О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 1749
Година
10.06.2020
Град С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На десети юни Година
2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното
от съдията Р. гражданско дело номер 276 по описа за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното:
След
изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в който ответницата е подала писмен
отговор, съгласно нормата на чл. 140, ал. 1 ГПК, съдът намери, че поправената искова
молба е редовна, а предявения с нея иск допустим.
За
изясняване на делото от фактическа страна следва да се приемат като относими,
допустими и необходими писмени доказателства, представените от ищеца писмени
документи, както и да се изиска и приложи гр.д. № 6403/2015 г. на
Старозагорския районен съд.
По
искането на ответницата в отговора за допускане на свидетели, съдът ще се
произнесе в първото съдебно заседание, след изслушване на страните (чл.
140, ал. 2 ГПК).
Доколкото
страните нямат искания за събиране на други доказателства делото, следва да се
внесе и насрочи в открито съдебно заседание, за което да се призоват същите с
препис от настоящото определение, с което да им се съобщи и проекта на съда за
доклад на делото, като на ищеца се изпрати и препис от отговора на ответницата.
Страните следва да се приканят към постигане на спогодба по делото, като им се
разяснят преимуществата й.
Воден
от горните мотиви и на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П
Р Е Д
Е Л И:
ПРИКАНВА
страните към постигане на спогодба по делото, като им разяснява, че всяко
доброволно разрешаване на спора би било по - благоприятно за тях, тъй като чрез
взаимни отстъпки биха могли да постигнат взаимно удовлетворяване на претенциите
си по собствена воля, като освен това при спогодба се дължи и половината от
дължимата се за производството държавна такса.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността
да разрешат спора си чрез медиация (доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове), като се обърнат към съответен медиатор
вписан в единния публичен регистър на медиаторите към министъра на
правосъдието.
СЪОБЩАВА
на страните следния проект за доклад на делото: обстоятелствата, от които
произтичат претендираните от ищеца права, са посочени в поправената му искова
молба и се изразяват по същество в това, че ответницата била негова бивша
съпруга. Сключеният между тях на - г. граждански брак бил прекратен с влязло в
сила на - г. решение № 113/29.01.2016 г. по гр.д. № 6403/2015 г. на Районен съд
С.. По време на брака си придобили с договор за продажба от 12.03.2008 г.,
сключен с н.а. № 182/2008 г. на нотариус Х.С., описания подробно в исковата
молба САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор -. Една година преди
изповядване на сделката - на 22.03.2007 г., сключил предварителен договор с
продавача за покупка на описания апартамент, за сумата от 36 000 евро, която била
действителната продажна цена. Сумата в размер на 23 382 евро била изплатена от него
на продавача преди прехвърлянето с лично негови средства, дарени лично на него от
родителите му. А сумата от 24 680 лева, посочена в нотариалния акт,
представлявала окончателно плащане и част от продажната цена, била изплатена
със заемни средства, които били от изтеглен от страните заем от Р. - на
12.03.2008 г. За заплащането на посочената в нотариалния акт част от продажната
цена в размер на 24680 лева изтеглили кредит в размер на 35629.75 лева от Р. -
с договор за банков кредит от 12.03.2008 г., по който с ответницата били
солидарни длъжници, като ищецът бил кредитополучател, а тя - /тогава негова
съпруга/ била съдлъжник. Кредитът бил предоставен с цел, както следвало: 24680
лева за покупка на апартамент № 17, състоящ се от спалня, дневна -столова с
кухненски бокс, баня, тоалетна, склад, антрета и балкон, със застроена площ
63.58 кв.м, и 10949.72 лева - довършителни работи по закупения имот и
застраховка на имущество за петгодишен период. Крайният срок за погасяване на
кредита бил уговорен 15.03.2033 г. За обезпечаване на всички вземания на
банката по посочения договор за кредит, учредили в полза на банката ипотека
върху горепосочения недвижим имот с договор с н.а. № 183/2008 г. на нотариус Х.С..Този
кредит изплащал изцяло той. Тъй като лихвите били високи и срокът за изплащане
бил много дълъг, решили с ответницата да погасят ипотечния кредит от 2008 г. На
20.01.2015 г. погасил изцяло задълженията по посочения кредит, като за целта изтеглили
друг потребителски кредит на 12.12.2014 г., отпуснат с договор за потребителски
кредит № 1412040899842905 от същата дата, за сумата от 32 832.32 лева, по който
с ответницата били солидарни длъжници, ищецът бил кредитополучатал, а тя /тогава
негова съпруга/ - съдлъжник, с краен срок за погасяване 15.12.2024 г. На
20.01.2015 г. остатъкът от кредита, изтеглен на 12.03.2008 г., с № 493088, в
размер на 31572.71 лева, бил изплатен изцяло и този кредит бил погасен напълно
с отпуснатата съгласно потребителски кредит от 12.12.2014 г. сума. Ипотеката
върху описания по-горе недвижим имот била заличена след погасяване на ипотечния
кредит. Вноските по потребителския кредит от 12.12.2014 г. също продължил да
изплаща само той. След няколко месеца, през месец март 2015 г., с ответницата
се разделили. Развели се през януари 2016 г. Той продължил да изплаща сам
потребителския кредит. Тя не взела никакво участие в изплащането на общия
потребителски кредит от 2014 г. След развода на 21.11.2017 г., той изтеглил,
при по-добри условия, нов потребителски кредит № 1711202270457900, с част от
който погасил изцяло задълженията по общия им с ответницата потребителски
кредит от 12.12.2014 г., като изплащал месечните погасителни вноски по 402.70
лева, като последната сума за окончателното му погасяване, в размер на 25738.61
лева, била преведена на 22.11.2017 г. и тогава общият им с ответницата
потребителски кредит бил напълно погасен, като всички задължения по него
изплатил само той. С ответницата били солидарни длъжници, но той погасил не
само своето задължение по договора за кредит от 2014 г., а и задължението на
ответницата от март 2015 г. до окончателното изплащане на този кредит. Само две
вноски бил внесъл докато били заедно с нея. Изплатил общо 39027.71 лева, а
размерът на припадащата й се част от платения кредит за периода от март 2015 г.
до ноември 2017 г., възлизала общо на 19 513.85 лева. Погашенията били
извършвани от сметката му в Р. - с IBAN ***. Отделно, с оглед интереса на
детето им, при прекратяване на брака се съгласил тя да ползвала безвъзмездно
целия апартамент, като това ползване продължавало досега, въпреки че синът им
вече бил пълнолетен и живеел в чужбина, а тя живеела в съсобствения им апартамент,
от който той имал по-голям дял, там със своя приятел. Предлагал й да уредят
доброволно отношенията си както във връзка с апартамента, така и с кредита, но
тя отказала, поради което се наложило да води дело за делба, както и
настоящото. Като изплатил цялото задължение по общия им потребителски кредит от
2014 г., вкл. частта й, обеднял, а тя се обогатила за негова сметка, поради
което за него бил налице правен интерес да предяви настоящия иск.
Искането
е да се осъди ответницата да заплати на ищеца сумата от 19513.85 лева за
главница от припадащата й се разлика от половината от сумата от 39027.71 лева, която
платил за периода от март 2015 г. до ноември 2017 г. за погасяване на
потребителския им кредит от „Р. - по договор за потребителски кредит от
12.12.2014 г., по който били солидарни длъжници, и законната лихва върху главницата
от 20.01.2020 г. до изплащането й, както и разноските по делото.
Правната
квалификация на предявения иск е нормата на чл. 127, ал. 2 ЗЗД.
С
подадения в срок отговор ответницата заема становище, че предявеният иск за
заплащане на 19 513.85 лева бил допустим, но неоснователен, както по
основание, така и по размер. Било видно от представения н.а. № 182/2008 г., че страните
по делото придобили през време на брака си описания подробно в отговора апартамент
№ 17. Освен това, от същия този нотариален акт ставало ясно, че цялата сума по
сделката била заплатена чрез банков кредит, отпуснат на купувачите от „Р. -. На
основание договор за потребителски кредит № 1412040899842905/12.12.2014 г., на
ищеца бил отпуснат потребителски кредит от 32832.32 лева от Р. -, като по този
кредит тя, тогава негова съпруга, станала солидарен длъжник. От представените
доказателства по делото, а и от изложеното в исковата молба, ставало ясно, че
не цялата сума от 32 832.32 лева, а само сумата от 31 572.71 лева от
отпуснатия кредит през 2014 г., била използвана за пълното погасяване на
отпуснатия на страните кредит през 2008 г., с който били закупили жилището.
Следователно, само тази сума от 31 572.71 лева била използвана за
удовлетворяване на семейната нужда - изплащане на семейното жилище. Освен това
бракът между страните бил прекратен с влязло в сила съдебно решение по гр. дело
№ 6403/2015 г. на СтРС, постановено на 29.01.2016 г. Следователно, от този
момент нататък се прекратявала възникналата между тях СИО, а не както ищецът
твърдял - от март 2015 г. За периода от отпускане на потребителски кредит по
горепосочения договор за потребителски кредит № 1412040899842905/12.12.2014 г.
до прекратяване на гражданския брак между тях, всички вноски по този кредит, а
именно 13 вноски по 402.70 лева или общо 5 235.10 лева, независимо от кого
били извършени, били с оглед задължението на всеки от съпрузите да допринася
съобразно възможностите си за семейството. Следователно, тези суми били
изплатени от презумптивно общите средства на семейството и поради това никой от
съпрузите не можел да търси половината от изплатеното от него по време на брака
от другия съпруг. На следващо място, съгласно практиката на ВКС, установената в
чл. 127, ал. 1 ЗЗД презумпция за равна задълженост във вътрешните отношения
между солидарните длъжници била оборима. В отношенията им с кредитора всеки от
тях дължал всичко и можел да се освободи от отговорност само ако общото
задължение било изпълнено изцяло. Докато във вътрешните им отношения само се
предполагало, че те дължали поравно. Същото важало и за съпрузите съгласно чл.
36, ал. 2 СК, когато единият от тях поемел задължението за задоволяване на
нуждите на семейството. От приложеното към исковата молба решение №
113/29.01.2016 г. по гр. дело № 6403/2015 г. се установявало, че страните в
настоящото производство прекратили сключения между тях граждански брак, като с
оглед разпоредбата на чл. 49, ал. 4, пр. 2 СК уредили само някои от последиците
от развода, т.е. без имуществените отношения. До това се стигнало, тъй като страните
постигнали уговорка имуществените последици от брака да бъдели уредени едва
след като синът им завърши образованието си и е в състояние сам да се издържа.
Уговорката между тях била до настъпване на този момент синът им да продължи да
живее при майка си - в апартамента, а тя да поемела по-голямата част от
издръжката му, а в замяна на това ищецът да заплащал вноските по кредита, с
който бил закупен този апартамент. Към настоящия момент синът им продължавал
образованието си в -. Същият не работел и не разполагал с имущество, от което
да можел сам да се издържа, поради което и с оглед на постигната между страните
договорка, предявеният иск се явявал неоснователен. Претендира разноски.
Тежестта
за доказване на твърдените от страните горепосочени обстоятелства, се
разпределя между тях по делото, както следва: ищецът носи тежестта да докаже
всички обстоятелства, твърдени в поправената му искова молба, тъй като на тях е
основал предявения иск, а ответницата носи тежестта да докаже всички
обстоятелства, твърдени в отговора, тъй като на тях тя е основала възраженията
си за неоснователност на този иск.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото следните
заверени преписи от: нотариален акт за продажба на недвижим имот № 182, т. І, рег.
№ 1257, дело № 131/2008 г., предварителен договор от 22.03.2007 г., решение №
113/29.01.2016 г., постановено по гр.д.№ 6403/2015 г. по описа на Районен съд С.,
нотариален акт № 183, т. І, рег. № 1258, дело № 132/12.03.2008 г., договор за
банков кредит от 12.03.2008 г., договор
за потребителски кредит от 12.12.2014 г., погасителен план, извлечение от
сметка от 13.01.2020 г., искане за предсрочно погасяване на кредит вх. №
905-25/20.01.2015 г., извлечение от сметка от 20.01.2020 г., искане за
предсрочно погасяване на кредит вх. № 900-229/22.11.2017 г., договор за потребителски
кредит от 21.11.2017 г. и служебна бележка от 20.01.2020 г.
ДА СЕ ИЗИСКА и ПРИЛОЖИ гр.д. № 6403
по описа за 2015 г. на Старозагорския районен съд.
СЪОБЩАВА
на страните, че по искането на ответницата в отговора за допускане на
свидетели, ще се произнесе в първото съдебно заседание, след изслушването им.
ВНАСЯ
делото в открито съдебно заседание и го НАСРОЧВА за 08.07.2020 г. от 10.00
часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото
определение, а на ищеца да се изпрати и препис от отговора на ответницата.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: