Р Е
Ш Е Н И Е
номер 98 19.07.2019 година град Раднево
РАДНЕВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД граждански
състав
На
двадесети юни 2019 година
В
публично
заседание в следния състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: АСЕН
ЦВЕТАНОВ
при участието на секретаря Росица
Динева, като
разгледа докладваното от съдията, гражданско дело номер 872 по описа на
съда за
2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове
с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД във вр. чл. 430 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК и
чл. 92 ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба на „Райфайзенбанк България” ЕАД срещу П.В.Д..
Ищецът твърди, че на 18.08.2011 г. между „Райфайзенбанк България” ЕАД като
кредитодател и ответникът П.В.Д. като кретидополучател бил сключен рамков
договор № 1108080361044920 за издаване и ползване на безконтактна банкова карта
RaКАРТ+dir.bg, с който банката е одобрила кредитен лимит от 820 лв. срещу
годишна възнаградителна лихва в размер на 18,5 % върху ползвания лимит, която
се начислявала ежемесечно и се удържала от кредитния лимит или за сметка на
неговото надвишение, ведно с дължимите такси, комисионни и лихви. Твърди, че
било уредено внасяне на минимална погасителна вноска /МПВ/, която не може да
бъде по-малко от 25 лв., и дължима от 2-ро до 16-то число на месеца, в който е
изготвено извлечението. Твърди, че при цялостно или частично не внасяне на 2
МПВ банката имала правото да блокира картата. Твърди, че към датата на
сключване на договора лихвата при предсрочна изискуемост е в размер на 26,5%,
която се увеличавала с 8 пункта на годишна база при настъпване на предсрочна
изискуемост. Твърди, че 23.05.2012 г. сключили Анекс № 1, с който бил изменен
договора и било прието, че задължението по договора е в размер на 881,34 лв., и
с който предоговорили в нов погасителен план изплащането ѝ, а лихвата
била уговорена в размер на 11 пункта годишна надбавка от стойността на банковия
ресурс. Твърди, че при забава в плащането било уговорено плащането на лихва в
размер на 10 пункта годишно, начислена върху просрочената главница на годишна
база. Твърди, че ответникът не е платил МПВ за периода от 05.04.2013 г. до
05.05.2015 г., за срока на предоговорения погасителен план с Анекс № 1, поради
което настъпило правото за изискуемост на всички вноски. Твърди, че за
вземането на банката била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК по
ч.гр.д. № 786/2015 г. на РС-Раднево за сумите 682,02 лв. главница, ведно със
законната лихва от 05.11.2015 г. до окончателно плащане, сумата от 139,22 лв.
договорна възнаградителна лихва за периода от 05.03.2012 г. до 04.05.2015 г.,
сумата от 265,20 лв. наказателна лихва за забава за периода от 05.04.2013 г. до
04.11.2015 г. Твърди, че предявил иска на основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и
иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено вземането
му спрямо ответника. Претендира разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника П.В.Д., чрез
особения представител адв. Ж., в който се взема становище за допустимост на
исковете, но поддържа тяхната неоснователност. Твърди, че в процесния договор
били уговорени неравноправни клаузи съгласно Директива 93/13/ЕИО, а именно чл.
19, чл. 29 и чл. 40 от договора и чл. 4, чл. 4.1 и чл. 5 от Анекс № 1. Посочва
различна съдебна практика на български съдилища и на Съда на ЕС в Люксембург по
тълкуване на разпоредби от директивата. Твърди, че посочените клаузи са
неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП и са нищожни съгласно чл. 146 ЗЗП.
Твърди, че с анекса са капитализирани лихвите по кредита към главницата, което
било недопустимо, тъй като се стигало до анатозицъм, при който лихвите започват
да се олихвяват като главница, което било недопустимо, тъй като липсвала
наредба на БНБ за уредбата ѝ. Твърди, че анекс № 1 е базиран на неравноправни
клаузи от договора и поради това е нищожен на основание чл. 366 ЗЗД, за което
посочва съдебна практика. Твърди, че възразява срещу редовността на документа
по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечението от счетоводните книги на банката, тъй като
не били посочени отделните вноски, а освен това се припокривал периодът на
договорната лихва и на неустойката за забава, което било недопустимо. Твърди,
че при приемане за редовно дължима на неустойката за забава с договорната
лихва, то лихвата за забава съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 ЗЗП била дължима в
размер на законната лихва, а не в претендирания размер и с това противоречи на
императивна материално правна норма, с което е нищожна съгласно чл. 26, ал. 4 ЗЗД. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ищеца юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, като
прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед
направените доводи и възражения, достигна до следните
фактически и правни изводи:
От приложеното по делото ч.гр.д. № 786/2015 г. по
описа на РС-Раднево е видно, че за претендираното с исковата молба вземане е
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, като длъжникът не е открит при
процедурата по връчване на заповедта за изпълнение, поради което на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК са дадени указания до заявителя, сега ищец, да предяви
иск по чл. 422, ал. 1 ГПК. Такъв е предявен в едномесечния срок срещу длъжника
в заповедното производство и за вземането по заповедта за изпълнение, поради
това исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК са допустими за разглеждане и следва да се
разгледат по същество.
От приетия по делото рамков договор №
1108080361044920 за издаване и ползване на безконтактна банкова карта
RaКАРТ+dir.bg от 18.08.2011 г. /л.5-л.8/ се установява, че между страните е
сключен договор за кредит, усвоим чрез кредитна карта, с определен кредитен
лимит от 820 лв. /чл. 23/. В чл. 26 от договора е уговорено плащането на
договорна възнаградителна лихва в размер на 18,5% годишна лихва. В самия
договор /раздел 13/ е включена тарифа за всички такси, лимити и други парични
еквиваленти при ползване на кредитната карта. Първоначално уговореният срок на
договора е 3 години /чл.124/.
На 23.05.2012 г. е подписан между страните Анекс № 1
към договора /л.9-10/, от който е видно, че към 23.05.2012 г. страните са
постигнали съгласие за текущо задължение по договора в размер на 881,34 лв.
/чл.1/, като е уговорен в чл. 2 начин на погасяване на главницата на вноски в
срок до 05.05.2015 г. Предоговорен е и лихвеният процент в чл. 4 както следва:
стойност на банковия ресурс, определен от банката плюс 11 пункта надбавка
годишно. Посочено е какво представлявал банковия ресурс – лихвен процент на
банката, който към датата на анекса е в размер на 7,5%. Към анекса е подписан и
погасителен план /л.11/.
От приетото извлечение от счетоводните книги на
банката /л.12/ е видно, че банката е отчела след изтичане срока на договора
05.05.2015 г. следното остатъчно задължение по кредита: главница – 682,02 лв.,
възнаградителна лихва – 139,22 лв. за периода от 05.03.2013 г. до 04.05.2015
г., наказателна лихва – 265,20 лв. за периода от 05.04.2013 г. до 04.11.2015 г.
По делото е прието заключение на СИЕ, което съдът
намира за компетентно и безпристрастно, поради което го възприема изцяло
досежно фактическите установявания въз основа на специалните знания на вещото
лице. От СИЕ се установява, че ответникът е усвоил изцяло кредитния лимит по
кредита чрез кредитна карта както следва: на 19.08.2011 г. сума от 400 лв., на
20.08.2011 г. сума от 400 лв., на 21.08.2011 г. сума от 20 лв.
От всичко до тук е видно, че кредитът не е обявяван
за предсрочно изискуем, а срокът за връщането му е изтекъл на 05.05.2015 г.
Ответникът не оспорва, че не е погасявал част от месечните вноски по кредита,
което се установява и от СИЕ. От СИЕ е видно, че ответникът не е погасил 26
месечни вноски с падежи от 05.04.2013 г. до 05.05.2015 г. От заключението на
СИЕ е видно, че към 05.05.2015 г., изтичане на падежа на последната месечна
вноска, ответникът е дължал на банката главница от 682,02 лв., договорна лихва
от 139,22 лв. за периода от 05.03.2015 г. до 04.05.2015 г., както и наказателна
лихва от 265,20 лв. за периода от 05.04.2013 г. до 04.05.2015 г. В чл. 5 на
Анекс № 1 е уговорено, че при забава в плащането ответникът дължи наказателна
лихва към лихвата в размер на 10 пункта годишно върху просрочената главница.
От СИЕ е видно, че банката едностранно съобразно
договорките е начислявала лихва, която в периода след
Съдът не намира за основателни оспорванията на
ответника, чрез особения представител, за наличие на неравноправни клаузи в
договора и анекса. На първо място оспорените договорки чл. 19, чл. 29 и чл. 40
от договора и чл. 4, чл. 4.1 и чл. 5 от Анекс № 1 въобще не противоречат на Директива
93/13/ЕИО и не се явяват неравноправни по смисъла на чл. 143 ЗЗП и са нищожни
съгласно чл. 146 ЗЗП. Едностранна промяна на лихвения процент към онзи момент
не е неравноправна клауза, още повече е видно от СИЕ, че дори така уговорените
клаузи за променлив лихвен процент в крайна сметка са били в полза на
ответника, тъй като лихвата е спадала през следващите години и от 18,5% е
спаднала до 15,45%, което очевидно не може да се приеме за неравноправна
клауза. Неравноправните клаузи са такива, върху които потребителят не може да
влияе и същите са в негов ущърб, които условия не са налице в случая. На второ
място чл. 5 от Анекса не урежда нищо по различно от разпоредбата на чл. 86 ЗЗД,
тъй като над дължимата договорна лихва по договор е уговорено обезщетение за
забава под формата на неустойка за забава в размер на 10 % върху просрочената
главница за времето на забавата. С наскоро приетото ПМС № 100 от 29.05.2012 г.
(обн. ДВ, бр. 42 от 05.06.2012 г.), което влезе в сила, считано от 01.07.2012
г., годишният размер на законната
лихва за просрочени задължения в левове е равен на основния лихвен процент,
обявен от БНБ, плюс 10 процента. Справка от публичния регистър на БНБ /виж
сайта на БНБ/ е видно, че за периода от
Неоснователно е възражението, че с анекса са
капитализирани лихвите по кредита към главницата. Налице е предоговаряне на
размера на кредита, като текущите задължения към датата на предоговаряне
23.05.2012 г. са били от падежирали и дължими вноски, тоест налице е
преструктуриране на кредита като дължимата сума е установена като общо дължима
сума, подлежаща на връщане, за чието връщане е уговорен погасителен план с нова
лихва. Анатоцизмът е друго. Сложна лихва (анатоцизъм), наричана още
капитализирана лихва, се изчислява като към основната сума се прибави лихвата
от предходния период и в следващия период има лихва върху новата нараснала
сума. В случая обаче се касае не за анатоцизъм, а за установяване на едно
дължимо падежирало задължение, което е било изискуемо към онзи момент. Тоест
налице е предоговаряне на едно дължимо общо изискуемо задължение под формата на
нов заем /кредит/, който ползването на която сума за нов период напред е
договорено възнаграждение. Анатозицъм щеше да бъде ако дължимата месечно
договорна лихва се капитализира към главницата и върху цялата сума се
начисляваше договорна лихва по уговорения процент, което в случая далеч не се е
осъществило.
Неоснователно е и възражението на ответника за
нередовност на документа по чл. 417, т. 2 ГПК – извлечението от сметка на
банката. Така представеното извлечение от сметка /л.12/ напълно съответства на
чл. 60, ал. 2 ЗКИ в редакцията към 05.11.2015 г. когато нямаше конкретно
посочени в нормата изисквания за съдържанието на извлечението от сметка, та
дори и след промяната ѝ с ДВ, бр. 59 от
С
оглед на всичко гореизложено ще следва да се уважат в цялост исковете по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК.
По
разноските:
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на ищеца разноските за
държавна такса в общ размер на 150 лв. /25 лв. в заповедното и 125 лв. в
исковото производство/, юрисконсултско възнаграждение в общ размер от 200 лв. /100
лв. в заповедното производство и 100 лв. в исковото производство съгласно
правната и фактическа сложност на делото и съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с
чл. 25, ал. 1 и чл. 26 от Наредбата за заплащане на правната помощ/, както и
сумите от 300 лв. заплатено възнаграждение за вещо лице и 200 лв.
възнаграждение за особен представител.
Водим
от горното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че П.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***,
дължи на „Райфайзенбанк България” ЕАД,
вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София,
район Лозенец, ЕКСПО 2000, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, на основание чл. 422, ал. 1 ГПК сумата от 682,02 лв. /шестстотин осемдесет и два лева
и 02 ст./ - главница по рамков
договор № 1108080361044920 за издаване и ползване на безконтактна банкова карта
RaКАРТ+dir.bg от 18.08.2011 г. и Анекс № 1 от 23.05.2012 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 05.11.2015 г. до окончателното погасяване
на задължението, сумата от 139,22 лв. /сто
тридесет и девет лева и 22 ст./ - договорна възнаградителна лихва за
периода от 05.03.2013 г. до 04.05.2015 г., и сумата от 265,20 лв. /двеста шестдесет и пет лева и 20 ст./ - наказателна
лихва за забава върху просрочената главница за периода от 05.04.2013 г. до 04.11.2015
г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417 ГПК № 532 от 06.11.2015 г. по ч.гр.д. № 786/2015
г. по описа на РС-Раднево.
ОСЪЖДА П.В.Д., ЕГН **********, с адрес ***, да
заплати на „Райфайзенбанк България” ЕАД,
вписано в търговския регистър с ЕИК *********, с адрес на управление гр. София,
район Лозенец, ЕКСПО 2000, бул. „Никола Вапцаров“ № 55, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в исковото и заповедното производство в общ
размер на 850,00 лв. /осемстотин и петдесет лева/.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Стара Загора в двуседмичен срок от
връчването на препис на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: