№ 328
гр. София, 08.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Ирина Р. Славчева
Членове:Ивайло П. Георгиев
Лилия М. Руневска
при участието на секретаря Теодора Р. Вутева
като разгледа докладваното от Ирина Р. Славчева Въззивно гражданско дело
№ 20241800500446 по описа за 2024 година
С решение № 30 от 21.03.2024 год. по гр. дело № 27/2024 год. Етрополският
районен съд е отхвърлил като неоснователни предявените от И. Д. К. от гр. Е. против
„Е.М.“ АД, с. М. обективно кумулативно съединени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от
КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца, извършено със заповед
№ 117/20.11.2023 год. на изпълнителния директор на дружеството, за възстановяване на
заеманата преди уволнението длъжност „началник смяна“ в цех „Взривна фабрика“ или
„огняр“, както и за заплащане на обезщетение за времето, през което е останал без работа в
резултат на уволнението за период от 6 месеца, по чл. 225, ал. 1 от КТ.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца с твърдения,
че същото противоречи на събраните по делото доказателства и на материалния закон. Моли
съда да го отмени и вместо него да постанови друго, с което да уважи предявените искове.
Ответникът оспорва жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Ищецът твърди, че започнал работа в ответното дружество на 21.09.1994 год. по
силата на трудов договор № 147/21.09.1994 год., когато бил назначен на длъжността „огняр“,
като оттогава без прекъсване полагал труд при ответника; съвестно и стриктно изпълнявал
1
задълженията си, като повишил и квалификацията си. На 09.08.2018 год. подписал
допълнително споразумение към трудовия договор с посочено правно основание – чл. 66, ал.
2 от КТ. С допълнително споразумение № 64 от 01.10.2014 год. на основание чл. 119 от КТ
на ищеца било възложено допълнително да управлява мотокар на територията на Взривна
фабрика в Рудодобивен комплекс, а с допълнително споразумение № 137 от 10.08.2023 год. -
да управлява предоставените му от цех ТАТ оборотни автомобили в района на Рудодобивен
комплекс и републиканската пътна мрежа. По силата на заповед 003-00855 от 30.06.2023
год. на ищеца било наредено поради производствена необходимост да работи като
„началник смяна“ в цех „Взривна фабрика“ считано от 03.07.2023 год. до 16.08.2023 год.,
като преди това му било проведено обучение и инструктаж по трудова безопасност, и му
била връчена длъжностна характеристика за същата длъжност. Считано от 16.08.2023 год.
по силата на допълнително споразумение № 145 от 16.08.2023 год. към основния му трудов
договор и на основание чл. 119 от КТ на ищеца било възложено още веднъж, по силата на т.
6 от същото допълнително споразумение при производствена необходимост на изпълнява
длъжността „началник смяна“ към цех „Взривна фабрика“, като на практика е продължил
без прекъсване да изпълнява същата длъжност, на която е бил назначен още от 03.07.2023
год. На практика се получило така, че едновременно съвместявал общо три функции – като
началник-смяна, огняр и оператор на мотокар. Считано от 01.09.2023 год. по силата на
допълнително споразумение № 162 от 31.08.2023 год. към основния му трудов договор №
147/21.09.1994 год. на основание чл. 119 от КТ и във вр. с чл. 70 от КТ – при условията на 6-
месечен изпитателен срок, уговорен в полза на работодателя, ищецът официално е
преназначен от длъжността „огняр“ на длъжността „началник смяна“ във „Взривна фабрика“
при допълнителното условие по т. 6 от същото споразумение – при производствена
необходимост да изпълнява длъжността „огняр“, която длъжност е продължил да изпълнява
непрекъснато и ежедневно и без производствена необходимост. На 01.09.2023 год. на ищеца
отново била връчена същата длъжностна характеристика за длъжността „началник смяна“
във взривна фабрика. Междувременно ищецът продължил подготовката си за ефективно
заемане и на новоназначената длъжност – началник-смяна, като във връзка с тази подготовка
преминал допълнително задължително обучение в МГУ „Свети И. Рилски“ за периода
02.10.2023 год. – 06.10.2023 год. съгласно заповед № 003-01263 от 19.09.2023 год., след
което успешно положил изпит в тестова форма. На 20.11.2023 год. обаче на ищеца била
връчена Заповед № 117 от 20.11.2023 год. на изпълнителния директор на дружеството, по
силата на която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 71, ал. 1
от КТ с посочване „без предизвестие, преди изтичане на срока за изпитване“. Счита, че
заповедта е незаконосъобразна, тъй като не е посочено кое трудово правоотношение с ищеца
е прекратено, като се има предвид, че към момента на уволнението е съвместявал три
трудови функции; дори да се приеме, че след последното изменение на трудовата функция
по силата на допълнителното споразумение от 31.08.2023 год. неговата официална
длъжност е била „Началник смяна във Взривна фабрика“ и именно ТПО за същата функция
е било прекратено с оспорената заповед, то ищецът, тъй като вече два пъти е бил назначаван
на същата длъжност, респ. бил е „изпитан“ за същата, уволнението е незаконосъобразно
2
предвид разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ, според която за една и съща работа с един и същ
работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за изпитване
може да се сключи само веднъж. Ищецът бил незаконосъобразно уволнен и поради това, че
клаузата за изпитване за срок от 6 месеца била уговорена при заобикаляне на закона и като
начин за по-лесното му последващо уволнение от работодателя – без предизвестие, без
заплащане на обезщетение и без предварителна закрила. С оглед това моли съда да отмени
уволнението като незаконосъобразно, да го възстанови на заеманата преди това длъжност,
както и да му заплати обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставането му без работа в
резултат на уволнението за период от 6 месеца.
В отговора на исковата молба по чл. 131 от ГПК ответникът оспорва изцяло
предявените искове. Сочи, че в сключеното допълнително споразумение № 162/31.08.2023
год. е уговорен срок за изпитване в поза на работодателя, като от 01.09.2023 год. същият е
преназначен на нова длъжност „началник смяна“, а изпитателният срок е следвало да изтече
на 01.03.2024 год., но по време на срока, а именно от 11.09.2023 год. до 15.09.2023 год.
ищецът е бил в платен годишен отпуск. Така на 20.11.2023 год., след като проверил
годността за заемане на новата длъжност в течение на 2 месеца и 20 календарни дни,
работодателят упражнил правото си да прекрати трудовото правоотношение без
предизвестие в рамките на 6-месечния изпитателен срок. Разпоредбата на чл. 70, ал. 5 от КТ
в случая е неприложима, тъй като от въведеното с нея правило има изключение,
предвиждащо сключването на трудов договор за изпитване и при съществуващо
правоотношение, когато по силата на чл. 119 от КТ трудовата функция съществено е
променена. При сравнение на двете трудови характеристики на ищеца за заеманата до
31.08.2023 год. длъжност „огняр“ и за новата му длъжност „началник смяна“, заемана по
силата на допълнителното споразумение № 162 от 31.08.2023 год. е очевидно, че уговорката
за срок за изпитване е сключена с оглед „нова работа“, тъй като съществено за преценката
дали работата е една и съща е не наименованието на длъжността, а трудовата функция в
съществените й права и задължения. В случая длъжността „началник смяна“ се различава
значително от длъжността „огняр“, следователно било е необходимо работодателят да
провери годността на работника или служителя да изпълнява новата длъжност. В срока на
изпитването работодателят е извършил преценка, че работникът не е подходящ да изпълнява
възложената му нова работа, като тази преценка не подлежи на съдебен контрол. Според
ответника не може да се приеме, че ищецът е бил назначен два пъти на една и съща
длъжност – „началник смяна“. Действително, на ищеца е било възложено със заповед № 003-
00855/30.06.2023 год. да работи като „началник смяна“ в периода 03.07.2023 год. –
16.08.2023 год., но това не означава, че същият е бил назначен на нова длъжност, а само че
временно в условията на командировка е работил и като началник смяна. След изтичане на
срока на заповедта, работодателят е сключил с ищеца допълнително споразумение №
145/16.08.2023 год., с което не е договорено преназначаване на ищеца, а е уговорено само че
при възникнала производствена необходимост работникът ще изпълнява длъжността
„началник смяна“. Тази производствена необходимост е бъдещо несигурно събитие и това,
че в рамките на един или два календарни месеца се е налагало ищецът да работи един или
3
повече дни като началник смяна не означава, че същият е бил в срок на изпитване по чл. 70
от КТ, както и че в такова кратко време работодателят е могъл да добие пълна представа за
уменията на ищеца при изпълнение на съответната длъжност. Моли съда да отхвърли
исковете изцяло като неоснователни.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на
страните, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С трудов договор № 147/21.09.1994 год. на л. 262 по делото ищецът е назначен на
длъжността „огняр“ с място на работа „Взривна фабрика“ при ответника, с предишно
наименование РК „Е.“, гр. Е., като оттогава до 31.08.2023 год. изпълнявал трудовите си
функции на тази длъжност, видно от приетото по делото трудово досие на работника, като
към трудовия му договор са сключвани редица допълнителни трудови споразумения,
касаещи промени в трудовото му възнаграждение и др. на същата длъжност.
На 09.08.2018 год. между страните е подписано допълнително споразумение /л. 196/,
с което на основание чл. 66, ал. 2 от КТ същите са се съгласили работодателят да предприеме
мерки за улесняване достъпа на работника до допълнително професионално обучение с цел
да се подобрят неговите умения и възможности за израстване в кариерата, а работникът се е
задължи за срок не по-малък от 5 години от завършване на обучението си, включително и
във ВУЗ, да остане на работа при работодателя по досегашния му трудов договор. Сключени
са и последващи договори с работника за повишаване на квалификацията му чрез
професионално обучение за преатестиране на свидетелство за „лаборант по взривни
вещества“ и др.
Със заповед 003-00855 от 30.06.2023 год. на ищеца било наредено поради
производствена необходимост да работи като „началник смяна“ в цех „Взривна фабрика“
считано от 03.07.2023 год. до 16.08.2023 год., като преди това му било проведено обучение и
инструктаж по трудова безопасност и му била връчена длъжностна характеристика за
същата длъжност.
Считано от 16.08.2023 год. по силата на допълнително споразумение № 145 от
16.08.2023 год. към основния му трудов договор и на основание чл. 119 от КТ на ищеца,
който продължил да заема длъжността „огняр“, било възложено още веднъж, по силата на т.
6 от същото допълнително споразумение при производствена необходимост на изпълнява
длъжността „началник смяна“ към цех „Взривна фабрика“.
Считано от 01.09.2023 год. по силата на допълнително споразумение № 162 от
31.08.2023 год. към основния му трудов договор № 147/21.09.1994 год. на основание чл. 119
от КТ и във вр. с чл. 70 от КТ – при условията на 6-месечен изпитателен срок, уговорен в
полза на работодателя, ищецът е преназначен от длъжността „огняр“ на длъжността
„началник смяна“ във „Взривна фабрика“ при допълнителното условие по т. 6 от същото
споразумение – при производствена необходимост да изпълнява длъжността „огняр“. На
01.09.2023 год. на ищеца отново била връчена същата длъжностна характеристика за
длъжността „началник смяна“ във взривна фабрика.
4
Със Заповед № 117 от 20.11.2023 год. на изпълнителния директор на дружеството е
прекратено трудовото правоотношение с ищеца на основание чл. 71, ал. 1 от КТ с посочване
„без предизвестие, преди изтичане на срока за изпитване“.
Според показанията на разпитаните по делото свидетели П. и В. – колеги на ищеца в
цех „Взривна фабрика“, същият бил назначен на длъжността „огняр“, като през 2023 год.
бил командирован за 45 дни на длъжността „началник смяна“, а от м. септември същата
година бил назначен на тази длъжност. Независимо от преназначаването на ищеца на
посочената длъжност той продължил да изпълнява и функциите на първоначално заеманата
от него длъжност „огняр“, когато е имало нужда, като също така управлявал и мотокар.
Съгласно показанията на св. Васова – „ръководител“ сектор „Човешки ресурси“
допълнителното споразумение с ищеца № 162/31.08.2023 год. с включената клауза за „срок
за изпитване“ е изготвено във връзка с резолюция на нейния ръководител М.Х., като се
наложило въвеждането на тази клауза, тъй като за пръв път ищецът бил назначен на тази
длъжност и това е обичайна практика в предприятието, включително по отношение на
договорите и допълнителните споразумения, касаещи ръководните длъжности. Сочи също
така, че при преназначаването на работниците и служителите от „Човешки ресурси“
задължително им разясняват за същността на шестмесечния срок за изпитване, при
условията на който се сключват съответните допълнителни споразумения.
Свидетелят В. – „началник цех Взривна фабрика“ твърди, че познава ищеца от 2005
год., когато той вече работел като огняр в цеха, като същият през годините се справял много
добре с тази работа. Тъй като ищецът завършил висше образование му било гласувано
доверие и му било предложено да заеме длъжността „началник смяна“, като преди да я заеме
К. бил командирован на нея поради възникнала производствена необходимост. След
официалното преназначаване на тази длъжност свидетелят в качеството на негов пряк
ръководител придобил непосредствени впечатления от работата му, която имала основно
ръководни функции - ищецът трябвало да следи работния процес и спазването на
технологичните параметри, както и да контролира работата на операторите. Сочи, че К.
срещал затруднения при изчисленията и усвояването на чисто технологичния процес, а
оттам - и при осъществяването на контрола върху водената документация; случвало се да си
записва едно нещо по няколко пъти, като свидетелят получавал оплаквания от технолозите
за това, че се налага те да обясняват на ищеца едно и също нещо по няколко пъти. Всички
тези затруднения в работата наложили прекратяване на договора с ищеца в срока за
изпитване. Свидетелят посочва също така, че почти всички работници в цех „Взривна
фабрика“ имат квалификацията да работят като огняри и на мотокар, тъй като това е звено,
което работи в непрекъснат режим на работа и винаги може да възникне производствена
необходимост да бъде заместен някой огняр или мотокарист.
Според св. М. – „началник рудник Е.М.“, койтто познава ищеца от дълги години на
длъжността „огняр“, след преназначаването му на длъжността „началник смяна“ същият
имал сериозни проблеми със справянето с тази работа и най-вече - проблеми с
документалното й оформяне. При преназначаването на работници и служители при
5
ответника от една длъжност на друга винаги се уговаря срок за изпитване. Именно поради
несправянето на ищеца със служебните му задължения на новата длъжност, същият бил
освободен от работа в срока за изпитване. Става въпрос за ръководна длъжност в цех
„Взривна фабрика“, където работата е много отговорна и не може да се правят компромиси.
На ищеца бил даден шанс за служебно израстване предвид обстоятелството, че през 2022
год. завършил висше образование и нееднократно е изразявал желанието си да се развива в
професията и именно затова подал молба за преназначаване на ръководната длъжност, от
която поради несправянето с работата бил уволнен.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните изводи от
правна страна:
Съгласно чл. 70, ал. 1 от КТ, когато работата изисква да се провери годността на
работника или служителя да я изпълнява, окончателното приемане на работа може да се
предшествува от договор със срок за изпитване до 6 месеца. В срока за изпитването не се
включва времето, през което работникът или служителят е бил в законоустановен отпуск или
по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът /чл.
70, ал. 4 от КТ/. Според чл. 71, ал. 1 от КТ до изтичане на срока за изпитване страната, в
чиято полза е уговорен, може да прекрати договора без предизвестие.
Установи се по делото, че по силата на трудов договор № 147/21.09.1994 год. ищецът
е заемал длъжността „огняр“ при ответника до 01.09.2023 год., когато по силата на
допълнително споразумение № 162 от 31.08.2023 год. към трудовия договор на основание
чл. 119 от КТ и във вр. с чл. 70 от КТ – при условията на 6-месечен изпитателен срок,
уговорен в полза на работодателя, ищецът е преназначен от длъжността „огняр“ на
длъжността „началник смяна“ във „Взривна фабрика“. Тъй като заповедта за прекратяване
на трудовия договор на ищеца е издадена в срока за изпитване, следва да се приеме, че
работодателят законосъобразно е упражнил правото си на уволнение в срока по чл. 71, ал. 1
от КТ.
Несъстоятелни са доводите на ищеца за недействителност на клаузата за срок за
изпитване поради заобикаляне на закона, по следните съображения:
В чл. 8, ал. 1 КТ е изрично разписана забрана за злоупотреба с права - трудовите права
и задължения се осъществяват добросъвестно от страните по трудовото правоотношение,
съобразно изискванията на законите. Както е изяснено в решение № 71/24.07.2013 г.,
постановено по гр. дело № 284/2012 от IV г. о. на ВКС, едни и същи обстоятелства в
различни казуси могат да установяват или не злоупотреба с права. Съдебната практика е
дала разяснение, че злоупотреба с права от работодателя при уволнение на работник или
служител е налице, когато се установи, че единственото му желание, ползвайки се от
законово допустимо средство, е постигне на една-единствена цел: прекратяване на трудовия
договор с конкретен/конкретни служители, която цел не би могъл да постигне по друг начин,
или резултатът би се забавил, оскъпил или предполага сбъдване и на друго условие, което
работодателят не желае или не може да изпълни. Злоупотребата с право е упражняване на
правото в противоречие с неговото предназначение, противопоставяне на духа и буквата на
6
закона. Съгласно установената практика по чл. 290 от ГПК /решение № 65 от 24.03.2015 г. на
ВКС по гр. д. № 5669/2014 г., III г. о.,освен посоченото решение с № 376 от 26.10.2011 г. по
гр. д. № 1405/10 г. на IV г. о. на ВКС, още и решения № 765 от 11.01.2011 г. по гр. д. №
228/10 г. на III г. о., № 716 от 27.12.2010 г. по гр. д. № 253/09 г. на III г. о./ - страната, в чиято
полза е уговорен срок за изпитване може да прекрати сключения трудов договор без
предизвестие, във всеки един момент до изтичане на уговорения срок. Предвид
разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от КТ, тя не е длъжна да мотивира прекратяването на договора.
Достатъчно е ясно и безусловно да изрази волята си. Отрицателната преценка за
изпитването от страната, в чиято полза то е уговорено, е окончателна и не подлежи на
проверка за законосъобразност от страна на съда, защото произтича от свободата на
договаряне между страните, съгласили се да сключат този вид трудов договор. Ако по реда за
изменение на трудовото правоотношение, по взаимно съгласие, между страните е постигнато
писмено споразумение за изменение на осъществяваната трудова функция, новата уговорка
за срок за изпитване не е недействителна, независимо, че между същия работник и
работодател вече е съществувало такова трудово правоотношение, защото новото е за друга
длъжност. В случая с допълнително споразумение № 162 от 31.08.2023 год на ищеца е
възложена работа, различна от тази по трудовия договор от 21.09.1994 год. и всички
сключени след него допълнителни споразумения, като е преназначен от длъжността „огняр“
на длъжността „началник смяна“ във Взривна фабрика, която видно от представените
длъжностни характеристики по делото е с различни трудовите функции (което не е спорно
между страните), поради което работодателят е имал право да определи срок на изпитване за
тази длъжност. Обстоятелството, че инцидентно: със заповед 003-00855 от 30.06.2023 год.
на ищеца било наредено поради производствена необходимост да работи като „началник
смяна“ в цех „Взривна фабрика“ считано от 03.07.2023 год. до 16.08.2023 год., а по силата
на допълнително споразумение № 145 от 16.08.2023 год. било възложено още веднъж при
производствена необходимост на изпълнява длъжността „началник смяна“ към цех „Взривна
фабрика“, не означава, че за този кратък срок около два месеца работодателят е могъл да
провери годността на работника за изпълняваната работа на длъжността „началник смяна“,
която е със съвсем различни трудови функции. Основният довод на ищеца, от който извежда
твърдението си за заобикаляне на закона е, че с последното допълнително споразумение, с
което е бил преназначен на длъжността „началник смяна“, работодателят е целял именно
уговаряне на такъв срок за изпитване с цел да прекрати трудовото му правоотношение
безпрепятствено. Добросъвестността съгласно чл.8, ал.2 КТ обаче се предполага до
доказване на противното и в тежест на ищеца е да обори тази презумпция, което той не
стори в настоящото производство. Напротив, установената по делото фактическа обстановка
оборва неговите доводи, защото според показанията на св. В. и св. М. ищецът през годините
се справял много добре с работата на длъжността „огняр“, но тъй като през 2022 год.
завършил висше образование му било гласувано доверие и му било предложено да заеме
длъжността „началник смяна“, като при преназначаването на работници и служители при
ответника от една длъжност на друга винаги се уговаря срок за изпитване, а именно поради
несправянето на ищеца със служебните му задължения на новата длъжност, същият бил
7
освободен от работа в срока за изпитване.
Предвид това, съдът приема за недоказани твърденията на ищеца, че с последното
споразумение от м. август 2023 год. с уговорения с него срок за изпитване работодателят не
е целял проверка на годността на работника, а заобикаляне на закона с цел прекратяване на
трудовото му правоотношение, Това, че ищецът инцидентно при производствена
необходимост е изпълнявал функции на длъжността „началник смяна“ за период около 1-2
месеца не означава, че за този период работодателят е могъл да прецени в пълнота неговите
качества и умения за справяне с новата длъжност. Според показанията на св. М. става въпрос
за ръководна длъжност в цех „Взривна фабрика“, където работата е много отговорна и не
може да се правят компромиси. На ищеца бил даден шанс за служебно израстване предвид
обстоятелството, че наскоро завършил висше образование и нееднократно е изразявал
желанието си да се развива в професията, като затова подал и молба за преназначаване на
ръководната длъжност, от която поради несправянето с работата бил уволнен. Преценката на
работодателя за справянето с работата, при прекратяване на правоотношението на основание
чл. 71, ал.1 КТ, не подлежи на контрол за законосъобразност, поради което и съдът не счита
да излага по – подробни съображения в тази насока.
По изложените съображения съдът намира, че предявените искове, като
неоснователни, следва да бъдат отхвърлени.
Тъй като изводите на настоящата инстанция съвпадат с тези на районния съд,
обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Въззивният съд споделя и препраща и към мотивите на районния съд в обжалваното
решение, на основание чл. 272 от ГПК.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемия сумата 150 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в
настоящото производство, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 от ГПК.
Воден от горното, Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 30 от 21.03.2024 год. по гр. дело № 27/2024 год. на
Етрополския районен съд.
ОСЪЖДА И. Д. К. ЕГН ********** от гр. Е. да заплати на „Е.М.“ АД, с. М. сумата
150 лева, представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното
производство
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в едномесечен срок, считано от
09.10.2024 год. – датата, на която съдът е обявил, че ще се произнесе с решение.
8
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9