Решение по дело №262/2018 на Окръжен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

№

30.07.2020 г., гр. Разград

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публичното съдебно заседание, проведено на 01.07.2020 г., в състав:

председател: Атанас Христов

при секретаря Дияна Георгиева като разгледа докладваното от съдията Атанас Христов гражданско дело № 262 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на производството са субективно съединени искове с правно основание чл. 153, ал. 1, вр. § 5, ал. 2 от ЗПКОНПИ предявени на 10.10.2018 г. от Комисия за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/, срещу ответниците:

1. Т.Н.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,

2. Б.Я.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,

3. Е.Б.Я., ЕГН **********, /род. на ***г***, с настоящ адрес ***, действаща чрез своите родители и законни представители - майка Т.Н.С., ЕГН ********** и баща Б.Я.С., ЕГН **********, и двамата с постоянен и настоящ адрес:***.

Ищецът Комисия за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество /КПКОНПИ/ твърди, че срещу ответника Т.Н.С. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, което престъпление попада в обхвата на чл. 22, ал. 1, т. 18 ЗОПДНПИ /отм./. Вторият и третият ответник са съответно съпруг и дете на първия ответник.

Поддържа, че в хода на извършената по отношение на ответниците проверка по чл. 27, ал. 3 от ЗОПДНПИ /отм./ е установила значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице за сумата в размер на 201 595.19 лева, като иска от съда да постанови решение, с което да отнеме в полза на държавата от ответниците имущество на обща стойност 107 029.77 лева /размерът на иска е изменен по реда на чл. 214, ал.1 ГПК – л. 456/, както следва:

На основание чл. 63, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 62 и чл. 70 от ЗОПДНПИ (отм.) от Е.Б.Я., ЕГН **********, в т.ч.:

Апартамент № 3, на ет. 2, находящ се в строителните граници на гр. Кубрат, общ. Кубрат, обл. Разград, жил. блок 3, на ул. „Витоша“ № 41, в квартал „106“, състоящ се от: две спални, дневна, столова с ниша и сервизни помещения, с площ от 93,13 кв.м., при съседи: от дясно - ап. № 4 - държавен, горе - ап. № 5 на Б.Х.П., отдолу – ап. № 1-държавен, заедно с прилежащото избено помещение № 3, с площ 15.76кв.м., при съседи: от ляво – изба № 2 - държавна, отдясно - изба № 4 – държавна, както и 10,12 идеални части от общите части на сградата и 16,97 идеални части от съответните идеални части от правото на строеж върху място, равняващо се на 110,10кв.м. по плана на града, а по схема № 15-321977 от 04.07.2016г. на СГКК - Разград: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40422.505.2080.1.33, при съседни самостоятелни обекти в сградата: 40422.505.2080.1.46, 40422.505.2080.1.34, под обекта: 40422.505.2080.1.31, над обекта: 40422.505.2080.1.35, придобит с нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 39, том 6, рег.№ 6047, дело № 812/2016 г. от 20.12.2016 г. по описа на Иванка Башева – Йорданова – Нотариус в район на действие Районен съд – Кубрат, вписан в регистъра на нотариалната камара под № 573, вписан в Служба по вписвания при Районен съд- Кубрат, с вх. Рег. № 4402 от 20.12.2016г., Акт № 165, том 14, дело 2788, имотна книга стр. 40655.

На основание чл. 63, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 62 и чл. 70 от ЗОПДНПИ (отм.) от Б.Я.С., ЕГН ********** и Т.Н.С., ЕГН **********, в т.ч.:

- Товарен автомобил марка „Ситроен” модел „ Джъмпер 2,5Д“, рег. № РР 6402 АХ, рама № VF233J5215286272, двигател № T9A10FZS50129129, първоначална регистрация 20.01.1997 г., собственост на Т.Н.С., ЕГН ********** и Б.Я.С., ЕГН **********,

- Лек автомобил марка „Ауди ” модел „Q7“, рег. № РР 4080 ВС, рама № WAUZZZ4L97D019667, двигател №BUG014488, първоначална регистрация 30.06.2016 г., собственост на Т.Н.С., ЕГН ********** и Б.Я.С., ЕГН **********,

На основание чл. 72, във връзка с чл. 63, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 62 и чл. 70 от ЗОПДНПИ (отм.) от Б.Я.С., ЕГН ********** и Т.Н.С., ЕГН **********, в т.ч.:

- Сумата в размер на 11 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „БМВ ” модел „Х5“, рег. № РР 8920 ВА, първоначална регистрация на автомобила 06.09.2001 г., № на рама WBAFA71040LN01192, № на двигател 21559782306D1, придобит на 02.07.2014 г. и отчужден на 18.08.2015 г.

- Сумата в размер на 2 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил „Мерцедес” модел „А140“, рег. № РР 6535 АТ, първоначална регистрация на автомобила 20.11.1998 г., № на рамаWDB1680311J320515, № на двигател 16694030271751, придобит на 18.03.2014 г. и с прекратена регистрация на 18.01.2017 г.

- Сумата в размер на 2 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил марка „Рено” модел „Клио“, рег. № РР8093АХ, първоначална регистрация 20.11.1998 г., № на рама VF1BB0D0A19196502, № на двигател K7MG745DA06982, придобит на 28.10.2015 г. и отчужден на 20.01.2016 г.

На основание чл. 63, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) от Б.Я.С., ЕГН **********, в т.ч.:

- Сумата в размер на 4 000 лева, представляваща равностойността на придобитите дялове в „Е. ЕСИ“ ЕООД, ЕИК *********.

- Сумата в размер на 1 000 лв., представляваща непреобразуваната част от извършени вноски по спестовна сметка № 20403231 в „Банка ДСК“ ЕАД, с титуляр Б. Я.С..

- Сумата в размер на 9 992 лв., представляваща непреобразуваната част от извършени вноски по сметка в лева по дебитна карта № BG06 RZBB 9155 1007 1383 54 в „Райфайзенбанк“ ЕАД, с титуляр Б. Я.С..

- Сумата в размер на 5 000 лв., представляваща непреобразуваната част от извършени вноски по разплащателна сметка в лева № BG 07 BUIN95611000168547 в „Алианц Банк България“ АД, с титуляр Б. Я.С..

На основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 62 от ЗОПДНПИ (отм.) от Т.Н.С., ЕГН **********, в т.ч.:

- Сумата в размер на 1 000 лв., представляваща погасителни вноски по разплащателна сметка (кредитна карта) № BG 37 ТТВВ 94001527262198 в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с титуляр Т.Н.С..

- Сумата в размер на 537,77 лв., представляваща постъпили средства от трети лица по разплащателна сметка (кредитна карта) № BG 37 ТТВВ 94001527262198 в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД, с титуляр Т.Н.С..

- Сумата в размер на 4 600 лв., представляваща непреобразуваната част от извършени вноски внесени по сметка № BG 20UBBS80022044852630 в „Обединена Българска банка“ АД, с титуляр Т.Н.С..

Претендира разноски.

Тримата ответници депозират подробно писмено становище по исковата молба. В същото излагат подробни съображения за недопустимост, а при условие на евентуалност – неоснователност и недоказаност на исковите претенции. Ето защо, правят искане делото да бъде прекратено, а при условие на евентуалност – исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират разноски /л. 357-358/.

Ищцовата страна също депозира писмено становище, с което оспорва възраженията на ответниците /л. 375-385/.

В открито съдебно, при редовност в призоваването, ищецът чрез процесуалния си представител, поддържа исковата претенция. Депозира и подробна писмена защита, на осн. чл. 149, ал. 3 ГПК.

В открито съдебно, при редовност в призоваването, ответниците не се явяват. Явява се пълномощника на всички ответници – адвокат Е.И.С. ***, която оспорва изцяло исковите претенции.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 74 ЗОПДНПИ (отм.); вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ, като до изменението на § 5, ал. 2 /ДВ бр. 1/2019 г./, производството се е развивало по реда отменения ЗОПДНПИ. С оглед настъпилата в хода на разглеждането на иска законодателна промяна, приложим към настоящия момент е ЗПКОНПИ – чл. 153, ал. 1.

По допустимостта на производството.

Въпросът за допустимостта на иска, във връзка с доводите на за неспазване на срока на проверката е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 4.06.2020 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2018 г., ОСГК.

По същество.

От ангажираните по делото писмени доказателства е видно, че с Протокол ТД04ВА/УВ-8821/01.06.2017 г. на Директора на ТД на КОНПИ – Варна, по повод постъпило уведомление от Окръжна прокуратура - Разград с вх. № УВ-922/29.05.2017 г. за повдигнато по ДП № 330 ЗМ-389/2016 г. по описа на Областна дирекция на МВР - Разград, пр. пр. № 2872/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура - Разград по обвинение срещу Т.Н.С. за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК и по чл. 212, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, е образувана проверка за установяване на значително несъответствие в имуществото на същата. Първото от двете обвинения попада в приложното поле на чл. 22, ал. 1, т. 18 от ЗОПДНПИ (отм.); , респ. чл. 108, ал.1, т. 18 ЗПКОНПИ.

Първата ответница е осъдена в извършването на престъпления по повдигнатите й обвинения с влязла в сила на 01.07.2017г. присъда № 32 от 15.06.2017г., постановена по НОХД № 174/2017 г. по описа на Окръжен съд – Разград.

Въз основа на доклад по чл. 27, ал. 4 ЗОПДНПИ (отм.) е взето Решение № 778 от 04.10.2018 г. за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, на осн. чл. 61, ал. 2, т.2 ЗОПДНПИ (отм.).

Проверката по чл. 21, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.) срещу лицето Т.Н.С. е образувана с протокол № ТД04ВА/УВ-8821/01.06.2017 г.

По делото не е спорно, като се установява от представената справка по НБД Население, че ответниците Т.Н.С. и Б.Я.С. са съпрузи, сключили граждански брак на от 15.06.2011 г. от който имат родено едно дете – третия ответник – ненавършилата пълнолетие Е.Б.Я., поради което искът е допустим и спрямо втория и третия от ответниците /л. 77/.

Периодът на проверка на основание чл. 27, ал. 3 от ЗОПДНПИ (отм.) e от 01.06.2007 г. до 01.06.2017 г.

От направени справки в Търговски регистър и СИЕЛА – Регистър е видно, че съпругът на проверяваното лице участва в управлението и собствеността на търговски дружества, както следва:

„Е. ЕСИ“ ЕООД, ЕИК *********, регистрирано в Търговския регистър на 26.09.2016 г., седалище и адрес на управление: обл. Разград, общ. Кубрат, с. Равно, ул. „Митко Палаузов“ № 3. Едноличен собственик и управител на дружеството е Б.Я.С., ЕГН ********** (съпруг на проверяваното лице). Капиталът на дружеството е в размер на 4 000 лв., разпределен в 10 дяла, с номинална стойност 400 лв., внесен изцяло към момента на подаване на заявление за вписване на дружеството в ТР.

Дружеството не е придобивало и отчуждавало недвижими имоти и МПС през проверявания период.

От справка в ИКАР се установява, че малолетната дъщеря на проверяваното лице е придобила и притежава към настоящия момент следния недвижим имот:

1. С нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 39, том 6, рег.№ 6047, дело № 812/2016 г. от 20.12.2016 г./Акт 165, том 14, дело 2788 от 20.12.2016 г., Д.П.И.и А. Г. И. продават на Е.Б.Я., представлявана от законния си представител Т.Н.С. следния недвижим имот, находящ се в строителните граници на гр. Кубрат, общ. Кубрат, обл. Разград, представляващ: апартамент № 3, ет.2, жил. блок 3 на ул. „Витоша“ № 41 в квартал „106“, състоящ се от: две спални, дневна, столова с ниша и сервизни помещения, с площ от 93,13 кв.м., при съседи: от дясно - ап. № 4 - държавен, горе - ап. № 5 на Б.Х.П., отдолу – ап. № 1-държавен, заедно с прилежащото избено помещение № 3, с площ 15.76кв.м., при съседи: от ляво – изба № 2 - държавна, отдясно - изба № 4 – държавна, както и 10,12 идеални части от общите части на сградата и 16,97 идеални части от съответните идеални части от правото на строеж върху място, равняващо се на 110,10кв.м. по плана на града, а по схема № 15-321977 от 04.07.2016г. на СГКК - Разград: самостоятелен обект в сграда с идентификатор 40422.505.2080.1.33, при съседни самостоятелни обекти в сградата: 40422.505.2080.1.46, 40422.505.2080.1.34, под обекта: 40422.505.2080.1.31, над обекта: 40422.505.2080.1.35.

Данъчна оценка на имота – 7 575 лв.

Цена на придобиване по нотариален акт – 34 000 лв.

Проверяваното лице и членовете на семейството му имат регистрирани МПС през проверявания период:

1. Лек автомобил марка „БМВ” модел „318И“, рег. № РР 9105 АР, регистриран на името на Б.Я.С. на 10.09.2010 г. – преди сключването на брак с първата ответница.

С договор от 17.04.2012 г. Б.Я.С. продава на М. С. М. лекия автомобил за сумата от 1 000 лв.

2. Лек автомобил марка „БМВ ” модел „Х5“, рег. № РР 8920 ВА, придобит от Б.Я.С. на 02.07.2014 г. Първоначална регистрация на автомобила - 06.09.2001 г.

С договор от 18.08.2015 г. Б.Я.С. продава на Розалия Кирилова Механджийска лекия автомобил за сумата от 1 000 лв.

3. Лек автомобил марка „Мерцедес” модел „А140“, рег. № РР 6535 АТ, придобит от Т.Н.С. на 22.10.2014 г. Първоначална регистрация 20.11.1998 г.

4. Товарен автомобил марка „Ситроен ” модел „ Джъмпер 2,5Д “, рег. № РР 6402 АХ, придобит от Б.Я.С. на 27.05.2015 г. Първоначална регистрация 20.01.1997 г.

5. Лек автомобил марка „БМВ ” модел „525Д“, рег. № РР 8444 АХ, придобит от Б.Я.С. на 11.08.2015 г. Първоначална регистрация 14.07.2004 г.

6. Лек автомобил марка „Рено” модел „Клио“, рег. № РР8093АХ, придобит от Т.Н.С. на 28.10.2015 г. Първоначална регистрация 20.11.1998 г.

7. Лек автомобил марка „Ауди ” модел „КУ7“, рег. № РР 4080 ВС, придобит от Б.Я.С. на 27.06.2016 г. Първоначална регистрация 30.06.2016 г.

Видно от заключението на съдебно оценителната експертиза, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно /л. 402-405/, е че:

Пазарната стойност на горепосочения апартамент №3, ет.2, жилищен блок 3, ул."Витоша" №41, квартал 106, гр.Кубрат е в размер на 40 000лв.

Пазарна цена на процесиите автомобили е както следва:

1. Лек автомобил марка „БМВ" модел Х5

Към датата на придобиване – 02.07.2014 г. - 16 700лв.

Към датата на отчуждаване – 18.08.2015 г. - 16 700лв.

2. Лек автомобил марка „Мерцедес" модел А140

Към датата на придобиване – 18.03.2014 г. – 3 000 лв.

Към датата на отчуждаване – 18.01.2017 г. 2 000 лв.

3. Лекотоварен автомобил марка „Ситроен" модел „Джъмпер 2,5D"

Към датата на придобиване – 27.05.2015 г. - 4 000лв.

4. Лек автомобил марка „БМВ" модел „525D"

Към датата на придобиване – 11.08.2015 г. - 13 000лв.

Към датата на отчуждаване – 27.06.2016 г. - 11 500лв.

5. Лек автомобил марка „Рено" модел „Клио"

Към датата на придобиване – 28.10.2015 г. – 2 300лв.

Към датата на отчуждаване – 21.01.2016 г. – 2 000лв.

6. Лек автомобил марка „Ауди" модел „Q7"

Към датата на придобиване - 27.06.2016г. - 24 000лв.

Видно от заключението на съдебно финансово – икономическата експертиза, което съдът приема като пълно, ясно, обосновано и правилно /л. 433-449/, е че:

Доходите, реализирани от проверяваното лице през периода, са в размер на 5 479,77лв.

Обичайните и извънредни разходи са в размер на 83 145,19лв.

Нетният доход, е отрицателна величина в размер на 77 665,42лв.

Имуществото, е в размер на 123 929,77лв.

Несъответствието, е отрицателна величина в размер на 201 595,19лв.

Или общата пазарна стойност на придобитото от ответниците имущество през проверявания имот, описано по-горе, съобразно приетите пазарни оценки към датата на придобиването/отчуждаването и съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗОПДНПИ (отм.); , съответно чл. 148, ал. 2 ЗПКОНПИ е 123 929,77 лева.

Съгласно разпоредбата на чл. 141 ЗПКОНПИ в полза на държавата се отнема незаконно придобито имущество, което съгласно чл. 5, ал.1 във вр. с ал.1, т.2 от закона е такова, за което не е установен законен източник.

Основание за възникване на правото на държавата чрез Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (КПКОНПИ) да започне проверка и да предяви иск по чл. 153 ЗПКОНПИ е лицето, по отношение на което е поискано отнемане на имущество, да е привлечено като обвиняем за престъпление, изрично посочено в чл. 108, ал. 1 от закона, в рамките на извършена проверка да е установено, че е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. В настоящия случай се установява, че престъплението, за което първата ответница е привлечена като обвиняем е такова по чл. 108, ал.1, т. 18 ЗПКОНПИ, съответно чл.22, ал.1, т.19 ЗОПДНПИ (отм.). В § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм), съответно в § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ е въведено легално определение на израза "значително несъответствие" и то е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лева за целия проверяван период.

Първата кумулативна предпоставка за уважаването на иска е наличието на значително несъответствие между придобитото от ответника имущество. В тази връзка на изследване подлежи имуществото, с което проверяваният е разполагал в началото и края на изследвания период, увеличението му през същия период от законни източници (трудова дейност, частно предприемачество, наследяване, сделки и пр.), направените през това време разходи и възникналите задължения. В настоящия случай от приетата по делото съдебно финансово икономическа експертиза безспорно се установи несъответствие в имуществото на ответника в размер е над посочения в § 1, т. 7 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.) съответно § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ;.

С влезлия в сила на 7.01.19 г. Закон за изменение и допълнение на действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (обн., ДВ, бр. 1 от 03.01.2019 г.) е постановено, че "неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон" ( § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗПКОНПИ). В този смисъл е налице и практика на ВКС – Решение № 208 от 3.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 682/2019 г., III г. о., ГК. Част от "реда по този закон" е разпоредбата на пар. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ, която постановява, че "значително несъответствие" е онзи размер на несъответствието между имуществото и нетния доход, който надвишава 150 000 лв. за целия проверяван период. От горното следва извода, че при разглеждане на спора по неприключило производство пред съд по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, следва да намери приложение и разпоредбата на пар. 1, т. 3 от ЗПКОНПИ, съгласно която несъответствието между имуществото и нетният доход следва да надвишава 150 000 лева. Така и постановеното в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 86 от 11.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3930/2019 г., IV г. о., ГК.

На следващо място, следва имуществото да е незаконно придобито. Съгласно чл. 1, ал. 2 от ЗОПДНПИ (отм.); за незаконно придобито имущество се смята имуществото, за придобиването на което не е установен законен източник.

При установяване значително несъответствие, което не може да бъде оправдано със законните източници за забогатяване, остава логичното заключение, че произходът на забогатяването е незаконен (така Решение № 13 от 13.10.2012 г. по конституционно дело 6/2012 г. на Конституционния съд на РБ). За да се опровергае предположението, в тежест на ответника е да установи, че получените или вложени през проверявания период законни приходи надвишават всичките му установени разходи, включително за издръжка, или че конкретното имущество е придобито със средства от установен законен източник. По делото не е проведено пълно обратно доказване тъй като не са в ангажирани доказателства за наличието на претендираното от ответниците законно основание за придобиване на процесното имущество.

На отнемане по реда на закона подлежи притежаваното от ответника налично имущество, включително наличните парични средства по банковите сметки (чл. 63, ал. 1 вр. чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.), съответно чл. 142, ал.1 вр. чл. 141 ЗПКОНПИ; , а ако същото липсва или е отчуждено, присъжда се паричната равностойност на имуществото (чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.); съответно чл. 151 ЗПКОНПИ, а при преобразуване - преобразуваното имущество (чл. 70 ЗОПДНПИ (отм.), съответно чл. 149 ЗПКОНПИ;. Неналичните парични средства във валута не могат да бъдат отнети, отнема се паричната им равностойност, доколкото са налице основанията по чл. 62 ЗОПДНПИ (отм.); (така и Определение № 185 от 22.02.2017 г. по гр. дело № 4277/2016 г., ІV ГО на ВКС), а при невъзможност да бъде проведен искът за реално отнемане поради липса към този момент на съответния актив в притежаваното от ответника имущество, следва да се претендира действителната му стойност (в този смисъл Определение № 740 от 29.06.2017 г. по гр. дело № 5307/2016 г., IV ГО на ВКС и Решение № 187 от 26.07.2011 г. по гр. д. № 1557/2010 г., III ГО на ВКС).

Безспорно е установено е по делото и това, че през проверявания период първата ответница е получавала, чрез международна система за бързи разплащания, парични преводи от чуждестранни лица, съгласно влязлата в сила присъда № 32/15.06.2017 г. по НОХД № 174/2017 г. на ОС - Разград. Доказателства за основанието за получаването на тези преводи не са ангажирани.

Прието с влязлата в сила горепосочена присъда, че от Дирекция "Социално подпомагане" – Кубрат са изплатени на първата ответница социални помощи в размер на 420.00 лева, като същите са получени в резултат на извършеното от същата престъпление по чл. 212, ал. 1 НК.

Престъплението, за което е осъдена първата ответница - по чл. 255, ал. 1, т. 1 и т. 2, пр. 2 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК е резултатно – реализирано е укриване и неплащане на данъчни задължения. Освен това престъплението по естеството си генерира имуществена облага. Следва да се съобрази и обстоятелство, че през проверявания период от време видно от заключението на СФИЕ ответниците са реализирали доходи с установен законен източник, които са били значително по-малки в сравнение с направените разходи за придобиването всяка от движимостите или недвижимостите по пазарна оценка към момента на придобиването. В този смисъл вж. постановеното в производството по реда на чл. 290 ГПК Решение № 137 от 2.11.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2507/2017 г., IV г. о., ГК.

Само за пълнота на изложението следва да се отбележи, че според уредбата в ЗОПДНПИ /отм./ и ЗПКОНПИ, престъпната дейност е само повод за образуване на проверката от комисията (за да не е проверката произволна), като впоследствие подлежащите на изследване от комисията предпоставки за отнемането на имущество са откъснати от наказателното производство и неговият изход няма значение за изхода на производството по отнемане на незаконно придобито имущество. Разликата между предходната правна уредба и тази по ЗОПДНПИ (отм.)/ЗПКОНПИ; е, че на отнемане по стария закон - ЗОПДИППД (отм.) подлежи имущество, придобито от престъпна дейност, а по ЗОПДНПИ (отм.)/ЗПКОНПИ - незаконно придобито имущество. Поради тази причина, в настоящото производство, започнало по искане на комисията по (ЗОПДНПИ (отм.);), не подлежи на установяване връзката (пряка или косвена) между придобитото имущество и извършеното от проверявания престъпление (така Определение № 560 от 23.06.2016 г. по гр.дело № 1964/2016 г., ІІІ ГО на ВКС).

Що се отнася до установяване размера на обичайните разходи по см. на § 1, т. 6 от ДР на ЗОПДНПИ (отм.); , респ. § 1, т. 9 от ЗПКОНПИ, то съгласно коментираното заключение на СФИЕ същите за семейството на първата ответница за целия проверяван период възлизат на общата сума от 81 363.08 лева. Направените от ответниците разходи за такси и данъци за същия период вещото лице е изчислило, че са в размер на 493.08 лева, за пътувания в чужбина – 1 289.03 лв. Или общо направените обичайни и извънредни разходи са в размер на 83145.19 лева.

По отношение на разходите за задгранични пътувания, при положение, че страните не са доказали друго, следва да се определят разходи по Наредба за служебните командировки и специализации в чужбина, която не намира директно приложение в случая, но също като данните на НСИ дава индикация за необходимите разходи при пътувания в чужбина.Така и Решение № 26 от 24.02.2017 г. на ВнАС по в. гр. д. № 629/2016 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 1136 от 6.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2639/2017 г., IV г. о., ГК.

При така установените постъпления на парични средства в рамките на проверявания период, придобито имущество и направени разходи, спорните въпроси между страните са по приложението на правото, а именно как следва да бъдат направени изводите дали е налице значително несъответствие, в частност следва ли в перото на доходите да бъдат отнесени получените от трети лица парични преводи и социалните плащания, предмет на осъдителната присъда, респ. наличието на подлежащо на отнемане незаконно придобито имущество. Настоящият състав намира, че отговорът на същите следва да бъде изведен от разписаната в закона методология, при отчитане дадените в него легални определения и съдържание на използвани понятия, при отчитане неговата основна цел - да уреди условията и редът за отнемане на незаконно придобитото имущество.

Съгласно разпоредбата на § 1, т. 7 ЗОПДНПИ (отм.); преценката за това налице ли е значително несъответствие, необходима предпоставка за отпочване на производството по отнемане на незаконно придобито имущество, следва да бъде направена въз основа на съпоставката между придобитото през проверявания период имущество и нетния доход на проверяваното лице, последния формиран като разлика от получените доходи, приходи или източници на финансиране и извършените обичайни и извънредни разходи /§ 1, т. 5/. В разпоредбата на § 1, т. 4 законодателят е посочил кои постъпления в имуществото съставляват доходи, приходи или източници на финансиране. Макар и изброяването да не е изчерпателно, то несъмнен е изводът, че се има предвид само законно получените доходи, приходи и източници на финансиране. Това следва и от самата разпоредба, доколкото изрично сочи например, че приходи от продажба на имущество са само тези, за които е установен законен източник, или доходи от движима и недвижима собственост, за придобиването на които е установен законен източник. Аргумент е и изложеното в мотивите на Решение № 13 от 13.10.2012 г. на КС по к. д. № 6/2012 г., съгласно които целта на проверката, извършвана от органите по ЗОПДНПИ (отм.), е установяване дали е налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице, т. е. дали натрупването на неговото богатство може да бъде обяснено с конституционно признатите и законово регламентирани източници - предприемаческа дейност, упражняване на свободна професия, трудов или граждански договор, наследяване и пр. Законни са всички приходи, за които страната може да докаже основание за получаването им, или както е прието от ВКС в Определение № 560 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1964/2016 г., III г. о., ГК, това е "собственост с незаконен произход, който не може да бъде оправдан с правно допустимите средства за увеличаване на индивидуалното богатство".

Следователно, от значение за формиране на величината, необходима за извършване на съпоставката между доходи и имущество е преценката дали даден доход/приход/източник на финансиране е законен или не. Законността от своя страна се определя от основанието за неговото реализиране. Когато същото не произтича от забранена от закона дейност, то следва да се приеме, че доходът е законен. Не е необходимо този запрет да е изрично установен с повелителни правни норми, респ. тази дейност да е съставомерна. А доколкото законните източници са посочени в Конституцията и доразвити в по-детайлно в отрасловото законодателство, то изводът дали даден доход е законен или не следва да бъде направен на база тази регламентация и установения правен ред. В същото време обаче, законодателят е възложил в тежест на проверяваното лице да установи основанието за придобитото от него имущество, т. е. че същото е законно. Непосочването или недоказването на твърдяното основание относно произхода на средствата ще бъде равнозначно на неустановеност на законността на придобитото с тях имущество, освен ако от твърденията и ангажираните от ищцовата страна основанието може да изведе по несъмнен начин. Не може обаче, да се направи извод за законност на дохода само поради това, че в исковата молба или от доказателствения материал не се извличат данни същият да е придобит в резултат на забранена от закона дейност.

В настоящия случай по отношение на получените чрез системите за бързо разплащане суми от трети лица, не са наведени каквито и да било твърдения за основанието на тяхното плащане, поради което и само на това основание не следва да бъдат отнесени в графата доход по см. на § 1, т. 4 от ЗОПДНПИ (отм.);. Определянето на тези постъпления като подлежащ на облагане доход по см. на чл. 35, т. 6 от ЗДДФЛ не означава, че същият е законен. Не го прави законен и постановената осъдителна присъда за заплащане на дължимия върху него данък. Ето защо така получените парични средства следва да бъдат отнесени в перото придобито имущество, на основание чл. 1, ал. 2 ЗОПНПИ (отм.); вр. § 1, т. 1 от същия, при съобразяване частичната им трансформация в придобито имущество.

Като придобит в резултат на престъпление, т. е. на забранена от закона дейност не съставлява законен доход и получената сума, предмет на цитираната по-горе наказателна присъда.

Следователно, нетният доход на ответниците, формиран като разлика от законно признатите доходи, приходи и източници на финансиране, възлизащи в настоящия случай в размер на 5 497.77 лева и направените обичайни и извънредни разходи в размер на 83 145.19 лева, е отрицателна величина - минус 77 665.42 лева.

Стойността на придобитото имущество е в общ размер на 123 929.77 лева, доколкото се установи, че закупения недвижим имот, автомобили и направени вноски по банковите сметки са придобити с част от получените парични преводи, а за останалата част от тях не се установява да са трансформирани в друго имущество.

Следователно несъответствието между имущество и нетен доход за целия проверяван период е в размер на 201 595.19 лева, което е значително по см. на § 1, т. 7 ДР на ЗОПДНПИ /в ред. към датата на образуване на проверката/ - надвишаващо 150 000 лв. Именно, защото релевантна за определяне приложимата редакция е датата на започване на проверката по чл. 21 ЗОПДНПИ (отм.); , то и неоснователно е възражението, че за минимален размер на несъответствието следва да се приеме сумата от 250 000 лева, съобразно ред. на § 1, т. 7 преди изменението й обн. ДВ бр. 103/27.12.2016 г. Приложимият към настоящия момент ЗПКОНПИ не установява друг минимален размер на несъответствието, а и същият не преурежда материалните предпоставки за възникване правото за отнемане на незаконно придобито имущество по висящите съдебни производства.

Установеното несъответствие предпоставя и основателността на искането за отнемане на придобитото през проверявания период имущество, за което не е установен законен източник. Това важи и за имуществото, придобито в този период, но е отчуждено или липсва, като на основание чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.); , аналогично чл. 151 ЗПКОНПИ в този случай се отнема неговата равностойност. Изключение е налице по отношение на извършените разпоредителни сделки, които са непротивопоставими на държавата, в който случай отчужденото имущество се отнема от приобретателите. В тази връзка настоящият състав намира, че именно на основание чл. 72 ЗОПДНПИ (отм.); , респ. чл. 151 ЗПКОНПИ на отнемане подлежи и равностойността на липсващите парични средства, постъпили в патримониума на проверяваното лице, за които не е установен законен произход, независимо дали са били вложени по банков влог или са останали нетрансформирани в друго имущество. Същите съставляват част от незаконно придобитото имущество, т. е. не се разглеждат като доход или платежно средство, а като имуществен актив с определен стойностен еквивалент, извод за което следва и от даденото легално определение от законодателя за понятието "имущество" в разпоредбата на § 1, т. 1 ЗОПДНПИ (отм.); , респ. § 1, т. 4 от действащия ЗПКОНПИ. Приемането на противното, би довело до нееднакво прилагане на закона спрямо лицето, придобило недвижим имот с незаконен доход, след което го е отчуждил и лицето, увеличило имуществото си с такъв доход, без същият да е трансформиран в конкретно установено недвижимо или движимо имущество, както и би противоречало на основната цел на закона, визирана в чл. 3 ЗОПДНПИ (отм.); и чл. 2, т. 3 ЗПКОНПИ.

В горния смисъл е и съдебната практика намерила израз в Решение № 131 от 20.11.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 369/2019 г., Решение № 132 от 22.07.2016 г. на ВнАС по в. гр. д. № 277/2016 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 499 от 12.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 5467/2016 г., III г. о., ГК, Решение № 26 от 24.02.2017 г. на ВнАС по в. гр. д. № 629/2016 г., недопуснато до касационно обжалване с Определение № 1136 от 6.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2639/2017 г., IV г. о., ГК.

На осн. чл. 141 вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ в полза на държавата следва да се отнеме незаконно придобитото от ответниците имущество, което включва личното имущество на проверяваното лице, имуществото, придобито общо от двамата съпрузи, имуществото на ненавършилото пълнолетие дете и имуществото на съпруга на проверяваното лице, на осн. чл. 142, ал. 1, т. 1, 2, 3 и 4 вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ.

По възражението на ответниците, че част от имуществото не съществува и не е налично, поради което искането за отнемането му се явява неоснователно.

По делото не се доказа твърдените от ответниците не налични и несъществуващи имущества да са разходвани, преобразувани или напуснали патримониума на ответниците, поради което същите следва да се отнемат в полза на държавата. А ако се приеме, че същите липсват – отново следва да се отнеме паричната им равностойност.

Паричните суми в т.ч. и от банковите сметки няма данни да са били разходвани или отчуждени. Това означава, че са налични в патримониумите на ответниците. Но дори и това да не е така, на осн. чл. 151 от ЗПКОНПИ в случай, че имуществото липсва или е отчуждено, се отнема паричната му равностойност.

Ето защо исковата претенция е основателна и имуществото посочено в петитума на искането подлежат на отнемане от ответниците. В този смисъл вж. Решение № 137 от 26.11.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 468/2019 г.

По разноските:

С оглед изхода на делото, ответниците, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, следва да заплатят на ищеца сторените по делото разноски, съобразно списъка по чл. 80 ГПК /л. 451/, както следва: 1 200 лева за разноски за експертиза, 80 лв. за разноски за обявление в ДВ и 450 лв. юрисконсултско възнаграждение. Т.е. общо разноски – 1 730 лв.

Настоящият състав на съда намира, че в полза на Комисията, която се представлява пред съда от служител с юридическа правоспособност на осн. чл. 156, ал. 2 от ЗПКОНПИ, следва да се присъди възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, тъй като по същество е осъществена функцията по процесуално представителство на юридическото лице, която законодателят е имал предвид в посочената норма на процесуалния закон. Съобразно представения списък възнаграждението следва да се определи в размер на 450 лв., което съответства и на нормата на чл. 25, ал. 2 от Наредбата за заплащането на правната помощ, тъй като е налице защитаван материален интерес над 10 000 лв. Такава е и съдебната практика намерила израз в Решение № 137 от 26.11.2019 г. на ВнАС по в. гр. д. № 468/2019 г., Решение № 23 от 1.07.2020 г. на БАС по в. гр. д. № 57/2020 г., Решение № 192 от 15.02.2018 г. на ОС - Пловдив по гр. д. № 957/2016 г., Решение № 259 от 26.11.2018 г. на ОС - Ловеч по гр. д. № 417/2017 г.

На основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ вр. § 5, ал. 2 от същия вр. 78, ал. 6 ГПК ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград дължимата по делото държавна такса в размер на 4 281.19 лева.

Относно държавната такса за служебно издаване на изпълнителен лист:

Съгласно чл. 405, ал.5 ГПК: „За присъдени суми в полза на държавата съдът издава служебно изпълнителен лист”.

Съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс: „По молба за издаване на изпълнителен лист, както и в случаите на служебно издаване на такъв, се събира такса 5 лв.”

Ето защо, на основание чл. 405, ал. 5 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят и държавна такса в размер на 5 лв., в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Водим от гореизложеното, съдът,

РЕШИ

ОТНЕМА В ПОЛЗА НА ДЪРЖАВАТА по иска с правно основание чл. 153, ал. 1, вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ предявен от Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, с адрес: София 1000, пл. "Света Неделя" № 6, представлявана от Сотир Стефанов Цацаров - председател на Комисията, срещу:

1. Т.Н.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,

2. Б.Я.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,

имущество на обща стойност 107 029.77 лева, както следва:

На основание чл. 142, ал. 2, т. 3, във връзка с чл. 141 и чл. 149 вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ от Е.Б.Я., ЕГН **********, в т.ч.:

На основание чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 и чл. 149 вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ от Б.Я.С., ЕГН ********** и Т.Н.С., ЕГН **********, в т.ч.:

- Товарен автомобил марка „Ситроен” модел „Джъмпер 2,5Д“, рег. № РР 6402 АХ, рама № VF233J5215286272, двигател № T9A10FZS50129129, първоначална регистрация 20.01.1997 г., собственост на Т.Н.С., ЕГН ********** и Б.Я.С., ЕГН **********,

- Лек автомобил марка „Ауди” модел „Q7“, рег. № РР 4080 ВС, рама № WAUZZZ4L97D019667, двигател №BUG014488, първоначална регистрация 30.06.2016 г., собственост на Т.Н.С., ЕГН ********** и Б.Я.С., ЕГН **********.

На основание чл. 151, във връзка с чл. 142, ал. 2, т. 2, във връзка с чл. 141 и чл. 149 вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ от Б.Я.С., ЕГН ********** и Т.Н.С., ЕГН **********, в т.ч.:

На основание чл.142, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 141 вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ от Б.Я.С., ЕГН **********, в т.ч.:

На основание чл. 142, ал. 2, т. 1, във връзка с чл. 141 вр. § 5, ал. 2 ЗПКОНПИ от Т.Н.С., ЕГН **********, в т.ч.:

ОСЪЖДА:

1. Т.Н.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,

2. Б.Я.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,

ДА ЗАПЛАТЯТ на Комисия за противодействие на корупцията и
за отнемане на незаконно придобитото имущество, БУЛСТАТ *********, с адрес: София 1000,пл. "Света Неделя" №6, представлявана от Сотир Стефанов Цацаров - председател на Комисията, сумата в размер на 1 730 лв. /хиляда седемстотин и тридесет лева/, представляваща разноски по делото пред Окръжен съд - Разград, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 ГПК.

ОСЪЖДА:

1. Т.Н.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,

2. Б.Я.С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***,

ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Окръжен съд – Разград следните суми:

- 4 281.19 лева /четири хиляди двеста осемдесет и един лева и деветнадесет стотинки/ - представляваща дължимата по делото държавна такса, на основание чл. 157, ал. 2 ЗПКОНПИ вр. § 5, ал. 2 от същия вр. 78, ал. 6 ГПК,

- 5 лева /пет лева/, представляваща държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 405, ал. 6 ГПК във вр. чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс.

На осн. чл.115, ал.2 ЗС, дава шестмесечен срок на ищеца, считано от влизане на решението в сила, за отбелязването му в Службата по вписванията при районен съд Кубрат. След изтичането на този срок вписването на исковата молба губи действието си.

Препис от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал.2 ГПК.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните с въззивна жалба пред Варненски апелативен съд.

съдия:

ДГ

Номер на акта:	102
Дата:	30 юли 2020 г. (в сила от 21 юни 2023 г.)
Съдия:	Атанас Дечков Христов

Дело:	20183300100262
Тип на делото:	Гражданско дело
Дата на образуване:	10 октомври 2018 г.

Решение по дело №262/2018 на Окръжен съд - Разград

Съдържание на акта