Решение по дело №656/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 476
Дата: 7 юли 2023 г.
Съдия: Владимир Атанасов Пензов
Дело: 20231210200656
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 април 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 476
гр. Благоевград, 07.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20231210200656 по описа за 2023 година
Производството по делото е по реда на чл.72, ал.4 от ЗМВР във връзка с
чл.22 във връзка с чл.23 от ЗАНН, във връзка с чл.145 и сл. от АПК.
Делото е образувано по жалба на А. А. В. с ЕГН **********, с
постоянен адрес: ... срещу Заповед за задържане на лице с рег. № 1899зз-73 от
27.03.2023г., издадена от Й. .. Л. на длъжност Разузнавач в Сектор
„Криминална полиция“ при 01 РУ на ОДМВР – Благоевград, на основание
чл.72 ал.1 т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи, на лице са
данни за извършено престъпление по чл.346 ал.1 от НК във връзка с ДП 1899
ЗМ-11120023г. по описа на 01 РУ - Благоевград, с която е задържана за срок
от 24 часа.
С жалбата се твърди, че атакуваната Заповед за задържане на лице е
незаконосъобразна, необоснована и издадена в нарушение на процесуалните
правила. Сочи се, че в заповедта не се установява недвусмислено какво е
основанието заради което лицето е задържано, като е нарушени и принципа
на съразмерност при задържане на определено лице. В конкретния случай не
е налице пълнота на фактическите и правни основание за задържането на
лицето, не съдържа факти или информация, сочеща за осъществяването на
обосновано подозрение за извършване на престъпление, а само е посочен
текст от НК, като липсват факти и обстоятелства, свързващи жалбоподателя с
това престъпление или сочещи на подозрение за извършено от същата
престъпление. Нарушено е правото на жалбоподателя да разбере за
осъществяването на какви действия се налага принудителното ограничаване
на свободното му предвижване, което съставлява нарушение на чл.5 от
ЕКЗПЧОС. Иска се от съда да постанови съдебен акт, с който да отмени
изцяло оспорената заповед за задържане.
1
В съдебно заседание жалбоподателя А. В., чрез процесуалния си
представител – адв. Пенко Ненов поддържа жалбата, ангажира доказателства
в подкрепа на тезата си и изразява становище по същество, като моли
оспорената заповед да бъде отменена изцяло.
Издателят на заповедта Й. .. Л. на длъжност Разузнавач в Сектор
„Криминална полиция“ при 01 РУ на ОДМВР – Благоевград поддържа
заповедта, като сочи че е издадена във връзка с ДП 1899 ЗМ-11120023г. по
описа на 01 РУ – Благоевград, по което разследвано престъпление по чл.346
ал.1 от НК. Производството е образувано по сигнал на пострадалия ..., който
при разпит пред разследващия полицай е и оперативния работник е
споделил, че съмненията за отнетият му автомобил и последвалия опит
същият да бъде запален са насочени към неговата бивша съпруга –
жалбоподателката А. А. В.. Тъй като при установяване на автомобила имало
съмнения, че същият е отворен с ключ, а не е разбит на 27.03.2023г. от ... –
Началник Сектор „Криминална полиция“ е създадена организация за
установяване и задържане на лица, които евентуално са съпричастни към
деянието. В тази група попадала и А. А. В.. На издателя на заповедта и
полицай В. било разпоредено да установят жалбоподателката В. и да я
доведат в районното управление, да беседват с нея и да й бъдат снети
обяснения. При довеждането на г-жа В. в управлението, полицай В. провел
беседа със същата, а полицай Л. издал процесната Заповед за задържане за
срок от 24 часа, докато се извършват процесуално-следствените действия по
делото. Полицай Л. е категоричен, че заповедта за задържане е издадена, като
е дадена възможност на задържаното лице да се свърже със сина й и
приятелки. Сочи също, че В. е установена и задържана от дома й, тя изложила
в беседата своята версия по случая, както и че заповедта е издадена по бланка
която се попълва и в случая той е подписал въпросната заповед.
ОДМВР – Благоевград и 01 РУ при ОДМВР – Благоевград не ангажират
представител по делото, не сочат доказателства и не излаган становище по
същество на делото.
Районна прокуратура - Благоевград надлежно призована, не ангажира
представител и становище по жалбата.
Районният съд, в пределите на своите правомощия за съдебен контрол
по законността на атакуваният административен акт и като отчете
приложимото право и практиката на съдилищата, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от лице с право
да обжалва атакуваната Заповед за задържане на лице по чл.72 ал.1 т.1 от
ЗМВР и то е сторило това в срока по чл.149 на АПК.
От събраните и анализирани в хода на делото доказателства се установи
от фактическа страна, че Заповед за задържане на лице с рег. № 1899зз-73
от 27.03.2023г. е издадена от Й. .. Л. на длъжност Разузнавач в Сектор
„Криминална полиция“ при 01 РУ на ОДМВР – Благоевград, на основание
чл.72 ал.1 т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи, с която е
задържана за срок от 24 часа лицето А. А. В. с ЕГН **********, с постоянен
2
адрес: .... В заповедта е посочено, че е издадена в 09.40 часа на 27.03.2023г. в
гр.Дупница, като това е момента, в който е ограничено правото на свободно
придвижване на лицето А. А. В. и същата е задържана за срок от 24 часа в
помещение за временно задържане в 02 РУ – Благоевград, като същата е
връчена на задържаното лице, но то отказало да я подпише. Отказът на
задържаното лице да подпише заповедта за задържане е удостоверен с
подписа на полицай ... ... Като фактически и правни основания за
задържането, респ. мотиви на заповедта е посочено единствено, че „на
основание чл.71 ал.1 т.1 от ЗМВР, на лице са данни за извършено
престъпление по чл.346 ал.1 във връзка с ДП 1899 ЗМ-11120023г. по описа на
01 РУ – Благоевград.“. След фактическото задържане на лицето, в 09.40 часа
на 27.03.2023г. й е предоставена декларация, в която А. А. В. декларирала, че
при задържането си е уведомила адв. Н. ..., не желае адвокатска защита от
служебен адвокат по реда на ЗППП; има здравословни проблеми, тъй като
страна от 1.Хипертония, 2. Диабет и 3. Увреждане на щитовидната жлеза; не
желае медицински преглед от лекар; желая сина й Асен Влахов, като член от
семейството и приятелката й Боряна Трайкова да бъда уведомени за
задържането й, както и е уведомена за правото й на свиждане, да получава
колети и храна и ще ползва храната по Диета № 9. От разписка към заповедта
за задържане, се установява, че А. А. В. е получила екземпляр от заповедта,
запознал се е със съдържанието й и е освободен в 09.20 часа на 28.03.2023г.
При задържането на А. А. В. е извършен и обиск, за което е изготвен и
подписан Протокол за обиск на лице, подписан от същата, в който е
направено и отбелязване отново срещу подпис, че „Вещите са мой.“, а при
освобождаването на същата е изготвена Разписка за върнати вещи и пари за
задържано лице от 28.03.2023г., с която на В. срещу подпис и по опис са
върнати иззетите при задържането вещи и пари. При задържането на А. А. В.
й е извършен и медицински преглед в Медицинска служба към ОДМВР –
Благоевград, като й е издадена Медицинска бележка № 874 от 27.03.2023г., в
която е отбелязано, че не съобщава оплаквания.
От приложените по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че съгласно писмо вх. № 2737/2023г. от 18.05.2023г. по описа на
Районна прокуратура – Благоевград, на 21.03.2023г. в условията на чл.212 ал.3
от НПК е образувано ДП 1899 ЗМ-11120023г. по описа на 01 РУ –
Благоевград за това, че за времето от 18.00 часа на 19.03.2023г. до 10.00 часа
на 20.03.2023г. противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство,
марка и модел „Мазда 6“ с рег. № ..., от владението на ..., жив. в ..., ет.3, ап.8,
без негово съгласие, негова собственост, паркиран в гр.Благоевград,
ул.“Дойран“ № 17 – престъпление по чл.346 ал.1 от НК, като в хода на
разследването по делото не е привлечено наказателно-отговорно лице в
качеството на обвиняем. Поради това не е взимана мярка за неотклонение или
друга мярка за процесуална принуда по реда на Раздел II, Глава седем от
НПК. До настоящия момент в Стадия „Разследване“ на досъдебното
производство са извършени следните процесуално-следствени действия:
незабавно обявяване за ОДИ на предмета на престъплението; установяване на
предмета на престъплението и незабавно извършване на оглед на
3
местопроизшествие от разследващ полицай; снемане от ОДИ на предмета на
престъплението; разпит на пострадалия ...; като писмени доказателства са
приложени документи, индивидуализираще предмета на престъплението и
неговия собственик – заверени копия на документи, установяващи правото на
собственост, заверени копия на СРМПС - Част I и Част II, заверени копия на
Застрахователна полица от ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД – София с
покритие „Гражданска отговорност“; заверени копия на документи,
установяващи неговата техническа изправност, валидна до 18.01.2024г.;
изготвяне на Заключение по химическа експертиза; възлагане на Оперативно-
издирвателни мероприятия, които са изпълнени; анализ на записи от
охранителна камера. Към настоящия момент наказателното производство по
посоченото досъдебно производство се намира в неговата досъдебна фаза,
Стадий „Разследване“, втори етап „Първоначални следствени действия“.
Представено е писмо УРИ 189900-3240 от 15.05.2023г. на 01 РУ при
ОДМВР- Благоевград, ведно с Докладна записка от полицай Георги .., от
които се установява, че във връзка с ДП 1899 ЗМ-11120023г. по описа на 01
РУ – Благоевград на 27.03.2023г. със заповед за задържане за срок от 24 часа
са задържани: А. А. В. с адрес: ... и ... с адрес: .... От лицата А. А. В. и ... във
връзка с досъдебното производство са снети писмени обяснения, като не с тях
не е извършвано ПСД – разпит.
По делото са представени Епикриза на името на А. А. В. от „СБР –
Национален комплекс“ ЕАД, Филиал Нареченски Бани, Болничен лист №
Е2023/0527099 на името на А. А. В. от „СБР – Национален комплекс“ ЕАД,
Филиал Нареченски Бани; два броя билети за БДЖ, съответно от 16.03.2023г.
за направление Благоевград – Пловдив – Благоевград и за 25.03.2023г. за
направление Пловдив – Благоевград; три броя Фактури с доставчик „СБР –
Национален комплекс“ ЕАД, Филиал Нареченски Бани и получател А. А. В.,
ведно с касови бележки № 633988 от 15.03.2023г.; № 633985 от 14.03.2023г. и
№ 634078 от 22.03.2023г., съответно за такса избор стая, такса индивидуално
бельо и такса избор храна; за нощувки придружител и КЗУ, ведно с два броя
застраховки „Злополука на пациент в лечебно заведение“ на името на А. А. В.
от „Дженерали Застраховане“ АД, от които се установява, че за времето от
15.03.2023г. до 22.03.2023г. жалбоподателката А. А. В. е провела лечение по
КП (265) – 265 – Физикална терапия и рехабилитация при болести на опорно-
двигателн апарат“ в „Специализирана болница за рехабилитация –
Национален комплекс“ ЕАД, Филиал Нареченски Бани.
С показанията си пред съда, свидетеля В. установява, че работи като
разузнавач в Сектор „Криминална полиция“ в 01 РУ – Благоевград, като към
края на м.март 2023 г. работил на същата длъжност и на същото място. Във
връзка със случая с противозаконно отнемане на автомобил, който
впоследствие е запален се е срещал с жалбоподателката В. два пъти
служебно. Първият път бил във връзка с ПТП, при което тя блъска жена и
напуска местопроизшествието и вторият случай е този, за който съм
призован, във връзка с палежа на автомобила и нейното задържане във връзка
с този случай. При това задържане установява, че с полицай Й. Л. отишли да
задържан В.. Имало жалба от бившия й съпруг, както и информация, че е
4
предлагала на лица да отнемат автомобила и е разполагала с ключ за този
автомобил, като даже имало и материали по досъдебното производство,
обяснение от лице, на което е предложила да вземе автомобила, за който тя е
имала ключ, но лицето е отказало да извърши това нещо. Свидетеля сочи, че
със самата жалба на съпруга на жалбоподателката не е запознат, но му било
разказано, че автомобилът е преместен и след това е изгорял. Ръководителят
на Сектор „Криминална полиция“ му възложил задача и от него свидетеля
знае тези факти. Сочи, че г-жа В. била в жилището си, когато отишли в дома
й и оттам била доведена в 01 РУ. Заповедта за задържане не е сигурен кой е
изготвил, но е сигурен, че лицето била доведена в районното управление.
Установява също, че тогава колегите му работели и с лице, за което имало
данни, че имат близки отношения много години, който е дал показания за
това, че му е предлагала да се отнеме МПС и му е казала, че има ключ. При
задържането сочи, че не е имало съпротива, но имало единствено вербално
критикуване, че я задържат, че не е виновна, че е виновен нейния съпруг.
При така установеното от фактическа страна, съдът от правна страна
прие, че атакуваната Заповед за задържане на лице с рег. № 1899зз-73 от
27.03.2023г., издадена от Й. .. Л. на длъжност Разузнавач в Сектор
„Криминална полиция“ при 01 РУ на ОДМВР – Благоевград, на основание
чл.72 ал.1 т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи, на лице са
данни за извършено престъпление по чл.346 ал.1 от НК във връзка с ДП 1899
ЗМ-11120023г. по описа на 01 РУ - Благоевград, е незаконосъобразна.
В рамките на настоящият съдебен контрол, съдът е длъжен да прецени,
дали са налице възможните основания за оспорване на атакуваният акт по
чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, а именно: компетентност на
издателя; спазване на установената форма за издаване на обжалваният акт;
допускането на съществено процесуално нарушение при издаването на акта;
противоречие с материалните разпоредби; съответствие с целта на закона, а
съгласно практиката на ЕСПЧ, и съразмерност на наложената санкция
/предприета административна принудителна мярка/ в казуса.
По компетентността на издателя:
Обжалваната Заповед за задържане на лице с рег. № 1899зз-73 от
27.03.2023г., е издадена от Й. .. Л. на длъжност Разузнавач в Сектор
„Криминална полиция“ при 01 РУ на ОДМВР – Благоевград, на основание
чл.72 ал.1 т.1 от Закона за Министерство на вътрешните работи, което го
прави компетентен орган за издаване на процесната заповед по смисъла на
чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР във връзка с чл.57 ал.1 във връзка с чл.6 от ЗМВР.
По формата на обжалваният акт и процесуалната му
законосъобразност:
Обжалваната заповед е в писмена форма и формално съдържа всички
изискуеми се за нея реквизити, което обуславя извода за спазена форма на
акта. Така видно от съдържанието на обжалваният акт, същият е надлежно
изведен и отразен в регистър, посочена е датата и мястото на издаването му,
посочени са правните основания за задържането, посочено е името на
задържаното лице и адрес на същият, периода на задържане, разяснени са със
5
заповедта и правата на задържаното лице по чл.72, ал.3, 4 и 5 и респ. чл.73 от
ЗМВР, като заповедта е подписана от издателя и връчена на адресата. Наред с
това обаче, в разглежданата Заповед за задържане на лице липсва фактическо
описание на основанието въз основа на което се задържа, като същото би
следвало да представляват мотиви към същата и да отговарят на въпросите,
защо и в какво качество лицето се задържа. В случая формално е посочено, че
„на лице са данни за извършено престъпление по чл.346 ал.1 от НК във връзка
с ДП 1899 ЗМ-11120023г. по описа на 01 РУ – Благоевград“, от което не става
ясно кои са причините наложили задържането на А. А. В., какво е нейното
отношение и съпричастност към извършеното престъпление и започнатото
досъдебно производство, като предвид посочване на разпоредбата на чл.72
ал.1 т.1 от ЗМВР, отговорите на тези въпроси се извличат само и единствено
по тълкувателен път. Ето защо, съда приема, че обжалваната заповед е
издадена при липса на описание на фактическите основания, довели до
задържането на лицето, което във всички случаи обуславя извод за липса на
мотиви в административния акт, което е пречка за надлежно упражняване
правото на защита на задържаното лице от една страна, а от друга и
препятства съдът да извърши задълбочена и правилна преценка за наличието
на правните основания за осъществяване на задържането, което обуславя
процесуалната незаконосъобразност на разглеждания административен акт.
По съответствието на обжалваната заповед с материалния закон:
Съгласно нормата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, полицейските органи
могат да задържат лице, за което има данни, че е извършило престъпление.
Следователно, законодателят е предоставил на полицейските органи
правомощието за издаване на заповед, като процесната за задържане на лице
при наличието на посочените от законодателя предпоставки за това, като тази
преценка на полицията е в условията на така нар. “оперативна
самостоятелност“. Последното означава, че полицейските органи не са
длъжни да изследват и издирват категорични доказателства за това, че
задържаното лице виновно е извършило от обективна страна конкретно
престъпление, а е достатъчно само към датата на задържането, да са събрани
достатъчно данни за да се направи разумен и обоснован извод за
съпричастност и вероятно участие (авторство) на едно лице в извършването
на конкретно разследвано престъпление, като според практиката на
съдилищата, дори не е необходимо спрямо задържаният да е повдигнато
обвинение за извършването на такова престъпление по смисъла на НПК (в
тази насока е решение № 3329 от 25.03.2015г. на ВАС по адм. д. №
7990/2014г. на ВАС, V-то отделение; Решение № 8258/06.07.2015г. по адм. д.
№ 14188/2014г. на ВАС, V-то отделение и решение на № 1739 от 12.10.2018г.
по адм. д. № 1803 от 2018г. на АС-Бургас). Този законодателен подход не се
счита и за нарушение на основните права на гражданите по ЕКЗПЧОС,
защото при прилагането на принудителната административна мярка за 24-
часово задържане на едно лице по ЗМВР с нарочна заповед, според Съда по
правата на човека, е достатъчно националният съд да изследва въпроса, дали е
налице „обосновано подозрение“ в извършването на конкретно
престъпление, от страна на задържаното лице, като конкретността на
6
престъплението включва, „посочването в заповедта на достатъчно
информация /факти/, която би задоволила и обективен наблюдател, че
въпросното лице може да е извършител на специфично престъпление“ (в тази
насока е решение на ЕСПЧ по делото Петков и Профиров срещу България от
24.06.2014г., както и решението на същият съд по делото „Джабирови и други
срещу България“ по жалба с № 6095/2011, постановено към 31.03.2016г.).
В конкретният казус, при издаването на обжалваната Заповед за
задържане на 27.03.2023г. в 09.40 часа, полицейският орган - издател на този
акт се доказа по категоричен начин, че не е имал достатъчно данни /събрана
информация и документи по служба/, за да може в рамките на оперативната
си самостоятелност, да направи обоснованият и разумен извод за
съпричастност и участие на жалбоподателя А. А. В. в извършването на
конкретното престъпление с правна квалификация по чл.346 ал.1 от НК. В
тази връзка и с показанията на свидетеля В., дадени на 09.06.2023г. пред
настоящия съдебен състав се установява, че по данни на ръководителя на
Сектор „Криминална полиция“ му е възложена задача за задържане на лицето
и от него знае фактите по случая, но не и че А. В. е автор или съпричастна по
някакъв начин към авторството на процесното престъпление по чл.346 ал.1 от
НК. Именно тези обстоятелства се потвърждават и от показанията, дадени в
настоящото производство от свидетелите Л. – издател на процесната заповед
за задържане на. На фона на така установените по досъдебното производство
обстоятелства и липсата на установено и идентифицирано заподозряно лице,
уличено в извършване на престъплението по чл.346 ал.1 от НК, липсва и не
може да бъде осъществена каквато и да било преценка за съпричастността и
евентуално обосновка на подозрението, че жалбоподателят А. А. В. може да е
негов извършител. Отделно от това по делото са налични доказателства за
пребиваване на жалбоподателката А. А. В. извън Благоевград, в лечебно
заведение – „Специализирана болница за рехабилитация – Национален
комплекс“ ЕАД, Филиал Нареченски Бани за времето от 15.03.2023г. до
22.03.2023г., докато видно от представените данни на Районна прокуратура –
Благоевград, въпросното престъпление е осъществено за времето от 18.00
часа на 19.03.2023г. до 10.00 часа на 20.03.2023г., като липсват аргументи за
това, по какъв начин задържаното лице би могло да бъде съпричастно към
авторството на разследваното престъпление, като се е намирало на разстояние
от стотици километри от предмета на престъплението – лек автомобил
„Мазда 6“ с рег. № .... При това положение, съдът констатира, че към
посоченият в обжалваната заповед момент на издаването й и реалното
задържане на жалбоподателя, а доколкото в обжалваният акт не са посочени
други фактически и правни основания и мотиви за процесното задържане, а
само образуването на досъдебно производство, то не се доказа, че свидетеля
Л. е могъл да формира и, че е формирал обективно към този момент
обоснован извод за съпричастност и вероятно участие и на жалбоподателката
в извършването на престъплението по чл.346 ал.1 от НК, но въпреки това
същият е издал обжалваният акт. Изложеното обуславя материалната
незаконосъобразност на обжалваният акт поради неговото несъответствие с
нормата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР, а това мотивира и отмяната му.
7
По съответствие на обжалваната заповед с целта на закона:
Приложената принудителна административна мярка в разгледаният
казус, не е била в съответствие с целта на закона /ЗМВР/, тъй като е
предвидена именно за да се обезпечи възможност на разследващите органи,
да разкрият извършването и извършителят на конкретно престъпление, което
според законодателя е приоритетно в хипотезата на чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР,
пред правото на свободно придвижване на задържаното лице, когато за
последното са събрани достатъчно данни за да се създаде обосновано
подозрение, че лицето е съпричастно или участва в извършването на
конкретно разследвано престъпление. В този смисъл и процесното 24-часово
задържане на жалбоподателката с начален час 09.40 часа на 27.03.2023г. и
краен час 09.20 на 28.03.2023г., без въобще да са налице предпоставките за
изводи в насока на съпричастност на жалбоподателката А. А. В. към
престъплението по чл.346 ал.1 от НК, категорично не подпомага
разследването, нито пък съответства на целта на закона за приложението на
чл.72 ал.1 т.1 от ЗМВР. Последното също обуславя незаконосъобразността на
обжалваната заповед, като не обосновава и съразмерност на това задържане в
разгледаният казус.
По изложените съображения и на основание чл.172, ал.2 от АПК във
връзка с чл.72 ал.4 във връзка с ал.1 т.1 от ЗМВР, СЪДЪТ

РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА Заповед за задържане на
лице с рег. № 1899зз-73 от 27.03.2023г., издадена от Й. .. Л. на длъжност
Разузнавач в Сектор „Криминална полиция“ при 01 РУ на ОДМВР –
Благоевград, на основание чл.72 ал.1 т.1 от Закона за Министерство на
вътрешните работи, на лице са данни за извършено престъпление по чл.346
ал.1 от НК във връзка с ДП 1899 ЗМ-11120023г. по описа на 01 РУ -
Благоевград, с която А. А. В. с ЕГН **********, с постоянен адрес: ... е
задържана за срок от 24 часа.
Решението може да се обжалва пред Административен съд –
Благоевград чрез Районен съд – Благоевград в 14-дневен срок, считано от
съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8