Р Е
Ш Е Н
И Е
№…….....................
гр. София, …...11.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV- Б състав, в
публичното заседание на осми октомври,
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СТАНИМИРА ИВАНОВА
мл.с. ЛОРА ДИМОВА
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 11619 по описа за 2019г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение №
147295/20.06.201`9г. по гр.д. № 21077 по описа за 2016г. на Софийски районен
съд, 29-ти състав е признато за установено в отношенията между Д.А.С., ЕГН ********** и К.Р.С., ЕГН **********, двамата със
съдебен адрес: адв. В.В.,*** срещу „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище
и адрес на управление:***, че договор за
револвиращ заем № **********/14.12.2011г. е нищожен на основание на чл. 26,
ал.1 пр.1 от ЗЗД вр. с чл. 22 вр. с чл. 11, ал.1,т.11 от Закона за потребителския
к. „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** е
осъдено на основание на чл. 55, ал.1,
пр. 1 от ЗЗД да заплати на Д.А.С.,
ЕГН ********** и К.Р.С., ЕГН **********
сумата от 1630лв., представляваща
получена без основание сума по договор за револвиращ заем №
**********/14.12.2011г.; като
неоснователни са отхвърлени исковете на Д.А.С., ЕГН ********** и К.Р.С., ЕГН ********** срещу П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** с правно
основание чл. 49 вр. с чл. 45 от ЗЗД за заплащане на сумата от по 1000лв. на всеки ищец,
представляващи обезщетение за претърпени от поведение на служители на ответника
по нищожния договор; ответникът е осъден да заплати на ищците съдебни разноски
от 1552,38лв., ищците са осъдени да заплатят на ответника съдебни разноски от
61,90лв., ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС държавна такса от 501,54лв.
Срещу така постановено решение са депозирани:
1.въззивна
жалба вх.№ 5119914/12.07.2019г. по регистъра на СРС депозирана от ищците Д.А.С., ЕГН ********** и К.Р.С., ЕГН ********** в частта, в
която исковете им по за обезщетение за
неимуществени вреди са отхвърлени. Посочили са, че решението е неправилно.
Претендирали са разноски.
Възизваемият – ответник по исковете „П.К.Б.“
ЕООД, ЕИК ******** в предоставения срок за отговор е оспорил жалбата.
Посочил е, че решението в тази част е правилно. Договорът бил валиден, дори да
се приемело, че отделна клауза от него е нищожна, това не водело до
недействителност на целия договор, не било установено в причинно-следствена
връзка с договора ищците да са претърпели вреди. Претендирал е разноски.
2. въззивна
жалба вх. № 5119782/12.07.2019г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата
на 11.07.2019г. от ответника по исковете - „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** в
частта, в която иска по чл. 26 от ЗЗД е
уважен. Изложило е съображения, че решението в тази част е неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон.
Посочило е, че договорът съответствал
на разпоредбите на чл. 22 и чл. 11 от ЗПотрКр в редакциите им към сключване на
договора Условията за издължаване на кредите били посочени в раздел V и VІ,
като сочели брой на вноски, размер на същата и падеж. Лихвеният процент бил
фиксиран за целия период на договора и не било нужно в договора да се сочи
какво би било разпределението на вноските между различните неизплатени суми,
дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването. Договорът не
предвиждал в тежест на потребителя
заплащане на комисионни или други допълнителни разходи, годишният
процент на разходите (ГПР) включвал само възнаградителната лихва. Разликата в
двете величини се дължала на различният начин на изчисляването им – ГПР се
изчислявал на база цялата главница и при
365 дни в годината, 30,42 дни в месеца, а годишният лихвен процент (ГЛП) се
изчислявал на база месец, а месечният
размер на лихвата се изчислявала като остатъчната главница се умножи по лихвени
процент и след това се раздели на 360
дни в годината и резултат се умножи по 30 дни в месеца. Не се сочело как се
формира ГПР.Претендирало е разноски.
Въззиваемите-ищци Д.А.С.,
ЕГН ********** и К.Р.С., ЕГН **********
за оспорили жалбата. Посочили са, че решението в тази част е правилно. Посочили
са без значение дали лихвения процент е фиксиран или не договор следва да сочи условията / начините за прилагането
му или да позволява несъмнен извод за същото, тоест посочените в чл. 11, ал.1,
т. 9, т.11 и т. 12 от ЗПК обстоятелства. В случая това не било изпълнено, не бил представен и погасителен
план към договора. Неспазването на тези
условия води до недействителност на договора за потребителски кредит.
Задължително било към договора да има погасителен план. Той съдържал разбивка на всяка погасителна
вноска, като сочел погасяването на главница и лихва, изчислена на база на
лихвения процент и когато е приложимо на допълнителни разходи. Изброяването на
вноските като брой, размер и падеж в договора не било погасителен план, защото
не сочело начин на формиране на всяка вноска-каква част от нея е главница,
каква част е лихва, евентуално – други разходи. В случаоя посоченият лихвен
процент бил 23,01%, а ГПР било 50%, нямало обаче разпоредба за условията за
прилагането им. Така не било ясно каква е базата, върху която се начислява
лихвения процент – върху цялата сума по кредита или върху неплатената главница.
Договорът противоречал на добрите нрави, защото противоречал на разходите,
които а направил заемодателя, риска му, а и размера на добросъвестно очакваната
от сделката печалба, не е отчетен и факта, че вземането е обезпечено, защото
длъжници били 2 ФЛ. Претендирали са разноски.
Съдът, след
като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема
за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
1110/28.01.2014г. на Д.А.С., ЕГН **********
и К.Р.С., ЕГН ********** срещу - „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ********, с която са
поискали от съда на основание на чл. 26,
ал.1, пр.1 и пр. 2 от ЗЗД вр. с чл. 22 и чл. 11, ал.1, т. 7-12 от ЗПК да
прогласи за нищожен револвиращ заем
№ **********/14.12.2011г. поради
противоречие със закона и накърняване на добрите нрави; на основание на чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗД да осъди ответника да им
заплати платените по този договор без основание суми в размер на 1630лв. ; да осъди ответника да им заплати сумата от по 1000лв. на всеки ищец представляващи обезщетение за
претърпени от тях неимуществени вреди от поведени на служители на ответника по
този нищожен договор. Навели са твърдения,
че сключили с ответника договора за потребителски кредит, но въпреки исканията
им не им била предоставена преддоговорна информация по чл. 5 от ЗПотрКр за
възможния размер на кредита, на лихвата, размер на вноската , срок, обяснено им
било че същото ще се изясни, ако бъдат одобрени за кредита, така попълнили
частично т.нар. „апликация за кредит“ и след няколко дни им се обадили
служители на ответника, уведомили ги, че са одобрени и ще им се изпратят за
подпис книжа по договора, след получаването им с изненада установили че
непопълнението от тях данни в апликацията към кредита били попълнени от
ответника и че това всъщност е договора за кредит. С условията по този договор те не се били
съгласили, същият сочел лихва от
97,91%., не били запознати с условията нито преди нито при подписването на
договора, той не сочел адрес на КЗП като
контролен орган, каквото било изискването на чл. 11, ал.1, т. 26 от ЗПК.
Параметрите по т. VІ от договора били
нанесени в последствие едностранно от ответника и това се установявало от
редакцията на тези разпоредби. Не била предоставена информация за крайната цена
на кредитния продукт , прикривала се съществена информация и това било
заблуждаваща търговска практика, нелоялна такава. Клаузите по договора не били
уговорени индивидуално, те нарушавали принципа на равнопоставеност и като
такива били неравноправни и нищожни. Ответникът наложил едностранно на ищците
условията за съществените параметри на договора, а това противоречало на
принципа на добросъвестност. Не били
договорени индивидуално съществените условия на договора – за размер на заема,
за лихва, за срок, за размер на вноска, което водело до нищожността им.
Предоставена им била бланка за попълване, която не подлежи на коментар.
Нарушени били и добрите нрави, защото използвайки по-силната си позиция и
невежеството на ищците ответникът наложил условия, с които ищците нямали
възможност да се запознаят предварително. Годишната лихва от 97,91% което
нарушавало еквивалентността на престациите, защото предоставен кредит бил за
2700лв., а трябвало да се върне общо 10 908,60лв. , липсата на
еквивалентност водело до нищожност. КЗП при проверки било установило, че ответникът прикрива съществена информация за
основни параметри по кредита, вкл. и в ОУ, че обвързва потребителите с условия
с които те не са имали реална възможност да се запознаят, такова било
поведението и към ищците. Договорът не съдържал реквизити по чл. 11, ал.1, т.7
-12 от ЗПК. По договора били платили 4330лв., уговорената главница била 2700лв.
и така сумата от 1630лв. следвало да им се върне като платена по нищожен
договор. Посочили са, че след като разбрали че са подписали договора с
ответника силно се притеснили как ще върнат тези огромни лихви, служители на
ответника ежемесечно им се обаждали по телефона за вноската, идвали в дома им и
ги заплашвали, че ако не платят ще се снабдят с изпълнителен лист по съкратена
процедура и ще запорират заплатата на ищеца Д.
С., (ищцата била безработна), че тогава дългът им щял да стане
20 000лв. Ищците били в постоянно напрежение , унижавали се пред близки
всеки месец, за да им помагат да плащат вноските, пристъпи на астма на ищцата С.
зачестили от този тормоз. Претендирали
са разноски.
Ответникът „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** в
предоставения му срок за отговор е оспорило исковете. Навело е твърдения, че в
офисите му имало на разположение на потребителите Общи условия Тарифа,
информация за лихвите, такава била
предоставена на ищците, даден им бил и стандартен европейски формуляр, поради
което и задължението по чл. 5 от ЗПК
било изпълнено. Това било констатирано нееднократно и от КЗП. Посочило е, че
ищците били сключили с ответника два отделни договора – единият на
22.02.2011г., а с процесния договор се погасявали задълженията им по договора
от 22.02.2011г., двата договора били сключени
по една и съща процедура и ищците
били наясно с нея. Ищците посочили размер на кредит, вноска, срок, падежна
дата, вид на желания продукт. Само при заявени от потребителя такива параметри
се определял годишния процент на разходите по калкулатора на ответника и същият
се попълвал в договора от кредитния експерт, този калкулатор би оповестен
публично. Попълненият от ищците проектодоговор не бил договор а искане за
сключване на такъв със съгласие посочените параметри да бъдат изменени. Ищците
попълнили данните по раздел V от договора и се подписали, само ГПР бил допълнен
от ответника. Ищците можели да се откажат от този договор съгласно чл. 2.4. от
ОУ . Общите условия и Редът и условията за кандидатстване за кредит били
известни на ищците, те детайлно описвали условията. Разпоредбите на чл. 11,
ал.1, т. 7-12 от ЗПК били спазени към
момента на постигане на съгласие за сключване на процесния договор. Договорът
бил сключен при посочените от ищците условия, дори при по-нисък ГПР от заявения от тях ГПР – 146,26% вместо
154,84%Заявената сума била по-ниска от одобрената крайна цена, но за същото
потребителят се бил съгласил и разликата се дължала на различна падежна дата.
ОУ сочели в чл. 15.8. адрес на КЗП. Ищците с подписали са си удостоверили, че
са запознати с ОУ , които са им предадени и са съгласни с тях. Още на
преддоговорния етап ищците се съгласили с ГЛП от 97,91% с получаване на
стандартния европейски формуляр за сравняване на различни предложения, а и при
изясняване на сумата, която следва да се върне. Тази лихва съответствала на
риска по договора – необезпечен и с рискови клиенти. Поведението му не довело
до претърпяване на вреди от ищците, платени суми били дължими. Нямало неизпълнение на задължения по договора
от ответника, поради което и ищците не били претърпели вреди. Претенциите за
плащане на суми по договора не било противоправно поведение, ищците не били
нагрубявани, предупреждение, че ще се възползва от предвидени в закона
възможности не било противоправно поведение.
По делото е
приет договор за револвиращ заем № **********/14.12.2011г., носещ подпис на
страните по него, съгласно който П.К.Б.“ЕООД
се е съгласило да предостави на Д.А.С. кредит в размер на 2700лв., от която
697,95лв. ще е за рефинансиране в полза
на П.К.Б.“ЕООД срещу задължение на Д.С. и на съгласилия се отговаря солидарно с
него К.Р.С. да върне сумата и да плати възнаградителна лихва от 97,91% и
годишен процент на разходите от 146,26% за срок от 48 месеца с размер на вноска
от по 225лв., така задължението по договора е общо 10 908,64лв. Съгласно
договора параметрите, при които ищците са поискали да им се предостави кредита
са сума от 2700лв. за срок от 48 месеца с размер на вноска от 225лв. и ГПР от
154,84лв., дата на погасяване – 01-во число. В договора е посочено, че
неразделна част от него са Общи условия, предадени на ищците при подписване на
договора, както им е предоставен и стандартен европейски формуляр съдържащ
информация; разяснение на преддоговорна информация. Приетите по делото Общи
условия на ответника за договор за револвиращ заем за ФЛ, сочат съгласно чл.
2.4. от които потребителят има право да се откаже от договора без да дължи
обезщетение в срок от 14 дни от сключването на договора. Съгласно чл. 3 от ОУ
при промяна на тримесечния Евролибор с повече от 1 %; при повишение на курсови
разлики лев-евро с повече от 10%, при наличие на други основателни причини
кредитодател може пропорционално да увеличи размер на непогасени до момента вноски, което
ще доведе и до увеличение на ГПР.
По делото е
приет стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити, който не носи подпис за ищците, носи подпис за
представител на ответника и съдържащ основните характеристики посочени в
договора от 14.12.2011г.
Приет е
договор между страните от 22.02.2011г. за сумата от 700лв. кредит предоставен
от ответника на ищците със срок на погасяване 36 месечни вноски от по 70лв.
Прието е искане
от ищците от 2013г., отговор от ответника с извлечение от сметка, съгласно
което по искане на ищците ответникът на 12.11.2013г. е посочил, че по договора
дължат 6632,90лв. по погасителен план и 9,97лв. лихва за просрочие, платени
били 19 вноски от 4275,74лв. В извлечението от сметка са посочени 48 вноски, като за всяка от тях е
посочено каква част от нея е главница и каква част от нея е лихва.
Приета извлечение
от интернет-сайт на Комисия за защита на потребителите, съгласно което на
страницата е публикувана информация, че е направена проверка на небанкова финансова институция през
2013г. и му е забранено да прикрива
съществена информация за основни параметри по предоставян кредит-крайна цена,
погасителен план, ОУ, ГПР преди сключването на договора,
Приети са
актове от 2013г., Заповед № 684/2013г. ,
№ 675/2013г. на КЗП , Наказателно постановление от 07.10.2013г. на КЗП с които на ответника е забранено от КЗП да прилага нелоялна търговска практика, като
публикува невярна информация че предлага кредити „без скрити комисионни или
променливи лихви“, защото чл. 3 от ОУ сочи променлив лихвен процент, наложени
са глоби за дадена невярна информация за общите разходи по кредита, както и
такава поради прилагане на нелоялна търговска практика, сочеща че предлага
кредити без промяна на лихвен процент, забранено е на ответника да не
предоставя своевременно информация за крайна цена на продукта, ГПР, ОУ,
погасителен план.
Приети
са Протокол на КЗП № 34/2012г. , писмо
от КЗП до ответника от 2012г., с което ответник е уведомен от КЗП че клаузите
на чл. 2.3., 7,9,13, 10 от ОУ са неравноправни.
С прието по
делото заключение по съдебно-счетоводната експертиза вещото лице след
запознаване с документи по делото е посочило, че платените от ищците суми по
договора са 4330лв. за периода от 14.12.2011г. до 28.01.2014г.
Разпитан по
делото св. З.Х.е посочила, че с
ищцата са приятели от много години, често й ходела на гости, ищцата преподавала
английски на синовете на свидетеля в дома на свидетеля. При едно от
гостуванията на свидетеля през лятото на 2013г. ищцата била посетена от
облечени в черно представителни юнаци във връзка с кредит, свидетелката била
онемял свидетел и наблюдател. Тези юнаци влезли без предупреждение в двора на
къщата на ищеца и дошли на вратата на вътрешното дворче на къщата й, представили се, че са от Профи
Кредит“ изпратени, за да разговарят, започнали културно разговора, приканили я
да продължи да плаща задълженията по договора. Ищцата им обяснила, че дължимото
е платено, оказало се че в договора пишело различно от това, на което се
съгласила устно. Тогава в един момент юнаците започнали да пресягат през вратата
на вътрешното дворче да я хванат, но ищцата се дръпнала, един от юнаците й
казал „Ще ти счупим главата“ и „..ако те хвана и бой ще ядеш… внимавай какво
правиш…. Започни да си плащаш, ти си длъжна, ти го дължиш това…“. При този
случай ищцата била много притеснена. След този случай ищцата й била разказала
за финансовите си притеснения, свидетелката знаела, че ищцата търси постоянно
пари, за да връща някакъв заем, че поучава по-често пристъпи на астма, не
можела да спи. Свидетелката не била
наясно с условията по договора. Двамата ищци били потиснати, защото всеки месец
трябвало да просят от близки пари.
Разпитан по
делото св. О.Г.е заявил, че е приятел
със сина на ищците, знаел, че имали заем от „Профи Кредит през 2011г. Тогава на
свидетелят му се наложило да пътува до Прага и поискал пари на заем от ищците,
те му дали като му обяснили, че били изтеглили кредита от профи Кредит. През
февруари свидетелят им върнал парите. Този кредит ищците го били изплатили, не
знаел да имат финансови проблеми Знаел че имало проблем с падежа по този
договор – първо определили един падеж за сумата по лихвите, но фирмата го
променила.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася служебно по
валидността на решението а по допустимостта му – в обжалваната част. По
останалите въпроси въззивния съд е ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния
случай постановеното по делото решение е
валидно и в обжалваната част е допустимо. Съдът се е произнесъл по исковете
така, както са предявени от ищците.
По правилността на решението в
обжалваната част:
Предявените искове са с правно чл. 26, ал.1 пр. 1 от ЗЗД вр. с чл. 22 вр. с чл. 11,
ал.1, т. 11 от Закона за потребителския
кредит и чл. 49 вр. с чл.
45 от ЗЗД – иск за
прогласяване за нищожен на договор за потребителски кредит поради
противоречието му със закона и за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от поведение на служители на ответника по този нищожен договор.
За да се уважат така предявените искове в тежест на ищеца по делото е да установи, че договор страдат от
пороците, за които е навел твърдения и същите са от естество до обосноват извод
за нищожността им, че служителите на ответника са провели поведението, описано
в искова молба –че това поведение е недобросъвестно и противоправно , че в
причинно-следствена връзка с това поведение всеки ищец е претърпял болки и
страдания справедливото обезщетение на които е по 1000лв. за всеки ищец.
При така депозирания отговор в тежест на ответника е
да докаже, че при сключването на договора с ищците им е предоставил
задължителната преддоговорна информация, че договора отговаря на изискванията
по чл. 11 от договора, че поведението на служителите му по договора е било
добросъвестно.
По
делото се установява от приетите по
делото писмени доказателства, че на 14.12.2011г. ищецът С. е
поискал от ответника да му предостави потребителски кредит в размер до 2700лв., който да върне на 48 месечни
вноски до 225лв. всяка при годишен процент на разходи от 154,84 %, че К.С. се е
съгласила да отговаря солидарно за задълженията му по договора, че ответникът
се е съгласил да им предостави тази сума при посочените от тях условия, но при
ГПР от 146,26%, при годишен лихвен процент от 97,91%, като крайната сума за
връщане е 10908лв. Договорът носи подписи за страните по него, сочи че се
сключва при общи условия, които са предоставени на потребителите. Съгласно чл.
3 от ОУ при промяна на тримесечния Евролибор с повече от 1 %; при повишение на
курсови разлики лев-евро с повече от 10%, при наличие на други основателни
причини кредитодател може пропорционално да увеличи размер на непогасени до момента вноски, което
ще доведе и до увеличение на ГПР.
Съдът приема, че така сключеният договор уговаря
променлив лихвен процент. Това е така, защото клаузата на чл. 3 от ОУ изрично
уговаря възможност за промяна на лихвения процент едностранно от кредитодателя.
При така възприето съдът приема, че съгласно императивните разпоредби на чл. 11, ал.1,т.11 от Закона за потребителски кредит (ЗПК) в редакцията приложима към
сключване на процесния договор, съгласно която договорът за потребителски кредит следва да сочи условията за
издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане
на погасителните вноски, последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при
различни лихвени проценти за целите на погасяването. По делото
не е установено договорът да е имал отделен погасителен план. Съдържанието на
клаузата по раздел V и раздел VІ от договора не сочат последователността
на разпределение на вноските между различните неизплатени суми. Това е така,
защото не се сочи всяка вноска каква част от главницата и каква част от
възнаградителната лихва погасява. Такова разграничение на съставните елементи
на погасителната вноска е посочено с извлечение от сметки на ответника, които
обаче са съставени след сключване на договора и то по нарочно искане на ищците
за справка за задълженията им през
2013г. Това извлечение е едностранно съставено от ответника и не може да
замести съглашение на страните за същото към сключване на договора. Следва
да се посочи, че дори при фиксирания лихвен процент лихвеният процент следва да
има яснота в договора за начина на изчисление на възнаградителната лихва – дали
посоченият лихвен процент е върху целия размер на предоставената сума или се
изчислява за всеки месец / ден поотделно въз основа на неплатена към
съответната вноска размер на главницата. Такова съглашение от приетия по делото
договор не може да се обоснове да е постигнато. В подкрепа на извода на съда за
липса на яснота за начина на формиране на всяка вноска, както и че тя не
включва допълнителни разходи, различни от главница и възнаградителна
лихва, е и установената разлика между
ГПР и ГЛП. В случая ответникът е навел твърдения, че годишния процент на
разходите (ГПР) и годишния лихвен процент (ГЛП) са еднакви, защото ГПР включвал
само ГЛП, а различният им цифров израз се дължал на различен начин на
изчисление- едното било върху цялата главница, а другото само върху неплатената
такава, едното било при 365 дни в годината, а другото при 360 дни в годината.
Тези твърдения не са доказани по делото. При тълкуване на волята на страните по
приетия по делото договор такъв извод не може да се обоснове. Не може да се
обоснове извод и че разликата между цифровото обозначение на ГПР и на ГЛП в
договора, която е 50%, се дължи на причините посочени от ответника. Приетите по
делото доказателства не могат да обосноват извод, че договорът съдържа ясно
съглашение за начина на изчисляване на лихвата, за участието й във всяка
вноска, поради което и съдът приема, че не са изпълнение задължителните
изисквания на чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК.
При така възприето и като съобрази нормата на чл. 22
от ЗПК в редакцията приложима към сключване на процесния договор, съгласно
която когато
не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал.
1, т. 7, 8,9,10,т.11
,
12 и 20 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен,
то правилно районният съд е приел, че договора е недействителен поради
противоречие със закона – чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД вр. с чл. 11, ал.1, т.11 от ЗПК.
С оглед гореизложеното решението на СРС
по иска по чл. 26, ал.1, пр.1 от ЗЗД следва да се потвърди.
По иска за обезщетение на претърпени неимуществени
вреди:
Жалбата
срещу решението на СРС в тази част е бланкетна, поради което и въззивният съд
следва да съобрази ограниченията на чл. 269 от ГПК. Районният съд при
обосноваване на изводите си по тези искове не е допуснал нарушение императивна материално правната норма, поради което
и по съображения изложени по-горе решението
на СРС следва да бъде потвърдено.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото и отхвърлянето и на двете жалби, то съдът приема, че нито една от страните няма право на разноски за
държавна такса за въззивното производство.
Всеки ищец
следва да бъдат осъден да заплати на ответника разноски по за производство пред
СГС по иска по чл. 49 от ЗЗД от по 100лв. разноски за възнаграждение за юрисконсулт.
Ответникът
по исковете следва да бъде осъден да заплати на всеки ищец разноски за адвокат
за производство пред СГС по иска по чл. 26 от ЗЗД в размер от по 250лв.
Представения договор за правна помощ и съдействие не сочи каква сума е
уговорена по всеки от исковете предмет на делото пред СГС, нито кой ищец каква
сума е платил. При съобразяване брой на искове предмет на делото пред СГС,
тяхната цена, то съдът приема, че с договора за правна помощ всеки ищец е
уговорил и платил за адвокат по 250лв. за възнаграждение по иска по чл. 26 от ЗЗД.
Така мотивиран, Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№ 147295/20.06.201`9г. по гр.д. № 21077 по описа за 2016г. на Софийски
районен съд, 29-ти състав в обжалваната
част.
ОСЪЖДА Д.А.С., ЕГН ********** със съдебен
адрес: адв. В.В.,*** да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***
на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал.
8 от ГПК съдебни разноски за производство пред СГС в размер на 100лв. (сто лева).
ОСЪЖДА К.Р.С., ЕГН **********, със съдебен
адрес: адв. В.В.,*** да заплати на „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище и адрес на управление:***
на основание на чл. 78, ал. 3 вр. с ал.
8 от ГПК съдебни разноски за производство пред СГС в размер на 100лв. (сто лева).
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на К.Р.С.,
ЕГН **********, със съдебен адрес: адв. В.В.,***
на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 250лв. (двеста и петдесет лева), представляващи съдебни разноски за
производство пред СГС.
ОСЪЖДА „П.К.Б.“ ЕООД, ЕИК ******** със седалище
и адрес на управление:*** да заплати на Д.А.С.,
ЕГН ********** със съдебен адрес: адв. В.В.,***
на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 250лв. (двеста и петдесет лева), представляващи съдебни разноски за
производство пред СГС.
Решението по иска по чл. 26, ал.1 пр.1 от ЗД може да
се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от съобщението до страните при условията
на чл. 280 от ГПК.
В останалата част решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.