Решение по дело №378/2025 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1080
Дата: 18 юли 2025 г.
Съдия: Петя Георгиева
Дело: 20251100900378
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 24 февруари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1080
гр. София, 18.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-14, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петя Г.ева
като разгледа докладваното от Петя Г.ева Търговско дело № 20251100900378
по описа за 2025 година
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 625 от Търговския
закон от „Падра груп“ ЕООД, ЕИК *********, чрез пълномощника си адв. М. Т. за
откриване на производство по несъстоятелност на търговското дружество, поради настъпила
неплатежоспособност, с начална дата 21.03.2024 г.
С молбата се поддържа, че са налице предпоставките на чл. 607 а, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ -
дружеството е в състояние на неплатежоспособност, тъй като е изпаднало в състояние на
невъзможност да погасява задълженията си към кредиторите, както и в обективна
невъзможност да погасява текущите си задължения, свързани с търговската му дейност;
дружеството не разполага със средства, за да ги погаси, няма имущество и е спряло
дейността си.
Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съобразно изискванията на чл. 235 ГПК, приема от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото писмени доказателства се установява, че молителят е
търговско дружество, регистрирано със седалище и адрес на управление в гр.София.
Представени са Счетоводен баланс за 2022 г., 2023 г., 2024 г. и към 31.01.2025 г., Отчет за
приходите и разходите за 2022 г., 2023 г., 2024 г. и 2025 г., Отчет за собствения капитал за
2022 г., 2023 г., 2024 г. и 2025 г. , Отчет за паричните потоци за 2022 г., 2023 г., 2024 г.,
Ревизионен доклад № Р-22221122001456-092-001/11.10.2022 г. и Ревизионен акт № Р-
22002223002202-091-001/26.02.2024 г., Справка за задълженията към НАП, актуална към
21.02.2025 г. По делото се установява, че молителят има задължения, които не са погасени.
Дружеството не притежава дълготрайни материални активи, няма приходи от продажби и не
осъществява търговска дейност и няма наети лица. Пасивът на дружество надвишава актива
му. Същото не е в състояние да покрие задълженията си. Приложена е и справка от Агенция
по вписванията чрез отдалечен достъп, от която е видно, че дружеството не разполага с
недвижими имоти и няма вписвания, отбелязвания и заличавания по партидата му.
От представените и анализирани от вещото лице по съдебно-счетоводна и финансово-
икономическа експертиза писмени доказателства и заключението му, което съдът възприе
като обективно, компетентно и безпристрастно дадено, се установява че финансовите
затруднения на търговското дружество са трайни. Финансово икономическия анализ на
дружеството е извършен с оглед показателите за обща, бърза, незабавна и абсолютна
1
ликвидност на дружеството, които за 2024 г. и към 31.01.2025 г. са 0 и са извън приетите
референтни стойности. При необходимост дружеството не е било в състояние да погаси
своите текущи задължения. С оглед показателите финансова автономия и задлъжнялост за
2024 г. към 31.01.2025 г. са -1 и са извън приетите референтни стойности. Към 31.12.2024 г. и
към 31.01.2025 г. дружеството не притежава имущество. Тъй като имуществото на
дружеството не е достатъчно да покрие паричните му задължения, длъжникът е
свръхзадължен. Дружеството-молител е в пълна зависимост от кредиторите си. От
приложени по делото доказателства се установява, че молителят се намира в трайна и
обективна невъзможност да погасява изискуемите си задължения след 21.03.2024 г. Към
31.01.2025 г. молителят има изискуеми задължения в размер на 364 хил. лв., както следва:
задължения към счетоводно предприятие „Актив 13“ ЕООД, за периода от м. 02.2024 г. до м.
12.2024 г. в размер на 1320 лв.; данъчни задължения в размер на 238 хил. лв., в това число
над 1 година; осигурителни задължения в размер на 125 хил. лв., в това число над 1 година,
които не са погасени.
При така установеното от фактическа страна, съдът счита молбата за процесуално
допустима, като подадена по реда на чл. 625 от ТЗ, до компетентния по смисъла на чл. 613
от ТЗ съд и от лице, сред посочените в чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от
ТЗ. За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки на сложния фактически състав, установен от разпоредбите на чл. 608, чл. 625,
ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно и чл. 742 от ТЗ, а именно: 1. Длъжникът да е търговец по
смисъла на чл. 1 от ТЗ; 2. Да е налице изискуемо задължение на длъжника по търговска
сделка или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската
му дейност или задължение по частно държавно вземане; 3. Да е налице
неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ или да се установи
свръхзадължеността му съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако той е корпоративно търговско
дружество; 4. Затрудненията на длъжника да не са временни по арг. чл. 631 от ТЗ.
Неплатежоспособността е правна категория, като легално определение за нея е дадено
в чл. 608, ал. 1 от ТЗ. Съгласно тази разпоредба, неплатежоспособен е търговец, който не е в
състояние да изпълни задължения от определен вид, каквито са и процесните парични
задължения по чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ТЗ. С оглед даденото в този смисъл заключение на
съдебно финансово-икономическата експертиза по делото съдът приема, че е налице
състояние на неплатежоспособност. При анализа на финансовото и икономическото
състояние на дружеството се използват различни икономически и финансови показатели. По
принцип водещ показател за установяване на състоянието на неплатежоспособност на
длъжника е коефициентът на обща ликвидност, отразяващ съотношението на всички
краткотрайните активи към краткосрочните задължения. Именно този коефициент дава
възможност да се оцени способността на дружеството да погасява задълженията си с всички
краткосрочни активи. За норматив при коефициента за обща ликвидност се приема
коефициент 1 /единица/, тъй като при него предприятието има толкова краткотрайни активи,
колкото са неговите краткосрочни задължения, поради което то е в състояние да плаща
задълженията си. Съгласно изготвеното от вещото лице заключение всички коефициенти на
ликвидност – обща, бърза, незабавна и абсолютна, са извън границите на референтните си
стойности за периода и са в размер на 0. Липсват доказателства за реално съществуване на
активи на дружеството. Ето защо, съдът намира, че следва да се приеме за доказано, че
длъжникът не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без
опасност за интересите на кредиторите.
От доказателствата по делото се установи, че длъжникът не е платил изискуеми
парични задължения към „Актив 13“ ЕООД и към НАП и обективно не е в състояние да
изпълни изискуемите си парични задължения. На следващо място – налице е и
презумпцията на чл. 608, ал. 3 от ТЗ, тъй като е налице спиране на плащанията на
2
задълженията на длъжника, които са от изчерпателно изброените в ал. 1 т. 1 и 2 на чл. 608 от
ТЗ.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността съдът следва да
прецени същата съобразно данните по делото. С аргумент от чл. 608, ал. 1 от ТЗ следва да се
приеме, че началната дата на неплатежоспособността е датата, на която длъжникът не е бил
в състояние да изпълни изискуемо парично вземане от посочения вид. Съгласно
постановено в решение № 115/25.06.2010 г. на ВКС, по т. д. № 169/2010 г., за да е налице
състояние на неплатежоспособност, не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо
парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни. Началната дата на
неплатежоспособността е именно изпадането в такова състояние, а не падежът на
конкретното неизпълнено задължение. Доколкото самото неизпълнение не е достатъчно за
този извод, то за определяне на началната дата съдът следва да издири този времеви момент,
в който едновременно са налице и двата елемента на неплатежоспособността – наличие на
непогасено изискуемо задължение по чл. 608, ал. 1 от ТЗ и обективна невъзможност за
плащане и погасяване на задълженията на всички кредитори, която има траен характер. С
оглед на данните по делото следва да се приеме, че най–ранният момент, към който се
доказва неплатежоспособността на длъжника е 21.03.2024 г., към която дата дружеството
вече е било с влошено финансово състояние и имало изискуеми и непогасени задължения от
този вид. Длъжникът вече е имал изискуеми непогасени задължения по т. 1 и т. 2, ал. 1 на
чл. 608 от ТЗ и не е разполагало със средства, или имущество, с които да ги изплати. Ето
защо, съдът приема, че датата, на която двата елемента на неплатежоспособността (наличие
на непогасено задължение, респ. задължения и трайна невъзможност за погасяване) са
налице е 21.03.2024 г.
Предвид осъществяването на състава на чл. 630 ал. 1 от ТЗ, молбата за откриване
на производство по несъстоятелност на основание неплатежоспособност следва да бъде
уважена.
С оглед липсата на данни за наличието на бързо ликвидно имущество (което да
може бързо да се реализира и да се превърне в парични средства, за да послужи за покриване
на разноски) с определение от 24.03.2025 г., съгласно чл. 629б, вр. чл. 632 ТЗ, обявено в
ТРРЮЛНЦ на 24.03.2025 г., са приканени заинтересованите лица да предплатят минимални
начални разноски в производството по несъстоятелност в размер на 2000 лв. в 20 дневен
срок от обявяването му в Търговския регистър. В указания от съда срок и до момента не е
заявена готовност за предплащане на разноски, а и такива не са налични у длъжника.
При така установените факти, следва извода, че не се установява да е налице
реално налично имущество на длъжника и то няма активи, чиято стойност да е достатъчна
да покрие разноските за развитие на производството по несъстоятелност, не е изразена и
готовност за внасянето им, поради което по отношение на молителя следва да бъде
постановено решение по чл. 632, ал. 1 от ТЗ.
На основание чл. 620, ал. 2 от ТЗ вр. чл. 78, ал. 6 от ГПК, дружество молител,
3
следва да бъде осъдено да заплати дължимата по делото държавна такса в размер на 250 лв.
Воден от горното и на основание чл. 630 във вр. чл. 632, ал. 2 от ТЗ, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на „Падра груп“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1303, р-н Възраждане, ул. „Цар Симеон“ №
158, ет. 1, представлявано от управителя Д.М.А., ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на
неплатежоспособността – 21.03.2024 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ на „Падра груп“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1303, р-н Възраждане,
ул. „Цар Симеон“ № 158, ет. 1, представлявано от управителя Д.М.А..
ОБЯВЯВА В НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ и ПОСТАНОВЯВА прекратяване на
дейността на предприятието на „Падра груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр. София, п.к. 1303, р-н Възраждане, ул. „Цар Симеон“ № 158, ет. 1,
представлявано от управителя Д.М.А..
НАЛАГА общ запор и възбрана върху имуществото на „Падра груп“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п. к. 1303, р-н Възраждане, ул.
„Цар Симеон“ № 158, ет. 1, представлявано от управителя Д.М.А..
ОСЪЖДА „Падра груп“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, п.к. 1303, р-н Възраждане, ул. „Цар Симеон“ № 158, ет. 1,
представлявано от управителя Д.М.А. да заплати 250 лв. държавна такса по сметка на
Софийски градски съд.
СПИРА производството по несъстоятелност на „Падра груп“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1303, р-н Възраждане, ул.
„Цар Симеон“ № 158, ет. 1, представлявано от управителя Д.М.А., на основание чл. 632, ал.
1, изр. 1-во от ТЗ.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 632, ал. 6 ТЗ длъжника „Падра груп“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к. 1303, р-н Възраждане, ул.
„Цар Симеон“ № 158, ет. 1, представлявано от управителя Д.М.А. в едномесечен срок от
вписването на решението да извърши прекратяване на трудовите правоотношения с
работниците и служителите, да изпрати уведомления за това до съответната териториална
дирекция на Националната агенция за приходите, да издаде необходимите документи за
трудов и осигурителен стаж и осигурителен доход, да изпълни процедурата за информиране
на работниците и служителите, да изготви справките за лицата с право на гарантирани
вземания съгласно Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя и нормативните актове по прилагането му и да предаде
ведомостите в съответното териториално поделение на Националния осигурителен
институт.
4
След влизане в сила на решението да се уведоми НОИ за дадения срок на
длъжника.
УКАЗВА на длъжника и неговите кредитори, че ако в срока по чл. 632, ал. 2 от ТЗ
не бъде поискано възобновяване на производството, съдът ще прекрати производството по
несъстоятелност и ще постанови заличаване на длъжника от търговския регистър.
Препис от решението да се изпрати на Агенция по вписванията за вписване в
Търговския регистър и регистър на юридическите лица с нестопанска цел, на основание чл.
622 от ТЗ.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски апелативен съд, в
седмодневен срок от вписването му в Търговския регистър и регистър на юридическите
лица с нестопанска цел.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5