Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 05.01.2018 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ГО, І-21 състав, в публичното заседание на четиринадесети декември
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
при секретаря Снежана Апостолова, като разгледа гр.д. №3778 по описа на СГС за 2017 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД.
Ищецът М.П.К. твърди, че на 07.08.2014 г. в гр. София синът
и Й. Х.Д. е пострадал от ПТП, вина за което има водачът на т.а. „Пежо Боксер”
с рег. № *******. Поддържа, че от
деликта синът и е получил множество телесни увреждания, които увреждания са били
несъвместими с живота и които са довели до смъртта му. Твърди, че по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност” ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.” отговаря за вредите, причинени
при управлението на това МПС. Поддържа, че е майка на пострадалия Й. Х.Д. и със
смъртта му е загубила единственото си дете, загубила е опора и желание за
живот, страда непрекъснато, а мъката и страданията ще я съпътстват докато е
жива. Счита, че справедливото обезщетение за неимуществените вреди е в размер
на 250 000,00 лв., поради което претендира тази сума, ведно със законната
лихва, считано от датата на увреждането – 30.08.2014 г. до окончателното
изплащане. Претендира и направените разноски.
Ответникът ЗАД „Б.В.И.Г.“ в
сроковете за отговор по чл.367 и чл.373 ГПК оспорва предявения иск. Оспорва
механизма на процесното ПТП и вината на водача на т.а. „Пежо Боксер“. Релевира
възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице. Оспорва и размера
на сочените от ищеца неимуществени вреди. Претендира разноски.
Съдът,
като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, достигна
до следните фактически и правни изводи:
За основателността на прекия иск
в тежест на ищците е да докажат, че в причинна връзка от виновно противоправно
деяние на лице, чиято гражданска отговорност към датата на деянието е
застрахована от ответника, са претърпели вреди, изразяващи се в смърт на лице,
с което са в семейни или приравнени на такива отношения, както и какъв е
техният действителен вид и размер.
В тежест на ответника е да докаже
положителният факт на плащане на обезщетението.
По делото е
обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че на 07.08.2014 г. в гр. София е реализирано ПТП, при което В.В.П.при
управление на т.а. „Пежо Боксер“ с рег. № ******* е нарушил правилата за
движение и по непредпазливост е причинил смъртта на Й. Х.Д., починал на 30.08.2014
г.
Това обстоятелство се установява и от представената по
делото присъда №143 от 29.04.2015 г. по НОХД №1180/2015 г. по описа на СГС,
влязла в сила на 14.05.2015 г., която съгласно разпоредбите на чл.300 ГПК е
задължителна за гражданския съд, разглеждащ последиците от деянието, относно
това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца
и от съдържащите се в него материали.
Видно от
описаната по-горе присъда, В.В.П.е осъществил виновно, при форма на вина
непредпазливост, деяние, съставляващо престъпление по чл.343 ал.3 пр.1 б.”в”
вр. чл.342 ал.1 пр.3 вр. чл.54 НК, като на 07.08.2014 г. в гр. София, при
управление на т.а. „Пежо Боксер” с рег.
№ ******* е нарушил разпоредбите на чл.38 ал.2 ЗДвП, чл.6 т.1 ЗДвП и чл.63 ал.2
т.2 ЗДвП и по непредпазливост е причинила смъртта на Й. Х.Д..
С оглед на
това, съдът достигна до правния извод, че водачът на т.а. „Пежо
Боксер“ с рег. № ******* В.В.П.е извършил виновно противоправно деяние, като е нарушил
разпоредбите на чл.38 ал.2 ЗДвП, чл.6 т.1 ЗДвП и чл.63 ал.2 т.2 ЗДвП.
По
делото е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
към датата на процесното ПТП – 07.08.2014 г. между ответника и собственика на
т.а. „Пежо Боксер“ с рег. № ******* е съществувало валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”.
Разпоредбата на чл.257 ал.2 КЗ
отм. предвижда, че застраховани лица по застраховка „Гражданска отговорност” са
собственикът на МПС, както и всяко лице, което ползва МПС на законно правно
основание.
Деликтът
е настъпил в срока на застрахователното събитие.
Когато пострадалият е починал, увредени се явяват най
– близките му, чиито кръг е посочен в ППВС №4 от 1961 г. и с Постановление №5 от 1969 г. – низходящите, възходящите и съпругът, взетото
за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете, както и две лица от
различен пол, които са живели на съпружески начала и преди оформянето на брака
е настъпила смъртта на едното от тях, имат право да претендират
обезщетение за неимуществени вреди от прекия причинител. Следователно те са
легитимирани да искат обезщетението и направо от застрахователя, който е
застраховал гражданската отговорност на деликвента.
От
представеното по делото удостоверение за наследници №РЛН16-УГ01-13151/30.08.2016
г., издадено от СО, район „Люлин“, се установява, че ищецът е майка, т.е. законен наследник на починалия при ПТП – Й. Х.Д., и в
това си качество е от кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди.
От показанията на свид. Е.К. се
установява, че ищецът и пострадалия са били майка и син, което са били
изключително близки, починалият е бил единствено дете на ищеца, грижил се е за
нея, помагал и е за всичко. Свидетелят сочи още, че след смъртта на сина ищецът
е била в много тежко състояние и е такова и към настоящия момент.
С оглед на така събраните
доказателства, съдът намира, че в причинна връзка с ПТП ищеца е търпяла неимуществени вреди, свързани с
мъката и страданията от загубата на нейния син. Налице е основание за
обезщетение на претърпените неимуществени вреди.
При
определяне размера на заместващото обезщетение при причинена смърт на близък
– в конкретния случай на пълнолетно дете, е необходимо да се
отчете начинът на извършването на противоправното деяние, претърпените от ищеца
психически страдания от загубата на дете, както и социално-икономическите условия в страната към момента
на настъпване на застрахователното събитие.
Тъй
като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в
закона обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя
съобразно критериите, предписани в правната норма на чл.52 ЗЗД - по справедливост от съда. Съгласно ППВС №4/1968 г.
понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката
на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението.
Загубата на дете, към което ищецът е бил силно привързан, ще го
съпътства през целия му живот. Тази загуба е била внезапна, като впоследствие
родителят е лишен както от
емоционалния контакт със своя син, така и от неговата морална подкрепа. По делото се установи,
че между тях е съществувала силна духовна връзка, взаимност и уважително отношение.
Следователно, болките и страдания, които ищецът ще
продължава да изпитва от загубата на починалото му дете,
трябва да бъде отчетена при определяне
размера на дължимото застрахователно обезщетение.
При
тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият
съдебен състав немира, че заместващото обезщетение на ищеца за
причинените от противоправното поведение на деликвента неимуществени вреди,
изразяващи се в психически болки и страдания от загубата на нейния син, е в размер на 160 000,00 лв. В процеса на
доказване не се установиха обстоятелства, които да увеличават интензитета на
естествената скръб, депресия и чувство за безнадеждност при загубата на дете от родител. В този смисъл и съобразно
обществено-икономическите условия в страната към момента на настъпване на
процесното застрахователно събитие и наложилите се морални норми в обществото,
респ. съобразно съдебната практика, това е справедливият размер за заплащане на заместващо обезщетение при смърт на
дете, към което родителят е
изпитвал силна привързаност.
Настоящият съдебен състав намира
обаче за основателно и доказано възражението на ответника за наличието на
съпричиняване от страна на пострадалото лице. Съгласно разпоредбата на чл.51
ал.2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението
може да се намали. Не всяко нарушение на установените
в
ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата обаче е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния
резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия
обезщетение. Тълкуването на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД налага разбирането, че за да е налице
вина на участник в пътното движение и принос на увредения към щетата, е
необходимо не само извършваните от последния действия да нарушават предписаните
от ЗДвП и ППЗДвП правила за поведение, но и нарушенията
да са в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният
да е тяхно следствие. В този смисъл е трайната практика
на ВКС, постановена по реда на чл.290 ГПК – напр. решение №206/12.03.2010 г. по т.д.№35/2009 г., ІІ ТО на ВКС. Обективният характер на съпричиняването е признат
изрично от Върховния съд в ППВС №17/1963 г. – т.7, което има характер на
задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК. С цитираното
постановление Пленумът на Върховния съд е приел със задължителна за съдилищата
в Република България сила, че обезщетението за вреди от непозволено увреждане
се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се
преценява единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат. Съгласно разпоредбата на чл.300 ГПК, влязлата в
сила присъда на наказателния съд има задължителна сила за гражданския съд,
който разглежда гражданските последици от деянието относно това дали е
извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Трайно
установената практиката на ВКС е приела, че влязлата в сила присъда има
доказателствено значение за вината, противоправността и деянието само на
извършителя на престъплението, а поведението на пострадалия не е предмет на
присъдата, освен ако съпричиняването представлява елемент от състава на
престъплението и е било предмет на изследване по конкретното дело /Решение
№55/2009г. на ІІ ТО на ВКС по т.д. № 728/2008г./ С друго свое решение, ВКС е
приел, че присъдата е задължителна за гражданския съд относно вида и размера на
определеното с нея наказание /Решение № 25/2012 г. на ІІ ГО на ВКС по гр.д.
№798/2011 г./. Следователно задължително за гражданския съд е установеното, въз
основа на което наказателния съд е определил вида и размера на наказанието. От
това се налага извода, че ако при определяне на наказанието, наказателният съд
е отчел съпричиняване от страна на пострадалия, то гражданският съд е обвързан
от фактическите констатации на наказателния съд, свързани с приетото
съпричиняване при определянето на наказанието. Предвид прието в посочените две
решения на ВКС, настоящият съдебен състав приема, че е длъжен да съобрази
възприетите факти, установени в присъдата на наказателния съд, свързани със
съпричиняване от пострадалия в два случая – ако съпричиняването е елемент от
фактическият състав на престъплението и е било изследвано от наказателния съд и
ако съпричиняването е било отчетено в наказателното производство при определяне
на наказанието. В случая по настоящото дело е налице втората хипотеза. Ето
защо, въз основа на вече констатираният механизъм на настъпване на процесното
пътно – транспортно произшествие следва да се прецени от настоящият съдебен
състав в каква степен пострадалият е допринесъл за настъпване на пътния
инцидент.
От приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът
кредитира напълно, се установява, че процесното ПТП е настъпило изцяло в
лентата за движение на мотоциклета, като скоростта на движение на мотоциклета
към момента на настъпване на ПТП е 86 км/ч, а за т.а. „Пежо Боксер“ – 7 км/ч, а
скоростта на мотоциклета преди настъпване на ПТП и задействане на спирачната
уредба – 101,12 км/ч, като опасната зона за автомобила е 98,53 м. Вещото лице
сочи още, че в момента, в който т.а. „Пежо Боксер“ е навлязъл в платното за
движение на мотоциклета, последният е бил на разстояние 77,52 м. и ПТП е било
непредотвратимо за мотоциклетиста при аварийно задействане на спирачната
уредба, в момента, в който т.а. е навлязъл в неговото платно за движение, но
при движение със скорост по-ниска от 87,16 км/ч мотоциклетистът е имал
възможност да предотврати удара с т.а. чрез аварийно задействане на спирачната
уредба, а водачът на т.а. е имал възможност да предотврати удара, ако не е
предприел маневра за обратен завой при наличие на двойна непрекъсната
разделителна линия и е изчакал преминаването на мотоциклета. От заключението се
установява още, че за водача на мотоциклета опасността е възникнала в момента,
в който водачът е навлязъл в платното за насрещно движение, като от техническа
гледна точка причините за настъпване на ПТП са предприетата от водача на т.а.
„Пежо Боксер“ маневра за обратен завой при наличие на двойна непрекъсната
разделителна линия, с което е пресякъл траекторията на движение на мотоциклета,
и движението на мотоциклета със скорост, при която водачът не може да спре в
рамките на опасната зона при внезапно възникване на опасност, а при движение на
мотоциклета със скорост от 50 км/ч водачът е имал възможност да спре преди
мястото на удара при своевременно задействане на спирачната уредба на 77,52 м.
от мястото на удара.
При тези данни и с оглед на
събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав намира, че наследодателят
на ищеца с поведението си е допринесъл за настъпване на противоправния
резултат. От приетото по делото заключение на САТЕ, което съдът кредитира
напълно, а и от мотивите към описаната по-горе присъда, се установи скоростта,
с която Й. Х.Д. е управлявал мотоциклета е била 101,12 км/ч, която е над
разрешената в населеното място скорост от 50 км/ч. При тази скорост ударът е
бил непредотвратим, дори при аварийно спиране, но е бил предотвратим, ако пострадалият
се е движел с максималната допустима скорост от 50 км/ч. С противоправното си
поведение, изразяващо се в управление на автомобила с превишена скорост, в
нарушение на чл.21 ал.1 ЗДвП и с оглед установената обективна възможност да
спре преди мястото на удара, в случай, че скоростта му е била в рамките на
позволената за населеното място – 50 км/ч, съдът намира, че ищецът е допринесъл
с поведението си за реализиране на произшествието. Приносът му следва да се
определи на 30%, тъй като извършеното от деликвента нарушение на чл.38 ал.2 ЗДвП, чл.6 т.1 ЗДвП и чл.63 ал.2 т.2 ЗДвП ЗДвП не е равнопоставено с нарушението на ищеца по
тежест и значението му за настъпване на произшествието превишава нарушението,
извършено от наследодателя на ищеца.
Неоснователно е възражението за
съпричиняване, поради неносене на обезопасителни средства, което е допринесло
за вида и степента на уврежданията. По делото ответникът, чиято е
доказателствената тежест за това, не ангажира никакви доказателства в тази
насока.
Поради изложеното и според приетото съотношение на съпричиняване на вредата от страна на наследодателя на ищеца и
определеният общ размер от 160 000,00 лв.,
на същия е
дължима сумата от 112 000,00
лв., която сума е паричния
еквивалент на понесените от ищеца
неимуществени
вреди.
С оглед на изложеното, съдът
намира, че предявеният иск се явява частично основателен до размера на сумата
от 112 000,00 лв. и като такъв следва да бъде уважен до този размер и
отхвърлен за разликата до пълния претендиран размер.
С оглед изхода от
делото и направеното искане, на ищеца на основание
чл.78 ал.1 ГПК следва да се присъдят разноски, съразмерно с уважената част от
иска, в размер на сумата от 3501,53 лв. с ДДС, представляваща адвокатско
възнаграждение, платимо по реда на чл.38 ал.2 ЗА, а на основание чл.78 ал.6 ГПК ответникът следва да заплати по
сметка на СГС сумата от 4480,00 лв., представляваща държавна такса.
При този изход на делото и с
оглед на изрично направеното искане, на ответника, на основание чл.78 ал.3 и
ал.8 ГПК, следва да се присъдят разноски за отхвърлената част от иска в размер
на сумата от 276,00 лв., представляваща депозити за вещи лица и сумата от 165,60
лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Воден от гореизложеното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
ЗАД „Б.В.И.Г.“,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „******, да заплати
на М.П.К., ЕГН **********, адрес: ***,
на основание чл.226 ал.1 КЗ отм. вр. чл.45 ЗЗД сумата 112 000,00 лв., ведно със законната лихва,
считано от 30.08.2014 г. до окончателното заплащане, представляваща
обезщетение за претърпените от реализирано на 07.08.2014 г. в гр. София ПТП
неимуществени вреди, настъпили вследствие смъртта на сина и Й. Х.Д., като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата до пълния претендиран размер от 250 000,00 лв., а на
основание чл.78 ал.6 ГПК да заплати по сметка на СГС сумата от 4480,00 лв., представляваща държавна такса.
ОСЪЖДА
ЗАД „Б.В.И.Г.“,
ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „******, да заплати
на Адвокатско дружество „Й. и Е.“,
ЕИК ******, адрес: гр. София, ул. „******, офис 4, на основание чл.78 ал.1 ГПК
вр. чл.38 ал.2 ЗА сумата от 3501,53 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА
М.П.К., ЕГН
**********, адрес: ***, да заплати на ЗАД
„Б.В.И.Г.“, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „******,
на основание чл.78 ал.3 и ал.8 ГПК сумата от 441,60 лв., представляваща разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване
пред САС с въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: