О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 123
гр.
Хасково, 18.12.2019г.
Административен съд – Хасково, в закрито съдебно заседание на осемнадесети декември две хиляди и
деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: АНТОАНЕТА МИТРУШЕВА
като разгледа докладваното от съдия А.МИТРУШЕВА
частно административно дело № 1388 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 60, ал. 5 от АПК.
Образувано е по жалба на "СЕЙЧО"
ООД, ЕИК : 12*******, със седалище и адрес на управление: гр.Любимец,
обл.Хасково, ул.“Преслав“ № *, представлявано от Ш. Ч. О – управител и
едноличен собственик на капитала, чрез адв.М.Ф. ***, срещу Разпореждане за
предварително изпълнение на наложена със Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-883-0031970/03.12.2019г. на Началник отдел
"Оперативни дейности" Пловдив в ЦУ на НАП принудителна
административна мярка - запечатване на търговски обект - магазин „Сейчо“,
находящ се на автомагистрала „Марица“ на км.83 преди разклона за гр.Любимец, вляво
на Коопаркинг, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното
разпореждане е неправилно и незаконосъобразно, както и немотивирано, доколкото
изложените от административния орган "мотиви за допускане на предварително
изпълнение" били бланкетни и представлявали общо теоретично изложение, без
в същото да са изложени ясни и конкретни факти. В случая административният
орган приел, че предварителното изпълнение е наложително за предотвратяване и
преустановяване на административни нарушения от същия вид, като посочил на
първо място, че неизпълнението на задължението за издаване на съответния
документ за продажба засяга особено важни държавни интереси - спазване на
фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства. В случая било
несъмнено, че законът предвижда задължение за търговците, извършващи продажби
на стоки и услуги, да издават касова бележка от монтирано в обекта фискално
устройство с дистанционна връзка с НАП за всяка една продажба, при която плащането
става в брой, като за неизпълнение на това задължение законът предвиждал
налагането на имуществена санкция и независимо от санкцията - налагането на ПАМ
"запечатване на ТО", в който е извършено нарушението. По никакъв
начин обаче законът не обвързал неизпълнението на това задължение със
засягането на съществен държавен интерес, за какъвто административният орган
приел интереса на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и отчитане
на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект,
респективно за правилното определяне на реализираните от задълженото лице
доходи и размера на неговите публични задължения, за да се приеме, че е налице
предпоставката на чл. 60 от АПК за допускане на предварително изпълнение.
По отношение на конкретните факти, свързани с
проверката, се сочи, че в конкретния случай проверяващият екип извършил
първоначално една контролна покупка на 1 бр. кока-кола на стойност 1.00 лв., за
която бил издаден касов бон при получаването на парите в брой от продавач-
консултанта - Т.А.. При поредното влизане на лице от проверяващия екип - Г. Г.,
в обекта, продавач-консултантът не бил зад бара, а в склада на обекта.
Инспекторът по приходите взел от витрината 1 бр. минерална вода, оставил пари
на бара и излязъл. При връщането на лицето А. на бара, проверяващите влезли в
пълен екип и го попитали защо не е маркирал продажбата на минерална вода, след
което започнали и проверка на касовата наличност. Всички тези обстоятелства били
изложени от жалбоподателя във възражението срещу съставения му АУАН, както и от
продавач-консултанта Т.А.срещу съставения на самия него АУАН за неиздаден касов
бон. Тези обстоятелства относно констатираното нарушение безспорно имали
отношение към законосъобразността на заповедта и включеното в същата
разпореждане за предварителното ѝ изпълнение.
На следващо място, наличието на необходимост
от защита на особено важен държавен интерес, административният орган извел и от
установената разлика между фактическата наличност в касата и регистрираните
средства по фискално устройство, за която разлика било посочено, че е от немаркирани
продажби, извод, направен въз основа на декларация от управителя. Следвало да
се има предвид обаче, че тази декларация не била собственоръчно написана от
управителя - Ш. Ч. О, нито представлявала негово изявление, записано от друго
лице, чиито данни да са отбелязани в декларацията. Управителят на дружеството бил
турски гражданин, който не владеел добре български език, още повече писмено. В
този смисъл тази декларация, макар и да имала подпис на лицето, била напълно
негодна да удостовери горното обстоятелство.
Сочи се още, че оставало неясно от изложените
от административния орган мотиви как могат да се създадат условия за
своевременно проследяване на реализирани обороти и защита на този съществен
държавен интерес именно чрез незабавното запечатване на търговския обект с
издаденото разпореждане за предварително изпълнение на ПАМ. Тази необходимост
можела да бъде обоснована с факта на извършеното нарушение, ако такова бъде
доказано, но не и с предварителното ѝ изпълнение. Дори и да се приемело, че
не е издаден касов бон за извършена контролна покупка на една минерална вода, макар
че продавачът в случая нямал обективната възможност да отчете направеното
плащане, нямало как от това единствено нарушение, при положение, че за
предходна покупка била издадена касова бележка, да се изведе изводът, до който
стигнал административният орган за поведение от страна на търговеца, насочено
към укриване на приходи.
Необосновано се явявало и твърдението, че
създадената организация в този търговски обект нямала за цел и не водела до
изпълнение на установените правни регламенти, като една от целите пред
търговеца била именно "отклонение от данъчно облагане, което води винаги
до негативни последици за фиска " . Напротив, било установено, че в обекта има монтирано и въведено
в експлоатация фискално устройство, което отговаряло на изискванията на
наредбата. Също така били представени съхраняваните в обекта свидетелство за
регистрация на това устройство, както и договора за сервизно обслужване и
паспорт, като липсвала констатация, че същите не отговарят на изискванията на
наредбата. Организацията, насочена към укриване на приходи, предполагала не
единичен случай на допуснато нарушение, а трайно установена практика,
документирана по съответния ред. В същото време липсвали данни за други извършени
от това дружество нарушения.
Сочи се също, че органът, издал заповедта и
включил в същата разпореждане за предварителното ѝ изпълнение, направил
опит посредством целите на ПАМ да бъде доказана предпоставка за допускане на
предварително изпълнение, което било недопустим подход. Целите на ПАМ и на
предварителното изпълнение били различни и за реализирането им било необходимо
да бъдат доказани различни предпоставки. Твърди се, че в разпореждането за
допускане на предварително изпълнение не било конкретизирано как в конкретния
случай предварителното изпълнение може да допринесе за защита интереса на
държавния бюджет, свързан със заплащането на данъци върху действително
реализирани приходи, както твърдял административният орган.
В случая, при положение, че се касаело за
продажба на стойност 2,00 лв., за която дължимият данък печалба бил на още
по-малка стойност и при положение, че се касаело за първо нарушение, а не за
системно неизпълнение на задължения на търговеца към фиска, не ставало ясно с
какво се обосновава особено важният държавен интерес и защо административният
орган считал, че изпълнението на акта ще бъде осуетено или сериозно затруднено.
Липсвали изложени факти, подкрепени с доказателства, че дружеството има
неплатени данъци или осигурителни вноски, както и други наложени санкции във
връзка с избягване плащането на публични задължения. С допускането на
предварително изпълнение на наложената със заповедта ПАМ, вредата, която щяло
да понесе дружеството, щяла да бъде в пъти по-голяма от вредата за бюджета от
конкретното нарушение.
Цитираните в разпореждането като аргументи за
допускане на предварително изпълнение, като големината на търговския обект,
мястото на обекта, видът и естеството на предлаганата стока, предполагали
възможност за реализиране на обороти, които предположения не можело да бъдат
определени като конкретни факти към предпоставките, допускащи предварително
изпълнение на ПАМ.
Позоваването на множество основания, както
направил административният орган, изисквало представяне на факти и не
освобождавало органа от успешно провеждане на пълно главно доказване на същите.
С оглед на така изложеното се моли съдът да
отмени Разпореждане с правно основание чл. 60, ал. 1 от АПК във вр. чл. 188 от ЗДДС
за допускане на предварително изпълнение на наложената принудителна
административна мярка "запечатване на търговски обект" със Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № ФК-883-0031970/03.12.2019г.,
издадена от Ж. М.- Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив при
Главна дирекция "Фискален контрол" в ЦУ на НАП. Прави се и евентуално
искане на основание чл. 60, ал. 6 от АПК да бъде спряно допуснатото предварително
изпълнение на ПАМ, обективирано в горната заповед до приключване на
производството с влязъл в сила съдебен акт .
Моли се за присъждане на направените разноски
във връзка с обжалването съгласно представен към жалбата списък за разноските.
В случай че жалбата бъде приета за неоснователна
и от ответната страна се претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, се моли размерът на същото да бъде съобразен с разпоредбата на
чл. 78, ал. 8 от ГПК.
С писмо вх. № 7935/18.12.2019г. по делото е
постъпила изисканата от съда
административна преписка по издаване на процесното разпореждане, съдържаща и писмено
становище от процесуален представител - юрисконсулт, с което се оспорва жалбата
като неоснователна и се моли за присъждане на възнаграждение за юрисконсултска
защита съгласно приложен
списък.
Като взе предвид така изложеното, съдът
намери, че жалбата срещу разпореждането за предварително изпълнение на принудителна
административна мярка е подадена от лице
с правен интерес - адресат на разпореждането за допускане на предварително
изпълнение, в законоустановения
преклузивен срок, предвиден в нормата на чл. 60, ал. 5 от АПК и е допустима
за разглеждане по реда, установен в тази разпоредба.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна,
като съображенията на съда за това са следните:
Обжалваното разпореждане е издадено от
компетентен орган, овластен със Заповед № ЗДУ-ОПР-16 от 17.05.2018г. на
изпълнителния директор на НАП, в предвидената от закона писмена форма и съдържа
изискуемите реквизити, в това число фактически и правни основания за издаването
му. Съдът намира за неоснователни изложените в тази връзка доводи на
жалбоподателя за липса на мотивираност на разпореждането за допускане на
предварителното изпълнение. В изложените от административния орган мотиви се
съдържат достатъчно конкретни факти, относими към предпоставките за допускане
на предварително изпълнение на заповедта. Направени са подробни и относими
констатации относно процесния обект, осъществяваната в същия дейност,
конкретните обстоятелства, свързани с проверката и извършеното нарушение. По този повод следва
да се има предвид, че задължението за мотивиране представлява съществено
изискване за форма, което трябва да се различава от въпроса за обосноваността
на мотивите, свързан със законността по същество на оспорения акт. Мотивите
трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен
начин да излагат съображенията на административния орган, който го издава,
така, че да дадат възможност на засегнатите и съответно заинтересовани от акта
лица да се запознаят с основанията за налагане на съответната мярка, а на съда
– да упражни ефективен контрол за законосъобразност. В конкретния случай, както
вече бе посочено, освен принципните положения относно задълженията на
търговските субекти и защитата на фиска, административният орган е посочил и
конкретни обективни данни, установени при проверката - площ и местоположение на
обекта, стойност на неотчетената продажба, установената положителна разлика
между фактическата и разчетената наличност и др., които обосновават основание
за допускане на предварителното изпълнение на ПАМ.
За да приложи конкретната принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект - магазин „Сейчо“,
находящ се на автомагистрала „Марица“ на км.83 преди разклона за гр.Любимец,
вляво на Коопаркинг, стопанисван от „Сейчо“ ООД, за срок от 14 дни, административният орган е приел, че на 27.11.2019г.
в 15.30ч. в посочения магазин е извършено нарушение по чл. 3, ал. 1 от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, като не е издаден фискален касов бон от въведеното в
експлоатация и работещо в обекта фискално устройство или от кочан с ръчни
касови бележки при осъществена контролна покупка на стойност 2.00 лева. Тези
обстоятелства са отразени в Протокол за извършена проверка в обект сер. АА, № 0031970
от 27.11.2019г. Отпечатан е дневен финансов отчет, като е констатирана
отрицателна касова разлика в размер на 176.69 евро(с левова равностойност
351.45 лева) при фактическа наличност в касата в размер на 516.45 лева(5 лева и
261.50 евро) и регистрирани суми към момента на проверката 165 лева.
Със заповедта е разпоредено на основание чл.
188 от ЗДДС във вр. чл. 60 от АПК предварително изпълнение на наложената принудителна
административна мярка. Изтъкнати са мотиви, свързани с наличието на
предпоставките на чл. 60, ал. 1 от АПК, и по-конкретно - защитата на особено важни държавни интереси,
възможността да бъде осуетено или
сериозно затруднено изпълнението на акта, както и факта, че от закъснението
може да последва значителна или трудно поправима вреда, а именно съществено
отклонение от данъчното облагане по отношение на конкретния субект.
Така допуснатото предварително изпълнение на
наложената ПАМ – запечатване на търговски обект – магазин „Сейчо“, находящ се
на автомагистрала „Марица“ на км.83 преди разклона за гр.Любимец, вляво на
Коопаркинг, стопанисван от „Сейчо“ ООД, се преценя от настоящия състав като
законосъобразно.
Правомощието на административния орган за
допускане на предварително изпълнение на издаваните от него актове е уредено с
разпоредбата на чл. 60 от АПК, към която препраща чл. 188 от ЗДДС.
Разпоредбата на чл. 60 от АПК регламентира
възможността за постановяване на разпореждане, включено в административния акт,
за предварително изпълнение, ако това се налага, за да се осигури животът или
здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени
интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено
изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва
значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните - в
защита на особено важен неин интерес. В тежест на административния орган е да
изложи конкретни съображения за наличието на някоя от изброените предпоставки,
които да обуславят включването в акта на разпореждане за предварителното му
изпълнение.
В конкретния случай е констатирано нарушение
на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г., съгласно която всяко лице е длъжно
да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във
или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
В тази връзка не се спори, че "Сейчо"
ООД е задължен субект по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3, ал. 1 от Наредба №
Н-18/2006 г., че стопанисва търговския обект, спрямо който е наложена
процесната ПАМ, както и че към момента на извършване на проверката и на датата,
на която се твърди, че е извършено нарушението, дружеството е имало въведено в
експлоатация фискално устройство. Фактът на извършване на покупката на стойност
2.00 лв., за която не е издадена
фискална бележка, се установява по безспорен начин от изготвения Протокол за
извършена проверка в обект сер. АА, № 0031970 от 27.11.2019г. Същият, като
съставен от длъжностни лица, в рамките на предоставените им правомощия, се
ползва с доказателствена сила на официален документ и е доказателство за
извършените от и пред органите по приходите действия и установените факти и
обстоятелства - чл. 50, ал. 1 от ДОПК.
Предвид изложените данни в преписката, съдът
счита, че посочените в заповедта цели ще бъдат постигнати именно с допуснатото
предварително изпълнение на ПАМ. Законосъобразното отчитане на продажбите чрез
фискалното устройство на търговския обект е основно задължение на всеки
търговец. От приобщения протокол за извършена проверка и приложенията към него
безспорно се установява, че жалбоподателят е допуснал извършването на продажби
на стоки в посочения обект, предмет на издадената ПАМ, без същите да са отчетени
на ФУ. Налице е осъществено от негова страна нарушение на реда и условията за
отчитане на продажбите и това засяга негативно държавния бюджет. В настоящия
случай се е провела пълна, всеобхватна и всестранна проверка относно всички относими
обстоятелства, които безспорно са изяснили наличието на посочената необходимост
и представляващи основание да се допусне предварителното изпълнение на
издадената ПАМ. Правилно се обосновава, че местонахождението на обекта и
неговото непрекъснато работно време, клиентелата от чужди граждани,
асортиментът на предлаганите стоки, са определящи за разрастването на причинените
вреди на фиска. В случая неотчетената с касов бон продажба действително е в
размер на 2.00 лв., но при проверката е установена и касова разлика от 351.45
лв. в повече между наличните парични средства в касата и тези маркирани във
фискалното устройство. Последното, още повече разгледано в светлината на факта,
че наличността в касата е била 511.45 лева(тоест не са отчетени близо 70 % от
продажбите), свидетелства за поведение
на задълженото лице, изразяващо се в системно неотчитане на продажби чрез
издаване на касов бон, което обосновава необходимостта да бъде преустановено
подобно поведение. Отлагането във времето на налагането на допуснатата ПАМ би
се отразило негативно на преустановителния и превантивния характер на мярката,
чрез които се цели предотвратяване занапред на укриването на реализирани
приходи, съответно гарантиране на реализиране от държавата на приходи от данъци
от реализирани продажби. Предварителното изпълнение на тази мярка в този случай
би се явило гаранция за бъдещо законосъобразно отчитане на продажбите чрез
фискалното устройство на търговския обект и за неизвършване на нарушения от
същия вид след изтърпяването й. Допускането на предварително изпълнение в
случая се явява необходимо за постигане на целта на закона и мярката е съразмерна
по тежест с установените факти и преследваната цел. Изнесените конкретни факти
в мотивите на процесното разпореждане обосноват ясно извода на органа в какво
се изразява накърняването на особено важния държавен интерес - защита на фиска
и заплащане на дължими данъци. Налице са и другите посочени в заповедта
предпоставки, мотивирали административния орган да приложи разпоредбата на чл.
60, ал. 1 АПК, а именно, че съществува опасност изпълнението на акта да бъде
осуетено или сериозно затруднено, както и че от закъснението на изпълнението ще
последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета. За обосноваване на
тези си доводи, органът се е позовал на събраните в преписката доказателства,
които са подкрепени от конкретни факти и съответните доказателства. Поради
изложеното, съдът счита, че обжалваното разпореждане за допускане на
предварително изпълнение е законосъобразно.
Изложеното обуславя извод за неоснователност
на жалбата, поради което оспорването срещу разпореждането за допускане на
предварително изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна
мярка № ФК-883-0031970/03.12.2019г. на Началник отдел "Оперативни
дейности" Пловдив в ЦУ на НАП, следва да бъде отхвърлено.
Настоящият състав на съда намира за
неоснователно обективираното в жалбата искане за спиране на допуснатото
предварително изпълнение до окончателното произнасяне на съда по жалбата срещу
разпореждането за предварително изпълнение с правно основание чл. 60, ал. 6,
изр. второ от АПК. Спирането на допуснатото предварително изпълнение става само
и единствено в случаите, когато то би могло да причини на оспорващия значителна
или труднопоправима вреда. Конкретни основания относно тяхното наличие в
подадената жалба не се навеждат, нито се сочат доказателства за съществуването
на преки и непосредствени вредни последици от допуснатото предварително
изпълнение. Ето защо, съдът счита, че такива липсват и в тази част подадената
жалба поради недоказаност следва да бъде отхвърлена.
При този изход на спора жалбоподателят следва
да заплати на ТД на НАП – Пловдив юрисконсултско възнаграждение в размер,
определен съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, който не може да надхвърля максималния
размер за съответното дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ. Действащата редакция на Наредбата за правната помощ в чл. 25а, ал. 3
предвижда за получаване на документи и книжа по дела и изготвяне на жалби или
възражения възнаграждението да е от 50 лева до 120 лева. С оглед на това, за
запознаване с жалбата и за изготвяне на писмено становище за нейната
неоснователност и формиране на искане за отхвърлянето ѝ, на ответната
страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лева,
съобразно фактическата и правна сложност на спора.
С оглед на гореизложеното и на основание чл.
60, ал. 5 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването на "СЕЙЧО" ООД, ЕИК : 12*******, със седалище и адрес на
управление: гр.Любимец, обл.Хасково, ул.“П.“ № *, представлявано от Ш. Ч. О –
управител, срещу Разпореждане за предварително изпълнение на наложена със
Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-883-0031970/03.12.2019г. на Началник отдел "Оперативни дейности"
Пловдив в ЦУ на НАП принудителна административна мярка - запечатване на
търговски обект - магазин „Сейчо“, находящ се на автомагистрала „Марица“ на
км.83 преди разклона за гр.Любимец, вляво на Коопаркинг, стопанисван от „Сейчо“
ООД, и забрана за достъп до него за срок от 14 дни.
ОТХВЪРЛЯ
искането на СЕЙЧО" ООД, ЕИК : 12*******, със седалище и адрес на
управление: гр.Любимец, обл.Хасково, ул.“П.“ № *, представлявано от Ш. Ч. О –
управител, за спиране на допуснатото предварително изпълнение на основание чл.
60, ал. 6 от АПК до приключване на производството с влязъл в сила съдебен акт
по искането за отмяна на разпореждането, с което е допуснато предварително
изпълнение на Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-883-0031970/03.12.2019г. на Началник отдел "Оперативни дейности"
Пловдив в ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА СЕЙЧО"
ООД, ЕИК : 12*******, със седалище и адрес на управление: гр.Любимец,
обл.Хасково, ул.“П.“ № *, представлявано от Ш. Ч. О – управител, да заплати на
ТД на НАП – Пловдив сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7- дневен срок от съобщаването му на
страните.
СЪДИЯ :