Решение по дело №53/2018 на Окръжен съд - Видин

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № 19

 

гр.В** 04.04.2018 година

 

В    И  М  Е  Т  О    Н  А     Н  А  Р  О  Д  А

 

             ВОС,гражданска колегия в открито 

заседание на двадесети март

две хиляди  и осемнадесета година в състав:     

                                    

                                                            Председател:       В** В**

                                                            Членове:              А** П**

                                                                                         В**М**

                                                       

 

при секретаря  Н** К** и в присъствието на прокурора   

като разгледа докладваното от съдия В**В** въззивно гражданско дело

№53  по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258

 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по жалба от С.С.Т. ***  против решение №456/04.12.17г. по гр.д.№984/17г. на ВРС с което  е признато за установено по отношение на жалбоподателя съществуването на вземане на  „Ю**”АД гр. С**, правоприемник на Д**Б** АД/, в  следните размери: 7938.70 лева главница, ведно със законната лихва , считано от предявяване на вземането на 07.11.2016г. до окончателното издължаване, възнаградителна лихва в размер на 4 170.20 лева, наказателна лихва в размер на 323.23 лева ,такси в размер на 72.95 лева и 48.20 лева нотариални такси  по договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски от 28.12.2005г., сключен между ответника и „Д** Б**” АД.  Подържа се в жалбата,че решението е незаконосъобразно,поради това,че ВРС неправилно възприел фактическата обстановка и  постановил решение в противоречие със събраните доказателства като не взел предвид направените от жалбоподателя възражения и представените от жалбоподателя доказателства.Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо него бъде постановено решения,с което предявения иск бъде отхвърлен.

  В представения отговор ответника оспорва подадената жалба и моли съда да потвърди обжалваното решение.

  По допустимостта на жалбата

  ВОС намира жалбата за допустима, тъй като е подадена в срока по чл.259 от ГПК  и при спазване изискванията на чл.260 и 261 от ГПК.

  По съществото на спора

  ВОС като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното: Гр.д.№984/17г. На ВРС е образувано по искова молба от „Ю**”АД гр. С**, правоприемник на Д**Б** АД против жалбоподателя. Подържа се в исковата молба,че между ответника и „Д** Б**” АД, което дружество се е вляло в дружеството ищец, е сключен договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски от 28.12.2005г., впоследствие изменян с допълнителни споразумения от 30.04.2010г., 17.03.2011г., 30.03.2011г., и 19.12.2011г.
По силата на договора, на ответника е предоставена сума в размер на 7 500 лева , която е уговорено да бъде погасена за срок от 240 месеца , на равни анюитетни вноски с уговорени падежи, съгласно погасителен план. С последващите споразумения, поради настъпили затруднения за ответника да погасява кредита,  последният е преструктуриран , главницата е преоформена, но въпреки това не е погасяван редовно. Излага се, че от 10.02.2013г. кредитът не се погасява , поради което на 13.05.2013г. е настъпила предсрочната му изискуемост. Същата е обявена на ответника.  Подадено е заявление по реда на чл.417 , и по ч.гр.д.№ 2626/2016г. ВРС е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ответника и солидарния длъжник по договора. В срока по чл.414 ГПК е подадено възражение от ответника, и е образувано настоящото производство.В представения от ответника отговор същият е направил  възражение за погасителна давност на вземанията по договора от 2005г. Излага се, че на 20.08.2012г. с цел рефинансиране на кредит  от 28.12.2005г. , е сключил договор за потребителски кредит в размер на 12 890 лева. Тази сума не е получавал, а със същата е погасен ипотечния кредит от 2005г. Твърди се, че тъй като бил в обективна невъзможност да обслужва потребителския кредит.По делото е установено,че между жалбоподателя и „Д** Б**” АД, което дружество  се е вляло в дружеството ищец, на  28.12.2005г.е сключен договор за ипотечен кредит с анюитетни вноски №460/28.12.2005г.
По силата на договора, на ответника е предоставена сума в размер на 7 500 лева , която е уговорено да бъде погасена за срок от 240 месеца , на равни анюитетни вноски с уговорени падежи, съгласно погасителен план. Като солидарен длъжник по договора се е задължила и Л**Т**.

С последващи споразумения от 30.04.2010г., 17.03.2011г., 30.03.2011г., и 19.12.2011г. , договорът е изменян, като с допълнителното споразумение от 30.04.2010г. е въведен облекчен ред за погасяване на кредита, главницата е преоформена, изготвен е нов погасителен план. С това от 17.03.2011г.,е прекратено действието на въведеното облекчено погасяване, а с това от 30.03.2011г. се предоговарят задълженията по договора, като е видно, че към тази дата са просрочени 272.51 лева просрочена лихва и 28.49 лева просрочени такси. Няма просрочена главница. Със споразумението от 19.12.2011г. отново се предоговарят задълженията по договора, като е видно, че към тази дата са просрочени 235.91 лева просрочена лихва , 50.50 лева просрочени такси  и 29.86 лева просочена главница, като е изготвен нов погасителен план.

С нотариална покана от 04.05.2016г. , връчени на ответника на 13.05.2016, видно от нотариално удостоверяване от 17.05.2016г.,и известие за доставяне от 13.05.2016г.на ответника е обявена настъпила предсрочна изискуемост на кредита , тъй като към 31.03.2016г., е налице неплащане на 38 месечни вноски за главница , считано от 10.02.2013г. и на 48 месечни вноски за лихва, считано от 10.04.2012г. Видно от писмените доказателства по делото, включително и тези по ч.гр.д. № 1034/2013г.по описа на ВРС, което е приложено по настоящото дело, между страните е сключен Договор за потребителски кредит № FL649388от 20.08.2012г. за сумата от 12 890.00 лева, за пълно предсрочно погасяване на задълженията по договор за кредит FL560401/30.11.2010г, който е сключен между банката- ищец и жалбоподателя като кредитополучател. Крайният срок за погасяване на договора, съгл. чл.5 от същия, е 20.08.2022г. Във връзка с неизпълнение на задълженията по този договор е подадено заявление за незабавно изпълнениепо чл.417 ГПК и е образувано ч.гр.д.1034/2013г. на ВРС , по което е издадена Заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист , и е образувано изп.д.№ 20137240400535 на ЧСИ Т**.Съдът е приел,че между страните по делото са сключени три договора : процесният - от 28.12.2005г.,  30.11.2010г и от 20.08.2012г., с който   са погасени задълженията по договора от  30.11.2010г. Изводът се подкрепя и от заключението на вещото лице, което  установява, че по процесния кредит не са постъпвали суми за погасяването му, извън събраните принудително от съдебен изпълнител по образуваното изпълнително дело, поради което не се установи рефинасиране на процесния кредит.За да уважи предявения иск ВРС е приел следното:Във връзка с възражението за погасяване по давност ВРС е приел,че  съгласно  111 ,б.”в”ЗЗД, вземането за лихви  се погасява с кратката тригодишна давност. По отношение вземането за главница, съдът приема, че се погасява с предвидената в чл.110 ЗЗД петгодишна давност. Съгласно ТР № 3/2012 г., ОСГТК на ВКС, плащанията, вземанията за които се погасяват с кратката давност следва да са свързани с вземания подобни на наемите и лихвите, както и да отговарят на изведените в решението критерии. На първо място, за да попадне в приложното поле на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД плащането следва да е периодично, като според ВКС такова е плащането, което не е еднократно, свързано е със задължение за трайно и повтарящо се изпълнение. На следващо място, множеството престации, предмет на задължението, следва да имат един и същ правопораждащ юридически факт, като падежът им настъпва периодично, през предварително определени и известни на страните интервали от време. Важна характеристика на посочените плащания, според ВКС е, че изискуемостта, забавата и давността за всяка престация настъпват поотделно.
Вземанията на банката за главница по договора за банков кредит не са периодични по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като са част от едно единно вземане на кредитодателя, чието разсрочване не може да доведе до прилагане на тригодишната давност, поради което вземанията на банката се погасяват с изтичането на общия петгодишен срок. Във всички случаи на периодични плащания задълженията и на двете страни по правоотношението са с продължителен и периодичен характер, което дава възможност при неизпълнение на задължението на едната страна другата да се защити адекватно, като на свой ред не изпълни през дадения период – тоест като упражни възражение за неизпълнен договор.В случая с договора за банков кредит, едната страна изпълнява задължението си с еднократен акт, а другата- с периодични актове. Тъй като от датата на сключване на договора започналите да текат давностни срокове са прекъсвани по силата на чл.116, б.”в”  с  последващите споразумения между страните, последния давностен срок следва да се приеме, че е започнал да тече на 19.12. 2011г. , когато е сключено последното допълнително споразумение, с което кредитът е преструктуриран и е изготвен нов погасителен план. Към този момент, длъжникът е направил извънсъдебно признание за дължимите към момента суми, и е уговорено погасяването им.
При така установеното от фактическа страна,съдът намира от правна, че редовната главница, предоговорирана със споразумението от 19.12.2011г. в размер на 7 938.70 лева се дължи и вземането за главница е установено, видно от заключението на вещото лице.Дължи се и уговорената между страните договорна лихва за периода от 07.11.2013г. до 02.11.2016г., на която дата е проявила действието си обявената и счетоводно отразена от ищеца предсрочна изискуемост на кредита, и с волеизявлението на кредитора уговорения срок на договора е прекратен, респективно длъжникът е загубил преимуществата му. След тази дата договорна лихва не се дължи, тъй като длъжникът е загубил правото да ползва кредита до края на уговорения срок, респективно не е длъжен да заплаща уговореното възнаграждение за ползването на кредита за остатъка от срока. Размерът на дължимата договорна лихва, след аритметичното и изчисление по Приложение №1 към заключението на вещото лице е в размер на 4170.20 лева. За периода от 19.12.2011г. до 07.11.2013г. вземанията на ищеца за договорна лихва са погасени по давност.Обезщетението за забавено плащане – претендираната от  наказателната лихва, е доказана в размера от 323.23 лева за периода  07.11.2011г. до 07.11.2013г. За периода 19.12.2011г. до 07.11.2013г. вземанията на ищеца за наказателна лихва са погасени по давност.

    ВОС  като взе предвид установената по-горе фактическа обстановка счита,че жалбата е неоснователна,поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.ВОС изцяло споделя съображенията на ВРС изложени в мотивите на обжалваното решение,поради което препраща към същите на основание чл.272 от ГПК. Подържа се в жалбата,че решението е незаконосъобразно,поради това,че ВРС неправилно възприел фактическата обстановка и  постановил решение в противоречие със събраните доказателства като не взел предвид направените от жалбоподателя възражения и представените от жалбоподателя доказателства.В обжалваното решение ВРС е взел предвид всички относими към правния спор доказателства представени по делото и е разгледал подробно направените от жалбоподателя възражения за погасяване по давност.Жалбоподателят-ответник по делото пред ВРС не е взел становище по делото с допълнителен отговор,въпреки указанията дадени му с определението от 12.09.17г.

     Представените по делото документи касаещи здравословното състояние на жалбоподателя са несъотносими с оглед предмета на спора.

   С оглед на горното обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

   Воден от горното, Съдът

 

                                                                    Р   Е    Ш   И:

Потвърждава решение №456/04.12.17г. по гр.д.№984/17г. на ВРС.

Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба при условията по чл.280,ал.1 от ГПК пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                           РАЙОНЕН СЪДИЯ: