Р Е Ш Е Н И Е № 120
гр. Бургас, 13.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Апелативен съд - Бургас, Търговско отделение, в открито съдебно заседание на 17.10.2019 г., в състав:
Председател: Павел Ханджиев
Членове: Албена Зъбова-Кочовска
Христина Марева
при секретаря Петя Ефтимова, като разгледа докладваното от съдия Ханджиев, в.т.д. № 249/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по въззивна жалба от “Г“ Е. , ЕИК***, чрез адв. М. адв. Б. , против решение № 24 от 03.06.2019 г., постановено по т.д. № 12/2017 г. по описа на Окръжен съд – Я.
Въззивникът “Г” Е. поддържа, че съдебният акт е недопустим, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск. Съдът не бил сезиран с иск за присъждане на обезщетение за вреди от договорно неизпълнение, а с иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, при който ответникът носи доказателствената тежест за установяване, че е уведомил доверителя за изпълнението на поръчката, дал е отчет за изпълнението и му е предал всичко получено във връзка с него. Съдът решил спора като е отхвърлил иска по съображения, че липсва установяване от страна на ищеца на неизправност от страна на ответника по договора за поръчка.
Решението било неправилно поради нарушаване на съдопроизводствените правила. С допълнителния отговор на исковата молба ответникът представил многобройни писмени доказателства, които е следвало да представи още с отговора на исковата молба, а съдът не само, че ги е приобщил, но и не предоставил възможност на страната да вземе становище по тях и да предприеме съответните процесуални действия, като същевременно е основал решението си на така представените писмени доказателства. С молба вх. № 3* от 20.06.2018 г. ответникът поставил уточняващи въпроси и представил вносна бележка за заплатен депозит, но тази молба не била връчена на ищеца, същият не бил уведомен за допуснатите нови въпроси, нито му била дадена възможност да предприеме съответните процесуални действия. Част от допуснатите въпроси били изцяло правни, като при това съдът основал решението си върху отговорите на вещите лица вместо да издири обективната истина по реда на ГПК.
Решението било неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Между страните било налице мандатно правоотношение и в изпълнение на същото довереникът е получил определена сума, като съдът дължи произнасяне дали тази сума е отчетена и дали не подлежи на връщане. С пълномощно с нотариална заверка на подписите на ответника било предоставено право да извършва всякакви операции, вкл.теглене и внасяне, преводи на неограничени суми от сметката на “Г“ Е. , като съдът е приел, че е налице валидна упълномощителна сделка. Ответникът изрично неколкократно е направил изявления, че е извършвал действия от името и за сметка на “Г“ Е. , като по устни разпореждания на управителя е извършвал разплащания с трети лица. Парите били предоставени за наемане на склад и заплащане на зърно, а не, както ответникът твърди, за заплащане на разходи.
Съдът превратно и тенденциозно е обсъдил приобщения доказателствен материал, като е основал решението си на предположения, а не на безспорно установени факти. Обстоятелството, че “Г“ Е. е имало сключени договори за наем на помещения, не изключвало инвестиционните намерения за наемане на други такива и не водело до извод, че за дружеството не е налице основание да сключва договор за поръчка, както е приел окръжният съд. По делото не бил представен нито един първичен счетоводен документ, от който да се установи, че процесната сума е била върната. По делото нямало представено нито едно доказателство, установяващо кои лица и в кой период са работели по трудов договор с “Г. “ А. и какъв е бил размерът на трудовото им възнаграждение, а съдът е направил извод единствено въз основа на свидетелските показания. Изводите на вещите лица относно тези обстоятелства били базирани също на събраните по делото свидетелски показания.
И до момента оставало неясно на какво основание и за какво всъщност са изразходвани предоставените от “Г“ Е. суми на ответника, като освен един единствен РКО от 10.11.2015 г. за сумата от 6720 лв, нямало други доказателства, че именно К. К. е заплащал дължимите от трети юридически лица ренти, заплати, осигуровки, суми за електроенергия и . “Г“ Е. никога не било разпореждало на К. К. да погасява дългове на трети лица със собствените на дружеството средства и ако той действително е извършил такива плащания, същите са били изцяло в резултат на негови лични решения.
Въззивникът иска отмяна на обжалваното решение. Претендира съдебно-деловодни разноски и адвокатски хонорар за двете инстанции. Не ангажира доказателства.
Въззиваемият К. С. К. в срока по чл. 263 ГПК е представил отговор на въззивната жалба, в който навежда доводи за нейната неоснователност, респ. за законосъобразност и правилност на обжалваното с нея решение. Оспорва оплакванията на въззивника, че съдът се е произнесъл по непредявен иск и твърди, че предявените искове са неясно формулирани и предявени като частични.
От исковата молба не ставало ясно точно какви и колко поръчки са възлагани от ищеца на ответника, в какво се изразява всяка една от тях и какви отчетни сделки е следвало да извършва ответникът към ищеца.
От представените извлечения от “О“ А. и “И“ А. не ставало ясно за какво точно са превеждани паричните суми и дали са възлагани от ищеца-въззивник на ответника сделки, а посоченото основание за превод е „без основание“. В хода на съдебната процедура твърдените устни договори не са били доказани от представените доказателства. В уточняващата искова молба ищецът за първи път въвел нови обстоятелства и ново основание на исковете си, но не заявил, дали поддържа изложеното в първоначалната искова молба, още повече че е наведено твърдение, че средствата са били предоставени на К. за заплащане наема на помещение и закупуване на зърно и зърнени култури, които да бъдат вложени за съхранение в наетото помещение, но в хода на съдебната процедура се е установило, че наемът е заплащан от третото лице “Г“ Е. на „Г“ ЕООД.
Ищецът през цялото време се опитвал да внесе нови искания и да прикрива доказателства, които се намират в него, поради което се е наложило съдът да събира същите само и единствено по доказателствени искания на К. Съдът изпълнил правилно процедурата по двустранна размяна на книжа, приел приложените доказателства и разпределил доказателствената тежест за всяка страна. Всички поставени въпроси към експертизата са касаели специфични познания по счетоводство, каквито съдът не притежавал. Ищецът не осчетоводявал предоставените на ответника суми като дадени по граждански договор, същевременно в счетоводството нямало данни за какво са отпуснати средствата и нямало допълнителна счетоводна документация, от която да е видно това. При годишното счетоводно приключване дадените суми били отразени като заеми, като за следващата година същите са били нулирани, т.е. ищецът е приел, че за тях е направен отчет и не се претендират от К. Заключението на вещите лица било прието без възражения, а ищецът така и не представил доказателства за уговорките си с ответника.
Всички действия по преводите на сумите и разплащането на отделните контрагенти на ищеца са ставали по изрични негови указания. За всички изтеглени суми били предоставени отчети, устни и по електронен път, и първична счетоводна документация, която би следвало да бъде счетоводно отразена през 2014 г.
Складовата база била собственост на “Н“ ЕООД. Тя била отдадена под наем и после пренаета от ищеца, който от своя страна я отдал под наем на “Г“ Е. , като К. е заплащал консумираната ел. енергия, вода и трудови възнаграждения на лицата, работещи в базата. Под негов контрол били също материалните и нематериални активи, както и организацията на дейността, охраната, експлоатацията и функционирането на зърнобазата. Електромерите били на името на предишния собственик “С“ Е. и не били променяни на името на действителния собственик. Калудов заплащал ренти вместо третото лице “С“ Е. , което се намира на един и същи адрес с ищцовото дружество. Двете дружества са извършвали прихващания помежду си, като същите са отразени счетоводно.
Собственик на ищцовото дружество и на “Х“ Е. било едно и също физическо лице, като “Х“ Е. извършвало земеделски обработки на “Г. “ А. и “С“ ЕООД. Всички действия на ответника били извършвани след упълномощаване и устни договорки между посочените по-горе търговски дружества, включително всички разходи са били съгласувани и одобрявани лично от управителя на “Г“ Е. , като ежемесечно са давани отчети, които управителят Б. Ш. е приемал безусловно и без претенции в продължение на две години.
Според изслушаната счетоводна експертиза нямало счетоводно записване при ищеца на непогасена сума срещу името на ответника. Оплакванията на ищеца-въззивник, че не е знаел за какво са се използвали паричните средства и не е разпореждал разходването им на К. , се опровергавали от приложените по делото многобройни писмени доказателства, от разпита на свидетели и най-вече от заключението на приетата и неоспорена съдебно-счетоводна експертиза.
Предявеният в условията на евентуалност иск на ищеца с правно основание чл. 55 ЗЗД също бил неоснователен, тъй като ищецът не е изложил фактически обстоятелства относно отпадналото основание и какво е то. В патримониума на ответника нямало постъпили парични суми, с които да се е извършило разместване на имуществени блага, при които ищецът да е обеднял за сметка на ответника. Не бил налице фактическия състав за връщане на полученото без основание.
Въззиваемият иска обжалваното решение да се остави в сила. Претендира съдебните разноски за въззивната инстанция. Не ангажира доказателства.
Третите лица-помагачи “С“ Е. , “Х“ Е. , “Г. “ А. и „С“ Е. не са заявили становище.
Апелативен съд - Б. , като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване, и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение от 19.09.2019 г. е допусната до разглеждане по същество.
Съдът е бил сезиран с евентуално съединени искови претенции на “Г” Е. против К. С. К.
Ищецът заявил, че в началото на м. юли 2014 г. е сключил с ответника К. устен договор за поръчка. С този договор (уточнителна молба от 05.12.2017 г.) ищецът възложил на ответника, а той приел: (1) в периода юли 2014 г. - декември 2015 г. да сключи от името и за сметка на доверителя договор за наем на зърнохранилище, складова база за съхранение на зърно или друга подходяща складова площ и да заплаща задълженията по този договор и (2) да закупува зърно и зърнени култури по вид, количество и качество, определени по негово усмотрение, които да бъдат вложени за съхранение в наетия предварително за това склад. За изпълнение на поръчката на 03.07.2014 г. ищецът предоставил на ответника пълномощно с нотариална заверка на подписа, с което го упълномощил да представлява дружеството пред “О” А. клон Я. с право да извършва всякакви операции по сметката на дружеството. За времето от 08.07.2014 г. до 10.02.2015 г. ответникът изтеглил от сметката общо 319870 лв. През м. януари 2015 г. поискал, но не получил отчет за разходваните средства. Страните се споразумели занапред необходимите суми ще бъдат превеждани по личната сметка на К. , след като той предварително разясни за какво са необходими. В периода февруари - декември 2015 г. ищецът превел по личната сметка на ответника общо 84555 лв, като за всеки превод ответникът обяснявал, че сумите са необходими за заплащане на капаро на зърнопроизводители за закупуване на бъдещата им продукция. С нотариална покана от 16.09.2016 г. ищецът поискал от ответника отчет за извършените от него плащания от името и за сметка на дружеството за периода от 01.01.2014 г. до получаване на поканата, като го уведомил, че прекратява договора за поръчка. Тъй като не получил сметка за изпълнение на поръчката, ищецът поискал ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 80000 лв, представляваща част от общо дължимата сума 404425 лв, представляваща получена от ответника, но неизразходвана и неотчетена сума по изпълнение на договор за поръчка, заедно със законната лихва от завеждането на иска до изплащането. В условия на евентуалност ищецът е заявил, че поради прекратяването на договора за поръчка с нотариалната покана сумите се явяват получении от ответника на отпаднало основание и следва да бъдат върнати. Поради това ищецът поискал, ако първите по ред претенции не бъдат уважени, да бъде осъден ответника да му заплати сумата 80000 лв, представляваща част от общо дължимата сума 404425 лв, получена на отпаднало основание.
Ответникът отговорил на исковата молба в законовия срок и повдигнал следните възражения: Исковата молба била нередовна, защото не ставало ясно как ищецът е формирал исковите си претенции. Претенциите по същество били неоснователни. Между страните не бил сключван в началото на м. юли 2014 г. устен или писмен договор за поръчка за закупуване на зърно и зърнени култури за посочения период, териториален обхват и условия. Ответникът не бил наемал и не притежавал склад в гр. С.. Всички действия по преводите на сумите и разплащането на отделните контрагенти ставали по изрични указания на ищеца. За сумите, изтеглени от от банковата сметка на ищеца за времето 08.07.2014 г. - 09.12.2014 г. (общо 283970 лв) ищецът представил отчети и първична счетоводна документация. За целия период ответникът правил отчети, които представял по електронен път и устно на управителя. С процесните суми ответникът заплащал разходи по изрични указания на ищеца за обслужване на наетата от името на “Г” Е. и преотдадена под наем на “Г” Е. зърнобаза в гр. С., както и за покриване на разходите от сключени сделки между ищеца и трети лица. По устни указания от ищеца ответникът плащал с предоставените му суми разходваната на зърнобазата електрическа енергия по партидата на собственика “С” ЕООД. Освен това отново по указания на ищеца ответникът извършвал плащания на рента на собствениците на земеделски земи, които са ги отдали под наем или аренда на “С” Е. - дружество, което е продавало земеделска продукция на “Г” Е. , която е била влагана в зърнобаза С. По нареждане на ищеца ответникът е заплащал трудовите възнаграждения на физическите лица, работещи в зърнобазата, чиито трудови правоотношения са били с “Г. ” А. , както и разходите на “Х” Е. по обслужване на техниката и трудовите възнаграждения на техните работници. Ответникът осъществявал всички действия по стопанисване, охрана, експлоатация, поддръжка на сграден фонд, машини и съоръжения, управление на персонал, ежемесечно изплащане на заплати, плащане на електроенергия и вода, свързани със зърнобаза С. Всички дейности на тази дружества, свързани с наемане на земеделска земя през 2014 г. и 2015 г., като сключване на договори с физически и юридически лица, обработка на земята - оран, дисковане, култивиране, сеитби, пръскания с препарати за растителна защита и торове, жътви, внасяне на готова продукция за съхранение в складовата база С. и изплащане на ренти към собствениците и заплати на персонала, били организирани като дейности от ищеца, като на ответника били давани указания за заплащане на разходите. Поискал отхвърляне на исковете и присъждане на разаноски.
С обжалваното решение окръжния съд отхвърлил исковете. При извършената служебна проверка съобразно с правомощията си по чл. 269 ГПК съдът констатира, че постановеното първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част. По съществото на спора то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на първоинстанционния.
В допълнение и по повод конкретните оплаквания на въззивника Апелативен съд - Б. съобрази следното:
Оплакването на въззивника, че съдът се е произнесъл по непредявен иск е неоснователно. Съдът се е произнесъл по фактите, които ищецът е заявил, като е направил точната правна квалификация на иска (чл. 284, ал. 2 ЗЗД) и е формирал правен извод за липса на предпоставките за уважаването му. В тази връзка следва да се вземе под внимание, че исковата претенция по чл. 284, ал. 2 ЗЗД на доверителя против довереника за връщане на полученото от последния в изпълнение на поръчката всякога по подразбиране се основава на твърдение на неизпълнение на задължението на довереника да даде отчет и да върне полученото. Следователно претенцията всякога е във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Неоснователно е оплакването на въззивника, че съдът е допуснал процесуално нарушение, изразяващо се в допускане и приемане на писмени доказателства, възможността за представянето на които е била преклудирана, недаване на възможност на ищеца да се запознае с тях и да изрази становище и основаване на решението на тях. С допълнителния писмен отговор ответникът е представил писмени доказателства, свързани с отношенията му с дружествата, чието приввличане като трети лица-помагачи е поискал, и след като с допълнителната искова молба ищецът е възразил против конституирането им, като е оспорил наличието на предпоставки за това. Тъй като към онзи момент все още съдът не се е бил произнесъл по искането на осн. чл. 219 ГПК, възможността да се представят доказателства по този спорен въпрос не е била преклудирана. Съдът се е произнесъл по приемането на тези доказателства и по привличането на третите лица с определение от 24.04.2018 г., което е връчено на страните. В първото съдебно заседание, проведено на 09.07.2018 г., ищецът чрез процесуалните си представители не е заявил становище по тези доказателства, не е възразил по приемането им и не ги е оспорил, макар да е имал тази възможност. Дори хипотетично да се приеме, че доказателствата, представени с допълнителния отговор, не е следвало да се приемат и обсъждат поради настъпила преклузия, то и без тях ищецът не успява да установи твърденията си, а ответникът провежда успешно насрещно доказване чрез ангажираните свидетели и експертиза, както ще се обсъди по-долу.
Твърди се сключване на договор за поръчка между страните (чл. 280-292 ЗЗД). Договорът за поръчка, приемат теорията и практиката, е едностранен, безвъзмезден, консенсуален и неформален. След като договорът за поръчка е неформален, доказването на мандатното правоотношение се извършва с всички доказателствени средства. В случая тежестта за доказване съществуването на мандатно правоотношение с конкретното заявено съдържание пада върху ищеца, както му е указал първоинстанционния съд. Не е възможно да се стигне до извод, че довереникът дължи на доверителя връщане на цялата или на част от предоставената сума за изпълнение на поръчката, без да е ясно каква поръчка е възложена, какво от нея довереникът е изпълнил и какви средства е разходвал в изпълнение на поръчката.
Няма спор, че ответникът е бил упълномощен да извършва операции с банковата сметка на ищцовото дружество и че е изтеглило от същата сметка общо 319870 лв. Няма спор и за това, че през 2015 г. по личната сметка на ответника ищецът е превел сумата 84555 лв. В същото време ищецът не успява да докаже твърдението си за постигнато с ответника съгласие - за това, че ищецът възложил, а ответникът приел: (1) да сключи договор за наем на зърнохранилище, складова база за съхранение на зърно или друга подходяща складова площ и да заплаща задълженията по този договор от името и за сметка на доверителя и (2) да закупува зърно и зърнени култури по вид, количество и качество, определени по негово усмотрение, които да бъдат вложени за съхранение. В тази връзка не са ангажирани убедителни доказателства. Свид. Д. Д. , доведен от ищеца, дава показания, че е чул управителят на дружеството-ищец да казва, че е направил пълномощно на К. да тегли пари за съхраняване на зърно и за купуване на зърно. Свид. П. Л. е чул разговор между управителя и К. “за някакво пълномощно”. Твърденията на ищеца за съществуване на такъв договор за поръчка с ответника не се подкрепят и от собствените му счетоводни записвания. Според извършената по делото ССЕ в счетоводството на ищеца получените от ответника суми са осчетоводени по сметка 422 П. лица, подсметка К. С. К. , с основание “аванс” или “служебен аванс”. По този начин по начало се осчетоводяват средства, които се предоставят авансово на работници или служители. (Неоснователно е оплакването на въззивника относно приетите по делото експертни заключения. Вярно е, че на експертите са били поставени отделни въпроси, които са били непрецизно формулирани и са предпоставяли не отговор въз основа на специалните им знания, а отговор-правен извод. Решението обаче не е основано на такива правни изводи, а експертизата е коментира само в контекста на експертните заключения по фактите.)
В същото време ответникът провежда успешно насрещно доказване и ангажира доказателства, които опровергават тезата на ищеца за съдържанието на облигационната връзка между тях.
От показанията на всички разпитани свидетели, вкл. доведените от ищеца Д. и Л. , се установява, че през дълъг период, в т.ч. 2014-2015 г., ответникът К. е бил фактически ръководител (началник) на складова база за съхранение на зърно в гр. С.. Т. извод се подкрепя косвено от обясненията на управителя на ищцовото дружество по реда на чл. 176 ГПК, от представената електронна кореспонденция между ищеца, ответника и трети лица, вкл. “Г” Е. , от упълномощаването на ответника от “С” Е. на 26.03.2014 г. да представлява дружеството пред ОСЗ - С. и ДФЗ, от посочването на К. като пълномощник на “С” Е. и “Г. ” А. в договори за наем на земеделска земя.
Същата складова база до края на 2014 г. е собствена на третото лице “С” Е. , което още през 2009 г. е упълномощило К. да го представлява пред * и В. Дружеството-ищец е наело базата в гр. С. от “С” Е. , а по-късно и от последващия собственик “Н” Е. , а с договор от 27.06.2014 г. ищецът е отдал под наем същата на “Г” ЕООД. В тази складова база е било съхранявано зърно, което третото лице “С” Е. добивало от наети земеделски земи и е продавало на ищеца. Трудовите договори на работниците, обслужващи зърнобазата, са сключени с “Г. ” АД. Третото лице “Х” Е. е наело част от складовата база - складове, работилници и терени, където съхранява машини и инвентар.
Установява се с експертизата, че консумативните разходи за зърнобазата са платени, но няма данни от кого и как. Според свидетеля Н. това е правил счетоводител, който е получавал нареждане за това от ответника К. . За времето юли 2014 - декември 2015 г. са платени общо 26109,08 лв за електроенергия, 601 лв - вода и 656,69 лв -**.
Заплатите на наетите по трудов договор от “Г. ” А. за периода април 2012 г. - септември 2017 г. са начислени, но не са платени по данни от счетоводството на дружеството. Свидетелите С. , П. Н. и М. Г. твърдят, че заплатите са били изплащани в брой от ответника К. . Свид. Н. посочва, че след срещи с управителя на дружеството-ищец Ш. ответникът К. се е връщал “с торбичка пари” и на следващия ден раздавал заплатите. За времето юли 2014 - декември 2015 г. в базата са били съставени списъци с наименование “З”, съдържащи имена, начисления за отработени часове, отпуски, извънреден труд, изплатени суми и подписи. Според тези списъци за този период са изплатени на работниците общо 172054 лв.
По данни от счетоводството на “С” Е. това дружество е изплащало през процесния период рента на собствениците на наета земеделска земя в брой, чрез банкови преводи и пощенски записи, но счетоводните операции са за общо платени суми. Представените по делото РКО, платежни нареждания и пощенски записи за изплатена рента удостоверяват извършени плащания на обща стойност 215297,30 лв. Като платец в документите е посочено “Б”, а в един от ордерите - К. К. Въведени са данни за получателя на сумата, който е положил подпис. Свид. П. дава показания, че плащането на рентите е ставало под ръководството на ответника К. от служители в базата, вкл. от нея самата.
“Х” Е. е дружество, чийто едноличен собственик на капитала притежава капитала и на дружеството-ищец. Не се спори, че “Х” Е. през процесния период е наело отделни части на складовата база, в които е държало и поддържало земеделска техника. Свид. П., че горивото и смазочните материали на тракторите в базата, в т.ч. на трактор “Ф”, собствен на “Х” Е. е било осигурявано от ответника К. . Според свид. Н пари за ремонтите на машините е получавал от ответника К. .
В заключение се оформя извод, че действително между ищцовото дружество и ответника са съществували множество мандатни правоотношения. В качеството на ръководител на зърнобаза С. , където се е извършвала търговска дейност от дружеството-ищец и от привлечените като трети лица-помагачи дружества, на ответника са били възлагани различни по съдържание поръчки: да ръководи оперативно дейността на базата, да изплаща трудовите възнаграждения на работещите, да изплаща рентите на собствениците на земите, да изплаща консуматавните разходи и разходите по поддръжка и експлоатация на техниката. Логично е да се заключи, че всички плащания, за които са събрани доказателства по делото, са ставали със средства, предоставени му от ищеца: общо 414721,07 лв, от които 26109,08 лв - електроенергия, 601 лв - води, 659,69 лв - В. , 172054 лв - заплати и 215297,30 лв - ренти. Макар и въз основа на косвени доказателства е в голяма степен вероятно сумата 404425 лв, част от която изтеглена от банковата сметка на ищеца и друга част, преведена по банковата сметка на ответника, да е била разходвана по този начин заедно с други суми, които са били предавани на ответника в брой. След като ищецът не ангажира доказателства за това, че е възложил на ответника нещо различно, а именно да наема склад и да закупува зърно, претенцията му по заявения като първи по ред иск на осн. чл. 284, ал. 2 ЗЗД е неоснователна. Ако ответникът в качеството на довереник дължи отчет и връщане на нещо, то това е по други доворори за поръчка, които не са предмет на делото.
По сходни съображения е неоснователен и евентуално съединения иск на осн. чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, който също се основава на твърдения за обвързаност на страните от договор за поръчка за наемане на склад и закупуване на зърно, в изпълнение на който ответникът е получил сумата 404425 лв. След като не се установява сключването на такъв договор, е неоснователна претенцията за връщане на нещо дадено по него. Даденото от ищеца на ответника е по други мандатни споразумения, с различно съдържание и не може да бъде търсено на това основание.
След като крайните изводи на съдилищата съвпадат, обжалваното първоинстанционно решение следва да се потвърди.
При този резултат въззивникът има право на разноски в размер на 1500 лв за платено адвокатско възнаграэждение с оглед представения договор за правна помощ и списъка по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от изложеното, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 24 от 03.06.2019 г., постановено по т.д. № 12/2017 г. по описа на Окръжен съд - Я.
ОСЪЖДА “Г” Е. , ЕИК***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район С. , ул. С. № *, да заплати на К. С. К. , ЕГН **********, от гр. Я., ул. К. № *, вх. *, ап. *, със съдебен адрес: гр. Я., ул. Ж. № *, кантора № * адв. Г. , сумата 1500 лв - разноски за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС с касационна жалба в едновечев срок от връчването му на страните.
Председател :
Ч. :