№ 43875
гр. С., 29.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20241110141007 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от И. К. Д., против ........ ЕООД, гр. С.,
за прогласяване на нищожността на клаузата от Договор за кредит № ......... от 30.06.2021 г.,
предвиждаща задължение за заплащане на такса за експресно разглеждане на кредита в
размер на 17.29 лв., поради противоречие с добрите нрави и поради това, че е неравноправна
клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1 и чл. 146 от ЗЗП, както и за връщане на платената по това
задължение сума в размер на 17.29 лв., ведно със законната лихва от депозиране на исковата
молба 04.07.2024 г. до окончателното изплащане.
В исковата молба са налице твърдения, че на 30.06.2021 г. между „........“ ЕООД, с ЕИК
.......... (име на Дружеството към момента на възникване на правоотношението) като
Кредитодател и И. К. Д. като Кредитополучател, е сключен Договор за кредит № .........
(Договора) в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за
предоставяне на финансови услуги от разстояние. С подписването на процесния Договор,
Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя сума в размер на 100 лева,
представляваща главница по кредита. Кредитът е бил за период от 5 дни и падежна дата
12.08.2020 г. Начислените такси и лихви по кредита са: договорна лихва в размер на 0,54
лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 17,29
лева. Така общият размер на кредита, който Кредитополучателят е трябвало да погаси на
падежната дата, е бил на стойност 117,83 лева. И. К. Д. е погасил сумата по договора, като за
срока на договора е заплатил по сметка на дружеството изцяло сумата по договора,
включително такса за експресно разглеждане, а именно: 117,83 лв.
С оглед качеството на заемателя, е налице договор с потребител по смисъла на нар. 13 от
ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.
Счита, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от
ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният
1
процент на разходите /ГПР/ по кредита, тъй като в договора за потребителски кредит е
налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по-висок от
посочения, което е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната
разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Още със сключване на договора е посочено, че
потребителят дължи възнаграждение за допълнителна услуга от момента на подписване па
договора. Следователно се касае за уговорки по сключения договор за потребителски кредит,
още повече, че същата е инкорпорирана в самия договор, поради което следва да се включат
в годишния процент на разходите, тъй като това са разходи за потребителя по договора за
потребителски кредит по смисъла на чл. 19, ал. 1 ЗПК. В този смисъл, невключването на
допълнителните услуги от ГПР и уреждането им в договора като допълнителен пакет услуги
представлява заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, тъй като начисляването и
събирането на възнаграждения по пакети за допълнителни услуги не представлява плащане
за услуги, а всъщност представлява прикрити разходи по кредита, с които се стига до
надхвърляне ограниченията на закопа за максимален размер на ГПР. С тези действия
............" ЕООД е заобиколило изискванията на ЗПК за точно посочване на финансовата
тежест на кредита за длъжника, като съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, Всички приложими към
сключването, изпълнението, прекратяването и развалянето на потребителски договори
национални нормативни актове ,/ВПК, ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и др./ са приети в Република
България, въз основа на присъединяването ни към Европейския съюз и произтичащите от
това задължения за синхронизиране на българското законодателство с европейското. Ето
защо считам, че приложимото национално законодателство следва да бъде тълкувано и
прилагано съобразно духа, целите, съображенията и разпоредбите на действащата ........... на
Европейския Парламент и Съвета от 23 Април 2008 г. относно договорите за потребителски
кредити.
Във връзка с горното ищецът смята, че неизпълнението на задължението за правилно
посочване на размера на ГПР злепоставя и самата цел на ........... да има единен съпоставим
прозрачен пазар на кредитите, защото по този начин потребителят не може да сравни
продуктите адекватно. Целта на уредбата на ГПР е чрез императивни норми да се уеднакви
по еднозначен начин изчисляването и посочването на ГПР на кредита и това да служи за
съпоставка на кредитните продукти и да ориентира икономическия избор на потребителя.
Обстоятелството дали е правилно начислен и посочен ГПР се установява на база
изискванията на единната формула, залегнала в самата ........... /и транспонирана в ЗПК/,
поради което същата има и нормативно значение. Гореописаните такси /в това число и
начислената „такса"/ безспорно попадат в изискванията на Директивата — те са предвидими
общи разходи, които обуславят сключването на договора при тези условия и са
предварително заложени. По тези съображения тези клаузи изискват размерът им да се
включи в общия размер на разходите и от там в ГПР. Ето защо счита, че неправилното
изчисляване и посочване е самостоятелно основание за недействителност на договора. В
подкрепа на това е и обстоятелството, че посочването на ГПР е изведено като съществено
условие на договора. Това следва и от сравнителноправния прочит на уредбите на
държавите от ЕС, имплементираща .........../, както и практиката на СЕС, където това
2
изискване последователно и ясно е формулирано и затвърждавано.
Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в
отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика по смисъла
на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, както и по смисъла на
правото на ЕС. В този смисъл е и Решение от 15.03.2012 г. по дело (2 — 453/10 на СЕС
„Търговска практика, състояща се в посочването в договор за кредит на по-нисък от
действителния годишен процент на разходите, трябва да се окачестви като „заблуждаваща"
по смисъла на член 6, параграф 1 от Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 1 1 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци
към потребители на вътрешния пазар и за изменение на Директива 84/450/ЕИО на Смета,
Директиви 97/7/ЕО, 98/27/ЕО и 2002/65/ЕО на Европейския парламент и на Съвета и
Регламент (ЕО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за
нелоялните търговски практики"), доколкото тя подтиква или е възможно да подтикне
средния потребител да вземе решение за сделка, което в противен случай не би взел.
Счита за нищожна клаузата, с която е уговорено, че се задължава да заплати на
кредитиращото дружество такса за експресно разглеждане на кредита.
Възможността на кредитора да въвежда такси извън стойността на договорения размер на
заема е регламентирана в чл. 10а от ЗПК и е предвидена за допълнителни услуги, свързани с
договора за потребителски кредит. Налице е изрична забрана съгласно сочения текст да се
изискват такси и комисионни за действия, свързани с усвояването и управлението па
кредита. В случая не е налице допълнителна услуга по смисъла на чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Допълнителни са тези услуги, които са извън основната престация па заемодателя,
съдържаща се в облигационното отношение възникнало в резултат на договора, а именно
отпускане на заема и неговото администриране. Посочените услуги са свързани с
усвояването и управлението на кредита. Следователно клаузата заобикаля изискванията на
чл. 10а, ал. 1 и ал. 2 ЗПК, поради което е нищожна съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК. Същата не
представлява и реално предоставена допълнителна възможност или преференциални
условия, от които кредитополучателят да може да се възползва и да носи допълнителни
ползи за него.
Предвид на това счита, че е нищожна клаузата, с която е начислена такса експресно
разглеждане. Съгласно ЗПК кредиторът няма право да събира такси, свързани с отпускането,
усвояването и обслужването на кредита. Същата представлява начин кредиторът да си
набави допълнителни средства, чрез нарушаване на добрите нрави и чрез заобикаляне на
императивната норма на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и при песъблюдаване на основния правен
принцип, забраняващ неоснователното обогатяване се калкулира допълнителна /лихва/
печалба към договорената възнаградителна лихва.
Всичко това е в пряко нарушение на разпоредбата на чл. 143, т. 19 ЗЗП, тъй като тези
клаузи са неравноправни и противоречащи на добрите нрави на основание умишленото
въвеждане на потребителя в заблуждение.
3
Предвид гореизложеното за доверителя ми се поражда правен интерес от предявяване на
иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за обявяване на клаузата предвиждаща заплащане на
такса експресно разглеждане за недействителна, както и иск с правно основание чл. 55 ал. 1
за връщане на заплатените суми, платени при начална липса на основание.
Към исковата молба са приложени документи, като се иска тяхното приемане за
установяване на твърдените обстоятелства, задължаване на ответника да представи
преписката по сключване на договора, издаване на съдебно удостоверение пред БНБ за
снабдяване с информация за всички договори за заем между страните, както и за изслушване
на ССЕ с конкретно формулирани въпроси.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника ........
ЕООД. Заявява, че оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че на 30.06.2021 г. между
„........“ ЕООД, с ЕИК .......... (име на Дружеството към момента на възникване на
правоотношението) като Кредитодател и И. К. Д. като Кредитополучател, е сключен
Договор за кредит № ......... (Договора) в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. С
подписването на процесния Договор, Кредитодателят предоставя на Кредитополучателя
сума в размер на 100 лева, представляваща главница по кредита. Кредитът е бил за период
от 5 дни и падежна дата 12.08.2020 г. Начислените такси и лихви по кредита са: договорна
лихва в размер на 0,54 лева и такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо
разглеждане в размер на 17,29 лева. Така общият размер на кредита, който
Кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на стойност 117,83 лева.
Редът и условията, по които на Кредитополучателят е отпуснат кредита, се уреждат в
Договор за кредит № ......... и Общите условия към него. Запознаването с последните е
задължителен етап от кандидатстването за кредит, императивно поставен от ЗПФУР. Като
задължителна стъпка в процеса по кандидатстване и за да бъде завършена заявката за
кредит, кредитоискателят задължително се запознава с избраните специални параметри и
Общите условия по кредита. В общия случай и когато Кредитоискателят не желае
използването на допълнителна услуга по приоритетно разглеждане на искането за отпускане
на кредит, Кредиторът извършва проверка на кредитоспособността на кандидата и
предоставя отговор в рамките на до 7 календарни дни от момента на подаване на искането.
Преди да бъде одобрена заявката за кредит, дружеството извършва оценка на
кредитоспособността на заявителя, в това число съответните справки в регистрите на БНБ,
проверка на ЦКР, справки в НОИ, НАП, МВР и други. В случая изрично заявената услуга за
Бързо разглеждане гарантира проверка на искането и получаването на отговор спрямо
резултата от извършената проверка на кредитоспособност в рамките на до 15 (петнадесет)
минути, което ангажира допълнителен финансов и човешки ресурс. Именно този факт
обуславя начисляване на процесната такса. Съгласно допустимата възможност в Общите
условия към Договора, г-н Д. се е възползвал от правото си и е заявил получаването на
допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане на искането за отпускане на
кредит, за която е начислена горепосочената такса. Допълнителната услуга за Бързо
4
разглеждане не е задължително условие за получаване на заявената сума и не повишава
шансовете на Кредитополучателя да получи Кредит. Същата е дължима във връзка с
краткият срок, в който е направена кредитна оценка на лицето и преценка за
кредитоспособността му посредством съответните справки, които стандартно отнемат 7 дни.
Ищецът И. Д. е преминал успешно през проверката за кредитоспособност и заявката за
получаване на кредит е била одобрена, в резултат на което между страните е сключен
Договор за кредит № ......... / 30.06.2021 г. Препис от договора също е бил изпратен на
електронния адрес, като по този начин кредиторът е изпълнил всички законовоустановени
правила за валидно възникване на договорното правоотношение, а твърденията в исковата
молба за нарушения не комуникират с обективната действителност. Срокът на Договора за
кредит започва да тече от датата на превеждане на сумата по Кредита по сметка на
Кредитополучателя. Заявената и отпусната сума по Договора е преведена от ............“ ЕООД
на И. К. Д. на 30.06.2021 г. по банков път, както е посочено в специалните условия на
Договора. Задължението по Договор за кредит № ......... / 30.06.2021 г. е погасено изцяло. На
30.06.2021 г. по сметки на Дружеството е постъпила сума в размер на 117,83 лева, с която са
били изцяло погасени, както следва: главница – 100 лева; договорна лихва – 0,54 лева и
такса за допълнителна незадължителна услуга за Бързо разглеждане – 17,29 лева.
Ответното дружество излага твърдения, че Видно, от условията на задължението,
посочени в Договора за кредит елементите на дълга са ясно, точно и константно
дефинирани, а процесният Договор не съдържа възможности за промяна на ГПР.
Посочването от кредитора, при сключване на Договора, на непроменливите параметри на
лихвения процент и годишния процент на разходите по прозрачен и недвусмислен начин,
ведно с фиксирането им в Специалните условия на Договора, е именно действие по
избягване на всякакви съмнения на потребителя, че би възникнало каквото и да е изменение
или увеличение на първоначално уговорения лихвен процент. Видно от представения
Договор за потребителски кредит, е посочен фиксиран лихвен процент в размер на 39.42 %.
В Общите условия е пояснен и начинът за изчисляване на годишната лихва за предоставяне
на кредита - на база 365 дни в годината, състояща се от действителния брой дни във всеки
месец, като лихвата за предоставяне на кредита е дължима на датата на погасяване, посочена
в Специалните условия по Договора. От така предоставената информация е ясно, че
годишната лихва от е фиксирана и определена на база 365 дни в годината. Тази информация
е напълно достатъчна и всеки потребител би могъл лесно и еднозначно да определи и
лихвения процент на ден, като раздели годишния лихвен процент. Договорът следва всички
законоустановени условия, включително и правилото на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото
нормата изисква ГПР изобщо да не е посочен, какъвто видно е недвусмислено обявен в
процесният Договор. Единствен обективен и задължителен показател за максималния
размер на ГПР, е действащото правило на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. По силата на посоченото
императивно изискване, ГПР може да се уговаря свободно до размер от 50% от главницата
по кредита (вр. с Постановление № 426 от 18 декември 2014 г. за определяне на законната
лихва за просрочени парични задължения). В процесния случай, при съблюдаване принципа
за свобода на договаряне, страните са се съгласили да сключат Договор за кредит № ......... с
5
ГПР 48.2%, което не е надвишавало пет пъти размера на законната лихва за забава. В обхвата
на така уговореното ограничение законът не предвижда ограничение на отделните
компоненти, от които може да се формира ГПР, нито налага задължителни такива.
Основният спорен въпрос по настоящото производство е свързан с основателността на
твърденията на ищеца за нищожност на клауза от договор за кредит, предвиждаща
допълнително заплащане на такса за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на
кредит, на посочените в исковата молба основания. От представените и приети като
писмени доказателства по делото общите условия към договора за потребителски кредит и
по-конкретно от т. 4 на същите, е видно, че искането/заявлението за отпускане на кредит се
разглежда в рамките на седем календарни дни от датата на получаването им, като в
посочения срок кредиторът се задължава да предостави отговор на заявителя. В т. 4.2 от ОУ
е предвидено още, че заявителят разполага с възможността да заяви допълнителна услуга за
експресно разглеждане на заявлението, при която заявлението за отпускане на кредит се
разглежда и заявителят получава отговор от кредитора в рамките на до 15 минути от
подаване на заявлението. По-нататък в т. 4.4 от ОУ, изрично е посочено как се формира
таксата за експресно разглеждане на заявлението за отпускане на кредит, като в т. 4.5. е
изрично посочено, че заявяването на същата услуга няма отношение към преценката по
отпускане на кредита /оценката на кредитоспособността на заявителя/, като използването на
същата не е задължително условие за отпускане на кредит. Конкретният размер на таксата е
изрично посочена като дължима, както и на какво правно основание се дължи в самия
договор за кредит. С оглед на гореизложеното в настоящата хипотеза неприложимо се явява
изискването на §1, т.1 от ЗПК - към общия разход по кредита за потребителя да се включват
и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за
услугата е задължително условие за получаване на кредита. Това е така, тъй като видно от
събраните по делото писмени доказателства се установи, че заявяването на допълнителна
услуга, каквато се явява и процесната, не представлява условие за сключването на договора
и отпускането на заявената сума от кредитора, а е предвидена допълнителна възможност в
полза на кредитополучателя, за относително кратко по своята продължителност време, да
получи отговор на заявлението си от кредитора. В допълнение, ОУ - неразделна част от
процесния договор за потребителски кредит, предвиждат и начина, по който се формира
размера на тази такса, като в конкретната хипотеза е посочен и конкретния й размер.
Предвид изложеното, процесната клауза не се явява нищожна на нито едно от посочените в
исковата молба основания, като същата е заявена съобразно принципа на чл. 9 ЗЗД, респ.
заплатена ведно с дължимата главница по договора за потребителски кредит, с оглед на
което исковата претенция с правно основание чл. 26 ЗЗД, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
доколкото, е налице годно правно основание, на което ответника е получил процесната сума,
следва да бъде отхвърлена като неоснователна..
Съдът, като прецени изложените в исковата молба фактически твърдения и съобрази
6
формулираното искане, намира, че е сезиран с искове с правна квалификация чл. 26, ал. 1,
пр. 1 и пр. 3 от ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
В тежест на всяка от страните е да докаже положителните факти, от който черпи права,
като следва да установят обстоятелствата, както следва – от страна на ищеца – правния
интерес от предявяване на иска, че между страните е налице договорно правоотношение по
договор за паричен заем, както и че е изправна страна по същия, както и да установи
твърдените основания за нищожност на договора, респ. на клаузата за експресно
разглеждане, предвидена в договора, а по иска за връщане на даденото на отпаднало
основание, че е платил исковата сума и размера на платената сума, а ответникът да докаже
възраженията си против исковете.
Между страните са налице факти, които да се признават и за които да бъде прието, че
не подлежат на доказване, а именно признатите в отговора на исковата молба факти.
Приложените към исковата молба и отговора документи са допустими като
доказателствени средства и относими към предмета на доказване, поради което следва да
бъдат допуснати като доказателства по делото. Неоснователни са исканията на ищеца за
задължаване на ответника да представи преписката по сключване на договора, тъй като
ответникът не оспорва да има такъв договор, както и не оспорва изложената от ищеца
фактическа обстановка, включително плащането на сумата за таксата експресно
разглеждане. Неоснователно е искането за издаване на съдебно удостоверение пред БНБ за
снабдяване с информация за всички договори за заем между страните, тъй като за ищеца
като страна по тях не е налице пречка да се снабди с информацията и съдебна намеса не е
нужна.
Искането на ищеца за изслушване на ССЕ с конкретно формулирани въпроси е
относимо към предмета на доказване, според разпределената доказателствена тежест,
поради което съдът го намира за основателно.
Съдът приканва страните към доброволно уреждане на спора, чрез медиация, постигане
на спогодба или друг способ.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКАНВА страните към спогодба, медиация или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора документи.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНИ между страните и ненуждаещи се от доказване
обстоятелствата, че на 30.06.2021 г. между „........“ ЕООД, с ЕИК .......... (име на Дружеството
към момента на възникване на правоотношението) като Кредитодател и И. К. Д. като
Кредитополучател, е сключен Договор за кредит № ......... (Договора) в съответствие с
7
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и Закона за предоставяне на финансови
услуги от разстояние. С подписването на процесния Договор, Кредитодателят предоставя на
Кредитополучателя сума в размер на 100 лева, представляваща главница по кредита.
Кредитът е бил за период от 5 дни и падежна дата 12.08.2020 г. Начислените такси и лихви
по кредита са: договорна лихва в размер на 0,54 лева и такса за допълнителна
незадължителна услуга за Бързо разглеждане в размер на 17,29 лева. Така общият размер на
кредита, който Кредитополучателят е трябвало да погаси на падежната дата, е бил на
стойност 117,83 лева.
ДОПУСКА изслушването на съдебно – счетоводна експертиза с вещо лице С. Р. И.
от списъка на вещите лица към СГС, при депозит 300 лв., вносим от ищеца в едноседмичен
срок, като вещото лице отговори на въпросите от исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исканията на ищеца за задължаване на ответника да
представи преписката по сключване на договора и за издаване на съдебно удостоверение
пред БНБ за снабдяване с информация за всички договори за заем между страните.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 26.02.2025 г. от
10.00 ч., за когато да се призоват страните, заедно с препис от настоящото определение, а
вещото лице да се призове след депозит.
Препис от отговора на исковата молба да се изпрати на ищеца.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8