Р Е Ш Е Н И Е
№ 807 / 15.6.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА – 2 състав,
на деветнадесети май две хиляди и двадесета година, в открито съдебно
заседание, в следния състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ : Антони Николов
като разгледа докладвано от съдията
АНД № 849 / 2020 г. по описа на РС – Варна, за да се произнесе, взе предвид следното
:
Производство по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от Е.Г.С., ЕГН : **********, срещу НП № 19 –
0819 – 007320 / 17. 01. 2020 г. на Началник група – Сектор ПП – ОД – МВР –
Варна. Със същото на жалбодателя :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 137 А,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на петдесет лева
- за нарушаване разпоредбата на чл. 5, ал.
3, т. 2 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на двеста лева.
Жалбоподателят моли съда да отмени
НП, в частност за нарушаване разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, с
довод незаконосъобразност, а именно процесуални нарушения, необоснованост.
Жалбата е подадена в срока по чл.
59 ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от процесуален представител. Поддържа
жалбата.
Въззиваемата страна, редовно
призована, в съдебно заседание не се представлява от процесуален представител.
Депозира писмени бележки в които излага доводи, че жалбата е неоснователна,
като моли съда да потвърди НП. Сочи, че същото е законосъобразно, като
наложената санкция е в рамките на закона. Претендира за присъждане на разноски
и прекомерност относно такива на другата страна.
Съдът
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установена
следната фактическа обстановка :
На 18. 12. 2019 г. в гр. Варна,
възз. Е.Г.С. управлявал л. а. с ДК№ В 68 45 ВХ, семейна собственост, без да е
поставил обезопасителен колан, с който моторното превозно средство било
оборудвано. Забелязвайки това, свид. Р.Г.К. – служител при ОД – МВР – Варна преустановил
движението му, като след извършена проверка в достъпна база данни установил, че
моторното превозно средство било спряно от движение, считано от 22. 12. 2016 г.
със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 16 – 0819 –
003319 / 20. 12. 2016 г. на Началник група – Сектор ПП – ОД – МВР – Варна. Съставен
бил АУАН,предявен и подписан без възражения. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН
не били депозирани писмени такива. Административно – наказващият орган приел
констатациите на актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на свидетелските показания и приложените и
приети по делото писмени материали. Съдът кредитира така посочените
доказателства като единни, непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични,
безпристрастни, обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата от
съда фактическа обстановка и относими към основния факт, включен към предмета
на доказване по делото.
При
така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи :
Настоящият състав
намира, че АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции,
съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл. 42 от ЗАНН и е
надлежно предявен. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на
изискванията на чл. 57 от ЗАНН и е надлежно връчено. Фактическата обстановка е
еднакво отразена в АУАН и НП, като не е налице противоречие между обстоятелствени
и диспозитивни части.
Относно
нарушаване разпоредбата на чл. 137 А, ал. 1 от ЗДвП :
От обективна страна за съда не
остава съмнение, че на 18. 12. 2019 г. в гр. Варна, въззивникът е управлявал л.
а. с ДК№ В 68 45 ВХ, което е „всяка една манипулация и боравене с уредите,
приборите и механизмите му”. По безспорен и категоричен начин се доказа, че е
извършвал това без да е поставил обезопасителен колан, с който моторното превозно
средство било оборудвано. Горното съдът извежда от свидетелските показания,
както и от приложените и приети по делото писмени документи.
От субективна страна нарушението
е извършено умишлено. Горното съдът извежда от цялостното поведение на
внъззивника, обективирано по делото, от вида и последователността на неговите
действия.
Доколкото наложеното е строго
определено, съдът не следва да разглежда въпроса относно размер.
Предвид факта, че нарушения от
подобен вид касаят безопасността на движението по пътищата съдът намира, че
същите формират сравнително висока обществена опасност, поради което не може да
бъдат приравнени към маловажните случаи, респективно правилно в случая е
ангажирана административно – наказателната отговорност, още повече, че
конкретния случай по нищо не се различава от обикновените такива, именно за
които законодателя е предвидил налагане на санкция.
Относно
нарушаване разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП :
Съдът намира, че в случая състава
на визираното нарушение е осъществен от обективна, но не и от субективна
страна.
Както вече беше прието по – горе,
безспорно на конкретните дата и място въззивникът е управлявал моторно превозно
средство. По категоричен начин беше доказано, че същото е било спряно от
движение, считано от 22. 12. 2016 г. със Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 16 – 0819 – 003319 / 20. 12. 2016 г. на Началник група
– Сектор ПП – ОД – МВР – Варна. Същевременно от субективна страна не се доказа,
че въззивникът е знаел за извършеното от органите на реда спиране от движение
на управляваното от него моторно превозно средство. Не се събраха каквито и да
било данни, че той или съпруга /доколкото л. а. е семейна собственост/ са били
уведомени и са знаели, че моторното превозно средство е било спряно от движение.
В подкрепа на този извод е и това, че въззивникът нито е бил уведомен за
извършеното спиране от движение, нито е могъл да направи такава асоциация, доколкото
не е било извършено сваляне на регистрационните табели на моторното превозно
средство. Визираната по – горе заповед относно спиране от движение на моторното
превозно средство е била връчена по надлежния ред на 05. 03. 2020 г., т. е.
след датата на твърдяното нарушение. В този смисъл не е налице административно
нарушение, което да е извършено виновно, респ. умишлено, съгласно чл. 6 и 7, и
двата от ЗАНН. Горното съдът извежда от свидетелските показания, както и от
приложените и приети по делото писмени документи.
С оглед на гореизложеното съдът
намира, че НП следва да бъде потвърдено в частта относно нарушаване
разпоредбата на чл. 137 А, ал. 1 от ЗДвП и отменено в частта относно нарушаване
разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 19 – 0819 –
007320 / 17. 01. 2020 г. на Началник група – Сектор ПП – ОД – МВР – Варна, в частта
с което на Е.Г.С., ЕГН : ********** :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 137 А,
ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на петдесет лева.
ОТМЕНЯ НП № 19 – 0819 – 007320 /
17. 01. 2020 г. на Началник група – Сектор ПП – ОД – МВР – Варна, в частта с
което на Е.Г.С., ЕГН : ********** :
- за нарушаване разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП и
на основание чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба“ в размер на двеста лева.
Решението подлежи на съдебен
контрол в 14 – дневен срок от съобщаването пред Административен съд – Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :