Решение по дело №1242/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 118 КСО вр. чл. 145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба с вх. номер на адм. съд 8671 от 13.11.2023г., подадена от Р. Н. К., с адрес в [населено място], чрез адв. Ч., срещу Решение с номер 1012-26-293-1/26.10.2023г. на Директор на ТП НОИ – Хасково, с което е била отхвърлена жалбата на Р. К. срещу Разпореждане с номер 261-00-814-3 от 28.09.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП на НОИ Хасково, с което е отпуснато обезщетение за безработица в минимален размер за минимален срок.

В жалбата се излага следното: Атакуваното решение на Директора на ТП НОИ – Хасково е неправилно и незаконосъобразно. Същото противоречи и на материалния закон. Излага се, че неправилно е приложено материалното право при прилагане на националното законодателство и европейските регламенти. Твърди се, че незаконосъобразно е прието наличието на предпоставките по чл. 54б, ал. 3 КСО, за да се отпусне обезщетение за безработица в минимален размер и за минимален срок. Иска се актът да бъде отменен и преписката да бъде върната за ново произнасяне при правилно приложение на закона. Направено е искане за присъждане на разноски.

Ответникът изразява становище в съдебно заседание, че жалбата е неоснователна.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното по делото заявление с вх. номер 35/2023г. Р. Н. К., в качеството си на безработно лице, е заявила желание да й бъде отпуснато парично обезщетение за безработица на основание КСО. Посочила е, че е упражнявала трудова дейност в друга държава – Кипър, за периода от 01.02.2021г. до 31.01.2023г. Заявлението по реда на чл. 54а КСО е било прието за разглеждане от ТП НОИ Хасково на 10.03.2023г.

Установява се от Разпореждане с номер 261-00-814-3 от 28.09.2023г., издадено от административния орган, че предвид подаденото заявление за отпускане на обезщетение за безработица, на осн. чл. 54ж, ал. 1 вр. чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 08.03.2023г. до 09.06.2023г., в размер на 18,00 лв. дневно. В мотивите на акта е посочено, че видно от получен структуриран електронен документ СЕД U017 за периоди на осигурена заетост от компетентната институция на Кипър е посочено основание за прекратяване на последната заетост – неизвестно, поради което е отпуснато парично обезщетение за безработица в минимален размер.

Спрямо този акт е подадена жалба, именно по която Директорът на ТП НОИ Хасково се е произнесъл, оставяйки я без уважение, а самото решение за това е предмет на настоящото дело.

От мотивите на обжалвания административен акт се установява, че органът е приел следното: Република България, като част от ЕС, е длъжна да прилага европейските правила за координация на системите за социална сигурност на държавите членки на ЕС, като всяка държава членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на осигуряване. Спрямо жалбоподателката се прилага Регламент ЕО 833/2004г. Съгласно чл. 61 от Регламента компетентна институция на държавата – членка, чието законодателство поставя придобиването, запазването, възстановяването или продължаването на правото на обезщетения за безработица в зависимост или от завършването на периоди на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост зачита, доколкото е необходимо, периодите на осигуряване, заетост или самостоятелна заетост, завършени съгласно законодателството на всяка друга държава членка, като завършени съгласно прилаганото от нея законодателство. Това означава, че при прилагане на раздел III от Глава четвърта на КСО, в случаите, когато за преценка на правото, изчисляване на размера и определяне на периода на изплащане на парично обезщетение за безработица, е необходимо наличието на определен осигурителен стаж, периодите, потвърдени от съответната институция на държавата – членка, като периоди на осигурена заетост, задължително се вземат предвид, без да се прави допълнителна преценка дали ако заетостта е осъществена на територията на България за това време са дължими осигурителни вноски за фонд „Безработица“ или това време се зачита като осигурителен стажа по националното законодателство. В конкретния казус е представено осигурително досие, в което са посочени периоди на трудова заетост по законодателството на Кипър, но като основание за прекратяване на трудовото правоотношение е посочено „неизвестно“. В случая е приложима разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 КСО, доколкото органът не може да достигне до заключение на какво основание трудовото правоотношение е било прекратено. Тази уредба на КСО не противоречи на Регламента, доколкото същият не съдържа забрана държавите-членки да предвиждат в националната си уредба ограниченията, относно размера на паричното обезщетение, основани на причината за прекратяване на трудовото правоотношение.

По делото е приложен заверен препис и с превод на български език на документ U017 – осигурително досие на трансграничен работник. Видно от осигурителното досие Р. К. е имала период на осигуряване и заетост от 01.02.2021г. до 30.11.2021г., както и от 14.12.2021г. до 12.03.2022г., така и от 04.04.2022г. до 08.05.2022г., и от 01.09.2022г. до 31.01.2023г. В графа основание за прекратяване на заетостта е записано „неизвестно“.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

Жалбата до съда е подадена от Р. Н. К. на 10.11.2023г. Обжалваният административен акт е бил издаден на 26.10.2023г. Следователно съдът намира, че е спазен срокът за обжалване, уреден в чл. 118 КСО. Актът е с адресат Р. К., т.е. страната се явява такава със засегнати права и с правен интерес от обжалването му, поради което жалбата е редовна.

В чл. 146 АПК са посочени изчерпателно всички основания за оспорване на административните актове, като дори и жалбоподателят да не се е позовал на някои от тях, съдът дължи служебно произнасяне по всички.

Компетентността в административноправния смисъл обхваща както кръга от въпроси, с които административният орган е оправомощен да се занимава, така и правомощията, с които органът разполага за решаването на тези въпроси. Тя може да произтича от изрична нормативна разпоредба, както и от делегация на по-горестоящ орган. В настоящия случай Решение с номер 1012-26-293-1 от 26.10.2023г. на Директор на Т. Н. Хасково е издадено от О. Д.. Безспорен факт е, че лицето Добриков изпълнява функцията на Директор на ТП НОИ Хасково. Следователно актът е издаден от компетентен орган в реда на неговите правомощия, съобразно разпоредбата на чл. 117 КСО.

Неспазването на установената форма е второто основание за оспорване на индивидуалните административни актове. Когато актът се издава в писмена форма, трябва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т.е да е мотивиран. В чл. 59 АПК изчерпателно е посочено съдържанието на индивидуалния административен акт, за да се приеме, че е спазена неговата форма. Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. Конретното обжалвано решение съдържа всички възможни и необходими реквизити, с оглед неговия характер, поради което съдът намира, че формата е спазена.

Третото основание за оспорване е същественото нарушение на административнопроизводствените правила. В чл. 35 АПК е посочено, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно са направени.

Производството пред административния орган е започнало след подаване на заявление от заинтересованото лице до ТП НОИ Хасково с искане да бъде отпуснато парично обезщетение за безработица по реда на КСО. Органът е приел това заявление, като е дал съответни указания на страната. След като страната е изпълнила указанията, органът е издал Разпореждане с номер 261-00-814-3 от 28.09.2023г., с което е отпуснал парично обезщетение в минимален размер и за минимален срок. Срещу Разпореждането на Ръководител на осигуряването за безработица е била подадена жалба, като в срок е постановено и обжалваното пред съда Решение на Директора на ТП НОИ Хасково. Както бе посочено по-горе административният акт не страда от пороци. Съдът намира, че не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от административния орган.

Налице е обаче издаден административен акт в противоречие с материалния закон.

Същият е засегнат от порока материална незаконосъобразност. Материалната незаконосъобразност обхваща нарушенията на материалноправните разпоредби относно съдържанието на акта, т.е. разпоредбите, постановяващи как трябва да се реши по същество поставения пред административния орган въпрос.

В конкретния случай органът е изложил, че след като жалбоподателката е посочила в своето трудово досие СЕД U017, че причината за прекратяване на последната й трудова заетост е неизвестна, то на осн. чл. 54б, ал. 3 КСО следва да се отпусне минимален размер на паричното обезщетение за безработица за минимален срок.

Настоящият съдебен състав не споделя тези изводи. Мнението на съда е основано както на вътрешно убеждение, така и съобразно наложената съдебна практика по сходни казуси по приложение на разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 КСО. В цитираната правна норма (чл. 54б, ал. 3 КСО) са посочени случаите, в които на безработните лица е прекратено трудовото им правоотношение по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, по конкретно посочените правни норми и съдържащите ги нормативни актове и други закони, които не са уточнени.

Поради санкционната характеристика на правната норма на чл. 54б, ал. 3 от КСО разширителното й тълкуване е недопустимо. (така в Решение № 6824 от 20.05.2013 г. по адм. д. № 11375/2012 на Върховния административен съд)

Нещо повече. Правилото, установено в чл. 54б, ал. 3 КСО представлява изключение от общото правило по ал. 1 на чл. 54б КСО за определяне на размера на паричното обезщетение за безработица в зависимост от размера на получаваното възнаграждение или осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски. Това изключение е обусловено от основната характеристика на паричното обезщетение за безработица да предостави на лицата, които са останали без работа по независещи от тях причини /не по-тяхна вина и не по тяхно желание или съгласие/, средства за издръжка, които да заместят получаваното преди това трудово възнаграждение. Разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 КСО се прилага за безработните лица, чийто правоотношения са прекратени по тяхно желание, с тяхно съгласие или поради виновното им поведение. Но това виновно поведение следва да бъде безспорно установено, като в случая трябва да е налице влязъл в сила съдебен акт. (така в Решение № 13372 от 25.10.2012 г. по адм. д. № 4720/2012 на Върховния административен съд)

Административният орган неправилно е приложил разширено тълкуване на разпоредбата, доколкото никъде в нея не е посочено, че при неизвестни причини за прекратяване на трудовото правоотношение следва да се определя обезщетение за безработица в минимален размер за минимален срок. Напротив. Причините следва да бъдат известни – по желание на работника, с дадено съгласие или чрез безспорно установено виновно негово поведение. Единствено и само в тези случаи е приложила разпоредбата на чл. 54б, ал. 3 КСО.

Предвид изложеното жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена. Обжалваният административен акт следва да бъде отменен, както и да бъде отменено потвърденото с него Разпореждане на Ръководителя на осигуряването за безработица към ТП НОИ Хасково, а преписката следва да бъде върната за ново произнасяне с указания за правилното приложение на закона, съгласно мотивите на съдебния акт.

Административният орган следва да определи обезщетение за безработица по общия ред на чл. 54б, ал. 1 КСО.

Предвид изхода на спора и направеното искане в тази насока в полза на жалбоподателя следва да се присъдят сторените разноски в производството за държавна такса и адвокатско възнаграждение в общ размер на 610,00 лв.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Р. Н. К., [ЕГН], Решение с номер 1012-26-293-1/26.10.2023г. на Директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Хасково – О. Д. Д., с което е отхвърлена жалбата на Р. Н. К., [ЕГН], срещу Разпореждане с номер 261-00-814-3 от 28.09.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица към Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Хасково, както и самото Разпореждане с номер 261-00-814-3 от 28.09.2023г. на Ръководителя на осигуряването за безработица към Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Хасково, с което на осн. чл. 54ж, ал. 1, вр. чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 КСО е отпуснато парично обезщетение за безработица на Р. Н. К., [ЕГН].

ВРЪЩА преписката на Ръководител на осигуряването за безработица към Териториално поделение на Национален осигурителен институт – Хасково за ново произнасяне с разпореждане, съгласно дадените указания в мотивите по приложението на материалния закон по отношение на заявлението за отпускане на парично обезщетение за безработица на Р. Н. К., [ЕГН].

ОСЪЖДА Национален осигурителен институт, ТП НОИ - Хасково, да заплати в полза на Р. Н. К., [ЕГН], сумата от 610,00 лв. –адвокатско възнаграждение и държавна такса в настоящото производство.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 14-дневен срок от получаването му от страните, чрез касационна жалба, подадена чрез Административен съд – Хасково.

Препис от решенето да се изпрати на страните по делото.