Решение по дело №288/2021 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 260122
Дата: 15 юли 2021 г. (в сила от 7 август 2021 г.)
Съдия: Иван Георгиев Шейтанов
Дело: 20215310200288
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 31 март 2021 г.

Съдържание на акта

                   Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

 

                      Година

15.07.2021г.

 

                Град     

Асеновград

                       В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Асеновградският районен

съд   

   Трети наказателен

състав

 

На

Двадесет и осми юни

 

 

Година

2021

 

В публично заседание в следния състав:

                           Председател:  

Иван Шейтанов

 

Секретар:

Мария Ацалова

 

като разгледа докладваното от

Съдията

 

Наказателно адм. характер дело номер

 288

  по описа за    

2021

    година.

                        Р   Е   Ш   И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №557775-F576423/27.01.2021г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив в Централно управление на Национална Агенция за приходите-съгласно Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г.  с което на „КАЛКАНОВ АиД” ООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, обл. Пловдив, ул. „Отон Иванов” №70, представлявано от Д.А.К., с ЕГН **********  на основание чл. 53, вр. чл. 27, /чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, е била наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

 

ОСЪЖДА „КАЛКАНОВ АиД” ООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, обл. Пловдив, ул. „Отон Иванов” №70, представлявано от Д.А.К., с ЕГН ********** да заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ПО ПРИХОДИТЕ ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ СОФИЯ сумата от 80.00лв. /осемдесет лева/ за юрисконсултско възнаграждение.

 

Решението може да бъде обжалвано в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията, предвидени в Наказателнопроцесуалния кодекс и по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.

 

                                                      

                                  

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

 

 

Обжалвано е НП №557775-F576423/27.01.2021г., издадено от Началник отдел „Оперативни дейности”-Пловдив в Централно управление на Национална Агенция за приходите-съгласно Заповед на изпълнителния директор на НАП за упълномощаване на АНО № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020г.  с което на „КАЛКАНОВ АиД” ООД, с БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление гр. Асеновград, обл. Пловдив, ул. „Отон Иванов” №70, представлявано от Д.А.К., с ЕГН **********  на основание чл. 53, вр. чл. 27, /чл. 83/ и чл. 3, ал. 2 от ЗАНН и чл.185, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, е била наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС.

Управителят на „КАЛКАНОВ АиД” ООД не се явява в съдебно заседание. Чрез отразеното в жалбата си по същество счита, че обжалваното НП следва да се отмени, като неправилно и незаконосъобразно.

Сходно становище изразява и адв. А.П., която се явява в съдебно заседание, като повереник на „КАЛКАНОВ АиД” ООД.

Въззиваемата страна е на становище, че НП следва да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

След преценка на събраните по делото гласни и писмени доказателства, съдът намира за установено следното:

На 12.10.2020г. в 14.10 часа, служители от ТД НАП Пловдив посетили търговски обект-магазин за месо. Същия се намирал в  гр.Асеновград на ул. „Марица” №4 и се стопанисва от фирма „КАЛКАНОВ АиД” ООД. Проверката започнала с контролна покупка,  като проверяващите били обслужени от св. В.Г.М., работеща като продавач-консултант. От представения касов бон проверяващите установили, че в същия са налице изискуемите от закона реквизити. В хода на проверката се установило, че работното време на обекта е от 08.30 часа до 19.30 часа, като в магазина бил извършен опис на наличните пари в касата. Констатирало се, че в обекта имало монтирано работещо 1бр.  ЕКАФП марка „Compact M02” , с ИН  DY476844 и ФП 36634880, към коeто имало изградена дистанционна връзка с НАП. Разчетената касова наличност на ФУ била в размер на 369.86 лв., като фактическата наличност в касата по опис обаче била  в размер на 198.24лв. За нуждите на проверката, от паметта касовото устройство били извадени необходимите отчети, като се установило, че не е регистрирана чрез операцията „служебно изведени” суми промяна на касовата наличност в размер на 171.62 лв. представляваща разликата между наличните парични средства в касата и тази по отчета от фискалното устройство.  Констатациите на проверяващите били отразени в Протокол за извършена проверка /ПИП/ серия АА0077808/12.10.2020г. , с който на управителя на фирмата било указано да се яви на 21.10.2020г. в ТД на НАП Пловдив. Д.А.К. се явил на указаната му дата, като с оглед установеното в хода на проверката, относно разликата в касова наличност, бил съставен АУАН № F576423  от 21.10.2020г., връчен му срещу подпис. Установеното нарушение било квалифицирано като такова по чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. В акта било посочено, че търговското дружество стопанисващо обекта, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства на МФ е допуснало нарушение на разпоредбите на същата, като не е регистрирало чрез операцията „служебно изведени” суми промяна на касовата наличност в размер на 171.62 лв. Според актосъставителя, на основание чл.33, ал.1 от Наредбата, извън случаите на продажби, всяка промяна на касовата наличност /начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата/ на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Според констатациите наличното в проверявания обект фискално устройство конструктивно притежава възможността да се извършат операциите „служебно въведени” и „служебно изведени” суми. Въз основа на акта, по-късно било издаденото и обжалваното НП №557775-F576423/27.01.2021г.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните по делото писмени доказателства и от показанията на актосъставителят-св. З.Д.А. и св. В.Г.М..

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна, в законоустановения за това срок, като съдържа  и необходимите реквизити, но разгледана по същество по отношение искането за отмяна на НП за неоснователна.

Безспорно е това, че в деня на проверката,то в обекта-магазин за месо намиращ се в  гр.Асеновград на ул. „Марица” №4 стопанисван от „КАЛКАНОВ АиД” ООД, там е било установено работещо ФУ марка „Compact M02” , с ИН  DY476844 и ФП 36634880. Отразените в него продажби за деня са били установени в размер на 369.86 лв. В същото време е било установено и това, че паричните средства в касата на обекта са в размер на 198.24лв, като при това в използваното ФУ, търговеца не е регистрирал чрез операцията „служебно изведени” суми промяна на касовата наличност в размер на 171.62 лв. Правилен се явява извода на проверяващите, че е налице отрицателна разлика в размер на 171.62 лв. между фактическа наличност и разчетена касова наличност. Налице е констатираното с АУАН и НП нарушение по  чл. 33, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, като извода на проверяващите е правилен. Това не се опровергава от показанията на св. В.Г.М., която се явяват без значение относно нарушението. В действителност от показанията на св. М.се установява това, че тя е била на работа по време не проверката, като по този повод е изготвила и описа на наличните в касата парични средства. По отношение на отрицателната разлика в размер на 171.62 лв. както пред съда, а така и пред проверяващите св. М.заявява, че това са пари, които нейната колежка била дала на шофьора за зареждане на стока. Достоверността на това твърдение обаче е твърде спорна, тъй се опровергава от представените от страна на жалбоподателя писмени доказателства намиращите се на лист от 6 до 7 от съд. дело. От така представената фактура № **********/12.10.2020г. издадена от „Любекс” ЕООД Асеновград, в действителност се установява, че от страна на „КАЛКАНОВ АиД” ООД, са били закупени групи хранителни стоки общо за сумата от 174.04 лева. От приложената касова бележка издадена на 12.10.2020г. в 09.03 часа от ФУ на „Любекс” ЕООД се установява, че цялата сума в размер на 174.04 лева е била платена в брой. Т.е. тази сума е била налична у длъжностното лице закупило стоките за „КАЛКАНОВ АиД” ООД. Ако все пак условно се приеме, че именно това е шофьора на когото са били предоставени парите в размер на 171.62 лв., представляващи отрицателната касова наличност в обекта на дружеството жалбоподател, то предоставянето на парите е следвало да стане преди момента на плащането на фактурата-т.е. преди 09.03 часа. При положение обаче, че работното време на магазина на „КАЛКАНОВ АиД” ООД е от 08.30 часа, то направеното от св.М.твърдение, че нейната колежка е дала липсващите в касата пари за зареждане, се явява недостоверно. Очевидно е, че няма как, продавачката да е дала на шофьора целия оборот, натрупал се в обекта, в рамките на  около половин час. Ако все пак продавачката беше дала някакви пари от касата, то това е следвало да бъде отразено в паметта на фискалното устройство. Това обаче очевидно не е било направено.

От разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба №Н-18/във вида към момента на констатиране на нарушението/, се установява, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона запощенските услуги.  От тази разпоредба има изключения, които са посочени в чл.4 от Наредбата, които обаче не касаят констатираното нарушение. В чл.3, ал.1 от Наредбата има внесени последващи изменения, но те по същество към настоящия момент не се явяват по благоприятни за нарушителя.

В разпоредбата на чл. 33, ал.1 от Наредбата е посочено, че „извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите “служебно въведени” или “служебно изведени” суми”. Предвид размера на намерената в обекта касова наличност и разликата от паметта на фискалното устройство, която отрицателна разлика се изразява в размер на сумата от 171.62лв.то е очевидно и това, че нарушението е налице. Доколкото нарушението е по чл. 33, ал.1 от Наредбата,то правилен се явява и извода на АНО, че е налице цитираната връзка с текста на чл.118, ал.4 от ЗДДС /също във вида  към момента на констатиране на нарушението/.

От НП се установява, че наложената имуществена санкция е била определена на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС. При издаване на НП, от АНО е била правилно съобразена разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН. При издаването на НП, АНО е приложил правилно закона, който е бил в сила към момента на извършване на нарушението. От разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС, става ясно, че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв.От текста на ал.2, на чл.118 от ЗДД, става ясно, че лице, което наруши реда и начина за одобряване на типа, регистриране или въвеждане/извеждане във/от експлоатация, или отчитане, или съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства, или сервизно обслужване на фискалните устройства или не изпълнява изискванията за дистанционна връзка с Националната агенция за приходите, или не подаде данните по чл.118, ал. 8 на датата на настъпване на задължението за подаването им, се наказва с глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или с имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Пак там е посочено, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, какъвто е и настоящия случая, то се налагат санкциите по ал. 1. Съгласно разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС то  имуществените санкции за юридическите лица и едноличните търговци, са в размер от 500 до 2000 лв. Съдът счете, че  при определяне размера на санкцията АНО се е съобразил в пълна степен със всички обстоятелства по смисъла на чл.27 и сл. от ЗАНН и  определил същото в размер към минимума от 500лв. В случая все пак е отчетено това, че нарушението е било първо такова за ЮЛ, като в хода на проверката е било указаното и необходимото съдействие на проверяващите. Въпреки направените  възражения от повереника, то съдът намира, че с оглед характера нарушението и накърнените  обществени отношения,то няма как  да намери приложението чл.28 от ЗАНН.При направената цялостна служебната проверка на съставения АУАН и обжалваното НП не се установиха съществени процесуални нарушения, налагащи неговата отмяна.

При този изход на делото основателно се явява искането на ответника за присъждане на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. Предвид липсата на изрична уредба в АПК, същото е дължимо на основание субсидиарното приложение на чл. 78, ал. 8 от ГПК и следва да бъде определено по реда на чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ. Според последната разпоредба, по административни дела възнаграждението за една инстанция е от 80 до 120 лв. Съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК конкретния размер по всеки спор се определя от съда. В случая казусът не се отличава с особена фактическа и правна сложност, съдът счита, че присъждането на по-голямо юрисконсултско възнаграждение от минимално предвиденото в чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ не би било обосновано. Така, съобразно фактическата и правната сложност на делото съдът счита, че на ответника се следва възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита в размер на 80 лева на основание чл. 144 от АПК вр. чл. 78, ал. 8 от ГПК вр. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Посочената сума следва да се присъди в полза на ЦУ на НАП София.

 

С оглед изложените мотиви, съдът постанови решението си.

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: