Окръжен съд - Велико Търново |
|
В закрито заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Цветелина Цонева | |
Производството е по чл.274- чл.279 ГПК. Обжалвано е Определение от 29.04.2010г. на С. районен съд по ч.гр.д.№...г., с което О. С., представлявана от кмета С. П. Б., е осъдена да заплати на Ц. Н. М.- гр.С.,сумата от ... лева адвокатско възнаграждение и на С. Ц. Д. от гр.С., сума в размер на .. лева- разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Жалбоподателят О. С., чрез адвокат П. Л. излага съображения за прекомерност на присъдените, с Определението на районният съд, разноски за адвокатски възнаграждения. Счита, че адекватност в размера на присъденото възнаграждение би могла да се постигне, ако същото е съобразено с точка 12 от член 6 на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения /НМРАВ/, а именно като размер на уговорената почасова консултантска дейност за един час в размер, който да не надхвърля 60. 00 лева. Моли да се отмени изцяло Определение от 29.04.2010г., постановено по гр. дело № ... от 2009г. по описа на СвРС, като незаконосъобразно и необосновано. Ответниците по частната жалба заемат становище, че същата е недопустима, доколкото обжалваното Определение не попада в посочената категория актове в чл. 274, ал.1 ГПК, които да подлежат на обжалване. Посочват още, че районният съд правилно е приложил разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК. Молят да се съобразят изискванията на &2 от НМРАВ, според които договорения адвокатски хонорар не може да бъде под трикратния размер на възнагражденията, посочени в наредбата. Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата по реда на чл.278 ГПК, намира за установено от фактическа страна следното: Пред районен съд е образувано гражданско дело по искова молба срещу О. С. с правно основание чл.108 ЗС. Съдията- докладчик е отделил подадената от Общината насрещна искова молба. Образувано е отделно гражданско производство № 1122/ 2010г . по подадения насрещен иск. На 28.04.2010г., ден преди насроченото заседание, ищецът е оттеглил насрещната си искова молба. По направеното искане съдът се е произнесъл в открито заседание на 29.04.2010г. Ответниците са били представлявани от пълномощници, за което са представени договори за правна защита и съдействие. Уговорения адвокатски хонорар за адвокат Емилия Динекова от САК е ... лева до 28.04.2010г. и .. лева до 28.05.2010г., като видно от приложения по делото договор, внесената сума в брой е .. лева. Приложено е и пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 29.04.2010г. от ответникът Ц. М., представляван от адв. Г., като на последния е заплатено договорено възнаграждение в размер ....лв. Районният съд е прекратил образуваното пред него гражданско производство с протоколно Определение от 29.04.2010. От същата дата с Определение в закрито съдебно заседание първостепенният съд е осъдил О. С. да заплати на ответниците разноски по делото за адвокатско възнаграждение съответно на Ц. Н. М. сумата от ... лева и на С. Ц. Д.- сума в размер на ... лева. При горните обстоятелства ВТОС намира от правна страна следното Частната жалба е допустима, т.к. е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, каквото е Определението на С. районен съд. Разгледана по същество частната жалбата се преценява като частично основателна. Искане за присъждане на разноски е направено в съдебно заседание пред СвРС и същото правилно е уважено, съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК. За доказване на претендирания размер за адвокатски хонорар са приложени пълномощни, като така уговорените размери не противоречат на размерите предвидени в чл. 7 ал.2 от Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения. Относно твърдението на жалбоподателя за липса на фактическа и правна сложност на делото е налице следното. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Съгласно чл.36, ал.2 ЗА размерът на възнаграждението трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа. В приложение на последната норма е издадена визираната в жалбата Наредба №1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, обн., ДВ, бр.64 от 23.07.2004г., изм. и доп., бр.2 от 9.01.2009г. Минималният размер на адвокатското възнаграждение за представителство в гражданско производство е определен в чл.7, ал.2 от Наредбата. Възнаграждението се определя съобразно материалния интерес, като за интереснад 10 000 лв./ какъвто е и настоящия случай/ приложим е чл.7, ал.2, т.4. Съдът не може да намали определените хонорари, тъй като в хипотеза на чл.78, ал.5 ГПК се прилага §2 от ДР на същата Наредба, съгласно който в случаите по чл.78, ал.5 ГПК присъденото възнаграждение не може да бъде по-ниско от трикратния размер на възнагражденията, посочени в тази Наредба. Трикратният размер на възнаграждението по чл.7, ал..2, т.4 от Наредбата в случая е 2182.68лв. Това означава, че присъденото от Свищовския районен съд възнаграждение за един адвокат е дори по-ниско от възнаграждението, до което съдът може да намалява при направено искане по чл.78, ал.5 ГПК. Изчислен от съда с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съобразно чл. 36 от ЗА и чл. 78, ал. 5 ГПК, с оглед цената на предявените искове, уговореният размер на адвокатско възнаграждение по сключените между ответниците и техните пълномощници договори за правна защита и съдействие е в рамките на минималното възнаграждение, поради което не са налице законовите предпоставки за тяхното намаляване. Следва да се отбележи, че непредставянето на списък за разноските не води до неприсъждане на такива, а единствената санкционна последица за това е невъзможността да се обжалва съдебния акт в частта за разноските. Видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие, сключен между С. Д. и адв. Д. от САК, платена в брои е единствено сумата от ... лева, тоест на ответника С. Д. не следва да се присъждат разноски по делото за разликата от .. до ... лева, тъй като липсват доказателства такива разноски да са направени. Ето защо в тази част Определението на СвРС следва да бъде отменено, а в останалата да бъде потвърдено, като правилно и законосъобразно. Водим от горното, съдът О П Р Е Д Е Л И : ОТМЕНЯ Определение на Районен съд – гр. С. от 29.04.2010г. по г. д. № ../2010 г. в частта, с която О. – град С., ул.” Ц. Ц.” № 2, представлявана от кмета С. П. Б. е осъдена да заплати на С. Ц. Д. ЕГН * с постоянен адрес гр. С. , ул.” разноски по делото, за разликата от ... лева до ... лева. ОТХВЪРЛЯ искането на С. Ц. Д., с ЕГН * с постоянен адрес гр. С. , у по чл. 78, ал.3 и 4 ГПК за разноски при прекратяване на делото срещу О. – град С., ул. ”Ц. Ц.” № 2, представлявана от кмета С. П. Б. за възнаграждение на един адвокат за разликата от .. до ..лв., които разноски не са направени от ответницата. ПОТВЪРЖДАВА Определението в останалата му част, като правилно и законосъобразно. Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му на страните. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. |