

От заключението на изготвената по ДП съдебно-химическа експертиза е видно че, концентрацията на алкохол в кръвта на подс. Н.Х.М. е била 0,00 промила.

От заключението на изготвената по ДП и приета от съда автотехническа експертиза се установява че, към момента на настъпване на произшествието, приблизителната скорост на движение на л.а „Форд Фокус" с peг. № В0425ВВ, която автомобила е достигнал, след като е потеглил от място, е била в рамките на около 24,5 км/ч (6,8 м/с). В конкретната пътна ситуация, водачът на л.а „Форд Фокус" е имал техническата възможност да предотврати настъпването на произшествието, чрез предприемане на спиране на управляваното от него превозно средство, защото разстоянието, което му е било необходимо да спре, от момента на възприемане на опасността, до момента на окончателното спиране, така наречената „опасна зона при спиране", при скоростта на движение от 4,32 км/ч, която е имал автомобила към момента на стъпването на пешеходеца на платното за движение, е било в рамките на около 1,55 метра, а водачът е разполагал с разстояние от около 19,3 метра до мястото на ПТП. Пешеходецът е предприел пресичане на платното за движение на бул. „Сливница" и съответно л.а. „Форд Фокус" е потегли от място в района на ул. „Отец Паисий" и е предприел маневра за завиване наляво, към бул. „Сливница", на зелен сигнал на светофарната уредба.

В с.з. вещото лице конкретизира, че на база на събраните доказателства е посочило, че пешеходката е предприела пресичане на пътното платно по обозначената пешеходна пътека на която е настъпило и процестоно ПТП.

В хода на проведеното съдебно следствие по искане на подсъдимия и защитата е била назначена и изготвена и допълнителна тройна АТЕ.

От заключението на същата се потвърждават констатациите на първоначално изготвената такава, като вещите лица изрично са описали, че пострадалата е предприела пресичане на платното на бул.Сливница на зелен за нея сигнал на светофарната уредба и самото пресичане е осъществено на обозначената пешеходна пътека, където е настъпило и ПТП.

Причината за ПТП е несвоевременното възприемане на пешеходеца от подсъдимия, който от момента на стъпването си на пътното платно се е явявал опасност за движението и вещите лица не са констатирали наличието на фактори от техническо естество,които да попречат на подсъдимия да възприеме потрадалата пешеходка и да съобрази действията си с това обстоятелство.

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства: показанията  на разпитаните в с.з. св. Х., А., Х., И. явяващи се очевидци на ПТП или възприели го непосредствено след настъпването му,   справка за съдимост, заключения на назначените и приети от съда съдебно-медицинска експертиза, автотехническа експертиза, допълнителна тройна автотехническа експертиза, справка за нарушител по отношение на подсъдимия и др.като всички те са непротиворечиви и се допълват взаимно.

Преди да приеме за установена изложената фактическа обстановка, съдът прецени възраженията и тезата на подсъдимия и защитата, както и останалите събрани по делото гласни доказателства.

На първо място съдът прецени показанията на св.В. и Д. – полицейски служители пристигнали след произшестието, както и тези на св.Т., К. и Я. посредством които по никакъв начен не са оборва приетата от съда фактическа обстановка.

По искане на подсъдимия в хода на ДП и пред съда депозира показания св.д.. В показанията си същата сочи, че автомобилът след пристрояването си за ляв завой е потеглил на жълт сигнал за него на свитофарната уредба. Изрично акцентира, че ударът е настъпил след пешеходната пътека, на няколко метра след нея, както и, че  автомобилът изцяло е бил  подминал пешеходната пътека.

Съдът намира, че не следва да кредитира показанията на св.д., доколкото същите от една страна са дадени от лице намиращо се в близки отношения с подсъдимия и е заинтересовано от изхода на процеса и от друга страна показанията на св.д. са в пълно противоречие и се оборват от всички останали събрани по делото доказателства.

По същите съображения съдът намира, че не следва да кредитира и обясненията на подсъдимия, доколкото същите противоречат на останалия събран по делото доказателствен материал и се оборват от него, поради което съдът намира че същите съставляват единствено защитна теза, целяща оневиняването му.

По отношение възраженията на защитата за допуснати нарушения при изготвянето на огледния протокол съдът намира същите за основателни доколкото действително в приложеният по ДП такъв липсват имена и установъчни данни на поемните лица. От друга страна обаче подобни възражения са ирелевантни за отговорността на подсъдимия, доколкото вината на същия се доказва по категоричен начин най-вече от показанията на разпитаните свидетели-очевидци, както и от заключенията на приетите от съда АТЕ и допълнителна АТЕ.

С оглед изложеното съдът намира възраженията назащитата за недоказаност на обвинението и за липсата на виновно поведение от страна на подсъдимия за неоснователни.

Съобразно установеното съдът прие, че подсъдимия М. е осъществил от обективна и субективна страна състав на престъпление по чл. 343 ал.З б."А" вр.чл.342 ал.1 от НК, тъй като на 06.10.2018 г., в гр.Варна, на бул. „Сливница", при управлението на моторно превозно средство - лек автомобил „Форд фокус" с per. № В 0425 ВВ, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.119,ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре." чл.119,ал.4 от ЗДвП „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците", и по непредпазливост причинил на Й.А.Х. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на големия и малък пищял на лявата подбедрица,обусловило трайно затруднение в движението на левия долен крайник за период от около 4-5 месеца. Деянието е извършено на пешеходна пътека.

От обективна страна - изпълнителното деяние се осъществява чрез действие - обв. е управлявала МПС в нарушение на изискванията на:

 ЗДП- именно чл.119,ал.1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре." чл.119,ал.4 от ЗДвП „Водачите на завиващите нерелсови пътни превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците".

Квалификацията по чл. 343 ал.З пр. последно б."А" пр.2 от НК се определя от факта, че деянието е извършено на пешеходна пътека.

Субект - пълнолетно вменяемо физическо лице.

От субективна страна - обв.М. е действал при условията на непредпазливост, същият не е съзнавал обществено-опасния характер на деянието, не е предвиждал настъпването на обществено-опасните последици и не целял тяхното настъпване, но е бил длъжен да предвиди, че нарушавайки правилата за движение, ще предизвика съставомерния резултат.

Субективни причини - недооценяване на пътната обстановка и създалата се ситуация.

За да определи наказанието, което следва да изтърпи подсъдимия, съдът прецени степента на обществена опасност на деянието като взе предвид, че въпреки настъпилите тежки последици за пострадалата при извършване на деянието подсъдимия с изключение на разпоредбите на чл.119 ал.1 и ал.4 от ЗДП не е допуснал други нарушения на правилата за движение, напротив същият е правоспособен водач, не е бил употребил алкохол, скоростта му на движение към момента на ПТП е била значително по-ниска от допустимата скорост за населени места.

Съдът прецени и степента на обществена опасносст на подсъдимия като взе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства - чисто съдебно минало и изразеното съжаление във врзъка с вредоносния резултат.

При определяне вида и размера на наказанието съдът взе предвид, че подсъдимият е явно водач на МПС, често допускащ нарушаване на правилата за движение по ЗДП. Видно от приложената по ДП Справка за нарушител-водач е, че в периода 1996г-2020г. по отношение на подсъдимия са били издадени 16бр. наказателни постановления за допуснати множество разнообразни по естеството си нарушения на правилата по ЗДП,както и 14бр. фишове, което води до извода, че същият е лице с трайно установени навици на нарушител.Горното съдът намира за утежняващо отговорността обстоятелство.

Съдът с оглед на гореизложеното съдът намери, че разпоредбата на чл.55 от НК е неприложима в конкретният случай и на подсъдимия следва да бъде определено наказание при условията на чл.54 от НК, но с насоченост към минималния размер, предвиден в закона.

При преценка дали да бъде изтърпяно ефективно така определеното наказание, съдът намери, че целите, визирани в общата част на НК биха били изпълнени без да е необходимо ефективно изтърпяване на наказанието, а с определянето на изпитателен срок, съобразно разпоредбата на чл.66 от НК в рамките на минимално предвидения в закона.

Като взе предвид причините за настъпване на ПТП, вида и характера на допуснатото нарушение на правилата на ЗДП, както и че наказанието „лишаване от свобода” не следва да бъде изтърпявано ефективно съдът намери, че следва да наложи наказание „Лишаване от право да управлява МПС” на подсъдимия за срок равен на наказанието „Лишаване от свобода”.

Предвид гореизложените съображения, на осн. чл.343 ал.3  б."А" и чл.54 от НК, съдът наложи на подс. М. наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЕДНА ГОДИНА, изпълнението на което на осн. чл.66 ал.1 от НК ОТЛОЖИ  с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.

На осн. чл.343г от НК съдът ЛИШИ подс. М. от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА.

По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат изпълнени целите на генералната и специална превенция.

Съдът възложи направените деловодни разноски на подсъдимия, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

 

 

                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :