№ 15209
гр. София, 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110124265 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Б. М. М., чрез неговия баща и
законен представител М. К. М., с която е предявен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45
ЗЗД и чл. 52 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5100 лв.,
частично от 9000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди (болки и страдания), причинени от телесни увреждания, нанесени на 16.02.2021г. от
служител на ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането-16.02.2021г., до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 16.02.2021г. по време на престоя на Б. М. М. в *** в
резултат действия на служител на ответника е претърпял неимуществени вреди-болки и
страдания. На процесната дата детето било заведена в детската градина, като това било
първият му ден там и родителите помолили директора за плавна адаптация. Родителите
оставили детето за няколко часа, като стояли в колата да чакат. Твърди се, че общият
престой на детето бил около 1 час и 40 минути, като след вземането на детето то било
разстроено, плачело, а при събличането му майката видяла хематоми по гърба му, след
което завели детето на медицински преглед. При преглед на видеозапис от престоя на детето
в детската градина от близък на родителите, се виждало как възпитателят в продълЖ.е на 25
минути притиска детето към облегалката на стола, на който седяло, въпреки нежеланието
му, като самата възпитателка седяла на стол зад него. Поддържа се в исковата молба, че това
не е възпитателен метод и похватът не е педагогически. От деня на инцидента детето
станало неспокойно, непрекъснато сънувало кошмари, отказвало да седи на столчето за
хранене, силно се разстройвало и пищяло. Моли съда да уважи иска. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът е оспорил иска като неоснователен. Оспорва се
наличието на нарушение на норма, регламентираща дейността на възпитателите в детската
градина. За времето на престой на детето в заведението на 16.02.2021г. са полагани
необходимите грижи, то се е чувствало добре и се е адаптирало. Оспорват се и сочените в
исковата молба травми на ищеца-физически и психически. Поддържа, че детето е прието
детската градина с травматични увреждания, в т.ч. налице е и пъпна херния-действителната
причина за неговото разстройване, а не действия на служители на детското заведение.
Поддържа, че изпитаният от детето стрес се дължи на тръгването му за пръв път на детска
1
градина и отделянето му от родителите. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
страна следното:
Между страните не се спори, че на 13.07.2020г. между Ж. П.-майка на ищеца, и
ответната страна е подписан договор за обучение.
По делото е приложен Правилник за вътрешния ред на *** като съгласно чл. 24 от него
учителят няма право на накърнява човешкото достойнство, да обижда, унижава и прилага
физическо или психическо насилие.
По делото е приложен лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 21236 от 16.02.2021г.
от спешен кабинет по неврохирургия в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, в който е посочено, че
е налице охлузване на горна гръдна половина и лумбален отдел на пациента Б. М. М.. В
допълнителен лист за преглед в кабинет по ортопедия и травматология е посочено
„охлузвания на гърба на гръдния кош и поясната област. Хематома на гръдния отдел на
гръбначния стълб“. В допълнителен лист консултация с детска хирургия: без данни за
увреда на вътрегръдни и вътрекоремни органи.
Видно от приетото по делото съдебно-медицинско удостоверение № 36/2021г.,
издадено след преглед, извършен на 17.2.2021г., на ищеца е установено, че в поясната
област има две кръгловати бледо синкави кръвонасядания, с диаметри от порядъка на 1 см,
като са разполоЖ. централно спрямо срединната линия на тялото. На около 7,5 см вляво от
последно описаните има друго бледо синкаво кръвонасядане, с кръгловата форма и
диаметър около 1,2 см. тези травматични увреждания са получени в резултат от действието
на твърди тъпи предмети, с ограничена контактуваща повърхност, по механизма на удари с
или върху такива, и могат да се получат по време и начин, както съобщава майката на
прегледаното дете. Съдебният лекар посочва, че травмите са причинили болка.
С Постановление от 24.06.2021г. на СРП е отказано образуваното на наказателно
производство по постъпилата от майката на детето жалба относно случилото се в детската
градина на 16.02.2021г.
С писмо на ДАЗД от 25.03.2021г. се установява, че след извършена проверка в ***,
комисията, направила проверката, констатира, че прилоЖ.ят метод от помощник-
възпитателя за успокояване на детето в адаптационния период не е регламентиран във
вътрешните документи на заведението. Проверяващият орган е дал заключение, че същият
не е преценил вероятността ищецът да нарани гърба си при допира с облегалката на стола,
предвид двиЖ.ята, които извършва. Излотвено е заключение, че този метод не кореспондира
с утвърдените методи, които се прилагат в яслената група в адаптационния период на
новопостъпило дете. На *** е дадено задължително предписание РД-14-13/25.03.2021г. по
повод направената проверка.
С писмо от 30.03.2021г. на Регионално управление на образованието-София-град е
прието, че в хода на направената проверка не се е установило как ищецът е получил
травматичните увреждания.
Образувано е гр.д. № 37427/2022г. по искова молба на ***. срещу М. К. М. с правно
основание чл. 127, ал.2 СК, от която се установява, че от 08.02.2022г. страните се намират
във фактическа раздяла.
В исковата молба, е посочено, че вечерта преди детето да бъде заведено в детската
градина, родителите са се карали до 3 сутринта.
По делото е приет Социален доклад, изготвен от ДСП-Красно село, от който се
установява, че към момента детето Б. посещава психолози, съвместно с родителите. В
доклада е посочено, че психолозите предоставят становище според което детето изостава в
афективното си развитие, вероятно поради преживяното физическо и психологическо
2
насилие в детската ясла. Според психолозите детето проявява често несигурно-тревожна
привързаност към майка си, като на възрастта на която е в момента, би трябвало спокойно
да остава сам в позната обстановка, което при него обаче се случва с плач, изпадане в криза,
придружено с повръщане и трудно успокоение. Основни грижи за детето полага майката,
като разходите за отглеждането на детето се поемат от двамата родители. По данни на
майката детето не се доверява на непознати лица, трудно се отпуска и изпитва
необходимост ежедневието му да бъде организирано, ритмично и познато. Посещава детски
център, където се чувства спокойно и щастливо. Детето показва силна привързаност към
майката. Според ДСП в резултат на оказаното психическо и физическо насилие, изпитва
притеснения от непознати места, страх от нови лица, несигурно-тревожна привързаност към
майка си.
Прието е заключение по съдебно-компютърна експертиза, по която е снет видеозапис
от престоя на детето в детската градина. Според вещото лице записът е с продълЖ.е 1 час,
44 минути и 41 секунди. От 11:01:07 до 11:17:17 жена, облечена в черно, държи ищеца в
столче, видимо против волята му. През цялото време детето се опитва да се измъкне, да
слезе от стола, движи се напред-назад, мята ръце, изпъва крачета, изтласква тяло, изпъва се
на стола и се опитва да се хване за рамката на вратата към съседното помещение. В някои
кадри изглежда така, сякаш детето вика или плаче, търка очи и е разстроено. Докато детето
се опитва да се измъкне, жената в черно го държи на столчето като или го обръща с ръце
през облегалката на детското столче и така възпрепятства опитите му, или го държи за
крачетата над коленете с бедра притиснати в гърдите. При всеки опит на детето да слезе от
стола, жената го връща обратно. На моменти го люлее странично, прегърнала го отзад на
стола.
Констатирано е от вещото лице, че в записа има липсващи кадри, но това се дължи на
технически проблем и няма следи от умишлено изрязани такива, като потвърждава липсата
на манипулиране на записа и в съдебно заседание. На другия представен запис е виден
разговор на майката с възпитателя около 10 минути, при предаването на детето от детската
градина, като на тръгване, детето помахва на възпитателя.
Прието е заключение по СМЕ, според което данните за уврежданията на Б. М. в
медицинската документация са противоречиви. В приложеното съдебномедицинско
удостоверение са описани само кръвонасядания в поясната област. В документацията от
УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" (от преди съдебномедицинското освидетелстване) и от
снимките направени от бащата на детето се виждат и охлузвания. При тези данни ако се
приеме, че данните от снимките отговаря на уврежданията, то те са получени от продълговат
предмет с ръб в посока отгоре-надолу считано при изправено полоЖ.е на тялото. При данни,
че детето е седяло на детско столче, то тогава тези охлузвания са получени от горния ръб на
облегалката на столчето. Самият ръб на облегалката може да е с неохлузваща повърхност,
но за да се получат охлузвания значение има че притискането е през дрехата на детето.
Охлузванията могат да се получат при двиЖ.я на детето нагоре към изправяне от седящо
полоЖ.е и едновременно с това и притискане към облегалката на столчето. В съдебно
заседание вещото лице потвърждава, че така се е получило увреждането-опит за ставане и
едновременно с това натискане надолу към облегалката. Сочи, че долният ръб на
облегалката на стола не е възможно да причини травмите, които са в областта на долната
част на гърба. Кръвонасяданията се дължат на действието на предмет с неохлузваща и
ограничена контактна повърхност, като напр. възглавнички на човешки пръсти. Всяко едно
увреждане по своята медико-биологична характеристика реализира признака „БОЛКА".
Тази болка е била не по-силна от обичайната. Всички увреждания са получени с неголяма
кинетична енергия. Напълно възможно е ако детето се е опитвало да стане от столчето, а
седящ отзад възрастен индивид да го задържа, последния да не разбере, че причинява
увреждания. Не е възможно от съдебномедицинска гледна точка с точност до час и минути
да се определи давност на увреждане. Едно кръвонасядане когато се получи в началото е с
3
червеникав цвят, след няколко часа синкав до тъмно син (патладжанен), а след няколко дни
от периферията към центъра става зеленикаво, после жълтеникаво и накрая изчезва.
Единствено в съдебномедицинското удостоверение за кръвонасядането е описано, че е
синкаво, което описание позволява извод, че те могат да се получат по времето на престоя
на детето в детската градина. За охлузванията няма детайлно описание, и независимо, че по
снимка е трудно да се прецени, но също могат да се получат в този период. Детето е стояло
около 1 час и 40 минути в детската градина и също е възможно тези увреждания да са
получени в интервал от време преди и след този престой. Експертизата не е запозната с
нормативен документ за поведение на лице, на което е положено да полага грижа на дете на
възраст около година и седем месеца, болно от пъпна херния, когато същото е разстроено и
неудържимо плаче. В съдебно заседание вещото лице посочва, че ако има контузия на
главата е възможно механичното увреждане, което я е причинило и да причини и
уврежданията на гърба. Може да се получат по едно и също време, но няма да са причинени
от един и същ увреждащ предмет. Облегалката на стола стои по-ниско, по-малко вероятно е
да причини увреждане на главата. Уточнява, че ако детето стои на гърне, няма как да се
получи увреждането, но ако се притиска назад и се опитва да се изправи нагоре, един
хоризонтален ръб може да предизвика подобни увреждания.
Прието е заключение по съдебно-психологическа експертиза, според което само по
себе си първото отделяне от семейството и тръгването на детска градина е стресиращо
събитие. Доколко и как децата ще се справят зависи от предишния им опит-дали са се
отделяли от родителите си на непознато място, как са се справяли с подобна ситуация, както
и от начина по който ще бъдат посрещнати. Много е важна подготовката на детето и как ще
протече адаптацията, като е важно родителите да подготвят детето за тръгване на детска
градина. Децата се ориентират в ситуацията често по реакциите на родителите си. Вещото
лице отбелязва, че по данни от майката след престоя в детската градина Б. е започнал по-
често да се разболява; да сънува кошмари; да отказва да спи в кошарата си; започнал да
страни от чужди хора; не иска да излиза; освен ако не е с някой от родителите си; отказвал
да влиза в затворено пространство (магазин), играел на детската площадка само ако няма
други деца - „трябва да сме само ние“; загубил любопитството си към света, престанал да го
изучава; отказвал да сяда в столчето за кола и на стола за хранене. Други наблюдавани и
описани от психолозите, работещи с него, симптоми са: „Б. имаше затруднения да изгради
доверителна връзка с Възрастен, да прояви самостоятелност и да се ориентира в среда, да
избере дете за партньор в игрите“. По данни от майката Б. е работил с Психолог в Център за
социална рехабилитация интеграция „Таралежи" към СдруЖ.е „Дете и пространство",
междувременно е започнал да работи и с терапевти от „Зеления двор", като към момента
продължава да има индивидуални консултации с психолог. Видно от прилоЖ.те документи
индивидуалната оценка е изготвена на 10.05.2021 г. което предполага започване на работа
поне месец по-рано. Видно от Служебна бележка от „Зеления двор" с детето е започната
работа м. май 2021 г., постепенно около м. ноември 2021 г. Б. започнал да изпитва
сигурност в себе си, в средата и в специалистите, което е позволило да работи в група до
обяд. През м. февруари 2022 г. специалистите са преценили, че детето е готово и е
започнало да посещава целодневно занятията там. От гореописаното може да се заключи, че
около година след посещението на детето в *** Б. вече е бил готов да се адаптира и да
започне да посещава целодневни занятия в „Зеления двор". Към датата на провеждане на
СПЕ Ж. П. заявява, че момчето посещава друга частна детска градина на полудневен режим,
като същевременно е започнала плавна адаптация в Държавна детска градина.
Според заключението няма данни Б. да е изпитвал болка или дискомфорт от пъпната
херния, докато е бил в детската градина и пъпната херния не е повлияла на психиката му по
време на престоя му там. От друга страна знанието за този съществуващ здравословен
проблем влияе и на начина по който възрастните го посрещат и на тревогите свързани с
него.
4
В заключението е отбелязано, че науката посочва препоръчителни методи за
успокоение, тъй като в различните ситуации с различните деца един и същ подход може да
доведе до различен резултат, за това се препоръчва индивидуален подход спрямо
особеностите на всяко дете. В съдебно заседание уточнява, че има препоръки, когато детето
е в силна криза и буйства и може да нарани себе си или друг, да бъде гушнато, като само в
случай, че животът и здравето на детето са застрашени, използването на сила е по-малкото
зло. Вещото лице сочи, че е следвало да се използва метода да се клекне до детето, да бъде
погледнато в очите, да се опита да разбере защо плаче, а ако е много неспокойно, да се
дръпне настрани, по възможност да седне и би седнала с него така, че то да се успокои и да
наблюдава другите деца, но не познава утвърден стандарт, който да работи за успокояване
на деца в детска градина.
Според вещото лице съществуват източници според които кошмарите при бебетата се
появяват на около 3 годишна възраст, но се допуска, че е възможно и дете под две години да
сънува кошмар. Когато бебето има кошмар се наблюдава внезапно събуждане, плач със
сълзи, страх. В случай че детето не е започнало да говори, то няма и как да опише съня си.
В заключението е посочено, че има налични симптоми, които са свързани с тревожност
от разделяне с родителите, доверието към друг възрастен, симптоми на преживян стрес.
Възможно е преживяването на детето в детската градина, притесненията на родителите
появили се след взимането му и виждането на нараняванията по гръбчето, хипотезите на
лекарите да са отключили серия от реакции и събития, които да са потенцирали развитието
на симптоматика у детето. Какво се е случило по време на престоя на детето в детската
градина е видно само от записите на камерите, описанието им в документи след извършени
проверки от различни институции по случая. От своя страна, описаната от родителите
промяна в поведението на детето свидетелства за преживяване на травмираща ситуация.
Предвид възрастта и по думи на майката, към онзи момент Б. е разполагал с речников запас
от няколко думички като „ох"-за болка, такава за вода и др. Не е могъл да разкаже за начина
на получаване на евентуални травми, сънища и причини за страхове и безпокойства. Знаци
биха могли да се търсят в поведението на детето - отказ да седне на стол, да се раздели от
родителите, да влезе в затворено помещение и др. В съдебно заседание сочи, че за
преживяванията на детето може да се прави извод единствено от споделеното от майката по
отношение поведението на детето, изразяващо се в посочените отказ да стои на стол.
Уточнява, че е водила разговори с майката на детето, като към момента за него има две
болезнени теми за детето-раздялата на родителите и детската градина. За промяната в
поведението на детето и описаната тревожност може да има съвкупност от причини, в т.ч. и
семейната среда. Състоянието на детето е съвкупност от фактори-семейна среда, тръгване на
детска градина, здравословно състояние, като всичко това влияе как детето приема една
ситуация. Посочва, че ако към момента има травма, тя не е само от детската градина. Такъв
тип травма, еднократна, се лекува по-бързо. Сочи, че детето се ориентира за това колко е
стресираща една ситуация от реакциите на възрастните, т.е. стресът у родителите и воденето
по лекари се отразява на детето и това е допълнителен стрес, като уточнява, че не бива и да
се пренебрегва ходенето при специалисти при наличие на проблем, за да не се неглижира
последния. Възможно е детето да е повърнало в детската градина поради тревожност, като
сочи, че е възможно и тази тревожност да е повишена от скандал между родителите
предходната вечер.
По делото е проведен разпит на свидетеля Ж. П.-майка на ищеца. От нейните
показания се установява, че на 16.02.2021г. детето било закарано от родителите на детска
градина, около 11 часа преди обед, като искали то да остане там около 2 часа, с оглед
плавната му адаптация, което преди това неколкократно било обсъдено с директора на
детското заведение. Родителите стояли в колата пред детската градина, като предали детето
здраво и психично спокойно. След 20 минути позвънили на директора на ЧДГ, която не
вдигнала, а получили обаждане от възпитателя, на който детето било поверено, като
5
последният ги уверил, че детето е спокойно, играе си с децата, не плаче, като получили
снимка по вайбър, на която детето стояло на масичка с други деца, но изглеждало тъжно и с
мокра коса. След 12 часа получили отново обаждане като възпитателката препоръчала да не
вземат детето, но свидетелката настояла да приберат Б.. При взимането му бил неспокоен,
плачел и хлипал, бил изключително разстроен, а като влезли в колата се изпънал и започнал
да казва „ох“. След като се прибрали вкъщи свидетелства, че установила хематоми на гърба
на детето, както и одрасквания в горната част на гръдния кош, между плешките, заради
което било заведено още същия ден в Пирогов за преглед, а на следващия ден – в съдебна
медицина. Свидетелката уточнява, че пъпната херния на детето не е за операция, към
момента е по-скоро козметичен проблем, не е била възпалена, като според лекарите
единствено трябва да се внимава с действия, които увеличават вътрекоремното налягане
като силен плач, повръщане, вдигане на тежки предмети и не е имало досега проблеми и
инциденти. Уточнява, че в детското заведение били предупредени за пъпната херния, като и
за това детето да не бъде оставяно да плаче дълго време, както и да се обадят веднага, ако
започне да повръща. Свидетелства, че след изискване да изгледат записа от детската
градина, многократно им било отказано, като същият е изгледан от адвокат, близък на
семейството.
Проведен е разпит и на свидетеля ***-директор на ***. От нейните показания се
установява, че детето е постъпило в детската градина на 16.02.2021г., като преди това е
водила неколкократни разговори с майката на детето. Била уведомена за това, че детето има
пъпна херния, за което обстоятелство била уведомена и възпитателката ***, на която
съобщила, че трябва да бъдат внимателни с детето, особено в първите дни на адаптация.
Свидетелства, че на 16.02.2021г. поела Б. от родителите, като той плачел и бил неспокоен,
завела го след около 2-3 минути в занималнята и го предала на ***. При влизането в
занималнята от плача Б. повърнал върху дрехите си. Свидетелства, че неколкократно е
слизала в занималнята, за да види как се чувства детето, като помолила и *** да звънне на
майката на детето и да каже какво е състоянието на детето, тъй като не е могла да направи
връзка с нея. Детето не е било оставяно само в нито един момент, като е имало и други
възпитатели в занималнята. Когато сервирали обяда на децата, видяла, че Б. е спокоен, като
след това й било съобщено, че детето се е нахранило. При тръгването на детето не е
забелязала повишена тревожност у него, а поведението му възприела като нормално. Не е
разговаряла с родителите при тръгването на детето от детската градина, като по-късно й се
обадил бащата на Б. с въпроса какво се е случило, тъй като детето много плаче. Заявява, че е
прегледала записа от камерите, на който се вижда, че нищо не се е случило, като звъннала на
бащата и поканила и родителите да видят записа. Записът бил гледан само от близък на
родителите, който казал, че няма нищо притеснително в него. Свидетелства, че в ЧДГ няма
утвърдена методика или наръчник за адаптация, но има обща методология с общи полоЖ.я,
но не пише никъде конкретно какви действия се предприемат в съответната ситуация, като
от дългогодишния си опит знае, че всяка адаптация на дете към новата обстановка е строго
индивидуална. Има общи правила за адаптация, а именно по никакъв начин да не се
насилват децата, когато влизат в занималнята, както и да не се насилват, ако странят от
групата. Свидетелства, че столчетата в детската градина са пластмасови, ниски, със заоблени
ръбове, като облегалката е съобразена с ръста на децата, плътна, права.
В хода на делото е проведен разпит и на свидетеля ***-възпитател в ***.
Свидетелства, че Б. постъпил в градината на 16.02.2021г. и бил поверен на нея. Детето било
разстроено, хленчещо, тревожно и повърнало при влизане в групата. Сочи, че реакцията му
била неадекватна спрямо останалите деца и преценила, че е по-добре детето да бъде
отделено от другите деца, за да него наранят, но все пак да има видимост към тях и да може
да се запознаят с него. Свидетелства, че в разговори с директора на ЧДГ е запозната с
пъпната херния на детето, че се тръшка, когато плаче, неспокойно е и си удря главата,
предвид което е решила да го прегърне пред нея на столчето и да го успокои, за да гледа
6
другите деца и след това да пристъпи към занималнята. Сочи, че детето е стояло на столче
пред нея, а тя била зад него, за да го прегърне. Не си спомня как го е държала, но се
опитвала да предпази пъпчето и го държала около 5-10 минути, за да се успокои. Докато
стояло на столчето детето танцувало, като била пусната музика за всички деца. Тя също му
помагала да танцува, седейки, след това се успокоил и започнал обяда. Свидетелства, че Б.
не се е опитвал да се изскубне от нея, тя го е прегръщала и му обяснявала какво правят
другите деца, какво следва, как ще му се радват и да си играят заедно. Ситуацията със
столчето била в началото на престоя, в края вече детето било спокойно и обядвало.
Свидетелства, че му е сменила папмперса след обяда и не е видяла синини по гърба, а
единствено лепенка на пъпчето. Докато детето било в детската градина поддържала връзка с
родителите и след обяда го завела при тях, а при вида на родителите си започнало да хленчи,
но било спокойно. Отговаряла на въпроси на майката около 10 минути, а детето й махнало
накрая за довиждане. Сочи, че е напуснала след този случай, като била 4 месеца на
Трудовата борса, но след това отново започнала работа в детската градина.
Проведен е разпит и на свидетеля ***.- психолог в център „Таралежи“. От нейните
показания се установява, че е започнала работа с детето през месец март, след случката в
***. Свидетелства, че детето било много тревожно, недоверчиво, не е можело за дълго да
остава с психолога, било необходимо родителите да са до него и при излизането дори на
единия започвало силно да плаче. Според свидетеля, силната тревожност може да се дължи
на случката в детската градина, но не може да се установи категорично причинно-
следствена връзка. Трудно се разграничават и двете ситуации - постъпването в детската
градина и това, което се е случило там. Започнали психотерапевтична работа с детето и то
към края е можело да остава само за по-дълго време. Уточнява, че това, което детето е
показало, е тревожност да стои с непознат възрастен, освен родителите си, но за конкретната
случка не е показал нищо и не е разказвал за нея, като се е работило с детето и по това,
което е споделено от родителите и те са тези, които са разказали за случилото се в детската
градина. Свидетелства, че по-късно в работата станало ясно, че майката и бащата имат
проблеми помежду си, като това може да се отрази на детето. Раздялата с детето, когато
детето започва да ходи на ясла и детска градина, винаги е тревожно събитие за всички
участващи - за детето, за родителите, за всички. Почти не е възможно да има раздяла, която
да не включва тревожност.
При горните фактически данни, съдът прави следните изводи:
Предявения иск е с правно основание чл. 49, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД. Според тази
разпоредба лицето, което е възложило на друг някаква работа, отговаря за вредите,
причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на
възложителя е гаранционно-обезпечителна. Предпоставка за уважаване на иска е да се
докаже наличието на противоправно действие или бездействие на лице, на което ответникът
е възложил определена работа, при или по повод изпълнението й, както и настъпването на
вреди, които са в пряка причинна връзка с това противоправно поведение. Вината на
длъжностните лица се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.
Между страните не се спори, а и това се установява от събраните по делото
доказателства, че на 13.7.2020г. между Ж. П. - майка на ищеца, и ответната детска градина е
подписан договор за обучение. Безспорно е и че на 16.02.2021г. ищецът Б. е заведен малко
след 10 часа в детската градина от родителите си и взет в 12,40 часа, през което време на
работа в детската градина били директорът Татяна Велева, а при групата в занималнята -
възпитател *** – лице в трудово правоотношение с ответника, като трудовото
правоотношение на последната на неустановена и неотносима към делото дата, след
случката на 16.2.2021г. е прекратено.
Спорно между страните е обстоятелството, свързано с изпълнението на задълЖ.ята на
възпитателя *** и доколко нейното поведение по време на престоя на детето в детската
7
градина противоречи на педагогическите методи и практики. За да се ангажира
отговорността на ответника е достатъчно да се докаже, че в резултат на това поведение са
настъпили увреждания на здравето на детето, което е било под надзора на съответния
служител на детското заведение, на които е възложено от ответника да изпълнява тези
функции и увреждането е настъпило при или по повод на изпълнение на задълЖ.ята им,
като вината се предполага до доказване на противното.
Видно от приетото по делото заключение по съдебно-компютърна експертиза, което
съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено, при прегледа на записа от
занималнята, в която се е намирал ищеца Б. в периода от 11:01:07 до 11:17:17 на процесната
дата, се вижда как възпитателят държи ищеца в столче, видимо против волята му. През
цялото време детето се опитва да се измъкне, да слезе от стола, движи се напред-назад, мята
ръце, изпъва крачета, изтласква тяло, изпъва се на стола и се опитва да се хване за рамката
на вратата към съседното помещение. В някои кадри изглежда така, сякаш детето вика или
плаче, търка очи и е разстроено. Докато детето се опитва да се измъкне, възпитателят го
държи на столчето като или го обръща с ръце през облегалката на детското столче и така
възпрепятства опитите му, или го държи за крачетата над коленете с бедра притиснати в
гърдите. Установява се от показанията на св. ***, че именно тя е държала детето на столчето
пред нея, а тя била зад него, за да го прегърне.
По отношение нанесените телесни увреждания действително представената по делото
медицинска документация е противоречива, както е посочено и в заключението по
изготвената СМЕ. Така в издаденото медицинско удостоверение от 17.02.2021г.
единствените констатирани телесни увреждания са 3 бр. кръвонасядания в долната част на
гърба, а според амбулаторен лист от спешен кабинет по неврохирургия в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“ и допълнителен такъв към него от преглед в кабинет по ортопедия и
травматология (и двата от 16.02.2022г.) е отбелязано, че по гърба на ищеца има и охлузване
на горна гръдна половина. Съдът приема, че по време на прегледа в УМБАЛСМ „Н. И.
Пирогов“, на датата на инцидента, е установено, че детето има охлузване по гърба / вписано
и охлузвания на гърба на гръдния кош и поясната област. Хематома на гръдния отдел на
гръбначния стълб“, а на следващия ден, съдебният лекар е описал „две квъронасядания в
поясна област – бледо синкави, с диаметър около 1 см., разполоЖ. централно, спрямо
срединната линия на тялото и на около 7,5 см. вляво от тях, бледо синкаво кръвонасядане, с
кръгловата форма около 1,2 см.“ В о.с..з., вещото лице сочи, че „хематом“ е описание за
„кръвонасядане“. С оглед изложеното, налице е съвпадение на констатираните травми от
лекарите в ортопедично отделение на УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“ и посочените травми в
съдебно – медицинското удостоверение, относно: охлузвания на гърба на гръдния кош, и в
рамките на поясната област, като установява се, че тези три бледо – синкави
кръвонасядания, установени в СМУ, са конкретизация на установеното в спешния кабинет.
Описването на повече от установените на 17.2.2021г., би могло да намери обяснения с
необходимите изследвания на детето, извършени на 16.-2.2021г., включително и скенер на
глава. Лекуващият лекар преценява дали да ги извърши, включително и ако травмата е
стара. Отделно от това, предмет на исковата претенция, не са травми на главата.
Според приетото по делото заключение по СМЕ, кредитирано от съда като
компетентно и обективно дадено, горепосочените увреждания – 3 на брой, може да се
получат от горния ръб на облегалката на детско столче, при двиЖ.я на детето нагоре към
изправяне от седящо полоЖ.е и едновременно с това и притискане към облегалката на
столчето. За да се получат охлузвания значение има, че притискането е през дрехата на
детето. Според вещото лице, процесните увреждания може да се получат по време на
престоя на детето в детската градина.
Предвид изложеното, съдът намира, че именно в резултат действията на възпитателя
***, по гърба на детето са нанесени телесни увреждания, изразяващи се в охлузване на
8
горната част на гърба. Въпреки че Стоянова се е опитала да успокоява детето - като го е
люлеела странично, обективно, от действията й по задържането му на стола, годни да
причинят увреждания по гърба му, са настъпили същите увреждания. Механизмът на
увреждането се установява и от самия разпит на Стоянова, поради което и възраЖ.ята на
ответника относно компютърната експертиза, са несъстоятелни. При внимателен прочит на
заключението, е видно, че същото само проследява хода на записите, представени от
ответника, като още в о.с.з. по изслушването на съдебния експерт, СРС съобщи на страните ,
че няма да кредитира отговора на последния въпрос – дали травмите могат да се получат по
посочения начин, тъй като вещото лице не е компетентно да отговори на този въпрос.
Отговорът на този въпрос е даден от доктор А. М., който сочи, че стол като видния на
снимките, изготвени към компютърната експертиза, е годен да причини посочените от съда
три травматични увреждания.
Тук е моментът да се посочи, че изложеното от ответната страна в последното о.с.з.,
поддържано в писмените бележки, че е възможно уврежданията на гърба да се причинят от
гърнето на ищеца /видно на снимката на лист 88,89 от делото/, като твърдение на ответната
страна, направено извън срока за отговор и за становище по представените от ищеца
снимки, е преклудирано.
Съгласно чл. 128, т. 6 от Правилника за прилагане на Закона за народната
просвета учителят, респ. възпитателя е задължен да опазва живота и здравето на децата или
учениците по време на образователно-възпитателния процес и на други дейности,
организирани от училището, детската градина или обслужващото звено. В изпълнение на
тези задълЖ.я е недопустимо да се нарушават правата на детето, да се унижава личното му
достойнство, да се прилагат форми на физическо и психическо насилие върху него-арг. от
чл. 129 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. Тези задълЖ.е са
възпроизведени и в чл. 23 и чл. 24 от Правилника за вътрешния ред на ***.
Съдът намира, че с действията си възпитателят *** е нарушила своите задълЖ.я за
опазване здравето на детето и неупражняването на физическа сила. Служителят на
ответника е притискал детето към столчето и го е задържал върху него в продълЖ.е над 15
минути, в рамките на които неколкократно детето се е опитвало да се измъкне, но е било
задържано, което, както вече бе посочено, категорично се установи от прегледа на записа от
занималнята по изготвената съдебно-компютърна експертиза, от показанията на самия
възпитател. Действително, детето е било неспокойно, тревожно и стресирано, доколкото за
първи път се отделя от своите родители. Съдът отчита, че предвид състоянието на детето,
възпитателят е подходил правилно, извеждайки го настрани от останалите деца, за да ги
наблюдава първоначално отдалеч и постепенно да бъде включено в игрите, сложил го е да
седне и го е прегърнал, за да го успокои, но насилственото притискане към столчето, респ.
неговата облегалка, противоречи на добрите педагогически практики и методи.
Прилагането на физическа сила за задържането на детето, годна да му причини трите
травматични увреждания, не е оправдана за опазването на неговото здраве - от свидетеля
Велева, от свидетеля Стоянова, се посочи, че физическа сила е оправдана единствено за
спасяване на живота и здравето на децата, като не се доказа по делото животът и здравето
както на Б., така и на останалите деца в детската градина да е бил под непосредствена
заплаха. Не се доказа и твърдението на ответника, че детето Б. е предпазван, за да не се
получи усложнение с пъпната му херния. След като детето е въведено в детската градина и
горната дреха е съблечена / по думите на свидетеля Велева и свидетеля Стоянова, защото Б.
е повърнал/, детето е въведено за ръка от служител на ответника, в общото помещение за
децата. Детето и възпитателят са се разходили за ръка из помещението. До момента в 11,01
ч., когато възпитателят се опитва да задържи Б. на стола в отделното помещение, Б. не
плаче. Затова, се налага обратният извод - слагането му на стола не е наложително заради
силният му плач, с цел да се предпази от повторно повръщане, респективно – от напъване и
увреждане на хернията. Слагането на стола и задържането на Б. на него против волята му е
9
довело до силния плач. На записа няма кадри докато Б. и възпитателя се разхождат из
стаята, Б. да плаче неудържимо. Следователно, не се доказа твърдението на ответната
страна, че отвеждането на Б. в съседното помещение, поставянето му против волята му на
стол, и задържането му на него, е с цел предпазване на собственото му здраве и живот.
Не е спорно между страните, че ответникът е възложил на своите служители -
възпитатели да изпълняват задълЖ.я, свързани с полагане на необходимите грижи по
отношение на поведението на посещаващите детското заведение деца, за да не настъпи
увреждане на тяхното здраве. Що се отнася до вината, по смисъла на чл. 45, ал. 2 ЗЗД тя се
предполага до доказване на противното. В тежест на ответника е да ангажира доказателства
за оборване на презумцията за виновно причиняване на вредите. В хода на процеса такива не
са ангажирани и презумцията не е оборена. Действително, директорът и възпитателят са
били предупредени за пъпната херния на детето и това, че не трябва да бъде оставяно дълго
време да плаче, което се установява от показанията на св. *** и Велева. Не се спори и че
възпитателят, към момента, в който Б. е бил на стола, го е държал по начин, че да не увреди
пъпа на детето. В настоящия случай служителят не е преценил вероятността ищецът да
нарани гърба си при допира с облегалката на стола, предвид двиЖ.ята, които извършва. В
този смисъл е и изводът на Държавна агенция за закрила на детето, видно от приложеното
по делото писмо от 25.03.2021г., при направата на проверка по отношение на случая. В
същото време обаче отговорността на служителите, които работят с деца на такава ниска
възраст (под 2 г.) е значително по-голяма, още повече по време на адаптационния период на
едно дете. Б. се е отделил за първи път от своите родители и макар и те да имат ангажимент
към успокояване на детето преди постъпването му в детската градина, е нормално детето да
е разстроено, тревожно и стресирано, какъвто е бил и ищецът при влизането си в
занималнята. Отговорност на възпитателите е в този случай да успокоят детето, но без да
използват излишна сила и да причиняват увреждания.
След преценка на събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, съдът
приема за установено, че в резултат от неизпълнението на задълЖ.ята от страна на
помощния персонал-служители на ответника за опазване здравето на децата и употребата на
физическа сила, задържайки детето върху столче, по гърба на същото са нанесени телесни
увреждания, причинили болки и страдания. Решаващият състав намира, че в случая са
налице предпоставките на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, за да бъде ангажирана
отговорността на ответника.
При определяне на размера на обезщетението за претърпените неимуществени вреди
следва да се съобрази чл. 52 ЗЗД, съгласно която разпоредба обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Това е основен принцип в
правото, който обаче не се прилага абстрактно, а съобразно конкретните обстоятелства, при
които са настъпили вредите. По отношение на размера на обезщетението, съдът следва да
съобрази тежестта на претърпените телесни увреждания, свързаните с това болки и
страдания, претърпения стрес от пострадалия, вида и характера на увреждането, периода на
възстановяване, отраЖ.ето, което увреждането е дало върху ежедневието на пострадалия.
Видно от СМЕ уврежданията са причинили болка, която е не по-силна от обичайната.
Съдът отчита, че телесните увреждания не са от характер да причинят болка с голям
интензитет, като най-силни са били в деня на увреждането, не е било необходимо болнично
лечение и болките не са продължили дълъг период от време. Безспорно и житейски
обосновано е, ситуацията в детската градина да е предизвикала стрес у детето, като видно
от посоченото от майката същото е отказвало да седи върху столче за хранене, пищял е и
бил разстроен.
Относно възраЖ.ето на ответната страна, че предмет на иска не са прихологическите
травми, нанесени от инцидента. Видно от исковата молба, в нея са излоЖ. твърдения, че от
деня на инцидента, детето станало много неспокойно, непрекъснато сънувал кошмари,
10
отказвал да седи на столчето си за хранене, като в тези моменти ставал силно разстроен и
пищял. По – долу е поискано заплащане обезщетение за вреди – както физически, така и
психотравма. Затова, възраЖ.ето е неоснователно.
За психичното състояние на детето след инцидента основно информация дава майката
и това е логично с оглед ниската възраст на детето и това че то не говори, като майката е
тази, която има постоянен и ежедневен контакт с него. Житейски логично е ситуацията да е
предизвикала по-трайни и дълбоки психологични последици у детето. За емоционалното
състояние на детето след 16.02.2021г. е прието заключение по СПЕ, както е и разпитан
психологът, който е работил с него след процесния инцидент в Център за социална
рехабилитация интеграция „Таралежи" към СдруЖ.е „Дете и пространство". Специалистите
са установили, че детето е тревожно, не може да се отдели от родителите и му е трудно да
установи връзка с възрастен. Работата с детето е продължила значително време, като
ситуацията се подобрила към м.11.2021г. и детето започнало да посещава детска градина
през м.02.2022г. Съдът обаче намира, че не се установява това психическо състояние на
детето да е изцяло в причинно-следствена връзка с инцидента от 16.02.2021г. Състоянието
на детето е съвкупност от фактори-семейна среда, тръгване на детска градина, здравословно
състояние, като всичко това влияе как детето приема една ситуация, видно от посоченото от
вещото лице. Според последното, ако към момента има травма, тя не е само от детската
градина, както и че такъв тип травма, еднократна, се лекува по-бързо. Според св. П., в по-
късен етап от работата с детето станало ясно, че майката и бащата имат проблеми помежду
си. Съдът отчита, че родителите на детето са разделени, като между тях е образувано
производство по гр.д. № 37427/2022г. с правно основание чл. 127, ал.2 СК. В рамките на
исковата молба въз основа на която е образувано соченото гражданско дело, е налице
извънсъдебно / в смисъл на ненаправено по настоящото производство, иначе изявление пред
съд/, признание на майката на ищеца, че в нощта преди случилото се, родителите са се
карали до 3 часа през нощта, ценено от настоящия състав, на основание чл.175 ГПК.
Същото, заедно с установеното по делото от вещото лице по съдебно – психиатричната
експертиза, както и свидетеля П., че Б. бил най- силно разстроен от раздялата на родителите
си, налагат извода, че психическото състояние на Б. от 16.2.2021г., и нежеланието му да се
разделя с майката, нежеланието му да остава с други възрастни, които да се грижат за него, е
вследствие както на инцидента в детската градина, така и на раздялата между родителите.
Безспорно, раздялата на родителите и отношенията между тях също повлияват върху
психичното състояние на детето. Това се потвърждава и от вещото лице, според което за
детето раздялата на родителите е болезнена тема. Съдът намира, че не се установява
проявената в месеците след 16.02.2021г. силна тревожност у детето да е резултат единствено
от ситуацията в детската градина, особено в продълЖ.е на над година след инцидента.
Предвид изложеното, съдът намира, че не се доказа детето да изпитва психически стрес,
продължаващ и към настоящия момент, в резултат на инцидента от 16.02.2021г., както се
твърди в исковата молба.
По излоЖ.те съобраЖ.я, настоящият съдебен състав приема, че размерът на
обезщетението, който съответства на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД и при
съобразяване, че самото осъждане има овъзмездителен характер, следва да бъде определен
на сумата от 2000 лв. До този размер предявения иск следва да бъде уважен, а за разликата
до пълния му размер отхвърлен като неоснователен.
Относно претенцията за лихва:
Тъй като се касае за отговорност за увреждане, ответникът по силата на чл. 84, ал. 3 от
ЗЗД е в забава от датата на увреждането – 16.02.2021 г., поради което ответникът следва да
бъде осъден да заплати и законната лихва от датата на увреждането до окончателното
плащане.
По разноските:
11
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и двете
страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от иска.
От страна на ищеца са направени и доказани разноски за държавна такса - 204 лв., 300
лв. депозит СМЕ, 400 лв. депозит съдебно-компютърна експертиза, 15 лв. съдебни
удостоверения, 950 лв. адвокатско възнаграждение. По направеното възраЖ.е за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът го намира за основателно. Предвид
фактическата и правната сложност на делото, събраните многобройни доказателства,
нормата на чл. 7, ал.2, т.2 НМРАВ (Въз основа интереса по в редакцията й преди
изменението, публикувано в ДВ от 4.11.2022г, тъй като действащата разпоредба е към
приключване на устните състезания по делото) , и минимален размер 810 лева, съдът
намира, че възнаграждението не е прекомерно, предвид множеството доказателства, събрани
по делото. По съразмерност, на ищцовата страна, се дължат 893,73 лв.
Ответникът е направил и доказал разноски за СМЕ - 300 лв., 5 лв. за съдебно
удостоверение и 3000 лв. адвокатско възнаграждение. Срещу последното също е наведено
възраЖ.е за прекомерност, като по гореизлоЖ.те мотиви съдът намира, че адвокатското
възнаграждение следва да бъде намалено на 950 лв. По съразмерност, на ответника се
дължат 762,84лв.
На основание чл. 77 ГПК ищецът и ответникът следва да бъдат осъдени да заплатят в
полза на бюджета на СРС платено възнаграждение за вещо лице по изготвената съдебно-
психологическа експертиза от бюджета на СРС в общ размер от 600 лв., разпределено, на
ищеца – съразмерно на отхвърлената част от иска – 364,71 лева, а на ответника –
съразмерно на уважената част – 235,29 лева.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 49, вр. чл. 45 вр. чл. 52 ЗЗД Частна детска градина ***,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: ***, да заплати на Б. М. М., ЕГН:
**********, представляван от своя баща и законен представител М. К. М., ЕГН: **********,
съдебен адрес: ***, сумата от 2000 лв. по предявения като частичен иск от 9000 лв,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, в резултат от причинени от служител на ответника на 16.02.2021г. телесни
увреждания, ведно със законната лихва от деня на увреждането – 16.02.2021г., до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уваЖ.я размер от 2000лв.
до пълния предявен размер от 5100 лв. (предявен като частичен от 9000 лв.).
ОСЪЖДА Частна детска градина ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
***, да заплати на Б. М. М., ЕГН: **********, представляван от своя баща и законен
представител М. К. М., ЕГН: **********, съдебен адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 893,73 лв разноски в производство.
ОСЪЖДА Б. М. М., ЕГН: **********, представляван от своя баща и законен
представител М. К. М., ЕГН: **********, съдебен адрес: *** да заплати на Частна детска
градина ‚Палави крачета“, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: *** на основание
чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 762,84лв. разноски в производство
ОСЪЖДА Б. М. М., ЕГН: **********, представляван от своя баща и законен
12
представител М. К. М., ЕГН: **********, съдебен адрес: *** да заплати в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Софийски районен съд сумата от 364,71 лева,
представляваща платено възнаграждение за вещо лице по съдебно-психологическа
експертиза.
ОСЪЖДА Частна детска градина ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
*** да заплати да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски
районен съд сумата от 235,29 лева, представляваща платено възнаграждение за вещо лице по
съдебно-психологическа експертиза.
Сумата е платима от ответника в полза на Б. М. М. по банкова сметка ***.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13