№ 921
гр. Варна , 19.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на двадесет
и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Цветелина Г. Хекимова
при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20213100500448 по описа за 2021 година
Образувано е по въззивна жалба вх. №260193/04.01.2021г. от „Джи
Пи Джи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна, чрез адв.Й.А.
срещу решение №261653/14.12.2020г. по гр.д. №4628/2020г. на ВРС, 43
състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на жалбоподателя срещу
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД с ЕИК *********, със седалище гр.
София с правно основание чл. 432 КЗ за заплащане на разликата над 2220,64
лева до пълния размер от 2386,16 лева, претендирани като обезщетение за
имуществени вреди по собствения на ищеца л.а. „Фолксваген Поло”, рег. №
******, вследствие ПТП от 26.08.2017 г., причинено по вина на водача на т.а.
„Скания Р420 ЛА“, рег. № ******, настъпило на автомагистрала „Хемус“, км
349+800, общ. Шумен, ведно със законната лихва считано от датата на
уведомяване на ответника – 31.08.2017г. до окончателното ѝ изплащане.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради погрешно
определяне от съда на дължимата като обезщетение сума. Сочи се, че съдът
неправилно е приел, че застрахователното обезщетение следва да бъде в
размера, посочен в исковата молба, а не в определения от вещото лице
размер, след което да се приспадне заплатената извънсъдебно сума.
1
В срока по чл. 263 ГПК, не е депозиран писмен отговор от
въззиваемата страна Застрахователна компания „Лев Инс“ АД.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази
следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
искова молба на „Джи Пи Джи“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Варна, ул. „Радост“ №5, вх.Е, ет.1, ап.1, с която против
Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, град София, бул.
„Черни връх“ № 51Д, след допуснато изменение по чл.214, ал.1 ГПК, е
предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от
2386,16 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, нанесени
на собствения на ищеца л.а. „Фолксваген Поло”, рег. № ******, вследствие
ПТП от 26.08.2017г., причинено по вина на водача на т.а. „Скания Р420 ЛА“,
рег. № ******, настъпило на автомагистрала „Хемус“, км 349+800, общ.
Шумен, ведно със законната лихва, считано от датата на уведомяване на
ответника – 31.08.2017 г. до окончателното изплащане. Претендират се
сторените разноски.
Твърди се в исковата молба, че на 26.08.2017г. управителят на
ищцовото дружество управлявал служебен л.а. „Фолксваген Поло”, рег. №
****** по автомагистрала „Хемус“, км 349+800, общ. Шумен, когато от
движещия се отпред товарен автомобил „Скания Р420 ЛА“, рег. № ******
внезапно изхвърчала спукана гума, която удря предната част на автомобила
на ищеца. Мястото на инцидента било посетено от полицейски служители,
които съставили протокол за ПТП, в който като виновен за произшествието е
посочен водачът на товарния автомобил – Ю.Х.. За товарния автомобил е
налице валидна застраховка „Гражданска отговорност“, по сключен с
ответника застрахователен договор, със срок на действие от 07.03.2017 г. до
06.03.2018 г.
На 31.08.2017г. ищецът уведомил ответника за настъпилото пътно
произшествие, образувана била ликвидационна преписка по щета, извършен
оглед и съставен опис-заключение. Ищецът твърди, че му е изплатено
2
застрахователно обезщетение в размер на 698,29 лева, като намира, че сумата
е в значително по-нисък размер от средствата, необходими за отремонтиране
на увредения автомобил, тъй като е извършил проучване, при което е
установил, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила, е в
размер на 2918,93 лева. Сочи, че увредените части на автомобила били
оригинални, поради което възстановяването на превозното средство следвало
да бъде извършено с оригинални части. Застрахователят е уведомен за
настъпилото застрахователно събитие на 31.08.2017г., поради което ищецът
претендира заплащане на обезщетение за забава, считано от тази дата.
В отговора на исковата молба, представен в срока по чл.131 ГПК,
ответникът Застрахователна компания „Лев Инс“ АД оспорва
основателността на предявения иск. Намира изплатеното обезщетение за
достатъчно и адекватно на действителните вреди. Сочи, че поради възрастта
на автомобила действителната стойност на ремонтните дейности за
възстановяването му възлизат на далеч по-ниска стойност. Заявява, че при
предоставяне на допълнителни документи, удостоверяващи допълнителна
щета, няма пречки за финализиране на преписката и изплащане на
окончателен размер на обезщетение, като сочи, че ищецът не е представил
такива. Моли за отхвърляне на предявения иск, респективно за намаляване на
присъденото обезщетение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното
производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от
надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. В рамките на тази проверка настоящият състав намира предявения
иск с правно основание чл.432 КЗ за процесуално допустим, поради което и
3
дължи произнасяне по същество на спора.
В случая във въззивната жалба не са наведени оплаквания относно
решението в частта, в която са приети за установени елементите от
фактическия състав на чл.45 ЗЗД: наличието на валидно сключен договор за
застраховка ”Гражданска отговорност” между увредилото го лице и
ответника по делото, настъпило увреждане, причинено от виновно и
противоправно деяние от страна на застрахования, причинна връзка между
деянието и вредоносния резултат, както и вида и размера на претърпените
вреди. Оплакванията във въззивната жалба касаят единствено размера на
определената сума за обезщетение и съответно по този въпрос следва да се
извърши преценката на въззивната инстанция.
От заключението на вещото лице по САТЕ се установява, че е
определена стойност за възстановяване на автомобила, изчислена въз основа
средни пазарни цени, на база всички изследвани сервизи, в размер на 3084,36
лева. Съдът е кредитирал заключението като обосновано, като този извод се
споделя и от настоящата инстанция, но е приел, че размерът следва да се
определи въз основа на посочения в исковата молба размер преди
допуснатото изменение на иска. Съобразно диспозитивното начало в
гражданския процес съдът следва да се произнесе в рамките на отправеното
към него искане, но този принцип касае формулираната в петитума претенция
и нейния размер. В случая, след допуснатото изменение на иска, претенцията
е в размер на 2386,16 лв. и този размер определя цената на иска и обхвата на
произнасянето на съда. Посочената в исковата молба прогнозна стойност на
ремонта при изложение на фактическите обстоятелства не представлява част
от петитума на иска. При формиране на изводите си относно дължимия
размер съдът не е ограничен от така посочената стойност, изводът се формира
въз основа на приетите за установени факти и събраните доказателства, в
случая заключението на вещото лице, а едва след приспадане на заплатената
извънсъдебно сума, относно чийто размер страните не спорят, следва да се
извърши преценка дали размерът на получената сума е в рамките на
отправеното към съда искане. В случая въз основа на приетото като
компетентно и обосновано заключение на вещото лице съдът възприема
стойност на обезщетението в размер на 3084,36 лева. След приспадане на вече
изплатената сума 698,20 лв. се установява, че е дължима сума в размер на
4
2386,16 лв.
Поради несъвпадане на правните изводи на двете инстанции
решението на ВРС в обжалваната част като неправилно следва да бъде
отменено и вместо него постановено друго, с което претенцията да бъде
уважена до предявения размер.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за
първоинстанционното и въззивното производство се следват на въззивника в
размер на 120.45 лв. заплатена държавна такса пред двете инстанции, 300 лв.
внесен депозит за вещо лице и адв. възнаграждение в размер на 480 лв. за
първоинстанционното производство и 360 лв. пред въззивната инстанция
съобразно отправеното искане и представени писмени доказателства.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №261653/14.12.2020г. по гр.д. №4628/2020г. на
ВРС, 43 състав, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен иска на „ДЖИ ПИ ДЖИ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище гр. Варна срещу ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД с
ЕИК *********, със седалище гр. София с правно основание чл. 432 КЗ за
заплащане на разликата над 2220,64 лева до пълния размер от 2386,16 лева,
претендирани като обезщетение за имуществени вреди по собствения на
ищеца л.а. „Фолксваген Поло”, рег. № ******, вследствие ПТП от 26.08.2017
г., причинено по вина на водача на т.а. „Скания Р420 ЛА“, рег. № ******,
настъпило на автомагистрала „Хемус“, км 349+800, общ. Шумен, ведно със
законната лихва считано от датата на уведомяване на ответника – 31.08.2017г.
до окончателното ѝ изплащане, като ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на „ДЖИ ПИ ДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна сумата 162,52 лв. /сто шестдесет и два лева и петдесет и
две ст./, представляваща разликата над присъдените 2220,64 лева до пълния
размер от 2386,16 лева, претендирани като обезщетение за имуществени
вреди по собствения на ищеца л.а. „Фолксваген Поло”, рег. № ******,
вследствие ПТП от 26.08.2017 г., причинено по вина на водача на т.а. „Скания
Р420 ЛА“, рег. № ******, настъпило на автомагистрала „Хемус“, км 349+800,
общ. Шумен, ведно със законната лихва считано от датата на уведомяване на
5
ответника – 31.08.2017г. до окончателното ѝ изплащане
ОСЪЖДА ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК *********, със седалище гр.
София ДА ЗАПЛАТИ на „ДЖИ ПИ ДЖИ“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище гр. Варна сумата 1260,45 лв., представляваща сторените в
първоинстанционното и въззивното производство разноски, съобразно изхода
от спора, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на
основание чл.280, ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6