№ 1667
гр. Варна, 09.11.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на девети ноември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Търговско дело №
20223100900730 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано след като на основание чл.210, ал.2, изр.1
от ГПК с Определение №1645/07.11.2022г. по т.д. №705/2022г. на ВОС са
разделени за разглеждане в отделно производство предявените от „Феникс-
ГВ“ЕООД, с ЕИК *********, гр.Добрич срещу „Попчев Стоун
Дизайн“ЕООД, с ЕИК ********* гр.Варна, искове с правно основание чл.
266, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4055.28 лева, представляваща
неплатено възнаграждение за извършване на СМР по договор за изработка от
18.05.2021г. с предмет реконструкция на сграда, находяща се в гр.Варна,
ул.“Цар Калоян“18 и сумата от 24907.64 лева, представляваща неплатено
възнаграждение за извършване на СМР по неформален договор за изработка
за обект хотел“Бор“ в к.к.“Св.Св.Константин и Елена“, за което е съставен
протокол за отчетена извършена работа от 19.11.2021г. и чието изпълнение е
приключило през м.01.2022г.
Съгласно чл. 118, ал. 1 ГПК наличието на родова подсъдност е
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта на производството, за
която съдът следи служебно. Съгласно нормата на чл.104, т.4 от ГПК на
окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и
търговски дела с цена на иска над 25000 лв.
В разглеждания случай съдът е сезиран с два обективно кумулативно
съединени иска, всеки от които основан на самостоятелни правоотношения с
предмет обекти, намиращи се в различни населени места. Цената на иска по
всеки от тях е под 25000 лева. Ето защо, във връзка с разпоредбата на чл. 118
от ГПК, Варненският окръжен съд намира, че не е родово компетентен да
разгледа и разреши спора, с който е сезиран.
Компетентност на окръжния съд не може да бъде обоснована и по
аргумент от чл. 104, т.6 от ГПК, доколкото всички искове, по които е
образувано разделеното производство, са основани на различни договори и не
се намират във връзка на обусловеност помежду си. В случаите когато между
обективно съединените искове не е налице такава връзка, не може да се
приеме, че тези от тях с цена на иска под 25000 лева са станали родово
подсъдни на окръжния съд и трябва задължително да се разгледат от този
1
съд. Последният може да раздели исковете при условията на чл. 210, ал. 2,
изр. 1 ГПК, а именно когато прецени, че тяхното съвместно разглеждане ще
бъде значително затруднено, като препрати на районния съд този, който му е
родово подсъден с оглед на цената му. Именно такава е разглежданата
хипотеза, при която възможността за дискреционна преценка на съда да
раздели съединените искове, предвидена в хипотезата на чл. 210, ал. 2, изр. 1
ГПК, не е изключена.
С оглед гореизложеното съдът счита, че делото следва да бъде
прекратено и изпратено по подсъдност на Районен съд - Варна, на основание
чл. 118 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Варненският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. №730 по описа на Окръжен съд
- Варна за 2022г.
ИЗПРАЩА на основание чл. 118, ал.2 от ГПК делото по подсъдност на
Районен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба
пред Варненски апелативен съд в едноседмичен срок от връчване на
съобщението за обявяването му, ведно с препис от съдебния акт.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
2