№ 751
гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Анелия Цанова
Членове:Христо Лазаров
Николай Ст. Метанов
като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело №
20211001000455 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 260177 от 29.01.2021г., постановено по т.д. № 2598/2019г., СГС, ТО,
VІ- 19 състав е осъдил „Неостил“ ООД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж.к. „Фондови жилища“, бл. 5, вх. В, ет. 8, ап. 72, на основание чл.
233, ал. 1, изр.1 ЗЗД, да опразни и да предаде на Национален дарителски фонд „13 века
България“, с Булстат *********, с адрес: гр. София, пл. “Проф. Васил Геров“, № 1, следния
недвижим имот - ресторант, хотел и офис, находящи се в жилищна сграда „Дом на НДФ 13
века България“, с идентификатор 68134.1932.731.1, построена в поземлен имот с
идентификатор 68134.1932.731, в гр. София, м. “Манастирски ливади- запад“ на ул. „***“ №
60, съгласно развален договор за наем № 72 от 18.10.2013г., както и да му заплати на осн.
л.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски в размер на 5 850.08 лв. и е оставил е без
уважение искането на Национален дарителски фонд „13 века България“ за допускане на
предварително изпълнение на решението, като неоснователно.
В законоустановенният срок по делото е постъпила въззивна жалба от ответникът
„Неостил“ ООД, с която се обжалва първоинстанционното решение. Твърди, че съдът
неправилно е приел, че процесният договор за наем е развален валидно от ищеца,
игнорирайки изцяло наведените в отговора на исковата молба негови доводи, че договорът
не е прекратен поради извършено извънсъдебно прихващане на насрещните задължения на
ищеца с дължимата наемна цена, като е оставил без уважение и исканията за събиране на
доказателства. Решението било постановено въпреки, че на 26.12.20г. е починал
едноличният собственик на капитала на „Неостил“ ЕООД, а на 26.01.21г. в ТР е вписано
заличаването на управителя П.М. по реда на чл.141, ал.3 ТЗ, като не е вписан нов, т.е.
дружеството било без волеизявяващ и волеобразуващ орган и всички процесуални действия
1
били порочни, в който смисъл било и решение № 205/17г. по т.д. № 1464/17г. на ВКС, І т.о.
Поради това и съдът следвало да даде възможност на наследниците на починалият
едноличен собственик на капитала да представят доказателства дали са заявили
продължаване на дейността на дружеството и дали са избрали представителен орган. Иска
се съдът да отмени обжалваното решение.
С писмения си отговор Национален дарителски фонд „13 века България“ оспорва
въззивната жалба. Твърди, че правопогасяващото възражение на „Неостил“ ООД за
погасяване на дължимата наемна вноска чрез прихващане е неоснователно, тъй като до
датата на прекратяване на наемния договор, волеизявление за прихващане не било
отправено, а и твърдяното насрещно задължение не съществувало видно от клаузите на
договора за наем и в съответствие с чл.231, ал.1 ЗЗД. При събирането на доказателства
първоинстанционният съд правилно бил съобразил нормата на чл.314, ал.3 ГПК. Безспорно
в хода на първоинстанционното производство била установена смъртта на едноличният
собственик на капитала на ответника, а скоро след това бил заличен и неговия управител,
които обстоятелства били ирелевантни за спора, тъй като към датата на приключване на
устните състезания и към датата на постановяване на решението, „Неостил“ ЕООД е
съществувало, като в процеса е представлявано от надлежно упълномощен процесуален
представител, поради което и по аргумент от чл.34, ал.4 ГПК и чл.41, ал.1 ЗЗД и въззивната
жалба може да се счете за редовна каго изготвена от надлежна страна. Оспорва твърденията
за насрещни изискуеми задължения по договора, които били неотносими в процеса и не
следвало да се разглеждат, и да се събират доказателства в тази връзка. Иска се съдът да
потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноски.
САС, ТО, 13 състав, след като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбата е допустима като подадена в срок от легитимирано лице с правен интерес
срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
По реда на чл.310 ГПК е предявен иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД.
В исковата молба на Национален дарителски фонд „13 века България“, се излага, че
на 18.10.2013г. между страните е сключен наемен договор № 72, с допълнителни
споразумения от 26.01.2015г. и 15.03.2018г., по силата на който в качеството си на
наемодател е предоставил на ответника „Неостил „ ООД за временно ползване процесния
недвижим имот, ведно с движимото имущество и оборудването в него, съгласно приемо-
предавателен протокол от 21.10.2013 г. и опис на имуществото - оборудване на хотел и
ресторант от 21.10.2013 г., за срок от 10 години. С наемния договор наемателят се е
задължил да извърши за своя сметка текущите ремонти и поправки на вещта, както и други
ремонти и подобрения само след изричното съгласие на наемодателя, които ще бъдат за
сметка на наемателя- чл.6, като при прекратяване на наемния договор, независимо от
основанието, всички подобрения стават собственост на наемодателя. В изпълнение на
поетите с договора задължения, с констативен протокол от 29.07.2014г. страните са
установили извършените ремонтни работи и подобрения от наемателя в обектите по реда и в
сроковете по чл. 6.3 и чл. 6.4 от договора за наем. След поредната забава за плащане на
месечна наемна вноска и консумативни разходи с повече от 30 дни, с уведомление изх. №
РД-30-266 от 03.10.2019г., връчено на наемателя на 04.10.2019г., НДФ „13 века България“
2
развалил договора за наем по реда на чл. 7, б. А от договора. С уведомлението на наемателя
е даден срок за доброволно изпълнение, както и за представяне на доказателства за
доброволно изпълнение, като поради неизпълнение, договорът е прекратен, считано от
08.10.2019г. С уведомлението бил даден и 10-дневен срок от прекратяването на договора за
предаване на държането на имота, ведно с оборудването, подобренията и движимите вещи в
него, а с писмо изх. № РД-30-275 от 14.10.19г., получено на 15.10.2019г., наемателят бил
поканен да предаде държането на имота в 11 часа на 18.10.2019 г. Видно от протокол № РД-
29-605 от 18.10.2019 г., представителят на „Неостил“ ООД отказал да предаде държането,
като отказвал и достъп на назначената комисия за приемане на имота. Иска се съдът да
постанови решение, с което ответника да бъде осъден да изпълни задължението си за
връщане на отдадената му под наем вещ, с присъждане на разноски.
С допълнителна молба от 16.09.2020 г., НДФ „13 века България“ уточнява, че не
предявява други искове освен за опразване на предоставеното помещение и предаването му
съгласно цитираните протоколи и описи.
Ответникът „Неостил” ООД оспорва иска, като неоснователен. Оспорва че наемният
договор е развален, както и че е в забава в плащане на задълженията по наемния договор.
Твърди, че от самото начало на наемните отношения имало сериозни затруднения при
използването на имота поради непрестанни течове в помещенията и терасите, повреди в
оборудването и действия от страна на етажната собственост в сградата, поради което бил в
невъзможност да използва пълноценно имота. В резултат на тези действия търпи вреди,
изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи. С писма уведомявал наемодателя за
по-сериозните проблеми. Било принудено и да покрива разходи по отстраняване на повреди
и подмяна на обзавеждане и оборудване, които били извън пределите на чл. 5.2 и чл. 6.1 от
договора между страните, които разходи за периода 01.11.2014 г. до 20.08.2019 г. били в
размер на 147 850.50 лв. С покана за доброволно изпълнение поканил ищеца да заплати тази
сума в 30-дневен срок от връчване на поканата, но вместо това, ищецът изпратил
цитираното писмо от 03.10.2019г., в което неоснователно твърдял, че е в забава за заплащане
на наемната цена за м.08.2019 г., че ползва не по предназначение предоставения с договора
офис като хотелски апартамент и че е в забава за заплащане на дължими режийни разноски
във връзка с ползването на имота. Относно твърденията за неплащане на месечните наемни
вноски за м.08. и м.09.2019 г., възразява, като сочи, че е извършено прихващане с 4
протокола, като за останалите дължими суми продължил да плаща оставащата част от
месечния наем. По отношение на месечната наемна цена за месеците 08. и 09. 2019 г., в
размер на 7 000 евро, било извършено прихващане по реда на чл. 103, ал. 1 ЗЗД с дължими
от наемодателя суми за ремонт и подмяна на оборудване в размер на 14 364 лв. Оспорва
твърденията за неплатени режийни разноски в размер на 14 000 лв., като към август 2019 г.
неплатени били единствено задължения към „Софийска вода“ АД в размер на 2 192.51 лв. и
към „ЧЕЗ Електро България“ АД в размер на 830 лв. Въпреки че ищецът твърди че
договорът е развален, считано от 08.09.19г., издал фактура на 01.10.2019 г. за дължим наем
за месец октомври, което означавало, че ищецът не се е противопоставил на ползването на
имота от наемателя и след 08.10.2019 г.
С допълнителна молба с вх. № 274127 от 16.10.2020 г., НДФ „13 века България“
твърди, че са налице хипотезите на т. 1, 2, 4 от чл. 7.3 от договора за наем, като отделните
неизпълнения на наемателя се изразявали в следното: към датата на изпращане на
уведомлението, в дадения срок за доброволно изпълнение и към датата на разваляне на
договора- 08.10.2019 г., наемателят небил платил дължимия наем за м.08.19г., с падеж на
плащане 15.08.2019 г. и той бил просрочен с повече ОТ 30 дни; към датите на
уведомлението и на прекратяване на наемния договор наемателят използвал не по
предназначение предоставения по наемния договор офис, при условията и в сроковете на
договор № 72 от 18.10.2013 г.: офис- помещенията били преобразувани, обзаведени и
използвани като хотелски апартаменти, е обособени спални, дневни, трапезарии кътове,
3
кухненски боксове и бани; към датите на уведомлението и на прекратяване на наемния
договор наемателят бил в забава с повече от 30 дни за плащането на дължимите режийни
разноски, във връзка с използването на наетия имот. Наемателят имал неплатени
задължения към доставчика за ползване на вода и неплатени задължения за електрическа
енергия към ЧЕЗ.
САС, ТО,13 състав, намира от фактическа страна следното:
Не се спори по делото, че на 18.10.2013г. между „Неостил” ООД- наемател, и
Национален дарителски фонд „13 века България“- наемодател, е сключен договор за наем №
72, по силата на който наемодателят е отдал на наемателя за временно ползване следния
недвижим имот: ресторант, хотел и офис, находящи се в жилищната сграда „Дом на НДФ 13
века България“, с идентификатор 68134.1932.731.1, с адрес: гр. София, м. „Манастирски
ливади - запад“, ул. „***“ № 60, заедно с движимото имущество, находящо се в ресторанта и
хотела (описано в приложение № 1 към договора). Съгласно чл.2.1., срокът на договора е 10
години, с начална дата- 01.11.2013г., при уговорена месечна наемна цена: през първите пет
години- левовата равностойност на 3 000 евро с ДДС; всяка следваща година (от шеста до
десетата) месечната наемна цена се увеличава автоматично с 500 евро (чл. 3). Договорено е
наемателят да ползва гратисен период от три месеца от предаване на имота, през който не се
дължи наем, но дължи извършването на описаните в т. 6.3. и 6.4. ремонтни дейности в
посочените срокове. Месечната наемна вноска се заплаща до 15-то число на всеки месец, за
който се дължи наема и се извършва по банков път. В чл. 3.2. от договора за наем страните
са уговорили, че месечните консумативни разходи за ток, охрана, вода и газ за наетия имот
ще се заплащат от наемателя в установените за това срокове. В чл. 7.3. от договора са
договорени условията, при които договора може да бъде развален от наемодателя, между
които и в случай че наемателят се забави с плащането на наемната цена повече от 30 дни; в
случай че наемателят не използва наетия имот по предназначението, за което е нает и - в
случай че наемателят се забави с повече от 30 дни с плащането на режийните разноски.
С двустранно подписан на 21.10.2103г. приемо- предавателен протокол, процесният
имот е предаден от наемодателят на наемателя в състояние, подробно описано в протокола,
към който протокол е съставен подробен опис на имуществото, представляващо оборудване
в наетия имот, състоящ се от офис, хотел и ресторант.На а 26.01.2015 г. е подписано
допълнително споразумение към договора за наем, с който е уговорено, че размерът и
условията за плащане на месечната наемна вноска се променят както следва: за периода от
01.01.2015г. до 01.01.2016г. - 3 600 лв.; за период от 2 години, считано от 01.01.2016г. до
01.01.2018г. - 4 120 лв. След 01.01.2018г. размерът на месечния наем се привежда в
съответствие с изискванията на чл. 3 от договора за наем от 18.10.2013 г. В споразумението
е посочено, че след намаляване размера на месечния наем, наемателят се задължава да
извърши за собствена сметка подробно описани ремонтни дейности.
С уведомление с изх. № РД-30-266/03.10.2019г., получено от „Неостил” ООД на
04.10.2019 г. (съгласно представено по делото пощенска разписка на л. 40 от делото),
Национален дарителски фонд „13 века България“ е уведомил ответника, че има просрочени
задължения по договора за наем, а именно забава с повече от 30 дни за плащане на
месечната наемна цена за месец август 2019 г., както и че наемателят е в забава с повече от
30 дни за заплащане на дължими режийни разноски в общ размер на повече от 14 000лв. В
уведомлението е посочено и че наемателят е в неизпълнение на договора за наем,
изразяващо се в използването не по предназначение на предоставения по договора офис, тъй
като помещенията са преобразувани, обзаведени и използвани като хотелски апартаменти.
Отправена е покана за доброволно плащане на просрочените режийни разноски и
просрочените наемни вноски за месец август и септември 2019 г. в двудневен срок по
получаване на поканата, както и за преустановяване ползването на офиса не по
предназначение. Направено е изявление, че при неизпълнение в срок на задълженията по
4
тази покана, уведомлението да се счита за изявление за разваляне на договора, считано от
четвъртия ден от получаване на поканата, по реда на чл. 7, б. „А“ от наемния договор. В
случай на настъпване на ефекта на разваляне на договора е отправена покана за предаване
държането на наетия имот, ведно с оборудването, подобренията и движимите вещи, в 10-
дневен срок от прекратяване на договора.
С писмо с изх. № РД-30-275/14.10.2019 г., връчено на ответното дружество на
15.10.2019 г. (видно от пощенска разписка на л. 42 от делото), наемодателят е констатирал,
че в дадения доброволен срок, изпълнение не е последвало от страна на наемателя, поради
което, считано от 08.10.2019 г. договорът за наем е развален. Отправена е покана
представител на наемателя да се яви на 18.10.2019 г., в 11 часа, на адреса на наетия обект, за
предаване държането върху наетия имот, ведно с оборудването, подобренията и движимите
вещи в него.
С писмо вх. № РД-29-600/17.10.2019 г., „Неостил“ ЕООД е уведомило НДФ „13 века
България“, че договорът за наем не може да бъде едностранно прекратен, както и че не е
налице неизпълнение на договора.
С протокол с вх. № РД-29-605 от 18.10.2019 г., комисия, сформирана от НДФ „13
века България“ е констатирала, че представител на наемателя отказва да извърши предаване
на наетия имот заедно с движимите вещи и оборудването.
От изготвена на 25.11.19г. от главния счетоводител на Национален дарителски фонд
„13 века България“ справка, се установява, че фактури с № 2385/01.08.2018 г., №
2396/03.09.2019 г. и № 2412/01.10.2019 г., всяка на стойност 6 845.41 лв., с основание
съответно наем за м. 08, 09 и 10/2019 г., са неплатени.
С писмо- отговор на уведомление от 03.10.2019 г. за доброволно изпълнение и
разваляне на договора за наем с вх. № РД-29-584/10.10.2019 г., получено от НДФ „13 века
България“, „Неостил“ ООД посочва причината за неплащането на наемните вноски за
месеците август и септември 2019 г., като излага и че са налице условия за извършването на
прихващане на насрещни задължения на страните- на задълженията на наемателя за месечни
наемни вноски със задължения на наемодателя по фактура № **********/09.10.2019 г. с
основание „ремонт на наети площи, подмяна на амортизирана техника“, в размер на 14 346
лв.
По делото е представена и писмена кореспонденция между страните във връзка с
извършване на ремонти по наетия имот и претенции на наемателя по заплащането им като
подобрения по смисъла на чл. 231, ал. 2 ЗЗД.
От представената от „ЧЕЗ Електро България“ АД справка за издадените в периода от
07.2019 г. до 10.2019 г. фактури на „Неостил” ООД за наетия обект, се установява, че всички
задължения са платени с по-малко от 30-дни забава от датата на падежа на всяко
задължение.
От изготвената от „Софийска вода“ АД справка за задължения по издадени за периода
14.08.2019 г. до 14.11.2019 г. фактури на „Неостил” ООД за наетия обект, се установява, че
дружеството- наемател има неплатени задължения в общ размер на 10 599,98 лв., като
задълженията по фактури за месеците август и септември 2019г. са просрочени с повече от
30 дни от датата на падежа. Към 03.10.2019 г. (датата на отправеното изявление за
5
разваляне на договора) не е налице 30 дни забава от крайната дата на плащане на двете
задължения.
Пред настоящата съдебна инстанция не са ангажирани нови доказателства.
При така установената фактическа обстановка и с оглед правомощията си по чл.269
ГПК, САС, ТО, 13 състав намира от правна страна следното:
За да постанови решението си, първоинстанционният съд е изложил мотиви, които
настоящата инстанция изцяло споделя и към които на основание чл. 272 ГПК препраща,
като относно наведените с въззивната жалба доводи намира следното:
Неоснователен е доводът на жалбоподателя за неправилност на извода на
първоинстанционният съд, че договорът за наем е валидно развален от наемодателя, тъй
като не бил взел предвид, че наемателят е изпълнил задължението си за плащане на
месечната наемна вноска за месец август 2019 г. чрез прихващане, като бил оставил без
уважение и док. искания в тази насока.
Съгласно чл.103 ЗЗД - чл.105 ЗЗД, предпоставките за настъпване на извънсъдебно
прихващане, като способ за прекратяване на две насрещни задължения до размера на по-
малкото, са: съществуване на действителни насрещни вземания на страните с предмет пари
или еднородни и заместими вещи; активното вземане на кредитора, който прихваща, да е
изискуемо и ликвидно; пасивното вземане да е изпълняемо. Материалноправният ефект на
извънсъдебното изявление за прихващане се състои в прекратяване на задължението на
прихващащия, тъй като замества изпълнението на неговото задължение от момента, в който
са били налице елементите на фактическия състав на чл. 103 ЗЗД, който ефект не настъпва
по право, като изявлението трябва да достигне до насрещната страна. В случая, както не се
спори и между страните, изявлението на наемателят „Неостил“ ООД за прихващане на
насрещни задължения е получено от наемодателя на 10.10.2019 г., т.е. след настъпване на
ефекта на разваляне на договорното правоотношение между страните, след което разваляне
наемателят дължи опразване на наетите помещения и тяхното връщане на наемодателят.
Наред с това, както бе посочено по-горе, активното вземане на кредитора, който прихваща
следва да е да е изискуемо и ликвидно. Ликвидно е вземането, по което няма спор между
страните по материалното правоотношение, както и установеното с влязло в сила съдебно
решение или заповед за изпълнение вземане. Следователно при заявеното от ищеца
оспорване на вземането на ответника, липсва ликвидност на активното вземане, поради
което и следва да е приеме, че извънсъдебно прихващане не е настъпило. Последици на
прихващане с неликвидно вземане биха настъпили само ако са съдебно предявени чрез
възражение или насрещен иск. Липсата на настъпило извънсъдебно прихващане изключва
твърдяното погасяване на процесното вземането на ищеца.
По искове за опразване на наети и заети за послужване помещения не се допускат
възражения за извършени подобрения в имота- чл.314, ал.3 ГПК, като възраженията на
наемателя за претърпени от него загуби и вреди са неотносими към предмета на спора,
поради което и оставяйки без уважение направените от „Неостил“ ООД доказателствени
искания, първоинстанцииннят съд е недопуснал твърдяното от жалбоподателят нарушение.
Неоснователен е и доводът на жалбоподателят, че първоинстанционният съд
неправилно не е дал възможност на наследниците на починалият едноличен собственик на
капитала на „Неостил ООД да представят доказателства дали са заявили продължаване на
дейността на дружеството и дали са избрали представителен орган. В случая и към
настоящият момент „Неостил“ ЕООД е съществуващ търговец с пълна правосубектност,
6
което е представлявано в процеса от надлежно упълномощен от управителя, който като
волеизявяващ и волеобразуващ орган е изразил волята си упълномощавайки адв. Л. да
представлява дружеството до окончателното приключване на делото /стр.151 от т.д. №
2598/19г./, чиито правомощия не са прекратени. С императивната норма на чл.41 ЗЗД
изчерпателно са посочени условията за прекратяване на пълномощното, като в случаите
когато упълномощителят /какъвто е настоящият случай/ или пълномощникът са юридически
лица, единствено условие за прекратяване на пълномощното е прекратяването на
юридическото лице. Разпоредбата на чл.157, ал.1 от ТЗ урежда специална хипотеза на
прекратяване на еднолично дружество с ограничена отговорност, което дружество се
прекратява със смъртта на едноличния собственик на капитала, ако не е предвидено друго
или наследниците не поискат продължаване на дейността. Това прекратяване обаче не
настъпва по силата на закона, а с решение на съда- чл.154, ал.1, т.5 ТЗ /разпоредба,
приложима за всички ООД/, който именно следва да установи дали са налице
предпоставките на тази разпоредба- дали в дружествения договор не е предвидено друго или
пък наследниците на починалия не поискат да продължат дейността и в случай, че тези
предпоставки са налице- да постанови решение за прекратяване на дружеството, което
решение служебно изпраща на Агенция по вписванията за вписване на прекратяването и за
откриване на производство по ликвидация и което вписване в търговския регистър има
конститутивно действие съгласно чл.140, ал.3 ТЗ. Няма правна логика законодателят да
легитимира прокурора да предяви иск по чл.155, т.3 ТЗ, в която хипотеза предмет на
доказване са два лесно доказуеми факта - дружеството няма вписан управител в
продължение на тримесечен период, а в хипотезата на чл.157, ал.1 ТЗ, когато следва да
бъдат установени много по- трудно доказуеми факти и обстоятелства- да подава заявление
за вписване в търговския регистър за вписване на започване на производство по ликвидация.
Допълнителен аргумент в подкрепа на този извод е и обстоятелството, че ако законодателят
искаше да легитимира прокурора като заявител в регистърно производство щеше да направи
това изрично с разпоредба на ТЗ и/или ЗТРРЮЛНЦ, като не съществува регистърно
производството, в което прокурорът е заявител. В случая не е налице и законодателна
празнота, която да налага прилагане по аналогия на §5а, ал.2 от ПЗР на ЗТРРЮЛНЦ, като в
закона ясно, с разпоредбата на чл.156, ал.1 ТЗ, е предвидено, че “При прекратяване на
дружеството на основание чл.154, т. 1 , 2 и 5 и чл.155 се открива производство за
ликвидация“, т.е. производството за ликвидация е предпоставено именно от произнасяне с
решение по същество от компетентния съд.
Ето защо и смъртта на едноличният собственик на капитала, респ. на управителя на
юридическото лице не е прекратило автоматично дружеството, с прекратяването на което
само би се прекратило пълномощното на надлежно упълномощения вече пълномощник,
който при липсата на твърдения и доказателства за оттегляне на пълномощното, не е
загубил представителната си власт по отношение на непрекратеното дружество, поради
което и изложените в определение № 205/01.12.2017г. на ВКС, І т.о. по т.д. № 1464/17г.
съображения не могат да бъдат споделени от настоящият съдебен състав.
7
Между страните по делото е сключен валиден договор за наем на ресторант, хотел и
офис, находящи се в жилищна сграда „Дом на НДФ 13 века България“, в гр. София, м.
“Манастирски ливади-запад“ на ул. „***“ № 60, ведно с оборудването и движимите вещи в
тях, които наемодателят е предал на наемателя. На 08.10.2019г. договорът за наем е развален
от наемодателя на осн. чл.7, б.“А“, т.1 от договора поради неизпълнение от страна на
наемателя за заплащане на наемната цена за месец август 2019 г., като наемателят е
продължил да ползва наетия имот, връщането на който дължи съгласно чл. 233, ал.1, изр. 1
ЗЗД .
С оглед на изложеното и при съвпадане изводите на настоящата съдебна инстанция с
тези на първоинстанционният съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските: С оглед изхода на спора „“Неостил“ ЕООД следва да бъде осъдено да
заплати на НДФ „13 века България“ направените по делото разноски в размер на 2554,28лв.-
заплатен адв. хонорар.
Предвид заболяването на докладчика по делото и невъзможността за произнасяне в
срока по чл.316 ГПК, решението следва да бъде съобщено на страните, от който момент ще
тече и срокът за обжалването му- ТР № 12/2012 от 11.03.2013г. по тълк. д. № 12/29012г. на
ОСГК на ВКС.
Воден от изложеното, САС, ТО, 13 състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260177 от 29.01.2021г. на СГС, ТО, VІ- 19 състав,
постановено по т.д. № 2598/2019г.
ОСЪЖДА „Неостил“ ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, ж.к. „Фондови жилища“, бл. 5, вх. В, ет. 8, ап. 72 да заплати на Национален
дарителски фонд „13 века България“, Булстат: *********, с адрес: гр. София, пл. “Проф.
Васил Геров“, № 1 направените във въззивното производство разноски в размер на
2554,28лв.- заплатен адв. хонорар.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ВКС на Р.България в едномесечен срок от
съобщението до страните .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8