Р Е Ш
Е Н И Е
София, 29.12.2022 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на деветнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Евдокия-Мария Панайотова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 13351/2020 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявен е иск от А.С.М., ЕГН **********, чрез адв. В.О., съд. адрес:*** против З. „А.Б.“ АД, ***, с
правно основание чл. 432 КЗ и чл. 86 ЗЗД, за сумата 250 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирани пряко от
застрахователя, ведно със законната лихва, считано от 28.12.2018 г. - датата на
която ответното дружество е следвало да заплати обезщетение до окончателното й
изплащане, както и направените разноски по делото, в това число и адвокатски
хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 09.09.2018 г.
около 12:00 ч., в София, водачът С.А.Г., ЕГН **********, управлявал л. а. м.
Шкода, модел Фаворит, Рeг. № С ****ХХ, по ул.
Самоковско шосе по посока от гр. Самоков към София. В района на отбивка
„Академик", в местността язовир Искър, изгубил контрол над автомобила,
вследствие на което той напуснал очертанията на пътното платно вдясно и самокатастрофирал в крайпътно дърво. Водачът С.А.Г. нарушил
правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Е.К.Ф.-Г.,
ЕГН ********** – майка на ищцата.
Във връзка със ПТП е образувано ДП № 11336/2018 г., пр.пр. № 37314/2018 г. по описа на СРП.
Видно от КП № К-585 от 09.09.2018 г. и от Справка от
информационната система на Гаранционен фонд, управляваният от С.А.Г. лек
автомобил марка Шкода модел Фаворит, Рeг. № С ****ХХ
има договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност", сключен
със З. „А.Б.“, с полица № BG/01/118000278647, валидна от 20.01.2018 г. до
19.01.2019 г.
Ищцата твърди, че непоносимо тежко понася нелепата и внезапната
смърт на майка си, в резултат на станалата катастрофа и това е много голям удар
за нея. Ищцата живее постоянно с мисълта за смъртта й и не може да преодолее
шока от загубата.
С молба с вх.№ 200-00-4002/27.09.2018 г. до З. „А.Б.“
ищцата твърди, че е поискала изплащане на обезщетение за причинените й неимуществени
вреди, ведно с приложена банкова сметка, ***ло
изплатено.
По изложените съображения
е предявила настоящия иск срещу ответното дружество с правно основание чл. 432,
ал.1 КЗ и чл. 86 ЗЗД за заплащане на обезщетение
в посочения по – горе размер, ведно със законните последици – лихви и разноски.
Представила е писмени
доказателства, поискала е гласни такива и експертизи.
В хода по
същество поддържа предявения иск с всички законни последици, вкл. и разноски по
списък. Възразява срещу хонорара за правна защита на ответната страна.
Ответникът З. „А.Б." АД оспорва исковете по основание и размер.
Претендира разноски и адв. възнаграждение.
На първо място оспорва наличието на причинно-следствена
връзка между процесното ПТП, случило се на 09.09.2018 г., и настъпилата на
18.09.2018 г. смърт на пострадалата Е.Г.- майка на ищцата. Видно от писмените
доказателства, приложени към исковата молба, и по - специално от СМЕ на труп №
Т-63/2018 г. - причината за смъртта е вътремозъчен
кръвоизлив, който не е травматичен, а се дължи на „болестни промени в мозъчните
съдове".
Отделно от горното, счита, че липсват предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя, тъй като процесното ПТП се е
случило поради внезапно и непредвидено влошаване на здравословното състояние на
водача С.Г., което изключва виновното и противоправно поведение, като елемент
от непозволеното увреждане.
При условие на евентуалност, ако искът се приеме за
доказан по основание, счита, че претендираното обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 250 000 лв. е прекомерно високо и не е съобразено с
критериите за приложението на чл. 52 ЗЗД, поради което оспорва вида, обема и
продължителността на твърдяните неимуществени вреди,
както и размера на исковата претенция.
Оспорва акцесорния иск за лихва, като счита същия за
неоснователен заради неоснователността на главния иск.
Претендира разноски по списък.
По същество моли съда да отхвърли предявения иск, пред
вид факта, че в исковата молба се поддържа един механизъм на станалото ПТП, а
по същество – без да иска промяна в обстоятелствената част на исковата молба,
ищцата поддържа друг механизъм, с оглед позоваването й на факта, че на водача
на лекия автомобил, в който пострадалата е пътувала, му е прилошало внезапно,
поради което е станала катастрофата – твърдение, което следва да доведе и до
промяна в основанието на предявения иск. При условията на евентуалност, моли
съда да не уважава иска в пълен размер, поради прекомерност. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че 09.09.2018 г. около 12,00
ч., в София, на ул. Самоковско шосе, водачът на л.а. м. Шкода, модел Фаворит, Рeг. № С ****ХХ С.А.Г., управлявайки автомобила по посока от
гр. Самоков към София, в района на отбивка „Академик", в местността язовир
Искър, причинил ПТП, като изгубил контрол над автомобила, вследствие на което той
напуснал очертанията на пътното платно вдясно и самокатастрофирал
в крайпътно дърво.
В резултат на катастрофата
починала пътничката в л.а. Шкода Е.К.Ф.-Г., майка на ищцата.
По делото не се
спори, а и се установи от събраните доказателства наличието на застрахователно
правоотношение за автомобила, чиито водач е причинил ПТП, по сключена застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното дружество з.п. BG/01/118000278647, валидна
от 20.01.2018 г. до 19.01.2019 г.
За станалото ПТП е образувано ДП № 11336/2018 г., пр.пр. № 37314/2018 г. по описа на СРП, по което с
Постановление от 16.04.2019 г.на прокурор при СРС наказателното производство е
прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.
24, ал. 1 т. 9 НПК, като в мотивите на Постановлението е посочено, че се касае
за случайно деяние, а в диспозитива – друго основание за прекратяване. Настоящият
съдебен състав, въпреки констатираното противоречие между мотиви и диспозитив, както и факта, че бе
извършена констатация, че не са били налице условията за прекратяване на
наказателното производство, намира, че по настоящото дело обстоятелствата
досежно механизма на станалото ПТП следва да бъдат изяснени посредством доказателствените
средства, предвидени в ГПК, а именно – посредством назначената съдебна автотехническа експертиза.
От
заключението на приетата по делото и неоспорена от страните САТЕ,
допусната по искане на ищцата, която съдът кредитира като безпротиворечива
и съответстваща с останалия доказателствен материал, се установява следното: Според
съставения Протокол за оглед на метопроизшествието, то е възникнало в местността Язовир Искър на
8 км. от КПП - язовир Искър в посока София със самокатастрофирал
лек автомобил, посоката на огледа е по ул. „Самоковско шосе” от гр. Самоков към
София. В района на ПТП ул. „Самоковско шосе”
е отворена за движение в двете посоки. Платното е с по една лента за движение
във всяка посока, всяка с широчина 3,0 м. покритието е от дребнозърнест сух асфалт,
без наклон и неравности. На 8,9 м. вдясно от десния край на платното за
движение и на 8101км. след ориентира е регистрирано дърво с ожулена
кора на ствола на 0,40 м. височина. На 7,0 м. вдясно от десния край на платното
за движение и на 8098км. след ориентира се намира деформиран бетонен
стълб от заградителна мрежа. На 9,0 м. вдясно от
десния край на платното за движение и на 8100км. след ориентира се
намира втори деформиран бетонен стълб от заградителна
мрежа, като между двата стълба се намира деформирана около 6,0 м. заградителна метална мрежа. По отношение на л. а. „Шкода”
модел „Фаворит” рег. № ****са налице следните увреди: на 10,00 м. вдясно от
десния край на платното за движение и на 8100км. след ориентира се
намира предно ляво колело, на 11,6 м. вдясно от десния край на платното за
движение и на 8100км. след ориентира се намира задно дясно колело. Констатирана
е цялостна деформация на предната част автомобила.
Експертът
е извършил проверка също и на представения Фотоалбума, както и на приетата по
делото и неоспорена съдебно -медицинска експертиза.
На
база на описаните доказателства е определен следният механизъм на станалото ПТП:
На 09.09.2018 год. около 12,00 часа лек автомобил марка „Шкода” модел „Фаворит”,
рег. № С ****ХХ, управляван от С.А.Г.,*** с посока от гр. Самоков към София. На
около 8070 км. след КПП яз. Искър, в района на отбивка
„Академик”, водачът С.Г. изгубил контрол върху управлението на автомобила, последният
се отклонил надясно, излязъл извън платното за движение, ударил се в бетонен
стълб от заградителна метална мрежа намиращ се на 8098км.
след ориентира, и на 7,00 м. вдясно от десния край на платното за движение, след
което се ударил във втори бетонен стълб и, непосредствено след него, в
крайпътно дърво, завъртял се в посока обратна на часовниковата стрелка и се
установил до дървото в положението, регистрирано от разследващите органи.
Вследствие на ударите е пострадала Е.К.Ф.-Г. –
майка на ищцата.
Мястото
на удара на автомобила не е на пътното платно, а извън него, вдясно за посоката
на движение на л. а. „Шкода”, като това са няколко последователни удара – първи
удар в бетонен стълб от заградителна метална мрежа на
8098км. след ориентира и на 7,00 м. вдясно от десния край на
платното за движение, втори удар - във втори бетонен стълб на 9,00 м. вдясно от
десния край на платното за движение и на 8100км. след ориентира
непосредствено след него и последен удар - в крайпътно дърво, намиращо се на
8,90 м. вдясно от десния край на платното за движение и на 8101км.
след ориентира.
Вещото
лице заявява, че в района на произшествието няма данни за наличие на пътни
знаци. Двете ленти са разделени една от друга с хоризонтална пътна маркировка
М3 от ЗДвП – единична прекъсната линия.
Според експерта, причината, довела до настъпването на
процесното ПТП не е техническа, т.е. не е вследствие на внезапно възникнала
техническа неизправност, а е субективна и се дължи на загуба на контрол от страна
на водача върху управлението на автомобила.
По делото бе изслушана и приета
съдебно – медицинска експертиза, според заключението на която в резултат на
станалото ПТП, Е.К.Ф.-Г. пътник в л. а. марка „Шкода”, модел „Фаворит”, Рег. № ****,
е получила следните травматични изменения: 1/
Тежка гръбначномозъчна травма: - травматична предна листеза
/приплъзване/
на С6 спрямо С7 /шести шиен прешлен
спрямо седми шиен прешлен/, - счупване на тялото и артикуларните
израстъци на С7, - разкъсване на интервертебралния
диск, предния и задния надлъжен лигамент, - квадрипаретичен синдром /от притискане/компресия на гръбначния мозък на нива С6-С7/, 2/ Гръдна травма: - контузия на гръдния кош,
- контузия съпроводена със субплеврални кръвоизливи
на белите дробове, - двустранни плеврални изливи с хеморагичен характер, 3/
Травма на опорно-двигателния апарат: контузия и охлузване на предните
повърхности на двете подбедрици и ляв лакът.
Според експерта, пряката причина за смъртта на Е.К.Ф.-Г.,
настъпила на 18.09.2018 г. в 23.21ч., е масивната спонтанна интрацеребрална
хеморагия /кръвоизлив/ в областта на лявата голямомозъчна хемисфера с изразен компресионно
- дислокационен синдром и последващо вклиняване на малкомозъчните
тонзили в големия тилен отвор на черепа. Осовната начална
причина за настъпване на смъртта е спонтанно настъпилият масивен вътремозъчен кръвоизлив с пробив във вентрикулната
система, съпроводен с мозъчен оток и последващо притискане на продълговатия
мозък, където са разположени жизнено важните центрове на дишането и
сърдечно-съдовата дейност. Това е довело до остра дихателна и сърдечно съдова
недостатъчност с асистолия и кардиоциркулаторен
срив, който, въпреки проведената кардио-пулмонална ресусцитация, не е възстановил сърдечната дейност. Липсата
на клинични /GCS – 15т./ и КТ данни от 09.09.18 г. за черепно -мозъчна
травма при постъпването за лечение във ВМА доказват, че полученият масивен
мозъчен кръвоизлив , клиничните данни за който са от 14.09.18 г. и доказан с КТ
от 15.09.18 г., не е в пряка причино-следствена
връзка със станалото на 18.09.2018 г.
Причина за вътремозъчния
кръвоизлив може да бъде черепно-мозъчна травма /в случая няма данни за такава/,
рязко повишаване на артериалното налягане /в случая липсват данни за високи стойности на артериалното налягане/,
дегенеративни промени и/или хемодинамично значими стенози на мозъчните съдове /такива не са установени при
аутопсията/.
Всичко това води
до извода, че тежката гръбначномозъчна травма, съпроводена неминуемо с възходящ
оток на гръбначния мозък, с отпадане на авторегулаторите
механизми, на фона на лечение с антикоагулант /медикамент намаляващ съсирваемостта на кръвта – приложението му е медицински
стандарт при големи оперативни намеси/, както и стреса от претърпяното ПТП и
последващата квадрипареза и оперативна намеса, са
оказали влияние за настъпването на вътремозъчната хеморагия т.е. налице е непряка причинно-следствена връзка
между получената при катастрофата гръбначно - мозъчна травма и настъпването на
смъртта.
Получената гръдна травма, съпроводена със субплеврални кръвоизливи на белите дробове, както и
двустранни плеврални изливи с хеморагичен
характер и последващото възпаление на трахеобронхиалното
дърво, въпреки проведеното медикаментозно лечение /наложили даже неколкократно интубация/ са потенцирали
предизвиканата от мозъчния кръвоизлив дихателна и сърдечно-съдова
недостатъчност, което показва непряка причинна връзка с настъпването на
смъртта.
Във връзка с възраженията на ответника за наличие на съпричиняванне на
съдебно – медицинската експертиза бяха поставени следните допълнителни въпроси:
В какво се изразява влошаване състоянието на водача на л.а. по време на
процесното МПС и какви са обективните признаци за това? Било ли е това влошаване
на състоянието предвидимо? Било ли е то предотвратимо? Имал ли е водачът С.Г.
здравословни проблеми, които могат да предизвикат внезапно и неконтролируемо
влошаване на здравословното му състояние, изразяващо се в загуба на съзнание
/прилошаване/?
Вещото лице заяви, че от показанията на разпитаните по
делото свидетели би могъл да се направи изводът, че на водача на л.а. внезапно
му е прилошало, загубил е способност да го управлява и това е довело до
инцидента. Това влошаване на здравословното състояние не е било предвидимо и
предотвратимо, тъй като той е страдал от различни заболявания и е употребявал
съответните, предписани му, медикаменти. Касае се за моментен инцидент с
ненапълно изяснена генеза и не са налице клинични, лабораторни и инструментални
данни за коронарен инцидент и/или сигнификантни данни
за промени в стойността на кръвната захар. След проверка на медицинската
документация лекарят е посочил, че към момента на станалото ПТП водачът на
автомобила е страдал от ИБС /с поставен стент/, артериална
хипертония – 2 ст. – контролирана медикаментозно – хипертонично сърце, - пиелонефрит и двустранна нефролитиаза,
хроничен бронхит, спондилоартроза с периодични кризи,
двустрален лумбосакрален
радикулит, еризипел /червен вятър/ на лявата подбедрица
с хронично рецидивиращо протичане и лимфедем на левия
крак. От посочените заболявания само сърдечните такива могат да доведат до
причинено внезапно прилошаване и/или внезапна загуба на съзнание. Вещото лице
отбелязва, че при хоспитализацията на водача С.Г. не е регистриран остър
коронарен инцидент и/или сигнификантни промени в
стойността на кръвната захар.
По искане на ищцата и за
доказване на претърпените от нея неимуществени вреди, съдът допусна и разпита свидетеля Е.А.М.,
неин съпруг.
В показанията сит ой заяви, че смъртта на майката
на съпругата му била изненадваща. Тя е починала от катастрофа, 5-6 дни след
инцидента във ВМА. В деня на катастрофата семейството им било извън София и
веднага се прибрали. Според казаното от свидетеля, ищцата е едно дете и с майка
й били много близки, ежедневно си контактували, през ден – два си ходели на
гости, затова смъртта й наистина я разтърсила, започнала много сериозно да
страда, започнала много тежко да приема нещата, да се облича в черно, спряла да
се усмихва. Семейството има две деца – на 12 и на 2 години, те също имали нужда
от майка си. Св. М.положил големи усилия, за да помага на съпругата си, за да
премине през този изключително тежък момент, грижели се и за баща й, който
останал сам. Според него, чисто емоционално нещо в нея завинаги се променило.
Майка й към момента смъртта си била на 70 години, здрава жена, в чудесно
състояние, помагала им за децата. По – нататък свидетелят каза, че, според
него, бащата на ищцата е шофирал колата по време на процесната катастрофа, но
отношенията между двамата не са се влошили. Тяхното семейство, още от сватбата
им през 2010 г., винаги са живели отделно, като отделно домакинство. Бащата на
ищцата и сега живее сам и те му помагат.
Други доказателства, релевантни към правния спор, по
делото не са представени.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Предявените искове
по чл. чл. 432, ал. 1 КЗ и чл.86 ЗЗД са за изплащане от
застрахователя З. „А.Б.“ АД обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от ищцата А.С.М. от станалото на 09.09.2018 г. ПТП, в
размер 250 000 лв., вследствие смъртта на майка й Е.К.Ф.-Г., със законните
последици – лихва от деня, в който застрахователя е следвало да плати дължимото
обезщетение – 28.12.2018 г. до окончателното изплащане и сторените разноски по
делото.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия
текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал. 1 КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага
установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към
конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищеца. В настоящия случай по
безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и да се определи по справедливост
от съда, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи
действителните болки и страдания на ищцата вследствие причинената на майка й
смърт, като вземат пред вид всички обстоятелства, приети за доказани по делото.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
В резултат на станалото
ПТП А.М. е загубила своята майка – на 70 години, с която,
както бе доказано, е била особено близка и двете са имали силна и трайна
емоционална връзка на обич. Доказа се,
че тази загуба се е отразила много тежко, като много трудно я преодоляла и това
се отразило и на семейството й.
Настоящият състав, като съобрази всички обстоятелства по
делото, намира, че искът за обезщетяване на причинените неимуществени вреди е
доказан по основание, като следва да се разгледат и възраженията на ответника
за за липса на причинна връзка между смъртта на
пострадалата й за наличие на случайно деяние по отношение на станалата
катастрофа, пред вид факта, че на водача на лекия автомобил внезапно му е
прилошало.
Що се касае до възражението за липса на причинна връзка,
съдът го намира за неоснователно, базирайки се на приетата и неоспорена съдебно
– медицинска експертиза, според която в конкретния случай е налице косвена
причинна връзка
Възражението за наличие на случайно деяние съдът също
намира за неоснователно. По настоящото делото съдът консатира
наличието на противоречие в мотивите и диспозитива на Постановлението за
прекратяване на образуваното ДП досежно основанията за прекратяване на
наказателното производство, поради което
прие, механизма на станалото ПТП следва да бъде установен с предвидените в ГПК доказателствени
средства. Вещото лице – САТЕ заяви, и това обстоятелство не бе оспорено от
страните, че причината за катастрофата е субективна и се корени в загубата на
контрол върху автомобила от страна на неговия водач С.Г.. От друга страна СМЕ –
в приетото и неоспорено допълнително заключение, заяви, че не може да се приеме
по категоричен начин, че на водача на колата изведнъж му е прилошало, още
повече при последващото му хоспитализиране не е регистриран остър коронарен
инцидент и/или сигнификантни промени в стойността на
кръвната захар.
По тези съображения съдът намира, че възражението на
ответната страна за наличие на случайно деяние не бе доказано в хода на
съдебното производство.
Съдът приема, че сумата за адекватна оценка на
претъпените от ищцата и доказани в производството неимуществени вреди от
смъртта на нейната майка, възлиза на 150 000 лв., поради което счита, че
за тази сума искът следва да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от
изтичане на срока за произнасяне на застрахователя по образуваната при него
щета във връзка с настъпилото застрахователно събитие – 28.12.2018 г. до
окончателното изплащане.
В останалата част, за разликата до 250 000 лв. искът
е неоснователен и, като такъв, следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на повереника на ищцовата страна адв. В.О., съд. адрес:***, следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА в размер 5 030 лв.
На ответника следва да бъдат присъдени разноски, както
следва: 144 лв. депозит за в.л. и такса и 3 530 лв. възнаграждение за адвокат,
след съобразяване възражението на ищцата за намаляване на адвокатското
възнаграждение и присъденото такова на ищцовата
страна.
С оглед факта, че ищцата е освободена от д.т. и разноски,
при уважаване на иска в посочения по – горе размер, ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС д.т. в размер 6 000 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „А.Б.“ АД, ЕИК ******, София, бул. “******, да заплати А.С.М., ЕГН **********, чрез адв.
В.О., съд. адрес:***, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД, сумата 150
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП,
претендирани пряко от застрахователя, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от 28.12.2018 г. до окончателното й изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до 250 000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА „А.Б.“ АД да заплати на адв. В.О., съд. адрес:*** адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА в размер 5 030 лв.
ОСЪЖДА А.С.М. да заплати на „А.Б.“ АД разноски, съобразно
отхвърлената част от иска, както следва: 144 лв. депозит за в.л. и такса и 3
530 лв. адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „А.Б.“ АД да заплати по сметка на СГС д.т. в
размер 6 000 лв., съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: