Р
Е Ш Е
Н И Е
№260580
гр. Пловдив, 23.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд, гражданско отделение, І гр. с., в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Съдия: Атанаска Букорещлиева
при
участието на секретаря Елена Ангелова, като разгледа докладваното гражданско
дело № 2602 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от Й.В.Л., с
ЕГН ********** и адрес: ***, и Л.В.Л., с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез пълномощника
им- адвокат Р.Д., против Л.А.Ш., ЕГН ********** и К.Р.Ш., ЕГН **********,
двамата с адрес: ***, с която са предявени искове с правно основание чл.26,
ал.2, пр.5 ЗЗД вр. с чл.17 ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че ищците притежават
заедно 1/6 идеална част от следните недвижими имоти, придобити по наследство по
право на заместване на техния покоен баща /починал на ***/ от техния дядо А. В.
Л., който е собственик съгласно нотариален акт за собственост на недвижим имот
№ ***, том ***, дело *** г., а именно: 1. самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 56784.523.2127.1.5 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г.
на ИД на АГКК, с адрес на СОС: ****, находящ се в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор 56784.523.2127, с предназначение на СОС- жилище,
апартамент, с площ от 97,94 кв.м, брой нива – 1, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж 56784.523.2127.1.6, под обекта -
56784.523.2127.1.3, над обекта - 56784.523.2127.1.7, ведно с прилежащи части:
избено помещение № ** с площ от 13,30 кв.м, таванско помещение № ** с площ от
19,25 кв.м; 2. самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 56784.523.2127.1.28 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г.
на ИД на АГКК, с адрес на СОС: ****, находящ се в сграда № ***, разположена в
поземлен имот с идентификатор 56784.523.2127, с предназначение на СОС „за
склад“, с площ на същия: 11,50 кв.м, брой нива на обекта-1, при съседни
самостоятелни обекти в сграда: на същия етаж – СОС с идентификатор
56784.523.2127.1.29, 56784.523.2127.1.27, под обекта- няма, над обекта- СОС с
идентификатор 56784.523.2127.1.1, който самостоятелен обект в сградата е описан
по документ за собственост като помещение в приземния етаж № ** от 11,50 кв.м,
заедно с 4/ 6 идеални части от прилежащите към описаните обекти 11,65 % идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Сочи се,
че бабата на ищците Й. К. Л., починала на ***г., е притежавала 4/6 идеални
части от същите недвижими имоти, а ответницата Л.А.Ш., която е леля на ищците,
е притежавала 1/6 идеална част. На *** г., с нотариален акт №103, том I, рег. №3388, дело №*** от ***г. по описа на нотариус
Д. Н., Й. Л. е продала на дъщеря си - ответницата Ш. своите 4/6 идеални части
от подробно описаните по-горе недвижими имоти срещу сумата от 9 900 лв.,
като общата данъчна оценка на апартамента и склада възлиза на 65 199,30
лв. Твърди се, че към момента на
сключване на сделката Ш. е била в граждански брак с другия ответник по делото -
нейния съпруг К.Р.Ш.. Ищците заявяват, че по процесната сделка не е осъществена
размяна на престации, т.е. леля им не е заплатила на баба им продажната цена,
тъй като в действителност тя не е разполагала с такива средства. Наред с това,
уговорената цена е значително по-ниска от данъчната оценка на имотите и
умишлено е фиксирана под 10 000 лв., над която сума Законът за
ограничаване на разплащанията в брой изисква плащането задължително да се
осъществява по банков път. Твърди се, че целта на сделката е да бъдат увредени
интересите им, като бъдат лишени от дял от имотите по наследство от баба им Й. Л.
по право на заместване на починалия им баща В. Л.. Ето защо, за ищците
възникнал правен интерес от иницииране на настоящото производство, като се
поддържа, че договорът за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 103,
том I, рег. № 3388, дело № *** за *** г. на нотариус Д. Н., е симулативен, а
действителната воля на страните по него е извършване на дарение от Й. Л. в
полза на ответницата Л.Ш.. Иска се от съда да прогласи процесния договор за
покупко-продажба за нищожен, като привиден и прикриващ договор за дарение между
същите страни и по отношение на същите имоти. Претендират се разноски.
Допълнителни съображения по спора са изложени в писмена защита на адвокат Д.-
пълномощник на ищците.
В законоустановения едномесечен срок по чл. 131 от ГПК
постъпва отговор на исковата молба от ответниците, чрез пълномощника им адвокат
П.Д., с който изразяват становище за допустимост на исковете, но считат същите
за неоснователни. Твърдят, че действителна воля на страните по процесната
сделка е такава, каквато е обективирана в нотариалния акт, а именно – да се
продадат имотите, а не да се даряват. Цената е свободно договорена между страните
и е платена в брой при сключване на договора, както е отразено в нотариалния
акт. Страните са били мотивирани от обстоятелството, че предмет на сделката е
„голата собственост“, тъй като продавачът е запазил пожизнено право на
ползване. Отчетено е от тях и че предмет на сделката не е изключителната
собственост върху имотите, а само идеални части от правото. Страните са
съобразили още, че значителен период от време преди и след сделката всички
грижи за прехвърлителката са поети от купувача, а не на последно място и това,
че цената е договорена между майка и дъщеря. Ответниците оспорват твърденията в
исковата молба, че не са разполагали със средствата, необходими за заплащане на
уговорената цена, и посочват, че са работили и получавали редовно трудово възнаграждение,
достатъчно за заплащане на цената и разноските по сделката. Въз основа на
гореизложеното, молят да се отхвърлят предявените искове. Претендират разноски.
Съображения по спора са развити и в писмена защита на адвокат Д.- пълномощник
на ответниците.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
По делото е представен нотариален акт №131,
том 8, дело №2892/1978г. на нотариус при ПРС, с който, на основание чл. 48 от
ЗС, чл. 483 ГПК /отм./, пар. 9 от Правилника за кредитиране на жилищното
строителство и чл.134, ал.5 ЗТСУ, А. В. Л. е признат за собственик на недвижим
имот- апартамент №*** на *** етаж в сграда, находяща се в ****, със застроена
площ от 97,94 кв. м, ведно с избено помещение №** от 13,30 кв. м, таванско
помещение №** от 19,25 кв. м, и едно помещение в приземния етаж с №** от 11,50 кв.
м, заедно с 11,65 % идеални части от общите части на сградата и от правото на
строеж върху държавно дворно място, представляващо парцел **, кв.*** на *** на
гр. ***.
Установява се от представените
удостоверения за наследници, че А. В. Л. е починал на *** и е оставил за свои наследници
по закон- съпруга Й. К. Л., починала на ***, и деца- Л.А.Ш. и В. А. Л.,
последният починал на ***г., като ищците Й.В.Л. и Л.В.Л. са негови наследници /дъщери/.
Не е спорно по делото и се установява, че на ***г. Й. Л. и Л.Ш. са сключили договор за
покупко-продажба на недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №103, том I, рег. №3388, дело №*** от *** г. на нотариус Н., с
който Л. е продала на дъщеря си- ответницата Ш. притежаваните 4/6 идеални части от горепосочените имоти,
представляващи СОС с идентификатор 56784.523.2127.1.5 и СОС с идентификатор
56784.523.2127.1.28 по КККР на ***, за сумата от 9 900 лв.
Безспорно е, че към момента на сключване на договора за
продажба Л.Ш. и К.Ш. са съпрузи, при което собствеността върху имотите е придобита в режим
на съпружеска имуществена общност от двамата ответници.
Представени са от ответниците удостоверения от „К.- А. Т.“ ЕТ, „***” ЕООД, служебни бележки от „***”АД- ***, фишове за заплати, съдържащи
данни за получаваните от тях доходи в периода преди
сключване на оспорения договор.
С покана, отправена до ответницата Ш., ищците са я
уведомили, че имат желание да изкупят притежаваните от нея идеални части от
процесните имоти и че възнамеряват да търсят защита на засегнатите им от
договора за покупко-продажба права.
В подкрепа на твърденията в исковата
молба, че договорът от ***г. е симулативен и за установяване действителните
отношения между страните по него по делото са ангажирани гласни доказателства
посредством показанията на свидетеля М. П. П..
Свидетелят П. заявява, че познава страните, в
приятелски отношения е с ищците. Познавал е и покойната Й. Л., оказвал е
съдействие в нейни лични дела. Твърди, че възрастната жена не била добре,
приемала лекарство „***“, което дъщеря й предоставяла. Л. настоявала да заведе
баба си на лекар, за да се прецени дали лекарството е подходящо за нея, но тя
отказвала и затова отношенията им били обтегнати. В началото на ***г. двете
отново се конфронтирали по повод приема на лекарството, тогава Й. Л. казала, че
„има намерение и ще ги обезнаследи, като си продаде своята част от имота на
дъщеря си, защото знае, че ако го направи чрез дарение, това може да бъде
оспорено в съда и да отпадне“.
По делото са изслушани и показанията на свидетелите на
ответниците Д. Б.К. и М. В. Н..
Свидетелката К. твърди, че Й. Л. имала желание да
прехвърли апартамента, в който живее, на дъщеря си чрез покупко-продажба. Искала да разполага със средства след като
спре да работи, за да й е по-спокойно и да може да се издържа. След сключване
на сделката през лятото на ***г. казала, че ще използва част от получените пари
за ремонт на дома си. По отношение на процесната сделка свидетелката е
разговаряла и с ответницата Ш., която заявила, че майка й ще й продава дела си
от апартамента. Свидетелката сочи, че Л. и съпругът й винаги са работили,
живели са скромно, не са имали големи разходи и са разполагали със средства за
заплащане на продажната цена по сделката, която била около 10 000лв. Твърди
още, че Й. Л. по това време била в добро здравословно състояние, разболяла се
през 2019г., била е подпомагана и обгрижвана от дъщеря си.
Показания в тази насока депозира и свидетелката М. Н..
Същата заявява, че Й. Л. споделила с нея, че ще продаде своя дял от апартамента
на дъщеря си Л., с която били в много близки отношения. Говорили и след
сделката, Й. казала, че е продала имота на ответницата и получила цената по
договора, като останало само Л. да изплати на децата 16 000лв. След
продажбата Й. направила ремонт на апартамента, ответникът К. й помагал.
При така събраните доказателства и установени
обстоятелства, от правна страна съдът намира следното:
Според
разпоредбата на 26, ал.2, пр.5 ЗЗД, привидните договори са нищожни.
Съгласно чл.17, ал.1 ЗЗД, ако страните прикрият
сключеното между тях съглашение с едно привидно съглашение, прилагат се
правилата относно прикритото, ако са налице изискванията за неговата
действителност.
Симулативната или привидната сделка е тази, която
страните постигат за външно обективиране на определен резултат, който те във
вътрешните си отношения не желаят да настъпи, а прикритата сделка или
дисимулираната е сделката, която страните искат да породи последиците си
помежду им и се подчиняват на правоотношението, създадено чрез нея.
В случая ищците поддържат, че действителната воля на
страните по оспорения договор е била процесните имоти да бъдат прехвърлени на ответницата
Ш. не чрез продажба, а с дарение, при което явната сделка- продажбата е
нищожна, а прикритата с нея- дарение- действителна.
За да е налице твърдяната симулация, е необходимо по
безспорен начин да се установи, че страните по договора не са имали воля да
бъдат обвързани с него, както и че помежду им е постигнато съгласие за
прехвърляне на собствеността чрез дарение.
Съдът намира, че в настоящото производство не се
събраха доказателства, които да водят на извод, че е налице симулативност на
договора за покупко-продажба от ***г. Ищците, в чиято тежест е установяването
й, не доказаха да е постигнато съгласие между страните по
сделката за ненастъпване на правните последици от продажбата- прехвърляне на
собствеността срещу плащане на посочената в договора цена. По делото не е
представен обратен документ, разкриващ точно и в пълнота симулацията, не е
наличен и такъв, от който да се заключи, че симулацията е вероятна. Събрани са
гласни доказателства, които са допустими съобразно чл.165, ал.2 ГПК, но от
същите не се установява твърдяното привидно съглашение, нито уговорките по
прикритата сделка. Не става ясно от изслушаните показания на свидетеля П. каква
е била конкретната воля на двете страни по оспорения договор. Свидетелят изложи,
че е имал контакти с Й. Л. в периода преди и около
сключването на сделката, но няма
преки впечатления от вътрешните уговорки на страните, не е присъствал на техни
разговори по повод договора, а посочените
от него обстоятелства са твърде общи и неконкретни и въз основа на тях
не могат да се направят някакви изводи в полза на твърдяната симулация. Свидетелят
заяви единствено, че в началото на ***г. Й. Л. е споделила предварителните си
намерения, че ще продаде своята част от имота на дъщеря си, защото, ако я
прехвърли чрез дарение, сделката може да бъде оспорена, което обаче не е достатъчно,
за да се приеме, че действителната воля на страните е различна от външно
изразената такава при сключване на договора, обективиран в нотариален акт №103/2016г. Ето защо, дори да
се кредитират показанията му, извод за доказаност на сочената относителна симулативност
на атакувания договор не може да се обоснове.
Същевременно от показанията на свидетелите К. и Н., преценени при условията на
чл.172 ГПК, се
установи, че и двете страни по осъществената
покупко-продажба са желаели сключване на договора, и в нито един момент не са правени от тях
други уговорки и не е изразявано желание за сключване на друг договор, като причината Л. да иска да продаде жилището си е да си осигури
спокойствие след като спре да работи, чрез получаването на средствата от
продажбата. Свидетелките,
ангажирани от ответниците, показват трайно и
задълбочено познаване на вътрешните семейни взаимо-отношения, показанията им са еднопосочни,
основават се на непосредствените им впечатления и съдът няма основание да не ги
кредитира. Същите установяват категоричното намерение на Й. Л. да продаде, а не
да дари описаните в нотариалния акт имоти на своята дъщеря, както и че след
сделката е направила ремонт на апартамента с част от парите, които е получила. Освен това свидетелката К. посочи, че цената на продаваемите
имоти е била около 10 000лв., каквато е и отразената в
нотариалния акт, с който е изповядана сделката.
По отношение на твърденията на ищците, че към датата
на сключване на процесния договор ответниците не са разполагали с материални
възможности да заплатят уговорената продажна цена, следва да се посочи, че
въпросът за плащане на цената е относим към изпълнението на поетите с договора
задължения, съответно неизпълнението им, и не касае валидността на самия
договор. Освен това, тези твърдения се
опровергаха от ангажираните от ответниците доказателства. На база на представените
по делото удостоверения, служебни бележки и фишове за заплати, удостоверяващи
получаваните от Ш. доходи, и коментираните от свидетелката К. обстоятелства, че
съпрузите са работели, живели са скромно, не са били финансово затруднени,
следва да се приеме, че последните са разполагали със средства да заплатят
продажната цена. Но дори и плащане да не е извършено, сам по себе си, този факт не може да обоснове извод за симулативност на
договора за покупко-продажба. Неотносими към тезата на ищците за привидност на
договора са и доводите, че имотите - предмет на разпоредителната сделка са
продадени на цена много по- ниска от данъчната им стойност. Въз основа на
обстоятелството, че процесната сделка е сключена при неравностойни
престации, не може да се заключи, че тя е нищожна
поради твърдения порок. Независимо от
това, съдът намира за необходимо да отбележи и че в случая действително е
постигнато съгласие за продажна цена от 9 900 лв. при данъчна оценка на
имотите- 65 199,30лв., но следва да се съобрази също, че договарящите са
майка и дъщеря, че е запазено правото на ползване на имотите за продавача, че
предмет на договора са идеални части от имоти, освен това съгласно разпоредбата на чл.9 от ЗЗД страните са свободни да
уговарят условията на сключения между тях договор, при което, макар
паричната престация да се отклонява значително от данъчната оценка, то този факт не рефлектира върху валидността на оспорената
сделка. Обстоятелството, че продавачът се е
разпоредил с имотите си на цена, каквато той е преценил, говори за това, че
същата не е единственото значимо условие по сделката, като съдът не е
длъжен да търси житейската логика и икономическата изгода на страните.
Предвид изложеното, съдът намира, че ищците не успяха
при условията на пълно и главно доказване да установяват, че страните по
процесния договор за продажба са го сключили като привиден- относително
симулативен, прикриващ действителен договор за дарение, при което предявените
искове се явяват неоснователни и подлежат на отхвърляне.
С оглед изхода на правния спор и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответниците
направените деловодни разноски. Заявено е от последните съответно искане,
представени са списък по чл.80 от ГПК и доказателства за сторени разноски в
размер на 2 500 лв.- за заплатено адвокатско възнаграждение.
Неоснователно е направеното в съдебно заседание на
25.03.2021г. възражение от процесуалния представител на ищците по чл.78, ал.5 ГПК- за прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение. В
случая, предвид защитавания материален интерес /65 199,26 лв./ и съгласно чл.7,
ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, нормативно установеният минимум на дължимото възнаграждение за
една инстанция се изчислява на сума в размер на 2485,98 лв., а заплатеният
адвокатски хонорар от ответниците е 2 500 лв., поради което не са налице
предпоставки за намаляването му по реда на чл.78, ал.5 ГПК. Затова, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, ищците следва да заплатят разноски на ответниците в
претендирания размер.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, предявените от Й.В.Л., с
ЕГН ********** и адрес: ***, и Л.В.Л., с ЕГН ********** и адрес: ***, против Л.А.Ш.,
ЕГН **********, и К.Р.Ш., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, искове за
обявяване на договора за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен на ***г. с
нотариален акт №103, том I, рег. №3388,
дело №** от *** г. на нотариус Н., с който Й. К. Л. /починала на ***г./ е
продала на Л.А.Ш., по време на брака й с К.Р.Ш., 4/ 6 идеални части от следните
недвижими имоти: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
56784.523.2127.1.5 по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06.2009г. на ИД
на АГКК, с адрес на СОС: ****, находящ се в сграда № **, разположена в поземлен
имот с идентификатор 56784.523.2127, с предназначение на СОС- жилище,
апартамент, с площ от 97,94 кв.м, брой нива- 1, при съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж 56784.523.2127.1.6, под обекта -
56784.523.2127.1.3, над обекта - 56784.523.2127.1.7, ведно с прилежащи части:
избено помещение № ** с площ от 13,30 кв.м, таванско помещение № ** с площ от
19,25 кв.м; и самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.523.2127.1.28
по КККР, одобрени със Заповед №РД-18-48/03.06. 2009г. на ИД на АГКК, с адрес на
СОС: ***, находящ се в сграда № **, разположена в поземлен имот с идентификатор
56784.523.2127, с предназначение на СОС- „за склад“, с площ на същия: 11,50
кв.м, брой нива на обекта-1, при съседни самостоятелни обекти в сграда: на
същия етаж - СОС с идентификатор 56784.523.2127.1.29, 56784.523.2127.1.27, под
обекта- няма, над обекта- СОС с идентификатор 56784.523.2127.1.1, който
самостоятелен обект в сградата е описан по документ за собственост като
помещение в приземния етаж № 8 от 11,50 кв.м, заедно с 4/ 6 идеални части от прилежащите
към описаните обекти 11,65 % идеални части от общите части на сградата и
правото на строеж върху мястото, за НИЩОЖЕН, като привиден и прикриващ договор за дарение, с който Й. К. Л. е дарила
на Л.А.Ш. 4/6 идеални части от гореописаните имоти.
ОСЪЖДА Й.В.Л., с ЕГН ********** и адрес: ***, и Л.В.Л.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, да заплатят на ответниците Л.А.Ш., ЕГН **********,
и К.Р.Ш., ЕГН **********, двамата с адрес: ***, сумата от 2 500 /две
хиляди и петстотин/лв.- разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Пловдивския апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: