Р Е Ш Е
Н И Е
№ 236
град Велико Търново, 29.09.2023
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Велико Търново, IХ - ти състав, в публично съдебно
заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: КОНСТАНТИН КАЛЧЕВ
при участието на секретаря С.Ф. като
разгледа докладваното от съдия Калчев адм. дело № 350/2023 г. по описа на
Административен съд – Велико Търново, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 118 от КСО.
Образувано е по жалба, подадена от Р.С.Ф.
с адрес *** против решение № 1012-04-29#1/10.05.2023 г. на директора на ТП на
НОИ – В. Търново, с което е отхвърлена жалбата ѝ срещу разпореждане №
04222533252/01.07.2022 г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ
– В. Търново. Според жалбата, уточненията към нея и представената писмена
защита жалбоподателката счита, че вече получените доказателства от гръцката
компетентна институция са достатъчни и неоснователно не се признават. Според
жалбоподателката е налице и несъответствие в осигурителния стаж III категория труд, отбелязан в
разпореждането от 13.05.2021 г. и този посочен в обжалваното решение. Новите
формуляри били изпратени до гръцката компетентна институция едва на 13.08.2021
г. Желае да получи полагащата ѝ се българска пенсия, като се отменят
обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане.
Ответната страна –
директорът на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Велико
Търново, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна.
В представена писмена защита излага доводи за законосъобразност
на обжалваното решение. Претендира присъждането на ***ско
възнаграждение.
Въз основа
на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Между страните не се спори, че през
годините жалбоподателката е упражнявала трудова дейност в България и Гърция. На
22.11.2013 г. лицето е подало в Гърция заявление за придобиване на право на
пенсия, препратено в НОИ. Във връзка това заявление е постановено разпореждане
№ 2176-04275#1
от 06.06.2016 г. на ръководителя на „Пенсионно
осигуряване“ при Териториално поделение на НОИ – Велико Търново, с което на Р.Ф.
е отказано отпускането на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В мотивите на
разпореждането е отразено, че към 22.11.2013 г. лицето е на възраст 59 год., 04
мес и 04 дни, и има общ осигурителен стаж положен в
България и Гърция – 20 год., 5 мес., 18 дни, от които
осигурителен стаж положен в Гърция – 3 год., 07 мес.,
02 дни. Разпореждането е връчено с обратна разписка и не е било обжалвано.
Впоследствие до Р.Ф. е изготвено писмо изх. № 1029-04-15959/16.12.2017 г., с
което е уведомена, че гръцкият осигурителен институт е отказал отпускане на
пенсия.
На 22.03.2021 г. жалбоподателката е
подала в ТП на НОИ В. Търново заявление за отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, към което е заявила осигурителен стаж като самоосигуряващо
се лице в Гърция за периода от 01.01.2002 г. до 01.01.2009 г. С разпореждане № ********** от 13.05.2021 г. на
ръководителя на ПО при ТП на НОИ В. Търново на жалбоподателката е отпусната пенсия
за осигурителен стаж и възраст в размер на 141,63 лв., считано от 18.03.2021 г.,
на основание чл. 68, ал. 4 от КСО (Нова
– ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 1.01.2019 г.). Според тази разпоредба при
преценяване на правото на пенсия по ал. 1 и 2, свързана с прилагане на
международен договор, по който Република България е страна, или на европейските
регламенти за координация на системите за социална сигурност, когато само със
зачетения по българското законодателство осигурителен стаж лицето не придобива
право на пенсия, но има поне 15 години действителен осигурителен стаж и до
удостоверяване на чуждия осигурителен стаж навърши възрастта по ал. 3, се
отпуска пенсия в размер на социалната пенсия за старост, при условие че лицето
не получава друг вид пенсия. Разпореждането е получено от жалбоподателката на
18.06.2021 г., съгласно отразеното от нея в молба вх. № 3161/21.06.2021 г.,
като във връзка с оспорването му е било образувано адм.
дело № 388/2023 г. по описа на Административен съд – гр. Велико Търново.
На 13.08.2021 г. е изпратено запитване
до гръцкия компетентен орган относно осигурителния стаж на жалбоподателката,
като напомнително запитване е изпратено на 11.10.2022 г.
С разпореждане № 04220363836 от 01.01.2022 г. на основание § 7е, ал. 1 и 2 от ПЗР на КСО,
считано от 25.12.2021 г. е преизчислена пенсията на жалбоподателката в размер
на 170 лв.
При тази фактическа обстановка е
издадено разпореждане № 04222533252 от 01.07.2022 г., с което на основание ПМС
№ 147 от 01.07.2022 г. за определяне на нов размер на социалната пенсия за
старост е осъвременена личната пенсия на жалбоподателката за осигурителен стаж
и възраст по чл. 68, ал. 4 от КСО от 01.07.2022 г., като е определена в размер
на 247 лв. Разпореждането е било оспорено от Р.Ф. пред директора на ТП на НОИ –
В. Търново, който го е потвърдил с решение № 1012-04-29#1/10.05.2023г., връчено на
жалбоподателката на 15.05.2023 г. Недоволна от него, жалбоподателката го е
оспорила пред съда с жалба, подадена чрез ответника на 23.05.2023 г.
В хода на съдебното производство са
приети доказателствата от административната преписка. Допълнително от ответника
е представена и приета Заповед № 1015-04-98/03.06.2022 г. на директора на ТП на
НОИ – В. Търново. От жалбоподателката са представени и приети като
доказателства по делото пълномощно от Р.Ф. на *** М.Х.П.-Б. – Б.; разписка за
получаване на заявление от 22.11.2013г. на гръцки език с превод на български
език и извлечение от сметка на осигурявано лице от 23.09.2013 г. на гръцки език
с превод на български език; разпореждане № **********/11.09.2023 г. на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново.
При така установената
фактическа обстановка съдът прави следните изводи:
Жалбата е процесуално
допустима като подадена в предвидения от закона преклузивен
срок, след изчерпване
на фазата на административния контрол.
Разгледана по същество е основателна, по следните съображения:
При извършената
служебна проверка се установи, че оспореното решение е издадено от компетентен
орган. Спазено е изискването за форма с оглед разпоредбите на чл.
117, ал. 3 и ал.
5 от КСО вр. чл. 59 АПК, като решаващият орган е изложил мотиви, обосноваващи изводите му за
неоснователност на подадената пред него жалба. Тези доводи важат и за
разпореждане № 04222533252 от 01.07.2022 г., като се съобрази оправомощаващата Заповед № 1015-04-98/03.06.2022 г. на
ответника и текста на чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО, според който разпорежданията
могат да се издават не само от длъжностното лице, на което е възложено
ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на
Националния осигурителен институт, но и от други длъжностни лица, определени от
ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт.
Не се установява при издаването на тези актове да са допуснати съществени
процесуални нарушения.
По приложението на материалния закон:
При условията на чл.
168, ал. 1 от АПК съдът следва да извърши проверка на отпуснатата на
жалбоподателката пенсия, но само на фактическите и правни основания, посочени в
решение на директора на Териториално поделение на НОИ – В. Търново и на
разпореждане № 04222533252 от 01.07.2022 г, които касаят осъвременяване на
цитираната пенсия, а не първоначалното ѝ определяне или изменение при
други законови предпоставки.
Съгласно § 7ж, ал. 1 от КСО (Нов – ДВ,
бр. 51 от 2022 г., в сила от 1.07.2022 г.) през 2022 г. пенсиите не се
осъвременяват по чл. 100, а отпуснатата на жалбоподателката пенсия по чл.
68, ал. 4 от КСО не попада сред тези по ал. 2-ал. 18 на посочената норма. С
Постановление № 147 на Министерския съвет от 01.07.2022 г. за определяне на нов
размер на социалната пенсия за старост (ДВ, бр. 52 от 2022 г., в сила от
01.07.2022 г.)
е определен нов размер на
социалната пенсия за старост, а именно 247 лв., колкото е отпусната на
жалбоподателката с разпореждане № 04222533252 от 01.07.2022 г. При съобразяване на тези разпоредби, настоящият
състав приема че отпуснатата пенсия на Р.Ф. е била осъвременена съгласно
законовите изисквания. Жалбоподателката всъщност не
оспорва изменението на размера на пенсията ѝ, извършено с това
разпореждане, а начина на определянето ѝ през 2021 г. Изложените оплаквания,
че още през 2021 г. пенсионният орган е разполагал с необходимите данни и не е
следвало да отпуска пенсия по чл. 68, ал. 4 от КСО, както и че жалбоподателката
има необходимия осигурителен стаж, са ирелевантни в
настоящия случай. Същите касаят законосъобразността на разпореждане № **********
от 13.05.2021 г., което е предмет на друго съдебно производство, и не могат да
се обсъждат в случая.
Следва обаче да се съобрази
разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от АПК, съгласно която установяването на нови
факти от значение за делото се преценява към момента на приключване на устните
състезания. В случая от жалбоподателката е представено разпореждане № **********/11.09.2023
г. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – В. Търново. Със
същото на основание чл. 96, ал. 3 от КСО от 18.03.2021 г. е прекратена личната
пенсия за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателката в размер на 141,63
лв. и на основание чл. 68, ал. 3 от КСО от същата е отпусната пожизнено лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 255 лв., като пенсията след
извършените преизчисления и осъвременявания следва да се изплаща по следния
начин: от 18.03.2021 г. – 255 лв., от 01.07.2021 г. – 255 лв., от 25.12.2021 г.
– 314,50 лв., от 01.07.2022 г. – 396,95 лв., от 01.10.2022 г. – 396,95
лв., от 01.07.2023 г. – 444,58 лв. Тоест на практика пенсионният орган е
оттеглил по смисъла на чл. 156, ал. 1 от АПК оспореното разпореждане №
04222533252 от 01.07.2022 г., като е определил нов размер на пенсията от тази
дата, без обаче да постанови оттеглянето с изрично волеизявление/нарочен диспозитив. Това налага с оглед прецизност и правна
сигурност отмяната на обжалваните актове на НОИ в настоящото производство.
Воден от горното и на
основание чл. 172, ал. 2 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 1012-04-29#1/10.05.2023 г. на директора на ТП на
НОИ – В. Търново и потвърденото с него разпореждане № 04222533252/01.07.2022 г.
на ТП на НОИ – В. Търново.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
Решението да се съобщи на страните
чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: